"Барис тарих" или "Поученията на Святослав" е всъщност ранната уруска/руска история на Българите или руският поглед върху историята на Българите, от които те са били, а и до днес си остават част. Затова я извадих от "Историята на Нариман" отделно, без съпоставките с текстовете от "Велесовата книга", за да си остане чистият текст, който е по-лесен за четене и не къса съзнанието с въпросните съпоставки. Особено актуална е тази история днес, в контекста на годината Бури Барс, настоящата война и бъдещата миротворческа роля на България в нея!
"Барис тарих" можем да счетем и за официалната или програмна реч, в която Дунавска България е обявена за Свещена Земя за всички българи и най-вече за урусите, проляли своята кръв за нея. Затова в нея, Святослав, исторически отделя внимание на родословието: отделянето на урусите от българите и обособяването им като отделен народ, но с правото да живее в Свещената Земя - България и да воюва отново за нея, освобождавайки я от гръцко робство! За Святослав, гръцкото робство е приемането на православното християнство, а освобождението - завръщането на тенгриянството и живота на българите според законите на Тангра. Гърците са еманация на Злото, триумфирало още с коварното убийство на кана субиги Атай и по негово време с оробяването на българите чрез християнството! Това е основният и централен мотив, с който той, реално исторически, детронира цар Петър, възкачва на престола Борис Втори и обявява война на Източната Римска империя. Последвалите събития исторически ги знаем. Неуспеха му срещу Източен Рим ликвидира Източна България и Дунавска България остава да съществува до 1018 г в своята западна част.
Разбира се, исторически "Барис тарих" е безценен и с това, че осветлява много моменти от историята на Дунавска България в съвсем друга светлина, обяснява случки в нея, до които историците, няма как да достигнат и никога няма да имат изворовият материал за това. По-важното обаче е, че, ако искаме да разберем съвременната руска имперска политика спрямо Европа и Балканите, трябва много внимателно да прочетем "Барис тарих"! Цялата съвременна руска имперска политика се ръководи от зададеното като програма от Святослав през онзи 10 век и не се е променяла, нито за миг!

"Барис тарих" или "Поученията на Святослав"

...Преди похода към Урум ("Византия") Барис Балтавар (Святослав I) написал на тюрко-български език своите "Поучения", наречени "Поучения на Барис", "Барис тарих" (Летопис наСвятослав)...Въз основа на това "Поучение" (ще го споменаваме като "Поучение на Святослав") брадатите уруси или букали се отделили от българите и започнали да смятат себе си за отделен
народ, макар и до времето на Карак (Владимир Мономах) още пазели своя тюрко-български език. Отначало "Поучението" било записано върху дърво с балканските букви (кирилица) на родния на Борис тюрко-български език...
Текстът на "Поучението на Святослав", запазен в главата "Как разказват за миналото на урусите (русичите) в "Берсала тарих" (Переяславската летопис или Переяславската история) ще наричаме оригинален. Съответства му текстът, запазен във "Велесовата книга" или "Славянски веди" по превода на Дудко (Велесова книга. Славянски веди. М., 2002 г.) Нерядко той силно се
отличава от оригиналния текст. Защо? Възможно е руският преводач да е превеждал силно изопачен текст на "Поучението", както и да не е познавал добре тюрко-българския език.
"Велесовата книга" накратко ще изписваме ВК.

"Напразно бихме си спомняли щастливите наши времена преди новия път, напразно ще бъде да се оглеждаме, ако народът почти нищо не знае за Наджи (Подземния Свят), Сувар (Небесата) и Джамир (Земята, "Реалният Свят"), за двете страни на живота - за Светлината и Тъмнината, за Доброто и Злото - и дори се притеснява да мисли за тях.
Тангра (Бог) създал Сувар, Наджи, чашата от джамир (гранит), която наричаме Джамир Савит и Джир (Земя); алпите (първичните хора, на които дарувал безсмъртие, духовете); Слънцето,Луната и Звездите.
Тангра окачил Джамир Савит (Земята) на клонче на Тит или Бой-Терек (Вселенското дърво),
на което "Гранитната Чаша" оттогава виси. От Сувар (Небето) се излива Тиджа (Тича, Тиза - Извор на живота), раждащ живот по волята на Тангра. Когато сокът Тиджа в живото пресъхне, живото умира и попада в Наджи или Тама (Подземният, Другият свят). А в Сувар (на Небето) има вечен живот, но там отиват само героите и праведните, които след смъртта им Тангра превръща в алпи. Нека урусите запомнят това българско знание, така то ще остане с нас. Това е, виждам, нашият Кулай (Съдба).

Решихме така и веднага душата, дарена от Тангра почувствувахме в себе си и разбрахме, че ненапразно сме го направили. Виждам как духовете на предците ни от Архия (Другия Свят, Чистилището) ни гледат, плачат и ни жалят, викат ни да почитаме българската вяра и да не забравяме за Сувар, Наджи и Джамир. Този, който пренебрегва и се глуми над това, е недостоен да бъде Божие създание и урус (русич). Ще молим Бога да помогне да опазим душите и телата си чисти, и да живеем на земята не по-зле от предците, и крепка да бъде нашата вяра. Нали ние, урусите, сме създания на Тангра. Когато вие, русите, разбирате, че Бог е един и е винаги с нас, то поумнявате и започвате да съзирате истината. Кланяйте се на Бога, слугите му и бага-правител
почитайте, както е заповядал Тангра на всички - от Божия гняв никъде на земята с кравите, овцете и другия скот и всякакво добро не ще избягате... Затова са прави нашите старци, които ни карат да живеем според българската вяра, и така да бъде.

Когато още нашите предци - мерите - бродели из степта, то Локбир или Локър ги довел в Урус-Суба или Кавил (Северния Прикаспий), защото в Събан (Средна Азия, Сибир) настъпил лют мраз. Това станало преди повече от 30 000 години.
Оттук Локър извършил поход срещу Ахил (Балканите), подчинил Балин (източна Европа) и заселил там част от мерите и булите, отведени от Балканите. Те се сближили и станали един народ, който отначало наричали булимери, а малко по-късно - българи.

От корена на тоя български народ се откъснало нашето племе уруси (русичи), и оттогава урусите живеели заедно с другите булимери-българи, наши братя, подобни нам, а когато имало война, те се отбранявали заедно от враговете.

Така сме преживяли 20 000 години. После българите били нападнати от алпа Шурале (дух на Смъртта) и нечистите сили, на тях им се наложило да избягат в Агацир (Горската Земя). В нея те като ловци и рибари успели да се спасят от бедата и преживели още 10 000 години. Там сме строили градове и сме правили села покрай тях. И отново настъпил мраз, и урусите с другите
български племена се върнали на юг, където степта била отново зелена. В Аскип или Българската степ, тюря-българите или кибе-българите, иначе казано главенстващите българи, които урусите-българи наричали бирджани, вземали от другите български племена една десета част от скота и зърното.

А ние, урусите, се погаждахме с тях - те бяха честни с нас. Сега и ние, урусите, трябва на юг, в Урум (Византия) да идем, където има още повече трева, добитък и всичко останало.

Гледайте: някаква чудна птица долетя при нас, кацна на дървото и запя. Перата й пламтят денем и нощем, а песента й зове към справедлива война и подвиг. Това е Кунгош, която още и Кукош, и Менкош (Феникс, Жар-Птица) наричат, небесната вестителка на урусите (русичи).

Когато тя пее, ние си спомняме, че предците ни от Сувар (Небето) ни гледат, усещаме единение с тях и не се чувстваме сами.


С неината песен наяве излиза мечтата за помощта на Барис (едно от имената на духа на войната, гърма, мълнията, дъжда и славата Барис-Кубар-Маджар-Урус) и виждаме в Сувар (на Небето) Кубар с блестящото копие-мълния и воините му-маджари, сред които има много наши предци.

Препускат те на бели коне и се бият с тъмните духове, а когато Барин разсича облаците – гръм гърми и за нас от Небето тече жива вода. Ние пием водата с радост: тя ни дава живот и сили. И сърната Умай-биче (господарка на живота и жените) за нас пасе в небесните поля. Като се засити
с небесна трева, тя се превръща в кравата Саман и полива земята с мляко от вимето си. И мъртвата земя започва да благоухае, и когато върху нея се излее небесната вода - тя разцъфтява и ни храни.


По-рано ние, урусите, както и худите (готи), хоните (източни българи-хуни), баринджарите (барини, българи-берендеи) или сармадийците (сарматите), себерите или иджимдани (ишимци, иседони) - бяхме чиркеси-булимери, тоест българи или буляри, и имахме обща слава българска.
Но ето, че по волята на Сувар (Небето), от чиркесите или старите българи се отделиха първо хуните, готите, джурашите (в случая дунавските българи) и волгарите, или днешните българи, а после при Айдар Урус (Айдар, управлявал черните българи и Украйна, 815-855 г.) и ние, урусите, заимахме своя слава. Нашата слава вече е не по-малка от старата българска слава. Но
Бога и алпите му няма да спрем да славим, защото те ни дават воинска слава и почести. Ще славим, разбира се, и Алабуга (дух-закрилник на българите) в караматите (храмовете), пламтящи с огньове и благоуханни с мириса на жертвена храна: Алабуга научи предците ни на земеделие и отглеждането на разни треви, правилно да почитаме Бога и духовете му. Ще славим предците си, които ни предадоха наставленията му, стремежа към добро, честност и храброст, любовта си към Урускал (Рус), която сме длъжни да защитаваме до смърт. Да тръгваме за Урускал (Рус) към степите наши Джурешки (Добруджански в случая) и да се бием за тази наша земя като богатири.

Ние, урусите, се отделихме от българството, тоест от славнолюдете, но искаме както преди да бъдем хора славни и с мечтите си неведнъж го показахме.
За тази слава ни пее Кунгош, и орлите кряскат навсякъде, че урусите (русичи) са свободни и храбри по земя и вода, в горите и полята.

Слава да пеем - сира да пием (кумисова напитка). И сирата да славим - пет пъти дневно славим Бога и духовете му и пием сира. И Алабуга в Сувар небесните кобили събира и ги дои, и прави сира. Ние възпяваме славата с чаша сира - и неговите кобили в Сувар са буйни...

Само след благодарности към Тангра (Бога) можем да легнем да спим. Бяхме българи, сега сме уруси, но по български продължаваме Бога да славим, алпите му и предците наши, като умием тялото си с чиста вода.


Кановете (царе) наши са нашата кръв! (древна българска пословица). На джиените (буквално сборове) избирали българските управници (баги), представители на народа (бахили) и те управляваха петнайсет хилядолетия с одобрението на джиените. За бахили (боили) избирали не богати или бедни, а умни и честни мъже. Всеки от тях имал право на глас. Така управлявали
нашите предци български. Това добро правило загубихме в деветия век на Турджан (VII век), в Хазария, когато кан или хакан (ага-хан, господар на кановете, император) станал Кър-Баил (първият Хазарски хакан) и започнал без съгласието на боилите да предава властта на потомците си. А така станало, защото в Улуг Булгар 500 години преди Хазария за боили започнали да избират люде недостойни, мътещи водите в свой интерес и устройващи интриги. Като използвали това, на власт идвали ябхусири (императори), не желаещи да изпълняват народната воля.

От тях за барсилите, българските предци на урусите, нямали никаква полза; затова барсилите не възразили българите-берендеи да си направят Хазария 500 години след това разделяне.

Тогава барсилите още не знаели какво да предложат. Чак при Урус Айдар (815-855г.), потомък на Атила Урусбаг и Кубрат те разбрали, че за багове (управници) трябва да избират и окуражават дружинници, добри воини. Но и тогава королтаите (дружинното управление, курултай; имаме думата като "гюрултия", бел. прев.) не успели да се наложат. Затова загубихме Джураш или Яучи (Овеч в Дунавска България, понякога средната част на Дунавска България; тук - нейната северна част), основана от нашите български предци още в Иске-Турджанската епоха (Старо-Троянското време, от XX-ти до II век пр. н. е.). Когато започнахме да строим Джураш, крешените (критяни, гърци) ни идваха само на гости по тържищата и панаирите български и изучаваха земята ни.
Като я изучиха - изпратиха в Българската Степ (Скития) много свои хора, които с наше позволение започнаха да вдигат търговски палати. Когато имахме неуредици, гърците тръгваха и да завладяват земите ни. Така преди 400 години (567 г.) те ни взеха Джураш (Средната част на Дунавска България), наложиха там обичаите си и към нашите местни се отнасяха като с кучета.
И тази наша област е откъсната от нас и до днес. И ние сме длъжни, ако ценим славата си, да си я върнем. Ето, спуска се от Сувар Кунгош с рог на славата - да го изпием до дъно: тя право пее: "Обидна е загубата на Джураш от русичите, а сега трябва да воюват и да си я върнат!" И Алабуга ни зове: "Давайте, уруси, отвоювайте Джураш".


Нима ще захвърлите тази си област? Този Джураш е Новият. Имаше Иске Джураш (Старият) в областта Илат или Алат, тоест българска, построена от Атряч-Булгар Таргиз 2500 години преди нахлуването на Дарий в Скития (3012 г. пр. н. е.). И този Джураш да можехме да си върнем – но го разрушиха гърците и стана земя непознаваема".
Пее Кунгош, че самият Сабан (алп на силата, младостта, урожая, пролетта, любовта) ще се спусне при нас и ще ни даде сили, а земята ни ще направи изобилна. Благодарение на това ще станем непобедими. Да принесем жертви на Бога и духовете му - и да стъпчем в прахта тези, които са без плитка. А тези, които казват, че гърците са ни пратили писмо, а ние сме приели условията им - лъжат.
Сега ще ви кажа истината, дружинници мои: ние ще победим гърците. Видях го ясно в съня си, в който ми се яви прадядото наш, Кий, и ми каза, че ще победим гърците, ще превземем Кара-Курсан (Южна Тракия - Херсонес) и Анаджортъ (Мала Азия); ще станем велика държава. Ще се умножат урусите, безбройни ще бъдат градовете ни, а гърците ще бъдат толкова малки, че никой няма да повярва на миналото им величие. Ще го постигнем, като удряме по гърците, както бурята и мълнията, непрестанно, удар след удар. Така ще удържим пълна победа с помощта на Бога и духовете му и ще осигурим на Урускал (Рус) могъщество за много векове. Така багът на бурджанските българи, Кубратовият син Аспарух, победи гърците.

Когато българите-барини (берендеи, барин-таи) основавали Хазария, то Аспарух не искал да им се подчини и заминал в Бирманската (Причерноморската) степ.

Някога там Кермек, син на Урусбаг (Атила) и прадядо на Кубрат и Айдар управлявал хуно-българите си. Като искал да вземе от гърците част от Балканите, Аспарух поискал помощ от хунските или кермекски българи-дебери (тиверци) и угилците (уличи), а също и от барсилите - днешните русичи и барините. Те дружно му изпратили хора от своите и той за пръв път разбил
Кряшкала (Гърция) и стигнал до Кичи-Кий или Кичи-Берсала (Малък Киев, Киевец, Мали Переяслав или Преслав при устието на Дунава; Преславец).


Тогава тези барсили, които не искали да влязат в състава на Хазария и се присъединили към Аспарух, се заселили в този Киевец. Макар и да съм длъжен да кажа, че докато берендеите владяли Хазария, не са ни притеснявали, дори данък не ни търсеха и живеехме на Тун-Буричай (Днепър) както искахме.
Гърците не оставили барсилите да живеят спокойно в Кичи-Кий; наели готи и те нападнали барсилите, днешните русичи. Тогава Аспарух отново се подготвил за битка и заедно с барсилите разбил и готите, и гърците. Врагът бягал с всичка сила, но малък брой се спасили. Като мълнии удряли барсилите и другите аспарухови българи по готи и гърци, и както всички знаем, завзели
половината Балкани. Готите се уплашили, заминали някъде на север и се изгубили...
Аспаруховите барсили се поселили край Джураш и казали: "Осъществи се милостта Божия!
Хвалим Тангра великия и алпите му - Кубар Жълтия мустак, Сабан Силния, Алабуга Добрия и останалите!" Ще добавим, че от това време тази земя е руска, защото кръвта на предците ни я поляла обилно!"

Нашите взели тогава много пленници, но след това те се потрудили за нас и станали свободни и равни на нашите.
Разказах така, както пеят разказвачите ни, а не както лъжат гърците, които успяха наскоро да поробят аспаруховите българи.

Гърците успели с лъжи да обърнат балканските българи в своята лъжевяра и с нейна помощ подчинили потомците на Аспарух на властта си. Ако балканските българи бяха по-малобройни, то гърците биха ги прогонили изцяло, защото гърците унищожават слабите племена до корен.
Затова ние, русичите, не трябва да забравяме своята българска вяра и трябва да се обединяваме с другите български племена, за да станем по-силни. За последните десет века някои български родове в Урускала позабравиха миналото славно единство и станаха отделни племена - балини,
себери, кибе-булгар (стари българи) или поляни, северяни и древляни (последните три са били агацири, бел. прев.). Нека те се присъединят към урусите и станат русичи, за да сме силни ние всички и да живеем според своята воля, а не да прозяпаме в жалко съществуване поотделно като шумбутите (литовци), бийсуите (весь) и шудите (чудь).

Едва се разделиха след 20 000 години господство на земята българите на множество племена и
врагове от всички страни нападнаха българската степ и големи дялове от нея завладяха. А готите
наши с враговете ни се съюзиха и Джилан, столицата на Скития, превзеха.

Тогава Булюмар спасил Българската държава: той отново обединил много български племена, между тях и нашите предци - барсилите от Урус-Суба, и тръгнал от Каргали (Вороженец, българска крепост край Оренбург) срещу готите. Войската му била десет тумена (100 000) страшни конници от хунски, барсилски и други българи. Тя нападнала пешата готска рат и след
яростна битка сломила готското могъщество.


Урусите никога не ще забравят, че предците им-барсили в града Руджан или Абраг (Велики Болгар на Волга) се присъединили към Булюмар и оттам дошли до Тун-Буричай (Днепър). Град Руджан в Идел (Волго-Урал) се наричал по името на река Руджан или Булга (Волга) е град древен, основан много векове по-рано и е силно укрепен от всички страни. Още Абраг със своите абари идвал към Руджан и там стоял, откъдето и градът получил името си Абраг или
Абрагджир (Абрашир; Земята или Градът на Абраг. По-скоро Абрах е името, допълва преводачът). Абрах, баг (вожд) на абарите (авари) бил наричан от тях Абар-Кам, Свети Абар.
Барсилите дошли в Абрах при Булюмар от града на барсил-керкетите Заркент-Байлар, който е край Ак-Булгар дингез (Бело-Българското или Каспийско море, на това място по-късно е град Сарайчик при устието на река Урал (Джаик). Няма да забравят урусите (русичи) и как барсилите вървяли начело с Булюмаровия брат Себер на юг, към Джураш-град (378 година хуно-българите
се придвижват към Истанбул-Константинопол). Себер навсякъде пращал отначало сина на Булюмар - Халиб (Глеб) с барсилите и те, като соколи срещу лебеди, налитали на гърците и ги побеждавали. Гърците видели как Лисицата (Шурале, дух на гибелта и смъртта) върти опашка току до предградията на Истанбул и веднага пратили на Себер в Джураш (Овеч) данъка си -
златотъкани одежди и сребърни коне - и признали българската власт. Но коварните гърци искали само да спрат българите и да спечелят време. Когато решили, че са приспали българската бдителност с показно покорство, те изненадващо пратили срещу Себер огромна войска.

Българите обаче били нащрек и спретнали такова побоище, че гърците задълго утихнали. За тия победи предците ни са проляли много кръв на тая земя, значи за нас тя е наша.

Ще се върнем там, където видяхме планините Балкански и златните пясъци на Лукоморието (черноморското крайбрежие на Дунавска България), ще помогнем на бурджанските българи в борбата им срещу гърците и навеки веков ще останем в Джураша на предците ни.

Светлите ни алпи, които на Тангра служат, ще ни помогнат: те се борят с тъмните зли сили и нас подтикват като тях да правим, а гърците са сила на злото.
Нека гърците, както пя старият Боян (Кубан-Боян, разказвачът), "си заминат от Джурашката земя (Дунавска България), където текат реки от мляко сред брегове от мед". Не затова синът на Ар-Сабан - Кий-Алабуга властта на българите в земята на Балин (Източна Европа) постави, а потомците му Байчек (български княз II-I-ви век преди новата ера, Йолъг-Абай/Олег) и Курбат (Кубрат, VII век, цар на Велика България) я разшириха до Алан-Кубар (река Одер) и Истанбул (Цариград), че от нея децата на тъмнината (враговете на българите) да се угояват. От българите на Байчек произлязоха байлак-булярите или балините (поляците) и чеките (чехи), от българите
на Курбат сме ние, урусите, волжките българи и бурджанските българи (дунавските), които под игото на гърците стенат.

Навсякъде отивали и се заселвали българите, като стопани. Вождовете яхвали конете, а след тях се придвижвали дружините, народът и домашните животни. Биковете теглели колите, в тях седели възрастните и малките деца, останалите завръщали кравите и овцете. Така отишли на запад и на юг, в планини високи и в долини изобилни. Трябва и ние, русичите, от града ни славен Кий, бившия Джилан (столицата на Скития) в Джураш (Овеч) да идем. Кръвта ни не е
вода, където сме я проляли - земята е наша.

И да ги няма сега с нас Булюмар, Себер, Урусбаг, Байчек, Кубрат, Аспарух, но отново, ще дойде време, ще се родят отново сред нас. Да издоим кобилите, да оставим кумиса на слънце, да го смесим с тиган (целебна трева) и други треви, и три пъти да пием за славата на Тангра, неговите духове, нашите герои и предците. Българите пиели сира пет пъти на ден - и ние, урусите, трябва
това питие да запазим.


Когато пием за славата на предците, да поменаваме барсилите на Чек, които първи от барсилските българи в Припят (Украйна на север от Черноморието, Беларус) дойдоха. Около 1500 години преди нашествието на Дарий или първия Аламир-Султан (персийският цар Дарий, нападнал Скития през 512 г. пр. н. е.) група от барсилите начело с Чек заминала от река Арджа
(Волга) или Руджан в Карбат (Карпатите) и там преживяла 500 години. След това чековите барсили или ердим-барсилите отишли оттам в Днепър (Тун-Буричай) и останали там завинаги, и живяли сред другите буляри или българи много богато и много злато имали. Наричаме ги ердим (радимичи), защото в Карпатите те живяли край река Ердим (Латарица). Ердимите били винаги
готови да се притекат на помощ на другите българи. Когато римляните нападнали българите-арджийци, то ердимите тръгнали срещу тях и в табори (укрепени лагери) по левия бряг на Сула или Иждар (Дунав, Истър) ги пресрещнали. Когато римляните отново нападнали кичи-агацирите
(малките агацири, предците на румъни и молдовани), то ги посрещнали незнаещите що е страх ердими и им нанесли поражение в размер на 10 000 войници. Чак когато готите започнали да нападат ердимските земи, ердимите се завърнали на север и воювали с готите 120 години, като помагали на хуните и барините срещу тях. Барините и хуните тогава живеели под тях, в
Джеремел (басейна на Донец Северски, Дон, понякога Левобрежието на Днепър). Там и тогава имало много коне, крави и друг добитък, защото гъсти са тревите в Джеремел и жива е водата му. Затова го наричат още Арджан (Извор на Живата Вода).

После още 50 години воювали ердимите с различни врагове, особено с византийците.

При това ердимите като правило били в съюз с българите-каракалпаци или калагтубаги. Каракалпаци биват наричани и много от кара-българите и сабаните, а те са същите сарматски българи като барините и иседоните. Те дошли край Буричай начело с рода Ищяк и се подчинили на старите българи - агацирите. Ердимите, както и другите барсили, винаги живеели дружно с
кара-калпаците и барините, като вкупом били наричани черни българи, защото винаги бивали техни съюзници. Тогава барините оглавявал багът Саха, прочут с мъдростта си и той завещал на барините винаги да се държат заедно с барсилите. Това трябва да помним ние, урусите, и барините, и ердимите, и сабаните, и заедно да бъдем винаги. Нашите аскали (мъдреци) следва да
се поучат от баринските мъдреци, които и битигите (свещените книги, записки) български са съхранили, както и песните. Ако не бяха баринските грамотни люде и бояните им (разказвачи), целият наш народ невеж щеше да остане.

Така че всички българи от Урускал (Рус) съпричастни един към друг, като си помагат един на друг, скоро да се сплотят покрай племето на урусите в един народ русичи.
Колкото по-единни са били българските племена, толкова повече светлите алпи и Тангра ги обичали и по-могъща била Скития (Аскип).
При Маджи Маджар (VII век пр. н. е.), който бил силен балтавар (вожд, управник) и обединил всички потомци на Яр-Сабан, българите окончателно разбили свирепия Лабит (Асирия) и ходели да вземат данък от Кимет (Египет).


После през 1003-тата година от излизането на ердимските българи от Карпатите балтаварът Исанбир, наречен от персите Гурдан (Горделивият), без страх посрещнал неизброимата войска на Дарий Велики (512 г. пр. н. е.) и без голямо сражение го изтикал вън от Аскип (Скития).
По-късно управлявалият (V век пр.н. е.) български балтавар Бавър Арбуга се прославил с походите си до Кермек. Научил той, че там българските племена, живеещи много скромно, всячески бивали обиждани от кандалите (туземците), които мразели българите за тяхната скромност и умереност. Самите кандали живеели твърде богато и обичали богатството. За да ги проучи, Бавър направил от столицата си Джилан, днешния град Кий, няколко победни похода и ги лишил от богатствата им. Кандалите изпаднали в пълна нищета и тамошните българи започнали да ги управляват. След смъртта си Бавър бил превърнат в маджар - небесен воин от алп Кубар. И Кунгош до днес пее песни за балтаварите Маджар, Гурдан и Бавър.


Така и нас, ако ние, урусите се обединим със съседните ни българи в една Урускала (Рус),
Тангра и светлите алпи повече ще ни обичат, щастието и славата няма да ни напуснат, а Кунгошгръмко ще ни възпее.

Гърците се боят от това и мечтаят да ни покръстят, за да забравят урусите Бога и светлите му алпи и да им се покланят като роби. Ние видяхме как покръстените бурджански българи (дунавските) веднага се лишиха от милостта на Тангра и от помощта му, отслабнаха и попаднаха под гръцко робство. Затова, заради свободата си, ще запазим вярност към българската вяра на бащите и дедите си, които защитаваха стадата си и не даваха на хищните вълци да крадат агнета.

Слава на Тангра, светлите духове и предците ни. На нашите празници - Нардуган, Сюрен, Науруз, Сабан, Шилик, Чачак кене, Джиен или Къзълтау, Субаш кене, Газан, Къргар, Кавес и другите им принасяме в жертва продукти, блюда и скъпоценности, с чаши сира пеем за славата им, чистим и украсяваме молитвените места (карамати) и идолите (биргюни; вероятно оттук идва и името Перун, Перкун - бел. прев.) - Великият Тангра ни праща помощ и радост.

От знаците на Сувар (Небето) знам, че към следващия Джиен ще отнемем от гърците Джураш (тук Мизия и Средна Тракия) и голяма част от Балканите и ще срещнем Улуш (Джиен) край Иске-Дум (Стария Дъб, храм и град на древните българи в Тракия). Виждам сега този празник: ето келбирите (главни жреци) жертва на Тангра поднасят, като славят Тангра, светлите алпи и предците ни, младежи и девойки се веселят и състезават пред възрастните, като се хвалят с млади сили и сръчност, търговците разнасят стоки по палатките, а балтаварът на урусите връчва подаръци на дружината си и на героите.

Много и благодатна земя има в Джураш (тук - Дунавска България) и всички там ще благоденствуват; но за да я вземе, трябва да победим гърците.

И ще ги разбием, ако Тангра (Бога) и светлите му алпи почитаме, ако единни бъдем и ако Урускала (Рус) бъде самостоятелна. Зависимостта от някого е като болест, като рана: не се ли избавиш от нея - няма да победиш враговете си, няма да защитиш страната си от несгоди и няма
да дадеш благостен живот на народа, даже и силни и многобройни да са хората ти.
Сега сме на Хазария подчинени, както по-рано на Велика България и на Скития. А те всички са български държави и начело им са български племемна - наши роднини, но всички те са далечни българи, които не познават нашите работи и не искат и да ги знаят. Ето, ние искаме Джураш да си върнем, на Урускала благ живот да дадем, а хазарският бег Талиб (965-981 г.) не ни позволява заради дружбата си с гърците. От това между българите произлизат различни обиди и за последните 2000 години станаха толкова много, че по-добре ще е да започнем самостоятелен живот. Ако не станем независими, ще изтече от обиди кръвта от сърцето ни и в нашата беда само сълзи ще проливаме по неуспешната си съдба.

Време е да отхвърлим мълчанието и правото си ясно да заявим и към Джураш (Овеч) да тръгнем. Иначе ще станем истински роби на своите (българите) и вечно в нищета, обиди инесгоди ще тънем.
Вижте! Колко добър бе нашият балтавар Утяш (управляващ Скития в края на XII век пр. н. е.) - а част от нашите българи-навари или наубири (неврите на Херодот) начело с Кукулян от Балин (Украйна) в Кермек (Западна Европа) изгони. Защо? Защото Кук-Кулян казал: "Ако своите спрат да се разбират един друг и живеят зле заедно, следва да се разделят".

Прав бил той. Ето, ние българите от Урускала се разбираме един с друг и съчувстваме един другиму, а останалите, далечните българи, не ни разбират и не им е мъчно за нас – значи българите от Урускала следва да са заедно и да бъдат отделно от по-далечните българи. Наварите, както и урусите, произлизат от старите българи-барсили. Днес някои, като повоюват година-две, искат вече да почиват. А кук-куляновските навари, след като били изгонени от Българската Степ (Скития), отишли до всички страни, даже до Къзъл-Ибер (Иберийския полуостров) и воювали без прекъсване десет столетия!

И не изчезнали, оцеляли, и сега в Къзъл Ибер има земя Наварска, и винаги ще я смятаме за наша - нали за нея предците ни кръвта си са проляли.

Намира се Навар в областта Карин (Галиция), а там има град Карин на морето. Макар този град да е под властта на арабите, него владеят и целия му окръг елчините (испанските евреи), които от арабския емир (религиозен водач, управляващ) получили правото данък от всички да събират. Тия мерзки елчини намислили да притесняват наварите-българи. За това научил хазарският хакан-бек и повелил на отряд уруси и готи, които били на хазарска служба (в случая скандинавци). И ето двеста уруса степни - украйци - се качили на готските кораби и под командването на Укряч отплували към Къзъл Ибер (Иберийски полуостров, Испания). Там превзели Карин и доста елчини изклали. Оцелелите елчини отишли при Укряч и му предложили данък овни и вино. Събрал той дружината си и запитал кое ще бъде по-добре: да ги избие до крак или да им вземе данък? Изгладнелите украйци предпочели данъка. Като започнали да пият, Укряч им казал: "Не пийте много!" Те не се вслушали в думите му и се изпонапили. Тогава елчините съобщили това на арабския емир и той избил пияните заедно с храбро билия се Укряч.
Главите на убитите уруси арабите окачили по дърветата. И ние в похода към Джураш следва да бъдем предпазливи и умерени като елчините.

Разказахме за мъките на българите-навари, а сега ще разказваме за мъченията на утигските (севернокавказки) българи-барсили в Българското Поле (Скития). В младостта на Атай Казак, бъдещ балтавар на Скития (Аскип) тези утигски барсили били нападнати от българите-азаки, които грабели за себе си и тогавашния балтавар. Тогава багът Атай (IV век пр. н. е.) с част от утигските барсили се отдалечил в съвсем необитаема област край Абрагджир (Велика България) и там основал независимото княжество Булгар-Суба.

Азаките (азовци) стигнали и дотам и ограбвали барсилите от Булгар-Суба. Докато Атай сам не станал балтавар, съседните българи продължили да нападат барсилите му, като не жалели еднородците си.

Чак при неговото управление междуособиците стихнали, но после се възобновили с нова сила.
Всяка българска групировка, която идвала на власт, се стараела по-бързо да ограби другите
българи, докато не е изгубила влияние. Затова тези, които мислят, че далечните българи, жадни за пари, ще ги оставят да живеят сито, се лъжат много. Да, имало е време, когато близките ни българи-барини (берендеи) обкръжавали хазарския трон на ябхусир-хаканите (императорите) на Хазария от рода Тухчиеви, но веднага след падането от власт на Тухчиите и барините в Хазария (около 30-те години на IX век) и идването на власт на българите-кундури за урусите станало тежко и те започнали да плащат голям данък на хакан-бековете (Хазарски императори).
Ако работата беше само в данъка, но далечните българи ни нанасят ущърб и по други начини, сякаш сме разноплеменни врагове. Българите-хуни ни измъчиха с войни; българите-авари тръгнаха срещу близките ни българи-анти или дуло-байци (дулеби) и мира не им даваха, вожда им Маджи убиха и от Кара-Българското море (Черно море) ги прогониха; във Велика България Кубратовите деца със смутовете си почти до основи ни разориха.

Тия, които се надяват, че властта на кундурите скоро ще свърши, се лъжат. Здраво стоят те в Самандар и Итил (столици на Хазария). Когато се бояха от нас, те построиха Саркел и барсилската земя на две разделиха. Когато властта им заплашваха джеремелските барсили, маджарите и шиитите-сабани, кундурите пуснаха срещу тях далечните кангли-сабани или печенезите, и те в 894 г. цял Джеремел и половината Урускала опустошиха. От тези, които се надяват на подобряване на нещата в Хазария и пепел да не остане.
Да си спомним колко отмъстителни са кундурите и не забравят обидите, а на нас те са силно обидени заради похода на праотеца ни, силния барсилски баг Кий по прозвище Искем, или Дунавеца: барсилите наричали река Дунав "Искем". Отначало Кий, което значи кама или лодка, владеел Джилан, днешния Киев и брода през Днепър покрай него, но после българите-хуни взели от него града и му дали в замяна земя на левия бряг на Днепър, където той построил град Берсала (Переяславл) и приемал зета си Урусбаг (Атила). През 430 г. той тръгнал към Руджан (Волга) срещу българите-кундури, които държали в страх и обсада великия град на аргибайските българи (архипеите на Херодот) Руджан или Абраг.
Тая мисъл не се родила в неговата глава - да вземе и да повоюва - а получил строга заповед на вожда на хуните да стане за известно време управник на Абраг или Абрашир (Велики Булгар на Волга) и да накаже кундурите за нападенията им срещу този град, където по това време имало и немалко българи-балини или халджийци (волинци) - предци на дулобите-анти. Кий изпълнил заповедта: тръгнал с барсилите си на север и с помощ от кавилските (хвалиски, северно-каспийски) българи-барсили с бой изгонил кундурите от Абраг зад Каргала.

Хунският балтавар поискал и от бага на тухчийските (севернокавказките) барини на Куриджак да тръгне срещу кундурите, но той не се подчинил и силно огорчил с това хунския балтавар...
Като влязъл в Абраг и станал негов управник, Кий върнал в Имен-Балин (Волин) изгладнелите при кундурската обсада балини (поляните от руските летописи), а града Руджан населил с барсили. Тези барсили и сега живеят там и се наричат тамянци... След това Кий прекарал няколко години в Абраг-Руджан, както по-късно Аспарух (който управлявал "Волжка България" в 50-те - 60-те години на седми век) вземал данък от примирените кундури и надзиравал на абрагското тържище гърците и балистанците (сирийци, араби, бербери).

И заповядал Урусбаг (Атила) където и да живеят кундурите, винаги да плащат данък на Кий и потомците му. За тая обида и унижение кундурите отдавна искат на урусите, барсилските потомци, да отмъстят и само дебнат удобен случай.

Така че с кундурите, макар и те да са българи като нас, заедно не можем да живеем и трябва урусите и близките им българи от кундурската Хазария да се отделим. Ще си върнем от гърците нашия Джураш (Добруджа), ще станем собственици на дунавското тържище, което не е по-малко от това във Великия град Абраг (Велики Булгар на Волга) и ще бъдем още по-славни, силни и богати, и никой от враговете ни не ще посмее да ни заплашва...
Ако искаме нещо надеждно да построим, то следва да сме благочестиви, инак Тангра и светлите алпи ще се отвърнат от нас и без тяхната помощ всичко ще рухне.
Нека си спомним как Тангра и светлите алпи-нарди помагаха на благочестивите българи и ги опазваха от всички беди, и как наказваха отстъпниците от българската вяра. Ето град Джилан, столицата на Българското поле (Скития) - колко беше велик, богат и силен, но жителите му впаднаха в безверие и враговете тутакси го превзеха и опожариха.
А например барсилите, нашите предци, населяващи двата бряга на великата река Арджасу или Руджан, винаги се отличавали с благочестие и Тангра с нардите си винаги завръщали от земите им всички врагове.

Благочестивият балтавар на арджайските (волжки) българи Кий или Кама Бурма (IX век пр. н.е; преводачът добавя: река Волга явно е била наричана и Арда, Арша освен Ра, звучи интересно от всяка една гледна точка) управлявал 30 години по времето, когато младите престанали да слушат възрастните и напълнили страната с насилие. Друг управник би бил убит много скоро, но самият Тангра защитил този Кий от всички зли хора и той преживял в благочестие дълъг живот.
Синът му Алабуга-Аспак (ас - лебед; аспак - лебедов) за своето благочестие - укрепването на старите и издигане на нови храмове - получил благодарение на Тангра власт над много страни и взел в чест на Всевишния едно от имената на Бога - Челбир, или "Управляващ всичко" (това име на руски би се превело като Всеволод).

А неговият знаменит потомък Буртас Берендей за въвеждане в Идел (Волго-Уралието) на угодния на Тангра обичай да се носи плитка върху остригана глава бил издигнат от Сувар (Небето) за ябхусир (император) на цялото Българско Поле (Скития). Той управлявал щастливо 20 години и през това време родният му град Абраг (Велики Булгар на Волга) бил столица на цяла Скития. С голямо благочестие се отличавал и славният владетел на Аскип (Скития) Саръчин (107-65 г. пр. н. е.). При него много азиатски българи се преселили в Балин или Агацир (Източна Европа). Тези българи дошли от бреговете на Кичи-Булгар дингез (Аралско море), което се славело с обилието на острови и го наричали Аланско или Тукалско (Островно; алан и тукай са думи за остров). Затова балинските (европейски) българи или агацири (агатирсите на Херодот) нарекли азиатските българи "алани" или "тукали".
В Балин по него време преобладавало названието за българите "ас" или "каз", защото това били по-лесни за изговаряне думи. Само барсилите и каракалпаците се наричали българи както по-рано. На тукалите или алани не им допаднало името "аси" и те помолили балтавара Саръчин,
когото нарекли заради положената грижа за тях Аби Тукал ( той е Авитохол от "Именника на българските князе". Прочитът на текста на Святославовото "Поучение" ясно показва, че "Именникът" е съставен въз основа на данните от него. Това, че "Именникът" е пълен думи от български тюркски език, потвърждава сведенията от "Нариман тарих" за написването на "Поучението на Святослав" на тюрко-български език.), отново да задължи всички българи да се наричат просто българи.Тогава Саръчин поискал от кама (жрец) Бай-Келбир да му организира свиждане с някой от нардите (алпите, духовете), за да научи кое име ще бъде по-угодно на Тангра. Бай-Келбир дал на балтавара напитката "шам" или "гобе". Той я изпил и изведнъж се оказал пред алпа Алабуга Иджик, който харесвал в чест на баща си, Кий-Сабан Боян, да носи името Кий. Балтаварът го запитал, кое име на българите ще бъде най-удобно за Всевишния. Алпът отговорил: "Всевишният обича названието "българин", защото то означава светец, благочестив човек. Саръчин се върнал на земята и наредил всички да се наричат само "българи", а Аскип (Скития) да носи името Велика България. Това станало на десетата година от управлението му (97 г. пр. н. е.). За тази му благочестива постъпка Тангра помогнал на Саръчин без големи войни да присъедини към Велика България няколко страни. Балтаварът Агарджа (посочван изрично като основател на Първата Хунска династия, бел. прев. Управлявал от 150-та до 189 г.) върнал на Аскип името Скития, а Велика България заповядал да наричат само три области: Урта-Бурджан или Среден Бурджан, Северен Кавказ; Джеремел (междуречието на Днепър и Дон); Идел (Волго-Уралието). Триста години след Саръчиновото решение (през 203 г.) синът на Агарджа - балтаварът Тухчи-Борис (189-210 г.) отделил тези три области една от друга и отменил названието "Велика България". Само за Утиг или Тамя (Западното Предкавказие) останало името "Стара България".
През 466 г. Бел-Кермек (Ирник), син на Асъл Урусбаг Иляс (Атила), възстановил царството Велика България и под това име то просъществувало 150 години (466-616 г.). След това го управлявал две години с разрешението на хакана на Авар-Суба (Авария с център на унгарска
територия) Юрган Куштан, вуйчо на Курбат Кюнграт; после 60 години (618-670 г.) страната владял самият Кубрат, а след него за три години властта поел най-големият му син Бат-Боян или Бат-Умар (Будимир от руския епос).........
Най-малкият Кубратов син - Аспарух - заедно със своите бурджански (кавказки), иделски (волго-уралски), барсилски и дулобски българи (волинците) с помощ от хазарския хакан Кър-Багъл (Бахил, Баил) 300 години преди нас разбил гърците при устието на Дунав (Сула) и отнел от тях изконно българската земя Кара-Бурджан (Дунавска България) с областта Джураш (Овеч).

В последно време кара-бурджанските българи изгубиха благочестие (тоест измениха на
българската вяра с приемане на християнството), спряха да се подчиняват на Хазария и дадоха
земята си под властта на гърците. Гърците завладяха Джураш след коварното убийство на Атай по време на преговорите с него. Атай беше благочестив и поправи и изчисти много храмове.
Тангра и светлите нарди-алпи го обичаха. Преди сражение казвал на войниците: "Защо, братя, столицата на Българското поле се нарича Джилан? Защото джиланът Берен или Керен (триглавият дракон, Змей Горинич и Троян от руските и балканските предания е наш символ).
Ако разсечем Керен на две - ще има две змии, ако ли на четири - четири змии ще има и никой не може да убие Керен. Също и нашият български народ не може от никого да бъде убит!

И войниците му всички врагове разбиха, в това число и гърците. Тогава гръцкият цар (всъщност македонският цар Филип II) решил да убие подло Атай по време на преговорите.
Тангра пратил вестител при Атай и вестителят му казал: "Не ходи при гърците, те искат да те убият на преговорите!" Гордостта на Атай надвила и той решил: "Ще ида на преговорите, иначе гърците ще решат, че съм се уплашил!" Прекалената гордост е отклоняване от благочестието.
Затова Тангра не му помогнал. Атай отишъл при гърците и те коварно го убили (Атай-Атей е убит през 339 г. пр. н. е. от македонския цар Филип II).
Братът на Урусбаг (Атила) - Булут-Тархан (Бледа в европейските източници) бил благочестив отначало и Тангра му помагал да печели победи. Така с помощта на Всевишния той взел Седморечието, откъдето барсилите заминали в Карпатските планини. После Булут се възгордял и влязъл в безчестието: приел лъжевярата гръцка (православието), като изменил на светлата българска вяра, престанал да изпълнява клетвите си, започнал да отвлича и опозорява жени и девойки.








По заповед на съда Атила отправил Бледа на покаяние в крепостта Балтавар (Полтава), но той и там безчинствал и със сила налагал на хората да се покръстят в православието. Тогава барсилите тамошни заедно с каракалпаците-баграти зазидали жив Бледа в пещерата, където самият той преди зазидал един български келбир... Всички изменници на българската вяра и нарушители на българските обичаи ги чака печален край...
За разлика от него Асъл останал благочестив до края на дните си и Тангра винаги му помагал.
Затова Урусбаг станал единственият управляващ, който подчинил на своята власт целия свят; от Къзъл Ибер (Испания) до Именско море (Тихия океан) и Аластугай (остров Алас - Америка). И той, като вземал данък от двата Урума (Западната и Източната Римски империи), Кимет (Египет и цяла Африка), Барджил (Персия) и трите Хина (Индия, Китай и Индокитай с Австралия), указал на всички народи къде да живеят и те живеят по тези места и до днес. Казват, че пратеник на Тангра - яздещ бял кон - обиколил цялата земя и обявил на всички: "Изпълнявайте заповедите на Асъл (Атила), защото той изпълнява нарежданията на Тангра!"
Само на йехудите не дал той място на земята и им казал: "Вие не сте народ, а дезертьори; избягахте от войските на българите-абари (авари) или егсази (хиксосите). Дори и след това не се поправихте, а левитската (асирийска) лъжевяра приехте и на левитските безчинства - жестокост, коварство, крадливост и разврат се предадохте. Затова Тангра ви наказва с нещастия, болести и уродливост. Започнете да се поправяте и тогава някой по-сърдечен народ ще ви допусне у себе си. Ако не се поправите, всички вас като болни уроди ще пратя в сирийската пустиня и там ще изпуснете нечистия си дъх! Ако и след моята смърт продължите да безчинствате, то аз ще се върна като дух на вашето изтребление - от Сувар (Небето) ще се върна на земята и ще ви изтрия от нейното лице!" Йехудите до днес се боят от името му и от българите и вярват, че думите му ще се сбъднат. Така и ще бъде, защото наказанието на Тангра за изгубеното благочестие е
неминуемо. Вижте как тези народи, които послушно се заселиха там, където Асъл заповяда, живеят и процъфтяват в областите си, а противниците му изчезнаха, сякаш ги е нямало. Така по заповед на Асъл (Атила, Усила от руските приказки) българите-маранги (франките) се заселиха в
Тулуш (Франция, Тулуза), българите-саксини (саксите) отидоха край река Лаба (Елба), българите-турунгли (тюринги) - по река Бесер (Везер), българите-бавири или хините (баварци) са между Дунава и Хин (Инн), българите-сали (зали) - на десния бряг на Хин, българите-англи
живеят на остров Улуг-Бурджан (Великобритания), българите-аланкубари (лангобардите) не се разбираха с българите-дулоби в Карпатите и сега са в севера на Алтънбаш (Италия).

Ние знаем тези народи и те процъфтяват. А худите (готите) не искали да се подчинят на заповедта на Урусбаг да се преселят в Кимет (Северна Африка) и вдигнали бунт в Тулуш (Франция). Едновременно с това северноиталианските княжества отказали да дават войници за армията на Урусбаг и да приемат алан-кубарите. Подстрекатели на тези вълнения били йехудите или татовете (евреите-талмудисти) начело с Бураим (Ефраим), които взели властта в града
Акавил (Белият град, Аквилея) - център на областта Бинедик (Венеда). Те подкупили готите и северните италианци, като предполагали, че докато Атила усмирява единия метеж, другите бунтовници ще го ударят в гръб. За да разбере как да постъпи, Урусбаг си завързал очите и наредил на келбира да държи пред него сноп пръчки. След това извадил напосоки няколко от тях и ги сложил на земята.
Като свалил превръзката от очите си, се оказало, че към Франция сочи дългият прът, а към Аквилея - късият. Тогава Асъл изрекъл: "Тангра ни показва, че първо трябва да разбием готите, а после бенедикците!" Преди похода Урусбаг заповядал да се принесат жертви на Тангра, нардите и достопочтените предци и когато пламъците на огньовете се извисили към небето, казал: "О, Тангра - ти си Добро и Създател на всичко, ти си Великият Защитник, чийто меч намерихме в полето. Пролей силата си над нашата земя и върху нас: ние вървим според знаците Твои и значи ние сме благи, българи сме. Българин означава и славен, тоест "пеещ слава на Бога". И ние на теб, Творецо, слава пеем и винаги ще пеем. Да славим Тангра и жертви на Него, и на светлите алпи, и на предците ни благочестиви да принесем!"

Нека Тангра да бъде нашият Вечен Закрилник и ще бъдем верни на Бога наш докрай! Нека Бог ни изпълни с воинска сила, нека дава плод в полето, трева в степите, нека умножи стадата ни и реколтата, нека напълни с мед дърветата!

Да ти бъдем верни докрая, Отче наш и вожде, и така да бъде във всичките дни! Жертва ти поднасяме - брашно и овнешко, и така възпяваме славата и величието твои. Дажбог славим! Да бъде той наш покровител и застъпник от Коледа до Коледа (от българската дума "калта" – чувал за събиране на новогодишни подаръци) и плод на полето да дава, трева на добитъка, и на нас през всичките дни стадата да умножи, и житно зърно много, за да правим и печем меденки, бога
на светлината да славим...
Дойдоха тук предците ми - българите-кимерийци преди 1300 години, водени от Кий-Катраг (български император от началото на X век пр. н. е., основател на Втората Кимерийска династия) и владяха Скития 300 години, а после изгубиха вярата ни и загубиха властта. Една част от кимерийците избягали в Карпатите, а другата - в Седморечието. Там Кичи-Турджан, който управлявал хуните 500 години преди готите и Туман не дали на нашия род да угасне.

И винаги ще бъда верен на нашата вяра и няма да посрамя славата на предците!"
Той взел от Урум (Византия) данък за три години напред, въоръжил огромна войска и тръгнал срещу изменниците. Пред щурма на хълма Койял казал на войската: "Виждате ли триглавия Керен (змей) пред себе си?" Войниците извикали: "Виждаме Бурат! (Змея)". "А виждате ли как той измъчва враговете ни?" Войниците отново извикали; "Виждаме!" Тогава Асъл казал: "Тогава да идем, братя българи, племе след племе и род след род, да подкрепим безсмъртния Керен; ние се бием за семействата си, за държавата ни, за земята ни, която по право ни принадлежи и никога няма да бъде чужда, даже войната да продължи докато сме живи! Похвално е да защитиш
земята си с меч в ръка.

Случвало се враговете да обградят българите от едно море до друго или от всички страни, но ние винаги побеждавахме. Ще победим и този път. Левитите (асирийците), Дагрий (Дарий), македонските наемници на гърците, които бяха срещу нас - къде са те? Изчезнаха завинаги, станаха на прах. Готи и всички останали бунтовници - тръгвайте след тях! Почетохме Тангра, народите и предците със славословия, сега да почетем метежниците - наши врагове с удари!"
До обяд българите взели склоновете на Койял, но на върха му не се изкачили, защото там имало храм, където на българите било забранено да се сражават. Урусбаг отишъл да обядва, като наредил военни части да държат обсадена само едната страна на храма. Той разчитал бунтовниците начело с Аеций (Хайджи) да не издържат и да избягат. Така и станало. След обяда в табора (укрепен полеви лагер) Атила поискал да преследват бягащия противник. Тук по волята на Тангра при императора на цялата Земя се явил жрецът на българското племе аскали (тук гали, гасконци) Ардан и му казал: "Пророкувах и гаданията показаха, че не трябва да излизаш от лагера си следобед. Изпрати някой друг за преследването!"
Асъл го послушал и изпратил своя дружинник Кавил, който сам помолил за това и облякъл доспехите на Урусбаг. С него тръгнал и вождът на кър-аланите (странстващите алани) Сонгебан.
Когато отрядът доближил една гора, от нея изскочили стоящите в засада готи и убили Кавил. В отговор Сонгебан убил водача на готите Теодорих и всичките готи. Така настъпил краят на готите и никой по-нататък не чул за тях.
След това Асъл обсадил Аквилея, но войниците му дълго не могли да превземат този непристъпен град. Тогава Урусбаг се обърнал към Тангра с думите: "О, Улуштай (Творецо, Създателю!) Ти ми позволи да завладея цели свят, дари ми велика победа на Койяла (река Каяла, в "Слово о полку Игореве", опази ме да не загина в Седморечието, когато Булут (Бледа) не
подкрепи атаката ми, както и от гръцката отрова (има се предвид покушението срещу него в 448г.) и от готската засада. Затова ли го направи, за да мога тук да изпитам велико унижение? Ако е така, аз смирено ще изпия чашата на поражението, поднесена от Теб; аз съм само човек!"
Тангра харесал смирената реч на Атила и чрез свой вестител предал следното на балтавара: "Ще ти дам знак кога да нападнеш града, приготви се и чакай!" Въодушевен, Урусбаг заповядал на войниците да направят стълби и навеси и започнал да чака сигнала на Тангра. Един ден видял как белите жерави извеждат от града пиленцата си. Тогава обявил на войниците:
"Това, че жеравите, които отхраниха моя праотец Газан в Седморечието (Газан Булгар - вожд на кушаните или белите хуни, II век пр. н. е.) отлитат от града означава, че днес ще го превземем!"
Цял ден една българска част тормозила Аквилея с обстрел и шум, а преди вечерта друга част атакувала града и го завладяла. Всички татове-изменници били набити на колове, по-малко виновните венеди (бенедики) били пратени за пастири в Сюн-Баил (Унгария), а Бураим (Ефраим) набили на кол, закрепен към каруца.

След това Асъл тръгнал с тази каруца към другите градове на Северен Алтънбаш (Италия) и навсякъде, където я показвали, градските жители отваряли вратите и предавали изменниците.
Когато Урусбаг се изправил пред град Джанбул (Новият град), намиращ се между Аквилея и Стария Рим, при него в лагера дошъл Римският папа с главата на Аеций. Папата паднал в краката му и казал: "Не идваш ли за тази глава в Рим? Ето ти я!" Атила разбрал, че Тангра му дава знак да спре преследването на изменниците и дал заповед за тръгване към столицата му в Унгария (Сюн-Баил) на река Ту-Тиджа (Тиса). Казал на главата на вуйчо си: "Ех, Войнико (Хайджи; Яучи - Аеций)! Защо се свърза с отрепките и презря клетвата си? Трудно ще бъде на главата ти без богатирските ти плещи. Ако не търсеше чуждото, нямаше да загубиш своето..."

Там Урусбаг бил очакван от тъста си Кий Искем, който успял да потуши метежа на алан-кубарите (лангобардите). За вярната служба Асъл дарил на Кий и потомците му за вечни времена Джураш (Овеч, Добруджа, често пъти Мизия). Асил Добрият, синът му Бел-Кермек и Кий Искем са наши предци. Потомъкът на Кермек (Ирник) - Кубрат имал брат Кий-Шамбат, за когото измолил от хакана на аварите областта Дулоба (държавата "Само", измислица на ред историци). Когато Шамбат загубил и това владение, Курбат от милост дал на брат си временно града Кий (Киев). Този град е наречен Кий в чест на Кий Искем, а не на Шамбат Кий и по право принадлежи на потомците на Урус Айдар. Късните потомци на Шамбат незаконно изявиха претенции към Киев, както и Дир-Ас, Будимов син и Аспарухов потомък. А Дир е просто назначен от хакана на Хазария кошбеги (градоначалник) на Киев и няма никакви наследствени права върху нашия град (внасяме уточнение - Будим е вторият син на Крум, брат на Омуртаг.
Дир е внук на Крум - бел. прев). След похода си към Византия през 860 г. Дир приел лъжевярата на гърците (православието) и загуби благочестието си. Когато Кара-Аскал, Шамбатов потомък, уби Дир, никой от киевските граждани не беше опечален. Когато пратеникът на хазарския хакан Йолъг (Вещият Олег) на свой ред уби през 882 г. Кара-Аскал (Асколд) заради издевателствата му над киевчаните, те организираха празненство по случая. А когато баща ми Кичи-Угер (Малкият Игор, управлявал 931-945 г.), потомък на Урус-Айдар и Кий-Искем, законен владетел на Киев и Урускала (Киевска Рус), бе убит от бунтовния княз Кичи-Мал (Малкият Мал), целият народ на Киев го оплакваше дни наред.
Спомняха си тогава за чудното раждане на бащата на Кичи-Угер - Балък или Кулян (Риба), когото намери в Унжа (Северът на Волжка България, Онежкото езеро, реката е приток на Волга) в лодка, още дете - Вещият Олег и го осинови, и за чудната сватба на Малкия Игор и дъщерята на Стария Игор (киевски княз от 912-ра до 931 г.) Улджай (Олга).
Имало Улу-Угър - син на Лачин, когото народът ни нарича Баща на Урускала - добър и благочестив. Той обичал да пасе стадата си от крави и овце на пасбищата, които наследил от баща си. Жена му родила две дъщери - Улджа и Танджа. При едно наводнение водите отнесли и двете момичета... Карт-Угер нямал синове и помолил Тангра да го дари с наследник, който да продължи рода му. Тангра чул молбата и наредил на алпа Чулман (господар на подземните и надземни води и земетресенията) да помогне на Улу-Угер. Улджа се намирала точно при Чулман: водите я отнесли на дивия бряг на Билиш (Отмел, Мел), където я приютил могъщият алп. Чулман я завел в градчето на своя любимец Балък на река Чулман (Кама) - Балък или Кулян
(Рибната Слобода на десния бряг на Кама).

Там в нея се влюбил синът на Балък-Кулян - Кичи-Угер, наречен така на Улу-Угер, с когото Йолъг бил приятел. Младите вдигнали сватба и малко преди смъртта на Улу-Угер им се родил син. Тогава алп Чулман се явил при тях, казал им коя е Олга и наредил незабавно да отидат с детето при Улу-Угер. Когато Карт-Угер (Старият Угер) видял дъщеря си, нейния мъж и внука си, той се просълзил от щастие и нарекъл внука си Балтавар (Вожд, русите го превеждат като Святослав). На празника в чест на кръщенето пред Балтавар поставили няколко предмета, като между тях имало и меч, а той без колебание се протегнал към меча. "Велик воин ще стане!" -
казал Старият Угер и дал на внука си - негов наследник - второ име в чест на алпа Кубар Барис (руското Борис). Преди края си Улу-Угер взел на ръце Борис Балтавар и казал: "Ти си единствен мой наследник и единственият законен баг (управляващ) на Урускала (Рус)!"
През 865 г. хаканът на Хазария разделил Северен Балин (Североизточна Европа) между потомците на Урус-Айдар: големият му син Джилки и внукът му Алмъш или Алма получили Идел-Булгар (Волжка България), а по-малкият му син Лачин - Киев и Урускала (Киевска Рус).
Убиецът Кичи-Мал - син на Мал-Деде и внук на Алма нямал никакви права над Урускала.
Затова, когато той самоволно завладял Киев, хаканът на Хазария го обявил за метежник и разрешил на майчицата наша Олга да го убие. Олга пожалила Кичи-Мал и само го изпратила.......
Както виждате, братя, аз съм наследственият владетел на Урускала, града Киев и Джураш (Овеч, Добруджа, Мизия). Не заради себе си ви припомням това, а заради нашата земя. Искам да
върна под своя власт Джураш, за да стане нашата Урускала могъща, богата и непобедима. Тая зима видях как в града ни край Днепър цъфна лоза, с този знак Алабуга ни вещае победа над гърците. Ако след това ние, урускалските българи, в един народ русичи не се съединим и не превземем заедно Джураш, ще се опозорим навеки. Можем да си спомним и думите на нашия праотец Заберган по прякор Бир-Алан (Лукоморски Българин) - той още преди 400 години земята ни урускалска искаше отделна държава да направи и така ни призоваваше: "Гърците са наши неприятели във всичко. Търгуват нечестно с нас, своето продават, а нашето даром искат да вземат. Не им ли хареса някой от българите - веднага се опитват да го убият. Над нашата българска вяра се глумят, а самите те в нищо не вярват, а това, което наричат своя вяра – всичкото е лъжа и лицемерие. Когато почина Урусбаг Аудан (Атила, 453 г.), много от синовете му и другите му роднини отсякоха главата на големия му син Еллаг-хакан и почнаха да делят земята на Велика България, и един срещу друг да се изправят, както и най-злите врагове не враждуват един с друг, и хората на "черни" и "бели" разделиха, а гърците веднага нашия Кара-Бурджан (Дунавска България) завладяха и нашите българи обърнаха на добитък. Към това, което ни остана, те насъскаха съседите ни, а те срещу техните дарове и своите хора бяха готови да избият.
Много българи тогава също като кимерите при Байджил (VII век пр. н. е.) заминаха в суварите (острови) Садумски (Скандинавски) и Аралски отидоха. Тогава да тръгваме на юг, оттатък Истъра (Иждар, Дунав), където още българските овце на Атай пасат, и за вероломството на гърците-кръвопийци наши да ги хвърлим в морето Иллатско (Средиземно) и да си вземем целия Ахил (Балканите), обилно полят с българска кръв. Ако не го направим - ще ни прокълнат потомците ни и ще се отвърнат от нас Тангра и нардите; такъв грохот от Небето ще чуем и такава тъма ще обгърне цялата ни земя, че ще се преобърнат градовете и селата ни. Само шумбутите (литовците) и другите билмаи (латиши и естонци; билма - прибалти), които се наричат булимери или българи, ще оцелеят, защото не са участвували в смута.

После ще дойдат при нас гърците и техните наемници, ще ни поробят, ще лягат върху жените и девойките, а децата ни ще скопяват и ще ги продават по тържищата!" След тези думи преминали Дунав войниците му, сред тях имало и момичета, и жени, и разбили гърците, и взели целите Балкани (559 г.). Гръцките наемници ги ударили в гръб и Заберган с плач върнал обратно
хората си. С неговите думи и ние трябва да идем и Джураш да си върнем, но преди това да се закълнем, че вземем ли го, на гърците не ще го върнем и по-добре ще е там да умрем, отколкото с позор да се приберем. Ако отстоим Джураш и направим Урускала единна, богата и могъща, то народът ни ще пее слава за нас вовеки веков, а от Тангра велика милост ще получим
Слава на нашия Бог и на нардите, и на предците ни благочестиви. Слава на балтавара ни и дружината му - опора на Урускала (Рус). За вас пея, скъпи братя и съюзници аз, хайджинът (певец) своята песен. Певците идват и си отиват - казва народът. След тях остават думите, остри като мечовете, извадени от българските ножници. На вас, братя и потомци наши, връчвам аз
думите си-мечове, за да донесат добро на Урускала!

(Поговорката за думите-мечове е запазена в куплетите на една кара-калпакска песен:

Шешенлерден тил калган,
Уткир пьiшак, жойьiльiп,
Бьiлгарьiдан кьiн калган.

След чечените остават думите,
като мечове остри от българска
ножница измъкнати.


( "Каракалпакски фолклор, т. IV, Нукус, 1978 г., стр. 344. Мелодиката и ритмиката на песента са познати на специалистите. Предполага се, че Святослав през 967 г. е пропял своето поучение на тюрко-български език по мотиви от тази песен.)

Летописът на Барис-Светослав е писан вероятно по времето, когато България е под управлението на скопения от ромеите марионетка Роман, т.е втората половина на Х век.
По това време в България , та до днес е в сила Забраненото време на Проклятието. И ядем горчивите плодове на това всеки Божи ден.