Артефакта от село Горно Озирово, Вършец

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...F0%F8%E5%F6.jpg

Изключително важен за древнобългарската история, артефакт. Притесняваме, че, ако отиде в НИМ, ще зачезне. Доколкото мога да видя от снимката, писмените знаци, трябва да са от старата ни азбука и със сигурност на артефакта са описани астрономически познания. Пример, ето тук http://semizdat.narod.ru/pictures/alfa-3.jpg; http://semizdat.narod.ru/alfa.html

"Под връх Стрешер има останки от средновековен манастир и километри римски водопровод от глинени тръби. В морските седименти в м. Браткова кукла са запазени богати фосилни асоциации от безгръбначни: амонити, белемнити, миди, брахиоподи и охлюви."

Артефактът най-вероятно идва точно от средновековния манастир, обитаван от тенгриани

Абе откъде идва името му е ясно, поне за мен. Само дето Игнатов предпочете да слугува на ГЕРБ и да разсипе "Фонд научни изследвания".
============================================
Смята се, че наименованието на селото идва от славянската дума „озеро“. В турски документ от 1576 г. е споменато като Горно Окно, а през 1666 г. – като Озир Kарие (Озир – Горно село) – Горно Озирово. В района на селото има следи от стари поселища в местностите алището, Голяк и Рангел. В римско време на върха на скалите се е издигала каменна кула наблюдателница, останки от която могат да се видят и днес. Старото селище се е намирало на изток от днешното село в местността Озировец

Там няма езера, че да се казва Озирово, нито пък гледат ориз. Ако имаше, щеше да се казва Езерец (такова има над шабленското езеро) или озерец. Това как по турско се е казвало Голямо Окно, няма да коментирам. Явно някой таварищ е закончил руска школа. Там кирилското писмо вече се нарича "старославянско". Kарие пък не е турска, а тракобългарска и значи "укрепено село". Едноименна местност Kария има до шабленския нос, по името на тракийсото селище там.
Така че през 17 век, просто населеното място се е казвало село Озир. По името на алпа със златния член, открит във Варненския халколитен некропол. И по името на свещената планина Сакар-Астея. Ще трябва да посетим Озир тая година.

Линка го публикувах, за да покажа важността на артефакта, който най-вероятно е от средновековният манастир, който е съществувал. Това, че е “Асар”, сиреч укрепено селище, това е повече от безспорно. Особено много ни помага ето тази старобългарска дума http://histdict.uni-sofia.bg/oldbgdict/oldbg_show/d_05768/ - озиратъ, озираеш..., който свързва името на селото със спряганата римска наблюдателна кула. Разбира се, това е един външен план на нещата.

В крайна сметка, там езеро е имало. Но не като природен водоем, а като свещена къпалня. Езерото е огледалният образ на земята на Божието Око. Свещенообредното окъпване в него е, посвещенчески ритуал, не само за чистота на физиката, а за чистотата на чувственото и мисловното тела; чистота, без която умът е блиндиран щит срещу духа, а не негов проводник. огато е чист, той е точно като огледалото, в което Той може да види Себе си. Затова този посвещенчески ритуал е подготовка за великата “епоптея” (въззрението, откровението), в което могат да бъдат въззрени божествата в техните форми, може да се общува с тези звездни богове, изобразени на каменният брус. В тоя ред на мисли, преминалият успешно посвещението е озарен и озаряващ (оттук и илюминизма), защото му работи Небесното Око.
Тези, които не преминават успешно посвещението, ще озаряват неговата профанна страна. Затова Митологията е оставила образите на Пигмалион (който еманирайки своята Сила се съединява с нея) и на Нарцис (който се себевлюбва в своето отражение в езерото и се удавя). Точно това е илюстрирано с разделението на населението на селото на две, едното създава Долно Озирово на север, а другото, Горно Озирово – на юг.