Марков камък, Маркови камъни, Марков връх, Маркова дупка, Маркова скала, Маркова чука..., каквото и да бъде назовано с това име, знайте, че става въпрос за светилище, крепост или всякаква старина, носеща в себе си огъня на свещеното. За Маркова чука, която се намира между селата Тъмраш и Осиково (по-близо до Осиково) в Родопите и всеизвестната равнишка-кръстопът Бей Бунар, над изгорялата хижа Модър, не се знае много. Информация за нея има в Пътеводителя за Планината Родопи, където се казва:

=======================================================
49. X. Модър—вр. Маркова чука (0,30 ч)
Поема се на запад от хижата по стръмна пътека, която се провира през отвесни скали и излиза на просторна обзорна поляна. Продължава се на север през гората и се стига до вр. Маркова чука (1900 м). Това е един неярко открояващ се връх, но от него се разкрива на север прекрасен изглед. Темето му е оградено с разхвърляна каменна ограда без спойка и без оформени зидове. Според Ан. Вълчев по време на сенклеристкия метеж тук е станала кратка престрелка между идващите от север руски войски и ариергарда на забягналите към Чифлика тъмрашлии.
================================================================================
================

Но каква е по-характер тази старина, не се съобщава. Другата информация е от записаното в книгата на А. Личков “Лилково – камъни, богове, руни”

================================================================================
=================
“Някой автори, като се позовават на информатори от самия Тъмраш, твърдят, че в старо време жителите на селото са дошли от местността Враца - отдалечена на около 15 километра северно от днешните му развалини, "По-късно научих - пише Добруски, - че на това место, наричано Враца, на времето е било тяхното село Тъмраш. Тогава управлявали гяурите; последният им цар бил Крали Марко, когото помаците много тачат и възпяват в песни..." /60/. Че това е така, проличава както от местното име Маркова чука - в Тъмрашко землище, така и от текста на стара Лилковска песен, за която ще стане дума по-нататък.

Българомохамеданите от Тъмраш твърдели, пред Добруски, че падането на Родопите под турско владичество е станало след края на управлението на последния български цар Крали Марко /60/.
В тази връзка съм слушал да се разказва в Лилково, че в стари времена "бивакът" на Крали Марко бил на "Маркова чука", която местност е в землището на Тъмраш и че оттам прочутият Марко връхлитал върху душманите на България /221/. А известно е, че Крали Марко е паднал убит на бойното поле през 1395 г. /133/. “
=========================================================================
Този текст, от своя страна пък ни разкрива легенда, която сочи местото за “бивак”, “седалище” на Крали Марко, като един от последните български царе, които са управлявали Родопите. Тази информация, макар и доста спорна, все пак осветлява историята на Маркова чука, като на твърдина, откъдето се е оказвала съпротива на османските нашественици в Родопите. Това е единственото безспорно нещо, което можем да твърдим. Спорността идва от това дали въпросния Крали Марко е Марко Мърнявчевич, крал на Прилепското царство, което е обхващало голяма част от Македония. Той наследява кралството си от баща си, прилепския деспот Вълкашин Мърнявчевич, но като става васал на османския султан. Участва в Косовската битка, срещу собствените си братя по кръв и вяра и пада убит в битката при Ровине, биейки се, отново на страната на османските турци срещу влашкия войвода Мирчо Стария. Дотук. Безличното битие на този васал (както на много днешни наши политици), едва ли може да обясни невероятното разпространение на топонима “Марко” из цялата територия на България, нито да обясни създаването на героичен епос като този за Крали Марко, камо ли вярата в него. Повече от ясно е, че Крали Марко не е Марко Мърнявчевич, а по някаква странна и може би спекулативна причина, това прозвище “Крали Марко” и неговия епос са пришити към личността на Марко Мърнявчевич. Още повече, че освен Крали Марко, той има още “имена” - Дели Марко, юнак Марко, витек Марко, Марко Делибаша и т.н.
В крайна сметка лилковското предание за Маркова чука е много важно с оглед на това, че то осветлява два важни момента от тъмната история на този край:
1. Маркова чука е била и средище на съпротива срещу османските нашественици.
2. Маркова чука не е византийска крепост, a българска твърдина.

Последното е особено важно, тъй, като в района се надига отново вълна на гърцизация, чиято цел е да повизантийчи свещените там места, и село Ситово отново трябва да влиза в ролята си на громител на фанариотството в района, с тази разлика, че днес, тази тенденция идва от върховете на днешното правителство, чиито министри на образованието – Сергей Игнатов и министъра на културата, джагала Вежди Рашидов, допуснаха в България да се проведе конференция на тема “Византия без граници” под благословията на президента Гоце ага – (смъркащия индийски коноп, българоотрицател), още с тезата си “президент на всички български граждани” (но не и на българите). Към общия хор се присъедини и безличното подобие на жена – Йорданка Фъндъкова, за която винаги казвам, че от нея нема да има никакъв “фъндък”. Тя пък открива изложба „България и Византия православни цивилизации". България не е просто “православна цивилизация” (бати термина), България има много дълбоки исторически подпласти и древност засягаща зората на човечеството и да се представя само като “православна цивилизация” и то пряко свързана с Византия е престъпление. Това е много повече от комплекс за малоценност, това си е чиста проба национално предателство. Тогава се сещате и какви плодове ще даде днешното образование, когато министъра на образованието Сергей Игнатов ви казва: "Историята и културата на Византия е неделима част от историята на България. Те са свързани с ежедневната борба и с културния обмен с тази велика цивилизация - Византия". Византия тук е представена като “велика цивилизация”, а България – не. Нема се учудвате тогава, когато множество наши археолози, представят редица находки като “гръцки”, а разкопките на праисторически селища се правят активно с гръцко спонсориране и участие! Днешното правителство, продължава тази тенденция, дори в новите проекти! Става ви ясно, защо акцент на политиката на правителството на Гроба е спешното възстановяване на римски крепости, символ на величието на една империя. Империя, на чийто днешен преобраз, те отново служат! А и паметник в центъра на Пловдив си побиха преди време! Кой го поби? Небивалото недоразумение Чомаков! Спасяването на гръцките фирми днес, на българска територия, не означава спасяване на фанариотството! Не, фанариотството трябва да умре! Ако не, тогава цяла Гърция, трябва да умре!
Защо го пиша всичко това? Защото тази вълна много опасно се надига, както вълната на юдаизма в България, но това става, защото българите все повече губят нациолна свяст и национална идентичност, историята на България се представя като смес, ярма, от различни култури, в които българската въобще липсва! Лепят се всякакви етикети – “тракийска”, славянска”, “прабългарска”, “готска”, “келтска”.... Много ви моля, господа, засега само ви моля, след това – ще взема главите ви!
Тази вълна на византийщина достигна дори Маркова чука, край Осиково. Дошли някакви костюмирани господа в района, от Шопия(София), естествено - трима мъже и една жена, платили 20 лв на Сергей Палигоров от Осиково да ги разведе из развалините и на тръгване ги обявили за византийски!
Нито преданията, нито характерът на рушевините и свещеностите из района, говорят за византийско присъствие, не, те говорят, че Маркова чука е древнобългарско (тракийско) светилище-крепост, естествено продължение на свещената Голица и Зигос тепе! Най-конкретното доказателство е “Цървула”, който се намира под изгорялата хижа Модър. Съвсем естествено е, тази крепост-светилище да охранява кръстачката Върховръх-Персенк и пътя от Лилково към Осиково. Но това са пътища строени от Одриското царство, а не от Римската империя. Трябва да се престане с грозния навик, да се наричат древнобългарските (тракийски) пътни артерии - римски и да се омаловажава ролята на Одриското царство, да се представя, като едно незначително и немощно държавно образование. Това е национално престъпление!
Ако се разгледат рушевините на върха на Маркова чука, ще се види, че те нямат нищо общо с византийска крепост! Градеж - камъни без спойка, като на места са използвани естествените скални откоси за опора, обикаля върха, но това е най-вътрешния кръг, който се е запазил и е с малка дебелина, той огражда, някакво квадратно или правоъгълно помещение, което е под земята и част от него се вижда от иманярските набези. Имало е поне още 2 каменни кръга преди него, но само малка част от тях се виждат и то на места, колкото да подскажат, че ги е имало. Няма нищо общо с византийските средновековни крепости, но има характер на древнобългарско светилище от периода на късната желязна епоха и античността и има общо примерно с крепостта-светилище на Момчил войвода, край село Градът, до Смолян, която е построена върху древно скално светилище. Симбиозата древно светилище – средновековна крепост не е нещо изненадващо за Родопите и за територията на България, въобще. Пресен пример е “Калето” край село Кошница, Смолянско, което сега археолозите преоткриха като древно светилище. Тази “симбиоза” не идва да покаже историческа приемственост между две различни култури “тракийска” и “прабългарска”, а ясно да посочи, че става дума за един и същи народ, ползвал местото като светилище в една историческа епоха и премодулирал силата му в твърдина за защита през друг исторически период. Иначе няма как силата на едно “тракийско” светилище да се прелее в “средновековна българска крепост”. Смешни са тези разсъждения на археолози и историци за това как един различен народ от друг, ползва едно и също място за своите верски обреди.
Трябва да отбележим, че непосредствено под Маркова чука на слизането от върха в посока Бей Бунар е имало селище или някакъв сграден фонд, чийто останки личат, и които са извън каменните ограждения. Още повече, че в местността Бадуля (Бадуляк) южно от Маркова чука (и над Осиково) е съществувало по сведения на осиковци още едно селище. Остава открит въпросът дали са едно и също селище ширнато на голяма площ или са две различни селища, разположени в непосредствена близост едно до друго. Някои хора искат да въстановят транспортните коридори на Византия, а ние искаме да въстановим транспортните коридори и междуселищни отношения в древната българска държава. Каква битка, а? Византийците пак ще я загубят! И новият Рим ще умре!
Истинската находка е обаче “Цървула”, за когото осиковци ми споменаха преди година, и ми казаха, че непременно трябва да отида, защото там на скалата имало изсечен “цървул”, демек оная “божия човешка стъпка”, която наблюдаваме върху скалните ни светилища. Дори само това е достатъчен повод, да отидем дотам. “Цървула” е просто една поляна, която в древността е била оградена с каменен зид, останки, от който личат и досега, в левия край на която има два камъка. Върху десния камък дообработен допълнително (виж снимките) са изсечени яма, сега пълна с пръст, божия стъпка, точно с формата на цървул и улей под нея. Нищо особено, докато не ровнахме, за да почистим ямата върху скалата от растенията и пръстта. Оттам излязоха множество буци рудна шлака! Съзнанието ми бе поразено! Но не от това, че археолозите казват, че скалните ботури (шарапани) са ползвани от “траките” в рудодобива, а за това, че в него като светкавица изплуваха тези велики редове от “Сказание за Чулман”:


(50) Хурса обикнал огъня и забелязал,
че той топи желязото.
И тогава помоли Таш-Угез,
да го окачи на една връв,

(51) поставил пред него един голям камък,
приготвил известно количество желязо,
дал му в ръцете брадва
и отделил известно количество огън.

(52) После, с помощта на Мал
той направил следното:
издълбал в камъка кухини
според размера на краката си,

(53) разтопил в тези кухини
нужното количество желязо
и по този начин си излял
железни крака.

(54) Старите си безполезни крака
Хурса си отрязал сам
и вместо тях поставил на тялото си
новите железни крака.



Коленичете пред този камък, бледни и немощни наследници на великите си предци! Коленичете, пред този нищо и никакъв камък, измекяро-чалги, защото той е крайъгълния камък на цивилизацията! Така е започнало всичко, което имаме днес и ще загубим един ден - с тази изсечена кухина в камъка, според размера на стъпката на Хор/Хурса е сложено началото на техническата цивилизация, каквато я познаваме днес. “Цървула” ясно си личи, а самото му наличие дава повече от ясен знак, за принадлежността на алпа (бога) към древнобългарската общност на безсмъртните хора. Няма по-ярко и демонстративно онагледяване на текст от “Сказание за Чулман” и реален археологически артефакт от времето на рудодобива на “траките”. Как се е запазило това нещо, ума още не ми го побира. Затова искам леко да се подиграя със съвременните археолози: “Е, господа, как така, текстове от българското “Сказание за Чулман” показват нагледно как е поставено началото на рудодобива при “траките”? И защо, когато вместо да се напъвате, за да родите нещо ялово, не се обърнете, просто към “Сказание за Чулман”? А за византолозите не говорим – тук няма нищо римско, нито нищо гръцко. Не споменавам малката звездна карта, от 5 звезди, която се намира в началото на ливадата. Това съчетание на рудодобив с звездни карти по камъните, трябва да се запомни, защото крие тайната за небесния произход на нашия народ. Замислям, се, заглеждам се в този дълбок каменен цървул и в съзнанието ми нахлува споменът за железните обуща на Железния баща, за неговата брадва, за това, че бил "баш великан -дух, от времето на жидовете и дженевизите, който не умира, а се скрива нейде из дълбоките пещери и излиза в трудните за хората години на войни и размирия" и пак си спомням за легендата, в която той убива Марко Мърнявчевич като предател. Тогава е ясно, че този великан-дух е участвал в битката при Ровине, която за историческата наука е с неясен завършек, но според легендата за Железния баща, тя завършва с победа над османците. Близостта на "Цървула" и "Маркова чука", припокрива образите на тези два митични великана.
Затова нека се върна отново на прозвището “Крали Марко”. Има два основни проблема: какво означава и какво олицетворява то. И виждаме колко хипотези ще изникнат изведнъж:
=================================================
“ а) Името Марко се свързва с тракийската дума "марк, марка", която означава "кон" или "конник". Култът на древните траки към конника е добре проучен и безспорно доказан. В този смисъл Марко е митичният тракийски конник, героят демиург. (Любопитното е, че тук се привежда като аргумент дори традиционният навик на българина да нарича магарето си с името Марко.)
б) Името Марко се извежда от индоевропейския корен "-мор-, -мер-" със значение на "смърт" или "убивам". По същия начин се извежда и името на латинския бог Марс - богът на войната или богът воин.
в) Коренът на името Марко се свързва със старославянския корен "море, маре" със значение на "вода" - оттам морава и Марица. Така се обяснява и близостта на героя Марко с фолклорния образ на свети Георги - героят, който убива ламята (сушата) и пуска водите. Дори в някои западнобългарски краища вторият ден след Гергьовден се празнува като Марковден.
г) Името Марко се свързва с друг фолклорен образ - на Баба Марта: началото на пролетта, отпъждането на халите и вихрушките, възраждането на земята, началото на новия календарен цикъл.”
================================================

Може би във всичките тези хипотези за произхода на името “Марко” се съдържа по нещо много вярно. Но аз, отново ще отгърна древнобългарския епос “Сказание за Чулман”. И там пише:


(9) Нов тархан на всички алпи
Тангра направил Мар,
когото наричали също
Нар, Джайтасир, Ут, Аташ.

(10) Повече от всичко на света
Мар обичал да приема
образите на ослепителния Аджар
и прекрасния златогрив кон Кеме.

(11) Мар бил най-красивият
от всички алпи-дивове,
затова получил прозвището Абалан -
но не това било главното в него.

(12) Мар-Нар умеел
да помирява алпите -
затова и Всевишният го направил
тархан на всички алпи.

Тогава явно е, че Маркова чука е светилище на Мар, а Цървула - на Хурса (Железния баща)
Бих спрял дотук и не бих писал повече, ако един от образите на Мар не е конят Кеме. Така тези няколко реда от “Сказание за Чулман” ни формират образа на великия конник-герой (херос), чийто произход, така или иначе не остава обяснен от днешната “тракология”, но древнобългарският епос “Сказание за Чулман” ясно го посочва, “Сказание за дъщерята на Шан” ясно го посочва в образа на Аудан и неговия небесен кон Тулпар. Това е Мар/Нар в неговия преобраз като златогривия кон Кеме, предтеча на Шарколия, и който ще се яви отново като Калки аватара и Белия Конник на Откровението. Колко много трудове са се писали по тракология, колко много мастило е фърлено, а колко малко редове трябват за Истината.
Бих спрял дотук, но Кеме, Кеме, какво необичайно име за кон. Дали?

=================================================
Кеме{ (Кемет, Дешрет)}
древнеегипетское название Египта (первоначально Кемет - "Черная земля") в противоположность применяемому по отношению к соседним пустыням название Дешрет - "Красная земля".
В. Д. Гладкий "Древний Мир" Том 1
(Источник: «Древнеегипетский словарь-справочник».)
=================================================

Дали да спра дотук, за да не бъда укоряван, да изкарвам всичко египетско българско? Не бих спрял. Поглеждам към владетелите на Египет, към първите им владетели в края на каменно-медната и зората на бронзовата епоха. И какво да видя? Първият цар е... Нар (Мер). Няма нужда да се връщате към "Сказание за Чулман", за да видите кой е той, нали?

===============================================
Тинитска епоха
3200 – 2778 г. пр. Хр.
I династия
Нар (Мер)
Аха (менес)
Джер
Джет (Уаджи)
Удиму
Анеджиб (Аджиб)
Семерхет
Ка
=================================================
Е, тогава не ви ли става ясно, каква е била функцията на светилището на Маркова чука? Как то е действало? Как се е осъществявала защитата на българщината в района? Призовавана е била Небесната Сила, която материализирайки се в образа на Великия Конник е спирала ордите на нашественика. Не е нужно да имаш войска, за да спреш каквато е да е армия, нужно е да имаш Велик Теург, който може да призове Небесната Сила. Има много легенди в района, които разказват за такива свещенодействия и в по-късни времена на робството. С това можем да си обясним културно-биологичното му оцеляване и днешния му чисто български характер, както и късното му падане под турска власт, едва през 1425 г.

Маркова чука, най-вътрешния каменен кръг/разсип

Селището или "сградният фонд" под Маркова чука, в посока Бей Бунар














"Бей Бунар"

Поляната на "Цървула"







Каменната ограда на поляната







"Камъкът с Цървула"

Скалата с Цървула, отгоре






Рудната шлака



Парче от рудната шлака, отблизо







"Цървулът"



Отблизо



Цървулът с каналчето под него

Каменната звездна карта от 5 звезди

Браво!

Народната песен,която се споменава.Извинявам се за съкращенията.

Не знам къде е тази местност Цървула,може и да говорим за същото място,но аз съм засичал следи на няколко минути път под хижата в посока Тъмраш и Лилково.



Много бързах (за Голица :) ), та не можах да огледам добре.Стори ми се,че има и следи от сгради,но тези риолитови камъни понякога като се търкалят се спират някъде на купчини и малко лъжат.



Тукашните гори удивително бързо отхвърлят всякакви човешки следи,така че кой знае.



Ето например изгорялата хижа почти не личи, а си спомням преди десетина години стояха стълбите и дори част от плочата на втория етаж. След още толкова само кенефа:)

В тази връзка стара снимка преди залесяването.

Добавено: Някой да е чувал за местност в района Кръстилото?

Вярно е, в района на Чернатица растителността е много буйна и бързо поглъща всичко, но винаги остава по нещо. Хм, и аз гледах за керамика по този път, ама не видях;))) имал си късмет. Цървула ли? Това е наименование дадено от осиковци на местото. Не е официално. Като тръгваш от изгорялата хижа "Модър" към Бей Бунар по пътя, ще видиш един път вдясно. Той мисля, е води към Тъмраш. Не хващаш него. От него се отклонява още един път вдясно. Той се отклонява още в началото. Фаташ го и той те отвежда право на ливадата, която започва с една разрушена дървена барака.
Това на снимката са следи от сгради.

Оказа се, че малката звездна карта от Цървула е съзвездието Лира с алфа звезда - Вега. Явно за тази звездна област е добивана рудата от това място.


Провидял: Ванина Славова


http://asteroid-bg.com/site/gallery/images/IMG_824_img26.jpg