Песен от Казахстан. На чийто предци българите са им дали старата ни Вяра, от която се отрекохме.





О Тенгри, о Умай!
О дух на степта!

Сърцето на синьото Небе е вечният Тенгри
Безкрайният живот, осветен от светлината му,
Наследник на синия вълк - степната птица
Дишащ по волята на Тенгри,
Звездите са очите му, гледащи в нощта

Небесната сила, събудила песента
Нека синият Тенгри, отгоре гледащ да ни подкрепя
Нека майката Умай да ни люлее и дава щастие
Пространството между Земята и Небето е свещено
Степта няма да изчезне.

О Тенгри, О Умай!
О дух на степта!

Коренът на черната Земя е благословен от Умай
Запалила огън в огнището, тя се грижи за детето
Духа като вятър, клатейки люлката
Да ни дава сила и напътствие в трудни времена!

Свещен дух на земята и водата, основа на живота
Всичко се лекува в името на Умай
Нека синият Тенгри, отгоре гледащ, да ни подкрепя
Нека майката Умай да ни люлее и дава щастие
Пространството между Земята и Небето е свещено
Степта не ще да изчезне

О Тенгри, О Умай!
О дух на степта!

Не е от ръката ми, а от името на Тангра
Пътят на предците ни, от духовете се поддържа
Дай ни Тенгри благословията си,
Майко Умай, опази невинните ни деца

Синьо Небе, черна Земя, майка Умай
Тангра!