www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Форум -> Скандалната снимка


Страници: (2) 1 [2]  ( последно съобщение ) Reply to this topicStart new topicStart Poll

> Скандалната снимка
SPRAVEDLIV
Публикувано на: 29.9.2005, 16:02
Quote Post


Участник
***

Група: Участници
Съобщения: 96
Участник # 127
Дата на регистрация: 29-September 05



QUOTE (Елтимир @ Sep 29 2005, 10:25 AM)
Обемът информация е твърде голям, за да бъде предоставен наведнъж. Почнах да изяснявам финансирането на СКАТ от "ЛУКойл". Отначало те се силеха, че не е вярно, и че не съм моггъл нищо да докажа, но като разбраха откъде идва информацията ми, млъкнаха. Ще дойдем и до Шалом, и до Абакан. От нито една своя дума не се отмятам. Твърде много неща са ми на главата, но не съм изоставил темата. Ще давам фактите на по-малки порции, за да имат възможност гениите от форумите като Левиев, например да ги смелят. Тръгнал съм, заложил съм си името и ще стигна докрай.
Само като въведение към Абасан ще кажа, че "ЛУКойл" е пряко свързана с руското правителство. Именно "ЛУКойл" налага на Атака съюза с така наречения политически кръг "Зора". Вестник "Нова Зора" е директно финансиран от руското посолство. Навремето имаше още един такъв вестник - "Контитент", но той фалира. Та "ЛУКойл" налага като съюзник на Атака една формация, намираща се под пряко руско ръководство. Наистина ли не ви мирише на ГРУ?
С Виссарион въпросът е по-сложен и също ще трябва да започна отдалеч. който е чел за моята Московска авантюра знае, че и там познавам нещата отвътре и не говоря наизуст. Защо ли обаче другарят Левиев е възмутен? Дотук няма нищо, нито думица против евреите. Има от какво да е възмутен другаря Левиев. Неговата скъпа на сърцето му /ако евреите изобщо имат сърца/ Шалом също е в играта. Вниквайте в написаното, следете реакциите им и ще се убедите, че моите думи изобщо не са хвърлени на вятъра. И че казаното от мен не е никаква фантастика, ами си е жива реалност.
Битката продължава!

Не си много убедителен.

Пъвро - естествено че ЛУКОЙЛ е свързан със своето си правителство - Съветското - но НИКОГА НЕ Е ИМАЛ НИКАКВА връзка със СКАТ.
И не може ИЗОБЩО да му въздейства. Това си го е измислил май някой твой роднина - ченге - (ти така си ни казвал).

А за Левиев - питал съм го - и той ми твърди че до 4 коляно - докато се помнело в рода му - не е имало евреи - така че колкото мога да вярвам на него - толкова и на тебе - и понеже ти пък съвсем не го познаваш - предпочитам да считам че въпросът не е изяснен и по добре да не употребяваш тази дума "евреин" по негов адрес.

Няма да е честно да я употребяваш - все едно аз да употребявам по твой адрес думата ЕВРЕИН или ЦИГАНИН, само защото си ми се видял по мургав ?? Или да те наричам ЕКСТРЕМИСТ и ТЕРОРИСТ защото сам си си запалил къщата (както те обвиняват ченгетата)?? Или защото искаш да мушкаш с ножа - Калъчката - наред - ами тогава бих могъл да те нарека ПСИХО и т.н. - ама не го правя ....(и те съветвам - не го употребявай тои израз на официални места - другите хора са по мнителни от мен и по плашливи).

Виждаш ли какви глупости мога да си позволя да казвам - но не ги казвам - защото смятам че не си такъв човек - мисля че си разумен и заслужаваш да бъдеш изслушан и да ти бъде повярвано (но само за неща които лично си видял - а не чул или преписал). За Минев например - за Хелзинския Комитет на Предателите, за Красимир, за Костов, за много други. Вкл. за ЛУКОЙЛ - и на мен не ми харесват тези мутроидни другарчета.

Изобщо всички дето спонсорират футболни отбори или са мутри или ченгета или еврейско-турски подлоги или предатели.

За разлика от малките незряли другарчета-пишман нациопналистчета - дето не знаят кой е СТАЛИН кой ХИТЛЕР, кой АЙНЩАЙН кой МЕНДЕЛЩЕЙН, кой ВИСОЦКИ, кой Цар Иван Шишман и само крещят като палета на митинг, с теб човек може да обсъди нещата спокойно.

А за Левиев - 100% сигурно е че той нямя НИКАКВИ връзки със СКАТ - вчера говорих с тях. Е - може да кежеш че и той и те непрекъснато ме лъжат - но това може да го кажем всички за всеки и ще си остане само казване - а не доказателство в един умен и умерен спор.
PM
Top
Eлтимир
Публикувано на: 29.9.2005, 18:10
Quote Post


Отдаден
*******

Група: Участници
Съобщения: 17 483
Участник # 15
Дата на регистрация: 17-July 05



АТЕНТАТЪТ
На 26 март 1992 г. се прибрах в Гурково уморен. Отбих се до кафето да чуя последните новини, пихме по една водка и оттам - вкъщи. На следващия ден трябваше да ходя до кмета Радул Цеков, за да се запозная с ревизионния акт. Предварителната информация бе за големи злоупотреби, които възнамерявах да опиша. Само че нали знаете - човек предполага, а ДС разполага…
Ваня както винаги дремеше пред телевизора в хола. Аз изпуших една цигара там, оставих пакета с цигарите и запалката на масичката /тази подробност ще се окаже важна/ и си легнах в спалнята. Събуди ме непоносима горещина. Първата ми мисъл бе, че в съня си съм отметнал завивките върху електрическата печка. Станах, отидох в банята, където винаги държехме голям пълен леген с вода, гребнах една кофа и я хвърлих по посока на печката. От пушека нищо не виждах, но се надявах огънят да е угасен. Реших да хвърля още една кофа вода, след което да изключа печката от контакта. Силният взрив ме отметна до стената на коридора. Счупиха се стъклата на прозорците. Жена ми се опита да позвъни до пожарната, но телефонът бе блокирал. В същият момент се бе подпалил и покривът на къщата, съседи видели пожара, обадили се за помощ и пожарната пристигна доста бързо. Когато по-късно открих останките от овъгления си ръчен часовник, неговите стрелки сочеха 1.47 ч.
Спомените ми от тази нощ са малко объркани. Ръцете и лицето ми бяха обгорели, изпитвах силни болки. Опитвах се да гася докрай, пожарникарите насила ме свалиха долу. От спалнята нищо не беше останало. От багажа на тавана и от фотолабораторията, строена от мен тухла по тухла - също. Половината ми, трупано с години семейно имущество го нямаше. Пристигна линейка. Междувременно телефонът бе разблокирал и можах да се обадя до редакцията. Дежурен през тази нощ бе шофьорът Митко Трендафилов. Обеща да пристигне веднага, а аз се качих в линейката.
В Бърза помощ ми направиха небрежна превръзка и поискаха да ми поставят инжекция против тетанус. Нещо в тона на лекаря събуди моето подозрение. Отказах инжекцията и тръгнах да търся помощ. Съзнавах, че пожарът е атентат и реших да намеря полицай, който да не е замесен. Отидох у Валентин Петков. Поисках да ми сипе чаша ракия, болките от изгарянията ставаха нетърпими. Той се обади до МВР-то, казаха му каква е работата и отидохме да ме разпитат. Само че още първите думи на следователя Стоян Стоянов ме накараха да избухна:
- Я ми кажи как се подпали?
- Кой се пали сам, бе идиот!
С това разпитът приключи. Оттам с колата на В. Петков заминахме за Гурково. Митко Трендафилов бе пристигнал и аз поисках да ме откара в София. Не само че ми беше страшно тежко да гледам опожарения си дом, за който бях положил такива огромни усилия, и с който много се гордеех. По интуиция усещах, че остана ли в Гурково - ще ме ликвидират. Отначало казах на Митко да кара в редакцията, но когато наближихме София се почувствах зле.
- Не признавам друга болница, освен “Пирогов”! - бе категоричното мнение на Митко Трендафилов.
В Клиниката по изгаряния ме прегледаха, казаха ми да изляза и поканиха вътре моят придружител. Лекарят му обяснил, че изгарянията не са страшни, но съм дишал дима от пожара и състоянието ми е критично. Опасността да не прескоча трапа била твърде вероятна. Настаниха ме в Клиниката по токсикология. Почти губех съзнание.
Тук трябва да кажа, че ако се бях вслушал в съвета на ботевградския лекар да ми удари инжекция и да ме прати на разпит, смъртта ми бе 100% гарантирана. Дихателното отравяне щеше да се окаже фатално.
В “Пирогов” ме държаха само два дни, въпреки че изобщо не бях добре. Лекарят ми обясни, че вече нямало опасност за живота ми, а той не рискувал да ги взривят и тях. Точно такива бяха думите му, след което едва смогнах да се довлека до ул. “Ивайло” № 2, където се намираше нашата редакция.
Рухнах духовно и физически. Всичките ми усилия за толкова години в един миг се бяха превърнали на пепел. Кожата на лявото ми рамо се беше свлякла от изгарянията, а на дясното имах няколко дълбоки рани. “От вещество, подобно на напалма” - както ми обясни лекарят в “Пирогов”.

Написах молба до Главния прокурор Иван Татарчев, която му била предадена на ръка от Христо Попов. Исках разследване на пожара. Вместо разследване, започнаха да се разпространяват слухове, че съм заспал с цигара пиян и така съм се подпалил. Извадих доказателство - цигарите и запалката се намираха в хола, който по чудо въобще не беше пострадал. Тогава влезе в ход втората версия - електрическата печка “Лъч”. Като доказателство се сочеше заключението на експертизата, че дюшемето е обгоряло на мястото, където се е намирала печката. Само че дюшемето бе обгоряло на местата, където се намираха креватите. А по средата на стаята, където се намираше печката дори мокетът бе здрав. Този факт все още може да се докаже. Имаше и други доказателства /например, че фотолабораторията е била подпалена отделно от останалите помещения/, че пожарът е бил умишлен, но ми отказаха следствие.
Какви бяха моите разкрития за пожара? Подпалването е било предизвикано от четири или пет дистанционно взривени заряда. Доставил ги е моят стар директор от “Зебра”, а впоследствие кмет на Гурково Радул Цеков. Единствено не успях да науча кой е поставил взривовете, но да се влезе незабелязано у дома бе твърде лесно. Баба ми излизаше до магазина, заключваше входната врата, а ключът оставаше на бравата като знак, че вътре няма никой. Никак не беше трудно някой да издебне време, когато съпругата ми е на работа, а аз съм в София. Аргументираната ми хипотеза бе напълно пренебрегната от следствието. Междувременно повишиха следователя Стоянов, направиха го районен прокурор. И сега прокурорът Стоянов трябваше да преценява дали следователят Стоянов е допуснал някакво нарушение.


--------------------
PM
Top
SPRAVEDLIV
Публикувано на: 29.9.2005, 18:15
Quote Post


Участник
***

Група: Участници
Съобщения: 96
Участник # 127
Дата на регистрация: 29-September 05



QUOTE (Елтимир @ Sep 29 2005, 06:10 PM)
АТЕНТАТЪТ
На 26 март 1992 г. се прибрах в Гурково уморен. Отбих се до кафето да чуя последните новини, пихме по една водка и оттам - вкъщи. На следващия ден трябваше да ходя до кмета Радул Цеков, за да се запозная с ревизионния акт. Предварителната информация бе за големи злоупотреби, които възнамерявах да опиша. Само че нали знаете - човек предполага, а ДС разполага…
Ваня както винаги дремеше пред телевизора в хола. Аз изпуших една цигара там, оставих пакета с цигарите и запалката на масичката /тази подробност ще се окаже важна/ и си легнах в спалнята. Събуди ме непоносима горещина. Първата ми мисъл бе, че в съня си съм отметнал завивките върху електрическата печка. Станах, отидох в банята, където винаги държехме голям пълен леген с вода, гребнах една кофа и я хвърлих по посока на печката. От пушека нищо не виждах, но се надявах огънят да е угасен. Реших да хвърля още една кофа вода, след което да изключа печката от контакта. Силният взрив ме отметна до стената на коридора. Счупиха се стъклата на прозорците. Жена ми се опита да позвъни до пожарната, но телефонът бе блокирал. В същият момент се бе подпалил и покривът на къщата, съседи видели пожара, обадили се за помощ и пожарната пристигна доста бързо. Когато по-късно открих останките от овъгления си ръчен часовник, неговите стрелки сочеха 1.47 ч.
Спомените ми от тази нощ са малко объркани. Ръцете и лицето ми бяха обгорели, изпитвах силни болки. Опитвах се да гася докрай, пожарникарите насила ме свалиха долу. От спалнята нищо не беше останало. От багажа на тавана и от фотолабораторията, строена от мен тухла по тухла - също. Половината ми, трупано с години семейно имущество го нямаше. Пристигна линейка. Междувременно телефонът бе разблокирал и можах да се обадя до редакцията. Дежурен през тази нощ бе шофьорът Митко Трендафилов. Обеща да пристигне веднага, а аз се качих в линейката.
В Бърза помощ ми направиха небрежна превръзка и поискаха да ми поставят инжекция против тетанус. Нещо в тона на лекаря събуди моето подозрение. Отказах инжекцията и тръгнах да търся помощ. Съзнавах, че пожарът е атентат и реших да намеря полицай, който да не е замесен. Отидох у Валентин Петков. Поисках да ми сипе чаша ракия, болките от изгарянията ставаха нетърпими. Той се обади до МВР-то, казаха му каква е работата и отидохме да ме разпитат. Само че още първите думи на следователя Стоян Стоянов ме накараха да избухна:
- Я ми кажи как се подпали?
- Кой се пали сам, бе идиот!
С това разпитът приключи. Оттам с колата на В. Петков заминахме за Гурково. Митко Трендафилов бе пристигнал и аз поисках да ме откара в София. Не само че ми беше страшно тежко да гледам опожарения си дом, за който бях положил такива огромни усилия, и с който много се гордеех. По интуиция усещах, че остана ли в Гурково - ще ме ликвидират. Отначало казах на Митко да кара в редакцията, но когато наближихме София се почувствах зле.
- Не признавам друга болница, освен “Пирогов”! - бе категоричното мнение на Митко Трендафилов.
В Клиниката по изгаряния ме прегледаха, казаха ми да изляза и поканиха вътре моят придружител. Лекарят му обяснил, че изгарянията не са страшни, но съм дишал дима от пожара и състоянието ми е критично. Опасността да не прескоча трапа била твърде вероятна. Настаниха ме в Клиниката по токсикология. Почти губех съзнание.
Тук трябва да кажа, че ако се бях вслушал в съвета на ботевградския лекар да ми удари инжекция и да ме прати на разпит, смъртта ми бе 100% гарантирана. Дихателното отравяне щеше да се окаже фатално.
В “Пирогов” ме държаха само два дни, въпреки че изобщо не бях добре. Лекарят ми обясни, че вече нямало опасност за живота ми, а той не рискувал да ги взривят и тях. Точно такива бяха думите му, след което едва смогнах да се довлека до ул. “Ивайло” № 2, където се намираше нашата редакция.
Рухнах духовно и физически. Всичките ми усилия за толкова години в един миг се бяха превърнали на пепел. Кожата на лявото ми рамо се беше свлякла от изгарянията, а на дясното имах няколко дълбоки рани. “От вещество, подобно на напалма” - както ми обясни лекарят в “Пирогов”.

Написах молба до Главния прокурор Иван Татарчев, която му била предадена на ръка от Христо Попов. Исках разследване на пожара. Вместо разследване, започнаха да се разпространяват слухове, че съм заспал с цигара пиян и така съм се подпалил. Извадих доказателство - цигарите и запалката се намираха в хола, който по чудо въобще не беше пострадал. Тогава влезе в ход втората версия - електрическата печка “Лъч”. Като доказателство се сочеше заключението на експертизата, че дюшемето е обгоряло на мястото, където се е намирала печката. Само че дюшемето бе обгоряло на местата, където се намираха креватите. А по средата на стаята, където се намираше печката дори мокетът бе здрав. Този факт все още може да се докаже. Имаше и други доказателства /например, че фотолабораторията е била подпалена отделно от останалите помещения/, че пожарът е бил умишлен, но ми отказаха следствие.
Какви бяха моите разкрития за пожара? Подпалването е било предизвикано от четири или пет дистанционно взривени заряда. Доставил ги е моят стар директор от “Зебра”, а впоследствие кмет на Гурково Радул Цеков. Единствено не успях да науча кой е поставил взривовете, но да се влезе незабелязано у дома бе твърде лесно. Баба ми излизаше до магазина, заключваше входната врата, а ключът оставаше на бравата като знак, че вътре няма никой. Никак не беше трудно някой да издебне време, когато съпругата ми е на работа, а аз съм в София. Аргументираната ми хипотеза бе напълно пренебрегната от следствието. Междувременно повишиха следователя Стоянов, направиха го районен прокурор. И сега прокурорът Стоянов трябваше да преценява дали следователят Стоянов е допуснал някакво нарушение.

Чел съм този материал и мисля че е важен да се задвижи някакво разследване - но при по некорумпирани прокурори и следователи и съдии.

А сега както казваш ти, съшите дето са те мачкали - пак ще решават дали си би мачкан - но има надежда скоро да се променят нещата - естествено не със скок или като по чудо - но поне да се подобрят за около 2 години.
PM
Top
Eлтимир
Публикувано на: 29.9.2005, 18:38
Quote Post


Отдаден
*******

Група: Участници
Съобщения: 17 483
Участник # 15
Дата на регистрация: 17-July 05



Дотогава мен няма да ме има.


--------------------
PM
Top
SPRAVEDLIV
Публикувано на: 1.10.2005, 13:16
Quote Post


Участник
***

Група: Участници
Съобщения: 96
Участник # 127
Дата на регистрация: 29-September 05



QUOTE (Елтимир @ Sep 29 2005, 06:38 PM)
Дотогава мен няма да ме има.


Tova e BOJA rabota ...

Da ne se burkame v delata Gospodni..

Dano ne e taka...

Da stiskame palci i da viarvame ....!
PM
Top
Миро
Публикувано на: 1.10.2005, 13:50
Quote Post


Често пишещ
****

Група: Участници
Съобщения: 503
Участник # 54
Дата на регистрация: 28-July 05



А къде е Елтимир?Толкова време да не влезе тук-не е в негов стил.
PMUsers Website
Top
Eлтимир
Quote Post


Отдаден
*******

Група: Участници
Съобщения: 17 483
Участник # 15
Дата на регистрация: 17-July 05



Написх този коментар за форума на Атака. Копирам го и тук, тъй като имам основания да предполагам, че съвсем скоро ще бъда лишен от възможността да ползвам Интернет.
Самотен Воин
ВИП

Активен

Публикации: 663



Re: SPRAVEDLIV
« Отговор #44 -: Днес в 10:18:59 AM »

Да, бе! СКАТ конкурира моята частна телевизия, та ме е яд и завиждам, не го ли разбрахте.
Обвиних СКАТ, че иска да демонизира национализма. Обвинних СКАТ, че иска да заблуди българите, че е националистическа телевизия, а накрая да им отнеме и последната надежда като омаскари последната неомаскарена Идея - националистическата. Тази линия СКАТ я провежда много последователно и за жалост, успешно. Все някой трябваше да се противопостави. Все някой трябваше да посочи с пръст и да каже: "Царят е гол!" Направих го аз, защото така се случи. Защото никой преди мен не се нае да го направи, и защото нямам какво да губя. Направих го, защото ми омръзна от екрана водещи в СКАТ да омаскаряват легенди на българската антикомунистическа Съпротива, честни и предани на Делото националисти. Направих го, защото искам да кажа на всички, не макар и да не бяха безгрешни, героите на Съпротивата бяха святи личности. Че не може някакво си хлапе да излиза в ролята на Върховен Съдник и да казва кой кой е бил и дали заслужава доверие или не. Не може няколко души да приватизират правото да говорят от името на цялата Съпротива, без да дадат възможност и ние да си кажем думата. Защото именно това се прави, ако не броим неколцина престарели и смазани от живота хора, които вече не са наясно с извършващото се. Да, аз твърдя, че това е стпратегическата цел на СКАТ: да посочи някои от тези хора и да каже - вижте ги какви са карикатури. Това е образът на българския национализъм. Само че всичките тези Върховни Съдници и Непогрешими Анал-лизатори не се заеха първо да обяснят в какво се състои националистическата Идея и по какво тя се различава от либерализма и комунизма, примерно. Те действат така, както действаха предшествениците им от сДС, от нДСв, от цялата плеяда агенти на либерал-комунизма и цялата интернационална сган.
Сега вярвам разлбирате защо компромис не може да има. Утре може да млъкна и да ви кажат: "Елтимир призна, че се сгрешил, Елтимир се призна за виновен." Не им вярвайте. Когато ме чуете мен, тогава вярвайте. Утре могат да почнат да пишат от мое име, а аз да съм лишен от възвможността да опровергая. Искайте неоспорими доказателства, че това, което се пише действително е написано от мен. Страхувам се, че вие още не познавате дълбочината на тяхната низост.


--------------------
PM
Top

Topic OptionsСтраници: (2) 1 [2]  Reply to this topicStart new topicStart Poll

 

Нови участници
trened 7/9/2023
ддт 5/2/2022
mita43c 5/12/2021
Krum 20/9/2020
Lucienne71 21/4/2020