www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Форум -> Една причудлива теория за произхода на


  Reply to this topicStart new topic

> Една причудлива теория за произхода на, селищното име Хамзаларе
Йордан_13
Публикувано на: 29.4.2024, 12:11
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 159
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Темата за произхода на селищното име Хамзаларе,( което е старото име на днешното село Зелениково, Община Брезово) се наложи да бъде извадена от контекста на студията „Бабешко кале – портата на боговете”, защото към нея са нужни повече и специфични сведения, обяснения и тълкувания, които биха разводнили стройният поток на студията и нейната тематична генерална линия. Затова реших да напиша специална, отделна студия, тълкуваща името на селото по един нетрадиционен и доста по-различен начин – българският начин. За целта ще започна със сведенията за името на селото, до които е достигнал амзалареца Цаню П. Цветков в книгата си „Наше село, Зелениково”.

(Из „Наше село, Зелениково”, Цаню П. Цветков, стр.52-53)
5. Историята на селото

Старото име на село Зелениково, Пловдивска околия е с. Хамзаларе. В историческите източници от турско време някъде го споменават като Хамзалар или Амзалар. В нашият край може би под влияние на турците или на собствен диалект буквата „х" в началото на думите обикновено не се произнася. Така то се е наричало до 14 август 1934 г., когато със Заповед № 2820/09.08.1934 г. на Министъра на вътрешните работи и народното здраве, публикувана в ДВ № 109/14.08.1934 г. [55, 56, 57] е било заменено турското име на селото с българско - с. Зелениково. Със същата заповед са били преименовани почти всички български градове и села с турски имена, в т.ч. околните на Зелениково села (изключение прави с. Абрашларе, което с губернаторско разрешение е било преименовано на с. Брезово още 1879 -1880 г. [57, 58].
Чувал съм, че по турски думата "хамза" означава "зеленина"- поради това, че селото е потънало в зеленина (в гори и тучна растителност), близко до ума, превеждайки от „зеленина" го нарекли Зелениково. Опитате ми да свържа Зелениково с думата „хамза" (речници, консултации със знае¬щи турски език), обаче, не се увенчаха с успех. В тълковния речник на руския език на Вл. Даль думата „хамза" се посочва, като татарска и е име на малка рибка, нещо като хамсия. С „хамза" се означава и специален съгласен звук в Турската азбука. Повечето източници навеждат на мисълта, че „хамза" е по-скоро от арабски произход и има значения на лъв, на едно лекарствено растение, като определение за човек означава разтропана, гореща, кипяща натура. Хамза се е наричал и без¬страшният чичо на Пророка. Ровенето ми из литературата по¬каза, че Хамза е много често срещано име в Узбекистан, а в Турските извори за българската история [67] това име се среща често и по нашия Пловдивски край. Така например, в регистъра на доганджиите (соколарите) от нахията (околията) „Филибе" се говори за задължения от бюлюка (войсково подразделение, съ¬ответстващо на рота) на Хамза, сершахинджия на Филибе (сершахинджия - върховен началник на шахинджиите при сул¬танския двор, подчинен на емир и шикяр). В Подробен регис¬тър на джелепкешани (категория население, натоварено да до¬ставя определено количество овце за нуждите на османската държава и на армията) в българските земи от 1576 г. [69] на стр. 55 се споменава някой си Хамза Ганем от с. Абрашлар (сБрезово), който е предал 25 овце. Пак там на стр.56 се из¬брояват събраните 135 овце от 4 юрушки семейства на нашен¬ския Юнчал, наречен още и с името Докуз Дереси. Стари хора от селото разказват, че своето турско име селото е получило не от голямото количество зеленина, а от някога живелия турски бей - Хамза бей. Моите турски консултанти ми обясниха, че добавката „-лар" (Хамза-лар) в турския език се използва за означаване на общност от хора (нещо като Иван-ови в българс¬кия, т.е. нещо като хората на Хамза). Що се касае до турското име на селото Хамзаларе, по турско време с подобно име е имало още 3 села в България (с. Хамзалар - сега с. Храброво, община Балчик; с. Хамзалар - сега с. Филаретово, община Ко¬тел; с. Хамзалари - сега с. Борилово, общ. Стара Загора). Се¬ло Хамзалар съществува и в Турция, провинция Конья. Моят дядо Цаню, безусловно добре е знаел всичко, тъй като 3 мандата е бил кмет на селото (кметът с най много мандати), бил е интелигентен патриот и такава дискусия не е могла да мине без неговото участие. Но когато той беше жив, аз бях малък и това не ме интересуваше, а когато се заинтересувах, дядо отдавна не беше жив. Жалко! Зная само, че е имало предложение селото да се преименова на Головърхово, защото от единия бряг на нашата река започваше гола рътлина, която и сега наричат „Ръта". Но легендите донасят, че там някога е расла хилядолетна гора, от която до моето детство беше останал един единствен дъб на възраст около 1300 -1500 години. Под него циганите погребваха своите мъртъвци и местността се нарича "Циганските гробища". На този огромен дъб - „Циганския горун",- хлапетиите си правехме дървени люшки и се люлеехме. Разказват, че един необразован и недалновиден кмет - Георги Шопов взривил красивото хилядолетно дърво, за да вари с него ракия на ТКЗС-то. Обществеността не приела името Головърхово и прекръстили селото на Зелениково. Съществуват още 2 села със същото име: едно в Кърджалийска област (бивше с. Кадърмесчит) у нас и още едно в Република Македония.

***

Toва е, до което е достигнал Цаню П. Цветков в книгата си „Наше село Зелениково” относно произхода и смисъла на името на селото. Честно казано, стигнал е до никъде, т.е. този въпрос е просто загатнат и недовършен. Интересното е, че българските власти след Освобождението са достигнали до същата задънена улица и са взели решение просто да преименуват селото, първом на Головърхово (какво интелектуално безсилие), а после на Зелениково (още по-голяма интелектуална нищета), но не и да търсят смисъла на селищното му име, а именно Хамзаларе. Всъщност към написаното от Цаню Цветков, ще допълня, първом, още факти. Топонима „Хамза” се среща в територията на България още във формите Хамза кьой („кьой” – село) докъм 1910 г. в Шуменско и Търновско, във формата Хамзаларъ, край Балчик, Варна и Шумен, във формата Хамза махале или махле отново около Търново и Горна Оряховица. И разбира се, Хамзалар, Хамзалар кьой продължава да си съществува като име на селища и в територията на днешна Турция (Hamzalar Köyü Map - Turkey - Mapcarta ; Hamzalar Map | Turkey Google Satellite Maps (maplandia.com)
И сега, да се върнем на върнем на сведението за турският произход на името на селото, от живелият някога там Хамза бей. Хамза, безспорно е и лично име, широко разпространено, което в арабският има и значението „лъв” и оттук и на „огнена, гореща натура” , но и много други значения, както ще видим по-нататък. Но, сега да се спрем по-обстойно на това сведение. На мен лично, ми е много странно, първом, защо българските власти не са тръгнали на директен превод на името от турски, както се е направило например в Източните Родопи, но и в други части на България? Странно е, нали? При директен превод, ако се приеме арабското значение „лъв”, то тогава името на селото ще се преведе като „Лъвово” или „Лъвовете”, защото, както си е направил труда Цаню Цветков да разбере, добавката „лар” в турският идва да обозначи „общност от хора”. Това уточнение, както ще видим, по-нататък, ще има голямо значение за нашите разглеждания. И тук резонно си задаваме въпроса, защо на някои места е направо кьой – „село” (Хамза кьой, село Хамза), а на други „лар” – „общност от хора” , а именно Хамзалар? В буквален превод, „хората на Хамза” или „хората на лъва”. И именно, защото тук не става въпрос за животното „лъв”, селото не е могло да бъде директно преименувано на „Лъвово” и „Лъвовете”. Ако питате мен, въобще не е било нужно да бъде преименувано. Първом, защото това не е поискано от неговите жители, а е направено административно от държавата. Както виждаме до 1934 г., селото си е неизменно Хамзаларе! Странно е, нали? Аз лично, ако приема арабското значение на името, бих превел името Хамзаларе като „хората-лъвове”. И тук вече навлизаме в една мистична и митологична история, която най-вероятно се е сторила фантастична на българските власти и те са тръгнали директно на преименуване, с което естествено се заличава възможността да се търси нещо повече от обективната и тривиална описателна реалност на природната зеленина. Кой би се замислил?!
Основано ли е село Хамзаларе от въпросният Хамза бей? Ще допусна, че е напълно вероятно и напълно възможно. Защо? Защото исторически, така са възникнали многобройни поселения на територията на завладяната от турците България, когато е започнало териториалното делене на завладените земи и превръщането им във вакъфи, хасове, зиамети и тимари (напр. Хас Кьой, днешният град Хасково). Тогава, според йерархическото положение и военни заслуги, дадено село или села са ставали владение на някой спахия, бей или направо на султана и валиде султанките в новосформираната турска империя, а населението им се е превръщало в „рая”, собствено притежание на съответният земевладелец. Привилегии са имали само войнушките български села. Това е тъй да се каже, вторият етап от завладяването на България, защото първият е стихийността на битките, грабежите, кланетата и продажбата на населението като роби. Земята и нейните производствени възможности в първият етап, не са интересували въобще завоевателите. След като капиталите на първият етап свършват, започва вторият, а именно формирането на империята, която начева с административното разпределение на завладяната земя. Именно, този етап визира въпросното сведение за Хамза бей. Предполагаемо, земите на селото, трябва да са били негов хас. Тук, разбира се, трябва да се търсят и съхранени турски документи за селото в ДА Пловдив и дали са преведени. Цаню Цветков не споменава за такива. Проблема се задълбочава и от това, че в Хамзаларе няма запазени истории, предания, разкази за периода на турското робство свързани с турците, освен името на въпросният Хамза бей. Никакви. Турците просто отсъстват, все едно селото не е било завладявано никога. Например за недалечното село Медово се знае немалко за Осман бей и синовете му и че Медово е било негов спахилък (вж. Медово: История на Медово(Старозагорско) (medovooo.blogspot.com) И там са налице въпросните истории на селото свързани с Осман бей до ликвидирането на рода му от чумата. Нищо такова няма за Хамза бей, на който се смята, че е кръстено селото! Имаме просто едно име и нищо друго като история свързано с него! Нещо повече: „ Населението на селото изцяло изповяда източно православна християнска религия. Не е имало и няма изповядващи други религии изповедания.” (Зелениково (област Пловдив) – Уикипедия (wikipedia.org) ) Още един блокаж, който би отказал всеки. Защото който е чел, историите на българските села по време на турското робство, знае, че те изобилстват с предания и разкази свързани с присъствието на турците там! В Хамзаларе, освен избодените очи на иконите в църквата „света Петка”, нищо друго не свидетелства за османският период на селото. Разказите за него са свързани изцяло с българите и тяхното битие и житие, но не и с турците. Това, което тривиално мога да предположа, е, че трите чумни епидемии, напълно са обезлюдили селото, т.е. изморили са турците, които са живели там. Да, но, ако беше така, щеше да остане история, както е в близкото село Абашларе, днес Брезово, което междувпрочем също възниква като турски чифлик около който се заселват българи от близките села и то става селище-карашък сиреч смесено (българи, турци, гърци, цигани) до чумната епидемия, (при която този карашък е почти унищожен) т.е. това е класическата схема на възникване на селища в България по време на изграждането на Османската империя на нашата територия. Именно за такъв модел на възникване се предполага и за Хамзаларе, особено след като и превода е „хората на Хамза”. Разбито и унищожено от първоначалната стихийност на турското завоевание, селото се възражда чрез хаса (Хас – Уикипедия (wikipedia.org) ) на въпросният Хамза бей около който се групират пръснатото по горите, остатъчно население. Според мен, единственото съществено в случая е новото му местоположение, т.е. по време на османското завоевание, селото си е сменило местоположението, нещо, което е валидно и за близките нему села, а и за много села по територията на България. Според теренните ни проучвания до момента,селото наистина е менило местоположението си през различните епохи, но винаги това местоположение е оставало в този район, т.е. жителите му неистово са се придържали към него. Факт е, че и съседното нему Саръдемерджий или днешното Златосел е изцяло турско село от 1700 г., с което Хамзаларе днес граничи с мерата си, т.е. странно е, как в тази преса, Хамзаларе е успяло да съхрани чистотата на народността и вероизповеданието. В този ред на мисли съм на мнение, че историята с името Хамза бей е измислена от турците или това е опит за потурчване историята на селото, както например се е случило с патронимните имена на Ситово и Лилково в Чернатишкият дял на Родопите, където Сит и Лил са турцизирани като Саид и Халил, т.е. никакъв Хамза бей не е имало, но има опит за прехвърляне на историята на близкото Абашларе върху тази на Хамзаларе. Но, откъде тогава идва това Хамзаларе и защо толкова устойчиво това селищно име се е съхранило, че се налага административната преса на държавата, за да бъде сменено? Първом, думата „хамза” не е само лично име с арабско или турско значение. Странно е, защо Цаню Цветков е търсил значението на думата само в арабският и турският свят, а не е потърсил значението й например в санскрита и в индуизма, където тази дума съществува като „хамза” и „хамса”, а също и „ханса”, т.е. този термин има не само обикновено, тривиално значение, но има много дълбоко същностно и богато духовно значение и то не само в индийският, но и в арабският свят, т.е. това е термин, който идва от дълбоката древност от предислямските и предхристиянски времена. Цаню Петков, най-вероятно се е докоснал до това, но се е стъписал и е ограничил тълкуването на термина до разбираемият и приемливият за обикновената публика смисъл. Всеобща слабост при топонимичните тълкувания е това, че на едно селищно понятие не се търсят духовните смисли, а само материално-битовите! А колко е лесно за Хамзаларе да се търсят духовните смисли на името му след като самото то е отбелязано като съществен християнски духовен център, както е било и Аджар (Свежен) между впрочем, а щом е било силен християнски духовен център, значи е било преди това могъщ предхристиянски такъв!
Разберете ме, и аз бих си останал в този един ред: „ През турското владичество селото се е казвало Хамзаларе на името на владеещия го турски бей Хамза.”, много е тривиален, удобен и решава всичко, ако не ме преследваше духовната същност на топоними като Аджар, Бабек, Рахманлий, Турия!
Затова нека сега продължим линията на търсене подхваната от Цаню Цветков, но вече с духовно-религиозните значения на термина, като започнем от арабският свят, Близкият Изток и Северна Африка. Там думата „хамза” я има и под формата „хамса” или „кхамса” и представлява амулет срещу зло око. Вж. Hamsa - Wikipedia
Разбира се, това зло око, не е само човешкото око, това е и окото като божествена възмездност, като съдбовна възмездност и т.н. Относно произхода на днешният амулет „хамса”, тъй широко разпространен в Близкият Изток и Северна Африка (и при берберите), мога само да кажа, че произхода му не е от Картаген и Финикия, (те са просто вторични, дори третични източници), той е предхристиянски и предислямски защитен амулет и е още от праисторическата древност на Балканите и по-специално България. Разбира се, тогава той не е имал формата на „ръка с око” с пет пръста ( и оттук, значението му на число 5), а е имал формата на златните кръгли пластини с отвори наречени „идоли” от Хотнишкото златно съкровище. Давам, един условен пример с него
( Вж. Праисторическата кхамса
https://zarata.info/wp-content/uploads/2022.../hotnishko2.jpg
http://svetovnizagadki.com/wp-content/uplo...2017/04/5-1.jpg )

Да, праисторическата „кхамса” има точно този вид, който виждаме в Хотнишките златни находки и това не са „идоли”, а „амулети”. Тези защитни символи се развиват исторически през епохите в различните географски точки на планетата вследствие преселенията на населението от тези епохи, но никога не губят своята дефинитивност „кхамса”, „хамса” или „хамза”, букв. „защитен от злото” и оттук „Хамзаларе”, защото това е поселение, село, място, защитено от злото, от превратностите на историческите епохи и съпътстващите ги катаклизми! Ето това обяснява факта: „Населението на селото изцяло изповяда източно православна християнска религия. Не е имало и няма изповядващи други религии и изповедания.” Това е фрапантно от историческа гледна точка, но е факт! Така, че корените на името на селото Хамзаларе, трябва да го свържем и с праисторическите епохи на неолита и халколита (каменно-медната епоха), чиито начала са изключително добре представени в Златосел и самото днешно Хамзаларе (Зелениково). Дали там са намирани находки като в Хотница или ще се намерят...? Хм, това времето ще покаже! Именно формата на кръглите праисторически амулети е свещенността, с която са градени древните светилища опасващи Хамзаларе превърнати впоследствие в християнски центрове – църкви, манастири, оброчища и т.н., т.е. тази форма е географски реализирана, за да си осигури не само битовата, а и историческата защита, т.е. бъдността. Без бъдност, няма селище!

На кого, обаче е била необходима защитата на кхамсата/ хамзата? Кои са били тези хора и защо им е била нужна този тип защита?

Нека сега се обърнем към санскритското разбиране на термина „хамса”. Ето го: ХАМСА.

Енциклопедичен речник на източната мъдрост, стр. 508.

санскр. букв. „лебед”, 1. В Бхагавата Пурана това е означение на „едната каста” от древните времена, когато е имало само една веда, един бог и една каста; 2. В Махабхарата това е име на Кришна; 3. Означение на светеца, тогава се явява и като Парамахамса.

1. В Бхагавата Пурана това е означение на „едната каста” от древните времена, когато е имало само една веда, един бог и една каста

Когато разглеждахме легендата за основаването на съседното село Бабек, в която се разказваше за бабата и нейните синове, основали селото, когато разглеждахме топонима Рахманлий и достигнахме до рахманите и тяхната „блажена земя” сиреч „рахманна земя” и до легендата за девойката Рахмана и връзката и с Гюрова могила, когато древнобългарската алп бика Умай е наречена Аби Рамай, когато съзерцавахме смисъла на топонима „Свето Колас” постепенно пред нас се разкри „общността на предците”, стояща в основата на живота по тези места. Това са създателите и обитателите на праисторическите селища намиращи се в землищата на самите днешни села или в самите тях (както е при днешното Златосел), които съвсем спокойно можем да отнесем към митологичният Златен век, времето „когато е имало само една веда, един бог и една каста” – Хамса! Нима, това е възможно? Напълно възможно е!

„ Историята на село Зелениково [35] се губи някъде в
каменномедната епоха.”, ще напише Цаню Цветков в книгата си „Наше село Зелениково”. Вече не се губи. Топонима „Хамза”/”Хамса”, обаче, както виждаме, няма еднозначно, а многозначно етимологично тълкуване. Първом, защото е вариативен граматически и звуково и като такъв е един сложносъставен топоним, за който не можеш да кажеш едностранно: „Хамза” означава, еди какво си на български, турски, арабски или санскрит... Той е всичко едновременно това, когато е топоним, особено, когато е взаимосвързан с останалата топонимия в близост до него.
Важното, което трябва да отбележим за тази определено духовна общност на предците „хамза” е нейното ясно изразено матриархално начало. То е пропътувало до нас не само с легендите, но и с артефактите от късножелязната и антична епоха, какъвто е пръстена от село Рахманлий от м. „Могилките”, на който ясно е изразено матриархалното начало в лицето на жената, която заема централно място и мъжкото в лицето на конника. Ако, това бе единична находка, можеше да се счете за случайност, но тя се повтаря свещено сюжетно от античното Хамзаларе (2-4 век) разположено около Гьолтепе. Там в 11-сет от 12-сетте оброчни плочки намерени в светилището, визиращи т.нар. „тракийски конник“ сюжетната линия на иконографията е една и съща: конник в спокоен ход надясно, наметнат с хламида, дясната му ръка е поставена на шията на коня, пред който неизменно е изобразявана права женска фигура. Съвпадението на сюжетите в двата артефакта от Хамзаларе и Рахманлий, съвсем не е случайно и е свидетелство за упоритостта, с която се е предавала поколенчески, паметта и почитта към духовната общност на предците, а именно “хамса”/„хамза“. Разбира се, тази иконография на оброчните плочки от Гьол тепе е античното разбиране за тази божеска двойка, чрез която е засвидетелствана тази общност на матриархалното начало. Тук можем да получим и опонирането, че това е един „общотракийски култов сюжет”, често срещан и де факто, по този начин, не доказвам нищо, въпреки местната устойчива повтаряемост на сюжета като находки.
За да елиминираме тази научна спекулация ще посочим и произхода на сюжета от въпросните „тракийски оброчни плочки”. Неговият образ виждаме посочен в древнобългарският епос, „Сказание за Чулман”, Втора песен, цитирам:


(9) Веднъж по време на лов
Алмъш видял един лебед,
падащ надолу
от небесните висини.
(10) Когато паднал на земята,
той се превърнал в прекрасна девойка.
Видял я Алмъш-бахадир
и изгубил ума си.
(11) Насочил той към нея
своя кон –
а нему тогава също
служел Тулпар.

По перфектно епосно онагледяване на сюжета в пръстена от Рахманлий и оброчните плочки от Хамзаларе, едва ли, може да се търси.
Материнското божеско начало на небето е лебед (хамса) и слизайки на земята става девойка, към която богатира Алмъш се насочва яздейки своят кон. Точно това е и иконографският сюжет от оброчните плочки от Гьол тепе край Хамзаларе и от пръстена от Рахманлий. Затова в Хамзаларе, нямаме предания свързващи, дивата гъска, патката или лебеда с името на селото, нито пък отделни такива легенди, в които тази птица да присъства в някакъв контекст, но пък имаме нейният антропоморфен образ като прекрасна девойка, чието име Рахмана в село Рахманлий е по-скоро епитет - „красива, прекрасна, добра”. Но тя и там и в Хамзаларе, независимо времето! ( В „Сказание за Чулман”, нейното име е Майган (оттук и днешното Меган) , вероятен превод „бяла”, „бисерна”, дъщеря на алпа Чулман и Ак Дениз (вероятно „бяла вода”, „бяло море”), предводителка на умайджанките.)

(30) По обратния път
към остров Чулман
Майган се почувствувала зле
и като камък паднала на земята.
(31) Тя не казала никому,
че сардарът я бил ранил в схватката,
затова падането й било
неочаквано за другарките й.
(32) Почнали умайджанките да я търсят,
но така и не я намерили.
Не могли да се задържат
и се наложило да отлетят без нея.
(33) Като дошла на себе си и видяла,
че към нея се носят имегените,
Майган се превърнала в кошута
и се втурнала да бяга с всички сили.
(34) Алмъш видял това,
но докато разгонвал враговете,
Майган успяла да избяга
много надалеч.
(35) Но принцът яздел
на най-бързия кон,
затова без особен труд
догонил и хванал кошутата.
(36) Отново се превърнала Майган в девойка
и Алмъш й разказал
как я обикнал
в момента, в който я видял...

Така от лебед (хамса) в девойка и от девойка в кошута и от кошута отново в девойка. Всичко това го имаме композиционно с конника и артефактно в находките от трите могили в м. „Могилките” от с. Рахманлий – сърнешката глава и пръстена с девойката и конника. Прави впечатление, че небесната зооморфност на Хамса – лебеда(която може да раздели чисто от нечисто) слиза и става човек, а като човек. за да избегне злото става кошута, а когато кошутата я хваща конника, връща отново своята човешка форма. В духа на индуизма, падането на Хамса е, за да даде мъдростта на освобождението, а в динамизма на кошутата бихме могли да предвидим неговото териториално разпространение и обособяването на общност, установяването на която можем да провидим символно с хващането на кошутата от богатира Алмъш и преобразяването й отново в девойка, макар в индуизма „хамса” или „ханса” да няма този женски аспект, който виждаме при древните българи, нито така ясно изразена земна животинска природа. Сърната, кошутата, това е мъдростта в нейният земен образ. В крайна сметка, историческите предания сочат, че именно тя е в основата на географският, духовен и държавен динамизъм на древните българи. И докато, лебедът (хамса/ханса) като една небесност ни дава окото да отличим доброто от злото, на земята, той става сърната, която ни отвежда към земята, защитена от злото, земята, в която можем да изградим дом и създадем бъдеще.
И както завършва всяка една приказка със щастлив край

(59) Върнали се младите
в тогавашната столица на Сънджак –
Канджар или Нови Сандугач –
и почнали да живеят щастливо.
(60) Минало се време
и им се родили
син – Тавъш или Даиш –
и дъщеря – Танъш.
(61) От Даиш произлезли
знатните караджайски родове:
Даиш и Алтъш, Урус и Айдар,
Чокър и Укмас, Джанхат и Булгар...

А от дъщеря му Танъш и Таргиз/Таргитай произлезли троянските (илатските) династии (33 техни потомци), които царували в Троя (Илат) в продължение на 1000 години.
PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Публикувано на: 29.4.2024, 13:32
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 159
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



***
PMEmail Poster
Top

Topic Options Reply to this topicStart new topic

 

Нови участници
trened 7/9/2023
ддт 5/2/2022
mita43c 5/12/2021
Krum 20/9/2020
Lucienne71 21/4/2020