Черган кая, село Поточница, махала Речката, Изт. Род

Всички снимки в 2 страници, тук
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...lbum=407&page=1

Публикувам го с цел да лиша официозите от правото да се титулуват “откриватели”. Така, както масона-тамплиер Овчаров паразитира върху пещерата- утроба причислена към село Ненково, (а тя всъщност е по-близо до една висока махала по поречието на река Боровица) и я комерсиализира тотално. На мнения съм, че скалните храмове, чийто основен компонент са пещерите-утроби не бива и не трябва да бъдат предлагани за масова консумация. Неслучайно времето ги е забулило в тайна, повило ги е в забвение, за да доживеят момента, в който ще бъдат възродени отново за живот. Това не означава, че там трябва днес да се развъртят всевъзможни ритуали и да се заселят да живеят всякакви енергитици. Те идват от дълбината на праисторията и неслучайно за тях елинските антични списуватели не са оставили нито едно описателно повествувание, което днес да послужи за “извор” на редица историци, при все, че този тип скални храмове са повсеместни по територията на България и са изградени и осветени под различни формули. Античните автори не пишат за тях, нито пишат за трапецовидните скални ниши и описват за какво служат. Никой не се е замислил върху това. Възможно е, тези храмове да са били “варварски” и неделикатни за възприятията им, но по тази логика, такива трябва да са и рутуалите на “траките”, които те възприемат, елинизират и възпроизвеждат. Няма писмени, описателни сведения за пещерите-утроби и трапецовидните ниши. Именно, поради, което те трябва да бъдат отнесени към времената на “праисторията” или поне такава хипотеза би трябвало да бъде допусната. Oще повече, че скалите, в които са създадени тези скални храмове – пещери-утроби са били дъно на море, преди да бъдат издигнати като суша. За това говорят фосилните останки по тях ( Черган кая http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../IMG_1205-1.jpg ) А издигането им като суша, със сигурност е било схващано, като идея за издигането от първичните води (в Египет - Татенен) на първичният хълм, върху когото Божеството стъпва сред безбрежният воден хаос и сътворява света. Именно тази свръхдревна представа за свещеният хълм, който се издига над водите е осмислило тези места като светилища, чрез които човек се свързва с Божественото.
Освен по поречието на река Боровица, пещери- утроби са разположени и по поречието на река Крумовица. Огромен комплекс от скални храмове и пещери-утроби, осеяни с трапецовидни ниши са разположени при махала Речка на село Поточница, там, дето река Бургас (истинското име на река Крумовица) се влива в Арда. Те са позиционирани в два скални масива, наречени Касък кая и Черган кая. Някои от тях са труднодостъпни и изискват умения по скално катерене. Касък кая започва с голям скален храм, осеян с трапецовидни ниши, който много прилича на скалният храм Поп Мартинова дупка. По права линия, наистина, той не се намира далече от него. Труднодостъпен и изисква умения по скално катерене, както Поп Мартинова дупка. Определено концепцията на тези два храма е еднаква, а разположението им нависоко, много наподобява скалните храмове в Провадийско. Но за огромно съжаление за масона-тамплиер Овчаров, Касък кая, няма как да бъде датиран към тази епоха, най-малко заради трапецовидните скални ниши. След него по Касък кая, следват две-три пещери-утроби, разположени на труднодостъпни и високи места.
Отворите на всички са обърнати към водата, към меандрите на река Бургас (Крумовица), чиито извивки много напомнят движеща се по пясъка змия.
Подобно разположение на този тип храмове срещаме навсякъде по Източните Родопи. Много отдавна експертите в тази област, трябваше да забележат тази връзка между, водата, реката и пещерата-утроба и трябваше да осмислят, поне хипотетично виещите се под храмовете реки като свещени реки – реки на живота, подобни индийската Ганг, (река Йордан, Нил и т.н.), чиято интересна легенда би хвърлила доста светлина, върху мистеризоността на тези скални храмове по нашите земи

(Ганг – реката на живота http://www.zahorata.com/news/67/277 ; http://idi.bg/blogs/view/blog/1629 )


Още повече, че в нашият митологичен свят (“Сказание за Чулман”), ние имаме реката Дулосу, в която алп-биката (рибата) Байгал, ражда в образа на змия, алпа Иджик Алабуга. Свещените реки са реки-Майки, които осъществяват кръговрата на душите – смърт – освобождаване от тялото и раждане – обличане на душата във физическо тяло. В тази кръговрат, в тази цикличност на колелото на Времето (Хронос), която днес по-модерному се нарича прераждане, нашата древна вяра възприема смъртта не като окончателен край на всичко, а като излизане от Съществуването и встъпване във Живот и аналогично раждането е преминаване от Живот към Съществуване, което дава зримост и образ на душата чрез тялото и я въвежда в битие. Това е външната (екзотерична страна) на пещерите-утроби. Затова с право можем да кажем, че пещерите-утроби са изначалният, безличностен, неантропоморфизиран образ на Божията Майка като Всемирна Утроба, която ражда света, проявява Живота във Форма и му дава зримост.
Вж. река Ганг http://idi.bg/gallery/users/1786/blogs/162.../Ganges%201.jpg и река Бургас (Крумовица) http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSCN0429-1.jpg ; http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../IMG_1064-1.jpg )

Следващият скален масив е Черган кая. Той е доста по-лесно достъпен. Древен скален път, започващ от махала Речката (Речна) ни отвежда под него и продължава нататък, все още неизследван, накъде води. Този път в началото е с редица от побити камъни ( http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSCN0383-1.jpg ; <a href='http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...N0318-1%7E3.jpg' target='_blank'>http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...N0318-1%7E3.jpg</a> )
Скалният масив Черган кая съдържа поне три скални храма – пещери-утроби, като единият от тях е от ранга на всеизвестната пещера-утроба по поречието на река Боровица. Входът му е притворен с голям скален къс, вдясно, от който расте смокиня. Дръвчето е младо и само може да се гадае, дали птици са донесли семето му или става въпрос за плодове оставяни като дарове. Великото на тази пещера-утроба, не е само идеалното физиологично-анатомично очертание на вулвата, а това, че в нея има няколко скални изсичания – две трапецовидни ниши, вдясно от нея, една голяма правоъгълна ниша (подобно Калугерица край Мадара), вляво от нея и още няколко изсичания, които вероятно имат култов характер. Трапецовидните ниши са вътре в пещерата, вдясно от вулвата и това е вторият скален храм, в района, след Гоук ин ( <a href='http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_4592-1.jpg' target='_blank'>http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_4592-1.jpg</a> ), в който трапецовидните ниши са изсечени вътре в пещерата ( http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_4604-1.jpg ) – факт, който оборва малкото и без това хипотези за предназначението на трапецовидните скални ниши. Интересното е, че той въобще не е отбелязан в научната литература и изследвания, иначе със сигурност щеше да създаде съвсем нови и по-правилни научни визии по проблема. Явно, в района заключен между Дишлик дере и вливането на река Бургас (Крумовица) в Арда се е развила, някаква нова, специфична визия за изсичането на трапецовидните ниши и е нарушена традицията на изсичане на трапецовидни ниши, утвърдена в Източните Родопи. Предположението, което можем да направим е, че изсичането им вътре в скалният храм е свързано с раждането и отглеждането на герои и богове в подобни пещери. Дори самият Зевс е отгледан в такава пещера, а според “Сказание на дъщерята на Шан”, Ат и Тарвил стават братя и започват да се назовават Българи именно по името на пещерата Българ, в която лежат, (потопени в кал-мумио) и се лекуват от раните си в битката.
Трябва да обърнем внимание на топонимията. Според жителите на махала Речката, името на реката Бургас, имената на скалните масиви Касък кая и Черган кая са от “време оно”. Те не говорят за произхода на топонимията, а за времето, от което идва. Самото име “Черган” те “преведоха” като “свирещата” скала. Всъщност в България има село с подобно име Чарган ( http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B0%...%B3%D0%B0%D0%BD )
, което означавало “овчари”; “пастири”. Това значение на термина, не е никак далече от идеята за “свиренето”, защото веднага извежда образа на Орфей като пастир, изобразен по много антични съдове. Но това би било едно твърде просто обяснение. Пастирът в духовният план е водачът на душите от небитие към битие, от битие към инобитие. Със сигурност Черган кая има дълбока връзка с орфическите тайнства, а вероятно и със самия Орфей. Но нека се спрем отново на това, което жителите на махала Речката казаха за скалата “Свирещата”. Преводът на всеизвестната пещера-утроба при поречието на река Боровица е “Гърмящата скала” (Тангърдък кая). Струпването на тези сходни наименования като имена на две пещери-утроби, едва ли е просто случайност, това е код за предназначението им, което можем да разгледаме в два плана – външен и вътрешен. Външният план ни отвежда към нещо забравено от древността – сведенията за “пророкуващите”; “говорещите”; “одушевените” камъни, носители и изразители на магически и психически сили. Съществува дори такава поема “Камъните” , която е приписвана на Орфей, в която те са класифицирани като Змийски Камък (офит) и Звезден камък (сидерит). М. Фалконет в своите “Мемоари”, том 6, стр. 513, казва: “Офита – грапав, твърд, тежък, черен и има дар-слово: когато го хвърлят, той произвежда звук, подобен на детски вик. Именно чрез този камък Хелений е предсказал гибелта на Троя, своята родина”. Лекарят Евсевий е носел змийски камък на гърдите си и получавал от него пророчества, които са били предавани с “тих глас, напомнящ леко свирене”. Подобен вид камъни (кристали) присъстват и в шумерският митологичен епос. Вторият вътрешен план на тяхното предназначение е още по-знаменателен, защото той се отнася до просветлението на съзнанието и извеждането му на едно надбитийно, свръхсъзнателно равнище и е свързан с набедената за източна доктрина, идея и практика за събуждане и овладяване на Змията-Огън, наречена Кундалини. Движението на тази Огнена Сила по централният канал на гръбначният стълб е съпроводено с различни видове вътрешни звуци и един Гопи Кришна (1971) го описва така: “Внезапно с едно бучене (тътен) като от водопад, усетих поток от течна светлина, обливаща мозъка ми през гръбначният канал”, а нашият поет Димчо Дебелянов го описва в стихотворението си “Миг”: “Незрими води, с глух и таинствен ромон,
заляха съня на безбрежия неми и нямаше там ни надежда, ни спомен -
и нямаше там ни пространство, ни време...”
Виждаме, че двата аспекта на въпроса – външният и вътрешният ни разкриват две страни на едно и също явление, чийто външен израз е пророкуването, предричането, чудото и знамението, а вътрешният е освобождението на ума чрез екстатиката и сливането със Същността на Бога вътре в човека.
Оттук вече става ясно, защо Черган кая е “Свирещата скала”, а Тангърдък кая – “Гърмящата скала” и в техните имена няма нищо случайно.
Не е случаен факта, че подобен тип светилища са изградени именно край меандрите на реките, чиито извивки много силно наподобяват движението на змията, а водата като елемент, като “течност” силно присъства във вътрешното преживяване на движението на Кундалини от корените на Световното Дърво (Сушумна, гръбначният стълб) към короната му вътре в човека . Затова установяването на този тип светилища на такива места е енергийно търсен ефект, за да се извършват по-лесно тези духовни практики.
Входът на Черган кая е притулен с огромен скален къс, сякаш някой се е опитал да скрие или затвори пещерата с него. Подобен извод ще направи всеки конвенционален учен обучен в университет. За него това е краят на култа. Но в светлината на нашите разглеждания, това явно не е така. Огромният скален къс притулващ входа на Черган кая е напълно възможно да е играел ролята именно на “пророкуващият, говорещият, одушевен камък”, още повече, че между него и скалата се образува процеп, през който съвсем нормално прониква слънчевият лъч и в точно определен ден на годината, той ще оплоди утробата. Камъкът има тази позиция при входа на пещерата, именно за да насочи и проводи слънчевият лъч в точно определена позиция в определен ден или цикъл от дни ( http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../CAM00801-1.jpg ; http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSCN0405-1.jpg ). Още повече, че, ако отнесем проблема към практиките за събуждане на Змията-Огън, за нея е описано, че тя “осморно навита над луковицата (канда), остава там, като закрива с лицето си отвора към вратата на Абсолюта. Покриваща с лицето си тази врата, великата Богиня е спяща в обикновения човек”. В този ред на мисли Утробата не е само Изход за душите за влизане в материалният свят, тя е и Вход през, който трябва да се премине за да се достигне небитието на Абсолютното. Именно затова Никодим в беседата си с Христос му задава въпроса: “как може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди? И получава имено този отговор: “истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие”. Рождението от вода и дух е именно същността на светилища като Черган кая, затова вляво от Утробата е изсечено правоъгълно ложе, служещо за мистериалните посвещения в същността на това, което казахме по-горе.

Дали няма връзка Черганъ съ черга? Въ чергата тъмните ивици са ги назовавали "Майки". Въ "Майката" обикновенно е поместена тънка жълта ивица, символизираща вероятно Слънцето въ Утробата й. По чергата се преминава. Няпомня на житейскиятъ пътъ редуващъ се въ черно и цветно. Така човекъ битувайки се ражда.

...
Вътрешни ниши в пещера утроба на Kасък кая
,
снимка 2
,
снимка 3

Йордан, тези две ниши ги намерихме в една от утробоподобните пещери на Kасъккая на 30 метра вляво от многото ниши. Заедно с Гоюк Ин и Черган Kая стават три пещери с вътрешни ниши в район от 2 км само тук :) .

Добра работа Аз там не посмях да се катеря, защото слизането ми изглеждаше малко несигурно, на тоя ронлив скат. Да, стават три в един малък район. Kачихте ли се вътре в скалният храм с многото ниши?