Песен от Казахстан. На чийто предци българите сме предали старата си Вяра, от която сами се отрекохме.




О Тенгри, о Умай!
О дух на степта!
Сърцето на синьото Небе е вечният Тенгри
Безкрайният живот, осветен от светлината му,
Наследник на синия вълк - степната птица
Дишащ по волята на Тенгри,
Звездите са очите му, гледащи в нощта

Небесната сила, събудила песента,
нека синият Тенгри, отгоре гледащ да ни подкрепя!
Нека майката Умай да ни люлее и щастие ни дава!
Пространството между Земята и Небето е свещено,
степта няма да изчезне.

О Тенгри, О Умай!
О дух на степта!

Коренът на черната земя благословен е от Умай,
запалила огън в огнището се грижи за детето.
Духа като вятър, клати люлката Тя.
Да ни дава сила и напътствие в трудни времена!

Свещен дух на земята и водата, основа на живота,
всичко се лекува в името на Умай.
Нека синият Тенгри, отгоре гледащ, да ни подкрепя,
нека майката Умай да ни люлее и дава щастие
Пространството между Земята и Небето е свещено
Степта не ще да изчезне тя!

О Тенгри, О Умай!
О дух на степта!

Не от ръката ми, а от името на Тангра.
Пътят на предците ни от духовете се поддържа.
Дай ни Тенгри благословията си,
Майко Умай, опази децата ни невинни!
Синьо Небе, черна Земя, майка Умай
Тангра!