|
Форум -> Скално светилище Марков камък/ Раюв камък
| |
  |
 Скално светилище Марков камък/ Раюв камък, Еленски Балкан
| Канатица |
|
Често пишещ
Група: Участници
Съобщения: 920
Участник # 1 054
Дата на регистрация: 26-July 07
|
До скално светилище „Марков-Раюв камък” води еко пътека, която започва на 3 км южно от град Елена в посока прохода Елена- Твърдица. Светилището се намира на билото на 740 м-ов рид, заобиколен от вси страни с дъбово-габърова гора. Марков камък представлява скала, като че ли закрепена от човешка ръка върху няколко по-малки камъка на билото на рида. Размерите й са - дължина 6 метра, ширина 3,5 и височина 3,2 м. Една от легендите в района разказва, че Крали Марко бродел по българските земи. Както вървял погледът му, попаднал върху големия къс скала, който се изпречил на пътя му. Огромният камък се намирал на връх Острец. Юначният българин с титанична сила се опитал да го отмести с крак, но камъкът бил добре закрепен. Тогава той го грабнал с ръцете си и го запокитил през долове и ридове на въпросното възвишение. Веднага след това Крали Марко направил няколко огромни крачки и се озовал на място преди да падне камъкът. Подложил няколко по-малки камъка, върху които паднал големият, който го ударил леко по малкото пръстче на ръката, от което потекло кръв, която още може да се види върху камъка. Друга легенда разказва , че този скален къс е бил хвърлен от Крали Марко по турска потеря, водеща български моми завързани на синджир. Раюв или Раев камък се състрои от множество разпръснати скали южно от Марков камък, на билото на рида. Два от тях наподобяват плочките на костенурка и са наречени Голямата и Малката костенурка. Върху Голямата е издълбан казан с диаметър около 100 см и няколко по-малки около него. В подножието на скалата има издялана вертикална ниша (скит), която и днес се използва за поклонение по „християнските“ обичаи. На обратната страна на скалата, отново близо до основата й е издълбана фигура на шаман с островърха шапка или корона в свещенодействие и жезъл в лявата ръка. Над фигурата е издълбан древния български символ - IYI. Известно от народното творчество по цялото българско землище е прозвището на Слънцето като Райко или Раю/йо. „Слънце и делба на братя“
Райова майка думаше:
- Слънчице, Райо, слънчице!
Нали ти мама заръча
до пладне, Райо, да грееш,
от пладне в облак да зайдеш!
Че изгоряха жетвари,
жетвари по чужди ниви,
че изгоряха, Райо ле,
младите булки с две дрехи,
дребни дечица в люлчица,
че изгоряха, Райо ле,
косачи по ливадите! Небесната костенурка е символ, познат на древните ни предци. Тя един от най-древните символи на Космическия ред и Земята. Нейният знак е затворена плетеница от непрекъсваща се линия. В тибетската традиция този лабиринт е наричан също „Космическа костенурка“. Среща се в Дунавска България, а във Волжка България я има даже и на монети; също така и в Тибет, Китай, Монголия, Корея, Средна Азия. Има я като стилизиран орнамент по най-различни български предмети, музикални инструменти, орнаменти на седла, шевици, орнаменти от килими, по вратите, иконостасите на стари църкви, по дървените тавани и резби на стари къщи (Копривщица и др.), в стари ръкописи и книги – като част от стилистиката на украсата и заглавните букви. А траките са знаели, че животът на костенурката е равен на един голям слънчев цикъл. Според народните поверия, костенурката живее до около 300 години и от това става мъдра и всезнаеща, познава билките и магиите. Скит: http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...e.php?pid=10700Жрец: http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...e.php?pid=10660Голямата костенурка: http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...e.php?pid=10725Антропоморфна скала с изкуствени казани: http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...e.php?pid=10622http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...e.php?pid=10621Плочките на Голямата костенурка: http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...e.php?pid=10724
--------------------
"?????? ???? ???????, ?? ???????? ???? - ??? ????? ?? ???? ?? ? ???????"
|
|
|
| Канатица |
|
Често пишещ
Група: Участници
Съобщения: 920
Участник # 1 054
Дата на регистрация: 26-July 07
|
Попаднах на интересни разсъждения, свързани с многобройните топоси из българското и съседни етнически землища свързани с Марко Кралевити и вариациите му.
| QUOTE | Езиковите предизвикателства на топонима Крал Баир
Топонимът „Крал баир” е едно от най-интересните езикови предизвикателства на Врачанския край. С това име наричат най-високата част на Врачанската планина, гледана откъм Враца. Внушителният й вид придава на Балкана онзи мистичен характер, който възхищава всеки доброжелателен гост на града.
Хората, които възприемат това име с българската дума „крал”, като титла на някакъв владетел, най-усърдно разказват една царска легенда, свързана с Шишмановци – последната българска династия преди падането ни под турско робство. Врачанската топонимия е пренаселена от местности, наречени или произхождащи от местни легенди, посветени на тези бурни исторически събития от онова време: Шишманово поле, Шишманови пещери, Черепиш като място на последната битка на цар Иван Шишман, Войводин дол и Радан войвода и др. Най-голямата легенда е свързана със съкровището на българския цар, което той криел или скрил във Врачанската планина, заради което иманярите ограбиха и унищожиха всички културно-исторически ценности в района от Елисейна до Ботуня.
В случая с Крал баир е замесена почти неизвестната историческа фигура на последния български цар Йоан Срацимир Шишман – владетел на Видинското царство. Именно на бягащия от задълженията си цар и семейството му са оприличени няколко скални фигури в местността близка до споменатия връх и в посока на прохода Вратцата. Тази легенда е записана първо от Петко Славейков, когато учителствал във Враца, но е по-известна от разказа на австро-унгарския пътешественик Феликс Каниц, посетил града ни през 1871 и 1877 г.
„Според преданието, пише Ф. Каниц, тук именно разгневеният християнски Бог е наказал чудно, по вечно видим начин, предателството на последния български цар Йоан Срацимир Шишман. Високо върху "Крал- баир" на десния бряг на реката се вижда тоя Йоан, който от страх предал земята си на турците, вкаменен при опита му за бягство. Но не само коварният предател, но и неговата дъщеря, колар, кола и четирите впрегнати коня постигнала същата съдба. Тяхната кръв е почервенила скалите на онова място." И на двамата автори, тази легенда е била разказана от местни родолюбиви българи (най-вероятно Тодораки Хаджийски – син на Димитраки х. Хошев) и свързана с местни природни явления, но е твърде далече от историческите факти. Червената скала присъства и в легендата за Радан войвода, където е напоена с кръвта на дъщеря му и нейния любим, а легендата за бягащите братя – царе Иван Шишман и Иван Срацимир е разказвана и в други краища на България, където именно божието наказание ги е постигнало също чрез вкаменяване.
Другото име на Крал баир е Крали Марков камик или само Марков камик (прав. камък). И за него има местна легенда, която не се отличава от всички подобни, разказвани за легендарния български герой от същото историческо време – войводата Крали Марко, чийто мит е смесване на тракийски и български мотиви. Може да се каже, че този образ не е нищо друго освен Тракийският конник – Херос, който е изкристализирал по-късно в народния образ на Свети Георги, респ. на Крали Марко. За сведение топонимът Крали Марков камик се среща и в землището на с. Пудрия, Врачанско. В Крапец има Крали Маркова стапка, а в Оходен Крали Маркови откосе. Подобни наименования се срещат в цяла България и най-вече в западната й част и анализът може да бъде резултат от най-различни обяснения.
Езиковият анализ на „Крал баир” трябва да се съобразява дотолкова с разказаните легенди или с историческите факти, доколкото топонимът е възникнал в реално историческо време и на определено място.
Първото, което прави впечатление е, че топонимът се състои от две части, всяка от които принадлежи на различни езикови системи – славяно-българска и турско-арабска, доколкото думата крал може да бъде открита в българския език, а думата баир – в турския. Това е рядко явление в топонимията и се употребява в смесени езикови райони, какъвто безспорно не е Враца.
Думата баир се нуждае от анализ, само ако можем да твърдим, че в смисъла си на възвишение, хълм, планина и др. тя е съществувала в българския език и преди турското нашествие. Поради отсъствието на литературни източници от онова време, това е трудно доказуемо, сложно за анализиране и затова трябва да приемем, че е турско-арабска чуждица, в най-добрия случай, че е тюркоезична дума, какъвто характер все още се придава на самия български език.
Макар и славянска, думата „крал” също е чуждица в българския език. Тя произхожда от общославянското „hral”, което означава „венец”. В повечето европейски езици думата за владетел се е развила по посока на думата „венец”, поради начина по който са били награждавани гръцките царе при техните победи. Поставянето на „лавров” венец върху главата е станало символ на царското достойнство. Практичната и стилизирана форма на венеца се е запазила и при възникването на короната като по-късен символ на царската власт. В повечето славянски езици фонетичното и смислово съвпадение на думите „hral”(храл – венец) – крал (владетел) е безспорна. Българската династична форма е приела владетелската титла „цар”, която е близка до латинското цезар, респ. гръцкото кесар. Въпреки това думата крал е употребявана в нашия език за повечето европейски династични форми, независимо, че на собствените им езици тя не звучи
така: фр. роа, исп. реи, анг. кинг, куин и т.н., които винаги трябва да се превеждат с думата „цар”.
В случая с Крал баир има само една езикова причина да се смята, че думата е била употребена правилно. Така е, ако се приеме, че по аналог с израза „скален венец”, какъвто безспорно е каменният масив на върха, думата венец напълно съответства на природното явление. Това се отнася и до другия подобен скален масив на противоположната страна, където свършва или започва планината „Веслец”. Таза част от планината е наречена със странното име „Стефанка” в женски род, което преведено от гръцки също се свързва с думата „венец”-Стефан.
Противоречието в обяснението на топонима Крал баир с думите крал и баир се състои в това, че и двете думи се явяват равнопоставени съществителни имена, с които се изразява една безсмислица. Това означава, че няма еднозначно решение на въпроса за етимологията на името Крал баир. Задължени сме да продължим анализа си и в други насоки, като най-приемливо е да допуснем, че в съчетанието Крал баир, едната (първата) дума е прилагателно, а втората съществително име. Ако приемем, че и двете думи в съчетанието са от турски произход и първото е непременно прилагателно, то възможностите за анализ на „крал” са няколко.
Първата стъпка трябва задължително да бъде под условието, че в думата „крал” се крие някаква турска дума, която е произнесена или разбрана погрешно – карлъ, каралъ, каранлъ, карарлъ и др. Най-лесно е да се търси обяснение чрез турската дума кара, която е прилагателно име и означава – черен, черна, черно. Съществува и под формата на каралъ, която изразява притежателно съдържание към всяко следващо съществително и е категорично прилагателното в смисъла на черния цвят. За разлика от българския, в турския език ролята на прилагателно може да се изпълни и от съществително име, но поставено в особена членна форма, чрез която се изразява притежанието на дадено качество. В такъв случай обаче съществителното, което играе ролята на прилагателно е винаги второто поред. Пример: коза – кечИ, пътека - пЪтика, козя пътека – кечи патикаСЪ
При направеното ограничание и предположение можем да приравним топонима Крал баир към съчетанието Каралъ баир и да го преведем на български като „Черната планина” или „Черният връх”.
Трябва да се направи и уговорката, че думата „каралъ” в съвременния турски език се употребява като прилагателно за собствено име и се възприема повече като прякор или като определение за лош човек.
Близки по звучене до „каралъ”са и турските думи:
- карлъ – снежен, покрит със сняг, което се явява прилагателно име от съществителното кар – сняг;
- каранлъ – мрачен, тъмен, което явно произтича от кара – черен;
- карарлъ – твърд, непоколебим, постоянен, решен (да направи нещо)
Съществуват или са съществували до скоро множество селищни имена със звучене Крал, Карлъ, Каралъ и др., които могат да бъдат разделени условно на три основни групи: Първата група са тези топоними, в които Карлъ се възприема като нещо, свързано със сняг:
- с. Карлъ, доскорошното с. Снеготин, Кърджалийско, което вече не съществува
- Карлъ емач, днешното с. Снежинка, Кърджалийско
и Карлъ бей кьой – днешното с. Преспа, Добричко
Известни са още: връх Карлък /2174 м/ в Средните Родопи, както и местностите Баташки Карлък и Широколъшки Карлък /може и да са върхове или дялове на планината/.
В тази съвкупност от примери е ясно, че в случая с топонимът Крал баир може да се смята за приемливо предположението, че неправилно е произнесено и съчетанието “Карлъ баир”, което може да се преведе като „Снежната планина” или „Снежният връх”. Крал баир е обезлесен и гол скален масив, върху който се задържа сняг, поради което при цялостното заснежаване на Врачанската планина, той само остава покрит със снежна шапка, което не изключва възможността да бъде наречен „снежен”, респ. „снежна” за планина.
Втората група са такива, които се идентифицират с българската думата крал, каквото и да означава тя:
- Кралево, Хасковско – записано в турските регистри като Кавак, но има сведение, че е било наричано Кральово, както и Кавак махле
- Крал бънаръ – днешното с. Царски извор, Великотърновско.
- Кралев дол, Пернишко
- Кралевски дол, Смолянско - махала
- Кралево, Търговищко – за което има сведение, че се е наричало Карлъ къой
В турските регистри е записано и селото Каралез, което вероятно по звучност е преименувано на Царевец, Добричко.
Най-важни за анализа са тези селищни имена, в които основата Карлъ не е категорично идентифицирана по съдържание и произход като:
- Карлукова, Кърлукова, сега Карлуково, Ловешко
- Карлъкова – сега Славейно, Смолянско
- Карлълар, сега Полянци, Софийско /промяната на името е станала по линия на превод, за чиято основа е взета думата кър – поле/
- Карали, общ. Габрово статут на колиби /Корали, Каралите/
- Каралии, сега с. Красен, Добричко.
В топонимията на Врачанска област също могат да се открият още множество топоними, които произлизат от думи, близки до думите крал, карлъ, каралъ и други:
- Карлуково, по името Куна Кралица от Кунино
- Краловска и Кралова поляна при Камено поле
- Церовец – Царевец, Краловец, историческо място край Камено поле
- Кралюв дол в землището на с. Радовене (от личното име Кралю, според Богдан Николов)
- Кралюв мост над Кралюв дол, с Радовене и над потока Кралювец , Хубавене
- Кралюва могила, в землището на с. Стояново
- Кралювец, извори в Радовене и Хубавене и кладенец в с. Стояново
- Карловица – височина с ниви в землището на Големо Пещене
- Карловица – извор в с. Вировско
Една нова версия за обяснение на името „Крал баир” нарежда този топоним до подобните на него и твърде известни имена, като това на град Карлово и на легендарния герой Крали Марко.
Отговорът за произхода на името трябва да се търси в старата българска дума каралюк / каралък. Макар и архаична, тя все още се използва в някои райони на България и е с категоричен български произход (което не изключва тюркоезичния такъв). Тази дума се среща като топоним и по целия предполагаем път на прабългарите от Памир до Дунава. Така се нарича един вид птица от рода на соколите, която се е използвала за лов на малък дивеч. В руския език се среща съчетанието „карликови соколи”. На пръв поглед думата карликов /русизъм/ би трябвало да означава малък и да е свързана с думата карлик – джудже. Някъде се прави аналогия с малки скални орли, тъй като хората рядко имат пряк досег с тези птици, освен да ги виждат, когато се реят в небето и не правят разлика между орли и соколи. Едно от странните съвпадения в подобен анализ е, че този вече изчезващ за България вид птици, все още се развъжда във Врачанската планина, гнезди там и продължава да се рее високо в небето точно над Крал баир.
За специалистите, които по-дълбоко познават старата българска история, думата каралюк, мн. ч. каралюки, каралюци е свързана главно с едно от древните прабългарски племена. Именно с нея може да се обяснят и странните думи, названия и топоними, които обикновено свързваме с по-новата българска дума „крал”. Истинският руски и славянски произход на последната, освен в превода храл-венец-корона-крал, може да се открие и в името на император Шарломань/Карломань, известен като Карл Велики, а не в думата каралюк.
С думата каралюк обаче, могат да се обяснят странните исторически имена Крали Марко и Кралица Куна (легендарна господарка от Кунино, Врачанско), което не е нищо друго освен белег, че и двамата са произлизали от рода на каралюците. Каралъ Марко, Каралюк Марко и Крали Марко, за когото някои си мислят, че е от царско потекло са едно и също име на български феодал от племето на „скалните орли” или „соколите”. Такава е и приказната Куна Кралица (Каралъ Куна) от Кунино. Като такъв безспорно трябва да се приема и феодалът, чието владение е било днешното Карлово – Каралъ заде Али бей, чийто баща трябва да е бил от племето на Каралюките/ Каралюците. Това означава, че Али бей син на Каралията или самият баща са били поредните, приели исляма, български феодали, както се е случило с много прабългарски и кумански първенци в годините на робството. Днешните фамилни имена Каралийчев, Каралийски, Каралееви и т.н. са отглас от онова недалечно минало, когато „соколите” – „каралюките” са били част от българския племенен съюз. Не е далече от истината, че и самото лично име Кралю е свързано с птицата, която вече наричаме сокол. Допълнение към тези примери може да бъде и литературният образ на Кралича от романа „Под игото” на Иван Вазов.
Колкото и да е странно, точно в името на Карлово може да се открие най-сигурното доказателство за подобни твърдения. Съществуват исторически сведения, че при първото по-сериозно унищожение на най-древното селище, принадлежало на феодала Каралъ след турското нашествие, жителите му са се заселили на ново място и са нарекли новото селище Соколово. Явно предците ни са знаели, че зад името „каралъ” се крие прабългарската дума, съответстваща на днешните думи сокол или скален орел и са я пренесли през вековете чрез името на днешния град Карлово.
В заключение може да се каже, че търсенето на етимологията на такъв безспорно древен топоним, като „Крал баир” в думите – карлък, каралук, каралюк, в смисъл на скален орел ни приближава повече до един смислов вариант. Това позволява анализираното име да се превежда като „Планината на орлите” – „Орлова планина” или „Върхът на орлите” – „Орлов връх”, за каквито има и други аналози в България, като „Орлово гнездо” на Шипка например или близката местност „Орловец”. В такъв случай свързването на „Крал баир” с цар Иван Срацимир, Шишман или с Крали Марко и Марков камък са само местна приумица, за която споменатите легенди са били нагодени в по-ново време.
Огнян ПИЩИКОВ
Гр.Враца |
В допълнение нека се отбележи за наличието на рядко срещаните фамилни имена Карлев и Карликов.
--------------------
"?????? ???? ???????, ?? ???????? ???? - ??? ????? ?? ???? ?? ? ???????"
|
|
|
| itco_6st |
|
Участник
Група: Участници
Съобщения: 58
Участник # 4 666
Дата на регистрация: 6-June 12
|
| QUOTE (Канатица @ 12.12.2012, 15:01 ) | | Южно от село Константин, намиращо се в Еленската котловина са засечени други два интересни топонима свързани с Крали Марко. Легендата разкава за Крали Марко, който се намирал с приятели в крепостта над село Стара река, видял сестра си в прегръдките на турчин. Не се сдържал и пуснал с лъка си стрела към влюбените. Стрелата пронизала сърцето на сестра му. Така на това място умряла в ръцете на любимия си девойката. Съществува и малко по-различна версия, но същността се запазва: Сестрата на Крали Марко се залюбила с турчин и разбирайки за срама на сестра си, той решава да я убие. Крали Марко я съзира на един камък да чисти лешници и хвърля върху нея огромен скален къс. И до ден днешен двете скали си стоят една върху друга. Момата е погребана в близост до двата камъка. От тогава местността носи наименованието Девича могила. По всяка вероятност това е тракийска надгробна могила. В околностите на Девича могила е открито тракийско скално светилище „Чукала мома лешници“. По правилата на т. нар. народна етимология зад странното на пръв поглед наименование следва да потърсим скритото послание на топоса. Известно е, че старата Вяра в годините след „покръстването“ е низвергната от гръцкото християнство и странния топоним е лесно обясним. Според нас тук се касае за скално светилище със звездна карта, изчука в скалите. Според различната величина на звездите, отразени на картата някои биха имали големина на лешници. |
Точно в този район съм попадал на две скални светилища, за които съм останал с впечатлението че им казват "Чукала мома лешници". Кое от двете /или и двете/ е точното - незнам !?! /щото за местоположението на такива не се пише много-много - освен тук и в някой планинарски форум с туристически маршрути, пък и много от местните или не знаят за какво става дума, или не искат да казват заради развихрилата се иманярщина в подобни райони/ Едното е това - http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...2109&fullsize=1намира се тук - http://wikimapia.org/25787983/bg/%D0%A2%D1...%BC%D1%8A%D0%BA и е отбелязано като Тракийско светилище "Бял камък". Има поне на две места издълбани такива малки "кръгове" - http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...2094&fullsize=1 , http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...2100&fullsize=1 - "шарапана" или " култово кладенче" /?/ , а до него е изсечен този "надпис" - http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...2092&fullsize=1 /някой от по-запознатите, ако има желание, може да разкаже какво представляват тези древни символи/ Също така на няколко места има издълбани "дупчици" в скалата - http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...2096&fullsize=1http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...2099&fullsize=1които поради големината и формата си на лешници, подсказват за името на Светилището и за връзка с горецитираните легенди за Крали Марко. Снимките не са от най-качествените, но са качени тук - http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...lbum=401&page=1 |
|
|
| Ванина |
|
Често пишещ
Група: Участници
Съобщения: 556
Участник # 5 217
Дата на регистрация: 27-January 13
|
|
|
|
| Йордан_13 |
|
Админ
Група: Админ
Съобщения: 16 396
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06
|
| QUOTE (itco_6st @ 2.8.2014, 15:02 ) | | QUOTE (Канатица @ 12.12.2012, 15:01 ) | | Южно от село Константин, намиращо се в Еленската котловина са засечени други два интересни топонима свързани с Крали Марко. Легендата разкава за Крали Марко, който се намирал с приятели в крепостта над село Стара река, видял сестра си в прегръдките на турчин. Не се сдържал и пуснал с лъка си стрела към влюбените. Стрелата пронизала сърцето на сестра му. Така на това място умряла в ръцете на любимия си девойката. Съществува и малко по-различна версия, но същността се запазва: Сестрата на Крали Марко се залюбила с турчин и разбирайки за срама на сестра си, той решава да я убие. Крали Марко я съзира на един камък да чисти лешници и хвърля върху нея огромен скален къс. И до ден днешен двете скали си стоят една върху друга. Момата е погребана в близост до двата камъка. От тогава местността носи наименованието Девича могила. По всяка вероятност това е тракийска надгробна могила. В околностите на Девича могила е открито тракийско скално светилище „Чукала мома лешници“. По правилата на т. нар. народна етимология зад странното на пръв поглед наименование следва да потърсим скритото послание на топоса. Известно е, че старата Вяра в годините след „покръстването“ е низвергната от гръцкото християнство и странния топоним е лесно обясним. Според нас тук се касае за скално светилище със звездна карта, изчука в скалите. Според различната величина на звездите, отразени на картата някои биха имали големина на лешници. |
Точно в този район съм попадал на две скални светилища, за които съм останал с впечатлението че им казват "Чукала мома лешници". Кое от двете /или и двете/ е точното - незнам !?! /щото за местоположението на такива не се пише много-много - освен тук и в някой планинарски форум с туристически маршрути, пък и много от местните или не знаят за какво става дума, или не искат да казват заради развихрилата се иманярщина в подобни райони/ Едното е това - http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...2109&fullsize=1намира се тук - http://wikimapia.org/25787983/bg/%D0%A2%D1...%BC%D1%8A%D0%BA и е отбелязано като Тракийско светилище "Бял камък". Има поне на две места издълбани такива малки "кръгове" - http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...2094&fullsize=1 , http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...2100&fullsize=1 - "шарапана" или " култово кладенче" /?/ , а до него е изсечен този "надпис" - http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...2092&fullsize=1 /някой от по-запознатите, ако има желание, може да разкаже какво представляват тези древни символи/ Също така на няколко места има издълбани "дупчици" в скалата - http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...2096&fullsize=1http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...2099&fullsize=1които поради големината и формата си на лешници, подсказват за името на Светилището и за връзка с горецитираните легенди за Крали Марко. Снимките не са от най-качествените, но са качени тук - http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...lbum=401&page=1 |
Демек искаш да разбереш дали знаем, кое е "Чукала мома лешници"  Това не е. На това сме били. Това трябва да е Белият камък, срещу него е разкопаната откъм върха Девича могила. Заради ей, тоя камък имахме спречкване с местните помак-серсеми посред нощ, на мястото, където лагерувахме. Аз бях готов да ги изтрепем до крак и да им запалим колата, щото беха много нагли, обаче все няма кой да ми се върже на акъла и да ги избием. Но повече нема се лендзя, опъне ли се некой да се дърви - сеч и от главата му - чаша, че ми писна. Това е предупреждение за сите гьотверени - че ги тепаме, нема ги цалуваме. Значи това, явно не е "Чукала мома лешници", онуй другото го локализирахме де е и ще ходим, един ден, не се знае кога.
|
|
|
| Йордан_13 |
|
Админ
Група: Админ
Съобщения: 16 396
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06
|
Хубава инициатива, добре му е дошло, ама не разбрах, къде е градено това, дали на старото черковище или в нивата на жена му. Но предполагам, го е типосал върху някое старо светилище, което се посещава, щото, ако е върху нивата на жена му, роднините й ще го изядът и никой няма да ходи да види камъните. Върху старите светилища, никакви нови инициативи по време на управлението на ПП ГЕРБ, ако ще 100 години да е то. Иначе, виж, ако е на чист терен, земеделска земя, без археология върху нея, да направи, ако иска нов Стоунхендж. Не съм съгласен, върху старите светилища, на този етап, да се прави, каквото и да е, че виждам резултатите, а те са трагични.
|
|
|
Абонирай се за тази тема
Получавай известие по email всеки път, когато някой публикува съобщение в тази тема, докато те няма.
Абонирай се за форума
Получавай известие по email всеки път, когато някой публикува нова тема в този форум, докато те няма.
Свали / Принтирай темата
Свали си темата в различни формати или виж версия, подходяща за принтиране.
|
Помощ
Участници
Календар
