Форум на Движението | Помощ Участници Календар |
Еменският каньон, и легендата за Потопа
Йордан_13 |
Публикувано на: 30.8.2010, 20:20
|
Админ Група: Админ Съобщения: 16 092 Участник # 544 Дата на регистрация: 10-August 06 |
Еменският каньон свързан с легендата за Потопа и древните Българи. Археолозите и историците мълчат, обаче легендите никога няма да спрат да говорят. ===================================================== Много векове преди новата ера на земята имало полубогове,които живеели сред хората.Любимият полубог на Бог-а се казвал ИМЕН или ЕМЕН. Народът на Българите тачели ЕМЕН/ИМЕН и така те получили неговото благоразположение,но също така ЕМЕН обичал да си почива в райското кътче,където живеел и любимият му народ. Дошло време,когато хората/не българите/ разгневили Бог и той решил да ги накаже.Той пратил на хората голяма вълна да ги залее и унищожи,но тогава ЕМЕН/ИМЕН/ за да предпази своите любимци Българите и тяхната райска земя от прииждащата вода ударил с ръка по земята и така се е образувал Еменския каньон в,който се вляла водата и така били спасени Българите. ===================================================== (Легендата е предоставена от участници във Форума) ===================================================== (81) Като оплакал сина си, Субан поставил тялото му на платформа, а платформата поставил на клоните на огромния дъб Имен-Дума. (82) При това той казал: “Нека Тангра се разпореди с теб! Нека Всевишният те върне на нас! (83) А аз, в твоя чест ще добавя към името си твоето – Боян – и името на това дърво – Имен!”. (84) После алпът казал на хората: “Искам в памет на моя син вие да станете един народ!”. (85) Жалостта размекнала сърцата на хората и бившите врагове решили да станат един народ. (86) 6-те азакски племена приели 5-те тузки родове като седмо племе и станали една суба. (87) После тези 7 племена станали единния български народ, а отначало, в чест на Локбър приели името “имен”. (88) Мястото на гроба на Локбър било наречено Дума, а когато дъбът остарял – Иске Дума. (89) Оттогава част от именците започнала да говори на тузкия език, наричан локърски. (90) А останалите именци продължавали да говорят на саклански, но приели множество тузгарски думи. (91) Затова макар названията на 7-те именски племена да се произнасяли различно, всички именци ги разбирали. (92) Нека не се забравят онези славни времена, когато чедарите се наричаха също и “бещ” – “мечове”. ---------------------------------------------- (59) И двамата знаели, че докато в българския народ има 7 племена, никой не ще може да го погуби. (60) Затова старият кам тутакси отишъл при царя и казал на Аслан: “Не приемай племето на Макай. (61) Тъжна песен свирят струните на моя тамър: тази песен е “Карабаг”. (62) Някога я е съчинил старият биркам Боян-Имен и оттогава в трудни времена българите пеят тази песен. (63) В памет на Боян-Имен народът почна да нарича тази негова песен с неговото име – “Боян-Имен”. (64) Ето такива думи има в тази песен...” – и запял Арбат песента “Карабаг” – “Тъмната Гора”: (65) “Карабаг, карабаг наоколо, а посред тази гора, на хълм, на голяма и красива поляна стои могъщ и сияещ Дъб. (66) Той не е израстнал сам – създаден е от Тангра. Няма нищо в света по-величествето и прекрасно от него. (67) Протягат се за помощ към него седем красиви клона от околните дървета и на всички той дава защита. (68) Весело шумят листата на Могъщия Дъб: “Няма нищо по-прекрасно и силно от нашия Могъщ Дъб!”. (69) Но голямото щастие поражда и голяма завист, а голямата завист отделя отровата на голяма мъка... (70) Скривайки мерзката си лапа под другите клони Яга-Алабастъй обхвана Дъба и почна да го изтръгва от земята. (71) Олюля се Могъщият Дъб, разклащан от Алабастъй, примолиха се тогава листата: помолиха Тангра за помощ. (72) Каза на Дъба Тангра: “Не жали без мяра – безмерната жалост ще бъде убита от безмерната жестокост. (73) Не вярвай без мяра, - това също е опасно: безмерната доверчивост ще бъде убита от безмерното коварство. (74) Само седем клона трябва да се обгръщат, не допускай осми до себе си – прогони го под земята!”. (75) Разбра Могъщия Дъб, разтвори с корените си земята под Алабастъй и онзи се провали вдън земя! (76) Четири вятъра, четири вятъра духат – духат над цялата земя, разклащат те клоните на могъщия сияещ Дъб. (77) И в шумуленето на всяко листо на това Вечно Дърво се чува само едно: “Един Тангра! Един Тангра!”." (Из "Сказание за Чулман", гл. 19) |