"В кадър" - Непознатото богатство на България- съкровището от Дъбене
https://www.youtube.com/watch?v=i4DEBXJ-Jgs...cDEsEiyyF51bJyg

Ех, Йордане, как не се умори, да се занимаваш с днешните българи? Уморих се, но не загубих вяра;)))
Прототраки... Докато науката се кланя на авторитетите, които тя в невежеството си е създала, никога няма да достигне до Истината! Истинската наука не предполага култ към авторитета, той е необходим, за да насърчава търсенето на необходимото познание, но не и да отива в догматичността на религията, каквото в случая имаме със семейство Фол, което създаде от науката - религия, тракийски орфизъм и т.н. Термина "прототраки" просто калцира всякакъв вид ново допусне и търсене, блокира го. И когато й, казахме "протодолмен", Валерия Фол отхвърли термина, а той не е наш, това е научен термин, европейски, ха-ха-ха и така сама си го заби. Но, нали, излиза от други мъже, не от нейният мъж.
Племето, което е извършвало ритуалите в Дъбене е съюз между две племена - тузгарите на Локбър и трек сакланите на баща му Субан и се нарича с общото име "именци". Това е първият етноним на Българите. Ритуалността, свързана със зарявянето на златните и стъклени мъниста, които както се вижда са твърде много е свързана с "гердана на Турун Аби Умай" и е възникнала във времената след разпада на първото българско матриархално царство, символизирано от разкъсването на гердана на Умай от Яга и разпиляването на мънистата по цялата земя, при което именците се завръщат в Бирак - Тракия, това е старото българско име на Тракия - Бирак, тук обаче са се настанили арджайците, вероятно става въпрос за пеласгите. Затова златото не е от местните реки на Сърнена гора. Каква точно е характера на ритуалността свързана с мънистата на този гердан, тя може да е в две посоки "скриване на мънистата" за да не се възстанови матриархалната държава на Умай и да не ги открие сина й Субан или вторият вариант "събиране на мънистата" на Умай на едно място, за да се възстанови въпросната матриархална държавност. Давам тези две насоки, за да може да конкретизирам археологическите търсения и да не се хаби енергия в различни излишни и неверни интерпретации. Както ще видите от текста по долу, подобна ритуалност би трябвало да се открие в Керч (Агарджа) или в Крим по принцип или в Кападокия (Капдаг). Агарджа, също така се е наричала днешната река Белая и Долна Кама, както и днешна Абхазия. Правилно се е насочил археолога в търсенето на аналози и аз просто искам да го насоча по-точно и да му прецизирам усилията.

(9) Никога не сваляла Умай
гердана от своята шия,
където си мислела,
че ничии ръце не ще достигнат.
(10) Но Яга, разрушаващият
всичко хармонично,
се превърнал в жена
и измамил Умай-биче.
(11) Спечелил доверието й
и веднъж я упоил,
а като заспала,
разкъсал гердана й.
(12) Мънистата се разпилели
по цялата Земя
и 72-те племена
се пръснали по цялата Земя.
(13) За спомен от това, че
се подчинявали на Умай-биче,
някои от тях
се нарекли Синдж.
(14) Българите-именци се върнали
в своя Бирак,
но част от него
била заета от арджайците.
(15) Тогава част от българите
под предводителството на Трьок,
за да не започват война,
отишла в Капдаг и Агарджа.
(16) Арджайците, поразени
от благородството на българите,
си спомнили, че също са азаки,
и не се обособили.
(17) Нещо повече – всички арджайци
от благодатния Агил
започнали да се считат за българи
и да се гордеят с родството си с тях.
;
(18) Когато Умай изтрезняла,
изтичала при Субан
и взела да го моли
да й събере мънистата.
(26) Трогнат от сълзите на майка си,
Субаш се превърнал в Карга,
за да вижда мънистата
и полетял по света...
(27) Но повечеуто племена
така изкусно били скрили
своите мъниста, че алпът
намерил само мънистото на именците.
(28) Той го отнесъл в Сънджак,
но 7-те племена
не го последвали –
силата на мънистата била изчезнала.