Всички снимки, тук

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...s.php?album=460

С. Кръстевич - крепост Калето
Описание и история

http://bulgariancastles.com/bg/node/2126

Тракийска и средновековна крепост Калето се намира на 4.88 km северно по права линия от центъра на село Кръстевич. се намира на 4.88 km северно по права линия от центъра на село Кръстевич. Разположена е на плато с отвесни скали издадено от южния склон на Средна гора, над водопадите „Кръстевич“ на река Красновска в местността „Канарата“. Крепостта е естествено защитена от югозапад, югоизток и североизток със стръмни високи до 20 m отвесни скали и е била достъпна само от северозапад. Поради това от тази страна е била преградена с двойна крепостна стена. Първата стена e почти права с лека чупка и се проследява под насип висок 3 m. Втората стена има дъговидна форма и е издигната на разстояние 10-20 m от първата. Тя има запазен участък с ширина 2 m и височина 2.5 m. Градежа на крепостта е от ломени камъни със спойка от бял хоросан. Във вътрешността, иманярска яма разкрива основите на сгради. Из целия терен на обекта се намират голямо количество строителна и битова керамика. Вероятно крепостта е изградена от траките и през средновековието пак е била използвана, като стените са били поправени. Обекта е включен в списъка с паметниците на културата в Пловдивския окръг, обнародван в ДВ бр. 41 от 1965 г.

======================================================

На крепостта се натъкнахме съвсем случайно при обхода на рида проснал се от с. Кръстевич, на север към х. Бунтовна. Обследвахме върховете Горно Каратепе и Каракуш, когато вниманието ни бе привлечено от връх със скали, вдясно, североизточно от тях. Впоследствие, разбрахме, че сме били в м. "Канарата", където е и тази невероятна българска крепост. Отначало помислехме, че поради труднодостъпното и диво място, ние сме едни от малкото и откриватели , но не би, оказа се, че вече е регистрирана през 1965 г., но незаслужено пренебрегната цели вече 51 години след регистрацията й. Няма нужда от тотална реставрация, в стил "Божидар Димитров".
Ридът съставен от върховете Долно Каратепе-Горно Каратепе-Каракуш ни превлече с топонима "Кара", който определено предполага наличието на древност. Това несъмнено бе така, още с първият връх, който посетихме Горно Каратепе. Накратко, там е имало светилище или храм още от началото на желязната епоха http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../P7150388-1.jpg и вероятен храм от средновековието или военна кула, неща, които се установиха по иманярските изкопи, а именно керамика от желязната епоха и покривни керемиди от средновековието http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...P7150396-1.jpg; http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../P7150393-1.jpg. Храмът е бил разположен в седлото между две диви скални масива. Интересното е, тук, че скалите бяха различни от тези при светилищният комплекс "Стайков камък" и твърде много начупени и разрушени. Върху тях нямаше нито едно култово кладенче. Това може да се обясни със строежа на храмове или крепости по това било в различните епохи. Една различна концепция, от това, което се наблюдава при Стайков камък. Следващият връх Каракуш не предложи нищо особено, освен солидна дивотия, но при слизането от него в посока набелязаният от нас връх със скали на изток от Каракуш, където всъщност се оказа и тази солидна крепост, бяхме изненадани много приятно. Отново, между две диви скални групи е изграден овален каменен градеж с диаметър около 10 м и дебелина на стените около метър. Във вътрешността му изобилстваше от средновековни керемиди, но поради формата му, отначало предположихме, че е светилище от желязната епоха и не допуснахме възможността да е примерно военна кула от средновековието. (вж. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_6295-1.jpg ) Продължихме към въпросният връх и в западната му страна видяхме отново кръгло каменно съоръжение, за което отново предположихме, че е светилище, защото не знаехме, че всъщност това е част от първата крепостна стена, силно разрушена, а въпросното кръгло съоръжение, вероятно е бойна кула от крепостта. Останалото е ясно. Бяхме много приятно изненадани да видим в тази дивотия, мащабното каменно строителство, камъни споени с хоросан и понеже подходихме първом откъм южната страна, там видяхме само силно разрушената южна крепостна стена, която на места бе запазена и свидетелствуваше за мащаба на съоръжението Вж. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_6354-1.jpg. Така разбрахме, че сме попаднали на крепост. На терена имаше изключително много иманярски изкопи, в които се търкаляше керамика от късно желязната епоха(плоскодънна), примесена с керемиди и керамика от средновековието и тук-таме костиhttp://www.voininatangra.org/modules/xcgal/albums/userpics/10544/DSC_6332-1.jpg; http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_6318-1.jpg. Голямата находка бе парче керамика с "украса", от късножелязната епоха, където в кръг бе вписана осемлъчева звезда Вж. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../P7150419-1.jpg. Керамиката бе документирана и оставена на терена, за да могат археолозите да я приберат един ден, когато осъзнаят значимостта на това, незаслужено пренебрегвано място Ваше е, г-да археолози.
Парчето керамика с вписаната осемлъчева звезда в кръг, тази приятна находка, показва, че мястото е било най-вероятно укрепено светилище през желязната епоха, където се е почитало Слънцето (Мар,Мартанда, Сабазий-Аполон), но е възможно античността тук да е абсорбирала и съвместявала и други "богове и богини". Непосредствено зад южната крепостна стена се намира разрушена правоъгълна сграда, казарма или дворец, не е ясно, но все пак тя е сносно запазена, като на места, отвътре се е съхранила дори стенната обмазка. В западната част на крепостта има ясни следи и от други сгради. Най-добре е запазена северната крепостна стена с парадният вход (Вж. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_6386-1.jpg ), която на места достига около 3 метра височина (вж.
; <a href='http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_6404-1.jpg' target='_blank'>http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_6404-1.jpg</a> ), под нея има втора крепостна стена. Но е ясно, че крепостта е била превзета от юг, най-вероятно след 1371 г., след похода на Лала Шахин и падането на Пловдив. Но самото разрушаване на тази солидна южна стена, показва, че съпротивата на крепостта срещу проникването на османците на север е била ожесточена. Северната стена свършва някъде на изток в скални масиви, като там пак има останки от кула. Осемлъчевата звезда в кръга, предполага спекулации и връзки с македонското царство на Филип Втори, който също превзема Пловдив през античността и е възможно да е превзел и тази крепост на север, но това е нещо, което се нуждае от още доказателства. Възможно е знакът на Мар/Мартанда да е бил и държавен символ на Одриската държава, впоследствие усвоен от Македонското царство, след превземането на Тракия. През 2015-та е имало подобна находка и в т. нар. Аполония Понтика http://vnews.bg/news/112792. Дерзайте, г-да археолози. Искате да ви наранят с пет хляба и две риби? Е, ето ви още една риба от Господ, за да ви е повече месото между филиите