За фалшификаторите на българската история

Мещер - не става и така. Аз съм пробвал. Есента на една такава среща се сблъсках със добре зомбирани родители, недопускащи нищо в страни от това което е определено за норма и закон. Така било спуснато от горе, било вече решено и трябвало да плащаме едни 30-40лв за 7-8 учебника за.... детска градина. Понеже средното образование е безплатно, то в детските градини обаче не е. Купуват се "учебниците", щото така е решила пукащата от акъл тиква на някой министър. Министър, който и за чобанин не става щото не мой преброи овцете и би ги загубил половината по пътя.

И не можах да ги убедя да не даваме за "учебници" тез пари, а да ги дадем за нещо друго, ама което ние си решим че е добро за децата ни. Не можаха да вдянат тез родители, че в крайна сметка ние решаваме какво да правим, а министъра да си заповядва каквото си иска - на нас не ни пречат неговите решения след като няма да ги спазваме.
И макар последен, но и аз платих тези "учебници". Щеше да ми е по-трудно да обясня на детето си що само то няма книжки. И на това е разчитал оня който печата "учебниците" - след като 90% от българите са овце, номера си минава. И ще продължава да минава, докато не стане масата над "критичната" и не почнат да се случват неща в наша полза - за каквото и да било: от карането на слънце със запалени фарове до стопирането на геноцида над нас българите.

PS: Та като споменах за запалени фарове - вчера един тумбак с каскет ми понаписа едно актче за тези фарове. Забелязал той, че не били светнати. Луда работа - таз Система докато и свирим по правилата - все ще е така. Сериозно мисля по въпроса какво би станало ако си захвърля гражданството, паспорти, книжки, картончета, лентички, лепенки, диплянки и прочие глупости , давани от Системата срещу заплащане.

Това съобщение е редактирано от georgi_nz на 24.1.2008, 9:29

Незнам до колко има интерес към моите дела в тази насока и не случайно не се впуснах в подробности, за да не отегчавам четящите с този частен случай.
Мещер,твоите деца са по-големички и незнам по родителските срещи/ако ти си ходил/ какво се е случвало, но моят опит до сега е отчайващ, защото, когато има проблем или имам забележки аз си ги казвам и всеки път ме гледат като голям камък! Иначе всички родители уж ме разбират за какво говоря и даже са съгласни с мен,но веднага робската психика проговаря и казват: "Ама то всички са зле, но си траят и ние ще търпим, какво да правим?Тя системата е такава!"...
А като им кажеш какво да правим за да не търпим ги хваща шубето!
Само да поясня, че в първи клас детето ми беше в "най-елитното" училище в града, но както по-късно разбрах, елитно в този случай значи, че като идва министъра Даниел Вълчев в града отива на посещение в това у-ще, а не че обучението е по някакъв начин елитно. Когато на родителска среща там обясних какви са проблемите според мен и предложих решения, елитната учителка ми каза:
"Така е ама тя шефката..."
Ало, каква шефка бе... тези деца са шефовете, защото ако ги няма тях, вие елитните учители ще сте на улицата!
Е можех ли да оставя детето си в ръцете на РОБ, който да го научи как и то/детето/ да стане примерен и безропотен роб? Ами няма как!

Мещер, предполагам разбра, че няма шанс родителите да се активизират и да направят нещо в полза на децата си, затова в този случай аз ще си сътруднича с учителката и имам набелязани вече някой неща, които аз бих могла да направя. Едното нещо, което ще се опитам да осъществя е да се свържа с Боно Шкодров и да му предложа да организираме една среща с децата и ако стане ще се надявам и други класове да имат желание да присъстват на срещата. Въобще тепърва ще имам работа, но няма как. То не е достатъчно да се оплакваме и да вдигаме рамене.
А за учителката, тя не е взела това решение само и единствено заради мен, а доста преди това е установила неистините в учебника, но за нея е трудно да обясни на овцете, защо да не учат децата им от тези учебници, защото това и е пуснато като план да предаде. Сега обаче ако някой повдигне въпроса на следващата род. среща, учителката знае, че в мое лице има подкрепа и венага скачам.
-гледай този имотикон и си ме представяй...

Обучението и възпитанието на децата в училищна възраст е двустранен процес. От едната страна са родителите, а от другата страна са учителите и ако няма сътрудничество между двете страни нищо не се получава. Всички обаче знаем, че учителите казват:"Ами те родителите са толкова безотговорнии и децата нямат домашно възпитание, затова са толкова лоши и разхайтени."
А родителите от своя страна казват:"Ами то училището не ги учи и възпитава както трябва и ...

До тогава докато двете страни си прехвърлят топката и гледат да си измият ръцете едни с други, децата ни ще страдат.

Дари, верни ли са тия идиотщини?
Из учебник по музика за 3 клас, издателство Булвест, одобрен от Мин. на необразованието, наредба от 21.08.2004, 09-1318'
"Отдолу иде джип "Митсубиши"
със яка броня, с прозорци скришни.
Всички по пътя той изпреваря.
- Но на кого е? Кой ли го кара?
- Вълчо го кара. Свири и гази!
- А във колата коя е тази?
- Лиска е вътре. И много иска
на мис-конкурса да стане миска.
- Давай, Вълчо, и наддавай
златна пара звънка -
мис да стане твойта Лиска,
гиздава и тънка!"

В момента у дома разполагам с учебник по Музика за трети клас, но на издателство Просвета и по тази причина нямам информация дали тия простащини фигурират в учебника на Булвест. Незнам откъде е твоето инфо, но се страхувам, че е възможно да е достоверно, защото тия от Булвест са явно фенове на чалгата след като Чалга певицата Преслава е на страниците на учебника по музика за 6-ти клас.
Ще се постарая да проверя дали действително това безумие е в учебника.
Няма да го коментирам текста, защото каквото и да напиша няма да става за четене...

ВЕСТНИК “РАБОТНИЧЕСКО ДЕЛО” №78 от 04.12.1933г.

“ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ВЪПРОС”

В брой 23 на в. “Работничка” в уводната статия за Ньойския договор е казано, че с този договор били отрязани живи части от снагата на България, Тракия, Македония, Добруджа и Западните покрайнини. Македония, Тракия, Добруджа - живи части от снагата на България? Как е могла редакцията на пролетарския вестник “Работничка” да допусне в своите колони подобна дива националистическа мисъл, за радост на българските империалисти? Или за редакцията на в.”Работничка” не е още ясно, че Тракия, Македония и Добруджа, не са български земи отрязани от снагата на България, а земи чужди, които националистическа България иска да завладее за да ги подложи на зверска колониална експлоатация? Нима не е ясно на редакцията на в.”Работничка” че фашистка, империалистическа България в съгласие с империалистите победители получи живи части от снагата на Македония и Тракия, които като завладени и чужди земи тя подложи на двойна колониална експлоатация и гнет? Как е могла редакцията на в. “Работничка” да допусне тази дива националистическа лъжа за българския характер на Тракия, Македония, също и Добруджа и по такъв начин да стане проводник на великодържавния български шовинизъм и да му даде право върху Македония, Тракия и Добруджа? Случайно ли е допусната от пролетарския вестник “Работничка” тази недопустима грешка или тук има нещо повече? Ако тук има недоглеждане от страна на редакцията - това е една недопустима немарливост. Ако ли пък редакцията действително смята Тракия, Македония и Добруджа за “отрязани части от снагата на България, то това е толкова опасна работа, че трябва веднага да се обърне внимание върху редакцията на оня наш вестник на който е поверена една от най-отговорните задачи на мобилизация на трудещите се жени срещу империалистическата политика на фашистка България и готвещата се война. За честта на в. “Работничка” ние не допускаме редакцията да мисли, че Тракия, Македония и Добруджа са “отрязани части от снагата на България” Но все пак допуснатата грешка на в.”Работничка” трябва да ни накара да се замислим върху следното.
Има не малко класосъзнателни, които мислят, че Македония, Тракия и Добруджа, са български земи. Тези уж класосъзнателни са заблудени от обстоятелството, че в Македония, Тракия и Добруджа наистина живеят значителни компактни маси българско население. Едни от тия уж класосъзнателни (предимно интелигенти) не могат да видят по-далеч от носа си и мъдруват лукаво, а други явно не са ликвидирали с националистическите и шовинистични предразсъдъци, които са още живи у тях. “Разтърси някой руски комунист и ще видиш у него великодържавния руски шовинист” казваше Ленин преди 13 години. “разтърси някой български класосъзнателен и ще видиш у него великодържавния български шовинист” с пълно основание можем да кажем и ние. Ние сме длъжно да вникнем в дълбокия смисъл на думите на великия учител, да разберем колко дълбоко е съумяла буржоазията да вкорени националистичните и шовинистични предразсъдъци в масите, че от тази зараза не са се очистили мнозина класосъзнателни, за да стане ясна всичката важност на нашата задача в борбата срещу великодържавния шовинизъм, както и срещу дребнобуржоазния национализъм. В лицето на онези уж класосъзнателни, които мъдруват върху обстоятелството, че “в Македония, Тракия и Добруджа живее компактно българско население” ние трябва да открием проводници на великобългарския шовинизъм.
Една от най-главните наши задачи, в борбата срещу войната във връзка и с класовото пролетарско разрешение и на националния въпрос, това е борбата срещу великодържавния шовинизъм и дребнобуржоазния национализъм. Дългът на нашия печат е да разкрива всички проявления на великодържавния и дребнобуржоазния национализъм, водейки борбата срещу великодържавния шовинизъм по националния въпрос, като главна опасност в редовете на българските работници и селяни. Нашата задача е да разобличаваме, неуморно българския великодържавен шовинизъм, лъжата за българския характер на Македония, Тракия и Добруджа - това прикритие за завоевателната империалистическа политика на фашистка България. Нашата задача е да доказваме неуморно, че Македония, Тракия и Добруджа, трябва да принадлежат на македонци, тракийци и добруджанци. Задачата на нашия печат е да мобилизираме българските работници, работнички, селяни и селянки на борба срещу завоевателната политика на българския империализъм за осуетяване на готвещата се война и въоръжена антисъветска интервенция, да мобилизира трудещите се маси у нас на борба под лозунга за правото на Македония, Добруджа и Тракия за пълно национално самоопределение до отделяне в самостоятелна държавна единица под лозунга за единен работнически фронт на пролетариата и угнетените народи и националности на Балканите.
Дългът на в.”Работничка” е да провежда неуморно тази задача сред трудещите се жени без което самото нейно изпълнение е невъзможно, а не да допуща такива грешки, които я правят несъзнателно проводник на великобългарския шовинизъм.
Надяваме се, че редакцията на в.”Работничка” ще разбере добре своята грешка и ще я поправи, не само чрез необходимата за случая самокритика, но и чрез всестранното подобрение на вестника, чрез работата за неговото издигане на ленинска височина за да бъде той истински борчески тръбач на класовата пролетарска идеология и класов организатор на работничките и всички трудещи се жени в нашата страна.
читател на в. “Работничка”

----------------------------------------------------------------------------------------------
Е те това е то широк размах на фалшификация и полет на мисълта!
Направо не ми се вярва че е истина...

Да, с отвращение четях тези гнусни сополи!

Материала бил анонимен,но се знае че е писан от гошо Тарабата-георги димитров...

Е аз съм привърженик на Социализма и пак не се изненадвам. Няма за изненадване - чифутите са обладан народ (повечето - не казвам всички евреи!) и това е естествено за тях. За Георги Димитров, не знам дали се доказа, че е такъв или е просто чифутопоклонник, но все тая.
Може и да не ви допада нацизма, обаче гледайте "Вечният евреин" - от тази гледна точка - абсолютна илюстрация на характера им. Въпреки, че филма е много мек, но пък е точен.
Който го гледа, след това вече не се шокира толкова от такива неща като тая статия.

А ние сме привърженици на Българския Саракт. Не признаваме никакви други "изми".

Данчо,поне НАЦИОНАЛИЗЪМ?!...

Я по-сведущите да прокоментират този текст:

Шумерски корени на българската символика
СВЕТЛОЗАР ПОПОВ

При откритието, че името на легендарния Гилгамеш шумерите записват като Билга-меш, където меш представлява самостоятелна, втора дума със значението на титла, бяхме приятно озадачени. Когато установихме, че Урук - централният град на древен Шумер, който има за пети цар от първата си династия същия този Билга-меш, е семитизираното название на шумерския Унуг, бяхме повече от изненадани. Защото Билга ни отпраща към българското етническо име, а Унуг напомня името на българите унугури. Картината придобива завършен вид с имената на съседните гутии и кутии, които ни напомнят за българите утигури и кутригури.
Случайни ли са и откъде идат тези потресаващи езикови паралели?
Отговорът на въпроса става още по-настоятелен предвид обстоятелството, че и билга, и унуг са не само собствени имена, но и думи от шумерския речник: първата - със значението на родоначалник или прародител, а втората - на център, т.е. столица. По-задълбочените лингвистични изследвания само потвърждават наличието на значителен слой шумерски заемки в българския език, за което наскоро вестникът писа. Само собствените български имена от шумерски произход наброяват близо осемдесет.
Ще ни се обаче да се спрем на един друг вид сходство - сходството в символиката между отдавна изчезналите и забравени шумери и нашата съвременна символика.
Да започнем със звездовидния символ на царската власт у шумерите - три кръстосани под еднакъв остър ъгъл чертички, символизиращи с шестте си свободни края плюс обединителния си център свещеното за шумери и българи, но и за други древни народи, число седем. У евреите този знак е леко видоизменен и днес е известен като звездата на Давид или еврейската шестолъчка. Същият хексаедър обаче откриваме и в символиката на волжките българи. В Европа той се налага като герб на Бурбонската династия, който съвсем не е трилистен, както го описват, а е отново шестолистен, със свързваща листата лента (седмият лъч), ако се погледне в оригинал. Най-близък до шумерския му прототип обаче този знак може да се срещне в българската кирилица. Това е буквознакът Ж, където идеята за сакралното число седем, представено чрез шестте свободни края, обединени в един център, откриваме в най-чист и неподправен вид. Да не пропуснем и нещо друго. Буквата Ж е седма по реда си буква от азбуката ни и това би могло да стане тема за отделен разговор.
Нека погледнем снимка No 1, на която е заснета каменната икона от с. Пещера, Пернишка област. Не е ли изумително, че в центъра й е гербът на древния шумерски град Лагаш, преди още той да стане известен на съвременното човечество? Как се е озовал той върху българската икона, днес никой не може да обясни, но тъй или иначе, реалното му наличие изисква и реален отговор.
Още по-фрапиращ е случаят с изобразения върху копието на царя на шумерския град Киш лъв (снимка No 2) в експонат от Лувъра (АО 2675), датиран някъде към първата половина на третото хилядолетие пр.Хр. За нас този лъв е повече от уникален, доколкото силно наподобява лъва от българския държавен герб. Изправен на задните си лапи, обърнат наляво, с буйна грива, зинала уста и разперени лапи, единствено по-високо вдигнатия десен, заден крак го отличава от прототипа на най-стария известен български герб от хрониката на Констанцкия събор (1414 - 1418). Случайно съвпадение или непозната закономерност?
Живеем в уникално време. Буквално сме отрупани от неподозирани досега загадки от неизвестното българско минало. И изпод тази невиждана досега грамада започва все по-ясно да се очертава силуетът на хилядолетната българска история. Някой я бе нарекъл "Храмът на вековете". И той е чистилище.

При откритието, че името на легендарния Гилгамеш шумерите записват като Билга-меш, където меш представлява самостоятелна, втора дума със значението на титла, бяхме ...
...............................................................................................
Билга-Меш,където "меш" означава МЕЩЕР
Чист бъзик ей,да не го вземете на сериозно!

Ето още малко от същия автор:

Роднини ли са българи и шумери
По дирите на лъва като символ на българската държавност
С отпадането на 681 година върху българския герб от тоталитарно време отпадна и табуто, наложено над българското историческо минало. Остана лъвът. Любопитно е да проследим докъде биха ни отвели царствените лъвски дири.
Под една или друга форма лъвът неотклонно е присъствал във всички държавни гербове от Освобождението насам. Името му е използвано и за обозначаване на българската парична единица. Ще го открием още
през предосвобожденските години
Срещаме го върху знамената от Априлската епопея и по калпаците на четници и въстаници. Срещаме го върху светинята на българското опълчение - Самарското знаме, везано с любов и надежда от момичетата на волжко-българска Самара. Да не забравяме, че националноосвободителната ни борба имаше един Апостол и той беше Левски. "Левски знаци" носеха и Ботевите четници в стиховете на дядо Вазов.
Българският лъв, изправен на задните си лапи, обърнат наляво, със зинала уста, изваден език и разперени нокти откриваме в гербовника на Петър Охмучевич (1595 г.), но и преди него: единият от вариантите на най-първия, известен ни български герб от Хрониката на Констанцкия събор (1414 - 1418). Прототипът на този първи герб откриваме в известните ни медни помети с изправеното лъвче, приписвани на цар Иван Шишман.
Лъвове, само че три, намираме върху герба на Иван Шишман и гербовника от замъка Милтенберг, пак от същото време. Три са лъвовете, този път хоризонтално разположени един над друг и във втория вариант на българския герб от Хрониката. Същият мотив виждаме и върху българския герб от ХIV век, открит наскоро в Мароко.
Каменни статуи на лъвове срещаме в изобилие още в руините на Плиска, а според легендата кан Крум Страшни е държал в двора си живи лъвове. Още по-рано фигурки на лъвове откриваме в гробовете на кановете ювиги Аспарух и Кубрат. А находката от Малая Пересчепино показва, че образът на лъва в българската символика е съществувал и преди Дунавска България.
Любопитно е да отбележим, че първият вариант на герба от Хрониката на Констанцкия събор - с трите хоризонтално разположени лъва, днес откриваме в
съвременните гербове на Англия, Уелс и Дания
За някои това може да се стори странно. То обаче не е случайно и потърсим ли обща допирна точка между споменатите страни и нас, българите, ще я открием в общото ни минало с древните кимерийци, обитавали някога територията на Северното Черноморие.
При нашествието на скитите по тези земи през VIII - VII век пр.Хр. големи части от кимерийците са били принудени да мигрират - едни в Мала Азия, а други - на запад, в т.нар Кимврийски херсонес, по-късно полуостров Ютландия - контитенталната част на съвременна Дания. Тези кимври, понесени от нова миграционна вълна, заселват през II - I век пр.Хр. части от Северна и Южна Галия, Испания и Северна Италия под названията белги (валони), волци или волки. Други преминават на Британските острови - уелсци. Техни потомци има и днес - малка етническа група, която говори езика кимру. Да не забравяме, че и самите англи, нахлули в Британия през V - VI век, също водят произхода си от полуостров Ютландия. Оттук са и ютите, другите съюзници на англи и сакси при завладяването на Британия. Сега вече не е трудно да си обясним откъде водят началото си общите мотиви в гербовете на Англия, Уелс и Дания. Какво е общото им с българите обаче, за да откриваме досущ същия мотив с трите лъва - символ и на българската държава? Отговорът ни го предоставя Прокопий, според когото
българите утигури и кутригури в миналото са се наричали кимерийци
Същевременно, от летописите на волжките българи научаваме, че с името англи те са наричали хората от бреговата охрана. А нали англите представляваха точно такова население? Името им пък ни отвежда към българското ънгъл (онгъл).
Да си припомним, че достигналите Южна Галия кимври са наричани волци или волки. Тях пък ни представят за келтско племе, родствено на белгите и болгите в Ирландия. И това съвсем не е за подценяване, защото наред с имената на белги, болги, волки, валони и валийци (уелсци), отпращащи ни към българския етноним, за него ни напомнят още имената на празниците им Баулхини и Имболк и на слънцебога Белен (Бели). Името на народа, от когото те произлизат - фомори, пък ни напомня за родоначалника на кимерийците (кимври, цимбри) - Гомер (Камари). Днес английското Бил е умалителна форма на Уилям, чийто немски еквивалент - Вилхелм отново ни напомня видоизмененото билг или бълг. Бил се казва и оня испански владетел, чийто син пръв е стъпил в Ирландия, точно през деня Баулхини. Трябва ли тогава да ни учудва легендата, според която първият испански владетел се казва Болгорос? Или пък наименованието на вълшебния меч на крал Артур в ирландската митология - Коладболг, в което съзираме имената на Колад и Болг от списъка на българските царе в Историята на Спиридон йеросхимонах? Преданията на старите келти пък ни отпращат към далечния културен Балх, идентифициран днес като люлка на древното българско присъствие. А че кимврите - кимерийци и келтите, са във връзка помежду си, подсказва и името на келтския бог Цимриан.
И така първият вариант от българския герб в Хрониката ни отпраща най-неочаквано към древните келти и още по-древните кимври (кимври, цимбри, кимерийци). А накъде ни отправя неговият втори вариант?
Още като се вгледа в надписа над него, читателят с недоумение ще повдигне рамене: "Рекс халдеорум" ("Цар на халдеите")? Как да разбираме написаното, след като знаем, че в дълбока древност халдеите обитават Месопотамия и нямат нищо общо с българите? И като че ли да разсее недоумението, авторът на Хрониката е пояснил под гербовете къде точно се простира България: "... земя, намираща се някъде в Азия, източно от Дамаск и западно от Индия"!
Може би щяхме да вземем написаното за грешка, ако не се сещахме за "Именника на българските канове". В частта, отредена за Асирия, българските владетели са наредени сред потомците на всеизвестния вавилонски Новоходуносор.
Явно в късното средновековие произходът на българите е бил свързан незнайно защо с Месопотамия. Това сочат текстовете на два независими източника - немски и руски. Нима е възможно
българите да са обитавали в древността Двуречието
Разбира се, на този въпрос едва ли някой може да отговори категорично. Но че българското име не е било непознато тук, можем да сме сигурни. Защото популярният Гилгамеш е семитска трансформация на шумерския Билга-меш (гр. Билгамос) - популярен митологичен герой и пети цар от първата династия на град Урук. Излишно е да казваме, че местните семити не познават звука Ъ и го заменят с друга гласна. Не е излишно обаче да подчертаем, че освен като собствено име "билга" присъства в шумерския език и като съществително и означава "родоначалник", "прародител". А наставката "меш" или "мес" представлява самостоятелна дума със значението на титла. Нека поясним и още нещо: името Урук също е късна семитска трансформация на шумерското Унуг (унуг - център, столица). Името Унуг ни отпраща към известните ни уногури - централното българско племе на Аспарух и Кубрат. Имената пък на съседните гутии и кутии ни напомнят за българите утигури и кутригури.
Българският етноним в Шумер
долавяме още в имената на Балих (дванадесети цар от династията на шумерския град Киш) и на богиня Балтин. Същата, за която легендата твърди, че в гнева си е подпалила библейския Харан. Харан днес е известен най-вече като убежище на Авраам след бягството от Ур халдейски. За нас обаче е по-важно, че той е разположен на река Балих (Белих), а в околностите му намира народ с името Балхарис. А с името на богинята Балтин келтите бележат свещените белтайнови огньове, издигани при честването на големия келтски празник Баулхини (Бългини). Отправили веднъж поглед към загадъчните келти, трябва да допълним с името на техния бог на слънцето Луг, което ни отпраща към шумерското "лугал" - цар. Уелсците пък наричат Луг с името Леу, т.е. Лев! Именно лъв, изправен на задните си лапи и обърнат наляво, със зинала уста и разперени лапи откриваме върху копието на царя на споменатия вече шумерски град Киш (около 2600 г. пр.Хр. - музеен експонат АО 2675 - Лувър, Месопотамия, зала 1), където се среща владетелят с името Балих.
Случайна ли е приликата
между този царски символ и българския държавен герб?
През последните години се оказа, че близо 80 български собствени имена като Борис, Балю, Ганчо, Беро, Крум, Геро, Гюро, Калю, Лило, Милю, Миро, Нено, Миро, Панчо, Радан, Стамен, Сирма, Зорка и пр. имат шумерски произход. Нещо повече, няколко десетки са и българските думи и понятия, чийто прототип откриваме в шумерския език. На шумерското "гула" отговаря нашето "голям". На "кешд" - "къща", на "кашару" - "кошара", на "мъж" - "мъж", на "зит" - "зид", на "изу" - старобългарското "ис" (господар) и пр., и пр.
Особено показателно е, че корените на изумителната държавна и дворцова система у българите, чието развитие свидетелства за изключително дългото й усъвършенстване, водят отново към древен Шумер. На българската титла "кана" (водач, предводител) съответства шумерската "ган". Българският "кавхан" има за прототип шумерското "каву", "боила" (знатен, велможа) - "бала", "багаин" (военачалник) - "баге", "жупан" (командир на част) - "зупан", "мир" - "михр". Дворцовата длъжност у дедите ни "кънигачи" произлиза от шумерското понятие "куннуку" (надпис), откъдето води началото си българското "книга". По подобен начин стоят нещата с нашенската титла "шаръчи" (художник), произлязла от шумерското "шар" (рисувам), "кръчми" (управник) - от "кърм" (кормило), "сокачи" (трапезник) - от "суку" (храна), "бирник" - от "бир" (данък), "самъчи" (астроном) - от "шамъчи" (духовник или книжовник, занимаващ се с наблюдения на небето). Шумерски е произходът и на длъжността "казначи" (касиер). Същото можем да кажем и за устройството на духовния живот у дедите ни. Войсковите духовници "колобрите" имат за прототип шумерските жреци "калу" или "калу-ор", духовниците-лечители, известни като "калушар" - шумерските "калу-шар", откъдето води и съвременното "калугер". Шумерски произход имат и понятия като "кумир", "капище", "тагро" (оброк, клетва), кръстовидният знак и пр. Символът на царската власт - звездата, изписван у дедите ни с буквата ж и свързан с понятия като свещен (шуб), светъл (шен) или звезда (шун), у шумерите е означаван със знака ш.
Много общо откриваме и между бройните системи, познанията по астрономия и календарните представи у българи и шумери. Бройната система е дванадесетична, като три от числата имат еднакви наименования: "алем" (първи), "елем" (десети) и "алтем" (дванадесети). На шумерското у (слънце) съответства българското ю; и двете системи поставят в основата си движението на Юпитер - "пастир на звездите" и "светило, което направлява времето", откъдето произлиза 12-годишният и месечен цикъл. Посочените в шумерския календар съотношения между продължителността на деня и нощта по месеци обаче свидетелства убедително, че той е бил създаден от народ, обитавал значително по-северни области, територии с географската ширина на Северното Черноморие. От "Епоса на Гилгамеш" (Билга-мес) пък научаваме, че родината на неговите деди е била някъде на запад. Значи първородината на шумерите е Северното Черноморие и Долен Дунав. Сега вече можем да намерим отговора защо тук, на територията на съвременна България, в Румъния и около Белград бяха открити клинописни таблички от шумерски тип, само че по-стари от шумерските с 2000 години...
Така достигаме до неочаквания извод, че създателите на
най-ранната известна ни цивилизация на земята
водят произхода си от Балканите. Че шумери и кимери някога, съвсем в утрото на историческото минало, са били вероятно един народ. Към тази вероятност водят много пътища. Пътят по дирите на българския лъв е само един от тях. Дори заобиколен, той също е плодотворен.
СВЕТЛОЗАР ПОПОВ

http://www.louvre.fr/llv/oeuvres/detail_no...805&bmLocale=en

Това е ритон...Убих се да търся това копие,но не успях.Някой да помогне,че да го видим.