Българската царска именска династия, Джагфар Тарихи. Том 3. (св. превод.Й.С.)

[Йордан_13]

Българската царска именска династия

(Свободен превод от руски: Йордан Стайков)


Джам-Иджи или Иджик (14 953- 14 653 г. пр. н.е.). Първият български цар на Идел от династията Имен. В негова чест всички представители на Именската и Сарматска династии се назовавали „иджибак” - „управник от Иджиковият род”. За простият народ, думата „иджибак” започнала да означава „цар”, „господин”, „повелител”, а за знатните означавала „августейши”. По-късно към титула цар започнали да добавят думата „джагбу” – „славен”, но в края на краищата думата „джагбу” думата „Иджибаг”. Съпругата на Джам наричали Танбит, но някои източници свидетелствуват, че тя и Ерги-Чакчак са едно и също лице. В царството на Джам влизали седем народа, част от които образували господстващият в него народ – българите. Затова царство Джам получило името Идел – „Седем (Иде) племена (ел)”.
Ал или Бал (14 000 пр. н.е. Думата Ал (Бал) означавала „глава”; „вожд”, „главен”, „свещен”, „свят”, „господин”.
Кан ( 13 000 пр. хр.) По време на неговото царстване, част от иделците се преселила на изток.
Ит (12 000 пр. хр.). Именувал в чест на своите предци, Уралските планини с името „Балкани”.
Кар (11 000 пр. хр. ) При него в Идел дошли племената на карите (фините) и той им дал земя за заселване, затова техните поселения, започнали да се наричат „Карел” – „Страната (ел) на Карите”.
Улят или Луг (10 000 пр. хр.). Наричан така, поради това, че при неговото рождение в Идел, вървлувал мор. Тогава се преселили от Идел част от българите, оглавяващи племената „дебер” (себер). Една част от изгнаниците се прселила в Кара-Саклан (Украйна), друга в Микена или Макидан (Балканите), трета – в Сувар (Месопотамия), където основали държавата Самар (Шумер). Много скоро в Самар (Шумер) влезли също Мидан (Иран), Англи-Самар (Палестина, Ливан, Сирия), Микена (Балканите), Креш (Крит), Кубар (Крит), Мамил (Египет), Атряч (Троя, Мала Азия, дн. Турция), Каркаш или Кафкаш (Кавказ). Знак на Тангра и света при тях бил „казак” („тризъбец”), който бил и оръжието на двата главни алпа (бога) Нардуган (Карга-Мардукан, Сабан, Самар, Симбир...) и Кубар Бозидан (владетел на „дълбоката долина” – всемирният океан). Имало също така вид на тризъбеца, който наричали „санак” (копие” или „вила”). Казаците наричали наричали с името на знака „санак”, старите български кам-бояни (шамани). Главните алпи (богове) наричали „ака (ага)”, „субаш”, „барадж” (означаващо също така „благодат”; „дарители на благодат” ). След Потопа, в който загинала българската царска династия и повечето от воините на държавата Самара, тя се разпаднала на Мамил (Египет), Креш (Критска империя, на която се подчинили Микена, Атряч и Англи-Самар), Мидан и Сувар (Месопотамия), под чиято власт останали бившите роби – гарабите (арабите). Думата „гараб” е образувана от българското „кара аба” – „черен род”. Но преди всичко, българите наричали арабите тогава с понятието „саркани”, а „саркан” означавало „бархан” със значение на „пустиня, жител на пустинята”.
Креш (Крит) бил голям остров, на който се провеждали Кинешите (Съветите на Водачите) и борбите – „креш” (от тази българска дума, произлиза наименованието Креш – Крит), победителите, от които избирали за царе. И когато и това българско царство се разпаднало и го завладяли тирците (предците на гърците), те започнали да се наричат „критяни” (крешчани или кряшани) по името на острова Креш/Крит, (откъдето идва и наименованието „грък”) . „Ен” в древнобългарският език тогава означавало „земя”, но по-късно „ен” или „ан” започнало да означава само „покрайнина” или „брегова територия”.

Лук (9000 пр. хр.). Думата „Лук” се разбирала, в някои случаи като разновидност на думата Улят-Лут (Улят, Уран и др. – имена на могъщата алп-бика Туран), а в други случаи, означавало „дракон”; „пазител от беди”, „велик”.
Сакал (8000 г. Пр. хр.) Получил прозвището Ат за любовта си към конете.

Ака или Буга (7000 г. Пр. хр.) При него, част от иделските българи, начело с атрячите, на коне достигнали Сувар (Месопотамия) и земята, която след това започнали да наричат Атряч/Троя (дн. Турция). Създал свое обкръжение от доверени членове на тюркският род ака-имен и поселил ака-именците в своите владения (военни селища), разположени по река Саин-Идел (Ока) и Буга (Южна Троя, дн. Турция).
Кахъл (Кахил) ( 6000 г. Пр. хр. ). Неговото име означавало „плитка” (малка плитка).
Балкан (4550-4490 г. Пр. хр.) Обединил всички племена живеещи по двете страни на Урал, затова получил това име.
Биш (брат на Балкан). При него в Идел започнали смутове и войни между потомците на Балкан.
Кубар (син на Балкан). Бил свален от власт и се оттеглил със своите хора на Запад, където се заселил в планините на Макидан (Балкански полуостров).
Таук (син на Кубар). Бил свален от власт и се оттеглил със своите хора в Сувар (Месопотамия) и Атряч (Троя). Много скоро, той станал цар на целият Самар (древната Шумерска държава, основана от иделските българи). След това Самар се разпаднал на Мамил (Египет), Сувар (Месопотамия, Ирак), Атряч (държавата Троя) и Макидан (Балканите).
Иштяк (син на Кубар) Извел своите хора в Седморечието (Алтай), където започнали да наричат себе си иштяки (угри).
Иджим (син на Кубар). Останал в Идел. Извършил поход на Изток и нарекъл граничната река Иджим (Ишим).
Ер или Урал ( 4000 г. Пр. хр.) Отново обединил всички народи на Идел по двете страни на Балкан и тези планини в памет на това събитие, започнали да ги нариат на негово име – Урал.
Биш (3000 г. Пр. хр.). По време на неговото управление от Идел се изселили много българи от племето билсага или бишатар. Една част от тях се преселила в Кара-Саклан, друга – в Микена, където построила град Билсага, трета – в Кавказ, където съседите й започнали да ги наричат „хути” или „утиги”, четвърта – в Кашан (Средна Азия), където по-късно се разклонили на тугари, сагдаки, масгути и кашани; пета – в Улуг Хин (Индия). Хутите създали голямо царство, което подчинило почти целият Самар, освен Мамил (Египет).
Саклан (дъщеря на Кара). По време на нейното царстване се върнали от Седморечието, българите-иштяки, начело с Аскал, но тя разрешила да се заселят в Идел, само хората на неговият син Боян (Маян), за когото се и омъжила. Тогава другият син на Аскал – Креш или Балуан продължил нататък и се заселил на остров креш (Крит). Макиданските (балкански) българи, недоволни от управлението на троянските (атрячките) българи се подчинили нему и преминали под негово управление. След смъртта на старият Аскал, Саклан се разкаяла за своята постъпка и направила на мястото на неговата могила (гроб) светлище Ер-Аба. Думата Саклан има в древнобългарският език няколко значения: „Евразия”, „арий (индо-арий)”, „Украина”, Източна Европа”, „сармати”, „българи”.

Мар (2000 г. пр. хр.). По време на неговото управление, част от иделските българи-аксага от облстта Мишен, които наричали също така агатарам (агатирам), мишени и кимери („лодкари”, „корабостроители), поради умението си да създават мореплавателни съдове и да плават с тях, емигрирали на юг. Една част от агатирите-кимери се заселила в Кара-Саклан (Украйна), другата – подчинила себерите и билсагите в Микена (Балканите), третата се опитала да възстанови Самарската (Шумерска) държава, но била разбита от мамилците (египтяните). Микенските агатири отвоювали Крит, след това Троя (Атряч), Мамил (Египет) и Англи-Самар, но понесли големи загуби и били разбити впоследствие от прииждащите от Галиджа тирци.
Аспар. Разгромил тирците (протогърците) и ги прогонил от Галиджа към макиданските българи-агатири, които ги превърнали в свои роби – „сербийци”. Но когато агатирите отслабнали вследствие водените от тях войни, тези роби повикали от Галиджа своите съплеменици и заедно с тях овладели Микена. След смъртта на Аспар, идел започнал да губи своето могъщество и агатирите от Кара-Саклан, престанали да се подчиняват на иделските царе. Поради това, иделските българи, започнали да ги наричат не кимери, а камири.

Бурун. По време на неговото управление, част от иделските българи отново отишла в Седморечието и Кашан (Средна Азия), и се заселила около Кашанското (Аралско) море и Сабанското езеро (Балхаш). На нейно място се заселили сакланските (украински) българи, които започнали да притискат кимерите.
Дингир. Бил известен с играта „дингир”. Бил също така келбир, т.е. ръководител народните моления към тангра в дните на Нардуган и Акатуев.
Нукрат. Зет на Дингир. Взел властта с помоща на своите хора – иштяките, които започнали да се наричат също така и нукратци.
Балта (1200-1180 г. пр. хр.) Син на Нукрат и дъщерята на Дингир. По време на неговото царстване, тирците въстанали срещу макиданските българи и ги разбили с помощта на галиджийските тирци. Когато горската част на Идел се отделила от степната, във владенията на Идел останала само една част от горската територия, затова владетелят й получил това прозвище Балта – Топор (топорът бил символ на горската част, а кинжала или меча – на степната територия на Идел; по-късна символ на властта в степите станал лъкът).
Мамиш. ...
Сорен. ...
Кама или Бурма (9 в. пр. н.е.). По негово време, препирните и конфликтите в царството достигнали небивали размери. Без да им обръща внимание, Бурма започнал строителството на огромното светилище Алип Капа – „Високите Порти”, в което и бил погребан след смъртта си.

[Йордан_13]

Търсих едни неща, работейки върху третият знак от надписа от Елеза и си спомних, че Джагфар Тарихи има още 2 уникални части, непреведени и неиздадени на български! Сами се сетете защо, след като прочетете този текст. И защо толкова години, не се намериха неколцина българи, да вземат да ги преведат и издадът тези части, че сега да може да ги ползваме свободно и да ги цитираме? Ами се издаде само първата част и след това мъртвило... А във втората част има уникални, уникални неща свързани с нашите празници и обичаи, в третата - с предпотопните ни царе. Хе, била фалшификация. Бе кой ще седне да си ги измисля, тия исторически събития и личности, и с каква цел? Каква му е ползата от това? Та реших да си почина и за 1-2 часа обърнах в български текста. Превел съм ги само до 9 в. пр. н.е. Почивка, хъ

[Йордан_13]

Ал или Бал (14 000 пр. н.е. Думата Ал (Бал) означавала „глава”; „вожд”, „главен”, „свещен”, „свят”, „господин”.
====================================================
Тъй, това е и значението на боговете Бал, Бел, Баал, Ваал и т.н., с една дума, такъв бог, просто нема Факта, че самият този бог се изобразява чрез човешка фигура на статуетка, ясно говори, че тов ае далечен спомен за кан Бал (14 000 г. пр. хр. ) Ухххххх, че дата ! Впоследствие, той се е превърнал в антроподемон, бил е обожествен като прадед и с епохите е станал бог. Джагфар Тарихи, недвусмислено и ясно сочи кой е бил бога на Българите - Тангра, като посочва още няколко негови епитета, под които е бил почитан. Толкова по въпроса за съществуването на Баалистите в България, ГРУ-пичката от Пловдив дето сее жлъч и отрова в главите на дечурлигата, чак до Белоградчик

[Йордан_13]

Тук също така са преведени неща от Джагфар Тарихи, том 3, но не съм сигурен, дали е всичко.

http://islan.dir.bg/_wm/library/?df=760294