"Фрьой имал и друго име – Ингве. То било използвано като почетна добавка към името на всеки от неговият род. Наследниците му били наричани инглинги. Когато Фрьой се разболял и положението му се влошило, неговите хора се събрали на Тинг (съвет на свободните селяни) и решили да оставят народа да се сбогува с него. После вдигнали голяма каменна гробница с врата и три ниши. Щом Фрьой починал, те го отнесли тайно в гробницата, но на шведите казали, че е още жив. Крили тялото му, в продължение на три години. Пренесли в гробницата и цялото богатство на Фрьой. В едната ниша поставили златото, във втората – среброто, а в третата – медните монети. Така се запазили мирът и благоденствието в страната.
С жертвоприношенията се заела Фрьоя, защото единствено тя сред жреците била останала жива. Фрьоя била толкова уважавана, че с нейното име започнали да наричат всички жени от благороднически характер. Имала непостоянен и капризен характер. Съпругът и се казвал Од, а дъщерите й – Хнос и Гешеме. Те били много красиви и на техните имена били кръстени най-скъпите драгоценности. Всички шведи постепенно разбрали, че Фрьой е мъртъв, но тъй като мирът и благоденствието се задържали, те повярвали, че това щяло да продължи дотогава, докато тялото му се намирало в Свитюд. Поискали Фрьой да бъде изгорен. Нарекли го Бог на света и правели най-много жертвоприношения за благоденствие и мир в неговата чест".

( Коментар: Ех, Залмокс, Залмокс, що си имал друго име Фрейр/Фрьой и защо са ти го сменили времената, не е ясно. Ех, траколози, траколози...антроподемони днешни;))) Ех и вие християнски светци с мощи осветени и ти мавзолей с мумията Димитрова;))) Нищо старо не е забравено, но и нищо ново, не е научено;))) )


“След баща си, Свайгде поел страната. Той поел обет, че ще търси Гудехайм и Один Старши. Сам пребродил света, стигнал чак до Тиркландия ( днешна Мала Азия) и голямият Свитюд (Скития Магна) и срещнал много свои родственици. Странствал цели 5 години, после се върнал в Свитюд и останал там. Оженил се за Вана от Ванахайм. Синът им се казвал Ванланде.”

(Коментар: Един изследовател бе писал, че Иван е свещено име за българският народ, понеже е много често срещано. Ами то има защо да е често срещано. И не е славянско;))) Ваня, Ваньо, Ванчо, Иван... )

" От североизток към югозапад се простирал голям планински хребет, който отделял Големият Свитюд от другите страни. Недалече от планината, на юг се намирала Тиркландия (Мала Азия). Там Один имал обширни имения. По това време римските войски шествали по света и покорявали земи и народи. Поради тази заплаха много хьовдинги напускали земите си. Один бил далновиден човек и ясновидец. Той знаел, че един ден неговият народ ще се засели на север. Ето защо оставил братята си Ве и Вилье да управляват Осгард и заминал надалече, последван от всички богове и много хора. Първо тръгнал на запад към Гардарике, после на юг към Саксландия, където завоювал една голяма страна и оставил синовете си да я управляват. После тръгнал на север към морето и спрял на острова, който още се нарича Одинсьой.
Изпратил на север една девойка на име Гевюн, за да потърси още земя. Тя пристигнала при крал Гилве, който и дал нива за оран. Тогава Гевюн отшила в Ютландия и скоро родила четирима синове от един великан, превърнала ги във волове и ги впрегнала в рало. Тя разорала земята и я разширила на север към морето и на запад към Одинсьой. Нарекли страната Шааландия...
Разказва се и сигурно е истина, че когато Оса-Один и боговете дошли в Северните земи, те разпространили спортните игри, които хората продължили да упражняват дълго след това. Один бил най-способният от всички и останалите се учели от него".


"Хеймскрингла"- Из "Сага за Инглигите":

“... Черно море разделя света на три части. Казва се тази на изток Азия,а тази на Запад, някои наричат Европа, други пък Енея. На север от Черно море върви Свитьод Големия или Студения... От север от планините, които са извън населените места, тече река около Свитьод, правилно е да се нарича Танаис. Преди я назоваваха Танаквистл или Ванаквистл. Тя се влива в Черно море. Земята около Ванаквистл, тогава наричаха Ваналанд или света на Ваните. Тази река разделя световните третини.На Изток се казва Азия, на запад – Европа... На изток от Ванаквистл (Вананд-бел. на автора), в Азия, земята се наричаше Асланд или света на Асите, а пък столицата на страната наричаха Асград. В нея, владетел бе онзи, който наричаха Один. Один бе велик войн и завладя много земи по време на своите походи. Той побеждаваше толкова, че във всяка битка имаше полза и стана така, неговите хора да вярват, че той определя победата във всеки бран. Обичай беше, кога изпраща хората си на бой или други пратеници, да слага ръце на главите им и да ги благославя. Вярваха те, че тъй всичко ще свърши благополучно. Така ставаше, че ако хората му изпаднеха в беда по море или суша, изговаряха името му и считаха това за достатъчно за щастлив изход. Имаха му пълна вяра...”

"Один познавал богатствата на земните недра и знаел къде се крият. Той можел да пее песни, които отключвали всичко пред него – земи и планини, скали и гробници. Омайвал с думите си, тези, които живеели там, влизал и вземал всичко, което пожелаел. Способностите му го направили известен. Враговете се страхували от него, а приятелите вярвали в магиите му и в него самия. Повечето си умения, той предал на жреците и те го следвали в науките и магиите. Мнозина се обучили и по този начин магьосничеството се запазило и разпространило по света. Хората правили жертвоприношения в чест на Один и на дванадесетте главни жреци, наричали ги богове и много време вярвали в тях.
Один наложил в страната законите на асите. Между другото, той издал закон да се изгарят мъртъвците, заедно с всичко, което притежават. Казвал, че всеки мъж ще отиде във Валхала, с богатството, което е взел със себе си на кладата. Мъртвият щял да притежава и това, което е заровил сам в земята. Пепелта разпръсвали над морето или заравяли в земята. В памет на знатните мъже се правели каменни могили-гробници, а в памет на безстрашните воини се поставяли надгробни менхири.
Този обичай се запазил дълго.
В началото на зимата се правело жертвоприношение за добра година, в средата на зимата – за потомство, a третото жертвоприношение, трябвало да бъде през лятото – за победа. Целият Свитюд, плащал на Один данък – по една пара на човек, а той имал задължението да пази страната от врагове и да прави жертвоприношения за добра реколта и мир. "