С риск да се повторя

[Eлтимир]

Посмъртни записки
"Ти, Който се намираш зад белите облаци,
Ти, Който се намираш зад черните облаци,
Ти, Който се намираш на синьото небе,
Ти, Който си във владенията на Тангра!"
"Джагфар Тарихъ", т. III
Един ден човекът ще разбере, че може да стане Бог. Но преди това друг ще е попречил то да се извърши. Той, другият ще е осъзнал, че човекът не бива да става Бог, че човекът има стойност единствено като дете на Бога. И този друг ще е човек.
Но поредното човешко усъвършенстване все пак предстои, предстои поредното преобразяване. Познатият свят ще бъде унищожен, повечето хора ще загинат, досегашният начин на мислене ще се разпадне, устоите на познатото ще се разпаднат и човечеството ще престане да съществува. Нека не ви е жал за него. Как ще се роди отново, ако не умре? Нима не забелязвате: хората престанаха да вярват в живота след смъртта. Лошото е, че напоследък взеха да не вярват и в самото умиране. Ето, затова ще им се случи непоправимото.
Вместо да се вайкате над приближаващите изпитания, по-полезно ще е, ако размислите над три важни въпроса: причините за смъртта на Старото; методите на унищожението; и пътят, по който ще стигнете до Новия свят.
Ще става все по-ясно, че за много хора действителността, проектирана в техните мозъци има много малко общо със същинската заобикаляща ги действителност. И че миналото, запомнено от тях не е еднакво с миналото, в което те действително са живели. В такъв свят ще става все по-невъзможно да се живее.
Наскоро по телевизията даваха някакъв стар филм. Гледал го бях преди осем години, но помнех съдържанието му. Много забавен, разтоварващ, неангажиращ филм, затова не прехвърлих на друга програма. Зяпах разсеяно, смеех се на веселите моменти и чаках края. Знаех какъв ще е, твърде ясно го помнех. Грешка! Също както в други моменти ми се е случвало да забележа, и този път филмът имаше различен край. ›
Световете се смесват и ние поемаме по пътеките на един свят, чийто вчерашен ден е различен от нашето истинско вчера. Откриват се неподозирани възможности, но само за научилите се да влизат и излизат съзнателно. Всъщност "съзнателно" не е точната дума. Посоките са Огнени, те тръгват от сърцето, не от ума.
Вероятно ви се е случвало да вървите по улицата и съвсем неочаквано да ви обхване чувство за свежест. Въздухът става чист и прозрачен, цветовете - неподозирано ярки, мисълта - ясна, тялото се изпълва със сила. Усещането продължава най-много няколко секунди, но се помни дълго. Навлезли сте в друга, по-красива, по-добра реалност, но тя бързо ви е изтласкала обратно. Преценила е, че сте твърде чужди за нея.
Обсъдихме две възможности за избавяне от заобикалящия ни кошмарен свят, от подобието на живот, в което ни натикаха враждебни на Небето сили:
- Осъществяването на промяна до степен, при която по-хубавият свят да ни приеме като свои;
- Или него, светът да доведем тук, да го слеем с нашата мрачна действителност.
За осъществяването и на двете са нужни нови умения. Кой ще ни научи?
Усетих мириса на Емшан - трева и си спомних времето, когато бяхме там - в безкрайната Велика Степ. Когато бяхме всички и бяхме заедно. Свещеният Орел Турул бе разперил криле над нас и ние пеехме:
"Един Тангра! Един Кан! Един Завет и един Закон! Мен тайре! Тангра, ешкесен!"
Тогава бяхме неопетнени, световете ни приемаха, съседите ни по разум не ни гонеха, Вселената ни обичаше, защото бяхме деца на Тангра. И отново ще бъдем чисти и честити, когато приемем своя Творец и Покровител в сърцата си, когато се върнем към Него. Кой ще ни върне, кой още не е забравил Пътя?
Нашата извечна Вяра!
А нея кой ще върне? Как ще доведем спасителната Вяра?
В изписан върху пергамент християнски текст открих древната, проклинана от злите фигура - преплетени четири квадрата, оградени с двоен кръг. Червено-белият символ грееше сред посветените на Бога слова. Знанията на миналите хилядолетия не са изгубени, те съществуват и днес, но са изоставени и мъртви. Ще дойде човекът, който не пожела да стане Бог и ще ги възкреси. За възкресението ще плати с живот. Днес в него са въплътени човекът и колобърът. Колобърът ще принесе в жертва своята човешка плът, за да му повярват народите, когато им каже: "Ние сме тези, с които имате общи цели. Последвайте ни!" Народите ще се освободят от властта на паразитите, ще го последват. Ще тръгнат след него и придружаващите го Чонгар, Увей и Цасан. Когато той повика своите придружители, никой няма да повярва, че тях ги има, докато те наистина не пристигнат. Но всички хора ще ги видят и място за съмнение няма да остане. Ще се вслушат в думите на Зент и Абрек, ще повярват на Чакар. Колобърът знае как да победи, той помни думите на Кан Атила, изречена преди битката в Каталаунските поля: "Вървящият към победа не го достигат стрели!", той съзнава, че умирайки за Победата, устременият воин всъщност е победил Смъртта. Ето какво ще се случи:
Видях мъртво тяло да лежи върху болнична носилка. Дойдоха много хора, вдигнаха носилката и я понесоха. Високо, над главите си. Ръцете им се изправиха, пръстите им вече не достигаха носилката с тялото, която плавно се понесе към отворилото се да я приеме Небе.
Една Вяра възкръсна!
Много хора ще си спомнят аромата на Емшан - трева, ще отсекат трепетликово дърво, ще издялат острието, което трябва да се издяла, ще извършат, каквото има да се извърши. После ще принесат своите дарове на онзи, който отвори очите и отпуши ушите им, ще отправят пълен с доверие взор и ще изрекат:
"Зарадвай се на нашите подаръци,
предай нашите молби на Тангра -
нека Тангра ги изпълни,
нека с радост се изпълнят сърцата ни."
Неразбралите ще се подиграват, ще се присмиват, ще гледат с надута глупава надменност, но озарените от сиянието на Тангра ще отвърнат: "О, вие имате право, вие сте извънъредно осведомени! Вие постоянно се информирате, постоянно пиете вода от мътния извор на вашето незнание!" Невежите пак нищо няма да разберат. Смъртта им ще се крие в сянката на високомерно неразбиране. И само един от тях ще се размисли и ще изрече: "Животът премина в търсене на нашето собствено "Аз". Но ние все не успяваме да го намерим. Там, където би трябвало да се намира то, от дълго време се е настанил някой друг". Мъдрият размисъл ще му донесе пощада. Той ще излезе от редиците на сганта и ще тръгне да търси себе си. Той вече ще е научил: орган, който не се използва - закърнява; разум, който не се развива - подивява. Трябва ли да настояваме хората да бъдат хора, когато те толкова много искат да се превърнат в зверове?
Съвременните земни властници нямат вяра, нямат даже идеология, нямат светоглед и разбиране. Те разчитат на парите, на лъжата и насилието, на измамата и принудата, на подлостта и коварството. Днешните властници са плебеи и няма в душите им нищо благородно и възвишено. Те не искат и не могат да предложат на народите нищо друго, освен заблуди и глад. Те даряват единствено с мизерия гласувалите за тях. Те отровиха самото човешко съществуване, ограбиха, каквото имаше за грабене, омърсиха чистото, до което успяха да се доберат. Властниците не можаха да проумеят, че само водачът на свободни личности може да се нарече Владетел. Властващият над обезправени роби е робовладелец, та макар именно робите да са го избрали за свои властник. Властниците не съумяха да се превърнат във Владетели. ¤
Служителите на различните църкви последваха примера - призваните да бъдат духовни пастири, претендиращите да са изразители на Божествената Воля вече не мислят за друго, освен за изгодата и печалбата. Те отрекоха правото ни на живот. Ние нямаме друга възможност, освен да ги отречем от себе си. И нека най-сетне спомена едно име: Символ на умиращото българско Православие ще бъде отец Боян Саръев. Той няма да бъде допуснат да стане свидетел на Новото, тъй като е прекалено свързан със Старото. Той ще стои отвън, на стълбите, докато в залата се извършва Провъзгласяване. Изпълнението на предсказанието ще е знак, че наближава връщането на монархията. България отново ще бъде Царство, но друга Вяра ще властва в нея. Защото днешната допусна окървавеният блясък на златото да замени смисъла на човешката Мисия. Защото целият нравствено-идеен потенциал премина в ръцете на преследваните Тенгриани. Безвластието на всевластните се съдържа в тяхната невъзможност да внесат и най-малката промяна във Вселенските закони. Но Тенгрианите познават Небесната воля, и тя, Волята ще ги постави на царския Престол! Днес ги гонят, преследват ги, овластените впрегнаха всичките си налични сили против Тенгрианите, но кога ударите на врага са плашили истинския воин на Тангра?
И Тенгрианите преминаха в атака!
Светлите магове явиха видение за края на лишения от справедливост път. Човекът видя своята родна планета в бъдещето. Видя своя далечен потомък, който чакаше утрото, а то все не настъпваше. Просто нямаше ден, истински ден нямаше. Никога. Нощта се заменяше от здрач, който траеше дълго, дори прекалено дълго, а после настъпваше нощ. Видя, който се съгласи да види. Повечето предпочетоха да пребивават в безпросветна слепота. Как може да им се помогне, когато те отхвърлиха всяка помощ?
Идат времена по-трудни и по-страшни от всичко, което човекът познава или си мисли, че познава. Идат дни на разложение и смърт. Идат дни на възкресение и нов живот. Иде денят, когато непожелалият да стане Бог ще се обърне към малцината оцелели. Вятърът ще разнесе из всички посоки думите му:
"Беше тъмно, вие дочакахте Утрото! Гледайки Слънцето - пейте!"
Човеците чуха завърналия се маг и запяха!
1998 година по Грегорианския каледар

[ЛЕМС]

РИСК?
Докато не го ОСМИСЛИМ, Колобъръ, НИ ГО НАПОМНЯЙ.
Всеки възприема със своята скорост. Тук повторението не е майка на затъпяването, а на ВНИКВАНЕТО и Кармата.

Като Деца на Тангра , ние имаме Мисия и ако се отклоним от нея ... просто България няма да я има. И този риск: ДА ЗАГУБИМ РОДИНАТА СИ е напълно реален, както и голямата вероятност Тя, Българията да ...ИЗБЯГА ОТ НАС.

[Mistique]

Много красиво !!!