(свободен превод от руски: Йордан Стайков)

Този български празник също е от много дълбока древност. Най-близък до него е индоарийският априлски празник на червената роза. Но, ако на юг, наистина е възможно да се намерят рози още през април, то на север, това е почти невъзможно . Затова в България „Чачак Бейреме” - „Празникът на цветята” се празнуваше приблизително в средата на май през периода на цъфтеж на черемухата (шомърт) (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D1%91%D0%BC%D1%83%D1%85%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D1%8B%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D1%8F ).
Героинята на празника беше алп биката Гюлджихан или Ашна (Ашнан) - съпругата на Самар-Гюлджимеш (Джимчак), която е духът на растителността и затова често се изобразява под формата на цвете.
Кул Гали е записал и запазил за нас, прекрасният мит за тази алп-бика. Тази легенда разказва, че когато Самар отишъл да се бие с Кувиш-Шурале, той строго заповядал на съпругата си да не напуска къщата им и да не отваря вратата на никого, докато не се върне. Тази забрана се обяснявала с изключителната ревност на Самар. Но след като победил Шурале, Самар пил отровена вода и заспал. След като научила за съдбата на съпруга си с помощта на гадаене, Ашна не издържала и отишла да го спаси, но по пътя беше отвлечена от злият див Аждаха - братът на господаря на подземния свят, Тама Тарханът Албасти.
Аждаха повел алп-биката през седемте порти до неговото подземие и поискал незабавно да я обладае, но Всевишният направил така, че в продължение на седем дни дивът трябвало да сваля амулетите-бижута от нея, по един амулет на ден. Аудан, синът на Самар и Ашна, видял отвличането на майка си насън, съживил баща си с жива вода и му разкаал за отвличането, но Самар отказал да спаси жена си, казвайки: „Тя се осмели да наруши заповедта ми и напусна къщата - това, не мога да й простя. "
Тогава самият Аудан сам тръгнал да спасява своята майка Ашна. Героят успял да победи Аждаха, навреме и да освободи Гюлджихан, но когато, тя научила за поведението на съпруга си, се ядосала и рекла: „Самар, този сабан (овчар), унищожител на растителността (символ на тревопасните животни), пожела смъртта ми, за да стане, той, покровител на растенията, но, аз няма да позволя това и ще му дам добър урок! " Алп-биката на растенията помолила Алп Барис-Бури да превърне съпруга й в камък с погледа си. Тангра не позволил смъртта на Самар. Аудан, по волята на Всевишния, успя да предупреди баща си и той оставил козле (според други версии - овен) в къщата си и се скрил. На този ден, единственото око на Барис било с подут клепач, след като го ужилила пчела (ужилването се случило по волята на Всевишния) и, за да не покаже слабостта си, той просто изял козлето, оставяйки на негово място обикновен камък. Ашна взела камъка и го сложила в двора с думите: „Нека дори каменен, седем дни да те мъчи студеният дъжд, да те простудява леденият вятър, така както аз седем дни бях в мразовитото мрачно подземие“.
Но много скоро гневът на Гулджихан отминал и тя отново се обърна за помощ към Бури. Този път Барис трябвало да върне превърне камъкът отново в Самар, по същият магически начин. Смутеният Бури отначало се опита да прехвърли вината за изяждането на Самар върху Албасти, но след това, все пак казал на Гюлджихан цялата истина. Ашна била обзета от мъка. Решила да последва съпругът си в другият свят и заповядала да направят пещера от дърво за нея. Когато пещерата или по-просто казано, голямата кутия била готова, тя влезла в нея с запас от храна и заповяда да я затворят плътно и да закачат кутията на три стълба на недостъпно и уединено място.
Аудан, след като разбрал за случилото се, разказал го на баща си. Първоначално Самар се радвал, че се е отървал от гневът на съпругата си, но след това му омръзнало да е сам и побързал да я намери. Само седем дни по-късно с помощта на алпът Карга, той намерил кутията, скрита в гъсталака, и я отворил. Отначало Самар Гюлджимеш помислил, че жена му вече е мъртва и започнал да я оплаква. Но се оказало, че Ашна просто спи и още първите ридания на съпруга й я събудили. Съпрузите отново били щастливи, а растенията, изсъхнали по време на кавгата им, отново се съживили.

Пресъздаването на този мит е основният момент в Празникът на Цветята (или на розата)
Празникът започва с игри, песни, танци и тържества от момчетата и момичетата в гората. След като се навеселят и наиграят, започва сакралната част на празникът – пресъздавенето на мита. Един от младежите с радост избра най-красивото момиче, което ще играе ролята на Ашна Гюлджихан, избира се и разказвач на митът, под чиито обяснителни песни и стихове се разгръща основното игрово действие на празника - търсенето на Ашна.
За девойката, избраната да бъде Ашна Гюлджихан, момичетата изтъкават корона - венец от цветя, на която завързват многоцветни панделки - символи на желанието да имат деца. След това, участниците в играта се групират по двойки, пресъздавайки портата, през която Ашна преминава в подземния свят. След преминаването през „седемте порти“, героинята на празника изчезва. Момичетата я скриват в горската "пещера", а момчетата, тръгват да търсят покровителката на растенията. "
По време на търсенията се инсценирало настъпването на нощта и джигитите с думите: “Издигни се, изгрей, звезда Олкер! Нека по-скоро бикът да влезе във водата!” запалвали седем факли (символизиращи Самар в облика на Алабуга или Олкер – Бикът с шестте петна) и търсенията продължавали под светлината на огньовете и с викове “Аудан! Аудан!”

И накрая, не без помощта на самите момичета, едно от момчетата (избрано да играе ролята на „Аудан“), наистина намира Ашна Гюлджихан. Играта завършва с душ на брега на Re

И накрая, не без помощта на самите момичета, едно от момчетата (той, разбира се, беше "Одан") наистина намери Гулджихан. Играта завършвала с окъпване с вода на брега на реката и хвърляне на цветната корона на Ашна (заедно с панделките) във водата.
Този празник, от който до революцията от 1917 г. останаха само обикновени майски празници, игри, някои песни и танци в гората (освен това сред мюсюлманските българи от края на 16 - 19 век момчетата и момичетата се забавляваха отделно) в миналото на българите е трябвало да осигури добро начало, успешен растеж и развитие на растенията. Но в същото време Празникът на Цветята (Чачак Байрами) носи ярко изразените черти на младежко тържество.
Венецът с панделки на Гюлджихан се превърнал в празнична шапка, потомци на кара-българите - украински момичета. А сред жените от Идел-Урал Булгар, ислямските традиции им позволявали да оставят панделки и цветя само под формата на бродерия върху женски шапка - калфак.
Изглежда, че този празник не е могъл да бъде забравен, въпреки забраните на болшевиките за провеждането му. Защо да не възстановим изцяло неговите обреди?
И разбира се, напълно е уместно именно на това тържество да почетат най-красивата девойка на аула или града, която изпълнявала ролята на Гюлджихан. Тя не носи чуждата титла «мис красота.... », а така и се нарича: Гюлджихан на аула, на града, Булгар иле...

Отново да напомним, че Цветница е изконно-древен български празник, нямащ нищо общо с влизането на Христос в Йерусалим, нито с възкресението на Лазар;))) От мистично-обредните игри на този ден, елините крадат един фрагмент и си измислят мита за Персефона, която брала цветя край пещерата и я откраднал Хадес;))) Ашна, Ашнан или още Сито/ Сита е не само алп бика, жена на третият алп в тенгриянската троица, алпа Самар (Мардукан и Кубар), но и първата българска царица, според редица източници, и като такава, тя е жена на Иджик, първия български цар на Идел (около 15 000 г. пр. хр.) Затова, момичетата носят корона от цветя. В нашите празници, духовният пласт винаги се е преплитал с държавническия, защото Българите са първия държавотворен народ на планетата, Държавата е тяхно изобретение. Иначе, Джон Ленън ги смята за зло държавите, днес;))), но те са били огромна необходимост тогава в идеята да напрайш "от хаоса - ред", т.е. да решиш проблемите на митологичното живеене. На този проблем и проблеми, ние, тогава сме намерили простичко решение - създали сме Държавата от 7 племена.
Разбира се, този празник е пряко свързан с Науруз -Българския Великден (усещате ли, как християнството лесно си е нагласило нещата) и саможертвата на Субан карга и Чак Чак! Субан ще възкръсне след 40 дни (от 21 март) и тогава ще честваме Шиллък (Спасовден), т.е. на 29 април! И затова следващия месец, (днешния месец май) е на древнобългарски, месец сабан (Сабан ай), месеца на пастирите и т.н.

М. Н. : Наслагвайки информациите от Шан кизи дъстан, тарихите и Сказанието съм убеден че Самар, Карга и Субан Суваш са един и същ алп което най-вероятно означава че Ашна е просто различен аватар на Байгал Чак-чак 🙂 В Сказанието, Самар е жена на Иджик (най-вероятно е кръстена на Самар Субан) и дъщеря на Урус Бабай(брат му), а също в него Гюлджимеш директно е посочен че е Сабан.

Й. С./М. Н.: Така е. Именно въз основа на тази аватарност на българските алпи, която идва да обслужи различни техни функции на различни нива, Овидий пише в Деберджай своите "Метаморфози". Тази аватарност влиза и в божествата на индуизма и там един Вишну, анпример връти по 8-9 аватара, гьотере

Ясно се вижда, че никакъв Лазар нема;))) Лазар си остава в Юдея;))) При нас, е нещо съвсем друго, а ходенето до реката е общуване с алпа Чулман;))) Тук, всякакво християнство напълно отсъства. Най-лошото е, че болшевиките като същински юдеи унищожиха всичко това.

https://drive.google.com/file/d/14akGJtDrcD...?usp=drive_link

https://www.voininatangra.org/modules/xcgal...6157&fullsize=1
Да се върнем към перата на главата. Ако така снимате девойката, перата биха изглеждали просто приумица, украшение, но, както видяхте от клипа от село Еркеч (премахваме глупавото пеераско име Козичино) перата са поставени така, че когато девойките се движат те също се движат и имитират летене на птица. Самите ние, знаем, че този обичай, който предхожда с малко Цветница или деня на алп биката Ашна с пускането на върбовите пръчици в реката е за да се избере невеста на Чулман, а на Цветница, ще се избере невеста на Субан. Именно, невестата на Субан, под формата на птица на утринната зора Чак Чак разрушава заедно със Субан, Стената на Дивовете, за да свърши Ледената епоха. Затва, т. нар. "лазарки" се събират преди изгрева на Слънцето и запяват своята песен, преди да започнат обикалянето на селото. Именно тези пера на главата, които трептят и имитират летене, много сполучливо, това е символ на птицата на утринната зора Чак Чак. Определено те създават една много странна и мистична атмосфера. Интересното е, че никой не реагира! Никой не вижда, очеизвадното! Така е, когато просто се следва традицията без да мисли и без да се търси. Когато се търси, обаче, не се задават въпроси от рода: "Кви са тие тюркски думи, на мене не са ми понятни"? А, понятно ли ти е, какви са всъщност, тези "лазарки" и какво правят?;))) Ако задавате по-малко въпроси и търсите повече, т.е. сте духовно будни, а не социално активни, както ви карат политиците, да сте, ще забравите за тези хуелюбци, които избирате на избори и ще се обърнете към Тангра и алпите! Нека си лапнат собствените пишки!;)))

https://www.voininatangra.org/modules/xcgal...E5%ED%E5%F6.jpg

Колко не са в час, учените коментиращи обредността! Те просто нямат "Сказание за Чулман";))) Ако го имаха, немаше да изпишат толкова глупости за тази обредност. Щеха да разберат, чи българските алпи са си земале българки за жени, особено Чулман и Субан, така, както и в еврейската Библия е упоменато, чи боговете си земаха за жени земните дъщери и така се създадоха великите и славни човеци. Но, само българите пазят ритуалността свързана с този много древен исторически период, когато Чулман си е вземал жена, когато Субан си е земал жена, за да може небесното да стане и земно, да се създаде земната теогония и да започне да тече историята. Останалото са пеераски тарталясвания и най-лошото е, че за тва, некои ора земат пари;)))
===================================================
На снимката е Лазарското хоро "буенек"
Ще припомня, че "Според българския астролог Николай Радев, целта на хорото е да се дублира космическият закон – кръгът наподобява нашата Слънчева система."- виж целия текст в линка :
https://www.facebook.com/photo/?fbid=547953...468857296484555
Ако отворите коя да е статия за Лазаруване в интернет, ще забележите, че сред всички описания на празника, авторите никога не забравят да споменат едно нещо - "мома, която не е лазарувала, не може да се задоми". Разбира се, това вярване е разпространено повсеместно в страната, тъй като в своята същност лазаруването е именно ритуал на прехода за младите момичета. След него те вече преминават в нова социално-възрастова група и получават правото да се омъжват. Но има и още едно общобългарско поверие, свързано с празника и то е, че:
"Девойка, която е кумичила, не може да бъде похитена и залюбена от змей !"
Въпреки широката популярност на лазарките, рядко става въпрос за т.нар. кумичене, което е неразделна част от самото лазаруване. Този обред се извършва, за да се избере сред момичетата най-личната мома, наричана кумица. На места това се прави преди или точно на Лазаровден, като кумицата става водачка на групата от лазарки по време на тяхната обиколка на домовете в селото. Но в повечето случаи кумицата се избира на Цветница и в нейната къща лазарките се гощават с хранителните продукти, които са събрали предния ден. Интересен е начинът, по който се избира кумицата. Момичетата се събират и хвърлят венците си в реката, а на места - бухалките за пране или други предмети натоварени с определен символизъм, като изричат определени заклинателни думи:
"Върви бързо водица, избери ни кумица!"
Вярва се, че кумица става тази мома, чийто венец изплува по-напред. В следващите дни всички лазарки се държат почтително с кумицата. Те говеят пред нея до Великден, когато й поднасят специфични обредни хлябове с антропоморфна форма, наречени кукли. Виж "обредните хлябове с антропоморфна форма" в линка:
https://www.facebook.com/photo?fbid=9617005...468857296484555
Също така се счита, че кумицата първа ще се омъжи през идната година.
Изследователите откриват мотива за змея или змията и в един от основните елементи на лазаруването, а именно в специфичното несключено хоро, което лазарките играят и което се нарича буенек или боенец. Самото хоро е бавно, изпълнява се с пристъпване и се вие подобно на змия .
Както се вие съзвездието "Дракон":
https://www.facebook.com/photo?fbid=9617856...468857296484555
За съжаление "народните танци", които е най-вероятно да видите като "лазарско хоро" са съвременна трактовка, каквато всъщност е и по-голямата част от това, което ни се представя за "автентична фолклорна музика и танци". Ето защо на края на статията ще откриете и видео запис на въпросния танц в неговия (действително) автентичен вид.
Друг интересен мотив, който препраща към връзката на лазарките със змея е един лазарски накит, който е характерен за един определен регион или дори за едно определено село. Става въпрос за с. Козичино, което в литературата е по-вероятно да откриете с названието Еркеч. Там в костюма на момите ще видите характерния наниз от пендари, разположен на гърдите, който наподобява змийски, респ. змейски люспи. Виж наниза в линка :
https://www.facebook.com/photo?fbid=9617004...468857296484555
Ще завърша с обяснението за тази повтаряемост на "змейския мотив", което е поместено в съставения от Анани Стойнев речник на българската митология (виж Източници), тъй като считам, че е достатъчно изчерпателно:
"Мотивът за змея присъства устойчиво в целокупната великденска обредност, вкл. и в песенния български фолклор. В науката с основание се смята, че разгръщането на този мотив е характерно за периода на хаоса - преход към пролетта, когато митичният змей - посредник между земните и небесните стихии, между водата и огъня, властва над хората и заобикалящия ги свят. Като се приеме, че в моминските пролетни обичаи се съдържат следи от архаичния институт на преминаване в друга социално-възрастова група с право на встъпване в брак, може да се смята, че митичният образ на змея се явява като тотем, с помощта на който посветителният обред протича по древната схема: смърт и ново раждане. В този смисъл хвърлянето в реката на върбовите венци и обредните хлябове с човешко изображение - обобщен символ на змея, хтоничен властелин, представя кумиченето като своеобразна победа над него, следвана от сполучливо навлизане на момите в новия им социален статус. Това съвпада с края на преходния великденски период и възстановяването на нарушения космически ред."
Източник на текста - "Лазарките, кумиченето и змеят":
https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?topic=552.0
"Змеят" от митологията за съзвездието "Дракон":
https://www.facebook.com/photo?fbid=9617856...468857296484555

https://www.dnes.bg/a/1-bulgaria/675972-tsv...mena-na-tsvetya

Тенгри кан
преди 97 секунди

Честит да е на всички Българи, най-българският празник Цветница! Празник, който ни свидетелства за българският мит, не само като част от световните митологични системи, но и като техен предтеча; празник, който свидетелства за български Шумер и празник, който трябва да бъде отделен от християнската религия, защото никога не е имал нищо общо с нея! С траките също! Слава на Тангра!

Както сами разбирате, на този ден, никакъв Господ не влиза в никакъв Йерусалим. Но, Ашна Цветноплодната е отвлечена в подземното царство от брата на Яга Албасти. Руските ракети, ярко демонстрират това.

"в деня, когато хората отиват на църква – Цветница, празникът на влизането на Господ в Йерусалим“

https://www.vesti.bg/sviat/ruski-udari-po-s...vetnica-6225915

https://www.youtube.com/watch?v=73wEXaVvVwA
Чачак или Цветница в Еркеч. Знаете, онзи ден, писах, че Еркеч, това е вероятно чувашкото Яркач, чисто българско име на селото.
Първото, което прави впечатление е, че попа изцяло липсва;))) Хуелюбеца нема место тук! Второ, девойките... Девойките са без патешки жуки, гримове и дълги маникюри държащи айфони! Да не говорим, че нямат дъх да ръсят акъл;))) Искат се здрави ръце, крака и кръст в тва оро, щот мъжете дърпат, да си ебе майката...;))) Въобще, доста силов обряд с много игра, пеене и търчане;))) И да си умрел, щеш, не щеш, ша воскресиш, хеле, па некви грехове, да са ти останале, то дъх, не ти е останал, па грехове.... Ето, това е българското, чисто българското! Останалото е гръцко или еврейско!


https://www.youtube.com/watch?v=rabXhWrS9Qs...FkSnHUVysI0BERQ

Вместо да са тъпчете в църквите и да чакате, двамата хуелюбиви попове Какалайча и оня вампир, патриарха ви, да ви опростят греховете, научете да свирите и пеете, тази песен;))) Що за добитък са станале, болгарете? Тази песен ще ви опрости греховете, капути! Да ва евъ и в греховните, да ва евъ...Греховни... Те тва е Цветница, шамандури;)))