Само след ден, на 21 срещу 22 декември, преминавайки полунощ, настъпва Българската нова година. Тя няма да бъде отбелязана масово като такава, затова е добре, да бъде отбелязана от нас. Преди нея, на 20-ти, православната църква отбелязва денят на св. Игнатий Богоносец и идеята за нея бива замъглена или предварително обвита в пелени, преди да бъде родена.
Българската нова година е специална, защото тя не следва общоприетата представа за нова година, основана на обикалянето на нашата планета около Слънцето за 365 дни. Тя е Слънце-центрична, а не земно-центрична, което говори за светоусещането на хората, почитали този ден и създали нашия календар. В нея основна роля играе не просто Слънцето около което обикалят планетите, а Слънцето като небесен символ на Абсолюта.
Разбира се, в настоящето, това е денят на зимното слънцестоене, когато нощта е най-дълга, а денят е най-къс. Не бива, обаче да изпадаме в буквалното само разбиране на това като един обикновен астрономичен процес. За това говори и светоусещането на нашите деди, които са извадили този ден от кръговрата на времето и пространството и са му дали специално название Еднажден, Единак, Поляз, защото с него начева, полазва новата година. Всички дни подлежат на някаква еволюция, този Ден, обаче, не. При него реката на времето и пространството спира своя стар ход.
Не трябва, обаче да се заблуждаваме, че този ден е привнесен по нашите земи, с идването на така наречените "прабългари" или, каквото и да е друго идване. Този празник е изначален за нашите земи и всякакви други паралели с ираноидни, кавказоидни, алтаьоидни и каквито и да е "идни" аналогии, не води до по-дълбокото му разбиране, камо ли припознаване от днешния българин.
Тези дни от 22 до 25 декември, сякаш изглеждат изолирани и изникват изведнъж в съзнанието ни като празнични, но трябва да се знае, че те са част от нашия древен календар и неотменими в отношението Плеяди-Слънце. До този ден, силата на Плеядите е растяла, образно, казано, и те са се въздигали, достигнали и обитавали областта на своя зенит, силата на Слънцето е намалявала. От този ден нататък, започва обратния процес и диапозицията помежду им е запазена.
Денят 21 декември бележи смъртта на Старото Слънце или старата година. Трябва може би да имаме впредвид, че с това привършва един етап, етапа на небесната уредба, на небесното домостроителство. Смъртта е “смърт”, разгледана в смисъла на това, че Слънцето идва на гости в дома на своята Майка, в продължение на 3 дни. Небето се отключва и Слънцето слиза на земята, завръщайки се в утробата на своята Майка. Божието присъствие, започва да добива земни измерения и започва да става осезателно в планетния ни бит, защото съвършенството на небесният ред, трябва да създаде и въплъти съответния земен ред. Разбира се, това е отглас на една от най-древните ни тайнства, в която роденият от Великата Майка, Син, става неин съпруг, за да се пресъздаде отново в утробата й, в нов образ и с нова сила.




Това е най-добре засвидетелствувано в пещерата Утроба, край село Ненково (х. Боровица), където според някои изследователи, точно на този ден, този акт на оплождане, на обличането на Духа с плът се осъществява. Именно затова нощта е най-дълга, а денят, най-къс, защото слънчевият лъч влиза в утробата, светлината сякаш се завръща в своето изначално лоно – тъмнината, откъдето трябва да започне своя нов път, своето ново раждане.
И в християнството, където тази тайна е привнесена, тя е много добре отбелязана в разговора на Христос с Никодим: “Може ли човек да влезе два пъти в утробата на своята майка и да се роди отново”. И отговорът е: “Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство”. Пещерата-утроба се явява своебразен трансформатор на енергиите, в която се преобразява целия доскорошен планетен бит, защото там Духа се облича в нова плът и получава своята нова енергия, ритъм и форма на проявление. И там неизменно присъстват двата компонента – вода и дух. Така се раждат боговете, богочовеците, героите, кановете/ царете. Всичките те са родени и отгледани в пещерите-утроби. Така Синът става Баща, именно чрез утробата на своята Майка, в която се връща отново. Тук не може да се говори за Едипов комплекс, а за кръговрат на енергиите, защото той Сам Себе си ражда. Не се ражда, някой друг, различен по същност, ражда се самият Син, превърнал се в Баща на Самия Себе си, в Създател на Самия Себе си. (На Изток, тази мистерия е намерила отглас в идеята за аватара.)







И именно това е изображението на Великата Майка на Хиперперакион (Перперек), която ражда своя Син или сина на своя Син, но те са един и същ, различна е само степента на схождане или прехождане на енергиите, образа, чрез който се проявява и съответно функциите, които трябва да изпълни. Затова тя носи слънчевия знак Х на гърдите си, но и новороденото е белязано с него. (И тя е представена в Откровението на Иоан с корона от 12-сет звезди на главата си) Това раждане, това излизане на Слънцето от Дома на Майка си, се извършва на 24-ти срещу 25-ти и дава нова енергия на света. Затова в този ден се пали Бъдникът с новия огън в огнището и светлината му трябва да се разнесе из целия дом, да се осветят всички небесни посоки, махалата, селището. Това е двуликият Янкул, той има своя небесен образ, но и своя земен преобраз.
Оттук нататък започва една от най-важните моменти на новородения Син – земното преустройство и бит. Той става наставник на людете, кан, цар. Това е вече земния образ на Небесния Бог, чрез който той твори наново земното битие. Ако земното лице не бъде претворено наново, то не би получило нова сила за развитие и земния мир, ще е застрашен от завръщане в своя изначален хаос. Само да си спомним за един такъв пример в една такава епоха: “пара се вдигаше от земята и оросяваше цялото земно лице....., и нямаше човек, който да я обработва”. Самото преустрояване на света, с всяка нова година, това е един вид извличане на нови енергии и нови възможности от Хаоса, неговото привеждане в друго състояние. Това е тайната на претворението.
Затова много по-късно вече при зараждането на самата християнска религия и самото раждане на Христос е осмислено като раждането на един нов цар. Това не е никак случайно, макар, че той казва, че “неговото царство не е от този свят” и е напълно прав, но той е, което трябва да извърши промяна на цялата световна същност, защото небесния ритъм, трябва да създаде нов земен бит.



Затова на Мадара, той е изобразен на кон, триумфиращ, в похода на преустройството на целия земен мир. Така, както Слънцето обикаля небесния свод, така и Конникът трябва да обиколи цялото земно лице, за да го преустрои с новото. Идеята за Конника не е случайна и неслучайно е наречен Мадара – Майка и Мардър – обединение.



(Това, е, което би трябвало да осъществи Конника в националния дух на един народ.) Мистерията е пълна, човек тръгне ли да я анализира с ума, непрекъснато се сменят понятията – Син, Баща, Майка, всяко едно от тях изразява другото.
Разбира се, въвеждането на новия социален, обществено-икономически или земен ред не идва безпрепятствено, защото трябва да се преодолее съпротивата на стария. Това е опростено представено в образа на змея, който Конника, трябва да убие или обездвижи с приковаване към земята или пращане в бездната. Обаче има още един акт, който трябва да направи – той трябва да роди майка си, и тя да стане негова дъщеря или жена, за да победи. Ражда я от себе си и в този си преобраз, тя е войнстваща, с шлем, щит и копие. (В древногръцкия епос, тя е наречена Атина Палада или по-скоро Балада).
Когато новия ред е установен, когато делата са извършени, Конника, кана/царя, трябва да умре. Той трябва да освободи от присъствието си земния бит, за да може той да се осъществи, акумулирал новата енергия, да я усвои. Тогава идва момента на неговата смърт. Смъртта на Конника не е каква да е, защото тя е белязана с възкачването по Вертикалата на Световното Дърво с обратен знак, от земята към небето.



Това неизбежно ни отвежда на Татул. Между небето и земята, на скалата е мистерията на смъртта, ковчегът, в който трябва да бъде положен, за да се освободи от своя земен преобраз. Точно така е, както си мислите, това не е ковчег, върху който каменната плоча ще остане завинаги. Както в християнството Христос не остана в гроба и гробницата му отново бе, без каменния си похлупак. Тук смъртта се превръща в сън и Синът се завръща към своя Баща, освобождавайки се от своя змен бит и завръщайки се към своето лъчисто естество на Слънце. В ковчега на възкресението се освобождава всичко, което подлежи на властта на гравитацията. Самия процес е много добре подсказан и обоснован, защото каменния ковчег е изсечен в самия диск на Слънцето, за да подскаже, именно този нов преобраз и да осмисли идеята за освобождението. Станал част от Слънчевия диск, част от Слънчевата сила, мъртвия кан/цар, трябва да уреди небесния бит и да прати енергията, която ще сложи началото на следващата нова година.


И накрая, съзерцавайки слънчевия диск на Татул, си спомних следните редове:
"Невъплътеният е вятърът и междинното пространство; той е безсмъртен, той е истинен. Същността на неговата невъплътеност, неговата безсмъртност, неговата подвижност, неговата истинност е Пуруша, който е в Диска на Слънцето, защото той е в същността на истинността."



Болг се роди, Коладе,
тази вечер , Коладе!

Застигналъ ми, мале,
Личенъ-день Коледовъ-день.
Слезалъ ми Коледа Бога
Слезалъ ми фафъ гора-та,
Та ми седналъ пудъ даро-ту

Пудъ даро-ту на чешма-та;
Я ми йоще ни тралъ
Да ми седи пудъ дароту
Пудъ даро-ту на чешма-та,
Чи ми седи пудъ дароту

Та ми виде утъ гора-та
Що станалу на земе-та.
Юнаци ми на чешма-та,
Малки моми вода точетъ
Съсъ юнаци са глуметъ,

Та на Бога пригришили
Пригришили грехъ сторили.
Налютилъ са Вишну Бога
Налютилъ са разедилъ са,
Та си наетъ сторилъ

Да си фарли люта грома
Люта грома, люта срела
Да погуби юнаци-те
Юнаци-те и моми-те:
Юнаци са на чешма-та,

Малки моми вода точетъ
Съсъ юнаци са глуметъ.
Коледа си Бога каилъ ни станалъ,
Я му дума и говори:
«Боже ле, Вишну ле,

И язъ, Боже, каилъ ни ставамъ
Да погубишъ млади юнаци
Млади юнаци, малки моми:
Бива ли, Боже, ни бива
Да ми слезе злата майка

Да ми слезе фъ Бела гора,
Да ма роди малку дете
Малку дете нишенлие,
Малку дете млада Бога?
Да ми дадешъ Златна книга,

Та са шетамъ пу земе-та
Та си уче млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Да ни фодетъ на чешма-та
Да са съсъ моми ни глуметъ.

Чуди са Вишну Бога,
Чуди са малу млогу
Малу млогу три нидели,
Па си каилъ ни стана
Да си фарли люта грома

Люта грома, люта срела
Да юбие юнаци-те
Юнаци-те и моми-те;
Лу си рукна Злата майка
Та хи вели ютговори:

Ой, ти мале, Злата мале,
Мольба ти са, мале, моле:
Коледа ми Бога на земе-та
На земе-та фафъ гора-та
Та ми седналъ пудъ даро-ту

Чи му е личенъ-день
Личенъ-день Коледовъ-день.
Я ми юнаци гюнефъ сторили
Гюнефъ сторили пригришили
Та самъ наетъ сторилъ

Да си фарле люта грома
Люта грома, люта срела
Да осреле млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Чи са глуметъ на чешма-та;

Коледа Бога каилъ ни става—
Каилъ става да гу родишъ
Да гу родишъ на земе-та
Да гу родишъ малку дете,
Малку дете млада Бога;

Да са шета пу земе-та,
На рока му Златна книга,
Та си учи млади юнаци
Млади юнаци малки моми,
Да ни ми грехъ усторетъ:

Сега, мале, каилъ ли си
Каилъ ли си, ни си каилъ?
Да си слезешъ на земе-та
Да си родишъ Коледа Бога,
Да гу родишъ малку дете

Малку дете млада Бога.
Майка му вели ютговори:
Йоти, Боже, каилъ да ни самъ.
Вутре си слевамъ на земе-та.
Лу ти са молъба моле,

Лу да си роде малку дете,
Да си пратишъ свети Ангелъ
Да му донесе Златна книга,
На лику му ясну сланце,
Какъ са шета пу земе-та

Да си пее ясна книга
Да си пее да си учи,
Кой гу види да верува.
Рече майка ни утрече
Зададе са златенъ облакъ

Златенъ облакъ и есничевъ
Та си закри Злата майка,
Та си слезе на земе-та
На земе-та, фафъ гора-та.
Лу си седна пудъ даро-ту,

Де ми седи Коледа Бога,
Та си майка затруднела
Затруднела Коледа Бога.
Та ми седи фафъ гора-та
Малу млогу деветъ месеца,

Я си ми йоще ни ражда.
Дуръ си слезе на поле-ту,
Я си фъ града ни флезе—
Богъ да бие царна харапине
Царна харапине харапска-та крале,

Чи да ми са научи,
Разедилъ са налютилъ са,
Та ми сече Злата майка,
Злата майка малку дете
Малку дете млада Бога

Та са чуди де да иде,
Низъ поле са вартела
Вартела са навартала.
На Бога са нажелилу
Нажелилу натажилу,

Та си прати свети Ангелъ
Та си слезе на поле-ту,
Намери си Злата майка,
Фана си е за рока-та
Уткара е тука долу

Тука долу фъ пещере-та,
Темна ми пещере потемнела
Потемнела поцарнела,
Лу си флела Злата майка
Ясну ми сланце изгрелу

Та ми грее фъ пещере-та.
Замочи са Злата майка
Замочи са забахта са
Та си роди малку дете
Малку дете млада Бога,

Млада Бога и Коледа;
Чудну ми дете нишенлие,
На лику му ясну сланце,
Фъ рока му златна книга
Златна книга звезналие

Звезналие ясналие;
Йоще ми чуду станалу,
Чуду ми на небе-ту
На небе-ту фъ облаци-те
Фъ облаци-те фафъ магли-те,

Изгрела ми ясна звезда
Ясна звезда и зорница,
Що ни ми йоще изгрела,
Та са никой ни дусетилъ
Чи ми са Бога родилъ,

Дусетили са трима царе
Трима царе башъ биларе.
Трима царе утъ край земе,
Трима царе царни харапине.
Та си пели Звезна книга,

Звезна книга биларева,
Какъ си пели и видели;
Яхнали си барзи-те коне
Та ми на поле излели,
Йоще ми са чудумъ чудили

Та си думатъ и говоретъ:
Какъ си Бога каилъ станалъ
Да си слезе на земо-та
Да са роди малку дете,
Да са шета съсъ юнаци

(Из "Веда Словена")

iss Публикувано на: 3.2.2010, 16:46



Много хубав материал!За съжаление един от малкото материали които могат да се прочетат за Българската Нова Година....Истинската българска Нова година - Идинак , в деня на зимното слъцестоене,която до преди сто години е била единствената общопризната от целия ни народ Нова година....Много исках да допълня казаното до тук за да се знае защо точно този ден...какви изчисления и познания са имали българите...че Янкул са казвали на Юпитер...че въпреки хилядолетните гонения,в останалите здрави и непокварени среди на народа са се запазели и до сега не само имената на множество по-важни звезди и съзвездия,но също така и умението по тях да се определя безпогрешно времето-часът през ноща,деня,или вообще срокът на годишното време.Така например са запазени имената на Колата(Голяма мечка),Малката Кола,Ралицата или Рало,по-рано Воин(съзвездието Орион),Квачката или Стожер (Плеади)....и т.н. и т.н.
Вчера много подробно писах за всичко това....как са се чествали тези празници в миналото (преди повече от 2000 г.)...как и зад кои църковни празници са прикрити за да оцелее поне малко от бгатото ни културно наследство с което днес други се хвалят... и когато бе готов моя скромен материал(защото темата е обемиста и доста неисчерпаема въпреки хилядолетните усилия за затриване)аз...не успях да го побликувам ... днес "неам нерви"...днес се порових в нета и открих едно материалче още по скромничко,но единственно в духа на това което писах.Извинявам се че ще копирам него сега,а ако Йордан пусни тема за Българските празници и обичаи с радост ще чета и ще пиша в нея....но нека темата е като календар...измислете и добро заглавие и да се събират там всички поздравления и разяснения .
...ето и материалчето:

Йордан_13

Навремето мислех, да пиша точно по тоя въпрос, който засягаш, но няма да имам възможност да го направя, така, че ще се радвам, ако си пренапишеш, това, което си писала и го публикуваш. То може да се допълва, ако има нужда. Сигурен съм, че основните водещи линии на написаното са ти в главата и можеш да ги изведеш наново. В крайна сметка, материалът, може да стане и по-хубав от предния.



Извинявам се че ще копирам него сега,а ако Йордан пусни тема за Българските празници и обичаи с радост ще чета и ще пиша в нея....но нека темата е като календар...измислете и добро заглавие и да се събират там всички поздравления и разяснения .

Това, което мога да направя е да създам цяла директория "Български празници и обичаи" във Форума, където да бъдат открити теми за всеки един празник поотделно. Друг, още по-подробен вариант е, тя да е с поддиректории, като всяка поддиректория е именувана на съответния празник, и така още повече може да заприлича на календар. Малко сложна работа е това, ама ще опитам. Какво ще кажеш?

Георги-НЗ Публикувано на: 4.2.2010, 10:34

QUOTE
(Йордан_13 @ 4.2.2010, 12:12 )
Това, което мога да направя е да създам цяла директория "Български празници и обичаи" във Форума, където да бъдат открити теми за всеки един празник поотделно. Друг, още по-подробен вариант е, тя да е с поддиректории, като всяка поддиректория е именувана на съответния празник, и така още повече може да заприлича на календар. Малко сложна работа е това, ама ще опитам. Какво ще кажеш?




Смятам, че първия вариант е достатъчен - един нов раздел във форума за българските празници , а вътре за всеки празник да се отваря нова тема.

Смисъла за мен от такъв нов раздел ще е да си разискваме и тъкуваме празниците , обичаите и ритуалите. Така както са били извършвани от нашите деди и влагания изначален смисъл в тях. Защото всяко нещо от народния бит на нас българите си има както дълбо духовно , така и практическо значение. Като голяма част от последните сме забравили и е останала само най външната обвивка от ритуала.
Смятам, че по стигналите до наше време такива "външни белези" от старите ни празници и рируали - ние можем да се върнем до изначалния смисъл и да възстановим (до колкото можем разбира се) забравеното или старателно унищоженото след насилствената византийска християнизация.

Пример за такова възстановяване е направеното от Георги Велев и неговите 3 книги за българския календар. Разбира се че всеки е склонен да допуска грешки или да се заблуждава, но лично аз му се възхищавам от постигнатото.

Още една снимка на Любовното ложе на Слънцето и Земята.

Единствената открита в света пещера утроба е в България, до с. Ненково в Източните Родопи. В светилището, където на 21 декември Слънцето опложда богинята майка....

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Тази вечер ще настъпи Българската нова година. Нека тя донесе сили, смелост и устойчивост на всички Будни Българи в отстояването на Българското и пълен разгром на неговите врагове. На всички останали, мога да пожелая да се учат от Страданието, което им предстои. Като нямате акъл в главата, ще имате сили в краката;)))

http://www.dnes.bg/…/tazi-nosht-shte-nastypi-astronomichesk…

Честит Еднажден на всички българи!Моля се на Бог да продължите да правите това,което правите.Да продължите да сте така бдителни върху случващото се и не само.Да не позволявате да ви отвличат вниманието със вредни средства за „развлечение”.Знам,че няма да се отклоните от Пътя!
Надявам се всеки от нас да постигне нещо,с което да помогне на България, нещо,което ще зарадва самия него и ще осмисли битието му!Надявам се,че ще намерите причината за съществуването си!Вярвам,че с повечето неща сте наясно.Пожелавам Ви да намерите начин да направите това,което искате!
Това се отнася и за мен!
Генерал Владимир Вазов : Трябва да победим или да умрем – друг избор няма!
— из обръщение към частите от командващия Дойранската позиция, 16 септември 1918 г.
Отново честита Нова Година!

Най-накрая по Чифут ТВ някой да каже, че днес е Българската Нова Година, не, прабългарската, а Българската! Стига с тия "прабългари". Те са, които сме ние, ние сме, които са те! Sol Invictus!

Честит Еднажден на всички българи! Бъдете щастливи, добри и непреклонни!

Рождествената Нощ настъпи и по стара наша традиция е възгласът: "Болг се роди, Коледо, тази Вечер, Коледо!": Слънцето е Победител! А на всички християни, честитим Рождество Христово!

Да е честита новата 6783 година на овена за всички будни българи!

Измежду всичките бълвочи за Коледа по теле-визиите имаше едно прекрасно предаване по БНТ1 точно на Коледа, където се излъгаха и пуснаха Анчо Калоянов. Казва се "Коледарска приказка, Славите ли Млада Бога". Там беше показано автентично българско посрещане на слънчевия Бог в габровския край. Предаването завърши с извечното българско "Бог се роди Коладо, днес се роди Коладо!"

Ако някой има това предаване на запис, нека да пусне връзката.

Запалих печката, отоплих стаята и завъртях манивелата на компа;))) въпреки ледената епоха. А, сега,да ви е честита и конвенционалната 2015 тиквенова година, макар, да няма нищо честито в нея:))) И за да не съм много лош, ви пожелавам Тиквата да ви е президент, а Левски да бие Челси със 7:0!

Да поздравя с хубавия празник Васильовден! Както е и по-известен сред народа Суроваки.
Да се сещаме за добрите енергии и те да се сещат за нас! Хубав слънчев ден е днес, Слънцето ни се усмихва, макар и всичко да е сковано от студ и мраз навън.

Бъдете здрави и телом и духом и най-вече морално!
Суроваки е днес, сурава ки, СУРОВА ЕНЕРГИЯ КИ. Суровакайте се и наричайте за добро. Овладейте новата Енерия. Да бъде.

(Днес замалко шях да осуровакам една циганка с винкел - мършата направо влезе без покана и ми предложила да ме суровака срещу заплащане. Спаси я, че бе с невръсно сополиво цигане на ръце. Размина се само с едни приказки, дето не са за пред Хора. Та инвестирала циганката в купена съровачка и щипнала по къшите и кара на ред. Или ще и дадат някой лев за нищо или ще случи на отключен дом, който за минута да отараши или пък ако попадне на немощни старци да обере докато се опомнят. Такива цигани в българските кватрали трябва да се бият превантивно и по толкова, че да не им на акъла да се връщат никога. Та таз мангалка днес ми бе Символ. СИмвол на настъпващия свят на орките на фона на българското нищоправене и медитация с поглед вперен в пъпа. )

Най-лошото е, че празникът Суроваки загуби българите и придоби циганите и се превърна в "зимният Бангу Васил". Циганина не знае същността и духа на празника, а само това, че на него трябва да придобие благини от българите. А Суроваки загуби българите, защото бяха убити българските села. Убийството на българското село ликвидира на 100% нашите народни традиции в техният автентичен вид. Затова нахлува всякакви еврейски и католически празници.

И Георги, ако имаш някакъв празник днес, честито да ти е, все повече Българи като тебе да се раждат в България.