Историята им поразително прилича на събитията по време и след покръстването на Българите, както и добре илюстрира процесите съпътстващи изчезването на днешните българи, премазани от англосаксонизма, фанариотството и юдаизма. Ако приемате, всичко това за съвсем естествено и нормално, значи вие, вече не сте Българин!


Глава 3

ИМПЕРИЯТА НА ЧЕРОКИТЕ

Чероките са май-извсстните и същевременно иай- неизвестните от индианските племена. Днес в техните племенни регистри се вписани повече от 150 000 души. Освен тях има още по-голям брой с малък примес от кръвта на че- роки, които живеят в различни части на Северна Америка, и които са достатъчно горди със своя произход, за да го разгласяват при всяка отдала им се възможност.

Цивилизованото племе

Да кажеш, че те са най-известните и най-неизвестните може да звучи като противоречие, но е истина. Те са най- известните заради изумително бързото им трансформиране от древната култура към светогледа на белите в периода между 1700 и 1825 г., когато се превърнали в онова, което белите нарекли първото “цивилизовано” племе. Л са най- неизвестните точно заради тази бърза трансформация. Ста¬рата религиозна и материална култура се променила много бързо и всеобхватно и била изоставена, така че всякакви свидетелства за нея потънали в забвение. Поради липсата на стари свидетелства, чероките сякаш изведнъж се появя¬ват 01 нищото. След приключване на тяхната трансформа¬ция и преместването им от земите на предците в югоизточната част на днешна Оклахома и северозападната част на
Северна Каролина, интересът към тях заглъхнал, сякаш нищо в гяхната продължаваща ла се развива култура не заслужава по-натагмнно проучване.
Доскоро търсенето на информация за предисторическите чероки беше като ла се обърнеш към черна дъска, върху която някога е била записана цялата история на човечеството. но всичко друго, освен периодът от 1700 до 1840 г., е изтрито, оставяйки след себе си само бледи следи за времето преди и след... знаем, че е имало нещо, но можем само да се чудим какво точно е било. Обширните описания за чероките през голините от 1700 до 1840 г. ни уверяват, че първоначално те са били - такива са и днес - невероятни хора, чиято пълна история трябва ла стане известна.
Един обобщен преглед на възстановената им история показва, че няко1 а чероките били част от могъщото семейс¬тво на ирокези ге ог Великите езера. След това, в неизвес¬тен и отдалечен във времето момент, някакви разногласия принудили чероките да се отделят оз другите ирокезн и ла мигрират бавно на юг, преминавайки през познатите ни днес щати Охайо, Пенсилвания и Вирджиния.
Накрая повече от двадесет хиляди чероки намерили подходящ нов дом. Те бързо изградили необятна империя в пустошта, която, от гледна точка на днешните щати, включвала западната част на Северна Каролина, Южиа Ка¬ролина, Вирджиния, Западна Вирджиния, северната част на Джорджия и Алабама, цялата територия на Тенеси, с изключение на западните части и онези части от Кентъки, които граничели с Тенеси.
Археолозите полагат усилия да определят точно кога чероките се заселили за пръв път в югоизточните части на Северна Америка. В наши дни се счита, че датата е около 1300 г. Изминалият период от 240 години оттогава до момента, когато изследователят Ирнандо Де Сото установил контакт с тях през 1540 г., би могъл да бъде описан най- точно като период на формиране, през който чероките се установили в новия си дом и започнали да оформят .своята цивилизация.
С течение на времето културата на чероките заприличала на тази на народите от Югоизтока, защото те усвоили много от общите за индианските им съседи белези. Наред с другите си умения, чероките използвали грънчарската техника на индианците катауба и плетели двойно преплетени кошници в стила, характерен за района на Мисисипи. Нещо повече, някои от индианците, кои то били прогонени от чероките, вероятно се слели с тях, създавайки амалгама от култури.

Цивилизацията на чероките процъфтява

В крайна сметка чероките се превърнали в процъфтяващ народ, с бликащ от енергия материален и духовен живот. Тяхното общество нямало такъв размах като империята на майте и ацтеките, но все пак било достатъчно внушително, за да впечатли всеки, включително онези бели търговци, които се появили сред тях в началото на XVIII век. Тези търговци научили, че чероките живеят разделени на четири основни окръга в гористата си страна. Плолородната земя гъмжала от диви животни и ядивни растения, извори и потоци. Територията им била толкова богата, че съседните народи воювали с чероките за нея. Тези сблъсъци били толкова ожесточени и продължителни, че областта станала известна като “Кървава та земя на мрака*.
Макар и разпръснати на големи разстояния един от друг, градовете и селата на чероките били съсредоточени в близост до реки или тесни заливи, където земята била равна и плодородна. Местоположението било избирано заради отглеждането на различни посеви, източниците на риба и ракообразни и като място, което привличало елени, лосове, мечки, бизони и птици. Най-важното нещо били реките и заливите, защото били нужни за изпълнението на ритуали за пречистване, които съпътствали живота на чероките.

Войни заплашват оцеляването на чероките

Първото истинско изпитание за способността на че¬роките да издържат на стрес дошло през 1740 г. Според съ¬общенията на търговците “разгорещените войни” с другите индианци били довели до унищожаването на няколко от най-хубавите градове на чероките и границите на страната на чероките постоянно се свивали. Този злокобен период’ станал причина народът на чероките да се вглъби в себе си и търговците започнали да се чудят дали някой град на чероките или жител на страната ще оцелее още дълго време. Но те все пак оцелели и животът продължил.
Животът на чероките като цяло бил неизменно активен, с религиозни размисли и изпълнения, доминиращи над другите занимания. Ако изследваме живота на древните чероки, ще видим, че културата им е много динамична, а нейната структура е смес от досега с различни народи, пре¬ливания и чести промени. Този факт загатва за способността на чероките да се приспособяват, благодарение на която те се възползвали по най-добрия начин от онова, което предлагала всяка нова промяна. Докато разказваме тяхната история, ще видим как този фактор продължавал да се проя¬вява отново и отново.
Поселищата на чероките били населени от групи от близки роднини, които включвали членовете на поне четири клана. Въпреки че извън високите стени винаги имало посевни площи, с оглед на сигурността на най-ранните гра¬дове и села, чероките ограждали в кръг с широко поле. Във вътрешните и външни полета всяко семейство от всеки
клан имало свой собствен участък, маркиран със синори, редици от камъни или колчета, установяваща собствеността. Под ръководството на вожда всички мъже и жени си сътрудничели в обработването на земята. Мъжете се трудели на полето, ловували, ловели риба, строяли къщите и об¬ществените (религиозните) постройки, взимали админист¬ративни решения и ръководели религиозните фестивали. Жреците обучавали момчетата за жреци и ловци. Мъжете участвали в мирните съвети и в търговията; те били защит¬ниците на селото. Жените управлявали дома. Многобройните им задължения включвали грижата за домакинството, отглеждането на децата, помощ за засаждане, отглеждане и прибиране на реколтата, приготвянето на храната за домашни и религиозни нужди, носене на вода, събиране на дърва, изработването на дрехи и грижите за тях, готвенето, изработването на кошници и керамични изделия и участие в някои ритуални танци по време на фестивалите. Избрани жени взимали участие в решенията на съвета, а други жени определяли какво ще се случи с пленниците на индианците.
Белите търговци описват възрастния чероки като прям, честен, а по време на война - свиреп, коварен и непрощаващ. Той обичал свободата и ревностно пазел правата си. Обожавал жена си и децата си, обичал и почитал роди¬телите си и в дома му рядко можело да се види грубо пове¬дение. Жените били с благ нрав, дружелюбни, скромни и трудолюбиви. Младите жени се славели с изключителната си красота. Всъщност, жените били толкова привлекателни и притежавали толкова добри качества, че търговците един след друг попадали в техен плен и нямали търпение да ги вземат за свои съпруги... и тези първи смесени бракове били началото на нещо, което, в крайна сметка, щяло да преобрази народа и да пренасочи историята му.
Къщите на чероките представлявали паянтови постройки с една-две стаи, с измазани с кал стени и остри покриви. В средата на всеки град имало Градски съвет с кръгла форма, | диаметър 40 фута и конусовиден покрив, който се извисявал върху изкуствена могила, обърнат с лице към Свещения площад. Тук се срещали старците и старшите воини, за да обсъдят гражданските и религиозни дела. Тук се събирали заедно всички мъже от града или селото за социални цели и развлечения. Пак на площада цялата общност се събирала, за да празнува и танцува. Сградата на съвета била центърът на поселището. В средата на сградата горял непрекъснато Свещеният огън. Тя била обзаведена с меки кушетки, на които хората седели или лежели, подобно на римляните. Всички места били разпределени съобразно ранга, като клановете сядали заедно. Всички големи религиозни церемонии се провеждали тук.
Към 1600 г. системата на управление на чероките била добре развита. Всеки, който контактувал с тях, се докосвал до истинското величие на народа на чероките и до една друга страна от техния характер, която им помогнала лесно да се приспособяват към бързо настъпващите промени. В тяхната система на управление откриваме грижа за свободата на индивида и човешките права, усещане за споделена отговорност и осъзнаване на последствията от всяко действие - всичко, което се съдържа във всяка демокрация и ре- публиканство. Тези качества ги направили гъвкави и податливи за възприемане на принципите, които се опитвало да създава правещото първите си стъпки федерално правителство на американците.

Седмоъгълникът на чероките

На върха на социалната структура на чероките била националната столица, следвана от града, домакинството и клана.
Върху висока могила и националната столица бил разположен огромният, разкошно обзаведен Седмоъгьлник постройка със седем страни, с конусовиден покрив. Тук се празнували националните фестивали, тук се събирали основни те военни отреди преди да тръгнат на бой и оттук се издавали постановления за целия народ. В средата на Седмоъгълника горял непрестанно Най-свещеният огън на нацията. Приношения от тютюн и еленово месо се хвърляли в огъня, който бил запалван отново всяка година. Точно пред Седмоъълннка имало голям Свещен площад, където се организирали ритуални танци и свещени игри.

Червени и бели организации

Тъй като живота на чероките бил низ от редуващи сс война и мир, те създали племенно правителство, състоящо се от Бялата (мирна) организация и Червената (военната) организация. В Бялата организация влизали уважавани хора. навършили петдесет години, или по-възрастни, мнозина от които били жреци, изпълняващи както светски, така и религиозни функции. Тяхната власт била различна от разкошно облечения Велик върховен жрец, чието име на езика чероки било Уку. до по-нисшите служители, нужни за из¬пълняване на второстепенните функции в държавата. В до¬пълнение към раздаването на гражданско право. Белите служители произнасяли молитви за призоваване на благос-ловиите на Небесните Праотци, Слънцето, Луната и другитe духове-пазители. Белите служители, водени от мисълта, че всичко е част от волята на Небесните отци, можели да предотвратяват или изцеляват болести, рани, дори смърт. Само Белите служители можели да очистват омърсилите се и да ги връщат към нормалният живот. Белите служители и техните принадлежности били свещени. Те се отличавали от другите граждани. В Червената организация влизали група служители, които отговаряли по ранг и отговорности на Белите служители, но само по време на война. Червената организация била подчинена на Бялата, тьй като Великият върховен жрец можел да въздига или свали военните предводители.
Обикновено Червените служители получавали своите рангове в резултат на проявена храброст в битката, затова били с прозвища Гарванът, Вълкът, Лисицата или Совата, защото това са най-важните тотеми, олицетворяващи съобразителността и смелостта. Червените служители били почитани с Танца на победата и скалпа, а самите те заемали почетни места в Градските съвети. Тъй като във всяка война има жертви, а кръвопролитието омърсява човека, много от ритуалните действия, свързани с войната, били предназначени за справяне с последствията от омърсяванего и отстраняването им. След битка винаги следвало пречистване, а гадаенето с кристали и принасяното на приношения в Свещения огън били стандартни процедури при всяка военна експедиция.
На всеки военен съвет присъствала група от Любими жени. Тези жени изпълнявали ролята на съветници на водачите. Те контролирали и отношението към военнопленниците. Съпругите на жреците били жени със сан и носели отличаващи ги дрехи.

Две секти

През 1835 I . онези престарели чероки, чиито първоизточници ги отвеждали чак до началото на XVII век, разказвали, че откакто може да бъде проследена историята им, техният народ бил разделен на най-малко две секти, що се отнася до вярванията им в Божествените създадели. Първата секта била съставена от мнозинството от хората, които вярвали, че повече от две Същества слезли от небето и оформили света. След като сътворили света, двамата създа ли Слънцето и Луната, които назначили за господари ни цялото нисше творение, върнали се на своето място в небесата и забравили за нашият свят. Слънцето довършило рабо¬тата по сътворението, оформило първия мъж и първата жена, накарало дърветата и растенията да израстнат и да дадат плод и продължило да контролира, следи и пази всичко на земята. По-малката секта вярвало, че на небето има Трима създатели, които били винаги заедно и винаги имали еднакви помисли. Те създали всички неща, присъствали навсякъде и управлявали целия свят. Тримата седели на три бели стола горе, над земята, и всички молитви били отправяни към тях. Разполагали с вестители, които слизали в нашия свят и се грижели за делата на хората.
Разликата между сектите се състояла само в обектите иа преклонение, не във външната форма на церемониите. И двете секти били съгласни, че в началото всички твари и предмети били невинни и безвредни - че дори ЗМИИТе нямали отрова и бурените, които станали вредни за здравето, в началото били полезни билки.


Шест национални фестивала

В древни времена народът на чероките провеждал ежегодна поредица или цикъл от шест национални фестивала, като всеки бил със свои собствени ритуали и ред на протичане. Фестивалите били организирани в националната столица, където на практиика се събирало цялото население в отговор на призивите, изпращани от Укy чрез неговите седем сьветници. При такива поводи щедростта и добрата воля били правило, всеки дом в националната столица бил отворен и царяло всеобщо гостоприемство.
Първият фестивал 0т цикъла бил Призникът на великото новолуние, който се организирал при появата на първата нова луна през есента. Втори бил Фестивалът ни спояването и изкуплението. Той се провеждал десет дни след Фестивала на новолунието. Третият фестивал бил Възхваляващият (или Обвързващият) храст. Четвъртият бил Фестивалът на първото новолуние на пролетта, празнуван по времето, когато новата трева започвала да расте. Празникът на новата зелена царевица бил петият. Той се организирал, когато младото зърно ставало за пръв път годно за вкусване. Шестият бил Празникът на зрялата зелена царевица, следващ Празника на новата зелена царевица след около четиридесет или петдесет дни, когато царевицата узрявала и ставала идеална за ядене.
Освен тези основни фестивали, множество по-малки церемонии били празнувани както в Националната столица, така и в различните градове и села. Всички разказват, че церемониите, изпълнявани от чероките, изисквали много време, затова се питам дали им е оставало чак толкова много време за война, колкото обикновено се представя във филмите и книгите.
Да предположим, че се върнем в периода преди XVIII век и, познавайки величието, до което цивилизацията им ще достигне, да видим как чероките, постигнали толкова много, са могли да се променят така бързо, че да се откажат от своя велик древен мироглед и да прегърнат начина на живот на белите.
След срещата с експедицията на Де Сото животът поднесъл на чероките много от описаното до 1667 г., когато една британска търговска и изследователска експедиция, предвождана от Хенри Елат, дошла на посещение на чероките. Това била решаваща година в историята на чероките, защото отбелязала обрат началото на преселението на бе¬лите в района. Други търговци от Вирджиния и Южна Ка- ролина бързо последвали Благ. Към 1690 г. един търговец на име Дохърти живеел при чероките и бил въвел модел на близко побратимяване, който щял да окаже изключително силно влияние върху развитието на племето. Гордите чероки смятали, че няма защо да се страхуват от малцината търговци, които пребивавали в страната им, където културата на чероките била силна и зряла. Те били велик и славен народ, благословен от Небесните Праотци, и били на върха на своето влияние и просперитет.

Приспособимостта на чероки

Макар чероките да били приспособими по характер, което обикновено им вършело добра работа, този път това се оказало недостатък. Те проявявали огромно любопитство към възгледите, навиците и уменията на белите новодошли, защото вярвали, че те знаят неща, които народът на чероките би могъл да използва. Чероките не могли да разгадаят нечестните замисли на търговците, защото не знаели нищо за ставащото във външния свят. Най-мъдрият ход, заключили те, щял да бъде да задържат белите наоколо и да ги накарат да се чувстват полезни и желани.
Така невинно от страна на чероките започнало тяхно- то откриване и превръщане от изключително духовен, войнствен, ловуващ и полууседнал народ, в изцяло уседнала група от земеделци, която щяла да следва в значителна стенен начина на живот на белите. Колкото и трудно да е да се разбере как биха могли чероките да изоставят една богата и носеща удовлетворение култура, отговорът става кристално ясен, след като се изтърколят следващите 125 години.
Към 1700 г. металните оръжия и режещи инструменти заели мястото на старите сечива от камък и кост. Не след дълго бил сложен край на използването на раковини, камъчета и пера за приложните изкуства. Неизменен поток от бели търговци продължил да прониква в страната и донесъл със себе си земеделските методи на белите, техните оръжия, метални украшения, дрънкулки и уиски. Много от белиге търговци се женели за жени чероки и се установявали в градовете на чероките. Не след дълго техните потомци със смесена кръв се заели с отглеждането на стада и с типичните пионерски начинания на белите колониални заселници. За няколко десетилетия тези потомци станали управляващата класа в обществото на чероките, измествайки старата форма на Бяло и Червено правителство и оказали огромно влияние върху трансформацията на местната култура.
Фестивалите се променят
Със сигурност в зората на отношенията между чероките и белите, чистокръвният чероки не изоставял традиционния си живот, независимо, че белите търговци се стремели да му сложат край.
Но в началото на XVIII век съпротивата и на най- яростните чероки започнала да се огъва и, както неизбежно става в случаите на натрапване на белите в земите на индианците, хората позволили на белите и онези със смесена кръв да ги убедят да променят своите фестивали. Известно време националните празници продължили да се празнуват в Столицата, като единственото изключение били онези случаи на домашно или групово заболяване, когато на семействата или на групата семейства било разрешавало да изпълняват ритуалите в домовете и градовете си. Но тъй като властта на белите и броят на родените със смесена кръв продължавали да растат, силата и привлекателността на Столицата западнали. Родените от смесени бракове не били безчувствени към ставащото, но младежите със смесена кръв имали по един бял или отчасти бял родител, който ги убеждавал, че старите порядки са варварски и вредни. В зората на историческия период тези деца били убеждавани да изоставят ритуалния живот. Чистокръвните се опитвали да го съхранят, но дори сред тях - първо отделни личности, а след това цели градове - някои хора започнали да действат самостоятелно и според личните си убеждения. В крайна сметка, почти всичко, което чероките правели, било толкова променено и примесено, че старите обичаи почти напълно загубили своята ефективност.

Кооперативите на чероките изчезват

Постепенно и постоянно чероките били заобикаляни от бели и принуждавани да станат част от света на белите, а това ги правело все по-зависими за набавянето на храна, подслон и дрехи. На изток били английските колонизатори и новопоявяващите се американци, на запад французите, а на юг испанците. И трите народности се борели за търговски изгоди и за всеки инч от земята на чероките. Старите усилия за сътрудничество между чероките се превърнали в отживелица и към края на осемнадесети век съседските кооперативи били почти изчезнали. Кожите и платовете като средства за размяна били заменени от валутата на белия човек. Повечето стоки се продавали на пазарите на белите, затова младежите чероки започнали да усвояват професиите на белите. С продължаването на експлоатацията и контрола на природните ресурси от страна на белите старата икономическа система на чероките рухнала. Дивечът изчезвал, останали само елените, гризачите и птиците. Риболовът бил подложен на жестоки ограничения и дори усилията на чероките да отглеждат стада били възпрепятствани от безумни разпоредби. Горите били изсечени, тъй като търговците на дървен материал изкупували цялото налично количество, след което експлоатирали правата върху горите. Появили се търговци на полезни изкопаеми, които копаели земята и замърсявали и отравяли растенията и потоците. И накрая дошъл ред на водната енергия, когато в прекрасните долини били построени язовири, а безброй езера се появили там, където преди се издигали домовете на черо ките.

Промени в рода и племето / матриархалнатасистема

Управлението също се променяло; старата система на вярност към рода/племето отстъпвала пред настояванията за републиканска форма на управление и хората изплували от матриархалната система, която била основата на обществото векове наред. На тази несигурна политическа сцена пристъпили пратениците на англичаните и французите, чиито различни интереси ги карали да всяват още по-голям разкол сред чероките. И двете страни насърчавани чероките да спорят помежду си за племенния контрол, тщото тази тактика държала племето в постоянно състояние на смут. В крайна сметка чероките взели страната на британците и това довело до проблеми с белите колонизатори, които започвали да лобират и да работят за своя независима държава. Поселищата на черокйте се намирали на пътя на неумолимата приливна вълна от бели заселници. Неизбежният резултат бил поредица от войни с белите, продължили от 1756 до 1794 г., чиято кулминация достигнала с фактическото унищожаване на поселищата на чероките. И сякаш това не било достатьчно лошо, ами избухването на Американската революция въвлякло чероките и във върхушка от противопоставящи се сили. Заради съществуващата им кръвна вражда с американците и дългогодишните им връзки с британците, чероките се присъединили към последните в онова, което се оказало фатална война срещу революционерите.
Ловните земи и територията на чероките били значи¬телно свити и американците могли да заобиколят и в същото време да ги атакуват от всички страни. Към 1794 г. някои чероки вече били забегнали към хълмовете на Северна Джорджия. където през период на относителен мир и кратьк отдих до 1838 г. успели да съградят процъфтяваща общност. управлявана от родените от смесени бракове като колония на Съединените Щати.
Смесени бракове, мисионерски училища, уиски
Още промени настъпвали в характера на племето като цяло. Традиционпата вяра на народа била разтърсена из основи. Навсякъде чероките, особено учениците, ставали основен прицел на последователните усилия на моравски, презвитериански, баптистки, методистки и квакерски мисионери. които започнали своята дейност в страната на чероките през 1801 г.. Но дори в тези смутни времена резултатите не идвали бързо. Изминали години преди мисионерите да могат да отпразнуват първото покръстване на някого от чероките.
Религиозното и домашно насилие, смесените бракове, загубата на увереност, уискито, привилегиите на смесената кръв и мисионерските училища покварявали чероките. Към 1820 I. повечето чероки живеели в дървени колиби, а някои потомци със смесена кръв живеели в големи къщи, подобни на къщите на най-заможните бели. Те водели живота на белите във всяко едно отношение и имали несериозно отношение към онова, което белите описвали като “езически обреди“. От време на време се организирал военен празник, но когато се връщали от успешна експедиция, липсвал тра¬диционният ритуал на пречистване и принасяме на благодарствено приношение, а само шумна радост и пиянство. Онова, коею белите описвали като “суеверия”, останало, но дори те се поддавали на влиянието иа “нравилиото рели¬гиозно възпитание*' на мисионерите.
Пазсшнтс традициите чероки оставали верни на сим¬волите иа своето минало. Фестивалът на зелената царевица все оше бил масово посещаван, a Празникът на Великото новолуние и други празненства все още се провеждали. Жреците, които сега белите наричали “магьосници”, все още ги оглавявали и изпълнявали някои от второстепенните ритуали и заклинания. Практикувал се контрол на времето и хората продължавали да се пречистват чрез потапяне в потоци и реки. Но всички религиозни действия търпели постоянни промяна и разводняване; с течение иа времето някои от тях станали неузнаваеми.

Джон Рос и потомците със смесена кръв

През 1827 г. на конгрес в Ню Екота, щатс Джорджия било сформирано републиканско правителство, което пре копирало основни 1с характеристики на правителството на САЩ, и Джон Рос бил избран за главнокомандващ, поста вяйки начало на своята дълга и забележителна кариера като водач иа чероките. Въпреки че една непокорна група от чистокръвни чероки от Северна Каролина категорично от казада ла сътрудничи пълноценно на белите порядки и власт, другите, най-вече потомците със смесена кръв от племето, бързо заприличвали на англичани. До 1830г. трансформацията на тези чероки била почти наньлно завършила. Потомците със смесена кръв били пораснали и станали преуспяващи собственици на дюкяни, търговци, плантатори, робовладелци, писатели, племенни държавни¬ци и учители, които живеели добре и прегръщали социалните нрави на белите. Усилията на мисионерите се засилили и из цялата страна изниквали училища и църкви. Родените със смесена кръв били убедени, че са приемани от белите, че са им равни и в крайна сметка са се превърнали в онова, което белите искали от тях. Някои дори се мислели за бели. В края на краищата, във вените на значителен брой от тях течала повече кръв на бели, отколкото на чероки.

Секвоя

Някъде по това време един забележителен, но неграмотен чероки, на име Секвоя, изумил както чероките, така и белите, като създал азбуката на чероките, чрез която техният език получил писмено проявление. През 1828 г. бил публикуван първият вестник на езика чероки. За няколко месеца по-голямата част от чероките се научили да четат и пишат на своя роден език и чероките станали първото индианско племе в САЩ, което имало език и вестник, писан на собствена азбука.
Нещата сякаш се развивали добре за чероките. Забелязвали се наченки на обновление и връщане към корените. Но под повърхността ситуацията с чероките криела опасност. Щатът Джорджия се противопоставил ожесточено на идеята за племенно правителство в границите на щата и призовал за правото да се използва сила при необходимост, за да се освободи щатът от индианците. На чероките се гледало каго на пречка, която не позволявала на Джорджия да напредва с бързината на другите щати. С появата си новите бели заселници се включвали в шумните протести за отстраняването на индианците. Това продължило, докато врявата им станала оглушителна.

Пътят на сълзите

Потомците със смесена кръв научили горчив урок, който никога нямало да забравят. Сметките им излезли напълно погрешни и с фатални последствия. Те не били предвидили, че белите ще постъпят с тях така, както биха постъпили с чистокръвните индианци. За белите обаче, индианецът си бил индианец, нямало значение колко малко индианска кръв носи. Независимо от огромния напредък и отстъпките, които потомците със смесена кръв и чистокръвните чероки били постигнали, мощната машина на американското правителство започнала да се върти и през 1838 г. се извършило преместването, наречено Пътят на сълзите. Шестнадесет хиляди чероки били брутално подбрани от войски на САЩ и им било заповядано да тръгнат под строй насред люта зима към индианската територия, която днес е позната като щата Оклахома. От тази група четири хиляди загинали в оградени плантации или по пътя. Целият епизод е едно от най-мрачните и срамни събития в историята на Съединените Щати.
Други хиляда, предимно чистокръвни чероки, успели ла избягат и да намерят подслон във високите планини в северозападната част на Северна Каролина, като в крайна сметка се превърнали в ядрото на източния клон на чероките. Оцелелите след дългия поход към Оклахома са познати като западния клон на чероките и е изключение на разменени гостувания между роднини, двата клона си сътрудничат много малко.

Източните чероки

До 1935 г. източните чероки сс опитвали да наполо- бяват своя древен начин на живот. Въпреки че ежегодните фестивали били прекратени сравнително скоро, те продължили с игрите с топка и второстепенните ритуални танци, включително животинските танци, като ги изпълнявали като комичен, но свещен танц с маски - Танцът бугър. Шаманите продължавали да лекуват, да предсказват и да правят амулети, въпреки че броят им намалявал с всяка изминала година. Към 1940 г. модерният начин на живот вече бил взел превес. Дейностите в резервата се съсредоточили около онова, което щяло да се превърне в град Чероки - търговски център, който осигурява процъфтяващ туристически бизнес чрез свое грандиозно ежегодно шествие, наречено На тези хълмове, пресъздадено село на чероките. забележителен музей, центрове на изкуствата и занаятите и безброй магазини. В отдалечените краища на резервата ос¬танали хората, които следват някои от старите обичаи и онова, което те правят, е възхитително. Но с изключение на това. много малко следи могат ла бъдат видени или много малко може да бъде научено за древните предци на чероките и пътеките, по които са вървели.

Западните чероки

Западните чероки преминали през доста по-различна метаморфоза. Усядането било помрачено от непрекъснати вътрешни брожения, защото разделението между чероките със смесена кръв и чистокръвните все още не било преодоляно. Hi ори to сс оттеглили в отдалечената част на новата територия на чероките в Североизточна Оклахома. докато потомците със смесена кръв бързо се приспособили към порядките на белите заселници, като с времето станали поне толкова богати, колкото средния неиндианец, а в някои случаи и по-богати. В края на века те били добре образовани и се отличавали във всяка професия и в политическата сфера. За столица на нацията била избрана Талекуа. Днес това е бизнес център, където ежегодно се представя жива картина на живота на чероките, наблюдавана както от чероки, така и от туристи, има музей и е пресъздадено село на чероките. Сред известните членове на племето са хумористьт Уил Роджърс, адмирали, военни офицери, сенатори и конгресмени, писатели, художници, скулптори, музиканти, адвокати, лекари и учители. Уилям Кийлър, бивш главно¬командващ, е оглавявал гигантската петролна компания „Филипс**; Джойс Сеукичи Хайфлър е една от най- талантливите писателки в САЩ; Уилард Стоун е скулптор с голяма слава; Рос Суимър е бивш началник на Бюрото по индианските въпроси, а сега Специален довереник за аме¬риканските индианци.

Запалване на свещените огньове

Макар традиционното население в отдалечените гористи местности да практикувало малко неща от древния ритуален живот по време на размирните години, към края на века те си направили оброчища, където организирали Танците стомп. Всяко от тези сборища било продължение на Свещения площад и в центъра му имало Свещен огън, първоначално запален от въглените или от пепелта на древния Национален огън, пренесен с любов от специални пратеници по Пътя на сълзите. Всяко от тези землища, които са оцелели - днес те са четири, има свой вожд и служители, а членовете му се събират там, когато водачите призоват хората да танцуват.

Древните практики продължават

Значителен брой мъже и жени шамани продължават да практикуват своя занаят в Оклахома до 1945 г., а днес много повече хора участват активно в церемониите, отколкото подозират повечето странични наблюдатели. Те продължават някои от древните практики на чероките, съхраняват начина им на живот и, докато танцуват, с душа и ум се осмеляват да се върнат назад във времето, съживявайки своето гордо, имперско наследство.