Ислямът срещу Тенгрианството
Дата 17.10.06 | Тема: от света
| ТЕНГРИАНСТВО
"По своята същност неоезическа групировка, поставила си за цел цел да възроди доислямските вярвания на татарите. Инициаторите са в основната си претърпели фиаско лидери на националистически движения. В резултат на неуспеха на идеята за бързо създаване на независима татарска държава част от ръководството на националното движение, попаднали в положението на пълководци без армия, те се обидили на народа и на изповядваната от него религия, издигайки странна аргументация.
По тяхното мнение, Ислямът е виновен за «робската психология» на татарите и за «нежеланието им да се борят за независимост», а не техния личен непрофесионализъм и невежество. Тенгрианите издигат аргумента, че «семитската» религия Ислям е чужда за татарите и затова пречи на тяхната свобода. В тази връзка само завръщането към езичеството ще освободи татарите, твърдят те.
Остава да се надяваме, че инициаторите на това абсолютно изкуствено по произход явление, нямащо никакви духовни корени, навреме ще се осъзнаят и ще прекратят най-малкото безполезния разкол. Нали е ясно, че Аллах Тегале, по-персийски наричан Ходай Тегале, по руски е наричан Всевишний Бог, по татарски звучи като Тенре Тегале, и това, разбира се е, Един Единен и Единствен Създател на всичко съществуващо. Той не може да носи племенен характер, и този въпрос някак си даже е неловко да го обсъждаме в XXI век.
Привържениците на Тенгрианството издават в град Набережние Челни /родният град на Леонид Брежнев, бел. Ред./ вестник «Безнен юл», в който се проповядва идеята за създаване на «татарска първобитна религия». Лидерите на групата, както по всичко личи, напълно сериозно се виждат като бъдещи шамани и камове."
Послеслов на българската Редакция:
Имамите, разбира се, са в правото си да бранят своята вяра. Само че и ние имаме право да браним нашата. А в случая става дума не само за вяра, но и за народностно съзнание. Защото Тенгрианите в Татарстан, Чувашия, Башкортостан и Балкария постепенно напускат орбитата на пантюркизма и се завръщат в орбитата на панбългаризма. А това последното изобщо не ни е безразлично.
|
|