Какви са доказателствата че Тангра е "ден грее"

Тълкуването е древно българско умение.Тълкуването като способ и елемент не се използва от общоприетите научни среди.Ето защо не е възможно и редно в областа на Тенгрианството да се приравняват способи от друга област, каквато е науката.

Тълкуването е умение за извличане на информация от сложно представена и предоставена информация от миналото за определена общност, каквито са Воините на Тангра.С други думи в миналото определена общност е знаела, че определена информация ще стане достояние на определена група, която има наследените умения за Тълкувание.

Ден грее е послание, код, носител на информация и знание, което е кодирано и само определените, които са с уменията на тълкуването ще разберат информацията.
Ето защо един от сериозните представители на това общество, подсказва, че това е вътрешно разбиране(в по предните постове).

Използвай информацията на общността Воини на Тангра за вътрешни търсения, това е пътят, той е установен, но множество подхождат по друг(като Танкиста :) ) и този друг път отделя тези, които са в правилния, напълно логично и обосновано е раздразнението на някой и тук идват неписаните закони:

Тук е Общността на Воини на Тангра , виж, чети, мисли, търси, разбери, напредни и тогава питай!

Виж пътят Ни и ако имаш вътрешен повик ела, то тогава си един от нас, ако не, върви по своя си!

Отново ще определя, че това е общност и ако се спазват неписаните и писаните закони ще има мир, ако не "бан" логично е.Единиците ще се съобразяват с цялото, а не цялото с единиците, Воините съществуват от години и за да просъществуват всеки ще се съобразява с правилата на Общността.

Поздрави

Продължавам мисълта на Дари - Трирогата Умай

http://vbox7.com/play:d979f14d

Така нареченият "хетски" Тару/ Тешуб




и триделния чучур от Вълчитрън

Това е интересно, особено, ако е преведено Така е. Южноамериканските богове също са родени всичките на 25 декември, което показва че става въпрос за планетните аватари или ипостаси на един и същ Бог Слънце. Поне това можах да разбера от картинките и донякъде текста...
Особено интересно ми беше как разглеждат Еднажден 21 срещу 22 декември, но ще търся преводач.

изворите са нож с две остриета, особено щом става дума за българите. А и не е сигурно, че името на Бога се е изговаряло често и от всеки, да не говорим за записване. Словенето на Бог е от незапомени времена, а от записване не е имало нужда в продължение на хилядолетия. То и днес би трябвало да няма, ама пусто- око да види, ръка да пипне...А гърчолята като не запишат нещо и все едно го няма. Down the memory hole, по Оруеловски. Колко ли време е минало откакто названието на Господ се е разпространило от Балканите по най-далечни места из света?! Мащабите и концепцията са съвсем други... И защо мислите, че само на българския език неизтриваемото през хилядолетията Ден Грее дава перфектното обяснение? Ето как са чули нашето прозвище на Бог по света:

Tангароа
на сума ти острови из Тихия океан, отдалечени на хиляди километри 1 от друг, а някои и от най-близкия континент http://en.wikipedia.org/wiki/Tangaroa Четете и долу на колко места се среща. /само дето за островитяните морето е по-важно от небето и Тангра е станал морски бог :)/ Ето го възпят в нелошо парче:
http://www.youtube.com/watch?v=JNDiFxY6 ... re=related

Шумер-акадския йероглиф Дингир, означаващ 'бог'.
Прочетете тук: http://en.wikipedia.org/wiki/Dingir На някой прилича ли му на елбетица?



Спароток: '... култът към етруския бог Тиния – Зевс е пренесен в Средна Европа от трако-пеласгите основавали Рим (2). В. Георгиев свързва името на Тиния с нашата дума ден (на етруски тин означава ден). Нейното първично значение е светлина, сияние, точно това, което е характерно за деня. С българската дума ден и свързано и името на шумерското божество Дингир, познат още като Тангра и Тенгри- божество на светлината и небето. В Шумер Дингир-Тангра е пренесен от тракийското племе гети, наричано гутеи. Интересна подробност е това, че един могъщ гутейски цар носи името Курум, наподобяващо това на старобългарскиа владетел Крум. Гутеите са представени на стелата на Нарим Син като бойци с бръсната глава и кика, подобно на мизите.'

Ден Грее- вижте вече цитираната статия на Спароток, човекът си го казва как е, само дето трябва да се извадят още много хиляди години за да получим времето, когато полинезийците са приели Името:
http://sparotok.blog.bg/politika/2009/1 ... bog.440367 ;
както и текста му за 'тракийския' бог Ден от древния надпис на съд 'Дентоле': http://sparotok.blog.bg/politika/2010/0 ... -ii.570725
Това е Греещото Слънце, пред което българинът до съвсем скоро сваляше шапката от главата си и изричаше слово на благодарност!

И още:
'Тюркското' Тенгри- вечно синьото Небе. Връх Кан Тенгри в Киргизстан, най-величественият връх от земите, по които предците ни са оставяли спомена за себе си през хилядолетията. И много преди тюрките да станат тюрки и преди да почнат да се учат от нас.
Насладете се:


А това мъжко лице... трябва да е илюзия от снимката- човешкият ум отказва да побере подобни мащаби и величие. Скалните лица по нашите земи поне са с по-малки размери и не будят съмнения... :)

Да завършим с английското Thunder /Тандър/ и немското Donner- гръмотевица, както и върховния скандинавски бог Thor:

'The name Thor, which re-entered English by way of Old Norse Þōrr, and, like all cognates, ultimately derives from Proto-Germanic *þunraR, meaning "thunder". The Old English form of the god's name is Thunor, and, like Old Norse Þōrr and Þunorr, is cognate to Old High German Donar.[1] .' http://en.wikipedia.org/wiki/Thor
Протогермански- Тунрар, старонорвежки- Торр и Тунорр, старогермански- Донар, староанглийски- Тунор.


Сигурен съм, че списъкът може да се допълва и ще съм благодарен на всеки, който даде още примери.

Тангра е навсякъде, така май излиза... Точно както би очаквал човек от Единия Бог.
Затова дайте да подпрем стълбата на правилната стена и да се устремим към него, време е. Дневната светлина ни грее и дава живот, а сега май лунната е взела превес- нека се опитаме да върнем нещата по местата им...
А, щях да забравя- и да приключим веднъж завинаги с Шшафарик-Шшльоцер-златаризЪма, да отсечем и най-здравата последна глава на тая ламя, опитваща се да задуши Името на Българския Бог, оплитайки го в една безумна логика и замазвайки го с куп лъжи.

Който има нужда от още 'извори' (и има свободно време), да пробва да намери Името и при индианците- има добър шанс за успех :) Защото то явно е с нас от самото Сътворение на човека, заложено в нас като архетип.

Нека преди да отсъждаме, да вземем предвид колкото се може повече данни и да загърбим колкото можем повече клишета, за да е дискусията пълноценна и отново да стигнем до изгубеното си Познание.

Поздрави на всички с пожелание за добри Дни и повече Светлина!

Тук публикувам написаното от наш участник в еврейския и тотално безроден форум "Ти си това". Досега банирах няколко участника тук, открито подкрепящи онова сатанинско-индуистко изчадие с психопата Чорбаджиев, който един ден ще срещна в Пловдив за негово добро;)))

Имам няколко въпроса: има ли някой, който да знае под какъв ник се е подвизавало онова изчадие Saradiva в нашия форум и въобще кой мухльо се крие под това име, за да му отрежа главата и на него.
И кажете, ако има още глави за рязане, още, да почваме, докато е остър меча.

Сигурно сте забелязали на картата публикувана от Канатица в друга тема нещо твърде любопитно. Над езерото Тангра незнайно защо се мъдри топонима Жонгбу Бугари. Другарите от 'Ти си това', начело с класната си ръководителка 'сара-дива', както и останалите търсачи на 'доказателства' да заповядат и да се уверят с очите си:



http://mappery.com/map-of/Tibet-Map

Канатица, благодарности за картата- много е ценна!

Когато пусна в Гугъл ми вади списък със страници на китайски -zhongbu bugari. Чрез презод на първите няколко установих, че това словосъчетание е превеждано като Bvlgari.Точно онази италианска марка, чиито основател е С.Булгари (Sotirio Bulgari，Σωτήριος Βούλγαρης). Иди че разбери... Но определено бугари си е равно на българи според мен.

Пропускаме още най-високия връх в Родопите. ПелЕрик. Кръстен на името на Владетеля на долния свят - Елерик, Ерлик, Кан Ериг или в случая Бел Ериг. Понеже гърците не могат да казват Б (беласи - пеласи, болга - волга), така е променена буквата Б на П. Оттам Бог Ериг става Пел Ерик.
Естествено на върха е имало древнобългарско светилище.
Откриха тракийско светилище на връх Перелик

Във форума на чорбаджака сериозно са се заели да обясняват очевидното - че Бал (Бел) било името българския Бог, а КиБела - Богинята-майка. Ми хубаво - и ние така казваме. Бал, Бел или само Ел си е другото име на Бог. С българското прозвище Тангра, както сме наричали Ден Грее. Затова и Кан Тенгри, Кан Ериг, Бел Ериг.

Връх Тангра, най-високия връх на БАЛ-КАНите се е наричал така до края на 15 век. Дори след падането на България турците само променят името на връх с Мус Тангръ. Едва в началото на 16 век, когато вече ортодоксалните ислямисти взимат превес в османската империя, променят името му на Мус Алах. Което пък си е арабското име на Бог. И който връх много скоро ще си върне оригиналното име - връх Тангра. Нищо, че има такъв и в Тиен Шан. (Кан-Небе)

Всъщност, приставката Бал пред Кан само пояснява, че иде реч за най-високия Кан в небесната йерархия. Затова, ако трябва да уточним докрай, смятам че Тенгри Кан е донякъде неправилно, точно както и Бел Ерик. Не случайно древните избират именно най-високия връх да се казва Тангра.
В този случай и самия Бал Кан (Бог-Кан) може да се обърне обратно, както древните някога са правели. За да стане Кан Бал. Интересно за което място около езерото Тангра в Тибет се говори, че носи подобно име. И дали е случайно съвпадението...

Във форума на чорбаджака сериозно са се заели да обясняват очевидното - че Бал (Бел) било името българския Бог, а КиБела - Богинята-майка. Ми хубаво - и ние така казваме. Бал, Бел или само Ел си е другото име на Бог. С българското прозвище Тангра, както сме наричали Ден Грее. Затова и Кан Тенгри, Кан Ериг, Бел Ериг.
===================================================
Не бива да се хващаш на хватките на Чорбаджака. Той е зъл индуист, използва всички прийоми на индуизма и божествата им, особено "лила" - "играта". Чорбаджака играе, и оплита в мрежите си, много заблудени овчици. Играта му наподобява паяк, който плете мрежата си.
Такъв човек е опасен, не само за другите, но и за самия себе си - силно индоктриниран, фашизоидно-маниакален, луд за вързване и неотвързване, той още дълго ще сее отрова.
За нас прозвището на Българският Бог е ясно, те, ако искат да му слагат Име. Ние първом правим разлика между Прозвище и Име. Назоваването на Бога е необходимо за хора със съмняващ се ум и материалистично виждане за живота. Назоваването го прави осезаем, пипаем и реален за сетивата, но това вече не е Бога, който е Бога, ако се изразя с мисленето на колобър Баян.
И още - смешно е индуист да учи какъв е Българският Бог и как се казва. Тие в началото на 90-сетте си бяха дрогираши и малоумници, такива са и сега. Скритата им желание е да властват и управляват душите на другите чрез индоктринирането на определени религиозни възгледи.
Затова все си мсиля, че името на тази тема, трябва да е "Какви са доказателствата, че Бал/Бел е името на Българският Бог", защото за нас, Ден Грее/ Тангра е несъмнен. И ако Кибела е несъмнена, то Бал/Бел е много съмнителен като наименование, особено, що се родее с Баал/Ваал, за когото се изискват човешки жертви, който е и семитско божество, не само финикийско и вавилонско. С една дума, Чорбаджака натъкмява нещата и до Кибела, залепва още едно угодно наименование, търсейки основание за тезата си за "народа господен". От което идва и атаката към знака IYI.
За мене това си е еврейска постановка отвсякъде. Съвсем резонно този знак го нарекоха и "еврейски".
Трябва много да се внимава с тези тези, защото ето, пример
================================================
"Белиал (Belial) - бог на лъжата и празнословието (вероятно първоначално е бил на сладкодумието). Като демон са му приписани безполезността и похотта. Не изисква жертвоприношения, а неподчинение на ритуалите за другите богове".
===========================================

И тук влиза съставката Бел/Бал;)))) и има известна богоборческа функция. Да го сметнем като друго име на Бал/Бел, а?
================================================
"Напълно е възможно старите българи да са почитали Баал/Бел-Кибела, точно както са индуските божества Шива-Шакти!
Разликата е само, че индусите не знаят за Крешака… А старите българи по тези земи от предпотопно време /преди Ной/, със сгурност са носели това знание /за Крешака/ стотици години".
==================================================

Ти виждаш как върви аналогията при тях - в сравнение с индуските божества! При все, че някои от тези тези, съм правил аналогии преди години, но тук са извадени от контекста и натъкмени в съвсем друга посока.

Единственото, което може да се каже за този термин е това, което Зиези е добре формулирал:

===================================================
„И така стигнахме до единствено възможното заключение — древните българи не са били нито траки, нито тюрки, нито славяни, а чисто и просто те са били българи. Самите те се наричали пелазги (бляскави, синове на Бал, Слънцето), бали (велики, божествени, бели, светли, бляскави), белги, балти, балхи (валахи — поради гърцизирането на „б"-„в"), бактрийци, балгари, болгари, българи.
===================================================

Бели - (велики, божествени, светли, бляскави). Толкова. Всичко останало е пълна спекулация, както визирането на "Бела съм Бела, юначе", като код за бог Бал/ Бел. Самата песен визира това, че жената не се е потурчила/ почернила, запазила е честа си и е останала българка.

И още нещо всичко, каквото ви трябва да разберете за думата "българ", четете двата епоса "Сказание за Чулман" и "Сказание за дъщерята на Хана". Там ще намерите много точни и задълбочени отговори на вашите въпроси, отколкото да се осланяте на откровени психопати като Чорбаджака, чиято цел е да си създадът собствени религиозни ордени.

Ето ви пример:

(Из "Сказание за Чулман")

(81) Като оплакал сина си, Субан
поставил тялото му на платформа,
а платформата поставил на клоните
на огромния дъб Имен-Дума.

(82) При това той казал:
“Нека Тангра се разпореди с теб!
Нека Всевишният
те върне на нас!

(83) А аз, в твоя чест
ще добавя към името си
твоето – Боян –
и името на това дърво – Имен!”.

(84) После алпът казал на хората:
“Искам в памет
на моя син
вие да станете един народ!”.

(85) Жалостта размекнала
сърцата на хората
и бившите врагове решили
да станат един народ.

(86) 6-те азакски племена
приели 5-те тузки родове
като седмо племе
и станали една суба.

(87) После тези 7 племена станали
единния български народ,
а отначало, в чест на Локбър
приели името “имен”.

(88) Мястото на гроба на Локбър
било наречено Дума,
а когато дъбът остарял –
Иске Дума.

(89) Оттогава част от именците
започнала да говори
на тузкия език,
наричан локърски.

(90) А останалите именци
продължавали да говорят
на саклански, но приели
множество тузгарски думи.

(91) Затова макар названията
на 7-те именски племена
да се произнасяли различно,
всички именци ги разбирали.

(92) Нека не се забравят
онези славни времена,
когато чедарите се наричаха
също и “бещ” – “мечове”.

(93) Когато беджа
се наричаха и “миджа”,
а кикджанците, обичащи своя вик,
бяха наричани също “тимджан”.

(94) Когато тъшданците
се наричаха и бистанци,
а красивите сабъйци
се наричаха също “кобе”;

(95) когато бързите терджийци
бяха наричани също “биджан”,
а иданците
се наричаха и куляни.

(96) Но тузите
имали 5 наречия,
а сакланите – 2:
агилско и бурджанско.

(97) Затова към тези названия
сетне се прибавили и нови:
към названието чедар –
селма и балма,

(98) към названието “биджа” –
Мен и Тамга,
към названието кикджан –
Хур и Урал,

(99) към названието “тъшдан” –
чебак и масгут,
към названието събай –
кашан и алан,

(100) към названието терджи –
кумък и чапкън,
към названието идан –
тамян и узян...

(101) Заедно със 7-те езика
именците узнали 7-те истини
и във всяко явление
виждали 7 страни.

(102) Това знание направило
именците по-мъдри,
затова съседите им
взели да казват за тях:

(103) “Никой друг народ
не знае толкова истини,
затова именците могат
да се наричат аскали!”.

(104) На езика на сакланите
“Мъдър”, “Свят” означавала
думата “балха”, затова
именците били наречен “балхар”.

(105) А своите вождове именците
наричали “балхавар”,
което означавало
“свето-славен”.

(106) Но под влиянието на тузите
тези имена
започнали да се произнасят
като “булгар” и “балтавар”.

(107) Когато Умай-биче
създала своята държава,
имено именците
тя направила нейна опора.