Наскоро ми попадна една детска книжка с стари български народни приказки.
"Български народни приказки за змейове и самодиви" мисля че се казваше. Като я отворих се втрещих - почти всяка една от тях е със скрито тенгрианска тематика. Слънчевото дете, жената на слънцето, диви-самодиви и какво ли още не. Ще се опитам по-нататък да сканирам някои от приказките, където тенгрианския мотив е особено видим. Определено ще предствалява занимателно четиво за децата ни, вместо да четат Хари Потър и тем подобни.
Ето и още едни стихове на човек, който е имал контакти с колобъри.
"Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!
И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат."

Тук обаче искам да разкажа един действителен случай. Среща със самодиви. Предаден от човек, който е бил пряк свидетел на подобна мистерия и си е съвсем наред с акъла и достатъчно практичен за да се занимава с неща извън ежедневието му.

Действието се развива преди 25 години. Самотна кола, криволичеща в усойни доби по безлюден балкански път. Когато нещеш ли изведнъж електрическата система угасва. Така, изведнъж. Шофьорът, сам в колата излиза да види какво става и отваря капака. Всичко си е наред, само дето не иска да запали. Няма ток дори да включи радиото. Пълна тишина - само той и планината. В този момент изведнъж отнякъде долита прекрасна музика. Мъжът машинално тръгва по посока на звука, за да види откъде идва тя. Какво ли му е било изумлението, когато дърветата разкриват пред него горска поляна, на която танцуват в кръг невероятно красиви жени. Облечени в бели роби, които българките са носили под носиите си, пристегнати със сребърни токи. Самодивско хоро!
Оттам нататък спомените му се губят. Как се е прибрал обратно в колата, как я запалил и тръгнал. Бил е в несвяст от видяното. Когато излиза от планината, забелязва, че на седалката до шофьора има оставен бял камък. От плоската му страна открива невероятно фина изработка върху него на Света Богородица с Младенеца. Подарък от самодивите.
Всъщност именно този камък ми направи на мен впечатление и оттам тръгна разговора. Аз просто предавам това, което съм чул с ушите си. Изводите са впечатляващи обаче. Тъмна България, неразбрана от чужденците.

И още една история, този път записана в летопис, открит в разрушения замък Дуб на чешкия рицар Милохнев.
Действието е около 1220 година, навръщане от Йерусалим кръстоносецът преминава през България. Той, заедно с останалите от поредния кръстоносен поход благоразумно поискали от Иван-Асен разрешение да минат през земите ни. Още им е държало влага от удара, с който Калоян ги разбива преди 15 години при Одрин. С колобърска помощ в решителния момент, братята Асеневци възстановяват Българския Саракт, макар и не за дълго. Проклятието вече е тегнело над земите ни, но в този период - края на 12, началото на 13 век тенгрианството в България се завръща. Свидетелство за това е летописа на ромеина Георги Акрополит, как Калоян по примера на великия Кан Крум Страшний направил следното;
"… Самият им император Балдуин бил пленен от тях и бил откаран вързан при царя на българите Йоан (Калоян). Той, както казват, отсякъл главата му и по варварски обичай я превърнал в съд за пиене, като я очистил отвътре и я украсил от всички страни отвън…"
Напълно вероятно чашата, описана по-долу да е същата или от тиквата на някое друго знатно величие, което е имало лошия късмет да воюва с българи.
Въпросното чехче го закъсва някъде из Балкана. Според летописа е ранен от мечка и спасен от дъщерята на боила Богорис - красивата Ладика.
Тя освен че била красива се оказало, че имала колобърски способности. Лечението му било с древнобългарски ритуали и билки, в която девойката била посветена от майка си. Докато е в боилския дом той забелязва една странна лампа, под формата на чаша, на която 12 мъже в кръг държат полукълбо, изпъстрено с древнобългарски знаци. Често използвана от момичето за свещенодействия. Наследство от майка си, която пък я има пак по майчина линия от великата колобърка Асла. Лада му показва и парче материя, известно още като философски камък. Явно този Милош се е сдобил с доверието на домакините, защото като оздравява Богорис го кани на гости при приятели, което е било всъщност събор на Колобърски съвет. Невероятно висока чест за глупавия чужденец. Там той сяда до българи около кръгла маса, които си подавали чаша с червено вино, направена от череп, и всеки се редувал да пие от нея. Те са поемали Орендата, но на достопочтенното чехче това свещенодействие му се видяло нецивилизовано и отблъснало подадения му бокал. Без дори да осъзнава каква чест му оказват, за което без малко да резнат и неговата зелка. Спасило го само намесата на Богорис. Малко след това кандидат-зетя (според мен) е отпратен да си ходи по живо по здраво към цивилизованата Европа. Тръгвайки си обаче, благовъзпитаният "рицар" за благодарност отмъква парче от "философския" камък, както и самата чаша с 12-те колобъра на нея.
По-късно те попадат в ръцете на главният алхимик на английския крал, който по това време е бил в Прага. Оттам започва и треската в търсене на злато и безсмъртие, което в Средновековието взима внушителни размери из западноевропейските дворове. Естествено за тази си кражба, Милохнев полудява, родът му е прекъснат, а замъкът му разрушен и така си стои до ден днешен.

Част от този стих: - Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен...., е изписан на френски на фасадата на Сорбоната (точно над главния вход) в Париж!!!! А познайте дали е случайно..?!!!

Българска народна приказка за деца.
Свободата, Санчо, свободата!
За да я качите - с десен бутон "Save as" и после си я отваряте в Word формат

Прикачен файл ( : 68 )
 __________________.doc

Излиза на "маймуни" и "иероглифи" като отворя файла...!! Що така...?!!!!!

запамети го както го дава index.php и после го преименувай на neshtosi.doc

Това стихче на Ботев е световно признато за най-краткото описание на природна картина.
Прочетете го пак се замислете колко много е казал автора с толкова малко думи. Ако не сте доволни от резултата пробвайте с превод на някой от латинските езици.
Невероятно богатство е този наш език!

Не знам за вас,но само като си повторя наум този стих ,и ми настръхва кожата...
Бях го изписал навремето на входа на първата си кръчма-къщата на ходжата в ААШЕ МААЛЕ...

Мещер, не си само ти така. Същото усещане е да чуеш "Излязъл е Делю Хайдутин" и каба-гайда. Това са един вид контролери за българска принадлежност.
А ето какво пише Анчо Калоянов в изследванията си за българското тенгрианство. Приликите с горната народна приказка са очебийни.

"В други варианти на тази песен (НПТЛ, с.52) мястото на срещата не е вече кладенец, а Кунинското (Койнарското) езеро, в което се къпят три моми-змеици в облика на златокрили патици. Инициативата за любовната връзка принадлежи вече на Стоян, който отнема на една от трите пауновото перо, безценното камъче и вълшебната риза. Тези варианти се доближават до мотива „съпруга самодива" - когато вълшебните атрибути й биват върнати, за да пее и играе пред кума (Свети Иван), тя изхвръква през комина в небето"

Във връзка с българските народни приказки заслужава внимание книгата на Спас Мавров " Български вълшебни сакрални приказки". Има някои неща, които трябва да се игнорират в терминологията и чуждиците, които авторът изполва, но определно си е достоен научен труд. При това на много достъпен език. Смятам това не е проблем да утвърдените тук участници.

Към книгата

Наистина и според мен книгата е ценна. Имам я и я изчетох. Не мога да давам оценка на Спас Мавров, но казаното там е достатъчно сериозно и отговорно. Всеки сам трябва да оцени книгата и да я претегли на собствения си кантар.

Излезе онлайн книгата на Спас Мавров за Тенгрианството в българския народен фолклор.

Български сакрални вълшебни приказки

Книгата е в пдф формат и всеки може да си я изтегли. За съжаление, моят файл, който бях сканирал от една детска книга не може да се отваря вече.

Много се радвам,че се дава линк към тази книга.

Спас Мавров няма нужда от оценки,защото е надживял времената в които живеем!Чела съм всичките му книги...Мисля скоро да престана да си губя времето с друи автори и отново да ги прочета,защото за две-три години възприятята ми са променени,отговорите на много въпроси знам че ще намеря в тях...
Ще прибавя линк и към книгата му :
МИСТЕРИИТЕ НА ТРАКИТЕ
ПЪТЯТ
НА ПРОБУДЕНАТА ДУША
АСТРОЛОГИЯ НА ТРАКИТЕ
http://vaseto.info/books/47.pdf
Книга,за която безкрайно му благодаря!
Моля,прочетете внимателно поне началото на книгата-защо бърза да я издаде автора и каква е разликата от класическата астрология.Ако тази книга бъде правилно възприета,то в края и ще сте поне малко наясно с поговорката:

Духовното учение на древните българи - Спас Мавров
http://www.vbox7.com/play:8241deeb

http://www.vbox7.com/play:92e8913b

Знае ли някой какви пари и интереси стоят зад тоя човечец приказващ врели-некипели и опитващ се да си измисля религия???