Агент Ивайло срещу Елтимир, или лъжите на прехода

Макар да е баниран заради персоналната си политика при Ангел Грънчаров драмата продължава с нестихваща сила. Този път Държавна Сигурност и ударният им юмрук, ГДБОП е активизирало един бивш техен агент, небезизвестния Иво Инджев. Известен повече под агентурния си псевдоним Ивайло.
Именно такива "антикомунисти", които всъщност подмениха истинската СДС със Съюз на Държавна Сигурност, както сполучливо се беше изразил бай Илия Минев, ни доведоха до това дередже. Накрая, за вярна служба агент Ивайло получи шут в гъза от един друг ДС доносник - агента Гоце, чийто интереси бяха засегнати с гафа по време на президентските избори. Припомням, че тогава беше подметнато едно име - Петър Манджуков като спонсор и благодетел на президента-масон и доносник. Типичен пример как организираната престъпност се е срастнала с висшето държавно управление. Изритването на агент Ивайло от телевизията беше като благодарност от Кърмилницата за вярна служба.

Но кой е Иво Инджев?
Главен директор на БТА в годините на прехода, когато се подменяше Опозицията. От 1990 до 1993. Главен редактор на вестник Демокрация, точно по времето, когато с Волен Сидеров рисуваха черепите на комунистическите концлагери. Прекрасна автобиография на яростен антикомунист и защитник на демокрацията. Само че...

Тук си показва истинското лице.

"От постъпването ми в ДКМС през 1969 г. съм заемал различни ръководни постове /…/ В гимназията бях заместник-председател на Училищния комитет на ДКМС. В под. 60620 бях комсомолски секретар на ротата.В университета бях член на Вузовския комитет на ДКМС в Московския университет и отговарях за културно-масовата дейност"

От автобиографията му, публикувана на 06.10.1994 г. във в-к ”Млада България”.

“Документи за получени възнаграждения; разходни документи, отчетени от ръководили го щатни служители; документи от ръководили го щатни служители; картони обр. 1 – 2 бр. и обр. 3; дело Ф1, а.е. 6405; доклад на НРС рег. № RB102101-001-04/12-1530/ 08.08.2008 г.”

в-к ”Знаме”, орган на Демократическата партия с председател покойния Стефан Савов, на 10.08.1994 г.се появи на първа страница следната бележка:

”Иво Инджев, известен още като бивш партиен секретар, като “нашият човек от Бейрут”, чийто баща е бивш дългогодишен редактор в “Работническо дело”, а майката е бивш майор от СОТИ-службите за подслушване”.

Защо става дума обаче за агент Ивайло? Ами заради това. Агент Ивайло се е оплакал от Елтимир в ГДБОП, щото ботевградският юнак се заканил да му, хм... "скъса задника". Аз лично не смятам, че Елтимир е решил, имайки предвид физическото му състояние, буквално да къса задника на агент Ивайло. Все пак това е твърде брутално и не искаме тук да влизаме в сексуални подробности. По скоро е имал предвид преносния му смисъл. Обаче явно ДС агента особено се е загрижил за задния си орган, защото пуснал оплакване до другите органи, на които е сътрудничил дълги години

Тук

След тази "чудовищна" заплаха следва и призовката от ГДБОП

За явяване в качеството на Св. По дознание/бързо полицейско производство № 18374/15.12 2009 година.
Гражданинът Ангел Георгиев Грънчаров
Живущ в гр. Ботевград, област София
Ж. К. „Васил Левски”, бл. 43, вх. А, ет. 5, ап. 14 да се яви на 16.12.2009 г. в 10ч. 00 мин. В ДПТОП-МВР София
Бул. „Черни връх” №45, стая № 31
Призованият да носи следните документи: лична карта
Явяването е задължително!
Дознател: инсп. О. Георгиева

И понеже Елтимир няма пари да ходи до София, сега са го променили за понеделник, 11.01 - среща в РПУ Ботевград.
Ето какво е написал Ангел;

Когато умря Едуард Генов, такива като Иво Инджев си послужиха с тази снимка, за да демонстрират колко го ценят и почитат. Същевременно не се посвениха да извършват деянията, описани по-долу. Четете и се наслаждавайте на демократичното им лицемерие.

Не е тайна, знаем го. Бивш негър, бивша курва и бивш агент не съществуват. За някои е гордост да бъдат агенти. За тези, които разкриват убийства, които залавят престъпници и осигуряват спокойствието на хората. За други обаче не е гордост. Не е гордост, а е позор за доносниците на ДС, които в името на собственото си благополучие пречупват съдбите на невинни хора.
Наскоро бяха изнесени списъци с агенти на ДС, на бивши агенти, както ни се каза. И се почна едно айкане и вайкане, та чак жал да ти стане. Какви прекрасни човеци били агентите и как всъщност те били не палачи, а жертви. Хубаво, ама нещата не стоят точно така. Агентите наистина са били агенти. Те доброволно и съзнателно са се поставили в услуга на ДС с цел да помагат при елиминирането на противниците на комунизма. И което е още по-важно, агентите, поне голяма част от тях не са бивши. Защото нали вече се уточнихме - бивш негър, бивша курва и бивш агент не съществуват. Не вярвате ли?
Преди около месец някой си Иво Инджев, агент на ДС беше написал в Интернет някакви глупости. Поне според мен написаното беше глупаво и невярно. Възразих му в рубриката за коментари. Как реагира агентът на ДС? Ами както типично реагират агентите на ДС. С невероятно презрение към своя опонент, с нарцистично високомерие, с лъжи и клевети. Бил съм от „Атака” и съм бил на издръжка на руското посолство и разни подобни нелепости. Е, как да не му скъсаш задника на такъв? Така му и написах. С изричното уточнение, че става дума за скъсване пак по Интернет. Тоест чрез доказване несъстоятелността на неговите твърдения. Чрез доказване на лъжите и клеветите му. Чрез доказване манипулативността на неговите писания. Вярно, стилът ми понякога е грубичък, ама то и животът ми беше грубичък. И как мислите, че реагира тоя?
Ами първо се разпищя, че съм искал да го убивам. Разпищя се из цялото българоезично, туркоезично, циганоезично и американоезично Интернет пространство. Което пищене се основаваше на поредната ивоинджева лъжа, разбира се. Защото в написаното от мен изрично се подчертаваше, че нямам намерение да напускам Ботевград, и че скъсването ще бъде по Интернет, с думи. Доколкото ми е известно, тоя не се е засилил да ми идва на гости вкъщи, за да го е страх. Пък аз от свое страна не владея техниките за убийство чрез екрана на монитора. После с призовка ме извикаха да се явя в някакво управление в София. Не помня точно как се наричаше управлението. Не отидох. С какви пари да отида, когато заради такива агенти на ДС като Иво Инджев, аз и до днес съм без работа и без доходи? Днес пак получих призовка. Тоя път обаче с пояснение за какво се отнася. Променено бе и мястото на явяване, в ботевградското РПУ. Е, сега ще отида. Няма от какво да се притеснявам, пък и не съм от най-притеснителните. Пари за път не ми трябват. Но не това е въпросът.
Въпросът е, че старите агенти на ДС, които вече 20 години се правят на журналисти и говорят от наше име, сега явно са получили нови задачи. От лятото насам предупреждавам, че се готви широкомащабна операция, при която да бъдат ликвидирани физически последните оцелели ветерани на антикомунистическата Съпротива. Жалко, оказах се прав. Случаят със Зоя, вдовицата на Коци Иванов го доказа. Новите репресии срещу професора по право Янко Янков също го доказаха. Сега го доказва и постъпката на Иво Инджев.
Защо мисля, че става дума за агентурна задача, а не за опит на Инджев да привлече вниманието към себе си? Все пак това си е журналистически похват, пишеш се заплашван, за да те забележат. Да, ама тоя път не. Всеки агент, както и всеки журналист първо проверява фактите, проверява истинността на първоначалната информация, а едва после пише своя донос или съответно своята статия. Инджев е и двете, значи трудно можем да повярваме, че грешката му е неволна. Има и още. Иво Любомиров Инджев твърди, че е антикомунист. Какъвто всъщност не е. По простата причина, че един агент на ДС не може да бъде антикомунист. В противен случай не би бил агент. Ама тоя се пише антикомунист. Какво ще стане с дълго изграждания му фалшив образ, когато се разбере в какви мръснишки комбинации влиза и срещу кои хора се изправя? Какви методи и похвати използва, за да навреди на един стар политзатворник, съратник на Илия Минев? Към кои престъпни типове се обръща за съдействие? Имам предвид старите кадри на ДС, които все още дърпат конците във вътрешното министерство, ДанС и цялата репресивна система. И да не бъда голословен, поне едно име – Павлин Димитров, заместник министър на МВР. Офицер от ДС, замесен в преки репресии срещу антикомунисти. Павлин Димитров, който нареди да бъде блокирано следствието след палежа на моето жилище през юни 2006 година. Сега „антикомунистът” Инджев се обръща към „демократичната” институция на „демократи” като Павлин за съдействие срещу „терористи” като Елтимир. Да се смея ли, да плача ли… Макар да ме гложде едно съмнение, че е твърде вероятно именно Пингвина да е наредил на стария агент новата офанзива срещу мен. И вярвам, че ще съумея да го докажа. А после? С дълго изгражданото фалшиво образче ще бъде свършено. Което всъщност му обещах още тогава, преди около месец. Да, не съм скромен, ама в конкретния случай скромността само би ми навредила. И което е още по-лошо - скромността ми би била в полза на Иво Инджев. А точно на него аз изобщо не държа да бъда от полза.
Кратко отклонение. Помня го като да беше вчера. През 1979 година се разхождахме със Стефан Вълков от Асеновград в карето на Старозагорския затвор. Там, по време на разходката бай Стефан ми разказа приказката за маймуната, която преди да глътне ореха, го мери на задника си, за да разбере дали ще излезе после. Защо ли си мисля, че Иво Инджев е глътнал орех, който няма да излезе гладко, ами образно казано ще му скъса задника?
Да се върнем към цялостния сценарий. Той предвижда ДС и нейната агентура да доунищожи последните живи участници в Съпротивата. Едва тогава, когато няма да сме живи и няма как да им възразим, новите „демократи” ще ни издигнат като знаме. И паметници ще ни издигнат. Ние ще им бъдем лицето, с което те ще се представят пред света. А пък агентите-журналисти, такива като Иво Инджев ще ни станат биографи и ще обясняват кои сме били и за какво сме се борили. Ще доказват, че сме дали здравето, а накрая и живота си, за да могат те, агентите и техните господари да живеят. Те, назначените от Държавна сигурност за наши говорители. Същите тези наши говорители, които и думица не ни позволяват да обелим, а когато все пак съумеем да кажем нещо, се обръщат към Службите с настояване да ни се затвори устата. Е, тая няма да я бъде. Просто няма как да я бъде. Или най-малкото Инджев няма да бъде сред агентите, които днес все още се пишат за антикомунисти.
В понеделник ще отида в РПУ – Ботевград. И тържествено ще обещая, че няма да късам задника на Иво Любомиров Инджев. Той успя сам да си го скъса.
Ангел Грънчаров – Елтимир
08 януари 2010 година, Ботевград


Има и още нещо добавено, но то е предмет на съвсем друга тема.

Цялата тази тема е по повод за някои приказки преди от Елтимир за "добрите" агенти от ДС.

Щото ето какво е написал;

И ние на 100% подкрепяме тези думи.