Песен от Казахстан. На чийто предци българите сме предали старата си Вяра, от която сами се отрекохме.
О Тенгри, о Умай! О дух на степта! Сърцето на синьото Небе е вечният Тенгри Безкрайният живот, осветен от светлината му, Наследник на синия вълк - степната птица Дишащ по волята на Тенгри, Звездите са очите му, гледащи в нощта
Небесната сила, събудила песента, нека синият Тенгри, отгоре гледащ да ни подкрепя! Нека майката Умай да ни люлее и щастие ни дава! Пространството между Земята и Небето е свещено, степта няма да изчезне.
О Тенгри, О Умай! О дух на степта!
Коренът на черната земя благословен е от Умай, запалила огън в огнището се грижи за детето. Духа като вятър, клати люлката Тя. Да ни дава сила и напътствие в трудни времена!
Свещен дух на земята и водата, основа на живота, всичко се лекува в името на Умай. Нека синият Тенгри, отгоре гледащ, да ни подкрепя, нека майката Умай да ни люлее и дава щастие Пространството между Земята и Небето е свещено Степта не ще да изчезне тя!
О Тенгри, О Умай! О дух на степта!
Не от ръката ми, а от името на Тангра. Пътят на предците ни от духовете се поддържа. Дай ни Тенгри благословията си, Майко Умай, опази децата ни невинни! Синьо Небе, черна Земя, майка Умай Тангра!