Всички снимки от албума, тук
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...s.php?album=465


Светилищен комплекс „Стайков камък” е разположен на север от село Кръстевич в района на хижа „Бунтовна”. Той обхваща областта на връх „Стайков камък”, заедно с околните нему върхове, осеяни със скални групи и единични скали в посока х. „Бунтовна” на север и на юг до връх Скендерови ниви, от който на изток е и самият валун Стайков камък. Продължението му на юг е по рида формиран от върховете Каракуш- Горно и Долно Каратепе до село Кръстевич, а на запад-югозапад, той граничи с Барамлийска могила, на изток с върховете Канарата и Конска подкова.
Това бе районът на нашите изследвания в есенно-зимният период на 2016-2017 г.
Самите теренни изследвания ни научиха, че трябва да правим разлика между връх Стайков камък и самият валун Стайков камък , който отстои от първия на 2 км в южна посока.
Около връх „Стайков камък” са ситуирани в посока север, северозапад и запад, чиито единични скали и скални групи са осеяни с култови кладенчета, ниши и мегалитни конструкции, ( с естествен или изкуствен произход), но тяхното разположение и групиране, както и самото изсичане, говори за техният изкуствен произход и култово предназначение. Те не са групирани на един или наколко скални масива, а са разпръснати сред множеството скали, което ни навежда на мисълта, че е възможно да е налице породово или дори семейно почитане (т.е. всеки род или семейство да си има своя култов камък или сектор в областта на светилището). В северната част на този район, най-голямо впечатление правят великанска скална стъпка в подножието на един от върховете вж. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_5720-1.jpg , а на запад- голяма и добре оформена щерна (възможен лин) изсечена върху камък с форма на поничка или бъбрек вж. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_5609-1.jpg и може би най-големият протодолмен (вж. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...3331&fullsize=1 ) откриван досега в Същинска средна гора, както и интересни групи от ниши, култови кладенчета и мегалитни конструкции. На самият Стайков връх може да се види вид първичен скален лин (вж. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...3367&fullsize=1 ), представляващ изсечена щерна под ъгъл създаваща скален джоб (вж http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...366&fullsize=1) , завършващ с няколко отвора за изтичане на течността в средата (вж. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...369&fullsize=1) и подножието на скалата вж. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_6077-1.jpg На север от групата върхове по билото в близост до х. Бунтовна се откри кръгъл каменен градеж с диаметър около 2-3 метра, (вероятна култова площадка) вж. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_5568-1.jpg , разкопан наскоро от иманярите с изобилно количество парчета от дебелостенна керамика (вероятно питос или питоси).
Мегалитните конструкции продължават и южно под връх Стайков камък, където можем да видим мегалита „Гъбата” имаш форма на гъба (вж. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_6130-1.jpg ) и скален портал или проход, съставен от отделни скални блокове и ориентиран по посока на зимното слънцестоене (вж. . http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...3379&fullsize=1 )

Самият валун „Стайков камък” (вж. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_5962-1.jpg )отстоящ южно от връх Стайков камък, скрит дълбоко в гората, започва със скален масив с изсечени на него култови кладенчета и великанска скална стъпка (вж. , а самият Стайков камък (висок може би повече от 5 метра) недостижим за изкачване и с подпряна на него изгнила дървена стълба ни напомня изключително много за Марков камък в село Долно Ябълково, Странджа, за валуна на Беглик таш в Приморска Странджа и Кантар камък над Помак махле в района на селата Ночево и Паничково (Източни Родопи). Сфероидната му форма със сигурност е от огромно значение за култа, както и формата на всички останали мегалити, тъй като самата форма моделира по определен начин времепространството, събужда и извиква определен тип енергии и тяхната духовна същност, съответните духове и божества.
До самият валун също е налице „скална промушвачка”, съставена от два различни по големина камъка, като малкият е подпрян на по-големият вж. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_5959-1.jpg . Парченце керамичен отломък от късножелязната епоха, подсказва, че самият валун е предмет на култова дейност. Над него е налице отново кръгъл каменен градеж, формиращ вероятно култова площадка, както сходният му събрат на север от връх Стайков камък в близост до х. Бунтовна.