Вторият знак от надписът при Елеза е Кръстът, един толкова широко разпространен знак от праисторията до наши дни, че едва ли би имал нужда от тълкуване. Всъщност, най-трудно е неговото тълкуване, тъй като многопластови значения в контекста на даден надпис, може да има той. В надписа от Елеза, обаче символно е посочен процесът на извеждане на кръста от лабиринта. Свастиката и след това кръстът са архетипно вложени в лабиринта.
( http://www.crystalinks.com/labydraw.jpg ; http://2.bp.blogspot.com/-RrIKXXc-2_0/VJjo...00/theseus2.jpg )

Но защо в надписът от Елеза, се извежда кръстът?
Това, което трябва да отбележим като начало е, че тук равнораменният кръст, (където двете рамена на кръста се пресичат в центъра) тъй характерен символ за неолита и каменно-медната епоха (сочен за символ на бога на слънцето, бога на дъжда, като символ на елементите, от които е създаден светът: въздух, земя, огън, вода);(Най-ранното керамично изображение на бог Хор с кръстове, м. Хауза, Кап. Андреево http://www.voininatangra.org/modules/ipboa...-1395171244.jpg ) в Линеар А претърпява промени. Хоризонталното му рамо се издига над средата на вертикалното и се скъсява. Това съвсем не е случайно. В този случай взема връх вертикалата, която е оста свързваща небе и земя, колоната, която подпира небесният свод и носи равновесието на света. Кръстът става символ на човека като същност и олтарна жертва (http://www.voininatangra.org/modules/xcgal/albums/userpics/10544/P4150011-1.jpg )
и същевременно символ на Световното дърво. Това изразяване на човекът и дървото с един и същ символ ни отнася директно към историята на живот на човека в Едемската градина.
Причината за това развитие на кръстовидният знак (издигането на хопризонталното му рамо) е началният етап на еволюцията на човека от материалното към духовното или най-общо казано това е един процес на издигане, на освобождаване на духа от натискът на материята. Вибрациите се ускоряват, трептенето се усилва. Кръстът продължава да е символ на небесният и слънчев огън, продължава да е символ на Бога, но вече много по-силен, по-мощен и по-искащ. Така той започва да символизира човека и... жертвоприносът му. Човешката жертва. Съществувала и в предишните епохи, в бронзовата, тя взема връх в общуването с Бога и има както своите отрицатели, (като например един Орфей), така и своите многобройни почитатели и практикуватели. На нея са подвластни не само царете, но и божествата с планетарен характер, какъвто е Асар/Озирис/Дионис. (Детски жертви за тракийските богове Ирина Вагалинска
http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=532&aid=12867 ).
В този ред на мисли, вторият знак от надписа, ще го считаме в неговото смислово значение като символ на принасяне на човешка жертва – символична и реална такава. Това принасяне, обаче е свързано с увеличаване на Небесният/Слънчевият огън, нещо, което плътно сближава човешките жертвоприношения по нашите земи с тези на маите, инките и ацтеките. И за да не злобеят данайците, и да ни казват: “ето виждате ли, вие сте варвари”, нека все пак им припомним кого трябваше да принесе в жертва Агамемнон, за да тръгнат корабите му към Атряч (Троя), собствената си дъщеря Ифигения (нищо, че Диана я спасява). В библейската история, Каин е първият, който принася безкръвна жертва на Бога и първият, който принася човешка такава.
В надписа от Елеза, кръстът продължава да е силно свързан с предходният знак на лабиринта. Това не е случайно. Минотавърът Астерий е богът на човешките жертви, който поглъща на всеки 9 години – 7 момчета и 7 момичета, а всяка година 7 деца, наложени като данък на цар Минос към Атина. Не може да не ни направят впечатление трите седмици, които създават принесените човешки жертви на минотавъра. Те са посочени и в Ригведа, в “Химн за Пуруша”*. Така в духовната история на човека е въведено още едно число, останало незабелязано – 777, числото на свещеният жертвопринос, който съхранява равновесието и дава трайност и устойчивост на света.
Човекът като олтарна жертва е последование на жервопринесеният космичен/небесен човек Пуруша, от чиито части се създава светът. Затова в древните земеделски общества, човекът се схваща в неговата макрокосмичност, като важен елемент от природата на вселенският кръговрат и неговият жертвопринос е важен за неговото осъществяване. Поради това определената свещена човешка жертва, която трябва да осигури растеж и плодност на реколтата бива разкъсана (както Пуруша) и нейните части заровени в земята. За нас, днес този акт е вид варварство, но в древните времена, това не се е разбирало така, защото човекът като макрокосмос в космичният цикъл, не се схващал в неговата преходност (както днес), а в неговата вечност. Минотавърът Астерий в Лабиринта е израз именно на това.
Затова убиеш ли Астерий (Звездният) в Лабиринта освобождаваш в битие, материалният. земният човек, (пускаш човека в преходност и осъществяване) и обратно: не убиеш ли Астерий (Звездният) жертваш материалният,земният човек. Първата част на изречението касае миналото ни, втората – бъдещето. Астерий в центъра на Лабиринта не позволява проявата на Човечността - енергията , с която се изгражда човека. На човека не се дава правото на планетарен бит, той има повече космичен характер. Той е един небесен жител без право на земна реализация. В този ред на мисли, минотавърът Астерий е пазител на едно йерархично статукво, една стена, която не позволява на небесното да бъде земно, не позволява слизането, съединението и смесването, не позволява връщането на Ураническото начало. Астерий е Кронид, защото така, както Кронос, поглъща своите деца-богове и не им дава право на битие, така и самият Минотавър разкъсва човека и не му дава право на устойчиво съществуване. Това състояние не позволява на ядрената сила в житното зърно да излезе (житното зърно да покълне) и животът от незримост да премине към зримост, да получи своята форма и развитие. Убийството на Астерий (Звездният) в Лабиринта, извежда Кръста от Лабиринта и освобождава в битие планетният, земен човек. Човекът е освободен от стихията на неговото предсъзнание и се въвежда в своя съзнателен живот. Затова Кръста е съсредоточието на енергията, която умиротворява стихията чрез етапност и йерархиране на битието във вертикал. Това дава възможност на покълналото семе да расте, да се развива и превърне в растение.
. В процеса на жертването, което извършва промяна на ритмите в космичният цикъл, жертва не може да бъде обикновения, жертва е свещения. Космичната жертва съпровожда всяко сътворително действие: за да се създаде светът, за да се създаде човека се жертва един бог, тогава е ясно, че в обратният процес, когато трябва да се прояви Бога, трябва да се пожертва човека. Точно в този контекст осмисля човешката жертва християнството с мистерията на Голгота, където е Разпятието на Кръста. Върху хълма Голгота, за който се вярва, че там е погребан черепът на Адам е побит кръста на Христос. Затова, както главата на Зевс е разцепена с лабриса, за да се роди богинята на Мъдростта (Атина Палада/Нейт), така и на Голгота е побит върху черепа на човека, кръста на Христос, за да се роди Бога. Там Христос е пронизан именно от копието, с което е въоръжена Атина Палада, това е и копието, с което Водан/Аудан/Один се себепронизва на световното дърво Игдразил. Копието освобождава Духа от човешкото и създава времепространство за Божественото.
Тук ще се върнем към момента на убийството на Астерий от Тезей в Лабиринта. То е извършен с вълшебен/свещен меч. Предполагаемо и вероятно, в първоначалният вариант на мита, убийството на Астерий не е извършено с пробождане с меч, а с разсичане на главата с лабрис.Основание за това ни дават изображенията върху някои артефакти
( https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/736x/5...8b0b9f943d.jpg;
http://static.wixstatic.com/media/b56f35_c...20_0.00_jpg_srb )
Прави впечатление опитът на науката да намери историзма в мистерията на убийството на Астерий в Лабиринта. Тя създава следните версии 1) Това убийство символизира освобождаването на гърците от данъците и властта на Крит и установяването на власт и доминация на гръцката цивилизация в Егейският регион; 2) Убийството символизира победата над индоевропейските народи над морските народи (почитащи бика).
Аз ще предложа трета версия: 3) Убийството на Астерий в Лабиринта символизира прекъсването на културно-духовните връзки между Балканите и Египет, след което двата региона започват свой самостоятелен път на развитие и постепенно се отдалечават един от друг. Егейският регион е играл важна роля в тези връзки като важно предмостие. Причините за прекъсването на тези връзки са вероятно процеси, протичащи в разделените от Средиземно море Балкани и Египет, които са довели до необходимостта , всеки един от тях да формира своя собствена самобитна култура и да поеме свой собствен път на развитие.
Другото важно, което трябва да отбележим за вторият знак в надписът от Елеза, Кръстът е, че той също присъства и в Глаголицата (http://petardanov.com/uploads/gallery/album_10/gallery_1_10_47088.jpg ), като първи знак от нея и се изговаря Асъ/Аз. Този знак, неслучайно е поставен първи и неслучайно е знак който изгражда и утвърждава Себето. Затова на хоризонталното му рамо в Глаголицата, в двата му края има две чертички с наклон надолу (към материята). Ако двете чертички в краищата на хоризонталното рамо бяха насочени нагоре, щеше да се получи великият знак на тризъбеца-балтавар, знак, с който се трансформира и преминава отвъд Себето. Затова отново да споменем: именно от този гледна точка, човешката жертва, никога не се е разбирала като варваризъм от тези, които са я практикували. Тя е първичният акт на жертвата на Азът от страна на човека. Човекът и неговата душа се схваща като част от природният и космичен кръговрат на Божието Дихание, чийто особен белег е безсмъртието на човешката душа и преходността на формата, която обитава. Така, че знакът Асъ/Аз, като първи знак от Глаголицата е едно пряко присъствие на Линеарите в нея и той е знакът с който се е формирала българската етнична общност на Балканите. Не е случайно така се изговаря знака, защото епосът ‘Сказание за Чулман” го свидетелства, отново в частта си “ Как се образувал съюзът на Седемте Племена”

(41) Тези племена се нарекли
по името на едно от тях –
най-голямото племе:
Аз или Азак.

Асъ/Азъ – да бъда, има ме, влизам в битие, съществувам. Точно този фундамент стои в името на скандинавските богове – Асите на Один/Аудан. Не е случайно твърдението на Георги Сава Раковски в неговият труд “Българска старина” (стр.127), че името на върховният бог в скандинавският пантеон Wotan, Wodan или Один произлиза от българското Водан, Воден. Тогава дали е случайно, че по-близкото село до върха Елеза се казва Воден? Едва ли. Факт е, обаче, че на връх Елеза е намерена каменна релефна плоча с изображение на Конник с копие в ръка. Такава е и иконографията на Аудан/Водан/Один – яздещ своя осмокрак кон Слейпнир със своето велико копие Гунгнир, което никога не пропуща целта си.
Като писмен знак от Линеар А, вторият знак има установена фонетична стойност (по метода на Кобер) и тя е Ro (Ро).

БЕЛЕЖКИ

* 15.Тъй светът е /бил/ устроен,
седем – за дърва оградни,
три седмици за горене,
жертва вързана – пуруша.