Завършващият удар на България над Византия

[Петър.]

Българите пред стените на Цариград или защо не решиха да превземат града?

Знае се,че при завръщането на Българите в родните им земи, Византия става най-големия им враг.Многобройни са примерите,в които Византия се е представяла за другарски настроена в дадени ситуации към България,но събитията след това опровергават тяхното "приятелско" отношение.
Първият на мен известен Кан Субиги,който е стигнал до вратите на Цариград е Атила.Походът му е предизвикан от това,че император Теодосий прекрачва едно от условията за мир сключен от Кан Субиги Руа.Както се досещате Византия не е била смачкана.Защо?Димитър Съсълов го обяснява с това,че Атила не искал все още да задържа земите на балканския полуостров.След като не е решил да ги разбие, да допуснем поради тази причина,Теодосий моли за мир отново.Така за ВТОРИ път има договор,въпреки събията при първия.За втори път Византия има възможност и показва колко долно племе са, и с какви прийоми си вършат работата.Подкупват човек,който да убие Атила...несполучват.Но едно се разбира или поне аз така го разбирам.Тази държава или я превземаш или я оставяш да ти създава проблеми завинаги!Защото видят ли възможност те ще те разрушат.И историята го показва.
Защо следващите Канове не са си взели поука от миналото,от което става ясно,че са коварен народ, врагове,срещу които само с покоряването им можеш да се справиш.Кан Субиги Крум и Цар Симеон са имали идеална възможност да ги превземат.Но защо не са го направили?Йордан ми сподели,че Крум се задоволява с ритуали, които демонстрират символично това влизане.Тервел е имал също тази възможност,а вместо това е избрал да им помогне.Симеон е имал цялата сила,която му е трябвала,за да ги смаже.Просто го недоумявам.Става въпрос на живот и смърт, и съм сигурен,че са го осъзнавали.Годишният им данък ли са искали?Ако е ставало дума за злато и придобивки при победата над тях щяха да присвояват всичко що има там и бъдеши неприятности нямаше да има.А те са били длъжни да знаят,че бъдещи проблеми ще има,защото винаги е имало.Ако не е било,заради данъка,което е единственото нещо,което облага България според мен... тогава?
Всеки Кан Субиги,който е имал контакт и отношения с тях е бил предаван поне един път и е имал възможността да разбере що за хора са.Някои после са имали възможността да ги заличат,но не го правят.
Както каза Йордан това е една от големите исторически загадки в средновековната българска история, която чака своя отговор.

[Йордан_13]

Аз ще започна трактовката малко по-отрано. От времето мна Одриската държава преди да бъде разрушена от Римската империя. В пикът на своето могъщество, тя не само се стреми да обедини всички области на Балканите в една държава, но и да се върне старите български (беласгийски) земи в Беломорието, заети от данайците. Цялата офанзива на Одриската държава е на юг и е насочено и към възвръщане на изгубените вследствие данайското нашествие и вероломство територии.
Завръщащата се Българска Орда към Балканите предизвиква избутване на множество народи по пътя си, като по този начин се стреми да дестабилизира Римската империя, понеже тези народи избутват пред себе си други народи и така едни огромни маси от хора, неудържимо нахлуват в границите на Рим, нанасят му икономически щети, заселват се, тормозят я във военно отношение. Това е така познатото ни от историята "Велико преселение на народите".
Много народи пък се присъединяват към Българската Орда, която в крайна сметка успява да разцепи Римската империя на две и да унищожи Западната й част, главният виновник за превземането на Балканите. След това започва военна кампания за разбиване на Източната Римска империя. Тук, явно нещата са по-сложни. Трябва да се изтласка империята не само от териториите до Бяло море, но и да се пробие към старата ни столица на Великата Яна Идел - Атряч (Троя).
Тук, най-вероятно силите не достигат във военно отношение. Ситуацията е много динамична, поради многобройното движение на различни племена и народи, което със сигурност се отразява на Ордата. Тя си е пробивала път с бой в Азия, водила е бой със Западната римска империя, била е в непрекъснато движение, към нея са се присъединявали народи и са се отделяли народи. Това е една много динамична ситуация. Още повече, че тук, на Балканите, Ордата не навсякъде е спорещната с хляб и сол. Не всички то римлянизираната одриска аристокрация е искала Ордата да успее, защото материално тя би загубила много от възстановяването на България на Балканите. Затова най-вероятно се изпълнява план-минимум - поетапно изтласкване на Източната Римска империя от българските територии и този план се изпълнява стриктно по време на Първото българско царство. Всичките му усилия са в тази посока - отново на юг, както по времето на Одриската държава. Превземането на Бизант (Константинопол) не е лесна работа. Въпроса не е само в това да се вземе столицата. Трябва да разполагаш с държавен ресурс след това да продължиш. Тук вече може да се изследва въпроса, имала ли е Българската държава реални възможности да заличи Източната римска империя и да застане на нейното място, защото превземането на Бизант (Константинопол) само по себе си, не е още край на Източната римска империя. Превземеш ли Бизант(Константинопол) трябва да имаш ресурс да продължиш към Атряч, защото останеш ли просто само с това, тия създаваш граница, която трябва да имаш ресурс да браниш. Преценката на силите и възможностите, които има Българската държава на даден етап е важно, иначе градът може да бъде взет, но това не е достатъчно. Има и още един проблем - византийщината. Това е скритото оръжие на империята и най-опасното. Бизант (Константинопол) е столица на Византийщината, която може да убие всеки, който се докосне до нея. Нашите канове до Борис Михаил осезателно са се страхували от нея. И тук Тервел постъпва според мен много далновидно. Той осъзнава това, че възстановената България на Балканите, няма ресурса да продължи напред, затова не само, че не превзема Бизант, но и му помага срещу арабите, защото, ако падне Бизант, арабите няма да могат да бъдат спрени от никой. Бизант в този случай сер явява стратегически важна твърдина за Българската държава, която не трябва да пада. Ето така е мисли Тервел, за разлика отъ Иван Александър и неговите синове, които няматъ далновидността да сключат съюз с Кантакузин срещу турците. Определено във Второто българско царство, където вече християнството доминира, не са се учили от уроците на тенгрианска България във външната политика.

[anti666]

Това горното все едно аз съм го писал. Тервел е имал възможността, но е постъпил далновидно. Симеон също е можел, но преди решителната атака е убит коварно с ромейска хитрост от брата на втората си жена, за да може синчето и Петър да узурпира трона.
След него до Балканската война България не е в състояние да стигне до подстъпите на стария тракобългарски град Бизант.
Остава въпросът с Крум. Знае се, че той не се е отказал и преди да умре е подготвял нова обсада на Константинопол. Защото това е уникален град, с много добра защита. Само от външната стена на Теодосий (Влахерната порта) до Буколеон (императорския дворец) са 15км. Преди няколко години го извървях пеша това разстояние и си е доста път, особено ако е трябвало да пробива с бой в градски условия, където конницата му не е ефективна.

Градът е така стратегически разположен, че за да бъде превзет успешно, трябва обсада и от азиатската му част, както и мощен флот, който при целия боен дух на войската си Крум не е имал. Всъщност, Константинопол е падал само два пъти в историята - при кръстоносците, които после Калоян смачква до Одрин и накрая окончателно след дългогодишната обсада на селджукските скакалци. И в двата случая атакуващите имат силна подръжка от боен флот.

Кан Крум е знаел, че връщането на Бизант към България е ключов и преломен момент за Саракта. Което ще открие пътя за освобождаване на всички древнобългарски територии в мала азия, включително с духовния ни център Атрач (Троя). Със сигурност тези събития са били записани като завет в някоя от древните книги, до които колобърът е имал достъп.

Най-важното нещо, което според мен го кара да се откаже и е документирано е тенгрианският ритуал пред стените на града. От който Небето му казва, че Константинопол няма да падне в нозете на българите сега.
Със сигурност му е дадено да разбере, че просто е рано и няма да стане този път. Именно затова той забива копието (бончука) си в Портата, което означава, че ще се върнат отново.
Забиването на бончук в земя е древен тенгриански ритуал, като в най-опростен вид е претенция за собственост. Съвсем правилно е постъпил тогава да не направи решителния удар. Казано му е, че още е рано, което в рамките на хилядолетната ни история наистина е така. Все някога древното предсказание ще се изпълни.