Песен от Казахстан. На чийто предци българите са им дали старата ни Вяра, от която се отрекохме.
О Тенгри, о Умай! О дух на степта!
Сърцето на синьото Небе е вечният Тенгри Безкрайният живот, осветен от светлината му, Наследник на синия вълк - степната птица Дишащ по волята на Тенгри, Звездите са очите му, гледащи в нощта
Небесната сила, събудила песента Нека синият Тенгри, отгоре гледащ да ни подкрепя Нека майката Умай да ни люлее и дава щастие Пространството между Земята и Небето е свещено Степта няма да изчезне.
О Тенгри, О Умай! О дух на степта!
Коренът на черната Земя е благословен от Умай Запалила огън в огнището, тя се грижи за детето Духа като вятър, клатейки люлката Да ни дава сила и напътствие в трудни времена!
Свещен дух на земята и водата, основа на живота Всичко се лекува в името на Умай Нека синият Тенгри, отгоре гледащ, да ни подкрепя Нека майката Умай да ни люлее и дава щастие Пространството между Земята и Небето е свещено Степта не ще да изчезне
О Тенгри, О Умай! О дух на степта!
Не е от ръката ми, а от името на Тангра Пътят на предците ни, от духовете се поддържа Дай ни Тенгри благословията си, Майко Умай, опази невинните ни деца