Джагфар Тарихи:Българите, Пирамидите и Египет, (извлечения от том Първи)

[Йордан_13]

Том 1;стр. 289-290.

От своите предци, укривали се по време на суровия Ледников период в планинските пещери на Урал, българите са възприели поклонението на планините и пещерите. Едно от тези пещерни жилища се е запазило – това е знаменитата башкирска пещера Шулгенташ или Каповая (от българското “кепе” – пещера), на стените на която предците на българите са нарисували преди 35 000 г., първите картини рисувани от човешка ръка - изображения на мамути, кон и носорог. Тогава предците на българите, започнали да вярват, че Бог ( старобългарските названия на Бога – Ерсу, Тангра, Ас) се явява по върховете на планините и че там Всевишният (Ас) е създал добрите духове – “дивите” или “алпите” (от древнобългарското “алъп” – “висок”). Освен това, предците на българите смятали, че след кончината на някой човек, душата му бързо трябва да се яви пред Божи съд, и затова погребвали телата на починалите в планинските пещери – по-близо до Бог. Когато иделците слизат от Урал към Волжко-Камските равнини, започват да правят подобия на планини – пирамиди с пещери – с гробници и храмове вътре, за поклонение на Бог и духовете и погребване на вождовете. Тези пирамиди с пещери получават названието “кепе” – “пещера” . Освен това, големите пирамиди от пръст в чест на вождовете си, българите назовават с титлата им – балкан или курган “вълчи (балк, кур) цар (кан, ган), големите каменни пирамиди – ег кепе “голяма пещера или пирамида” или теме (семе), а малките – май юлъ (оттук – “мавзолей”). Понякога българите издигали стъпаловидни пирамиди, при това тези кепе, най-често имали от три до седем “стъпала” – нива (тъй като българският народ бил съставен от седем рода, числото 7 станало за него свещено). Обикновените българи, които не са имали възможност да събират хора за построяване на пирамиди, погребвали близките си така: Изравяли правоъгълна яма, а в страничната и стена- ниша, след това в тази ниша полагали тялото на починалия и кепе-то в земята се покривало с дъски или камъни. Както виждаме, в тези случаи се спазвал главният принцип на българското погребение – тялото на починалият се затваряло в нещо като пещера и не се засипвало с пръст.
Върху пирамидите, в пещерите им и около тях се поставяли скулптурни изображения на починалите владетели, родоначалници и герои – балбал или духове – синташ и др.

Стр. 291. Но част от българите, водени от легендарният дух Самар в облика на огромен бик – Тюрк, тръгва от Средна Азия на Запад, където подчинява целият Близък Изток (територията на Балканите, Мала Азия, Северен Египет, Сирия, Ливан, Ирак, Палестина, Задкавказието, Западен Иран).
Българите са дали свои наименование на всички области на държавата Самар: Египет – от българското Ег Кепе “Голяма каменна пирамида”; по-късното българско название на Египет е “Мамил”)


Стр. 292. През 3000 г. пр. н.е. българите губят Северен Египет, превзет от етиопските афразийци (българите наричали Африка, Етиопия и афразийците - караоба “род, област на черните, т.е. чернокожите хора”, откъдето се образувала думата гараб – “араб”). Но египетските афразийци възприемат от българите обичая да строят пирамиди, названието “копти” (от българското “оба” – “Племе, народ, област”), думата “фараон” (от българското “барън” – “царска слава”), имената на духовете Ра, Амон (от българското куман “жълт”), названието на Синайският полуостров (от Син “Вълк”), високите български шапки (те станали корони на фараоните), българският мит за спасяването на принц Магис (вярно, българският котел при афразийците се е превърнал в кошница,а името Магис – в “Мойсей”)...

Стр. 17. Държавата на каф-българите достигнала своят разцвет при цар Камир-Батир. Описанията на неговият живот , намиращи се в книгата на менла Абдулах, твърде много напомнят житието на Юсуф... Но след неговата смърт някои самарци замърсили с нечистотии водата, забравяйки, че тя също се смята за свещена, защото отразявала тяхното божество Тара. За този грях разгневеното божество решило да потопи под водата, цялата земя Самар, но в началото предупредило хората със страшен глас. От този глас, цялата земя се разтърсила и листата на дърветата опадали. Част от самарците, които се уплашили, отишли по на запад и в памет на знамението се нарекли “агачири”, т.е. “горски хора”. Те достигнали Миср (Египет), където живели известно време и построили немалко възвишения – на Самара или Джукетау.
Агачирите били изгонени от Миср (Египет) от арабите и отишли в Сакланската степ...

[anti666]

Том III, стр.158-160 от оригинала:

158

Българският народ почитал планините: извършвал в тяхна своите моления към Всевишния Бог - Тангре (Тенгре), а също създавал и имитации - пирамиди (земни могили от камък, кирпич и др.), в кооито правели специални пещери за погребение на героите и вождовете си.

Простите хора погребвали в катакомби - пещери, вкопани в страничната стена на погребална яма. Над такива гробове поставяли каменни или дървени паметници - символи на планината (понякога вместо дървен памятник засаждали дърво). Наи-свещени числа за българите станали 3 и 7, затова погребалните пирамиди на героите (мавзолеи) най-често ги правели триетажни, а пирамидите в чест на духовете и Бога - седеметажни.

Вече преди 11-15 хиляди години някои групи българи по различни причини започнали да напускат Идел, увличайки след себе си други племена от Идел.За българските летописци от средновековието всичките племена на Идел са били българи и те не ги разделяли по език или други индивидуални признаци.

Първите преселници станали от племето аркаш (“архипеи“ по гръцките източници), които особено се покланяли на духа на дъжда, гръмотевицата и мълнията и оттам се наричали по името мут: Самар-Сэбэр, Дебер (оттам - Тавър, Таври), Атряч (оттам - Троя). Не по-късно от 10 хилядолетие до Хр. една част от деберите напуснала Идел към Украйна, където съществувала под името "таври" (особено в Крим), а друга част - към Близкия Изток, където образувала държавата Самар (Шумер), включваща в себе си изначалните територии на северен Египет, Междуречието, Сирия, Палестина, Мала Азия, Балканския полуостров, Западен Иран и Задкавказието. Дэбэрите обичали да се наричат “Аркаши“ - “чисти хора“ (в смисъл - чисти българи), откъдето произлезло гръцкото название на древните българи - “архипеи“.

В края на 4-то, началото на 3 хилядолетие пр. Хр. Самар се разпаднал на:

1) Египетско царство (Мамил);
2) Креш - Крито-българско царство, под властта на което били Балканите, Кипър (Кубар), Мала Азия (Атряч, Троя) и Балистан (Палестина, Ливан, Сирия и Иордания);
3) Сувар - българско царство в Междуречието, съхранило названието Самар - Шумер;
4) Мидан (Западен Иран);
5) Кафкаш (Кавказ).

стр. 159

Катастрофалното наводнение (библейският “Всемирен Потоп“) погубило Булгарската царска династия Сувар (по-късния Шумер), заедно със значителна част на Булгарското население и позволило на подвластните на Булгарите древнеарабски племена Саркани (по Булгарски “Саркан“ означавало “бархан“ (т.е. дюнни жители) да подчинят в 24 век до н.э. Акад, Тангра-Капа (Вавилон) и други Булгарски градове от Междуречието.

Не по-късно от 3 хил. до н.э. на юг се придвижила втора вълна Булгарски преселници от Идел - Билсага или Бишатар (“петте рода“ по Булгарски). Една част на Бильсагите се заселила на Украина (където съседители ги нарекли Бишатари “Бастарнами“), друга - на Балканите (където се подчинили на Критското царство и по-късно станали известни под името пеласги), трета - на Кавказ (където съседите ги нарекли “Кутии“, “хутии“, “Утии“, “Албани“, Хети), а четвертата - в Средна Азия (под името Саки, Масагети и Кушани). Средноазиатските Балсаги преминали после през Афганистан и Пакистан в Индия и я завоювали (Билсагите останали в паметта на индийците под имената “петте братя - пандави“). Кавказските Билсаги на границата на 3-2 тыс. до н.э. завоювали голяма част от Мала Азия и основали там Хетското царство, а около 2,200 г. до н.э. атакували Сувар-Шумер и по някое време го върнали под властта на българите. Но след това Сарканските династии (Акадцев, Вавилонци, Асирийци) пак завладели Сувар-Шумер, макар и да продължавали да развиват българо-шумерската култура. Балканските племена от билсагите-пеласгите основали Макан (Микена), Билсага (по-късната Плиска) и други грaдове.

В началото на 2 хил. до н.э. на юг от Идел последвала трета голяма вълна иделски Булгари -преселници, възглавлявана от българските племена Ексаги или Агатар (“речни“ или “водни хора“ по Булгарски). За своите умения да правят кораби и плават на тях Агатарите (това название после приело формата “Айдар“, “Агатири“, Агачири“) били наречени “Кимерйци“ (“лодkари“, “корабоделци“, “превозвачи“ по Булгарски). Една част от агатарите заела Украина, където съседите ги нарекли "древляни" и "кимерийци“, друга - през Молдавия се предвижила на Балканите и подчинила северите и беласгите, трета - около 1700 г. до н.э. пробила през Сувар в Мамил-Египет и 100 лет управлявала там (Египтяните нарекли ексагите "хиксоси"). В средата на е 2 хил. до Хр. земетресение, вулканична пепел и гигантски вълни, предизвикани иот изригването на вулкана на о-в Фера (близо до Крит) погубили голяма част от Булгаро-Крэтското население на Крэш-Крит. Тази катастрофа влязла в световната истоия под името “гибелта на Атлантида“. Атряч (Троя), влизаща в това критско царство, се обявил за българско атрячко (Троянско) царство и наследник на Крэшкото (Критско) царство. Но Булгарите - Агатари (които гърците нарекли "ахейци" или "аргивци“ - т.е. “Уралци“) завоювали Макан (Микена), ослабления Крит и Кипър и основали собственно Микенско или Аргоское царство.