Какво е отношението на воините, към 24 Май?

Добре, щом ще го оставим да мърда, поне да кажем малко повече по въпроса, къде се ниспослират Божествените енергии в Тенгрианството.

Има 4 основни места, където става това:

1) В Камъка (природата)

2) В главата на Кана (човека)

3) В опашката на коня (животното)

4) в свещения меч (оръжието)

Разбира се, тази уточнена многопластовост (но все пак уточнена, конкретизирана, а не стихийна) е станала основание за тези, които са възприемали в древността
Тенгрианството да кажат, че "Бог е във всичко" и да създадът така наречения днес "пантеизъм". Това за уточнение на Пиров, разбира се, той ще сметне този процес за нещо лошо и вредно.
Да продължим нататък, понеже Пиров акцентува върху сърцето като орган, при Тенгрианството, ние обаче слагаме на първо място Главата, не сърцето!
Защо е така, обаче, нека Пиров се напъне малко сивото вещество...
Аз само ще му помогна с един цитат от Книгата на Енох

XLII. Мъдростта никъде не намери на земята място, където да
положи глава; затова избра за свое жилище небето.

2. Мъдростта слезе на земята, за да живее с децата
человечески, но съвсем не намери там жилище. Тогава тя се
върна в своето небесно жилище и зае място сред светите
ангели. След нейното оттегляне дойде неправдата и намери
там своето жилище. Тя бе приета от синовете человечески,
както дъждът се попива от пустинята, както росата от
зажаднялата земя.

И аз да се намеся. Не знам, за това питам. Преди кирил и методий да измислят азбуката, ние нямали ли сме букви? Не сме ли писали на някакъв език? Какво е глаголицата? И ако сме имали азбука преди кирил и методий, то тя не е ли била по-правилна, по-българска? И какво общо има старобългарския език? Помня че учих в училище старобългарски. Повтарям, че не знам и за това питам.

ПО-нагоре в дискусията, мисля, че този въпрос беше изяснен.
Ето и малко допълнително като информация от книгата на Боно Шкодров "Писмените знаци на древните Българи"


Заключения:
1. ПИСМЕНИТЕ ЗНАЦИ НА КИРИЛИЦАТА И ГЛАГОЛИЦАТА СА БЪЛГАРСКИ, А НЕ ГРЪЦКИ, ЛАТИНСКИ, КОПТСКИ И Т. Н.
2. СЪЗДАТЕЛИТЕ, БРАТЯТА КИРИЛ И МЕТОДИЙ, СА БЪЛГАРИ ОТ РОДОСЛОВИЕТО НА БРАТА НА АСПАРУХ, КУБАР И СА ВНУЦИ НА БЪЛГАРСКИЯТ КАН САБИН /764-765/, НАПРАВИЛ ОПИТ ДА ПОКРЪСТИ БЪЛГАРИТЕ В ХРИСТИЯНСКА ВЯРА.
3. ЕЗИКЪТ НА СВЕЩЕНИТЕ ПИСАНИЯ, ИЗПОЛЗВАН ЗА СВЕЩЕНОСЛУЖЕНИЕ В ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ СЛАВЯНСКИ СТРАНИ Е БЪЛГАРСКИ И ИМЕННО ТОЗИ ЕЗИК, ВЪПЛАТЕН В ХРИСТИЯНСКАТА ВЯРА, Е ОБЕДИ-НИЛ ТЕЗИ СТРАНИ В СЛАВЯНСКА ОБЩНОСТ .
Великото творческо, организторско, просветителско и хуманно дело на св. св. Кирил и Методий е българският принос, който има значение не само като покровителство на Европа, а и за изглаждането на кул-турата и историята на съвременната цивилизация.

ИЗВОДИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ:
БЪЛГАРИТЕ са един от древните народи, който в периода ІІ в. пр. н.е. - VІІ в. от н. е. е познат в “изворите на историографията” под различ-ни имена. Най-често срещаните сред тях са: САРМАТИ, или имена на техни владетели - КУШАНИ (кан Кашан), АЛАНИ (кан Алан), или пък имена на техни съюзници - КОТРАГИ, ХУНИ и АВАРИ. В периода VІІ-ІХ в. българите са обособени в три отделни държави: Дунавска България, Киевско-Волжка България и Хазария, които са подложени на трансгресия-та на християнската, мюсюлманската и юдейската религии. Опитите да се запази Тангризма, старата българска религия, се оказват безуспешни. Не се постига единно становище между трите български държави и по от-ношение Реформата, както на религията, така и на писмената система.
Реформата на писмената система и на религията в Дунавска България се осъществява от два координирано действащи екипа - на дър-жавната власт и на духовните реформатори. Първият екип е оглавен от кан = княз Борис, а вторият от братята Константин (Кирил) и Методий, всичките от род Дуло.

РЕФОРМАТА на писмените знаци на старите българи е завършена в 855 г., като от старата писмена система, състояща се от 132 знака, са подбрани и остават в употреба 58 знака с 36 фонетични значения и съот-ветни цифрови стойности. В тази съкратена форма “Кирилицата” наподо-бява гръцката и латинската азбуки, но е по-съвършена от тях по отношение съответствието фонетичен звук - графичен знак. Решен е и въпросът за превода и съставянето на богослужебните книги, подбора на речнико-вия състав, църковния ритуал, речитатив, песнопения и пр., които също се доближават до източната и западната християнски църкви. Този процес изцяло и успешно е извършен от двамата братя Константин (Кирил) и Методий и присъединилите се към тях съмишленици и ученици (калиграфите, майсторите в обработка на кожи за писане, леярите и ковачите на ме-тал, подвързвачите на книги и др.). Повечето от тях са родени в централните области на Българската държава.
РЕФОРМАТА на религията, подготовката на обществото в българ-ската държава да се отрече от старата религия и да приеме християнството е процес, който има характер на държавно проведена революция за смяна на обичайните норми и закони за поведение и владение. Като пример за тази промяна е достатъчно да отбележим следните обществени принципи: ”Един Бог…Една жена…Изповед за греховете…и т. н”. Отпорът срещу отмяната на религията на старите българи и приемането на християнството има широка обществена поддръжка, при което се стига до вътрешни военни регионални стълкновения (Религиозни войни) и международно пресиращо влияние. За Тангризма са аварите и Хазария, за мюсюлманството - Волжка България, а за християнството - Дунавска България, Константинопол и Рим. Изход от това състояние е твърдата позиция за прие-мане на християнството на българския владетел Борис І, неговия брат Докс и тяхната сестра, подкрепени от преобладаващото мнозинство членове на Великия събор.
Глаголицата (861 г.) е междинен и компромисен вариант за регионално решение на горепредставения усложнен проблем. Тя е създа-дена в изпълнение на договорите на Борис І с Лудвиг Немски и неговия брат Карл Плешиви в западния регион на българската държава (сегашните територии на Чехия, Словакия, Словения и Хърватско).
Кирилицата (855 г.) добива поддръжка и разпространение в централните области на християнската българска държава още преди Великия събор (893 г.), за което свидетелства и писмото-молба на съуправи-телите Джун и Салахби (Олег) до кан Алмиш да се разреши използването на тази азбука в Бащу (Киев) и Новгород като официална писмена система (894 г.).

А това са изследванията на Никола Гигов за Писмеността в Родопите, част от книгата му "Орфей и Азбуката". С доста от нещата в нея съм съгласен, с други - не.
Важен е извода - че нашата АЗБУКА не почива върху гръцкото писмо. Нещо, което христиените неистово искат да е така.

Затова аз смятам Кирил и Методий просто за продължители на делото на древните Българи в областта на писмеността, а не за създатели на Азбука. Те не създават Азбука, а просто реформират и систематизират това, което нашите деди хилядолетия преди това са създали.



ТАЙНАТА НА ПОСВЕТЕНИТЕ
По времето на Орфей светилищата са били най-магнетичните
места. Те са били сърцето на племето. В него се е съхранявала
паметта на предците, в него са се изграждали обрядите, в него са
звучали песнопенията и в него се е прорицавало бъдещето.
Орфей израства от дете в светилището на Дионис и душата му
е в светилището. Ако има нещо, което у него поражда съпротива,
това е принасянето на кръвни жертви. Основното у Орфей е:
„Кръв не проливай“. Орфей е против човешките и животински
жертвоприношения. Наш езиковед е изписал: „Трагичната съдба
на българския народ е свързана и с трагичната съдба на българ-
ската книга“. Хиляди са унищожените стари ръкописи – на траки,
славяни и прабългари. Умирали сме и сме се прераждали като
феникс птица. Районът на село Гела ще се окаже най-древният
просветен и културен център, далеч преди Атонските манастири и
Бачково. Следва просветният и културен център на Пловдивските
тепета, сетне Преслав, Охрид, Рилския манастир ... „По-добре
книга, отколкото паметник!“ – са изричали древните – „Което се
напише с перо – не може да се отсече с брадва“.
Според Хикман древните иероглифи се четяли и пяли. Писмото
отначало е било рисунка, музика, слово, в тяхното единство.
Каменният надпис от село Гела ще е още едно доказателство,
че голямото светилище на Дионис е било в най-високата част на
Родопа планина.
В древността цяла Родопа планина е била покрита със светилища.
--------------------------------------------------------------------------------

Най- сетне за какво са тия букви, които е изобретил и съста-
вил?
Какво е това „всепамет“ (Азбуката).
В голямото светилище на Дионис Орфей има училище с деца
– ученици. Три години тези ученици мълчат и се наричат акус-
тици. Същото по-късно ще приложи Питагор в Питагорейската
школа. Едва след това учениците могат да участват в беседи. Така
„думите в мълчание“ се прераждат в „думи в говор“. Но „думите
в мълчание“ е каптиране, а „думи в говор“ – изтичане на чешмата.
Коя чешма може да устои ако не каптира водата си.
Затова ще никнат признания: „Човекът, които пръв установи
тези закони на буквите е Орфей и Кадъм Островитянинът“ (Това е
признание за създателите на азбуката и още един факт, че Кадъм
не е финикиец, а трак от някой остров).
Орфей може невъзможното: камък, увит в папирус, ударен
от Орфей с пръчица – папирусът се развива и отлита, а камъкът
остава във въздуха, без да пада. Орфей е отнел тежестта на ка-
мъка. Той може със звук да строи камъка. Останал камъкът във
въздуха, без да пада, издава звук. Този звук се нарича „соника“
и лекува. Орфей е посветил цял химн на най-големия египетски
жрец – Протей.


Орфей достига и до „пеене на сън“ – белег на избраничество.
Той ще пее и когато му отсекат главата с меден меч и я захвърлят
в Хебър (Марица) заедно с лирата. Орфей ще пее и когато е в
гроба и самият му гроб ще пее. И хората, които се докоснат до
този гроб, в този миг ще запеят.
Решил е да създаде и азбуката. Там е душата му. И през какви-
то и лабиринти да мине това дело – азбуката, като душата – не
може да се изгори, не може да се удави, не може да се заличи. В
азбуката Орфей е вложил собствената си душа.
ПЛЕАДА ЗАБРАВЕНИ – НЕЗАБРАВИМИ ПОЕТИ
Някога Родопите са смятани за планина-сфинкс. И всички
загадки и отговори се кръстосват около името на Орфей. Но са-
мотен гений ли е Орфей или той е най-ярката звезда сред плеяда
древни поети на Тракия.
По Аполодор за синове на Калиопа и Ойагър се считали Лин
и Орфей. Това означава, че Орфей е имал брат, който се е казвал
Лин. (Лин е упоменат в плочата от село Гела). Лин е учител на
Орфей по музика. Хезиод пише за Лин: „Колкото смъртни певци и
китаристи имало, всички го оплаквали по пирове и хороводи като
започвали и свършвали с Линос“. Лин изобретил триструнната
лира и поетичния ритъм. Бил запознат с финикийската азбука
(Обърнете внимание на това!). Споменават го Омир и Хезиод.
Не друг, а Омир пише как гърците изучавали песен от Лин, как
възприемали хорото на траките и как пеели и свирели „хубава
Линова песен“ – думи на Омир. Лин е създал така наречената
„лунна поезия“. Това е най-скръбната поезия писана досега. Лин
е убит от свой ученик, заради това, че Лин бил недостижим.
Велик съвременник на Орфей е поетът на Тракия Музей. Той
е бил ученик на Орфей. В двора на Пизистрат са документирани
поеми, които се приписват на Музей. Платон представя Орфей
и Музей за братя. „Жреците – пише Платон – привеждат за сви-
детели поетите. Те представят много книги на Музей и Орфей“.
Какво голямо признание на Платон за реални книги на Музей и
Орфей. И по-нататък Платон пише: „И по тези книги извърш-
ват своите свещенодействия“. Ето как тракската култура е била
възприемана в древността от Гърция – с чувство на признание
и преклонение.


СЪЗДАТЕЛИТЕ НА АЗБУКАТА
Да изброим създателите на азбуката:
1. Орфей.
2. Лин.
3. Музей.
4. Аристей.
5. Кадъм.
6. Паламед.
От тези създатели на азбуката на първо място е Орфей. Ге-
ниалният му принос е дал тласък на една колосална идея. Сам
Орфей е написал в Египет: „КОГАТО В ЕГИПЕТ СЪЗДАВАХ
СВЕЩЕНОТО СЛОВО“. В началото той е бил единствен, а след
това един по един е привлякъл горните поети.
Орфей е започнал да създава азбуката в Египет, след това във
Финикия, а след това и най-вече в Родопите. Като заровено зърно
в добра почва Орфей е дал възможност писмеността да поникне,
да кълни, да вретени и да узрее като златен клас. РОДОПИТЕ
СТАВАТ РОДИНА НА ТАЗИ ТЪЙ ДРЕВНА АЗБУКА.
Създаването на азбуката е революционно дело – това е всемай-
ка на човешката памет. Забравата върви и мете спомените, а азбу-
43
ката върви след човека и го възкресява. Словото е божествено и
носи „седемлъчащите зони“. От всяко истинско слово говори Бог.
„Всичко е числото 7“ – изрича Орфей и го повтаря Питагор.
Ето кратки щрихи за създателите на Азбуката.
1. Орфей Родопееца – Канос. Той създава азбуката през XIII
в.пр.н.е. Изготвя я в Родопите – в светилището на Дионис. Дарява
я на Гърция, за да се разклони в цяла Европа.
2. Лин. Изписан в Каменния надпис от село Гела. По-голям
брат на Орфей и негов учител по музика. Затова Орфей изписва
името на Лин. На Чернатица, между селата Ситово и Бойково е
имало селище на име Лин.
3. Музей. Това е най-добрият ученик по музика на Орфей.
Останала е легенда, че след смъртта на Орфей лирата на Орфей
се е полагала на Музей. И Лин, и Музей са знаели финикийската
азбука. Към Музей са се обръщали с думите „Дивни Певецо!“.
4. Аристей. Този певец-трак е откривател на пчеларството.
И той е познавал финикийската азбука. Бил е зет на Кадъм. За-
виждал на Орфей и причинил смъртта на Евридика – подгонена
от него през родопските ливади тя стъпила връз люта змия. За
наказание Аристей погинал от собствените си пчели.
5. Кадъм. Дядо по майчина линия на Дионис. Аристей е зет на
Кадъм. Кой дядо няма да види чедото и внучето си. А те са в Ро-
допите. Затова името на Кадъм е записано на Каменния надпис от
село Гела – благодарност за пренасянето на финикийските букви.
Кадъм е по-малък брат на сестра си Европа. И Европа е дошла
през морето като се заселва малко по-наизток от Родопа (край
река Марица). Тя дава име на първото географско обозначение
на думата Европа. По поръка на баща си, Кадъм е търсел сестра
си. Но тя е избягала при тракийския цар Финей. Той я дарява със
земя в района между Марица и Странджа. Тук Европа живее в
свои владения и вече не се завръща във Финикия. Понеже краят
на Тракия е Финикия, навярно Европа бяга към корена си. Цяло
родово гнездо има в Родопите от клона на Кадъм. Взаимното та-
чене между Орфей, Дионис и Кадъм е било голямо. Тъкмо това
е породило завист у зета на Кадъм – Аристей.
44
6. Паламед. В гръцките извори за раждането на писмеността
също са упоменати имената на Орфей, Музей, Лин и към тях е
прибавен и Паламед. Мнозина смятат Паламед за грък, но той е
от Финикия и навярно той е единственият кореняк- финикиец. Той
живее след смъртта на Орфей и предава на гърците 16 букви от
азбуката. Другите гръцки букви са прибавени по-късно.
На името на Паламед има драма от Софокъл. Но кой е Пала-
мед?
Той е финикиец. По време на Троянската война е бил жив и
незнайно защо застава на страната на гърците. Заедно с ахейците
воюва пред стените на Троя. Бил храбър и ахейците го обичали.
Но Одисей дълбоко го мразел и търсил повод да го убие. Това
станало така.
Одисей затаил омраза към Паламед задето Паламед разкрил
някои от хитрините на Одисей. За да си отмъсти, Одисей взел
торба със злато (плячка от Троя) и я заровил в земята, където
била палатката на Паламед. След това Одисей публично обвинил
Паламед, че се е продал на троянците и че бил подкупен от тях.
Завел ахейците на мястото, където сам закопал златото, разкопал
земята и в гнева си всички ахейци убили Паламед с камъни. Така
загива Паламед.

Онези учени, които пишат, че в основата на кирилицата лежи
гръцката писменност, се лъжат. По времето на Орфей още няма
гръцка писменност, за да я ползват. Вярно е обратното – Орфей
помага на Гърция да си има свое писмо. Затова в Гърция високо
тачат Орфей Родопееца. Ние не го тачим достатъчно.

За глаголицата не знам, ама повечето писмени знаци на кирилицата със сигурност са гръцки. Това е да му викаш на черното бело. А си е А насекаде а произлиза от Алеф. Финикийците са я приели като Алфа, Арабите като Алиф. Гърците съответно от финикийците като Алфа. Тъй като у нас нема как да е влезла от латинския (където също е дошла чрез гръцкия) безумно е да се твърди че е дериват от некоя пра-българска азбука, а съвсем случайно съвпада по форма с алфа. Така е и с другите двадесетина букви. Те само на изглед са идентични с гръцките, и редоследа в азбуката им е същия, но немат нищо общо с грцките букви, а идват от некое старо Българско писмо. Те това е те. също така не сме имали нищо общо със славяните, а сме един народ с татарите от киргистан и от не знам си къде.
Хора, уважавам религията ви, и националната идея, макар че съм на противоположно мнение, но моля ви когато изтъпвате с некоя теза за произхода на нещо, поне го аргументирайте с някакви доказателства, и да не е в разрез с логиката. Иван по-горе ме посъветва да чета нещата безкритично. Ами как става това безкритично да повярваш че кирилицата нема нищо общо с гръцката азбука? Поне някаква логика.

За глаголицата не знам, ама повечето писмени знаци на кирилицата със сигурност са гръцки. Това е да му викаш на черното бело. А си е А насекаде а произлиза от Алеф. Финикийците са я приели като Алфа, Арабите като Алиф. Гърците съответно от финикийците като Алфа. Тъй като у нас нема как да е влезла от латинския (където също е дошла чрез гръцкия) безумно е да се твърди че е дериват от некоя пра-българска азбука, а съвсем случайно съвпада по форма с алфа. Така е и с другите двадесетина букви. Те само на изглед са идентични с гръцките, и редоследа в азбуката им е същия, но немат нищо общо с грцките букви, а идват от некое старо Българско писмо. Те това е те. също така не сме имали нищо общо със славяните, а сме един народ с татарите от киргистан и от не знам си къде.
Хора, уважавам религията ви, и националната идея, макар че съм на противоположно мнение, но моля ви когато изтъпвате с некоя теза за произхода на нещо, поне го аргументирайте с някакви доказателства, и да не е в разрез с логиката. Иван по-горе ме посъветва да чета нещата безкритично. Ами как става това безкритично да повярваш че кирилицата нема нищо общо с гръцката азбука? Поне някаква логика.

Ти на противоположно мнение за националната ни идея ли си? И искаш да ни изкараш азбуката с гръцка основа, при все, че ти показвахме немалко изследвания? Ти искаш повече, което означава, че просто искаш повече информация - разузнавателни данни за службата ти.
Хитър, но не чак толкова. Винаги съм смятал, че ченгелите от ДС са тъпи прасета.
Аз предлагам - БАН. Да те направим академик. Вие уважавате тези титли. С по-горното си изказване ти показа, че не си Българин, а или гръкоман или пък евреин с гръцки произход.

Да, Пиров! Стягай си багажа, че ще те гоним, щото си вреден за нас с тия твои писания! Видя се то, че не си от нашите. И не идвай повече тук! Не си ни полезен!

Айде по-живо, по-здраво.

И успех в борбата с вятърните мелници!!!!

Кервана все пак си върви!!!

Ама обичате да говорите празни приказки. Или да говорите без да държите сметка, че думите имат смисъл, че трябва да имат смисъл.

Как ще уважаваш "религията ни" като не си запознат с нея? Хеле пък да я уважаваш, пък да си на противоположни позиции! Който не знае, не може да има позиция. Не може да дава оценка. Това имах пред вид, а не че трябва да си безкритичен. Освен това дуалното на критика не е вяра. Аз не казвам, че щом не критикуваш, трябва да повярваш. Такова положение би било също толкова израз на невежество. Ето как с такива като Пиров няма откъде да започне човек да общува. На него му се губят не 7 години, а цели епохи. Но ние не го критикуваме за това. Ние му сочим какво е положението. Не е срамно или страшно да си невеж. Пътят пред всеки е отворен и безкраен.

За тези, които не са чели великата книга на Сервантес, едно пояснение за тази приказка. Идеята на Пиров е, че това е една безнадеждна борба срещу многократно по-силен и прикрит противник. В това изречение е казано много и символиката е пълна.
Наистина Дон Кихотовците, тръгнали да се сражават срещу чудовищните мелници на човешки души може и да нямат много шансове. Както беше казано, ние си "чаткаме" на компютера и правим буря в чаша вода, но може и да не е така, защото от тези "бури" се раждат нови и нови донкихотовци. Но не за това ми е мисълта.
За да не си тръгне все пак Пиров с празни ръце бих му дал и един жокер. Знаете ли как се унищожават вятърните мелници? С истинска буря. А тя вече набира сили и нищо не може да я спре. Докато ние тук си чатим, някъде на друго място нечии ръце също ще чаткат - върху камък. Нечии уста ще произнесат отдавна забравени думи към Алпа на бурите. А след като свърши бурята ще изгрее Ден и от попилените мелници ще останат само развалини и лош спомен.
Така че не бързай да ликуваш, Пиров. Управлението на четирите елемeнтни стихии е еднo от нещата, които всеки от тях владее. Прочети внимателно какво ти беше написал Йoрдан. Той е просто обикновен Българин. Помисли си какво могат пък тези, които така презрително наричаш тенгристки свещенници. Засега ги спира не страха, а един стар обет на ненамеса, който вече изтича. Мисля, че това ти е достатъчно.

Отново е 24 май -денят на българската писменост и книжнина. Когато свещената глаголица става достъпна не само за колобърите, но и за обикновените българи. За да могат да словят на български, а не с омразните гръцки букви.
Веди

Копирам този постинг на Йордан директно;

"Създаването на книжовните школи е дело най-вече на учениците на Кирил и Методий и се изразява най-ясно това дело при сина му, Симеон. Едната е в Охрид, точно, където са Българите на Кубер, другата е създадена при преместването на столицата Абоба (Плиска) и създаването на Преслав.
Сега, ние не знаем, дали са съществували граматически школи, през ония 200 години до покръстването, този въпрос не е много третиран или е скриван.
Още повече, при положение, че от старобългарските надписи от тоя период, има доста на гръцки, сякаш имаме едно продължение на заварената традиция тук, да се пише българската реч на гръцки, при положение, че съществува древнобългарска писменост, свидетелствувана с доста надписи из Родопите и цялата територия на България.
Това е един доста сложен въпрос. В крайна сметка, християнството изисква записване на речта в книги, нещо, което при нас е било кощунство, защото е речта е била Слово, което докосва вътрешното зрение и вътрешния слух на човека.
Така, че разделителната линия е ясна. Михаил сменя вярата,това е негово лично дело, а книжовните школи са дело на учениците на Кирил и Методий. Разбира се, нито едно такова дело, не става без санкция от страна на кана/царя, без неговия благослов. Така, че Михаил е трябвало да се съобрази не само с повелите на времето, но и вероятно с искането на голяма част от българите за собствена азбука. Но тези книжовни школи не са само заради приемането на християнството, а защото трябва да се реши един хилядолетен въпрос, този със записването на българския език.
Това е един наболял проблем, още от времето на Орфей, Кадъм, Лин, Паламед и т.н., които систематизират българските писмени знаци.
Сега, веднага някой ще зададе въпроса, защо никой до тогава не го е направил. Ами защото не е била извършено ново систематизиране и подредба на българските писмени знаци в азбука, според времето тогава."

Аз към това бих добавил, че решението да се промени гръцката транскрипция с древнобългарска е взето доста преди измяната на княз Борис-Михаил. По времето на Кан Пресиян България е мощна империя, простираща се до земите на днешна Германия, вклЮчваща в състава си различни народи освен българския. Съвсем естествено е, че в интерес на Саракта е възникнала нуждата да се премахне византийското влияние, оказвано чрез тяхната азбука за ежедневни нужди.
Да твърди някой, че Кирил и Методи (с българските имена Църко и Пръхота) са ромеи е пълно безочие. Фанариотите нямат никакъв интерес да променят статуквото на тяхната азбука с глаголица. Смяната се е налагала от държавнически интереси за България.
Глаголицата директно използва древнобългарския куниг на свещенослужителите. Не случайно пък кирилицата, т.н. ъпгрейд на глаголицата толкова прилича на копската азбука. Която използват пазителите на древен Египет, отново копирана от нашите балагури.

А това е от Елтимир по въпроса за извечните български символи
"Глупавият портиер седеше и явно скучаеше. По едно време бръкна в чекмеджето, извади лист хартия, молив и започна да пише. Върху хартията се появиха странни знаци, непознати фигури, извечни символи и загатнати полукартини. Влезе големият умен началник. Погледна написаното и запита:
- Какво е това?
- А, това ли? Нищо! Драскам си - сепна се портиерът.
- Един неграмотник освен с дивотии, с какво друго може да се занимава! - самодоволно изрече големият интелигентен свръхерудиран шеф.
Портиерът наведе глава и тихо, много тихо промълви:
- Каквото и да разправят, каквито и аргументи да изтъкват, старото писмо съдържаше толкова много красота!"

"А летъ ему диломмъ твиремъ"
Това на какъв езикъ е псиано?