www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Форум на Движението -> Светилище "Скалето"


  Reply to this topicStart new topic

> Светилище "Скалето", с. Црънча, Югозападни Родопи
Йордан_13
Quote Post


Администратор
*******

Група: Админ
Съобщения: 11 455
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Веднага след като видяхме онова, за което бяхме дошли, отпътувахме от Жижево. Това не е нашата последна среща с него и един ден отново ще се завърнем там. В крайна сметка, дори Црънча да се намира, де се казва на един хвърлей място на картата, за южнородопската Црънча трябваше да минем отново покрай Орфенското, по пътя за Доспат и оттам спускайки се към Барутин, да поемем за Црънча. Пътят се оказа по-дълъг от очакваното, но и това си има своето очарование. В Барутин се намира още един култов комплекс, разкрит наскоро от археолозите и редица интересни скални масиви, затова решихме да го оставим за следващия път и да не си разкъсваме силите. И така – Црънча. Последната спирка от нашето пътуване. Най-малкото човек трябва да се спре на топонима, още повече, че село със същото име има в северните поли на Родопите – Пазарджишко. Това едва ли е случайно, още повече, че и около двете села или в близост до тях са разположени свещени култови центрове. Южнородопската Црънча е с с варианти на името Черница, Черничан, Черничен, Черничян, Стрънча, Църънча, Царънча, (в някои османски документи Чринча) . Някои казват, че то има древен български корен, което е несъмнено, но и че се свързва с българското “черен-църен”, съпоставяйки го в аналогия с името на рида Чернатица в Родопите и с рида в Завалска планина. Аз съм по-склонен да се спра на варианта Църънча/Царънча, който с изпадането на гласната “а” и “ъ” се превръща в Црънча. Според мене това, което може да бъде кодирано в този топоним е, че тези села ( и двете Црънчи) са били владения или резиденции на владетели от древността, (обхващащи античния и римски периоди) и са били вероятни “Царски селища” или военни гарнизони, т.е. селища с по-особен статут.
Още повече, че в Родопите съществува още една местност с подобно наименование, край село Гълъбово – Царина (или Царна), в която има неолитно праисторическо селище и пещера-светилище. Преходът от Царина към Царънча не е дълъг и сложен.
Фактите в подкрепа на тази хипотеза се срещат и в двете села Црънча. В Южнородопското, област Чеч, за това ни свидетелствува наситеността от антични селища – три в района на селото и многобройните могили с наличие на тракийски и римски гробове, както и голямата могила с височина 2 метра и диаметър 25-30 метра, в местността “Брезе”.
По огледален начин стои ситуацията със село Црънча в полите на Родопите (в подстъпите на рида Къркария), Пазарджишко. Там също изобилието на могили е огромно (около 30), има наличие на късноантична крепост “Св. Георги”, а самото село има връзка със светилището при Голям Косоман и с крепостите-светилища разположени по рида Къркария, като Костина могила, Везир тепе, Елин връх, Ечименище, Портиците и т.н.. Самото Везир тепе по уникален начин ни свидетелства в полза на варианта на името – Цар-анча или Царънча и на тезата за евентуално царско средище. Оказва се, че самия термин “везир”, не бива да се смята само за титла на най-близката до султана фигура, но че това е най-вече титла в древен Египет, въведена при фараона Снофру (четвърта династия), а като административна длъжност е съществувала в по-ранна епоха. По времето на фараона Джосер, тази административна длъжност е изпълнявана от Имхотеп, наричан по-късно “тжати”. Когато е въведена като титла от Снофру, това е между краят на каменно-медната и началото на ранната бронзова епоха (2700 г. пр. хр.), което напълно отговаря на вероятността да е съществувала и в този Родопски регион.
Везирът бил началник на държавните длъжности в Древен Египет, както и на централната администрация, Той опосредствявал волята на фараона, и бил "негови очи и уши".
Като своеобразен министър на вътрешните дела той приема докладите на номарсите, контролира разпределението на земите, администрацията на занаятчийските гилдии, ръководи силите осигуряващи обществения ред, свиква войската. Пратениците му (упут) разнасят заповедите му, правят разследвания от негово име, пътуват в дълбоката провинция, за да контролират пряко древноегипетската администрация.
Защо правим тази връзка? Изведнъж ни в клин, ни в ръкав – и Египет. Не прекаляваме ли малко? Може би съвсем малко. Просто по никакъв друг начин не може да се обясни името “Везир тепе” сложено на една надгробна могила (защото точно това представлява “тепето”), която учените, днес, наричат “тракийска надгробна могила”, освен с наличието на тази титла в древността, съществувала в древен Египет. А когато погледнем къде се намира тя – между Костина могила (отново “могила”) - крепост-светилище и крепостта Цепина, т.е. между две много важни средища по рида Къркария и се върнем отново на правомощията и административната длъжност на титлата “везир” в древен Египет, тогава обяснението е налице. Тя обяснява и наличието на вградения “каменeн слънчев диск”, отговарящ на йероглифа “Та” в стената на светилището при Голям Косоман.

От друга страна, няма сведения или поне не съм срещал такива, за присъствието на такъв високопоставен султански служител по рида Къркария във времената на турското робство. Още повече, че крепостта Цепина не е превзета от турците, а се предава доброволно на Лала Шахин в Пловдив, при определени условия. Едното от тях е крепостите по целия отбранителен възел (Къркария и Чепинско) да бъдат разрушени от българите, а в замяна на това те добиват право на известно самоуправление и задължение да участват в султанската войска, което е всъщност оценката на турското командване, че са много добри войници.
Единственият довод в полза на турския произход на наименованието “Везир тепе”, е предположението, че това е било местото, където чепинци са се сборували, за да отидат на служба в османската войска. Но дали е така, въпросът трябва да се проучи щателно и да се види отново дали има данни за това, И ако има, защо точно там, където има древна могила. Затова засега, аз съм склонен да се опра на “египетската” трактовка на името, още повече, че Тракия и Египет трябва да се разглеждат като две взаимосвързани страни на една и съща култура, майка, на която е праисторията на Балканския полуостров. И искам да обърна внимание, че наименованието “Везир тепе” е много добре уточнено - нито цар, нито фараон, а везир. Тогава близостта на топонимите Царънча (Црънча) и Везир е повече от ясна. Остава само да се допусне, че в 3000 г.пр.хр. такава титла е съществувала и в Родопския регион, като част от царската институция и че въпросната могила, наистина е гробница на такъв високопоставен служител. Трябва да обърнем внимание на факта, че могилите са разположени на две нива – в подстъпите към рида Къркария, т.е. в най-ниското и на високото - по самия рид, като по този начин очертават две нива на мирозданието или две точки от мировата ос. В средината, като свързващо звено са разположени светилищата. Няма да е за учудване, ако се извършат изследвания и се окаже, че разположението на могилите отговаря на определени звезди или съзвездия, т.е. ние да имаме подобен комплекс, както в Сборяново (Североизточна България).
И сега да се върнем към другата Црънча в областта Чеч. Вдясно от черния път за Ваклиново се намира скално светилище с местното нарицателно “Скалето” . Човек въобще не очаква да види наличието на такъв скален масив в тази част на Родопите. Излизайки от селото, пред очите ви се открива един микромодел на Белоградчишките скали. В дясната му част стърчат скални стълбове, които много приличат на човешки фигури, в лявата – в средината на изрязан като по конец вертикален скален процеп ориентиран в посока Изток-Запад е вмъкнат почти объл камък. Тази композиция веднага праща светилището в класа на мегалитните такива. Обаче за него няма много информация, поне не достъпно публикувана. Единственото, което се среща е: “Край селото има скално образувание, наричано Скалето, използвано като светилище през късната Бронзова епоха и през Желязната епоха, където са се извършвали древни тракийски езически ритуали”. Вие да разбрахте нещо от това? Освен, датировката, на късния бронз, която ви отвежда към 1600 г., пр. хр. и толкова. Нищо за характера на ритуалите. Първата хрумка, която може да му дойде на човек е близостта на мегалитната структура на Скалето със светилища като Караджов камък, Беланташ, Марков камък и др., но... тук има едно голямо “Но”, - при тях свещения камък е под формата на “запушалка” (омфалос) и се намира най-високо, отгоре върху скалния процеп. При Скалето, той се намира в средината му, Това, което може да се предположи е, че така поставен, този свещен камък визира позицията на определено небесно тяло на небето или небесния хоризонт и свързани с него дати, чествания или играе ролята на указател за местонахождението на определен небесен портал за преминаване от един свят в друг. Защото дедите ни, както е известно са пътували не само по хоризонталата, (както правим ние в повече днес), а и по вертикалата – от един свят в друг. Възможно е, този камък да е вибрирал и чрез него да са получавани знания и послания, т.е. той да е от класа на “шепнещите камъни”. Ако изоставим нетрадиционното виждане по въпроса и преминем към класическия начин на тълкуване, можем да разгледаме свещения камък като тип “омфалос” – спуснат от небето, към скалния процеп, който играе ролята на канал или вертикална ос, свързваща земята и небето. Камъкът се позиционира в средата между двата свята, създавайки връзката между тях или прекъсвайки я. Той играе ролята на своеобразен трети свят , своебразна “средна земя”, визирайки въздушната област, тъй като не докосва земята. В този смисъл, той се явява център, чиято притегателна сила ни отвежда над земното, над материалното, обезтегля ни, хармонизира въздушните, надземни стихии. В класическата трактовка за Омфалоса, се говори, че той се явява надгробие на Питон – пазителя му или пък на Дионис. Над този камък се срещали два орела, пуснати от Зевс от Изток и от Запад, за определяне центъра на света. Подобно описание най-добре отговаря на разположението и позиционирането мегалита на Скалето. Владеещ пространството над този камък или възсядащ го е Аполон. Така вече можем да предположим, че в тази скална конструкция е въплътено пространствено, единството на Аполон-Дионис и всъщност то представлява създаденото ново начало. Тогава долната част на мегалита, би трябвало да играе ролята на “тесните врата” на посвещение на Дионис (Асар/Озирис), през които преминавайки те трябва да оставят всичко, което са били досега, за да станат единство с Аполон в мировия му аспект на Слънце, ставайки негови, Слънчеви деца или Синове. Този аспект на “тесните врати” се символизира от скалните процепи и отвори във всяко едно наше мегалитно светилище.
Другото, което трябва да отбележим за Скалето, като скално светилище, е че там, освен скалния процеп с камъка в средината му, не наблюдаваме класическите скални изсичания, характерни за всяко едно уважаващо себе си светилище. Тук скалата е девствена, съдовете са били поставяни между самите скали или са трошени, поради което нивите долу изобилстват от керамика. Това ни навежда на мисълта, че почитта към Божията Сила в камъка и творчеството й да създава от камъка – човек, изкристализирало после в култ към прадедите, родени в тази следпотопност от камъка, никога не е преставало да го има.
Когато човек застане с гръб на север и лице на юг,светилището Скалето има своята видимост към село Бръщен, на югозапад към могилата със скалната гробница на “Висока магилца”, а на Запад към върхът Брезовица, където най-вероятно в следващата голяма могила е скрита следващата скална гробница в Западните Родопи - кореспонденции, които не са случайни. Под Скалето в местността “Шабаница” (дали има връзка със Сабантуй/Сабан или просто си означава “стара гора”, този въпрос трябва да се проучи) е поредното антично селище, но дали то не е едно от най-важните е въпрос, който трябва да се проучи.


http://a7.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-...9_8023505_n.jpg


http://a4.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-...0_1476823_n.jpg

User posted image


User posted image

User posted image

User posted image

User posted image

User posted image

User posted image

User posted image
PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Quote Post


Администратор
*******

Група: Админ
Съобщения: 11 455
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



User posted image


User posted image

User posted image

User posted image


User posted image

User posted image

User posted image

User posted image

User posted image

User posted image
PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Quote Post


Администратор
*******

Група: Админ
Съобщения: 11 455
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



User posted image


User posted image


User posted image


User posted image

User posted image

User posted image

User posted image


User posted image

User posted image

User posted image
PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Quote Post


Администратор
*******

Група: Админ
Съобщения: 11 455
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



User posted image

User posted image


User posted image

User posted image


User posted image


User posted image


User posted image

User posted image

User posted image

User posted image
PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Quote Post


Администратор
*******

Група: Админ
Съобщения: 11 455
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



User posted image

User posted image

User posted image


User posted image

User posted image

User posted image

User posted image
PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Quote Post


Администратор
*******

Група: Админ
Съобщения: 11 455
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Царънча и Скалето (вляво) - панорамен изглед

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/comm...of_Tsrancha.jpg
PMEmail Poster
Top
Публикувано на: 16.12.2013, 18:17
Quote Post





Група:
Съобщения: 0
Участник # 0
Дата на регистрация: --



На върха, на Скалето се вижда фигура, която прилича на човешка. Наричаме я Овчарчето. Като бях малка ми разказваха как овчарчето се превърнало в камък, забравила съм цялата история, но помня само, че се помолило на Бог да го превърне в камък, за да го спаси. Вътре има достатъчно пространство, но входа е запечатан, може само да се наднича. Като дете съм опитвала да влизам вътре, но не успях нито веднъж. Навсякъде има гробове - римски и тракийски, в цялото село се намират човешки кости, погребани в ембрионална поза, но не легнали, а седнали. Такъв скелет откриха под самия праг на къщата ни - дете на около 10-14 год.

QUOTE
na varha na skaleto se vijda figura, koqto prili4a na 4ove6ka. Nari4ame q OV4AR4ETO.  Kato bqh malka mi razkazvaha kak ov4ar4eto se prevarnalo v kamak, zabravila sam cqlata istoriq, no pomnq samo, 4e se pomolilo na bog da go prevarne v kamak za da go spasi. Vatre ima dostata4no prostranstvo, no vhoda e zape4atan, moje samo da se nadni4a, kato dete sam opitvala da vlizam vatre, no ne uspqh nito vednaj. Navsqkade ima grobove- rimski i trakiiski, v cqloto selo se namirat  4ove6ki kosti, pogrebani v embrionalna poza, no ne legnali, a sednali. Takav skelet otkriha pod samiq prag na ka6tata ni, dete na okolo 10-14 godini.


(izvinqvam se, no v momenta nqmam kirilica)
PM
Top
Йордан_13
Публикувано на: 14.7.2016, 16:35
Quote Post


Администратор
*******

Група: Админ
Съобщения: 11 455
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Всички снимки на светилището, може а разглеждате оттук. Понеже тия са изфирясали и сега нямам време да ги подбирам наново и качвам.

https://web.facebook.com/jordanstajkov/medi...52923731&type=3
PMEmail Poster
Top
0 човека преглеждат тази тема сега (0 гости, 0 анонимни)

Topic Options Reply to this topicStart new topic

 

Нови участници
guitman 4/8/2018
Grenadier 9/7/2018
crypto1 17/6/2018
Stefano 15/4/2018
beaea78 11/4/2018