Идеология

Макар понякога да се съобщава за една или друга смърт, темата за политическите убийства след 1989 г. си остава забранена. Ако направим анализ ще видим, че за 13-те "демократични" години по политически причини са убити повече хора, отколкото през 13-те "преддемократични". По време на опожаряването на Партийния дом през август 1990 г. очевидци са преброили осем трупа. До днес не се знае кои са били убитите, нито как и защо са били убити. През 1990 г. е убит и хвърлен от влака небезизвестният Шахо циганина, знаменитият палач от лагера край Белене, който бе имал неблагоразумието да се отпуска на приказки. На 30 април 1995 г. е пребита до смърт Николинка Даскалова от с. Долапите, делегат на Конгреса на БЗНС. Полиция и следствие отказват да търсят убиеца. На 27 февруари 1997 г. внезапно умря основателят на Българския демократически форум Васил Златаров. Свидетели разказваха за закани от страна на БЗНС лидерката Анастасия Мозер. В публичното пространство не се появи дори сянка от съмнение, че смъртта на Златаров не е съвсем естествена. На 10 март 2000 г. умира голямата българска героиня, мъченицата Благородна Божинова. На 7 август същата година умира Георги Миленков, съратник на д-р Иван Георгиев от нелегалните години. На 28 март 1991 г. 40 годишният Георги Славев Георгиев се самозапали с бензин пред главния вход на Президентството. Журналистите направиха от трагедията сензация и тръгнаха към Америка да печелят с нея награди. След самозапалването Георги оживя. Убиха го малко по-късно, когато започна много да приказва. Седмици след смъртта му нямаше кой да даде пари за погребението. И друга черна серия, при която макар на пръв поглед да липсват политически мотиви, може да се окаже с политическа подплата. През последните години сме свидетели на зловещи събития, които заплашват да се превърнат в традиция. В най-отвратителната традиция, която някога светът е познавал. Случаят с Даниела Терзийска, невинно обвинена за убийството на детето си нашумя достатъчно, но колко такива случаи имаше. Убиват някъде дете-българче и за смъртта му веднага обвиняват някой от близките. През януари 2002 г. убиха шест годишната Лилия Банкова и нейния баща. За двойното убийство бе обвинен мъртвият родител. Когато жертвата е циганче, виновни се оказват скинхедс, разбира се. Нещо повече. Достатъчно е скинхед да удари шамар на джебчийка и арестуват всички бръснати глави, обискират жилищата им пребиват ги от бой. Когато шамарите са раздадени от генерал /напр. случая с ген. Атанас Атанасов на 31 декември 1999 г./, тогава уволняват полицаите, станали неволни свидетели на произшествието. Явно в тая държава съществува списък на лицата, подлежащи на арест и на такива, които в никакъв случай не бива да се посяга. Човек остава с впечатлението, че полицията разполага с дежурни обвиняеми и въобще не се интересува от истинските извършители. Добре де, за полицията е ясно, там се стараят да отчетат висока разкриваемост. Но защо обществото, народът посреща страшните съобщения с такова равнодушие? Нали следващата жертва може да бъде всеки от нас? Ами изчезналите деца? По едно време вестниците бяха пълни с обяви "Търси се!" На 6 май 1997 г. ненавършил девет годинки изчезна Съвестин Деянов. През януари 2002 г. полицията обяви за издирване 14 годишната Гергана Пипалова от София, изчезнала на 21 септември 2001 г. През 1998 г. полицията издирваше 15 годишната Василка Николова от кв. Горубляне - София. През август 2001 г., полицията издирва 16 годишната Йоана Гайдарова от София. През септември 1999 г. полицията търсеше изчезналата преди месец софиянка Ева Маркова. През ноември 2001 г. се издирваха 14 годишната Десислава Григорова. 16 май 2002 г. Издирва се 14 годишната Мая Ангелова от София. Хайде да не изброявам. После демократичната НСС демократично разпореди такива обяви да се появяват колкото може по-рядко. И само след специално разрешение. Понякога съобщенията за изчезнали лица се появяват в рубриките за семейни обяви, вместо в полицейските сводки. Такъв е случаят с Добринка Петрова Христова от гр. Белослав, изчезнала на 30 юли 2000 година. След две години неизвестност и полицейско безхаберие, семейството се принуждава да пусне на 17 юли 2002 г съобщение във в-к "24 часа" за нейното изчезване. Ето извадки от разкази на родители: "Моят син Ивайло Станчев изчезна на 25 януари 1993 г. в района на спирка "Журналист". В 9 часа на другия ден сигнализирахме в V РПУ и оттам ни отговориха, че сигурно някоя булка го е затиснала под юргана… Моят син Анатоли Димитров /10 г./ изчезна на 8 декември 1992 г. по обяд от гр. Велико Търново. Още същата вечер алармирахме полицията… Две седмици след изчезването на детето получихме цветни диапозитиви, на които беше той с дрехите, с които изчезна. Бяхме рекетирани с 5 хиляди лева, за да ни върнат сина. Полицията прибра рекетьора за по-малко от 24 часа и го пусна… Моята 10 годишна дъщеря Силвия беше открадната пред дома ни в Русе на Великден, 24 април 1992 г. Още същата вечер отидохме във ІІ РПУ. Дежурният офицер ни каза: "Търсете колегите на Луна парк или елате след два дни - празник е." полицията обаче не направи нищо през всичките тези години… Продадохме всичко ценно… /Горица Атанасова/. През 1995 г. русенската полиция издирва 21 безследно изчезнали, като най-старият случай датира от 1987 г. Явно "бизнесът" е започнал още по социалистическо време. И тук ли не се вижда политическата намеса? Не, когато стане дума за смърт по политически причини, нашата обективна журналистика вижда само убийството на Андрей Луканов, когото убиха неговите съпартийци и бизнес партньори. Само че кой знае защо подминава атентата край село Абланица, извършен на 10 юли 1996 г., при който вместо Луканов загинаха депутатките от БСП Емилия Томова, Мария Захариева и Румяна Николова. Подминава се и фактът, че Георги Пирински предварително е знаел за готвеното покушение. Както се казва, неведоми са пътищата Партийни…
Над темата за престъпните и неморални дела на политическия "елит" тегне табу. През декември 1994 г. по обвинение в наркотрафик е арестуван почетният консул на Република България в Лос Анджелис Лъчезар Христов. Външният министър Иван Станчов отказва да прекрати пълномощията на Христов. През февруари 1994 г. журналистът Александър Мънзов заснел пред столичен ресторант тогавашния главен прокурор, стария ерген Иван Татарчев в компанията на млада дама. Ченге от спецслужбите прибрало личния паспорт на журналиста, а Татарчев заплашил със съд всички, които се осмеляват да си пъхат носа в личния му живот. През февруари 2000 г. синята депутатка Юлия Берберян пък нарече журналистите "боклуци". През 1993 г. Юнал Лютфи посещава Съединените щати, където се среща с прочутия Муун. Целта е с помощта на ДПС да бъде нанесен удар срещу Православието. Информацията идва от генералния секретар на Църквата на Муун в България доц. Цветан Кардашев. Вместо в затвора, Лютиви ефенди седи в българското Народно събрание. Интересно е каква религиозна толерантност проявяват етнослободясалите депесари, та са впечатлили самия Муун и той им отпуска средства и досега. През февруари 2002 г. мюсюлмани от кирковското село Завоя отказаха да погребат в селското гробище починалия техен съселянин Иван Христов, защото бил християнин. Същите антихристияни утре ще се явят като християнски обединители. Вие вярвате ли им?
Сигурно не тук е мястото да пиша за Световната конспирация, но извършващото се в България е следствие на същите сатанински планове. "Американският икономист и публицист Фил Тег е изчислил, че благодарение издънките на МВФ всеки ден в света умират от глад по 19 000 деца. Тази зловеща статистика сигурно е вярна, защото в Танзания, където хората рядко достигат 35 годишна възраст, плащанията по дълговете към Фонда шест пъти надвишават бюджетните разходи за здравеопазване." - д-р ик. Н. Веселин Пасев, декември 2001 г. "Американската фондация "Опортюните Интернейшънъл" с помощта на своята метрополия Вашингтон ще отпуска целенасочено нисколихвени етнически кредити на българските роми. Високоблагородният помощник на ромите - г-н Кен Уил щял да дава нисколихвените си кредити само на ромските шивачи, сладоледаджии и ковачи, но нямало да дава подобни кредити на българите със същите професии." - Тодор Петров, в-к "Зора", юли 1994 г. На фона на гладуваща България изглеждат необясними, даже мистериозни сумите, отпускани от Европейската комисия по програма "Младеж" през 2001 година. Сдружение "Приятели на Индонезия" получило 52 500 лева, "Добра дума" - 49 367 лв, сдружение "Томас Кук" - 53 320 лв, СПСДНМН - Джиа /Какво е пък това? - бел. а./ - 53 829 лв, "Бъдещ ден" - 51 650 лв. Правителството не знае ли тези неща? И да знае - какво? И правителството е в играта. През септември 2001 г. министър Димитър Калчев замина на масонска сбирка в САЩ. Добре, че сме малка клюкарска държава, та нищо не остава скрито. "Престъпните мрежи винаги имат уязвими места" - рече шефът на Финансовото разузнаване Николай Иванов през септември 2001 г. Веднага го уволниха от работа.
Появява се желание за отпор, за съпротива, което понякога се изражда в нежелани форми и дава поводи на конспираторите да ни атакуват. Тези неща гениално са били предвидени от Джек Лондон в негови роман "Желязната пета": "А Желязната пета превъзмогваше всичко това, безстрастна и предпазлива, разчепкваше цялата тъкан на обществения строй, за да открие наши другари революционери, пресяваше наемниците, работническите касти и всичките си тайни служби, наказваше без милост и без пристрастие, понасяше мълчаливо всички ответни удари на отплата и запълваше празнините в бойните си редици веднага, щом се появеха." Не е ли същото и у нас? През 2000 г. в-к "24 часа" писа: "Членството в Евросъюза ще промени България из основи. България фактически ще загуби целия си стопански суверенитет. Ще се откажем от независимостта си във външната политика. В по-далечно бъдеще знамето, столицата, химнът - всички тези атрибути на националната държава ще са дори по-формални от границите ни. В крайна сметка нашата държава просто ще изчезне. Според учените ще изчезне и нацията." Седесарското правителство се зае да въплътява наставлението на дело. Българите, особено по-младите бяха предизвикани да се опълчат срещу потъпкването на тяхната гордост, на националната им чест, срещу гаврата с тяхната достойнство. Иван Костов, тревопасният хищник, вегетарианецът-канибал поведе война срещу бранителите на българската идентичност. Предприети бяха най-вече икономически мерки. Никой националист не биваше да разполага с материални средства за водене на борба. Националистите трябваше да живеят в нищета, да гладуват. По този начин според задокеанските господари българските родолюбци щели да мислят само за прехраната си и да изоставят идеята за спасяване на България. В мизерия умряха Иван Долев от Пловдив, Васил Узунов от Чирпан, Илия Минев, Ангел Гочков, д-р Никола Грозев от Поморие, Стефан Лудев от Габрово… През април 1999 г. неочаквано умря един от най-честните българи, живели на тази земя - Стефан Чанев. Умря Кирил Вандов от Костенец. Оказа се, че смъртта на ветераните не донесе полза на глобалистите, че Българската идея е жива и се споделя от немалък брой младежи. Спонтанно, без намеса от страна на националистите-ветерани възникнаха организации като "Воини на Велика България" и Български национален съюз "Еделвайс". Получиха се сведения за националистически прояви в Плевен, Стара Загора, Велико Търново, Пловдив... "Няма демокрация без здрав национализъм" - изповяда се Стефан Цанев през август 1991 г. Национализмът се оказа неизкореним. Или както пише комунистът Иван Стамболич "И все пак някъде наблизо са те, националистите. Очевидно без тях нищо не става." Комунистическите комплекси се сляха с глобалистичната паника. Започнаха полицейски преследвания. Премина вълна от неуспешни опити за съдебни процеси по чл. 108 от Наказателния кодекс. Варна, Русе, Враца, Кърджали, Бяла Слатина, Ботевград, Бургас… В ход бе пусната старата Държавна сигурност. Под ново име /НСС/ и с нов шеф /ген. Атанас Атанасов/. Но със същите познати от недалечното минало методи. С клеветите и автомобилните катастрофи. С провокаторите, подтикващи неукрепналите ни съмишленици към насилствени и други противозаконни действия. И с тази разлика, че сега съпротивата срещу властта нямаше външни съюзници. Нито Радио "Свободна Европа", нито правозащитните организации - никой не се възпротиви срещу политически мотивираните репресии на ултрадемократичната /към наркотрафикантите/ и свръхтолерантна /към извратените криминални типове/ власт. На 16 януари 1995 г. тогавашният зам. председател на СДС отиде на крака да поздрави Илия Минев по случай годишнината от създаването на НДЗПЧ, което съвсем не му попречи да участва в репресии срещу най-близките съратници на Минев. Терорът продължаваше.
През юни 1990 г. активисти на ДПС организирано нападат и разгромяват дома на сем. Боеви от с. Мортагоново, Разградско. Стопаните са пребити от бой. Акцията се води от Юлий Бахнев, председател на живковия Комитет по правата на човека. Причина за погрома е, че синът Михаил Боев се е записал за член на БНРП. Последици за погромаджиите нямаше. Семейството бе принудено да се изсели от своето родно място. Колкото до соц. "националистите", началник на кабинета на Президента Петър Младенов по онова време беше Евгений Александров /Садъков/, също член на ДПС. Десет години по-късно същата тактика бе използвана от цигани: "Дай си къщата за хиляда лева, че и толкова няма да получиш!" - е ултиматумът към Съби Колев от добруджанското село Карапелит. Отново никаква реакция от страна на властите. Юли 2001 г.: "Даскалов твърди, че от набезите на циганите загубите му са около 16 000 лв. Цели блокове с пшеница и ечемик били ожънати от ромите, не пощадили люцерната и царевицата. Според Даскалов всяко от ромските семейства в Лиляк, които били към 200, имало кон. Българите можели да си позволят само магарета. Никой от ромите не обработвал земя, а животните им били добре охранени. "Помощите, дето ги вземат циганите, са една заплата. Хората се бъхтят за 120 лева цял месец, а те ги получават докато си лежат у дома. Другото го докарват от кражби." "Страшно стана тука" - кахъри се и кметицата Райна Иванова." Един цял народ живее като на война, а собственото му правителство пет пари не си дава. През ноември 1994 космическата капсула, с която летя първият български космонавт Георги Иванов бе разглобена от цигани и предадена за вторични суровини. "Голяма работа!" - рекоха демократковците. Колкото циганите милеят за българските светини, толкова и демократите… Налага се да се справяме, разчитайки единствено на собствените си сили.
След години на колебания решихме да пристъпим към възраждане на Тенгрианството, което досега пазехме за вътрешна употреба. Основание ни даде съдбата на партия "Български орел". Нейната лидерка, учителката Маргарита Кавлакова сама, по собствен път бе стигнала до голяма част от нашите истини. И макар на пръв поглед да бе скромна и безобидна женица, срещу Кавлакова започна с нищо неоправдана /на пръв поглед!/ кампания. Щом я удрят, значи са се почувствали застрашени, значи там е слабото им място - си казахме ние. Роди се Движение "Воини на Тангра". Илия Минев предупреди, че ни очакват много, прекалено много трудности, но бяхме започнали. Връщане назад нямаше. Идеологията ни бе избистрена, трябваше само да я пуснем в действие. Е, появиха се и други "тенгриани". Като Йоло Денев, например. Тях ги канеха да говорят по телевизията, те даваха интервюта по вестниците. Дори сестрата на Царя, княгиня Мария - Луиза се нареди сред основателите на Общество "Тангра" в САЩ. Тук пък направиха фондация с дебилското име "Тан Нак Ра". Питат ни защо не сме с тях. Ами защото сме твърде различни, нямаме общи допирни точки. И знаете ли коя е главната разлика? Разликата между нас и телевизионно представените пропагандатори на Тенгрианството е, че ние сме Тенгриани. И съвсем не се интересуваме дали ще ни канят някъде, дали ще ни признават, дали ще ни хвалят или хулят. Ние следвахме и ще следваме своята програма. Възраждане на вярата в Българския Бог, духовно укрепване и материално замогване на Българската Нация, връщане на Българската Монархия - законната форма на управление. Това бяха основните стълбове, върху които се опирахме. Откъде можехме да знаем, че самият Монарх ще предаде бранителите на Монархията? Това предателство се оказа най-тежкото през време на цялата посткомунистическа епопея. Но и него ще преодолеем. Както някога преодоляхме предателството на Енравота - Воин, най-стария син на Кан Омуртаг.
Новото Време и старият терор
"Бруталността, безочието и бездушието на вашите български политици, които в определени среди наричат мафия - уронват престижа на традиционни наши организации." - свидетел от процес срещу Мафията в Италия, 1996 г.
Дали някой си спомня, че на 7 юни 1996 г. Тодор Живков излезе с апел: "Да създадем всенародно движение за оцеляване на Отечеството". В апела се съдържаха доста верни констатации: "Българската нация върви към израждане и изчезване… България е обект на жестока манипулация, имаща за цел да ни обезличи като държава, да ни разгради като общество… Традиционните политически партии показаха, че не се в състояние да решат проблемите на България… Някои партии служат на външни сили… В резултат на всеобщата разруха, объркване и отчаяние, под ескалиращия натиск и заплахи на влиятелни външни фактори, когато нямаме нито верни съюзници, нито искрени приятели, рискът да погубим държавата си нараства неимоверно. Спасението не може да дойде отвънка. Както винаги в решаващи моменти на българската история, нашият народ трябва да вземе съдбата си в свои ръце." Верни думи, но само думи. Лош човек изрича хубави думи. Жалко за хубавите думи! С капиталите и знанията на Живков, с хората, които той държеше в ръцете си, при наличието на всеобщо безверие и задълбочаващо се отчаяние, такова Движение не бе трудно да се създаде. Но то не бе създадено, което означава, че никой не е искал да го създава. Този път и наивници не се намериха. Многократно лъганият народ не се довери на стария Лъжец. Особено когато наблюдаваше пълно разминаване между изречени думи и извършени дела. Пет години по-късно същият номер повтори Цар Симеон Втори и този път номерът мина. После Негово Величество Царят стана г-н Премиерът Сакскобургготски и още в първите месеци лъжата лъсна. Ами сега?


Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Змията си смени кожата. Кожата отиде в музея, но не и самата змия. НДСВ, на което в началото възлагахме надежди продължи антинационалната политика подета от СДС, Съюза на ДС. Хора, страдали десетилетия заради верността си към Царство България и Негово Величество Цар Симеон Втори бяха брутално изтикани не само от политическата сцена, ами и от сцената на живота. Честните антикомунисти споделиха геноцида над целокупно измиращото българоезично население. Царят, същият Цар Симеон Втрои, който на 9 юни 1990 г. написа: "На Илия Минев - възхищение!" и благодари на Стареца за неговата "повече от похвална дейност", сега като премиер благославя терора над съратниците на Минев. "Това му е уникалното на Царя - говори толкова абстрактно, че всеки може да разбира изказванията му, както му изнася." - Капка Георгиева, "Монитор", февруари 2002 г. "Скъпи сънародници! Обещавам незабавно и несимволично увеличение на цените на тока и парното. Обещавам да въведа непосилни данъци за сгради и смет, както и да съсипя дребния и среден бизнес с трикратно увеличение на патентния данък. Обещавам да събера некомпетентни, крадливи и арогантни депутати. Обещавам да вдигна цените на лекарствата, за да могат хората да се панират, чудейки се откъде да намерят пари. Обещавам да приказвам несвързано, за да видя докъде ще стигнат прословутото българско малоумие и прословутото българско търпение, като припознават в Наше Смирение единствената, повтарям, единствената алтернатива на България." - иронизира царските обръщения към нацията Явор Дачков във в-к "Сега" от 1 февруари 2002 г. Дачков не само има сериозни основания за иронията, той смекчава нещата. В 1320 ч на 16 юли 2002 г. здравният министър проф. Божидар Финков заяви по програма "Хоризонт" на българското наци.онално радио: "Да си жив е много скъпо удоволствие". Божидар Финков ни го каза направо, без увъртане, без заобикалки: "Мрете, бедняци!". Който след тези думи продължава да верва и да се надява на човещина и справедливост, той е пълен идиот. Божидар Финков сам определи себе си като министър на трупоопазването. Думите на Царя, че всичко върви по план, и че правителството изпълнява предизборните си ангажименти пък ме подсетиха за едни други думи. През юни 1995 г. твърдолинейният комунист, мафиозът /да ме прощава италианската Мафия/ Никола Койчев рече: "Обещахме да спрем обедняването, но не сме го фиксирали по дати". Цинизмът и в двата случая е еднакъв. Цинизъм е и обявеният край на Прехода. Той и Филип Димитров обяви края на комунистическата епоха на 14 октомври 1991 г. Една от първите задачи на НДСВ бе да премахне наказателната отговорност за раздаване на несъбираеми кредити. НДСВ побърза да оправдае грабителите, а сега жълтеникакаквите депутати се чудят защо ограбените спряха да им верват. Нищо чудно утре да измъдрят закон, според който всеки неверващ да бъде пращан в затвора. Цинизъм е отношението на царедворците към собствените им демократични правила. Петима министри от правителството Симеон Втори отказаха да гласуват на президентските избори през декември 2001 г. Боже, колко еднакви са бесепари, седесари и ендесевейци! /Сигурно затова хората ги наричат безпари, седерасти и енкаведейци./ Надежда Михайлова упрекнала правителството, че мерките му не са достатъчно непопулярни. Разбира ли някой какво значи това: недостатъчно непопулярни! Вместо коментар, ще се задоволя с превод на думата “непопулярен” – тя означава “противонароден”. Ох, на такава Надежда ли се случи да се наденем? Трагедията обаче не се съдържа в Надежда, нито в СДС. Нито в Царя, олицетворението на Нацията, който реши, че може да бъде Цар без Нация. Трагедията се съдържа във факта, че силите ни са разпилени, а действията ни - некоординирани. А борбата срещу национализма се ожесточава. Все повече тъпкани и мачкани българи самостоятелно стигат до извода, че единствено национализмът може да ги избави от геноцида, от безмилостното унищожение, на което бяха подложени. С благословията на Царя и Парламента, ответните мерки не закъсняха. Безработица, глад, подслушване, контрол над кореспонденцията, цензура в средствата за масова информация, откровено терористични действия… Ние не бива да присъстваме на политическата сцена, нашето присъствие не бива да разваля играта на основните играчи. И ако има нещо радостно в цялата работа, то е, че понякога самите играчи ни подсказват как ще завърши тяхната игра. Журналистите се чудят защо финансовият министър Милен Велчев се обръща към всички с "колега". Журналистите не знаят, че това е старата затворническа традиция. Подготвя се човекът…
ИГРА НА ЗАБОГАТЯВАНЕ
"Само хората, които имат наистина много пари, познават наистина стойността на парите, понеже имат време да я оценят. Как можеш да опознаеш стойността на нещо, щом веднага ти го вземат веднага?" - Б. Травен, "Корабът на мъртвите"
Наистина, гладуващият българин трудно прави разлика между сто милиона и сто милиарда, на него и двете суми му изглеждат еднакво нереални. Българинът е натоварен с такива данъци и такси, с такива цени за осветление, отопление и вода, че дори да се види с малко повече пари, те веднага изчезват в зиналата паст на ненаситната държава - ламя. А казват, че предстои въвеждането на разрешителни за живеене. Разрешителните ще се издават срещу попълването на декларация за етническа лоялност към малцинствата и тяхната българоубийствена власт. Българите нямат и не се предвижда да имат пари. Парите на България се намират у бедните малцинства и у политиците, продали своя народ. Все пак не е зле да сме наясно как и защо се трупат милионите и милиардите. Бившият руски дисидент Н. Тишченко разказва: “Новобогаташите, с всички истини и неистини, ползващи се от възможностите на трансплантологията, само заеха мястото на партийния елит. Преди време аз получих информация за десетки трупове в Чимкент, намерени с иззети органи. Следите водеха към партийното ръководство”. Петербургски учен, пожелал да остане неизвестен съобщил: “Някога в Ленинград отвличаха бебета. После ги намираха с изваден костен мозък. Имаше слухове, че нелегално произвеждат противораков препарат. Но по служебен път успях да науча: мозъкът се присаждаше с цел подмладяване на организма”. Впрочем едни от първите, които още в тридесетте години се заинтересуваха от въпросите на трансплантацията, бяха именно геронтолозите. Впоследствие, когато нашата страна се оказа във властта на геронтокрацията, във властта на старците, въпросът стана още по-актуален." Ето кое трябва да имаме предвид, когато гръмне поредният скандал за търговия с органи на мъртъвци. И за хора, определени да бъдат мъртъвци заради своите бъбреци, роговици или хипофиза. И на деца-сираци, дадени за осиновяване на фантомни родители. Наблюдавайки новобогаташите, ние нито за миг не бива да забравяме как те са станали богати. Описаният по-горе метод не е единствен, но е един от най-отвратителните. Не вярвате ли? През октомври 1995 г. Президентът на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев предупреди, че тепърва в България ще се разрази търговия с човешки вътрешности. После Тренчев млъкна и повече не се върна към темата. Малко преди това, през юни 1995 година вестник "Стандарт" писа: "Д-р Ястребов обвинява "Майчин дом", че е направил канал за износ на бебета зад граница. В играта били замесени от санитарките до доценти и професори, тайните служби и митничарите." През април 2002 г. прокуратурата в Мюнхен завежда дело за търговия с човешки органи срещу българин. Месец по-късно германските "Труд" и "24 часа" започнаха да публикуват обяви, че се търсят жени до 30 годишна възраст, които да родят срещу заплащане бебета в чужбина. Прочетете още веднъж горните редове и осъзнайте откъде идват многото пари за предизборните кампании на основните играчи в политиката. За лъскавите им плакати, за телевизионните клипове, за обиколките из цялата страна. Не се гнусете да научите онова, което те не се гнусят да вършат. А после помислете дали пак да гласувате за тях.
"Противопоставяне между политическите сили вече няма" - обяви Симеон Втори. Да, противопоставянето е между политици и народ. Богатите от едната страна на барикадата, бедните - от другата. По средата засега няма никой. Така бе решила Световната терористична общност. Канадският професор по икономика Мишел Хосудовски през 2000 г. пише: "Това е програма за реколонизация, която превръща държавите в територии. Разликата между държава и територия е в това, че държавата има правителство, институции, бюджет и митници, т. е. има икономически граници. При територията икономическите граници на държавата не съществуват, тъй като Световната търговска организация е заповядала режим на свободна търговия. Територията има само номинално правителства, контролирано от МВФ. Няма индустрия, защото тя е рухнала по приватизационната програма на МВФ, а училища и болници са закрити по препоръки на Световната банка." Тъй като ни нямаше и нас, не остана кой да предотврати умирането на България. При честването деня на бившите политзатворници и концлагеристи през април 2002 г. председателят на Народното събрание Огнян Герджиков поздрави антифашистите и комунистите. Ние, мъчениците на комунизма отново бяхме забравени. Както бе забравен и самия народ. Затова пък дадоха допълнителни права на педерастите. По чие внушение бе извършена поправката в закона? През септември 2001 г. в лондонски нощен клуб след парти на хомосексуалисти бяха открити секретни документи на НАТО, съдържащи данни за финансирането на Армията за освобождение на Косово. Ето чии заповеди следват нашите милички народни избраници. Поради придобита неграмотност и вродено слабоумие, марксически пазарни /които могат да бъдат напазарувани/ демократи се заеха да изграждат не хуманна, а хоманна демокрация. Затова днес можем да се наслаждаваме на такава хомокрация – власт на хомовци. Преди да се възмутите от моите думи, прочетете мнението на един, който ги познава много по-добре. "Какви мъже сме, ако ни водят жени? Ако не спечелиш една жена, за какво да ти я водят? Може на сегашните да водят, но като гледам, те се занимават повече с момченца." - из интервю на бившия президент Петър Младенов, дадено през септември 1999 г. Никой не опита да опровергае думите. Значи е вярно. И не само това. Депутатите ни са се заели да хормонизират българското законодателство с еврейското. Кой оттук нататък ще вземе да твърди, че не живеем в курвенско време. "Преходът завърши!" - обяви тържествено Премиерът Сакскобургготски. Тук вече не съм съгласен. Как Преходът ще е завършил, когато не всички от нас са мъртви? Войната продължава. Включват се нови Воини. В действие влизат нови оръжия. Компютър смени пишещата машина, листовките бяха заменени с Интернет, самотните Воини намериха път един към друг, отчаяният вик на шепа хора започна да се превръща в зов на един цял народ. "От национализма и помен не бива да остане!" - заканително размахват пръст господарите. А той, национализмът избуява в сърцата и умовете на обикновените хора. На жестоко ограбваните, страдащи от канибалдемокрацията българи. Желязна ръка, диктатура, Крумови закони, всичко - само не тоя ужас! Глух, едва сподавян ропот смени тихия шепот. Девет от всеки десет българи не се страхуват да изричат на глас своето недоволство. Как репресивната машина ще се справи с подобна масовост?


Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

МОЛИТВА ЗА СМЪРТ
"Макар и "студена", изгубената война се оказа по-разрушителна и гибелна от горещите. Всички войни, преврати, въстания и терор от Освобождението насам, взети вкупом, не погълнаха толкова жертви, колкото седемгодишният "безкръвен преход". И въпреки всичко, виновниците за катастрофата продължават да са между нас и над нас." - в-к "Свободна мисъл", 1997 г.
Картината започваше да се избистря. Дори домораслите ни демократковци, кретенидите от Кретенидия разбраха, че коренът на национализма се крие не в личността на един или друг герой, а в националната традиция. В спомена за славната българска история. Американските съюзници отново им се притекоха на помощ. В началото на юни 2002 г. американското посолство в София и Американският институт за принципите на правото похарчили поне 50 000 $ за организирането на конференция против източното православие. Както съобщава пресата, най-активни участници в антиправославната кампания се оказали главният мюфтия Селим Мехмед, лидерът на еврейската общност у нас Даниел Левиев и шефът на европейския баптистки алианс. Мероприятието срещнало одобрението и на Анатолий Балачев, главен секретар на Пименовия синод. Целта била да се преодолее противопоставянето между религиите. Да се вдъхне дух на търпимост. Да де, в Щатите могат да изгарят живи членовете на неудобните секти /"Филаделфийското изгаряне" през 1986 г. и случая с "Давидова клонка на Дейвид Кореш/, а тук не можем даже да ги забраняваме, ако установим, че са опасни за нацията и нейната сигурност. И при положение, че търпим Сциентолозите и "Слово на живот", забранени в редица европейски страни. Как така изведнъж станахме нетърпими и нетолерантни? През 1997 г. изследвания на сектантските централи в САЩ установили, че България е най-подходящата за религиозна пропаганда държава в Източна Европа. Толерантни сме чак до мазохизъм. Търпим да пишат "Скоро, църквичке джамия ще бъдеш" /Имам снимка с такъв надпис, надраскан върху църквата "Вознесение Христово" в Шумен./ и се правим, че не забелязваме лудориите на ислямския екстремизъм, а ще ни обвиняват в нетолерантност. Как ли пък не! Ами те, другите колко са толерантни? Ето мнението на руския писател Юрий Воробьовский за търпимостта в междурелигиозните отношения: "Интересно какво мисли за това /за религиозната толерантност, бел. прев./ тибетският Далай-лама? Преди скандала с АУМ той високо ценеше сектата на Асахара. Далай-лама е активист на икуменическите форуми, където ратува за дружба между религиите. Своята сутрешна молитва този носител на Нобеловата награда за мир започва с призив към демоните: хванете враговете /на “жълтата вяра” – Ю. В./ в мрежа, насечете ги с мечове, пронижете ги със стрели, изтръгнете им сърцата."
Конференцията не успя да разклати Православието, а до Тенгрианството въобще не се докосна. Но пък сложи кръст на демократичното лицемерие. Дори прозападните лумпени усетиха, че американските наставници не искат само търпимост /Такава никога не е липсвала!/ към сатанинските им секти. Американците искат нашата Вяра да изчезне. Нима никой не забелязва, че се проповядва търпимост към чуждите за народа ни вероизповедания, хвали се и се рекламира Антон Леви с неговата "Сатанинска Библия", натрапва се корееца Муун, славословят се Кришнарите, тези сатанисти на Хидуизма, а по адрес на Източното Православие и на Тенгрианството се чуват само ругатни и обвинения? За външните врагове е ясно. Но няма ли нищо свято за нашите родни предатели? Архимандрит /!/ доцент Павел Стефанов от Шуменския университет описва светите братя Кирил и Методий като претърпели провал във всяко свое дело езически магьосници. През май 1998 г. по заповед на майор Петър Петров, шеф на НСС - Ботевград, бе спряна серия публикации в местния вестник "Шанс", посветена на вредата от сектите. Трябваше да падне от власт бившият шеф на СДС Пловдив и бивш пловдивски кмет Спас Гърневски, за да се разчуе, че неговата сестра Елена Апостолова работи за сектата "Еммануил". През 1997 г. комунистическият идеолог Стоян Михайлов скъса с предишното си верую и стана будист. Поне така писаха вестниците. "Не всеки народ се превръща в Нация. Народ, който формулира за себе си Национално-религиозен фундаментализъм, той става Нация." - /Александър Баркашов/ Глобалистите показаха, че са решени да не допуснат по-нататъшното съществуване на българската нация. Процентният брой на самоубийствата в България е един от най-високите в света. През юни 2001 г. в-к "Труд" съобщи, че през последните 11 години 17 хиляди души са сложили доброволно край на живота си. За това огромна заслуга имат и сектите. През ноември 1996 г сектата "Поклонници на дявола" разпространявала в Асеновград брошури, в които се призовавало към самоубийства в чест на Луцифер. През септември 1999 г. 31 годишната Гинка Божкова от Свищов се хвърли от петия етаж и загина на място след като завари детето си обесено. Милиционерската многотиражка "Труд" тогава забрави да поясни, че трагедията е следствие на душеспасителната сектантска дейност. През март 1995 г. английски пастори в Благоевград призоваваха към масови самоубийства, защото според тях наближавал краят на света. На 10 януари 2002 г. край Руската църква в София ритуално бе самоубит 20 годишният студент Станислав Русков. Ами наркотрафика? През 1998 г. бе заведено следствие за контрабанда с психотропни вещества срещу 20 годишния мисионер от Мормонската църква Дерек Алред. Но я да поискаме забрана за мормоните - веднага ще изпищят, че сме нетолерантни расисти, фашисти, нацисти и ксенофоби. Какви са последиците от нахлуването на сектите? "Евангелизаторът Шамбак взриви религиозния мир в България" - бие на първата си страница тревога "Труд" от 18 май 1997 г. И добавя: "Войната между православни и протестанти заплашва сигурността на държавата". Според американските ни настойници за да няма заплаха за националната ни сигурност, трябва да се изчистим от православните. А после и от нацията. През ноември 1993 г. украинската полиция не се поколеба да арестува активистите от "Бялото братство" на Мария Цвигун като опасни. И в Швейцария през октомври 1994 г. прибраха на топло последователите на "Слънчевия храм". Само ние тук продължаваме да се церемоним.
Малцина са проумелите какво всъщност се извършва в България. Единствено вестник "Монитор" се осмели да представи в синтезиран вид уродливото лице на въздигнатото в ранг на официална политика национално предателство: "България ще спазва общоприетите международни норми за поведение дори с цената на отказ от националния суверенитет", твърди Петър Стоянов. Допълва го Иван Костов, който заяви ­ "Ние не интерпретираме българската политика през българския национален интерес". Следва го Евгений Дайнов с: "Не се ли откажем от славянството и православието, няма да ни приемат в Европа" и "Майната му на православието", Соломон Паси, "До кога ще продължаваме да размахваме идиотските конски опашки на Аспарух? Или да съчиняваме, отчаяни от комплексите си, неоснователни претенции", Андрей Райчев, "Нима делото на Солунските братя е основание за някаква специална гордост или самочувствие?… Натоварването на един шрифт и на един културно-политически избор от преди 11 века с някаква метафизична ценност е неприемливо за все повече хора, отраснали в свят без териториални комуникационни граници, Александър Андреев." Политическият елит бе захвърлил всякакви хуманни и национално отговорни маски. През февруари 1992 г. лидерът на гръцката партия ПАСОК Андреас Папандреу обвини българското правителство, че е управлявано от Анкара. Не си направиха даже труда да го опровергаят. "Освен продажността, която е видна от всички, тези елити отдавна са затворена система, която не допуска национално мислещи политици със собствено мнение и характер да го отстояват. На практика днес цялата политика на България не се прави от българи. Логично е при това положение да имаме като резултат антибългарски ефект. Това, което икономистите наричат "свито потребление" е оскотяване на огромни слоеве от българите. Това, което се нарича "структурна реформа" в икономиката или здравеопазването е на практика геноцид чрез безработица и липса на медицинско обслужване. Внушаването на чувство за "консенсус" стига до абсурда, в който скоро ще ни обясняват колко е полезно, ако се обесим на тавана, защото така работим за структурната реформа в пенсионното дело. Впрочем все повече български пенсионери вече го правят." - "Монитор", юли 2002 г. "България да се нарича Мангалия" - препоръча в-к "Строго секретно". И още една характеристика от същия вестник: "Взаимното доверие в България е непознато. Ако има ад, той е тук. "Елитът" не вярва на народа, народът на "елита". Онези горе са банда крадци, мошеници, некадърници, лъжци. Онези долу са опасна тълпа." И още: "Главна черта на политическия ни живот е присъствието в него на психопати, идиоти, неуравновесени и комплексирани личности, фрустрати и диваци, които народът определя с една дума - глупаци." Съвсем не става дума управниците ни да бъдат някакви герои - стига ни да проявят поне малко почтеност и морал. Като депутатът от СДС Панчо Панайотов който през октомври 2000 г. напусна синята партия. "Не искам да съм в една каруца с пладнешки разбойници" - обясни той постъпката си.
"Героизмът не винаги е възможен и невинаги е задължителен, но почтеността - при всички обстоятелства." - /Васил Златаров, председател на БДФ по времето, когато Форумът още беше националистическа по дух организация/ Апелът на Златаров остана нечут. Героизмът, почтеността и верността изчезнаха не само от нашия речник, те изчезнаха и от душите ни. Чувството за безнаказаност бе подтикнало българските политици да скъсат с почтеността. Основна причина за безнаказаността бе народното мълчание и липсата на противодействие. Дори в Африка моралните изисквания към политиците са по-високи. Някога министърът на вътрешните работи на Република Дахомей капитан Мишел Айкпе бе застрелян, защото го заварили да прелюбодейства със съпругата на президента Матьо Кереку. У нас най-много да се стигне до преназначение. През ноември 2000 г. се разбра, че МВР незаконно подслушва политици, магистрати, журналисти. Подслушван е бил и главният прокурор. И какво? "Сякаш нищо не се е случило. Премиерът мълчи като паметник, президентът го усуква - по президентски." - коментира положението "Труд". В суматохата не стана ясно за кого всъщност работи българското МВР. А може би не е толкова неясно, щом след първоначалното гръмко възмущение млъкнаха и управляващи, и опозиция, и правосъдие. Разединени в приемането на закони, противопоставени в лобирането за една или друга икономическа групировка и обединени по приеми и коктейли, нашите управляващи джуджета дори не ги е грижа какво си мисли народът за тях. На 10 срещу 11 януари 1997 г. полицията смаза от бой стотици граждани, протестиращи пред Парламента. Между пребитите имаше партийни лидери и депутати. Един от тях бе бившият министър-председател Филип Димитров. После политиците сключиха поредното си тайно споразумение, Филип стана посланик и случаят се потули. Осъдени побойници нямаше. Само че така се трупа гняв, събира се омраза, жажда за отмъщение. Дали при следващите масови протести няма да се стигне до нещо по-сериозно. При съществуващите настроения все ще се намери някой, решен да ги използва. Палестинските камикадзета не се самовзривяват ей така, за развлечение. "Те /терористите/ могат да получат необходимата подкрепа само ако голям брой хора са станали обект на несправедливост. /…/ главорезите си остават главорези, но те получават подкрепата на честни миролюбиви хора, които са били доведени до крайност." - Хари Браун, "Уърлднет дейли", март 2002 г. Нима нашето отчаяние е по-малко от палестинското?


Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

За какъв нов морал ще ми говорят, когато ги хващаме в лъжа на всяка крачка? Ето един от безбройните примери: На 12 юли 2002 г. имаше нещо като парламентарен контрол. И там, пред лицето на целия народ /"контролът" се предаваше по радиото и телевизията/ министър Лидия Шугава нагло излъга, че причината мнозина безработни да се регистрират отново в бюрата по труда, била политиката на нейното, с извинение министерство. Не, този път заслугата е на Многонародното събрание. То, както разбирате, това му е работата - да създава нови и все нови пречки пред физическото оцеляване на българина. Защото нали знаете, тези прекрасни наши приятели от Еврейския съюз, масовите убийци от НАТО, бушмените от САЩ, Сорос, Бжежински, Парвеню и Айсберг не искат повече от два милиона българи в бивша България. А каква точно е работата? Както винаги - проста и елементарна.
Според някакво новоприето подобие на закон, ако единият от съпрузите работи, а другият е безработен, безработният трябва задължително, да - задължително да се регистрира в Бюрото по труда. В противен случай няма детски надбавки. 98% от българите усещат със стомасите си какво означава това. За 98% от българите 15 лева означават хляб за целия месец! Но кой го е грижа за хляба? Мярката е предприета, за да не се закрият Бюрата, тъй като те никаква работа не вършат, никому не помагат, и все по-малко нормални хора се съгласяват да си губят времето с тях. Колкото до намаляването на безработицата в България, то тук г-жа Шугава не излъга, че намалява. Тя излъга само за причините, довели до намалението. Става дума за броят на смъртните случаи. Толкова процента умрели, от тях толкова в трудоспособна възраст, от тях толкова безработни. Съжалявам, че не мога да ви съобщя точни цифри, тъй като те представляват държавна тайна. Нали знаете - държава може и да няма, тайната обаче си остава. А аз съвсем нямам намерение да нарушавам закона, ще ме вкарат в затвора. Макар, че май не е толкова лошо. Научих, че издръжката на един затворник била 400 лева месечно. Как ви се струва?
Толкова за слугите и дребните им лъжи. Надзираваните от г-н Парвеню ефенди /Или как там му беше името - Пърдю, Пардю… Впрочем няма значение, вие се сещате за кого става дума./ нашенски парвенюта са невзрачни, взаимозаменяеми фигурки и не си заслужава да губим ценно време заради тях. Виж, господарите - те са нещо по-сериозно. Само че и тях ги очаква пропаст в края на пътя, и тяхната съдба няма да е радостна. Комунистите се канеха да управляват вечно, а не изкараха и 80 години. Тези ще изкарат по-малко.
УНИЩОЖЕНИЕТО НА УНИЩОЖИТЕЛИТЕ
"Американците днес се намират в по-лоша ситуация от руснаците по времето на Брежнев, защото тогава руснаците знаеха, че съществуват в условията на тоталитаризъм, а американците все още пазят илюзията, че са свободни." - проф. Ноам Чомски
27 май 2001 година. Етнически сблъсъци в Манчестър между бели /местни/ младежи и цветнокожи преселници от азиатските колонии. Изблици на омраза, расова непоносимост, щети за десетки милиони. Пожарът временно е потушен, но кога ли ще избухне с нова сила? Ами черните бунтове в Маями, ами обученият от ЦРУ Осама бин Ладен, ами изграденият отново с помощта на същото ЦРУ талибански режим в Афганистан… Примерите са безбройни, всеки ден ни поднася по някой нов пример. През април 1999 г. в САЩ деца разстреляха 25 свои съученици. Политиката на държавен тероризъм, следвана от федералното правителство във Вашингтон поразява и душите на собствените поданици. Колониалната политика носи не само ползи, тя има и своята тъмна страна. Колониалната политика разлага народите. Както покорените, така и покорителите. Но колониалистите не прекратяват колонизирането. Точно обратното – на тях вече не им стига някоя отделна колония – те искат целия свят. Какво друго, ако не колония на шепата финансови паразити представлява Новият световен ред, Глобалният свят или както там го наричат?
А сега нека си представим един страничен, безпристрастен наблюдател. По какъв начин ще възприеме той глобализиращия се свят? Наблюдателят ще види, че господарите на земната икономика спомагат за изтребването на старите културни, трудолюбиви, произвеждащи материални блага и технически напредък народи и на тяхно място развъждат лишени от мисъл и чувство за дълг паразитстващи двуноги човекоподобия. Ще бъде неразумно да твърдим, че поведението на финансистите е лишено от логика, политиката им е старателно обмислена и провеждана с невероятна упоритост. Който отговори на въпроса защо глобалистите поощряват развъждането на всичката непотребна на пръв поглед огромна човешка биомаса, той ще разгадае плановете им. По-долу ще приведем мнението на Юрий Воробьовский, макар да съзнаваме, че и тази истина не е цялата истина.
“… Отново страшни телевизионни кадри. Касетата ми бе предоставена от сръбски колеги. Десетки трупове с характерни шевове по тялото. Присъстващият лекар твърди: от тези хора били иззети органи. Допълва го офицер от югославското разузнаване. Той съобщава, че за парите, получени от продажбата на трансплантанти, хърватската страна закупува оръжие. И така – войната се самоизплаща още на бойното поле. Специалистите са пресметнали, че пълният набор органи – от сърце до хипофиза, дава на черния пазар стотици хиляди долара от един донор. Може да се предвиди, че новият тип война няма да е за територия, която трудно се удържа, а за човешка биомаса.” В глобален план е същото, което наблюдаваме у нас, и което вече обяснихме. Толкова са еднакви, че наблюдавайки поведението на един, ще предскажеш с голяма доза вероятност поведението на всички. В случая поуката е, че след всичките им гнусни, нечовешки деяния, те нямат никакво право да изискват от нас уважение и почит. А най-малко - доверие. И все пак, защо и как ще се провалят глобалистите? Сега те изглеждат толкова могъщи, никой не съумява да им оспори властта, как така ще пропаднат?
Не е нужно да поясняваме, че главният инструмент на глобалистите е “Страната на свободата и мечтите”, “Новата обетована земя”, така наречените Съединени щати /буквално преведено – държави/ на Америка. Изглежда странно, изглежда невероятно, но е истина – официалната американска политика е противопоставена на бялото американско население, което създава и поддържа могъществото на тази страна. Не вярвате ли?
САЩ се превърнаха в главен враг на европейските народи. Не друг, а именно Съединените щати упражняват постоянен натиск върху европейците да отварят държавите си, да отстъпват своите територии за прииждащите азиатци и африканци, подгонени нуждата и безизходицата в така наречения “Трети свят”. А нуждата и безизходицата на свой ред се създават от централата на Новия световен ред. САЩ и Международния мошенически фонд с постоянни заплахи и ултиматуми отнемат залъка на европейските деца, за да нахранят с него пришълците, които самите прогониха от родните им огнища. Американските вождове ликвидират белите народи посредством създаването на огромни паразитни зони в европейските страни. В самите Съединени щати положението също не е розово. Делът на белите американци намалява постоянно, негрите и латиносите се увеличават. А те, както е известно, не изпитват особено ласкави чувства към белите "грингос". Десните бели движения от своя страна също не проявяват особена любов към цветнокожите. Ще илюстрирам твърдението си не с някаква официална декларация, а с един типично американски виц: "- Каква е мечтата на средния американец? - Негрите да си отидат в Африка и под всяка мишница да носят по един евреин." А какви са отношенията между американците от европейски произход и техните еврейски съотечественици? В издадената през 1979 г. под егидата на Бней Брит книга "Антисемитизмът в Америка" се твърди, че 34% от всички американци са антисемити. В абсолютни цифри това значи, че в САЩ живеят 70 милиона антисемити, т. е. хора, неприемащи порочната обществена система, съдздадена върху основата на юдаизма. Една трета от американските граждани не искат да се примирят с "ценностите", насаждани им от американската политическа олигархия. Тук място за компромиси няма. избухването на кървава гражданска война в САЩ е само въпрос на време.
Друг особено важен фактор е омразата на колонизираните народи. Бруталните действия на американската администрация отблъсква малкото останали приятели на САЩ и ги превръща във врагове. Сега враговете може и да са послушни, но при първия удобен случай ще си го върнат тъпкано. Историята помни не един и два такива случаи. Подобно е мнението на Владимир Свинтила: "Ние видяхме рухването на едната половина, смачкана от собствената си несъстоятелност. Но ние вече виждаме креенето и на другата. В Германия - рецесия, в Австрия и Франция - спадане на стандарта, навсякъде изоставени социалните институции, пенсии, просвета, здравеопазване. И още повече: навсякъде тъмният ропот на етносите. В Корсика върви гверилята, в Белгия едва не се стигна до разделение на французи и фламандци в две отделни държави. В Шотландия се подновяват исканията за отделен парламент, баските получиха автономия. За останалата част на света да не говорим. Там са пробудени народите. И най-дребната народност иска своя самостоятелност, своя просвета, свои насоки в културата. На остров Маврикий и в Южна Африка етносите се пребориха да спасят традиционната си култура от унищожение. Какъв шамар за интернационалистите! Двете свръхсили Америка и Русия са в своя залез. Сомалия, Камбоджа, Югославия, Кавказ доказаха тяхната несъстоятелност. Америка скоро ще се срине в пропастта при руснаците. В света не съществува икономическа мощ, която да може да финансира нейната външна политика, която е стана световна." - из "Освободеното бъдеще", април 1993 г. Където и да стъпят, където и да се намесят, американците настройват всички срещу себе си. А те вече стъпват и се намесват навсякъде. Кой може да устои срещу омразата на всички народи от планетата? Особено, ако тази омраза, тази бликаща ненавист се обедини във всепоразяващ юмрук. Ще се осъзнаят ли някога американците? Да, ще се осъзнаят, когато великата Америка стане китайска провинция и те започнат борба за национално освобождение.
Но дали тогава ще ни има нас, за да им покажем как се води една такава борба?
Тук не слагам в сметката очакваните удари от Космоса, за които отдавна предупреждават астрономи и астрофизици. Впрочем ударите май започнаха. На какво ли може да се дължи необичайно голямото число авиационни катастрофи през лятото на 2002 година? Почти всеки ден някъде се разбива самолет или хеликоптер. Започнаха да крият, само че информацията все по-трудно се крие. Съвсем доскоро подобни катастрофи се случваха веднъж на няколко месеца. Нещо се случва. Нещо, което не ни казват. Какво ли?


Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

"Остави враговете да ни помогнат!"
"Стотици милиони хора в Третия свят вече мразят Съединените щати - за бомбардировките над Ирак, за намесата в Близкия изток, за разполагането на войски в стотици страни, за инсталирането на власт на диктатори, подкрепящи американската политика. И всяка бомба, която пада в Афганистан, кара още повече хора да мразят Америка. Американските военни потвърждават тезата на Бин Ладен, че американците са разбойници." - Хари Браун, "Уърлднет дейли", март 2002 г.
Понякога се случва неочакваното, животът е пълен с изненади. Националистическите и антиамерикански настроения в България получиха мощен тласък вследствие на войната в Югославия. През май 1999 г. НАТО бомбардира болница в Белград. Убити бременни жени, новородени и родилки. "Самолети на НАТО са летели над България, но не знам точно колко пъти - 20, 100, седем или осем" - заяви по същото време зам. генералният секретар на пакта Серджо Баландзино. "Не пущаме НАТО, ама они си минават" - коментираха в Брезник. През март МВР мълча цяло денонощие за натовската ракета, взривила се на 300 метра от кв. "Мургавица" в гр. Трън. На 37-мата нощ от бомбардировките "по погрешка" бяха атакувани жилищни сгради в Белград. През април НАТО взривява автобус край с. Савине Воде в Косово. "Sorry, грешка!" Понякога истината се промъкваше даже в софийските, контролирани от ционизма и масонерията вестници: "Видях как жени и деца бягат от бомбите, а това никога не се забравя. Видях разрушени болници, къщи, нечии домове. Не знаете какво става там… Повярвайте ми, аз не видях никакво насилие срещу албанци. Понятието етническо прочистване е абсолютна демагогия. Сърби и албанци имат общ враг - бомбите на НАТО, които с еднаква сила рушат домовете и на едните, и на другите. Когато бях там, пуснаха по радиото разговора между пилота на самолета, уцелил бежанския керван по пътя за Призрен и базата му. Тогава бяха избити 70 албанци." /Всъщност загиналите бяха 75, имаше и много ранени, осакатени за цял живот./ На 13 април НАТО разстреля от упор международния влак, пътуващ по линията Белград - Солун. 55 загинали и 14 ранени. Поне толкова бяха намерени, от някои вагони не бе останало нищо. Около ЖП линията се въргаляха овъглени трупове. /Да, и после Курва дел Понте ги писа в сметката на Милошевич…/ През май след дълго увъртане НАТО признава, че американска ракета е убила 60 души в автобус край косовското село Лужане. За сръбските деца Североатлантическият пакт също бе предвидил изненади. Играчки, химикалки, кутии "Кока Кола", които при допир експлодират. Вестниците се пълнят със снимки на обезобразени детски телца. На сравнени със земята жилищни блокове и селски къщурки. Срината е сръбската телевизия, убити са журналисти. На 27 март изгоненият от България през 1988 г. Едуард Генов /Един от основателите на НДЗПЧ на Илия Минев, б. а./ изпрати факс от Сакраменто, Калифорния: "Войната срещу тази малка страна е война срещу целия свят, война срещу човечността. Дълг на всеки честен и свободолюбив човек, е да направи всичко, на което е способен, за да спре това срамно престъпление. Нека с общи усилия да претрошим лапите на хищния звяр, зинал да глътне света. Нека има Свобода!" Тук пишещите братя избягват да изразяват мнение, тук те са "обективни".
В България на 52 годишна възраст внезапно умря радиожурналистът Мико Петров, когото навремето изгонили от американски супермаркет, защото го помислили за циганин. Колегите му си глътнаха езиците от страх. На запад от нас хуманитарната цивилизована акция продължаваше с всичка сила. Жителите на Белград нощно време изпълваха градските мостове, бранеха ги с телата си от НАТО. Безпогрешните "Стелт" гръмнаха по погрешка китайското посолство и хотел "Югославия" в Белград, болницата в българския град Ниш. Снимки на горящи автомобили, избити като животни лекари и пациенти, късове от човешки тела, търкалящи се глави на новородени. По улиците на България започнаха да псуват на глас и НАТО, и САЩ, и Европейския съюз, и цялата шайка садистични убийци. Паническото крило на либерал-консервативната партия нарече българите простаци и селяндури, защото имали наглостта да съчувстват на сърбите. Президентът Петър Стоянов говори за "цивилизационен избор". Ако това е цивилизацията, по-добре да си останем диваци. Натовски ракети все по-често започнаха да падат на българска територия. Всеки път политическите лъжльовци отначало ни уверяваха, че ракетите са сръбски и едва накрая, притиснати от неоспорими доказателства признаваха с половин уста. Иван Костов обяснява, че заради войната ни се налага да търпим лишения, а сам той започва фараонско строителство в Драгалевци. Разрушени са мостове над Дунав. "Идиотизъм и истинско злодеяние" - коментират сърбите. "Така му се пада на Милошевич" - злорадства Надежда Михайлова - "Човешките права трябва да бъдат защитавани". Американският президент Бил Клинтън изпрати срещу югославския си колега свръхточни ракети. Ракетите се взривиха в Чачак, намиращ се на 160 км от Белград. "Защитени" на късове нищо неподозиращи хора. Албанците настъпват в Македония. Започват етнически чистки срещу македонските българи. Промъкват се данни, че Джордж Сорос подпомага АОК /Армията за освобождение на Косово/. Централната имитационна служба започна настаняване на албански бежанци на българска територия. Тук-там смутолевиха за български момичета, принудени да "обслужват" натовските войници. "Цивилизационен избор!" - писукат Стоянов и Костов. "НАТО, НАТО!" - приглася им Соломон Паси. Същият Паси - Сюлейман от Фес, който днес е министър на търговията с държавата. Александър Милич, съпругата му Весна, двете им деца - Владимир на 11 години и Миляна на 16 години, както и тяхната баба се скрили в мазето на своята къща. Натовска ракета защитила правата им, убила ги всичките. "Ние сме солидарни с избиването на мирни хора!" - заявява парламентарният шеф Йордан Соколов - Момата. Сръбска ракета разрушава къщата на сем. Върбенови в Горна Баня. "Sorry, грешка!", ракетата била натовска. Питат една от "умните" бомби: "Коя е столицата на Югославия?" "София" - отговаря бомбата. "Ще дадем на НАТО всичко, което поиска" - обещава някоя си Бинка Пеева. Дадохме го. Радиацията от натовските боеприпаси с обеднен уран не признава държавни граници. През януари 2001 г. в с. Негованци се роди агне с пет крака. Някъде жени раждаха деца с две глави. Раждаха се деца без мозък с липсващи крайници или с някой и друг крайник в повече. Екоминистерството се скъса да ни обяснява колко безвреден е уранът. Всъщност на еколозите това им е работата. Еколозите се борят за чиста от българи околна среда в България. Еколозите избиват българи по традиция, по наследство. Когато назначиха председателя на Зелената партия Александър Каракачанов за кмет на София, един от нашите му бе казал в очите, че ръцете на неговия баща, генерал Панайот Каракачанов, са оплескани до лактите с човешка кръв. Зеленото кметче поискало извинение и заплашило със съд. "Извинявам се - рекъл нашият. Ръцете на баща ти не са изцапани до лактите с кръв. Изцапани са до раменете." Кметчето млъкнало. Но все едно - еколозите и до днес продължават да бъдат ръководени от центровете на международния паразитен капитал. Целта на еколозите е да ни няма.И както е тръгнало - ще постигнат своята цел.
"В Белград бяхме поканени на откриването на документалния кинофестивал на Република Сърбия. Навръх Великден убиха три годишно детенце. На невзривилите се ракети пишеше на английски "Това е нашият подарък за вашето Възкресение." И фестивалът се отложи." - Маргарит Николов, април 1999 г. Май 1999 г.: Най-малко двадесет цивилни, повечето от които жени и деца бяха убити в югоизточния сръбски град Сурдулица при петата "грешка" на НАТО от началото на бомбардировките над Югославия. За трупове в случая е трудно да се говори - останали са само кървави късове. Над 50 разрушени къщи, над 500 пострадали, а после "Sorry, грешка!". И толкова. Пък после се чудят защо ги мразим и защо не съчувстваме за техните жертви на 11 септември 2001 г. 30 април 1999 г., в-к "Дневен ТРУД": "Дадохме небето си, НАТО удари София". Стана известно, че за първите 10 дена от бомбардировките над Югославия страните от НАТО са изразходвали много повече долари, отколкото са дали на всички балкански страни през последните 10 години. В името на какво?
Журналисти посещават албанското село Кориша след натовски удар. Из цялата местност се търкаляли части от човешки тела, повечето от тях още пушели. Кореспондент на Франс прес видял в моргата на гр. Призрен 48 овъглени трупа. Показали му също чували, пълни с човешки останки. Стотици убити и ранени албанци след атаки с американски касетъчни бомби. "Монитор" отпечата на първа страница снимка на убити от американците възрастни жени и малки деца в косовското село Старо Градско. На трибунала в Хага съдийката Курва дел Понте ще покаже снимки от зверствата като доказателство за военните престъпления, извършени от Слободан Милошевич.
Колкото и чуждопоклоннически да е настроен българинът, лицемерието бе твърде явно, за да не го забележи. Българинът започна да споделя мнението на Осама бин Ладен: "Американците са най-големите терористи и крадци в света!". Българинът прокле Америка, а когото българинът е проклел, проклятието винаги го е достигало. От събитията в Македония също можахме да се поучим. През август 2001 г. Джъстин Реймондо писа в "Монитор": "В Косово НАТО действаше като военновъздушен батальон на АОК. В Македония сценарият е по-различен. Натовските сухопътни войски ще се погрижат да унищожат опозицията, която ще се надигне срещу окупацията и разрушаването на държавата. Очевидно е, че не очакват кой знае каква съпротива. Както каза един македонски военен, какъв е смисълът от армия, дори лошо въоръжена като македонската, ако не й разрешават да се бие срещу врага? В действителност НАТО помага на терористите да задържат извоюваните територии, докато еврократите употребяват предателя Трайковски, за да легитимират фактическото разделение на страната. След Македония идва ред на България." През октомври 2001 г. македонският премиер Любчо Георгиевски набра смелост и показа вратата на Джейм Пардю заради арогантното му поведение. После президентът Буш изпрати Пардю за посланик в София. Какво по-ясно и по-конкретно от това? "Спасението е в създаването на Национален блок" - призова през 1990 г. Емил Миланов от Варна. Същите думи са валидни и днес.
Да ме прощава авторът, че не успях да запазя неговото име, както и името на изданието, откъдето взех следващите редове. При засиления интерес към моята архива от страна на ДС - НСС, това е обяснимо. Но надявам се, че по-важен е смисълът: "Ние, българите сме шепа народ. Фактически сме малцинство сред големите народи на Европа и света. И ни е необходимо особено умение, дори талант да се съхраним. Защото други малцинства, ако надвисне над тях някаква опасност, ще могат да се слеят със своя народ и да се съхранят, ще си имат пак дом и Родина… А ние няма къде да отидем! Можем да останем само на това местенце, което се нарича Българско. И то не защото в него са гробовете на нашите предци, а защото само тук нашите потомци могат да имат българско бъдеще." Не само бъдеще, нищо българско не е предвидено да остане в "тая страна". През януари 2002 г. в-к "Монитор" аргументира с неоспорими факти твърдението, че в България се извършва геноцид срещу българското население. Отговорът на правителството бе типично комунистически - "ни дума, ни вопъл, ни стон". Реално погледнато Мирният преход е една илюзия. Според известното определение, гражданската война е война срещу гражданите на дадена страна. Нима всички български правителства от 1989 г. насам не водят война срещу своите граждани? Димитрина Петрова, депутат от СДС, в.к "Екогласност", март 1991 г.: "Изтеклата година показа нравствената низост на българската политика. В процеса на политическата борба през 1989 - 1990 г. се извърши една постепенна контраселекция." През септември 1994 г. е намерен обесен на тавана общинският координатор на КНСБ в Смолян Атанас Пейков. През септември 1994 г. бе убит депутатът от СДС Илко Ешкенази. Убити са депутатите Свилен Капсъзов и Красимир Чернев. През февруари 1995 г. под моста в столичния Ж. К. "Дружба" е намерен трупът на полк. Проф. Делчо Наплатанов. Заключението е - самоубийство. Четири години преди това, през февруари 1991 г. бе намерена "самоубита" неговата дъщеря Марина Наплатанова. Отново през 1991 г. /юли/ бе самоубито едно от първите частни ченгета в България - Янко Димов. През декември 1999 г. десет свидетели изразяват готовност да дадат показания по убийството на създателя на "Защита" доц. Цветан Цветанов, застрелян на 30 август 1994 г. Председателят на ПЛК и Председател на Съюза на юристите демократи доц. Янко Янков предлага по същото убийство да бъде разпитан и Радослав Вълчев, доверено лице на Димитър Иванов, бивш шеф на VІ отдел на VІ управление на ДС. В крайна сметка данните около убийството се потулват. През януари 1994 г."неизвестни" лица пребиха известния синдикален деец Стефан Комитов от Велико Търново. На 11 май 1998 г. бе залята с киселина и ослепена журналистката от в-к "Труд" Анна Заркова. Покушението бе извършено заради заплахата на нейния баща о. з. генерал Леонид Кацамунски, че ще проговори за медицинските експерименти с политзатворници по времето на Живков. Обвиниха, разбира се невинен човек. На 18 март 1994 г. внезапно умира 40 годишната Констанца Анчева, главен редактор на "Отечествен вестник". През ноември 1995 г. бандити пребиват журналистката от "24 часа" Светлана Баталова и нейния баща. По време на боя командирът на бандата подвиквал: "Дай да счупим ръчичката, дето пише". През юли 2001 г. при неизяснени обстоятелства загина бившият редактор от в-к "Християндемокрация" и активист на БНРП инж. Венцислав Кацарски. През октомври 1998 г. полицай застреля с автомат "по непредпазливост" 16 годишната Станиела Бугова. На 30 януари 2001 г. полицаят Карин Кьосев застреля "по невнимание" 16 годишната Елеонора Димитрова. На 19 февруари 2000 г. умря Огнян Дойнов, главният перач на червените пари. Малко по-късно го последва синът му Ясен. На 14 юли 2002 г. внезапно умря синът на Трайчо Костов - Бойко Костов. А той определено имаше какво да каже!
В-к "Строго секретно", декември 2001 г.: "След като унищожиха цялата държава и нация, след като я скопиха от нейните национални чувства, цели и интереси, тази малцинствена група сега се опитва за последно да се скрие зад патриотизма. /…/ Но защо я няма нито Европа, нито потреблението, нито обществото? А само няколко ухилени матови джукести типа /според Слабаков/, които в мътилката на последните години реализираха своята наследствена професия - джебчийството." Така ще е, щом не намираме сили в себе си да скочим срещу Злото. Също като в едно стихотворение, което пазя преписано още от ученическите си години: "Някой казва истината. Някой си я спестява. Някой нищо не казва. Става страшно тогава. И объркани винаги, еднодневки неистински във душите си викаме. И не викаме - пискаме. Не живеем - сънуваме. Дори както си ходим мъничко се преструваме, че съдбата си водим. Страхливи даже умираме, едва тогава разбрали: не сме живели наистина, а просто сме спали!"


Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Спахме и продължаваме да спим, но как да се пробудим? Не е достатъчно да се поставят все нови и нови ориентири в мъглявината на държавното управление. Трябва да се премахне самата мъгла, небето да се разчисти. Време е да изоставим засуканите купешки фрази и ясно, на чист разбираем български език да заявим какво искаме и към какво се стремим. "Българинът и неговите деца трябва да почувстват закрилата на държавата. Трябва да се възроди съзнателно потисканото национално самочувствие, че българинът е биологически потомък и исторически наследник на най-голямата по територия, икономическа мощ и духовно могъщество в Европа страна през периода на ранното Средновековие." - писа в-к "Монитор" през януари 2002 г. Само че националноотговорна политика не можем /и не бива!/ да очакваме нито от сегашната полудържава, нито от чуждопоклонническия политически "елит". Комунистите, които разориха България и изнесоха нейните богатства зад граница прекрасно съзнаваха, че с демократите могат да се споразумеят - достатъчно бе да им обещаят част от плячката. С нас, националистите споразумение не бе възможно. Ние отказвахме да правим компромиси със своя народ и със своята съвест. Но колко са като нас?
Волен Сидеров,май 2002 г.: "От 240 народни представители се намери един единствен, който има достойнството да каже истината. Това е депутатът от НДСВ д-р Иван Козовски. Негови са думите: "Никога досега България, дори когато се водехме за сателит на Съветския съюз, не е имало такова падение на българщината, на българското достойнство и на националното чувство. Никога досега не е било такова раболепие и лазене пред Западна Европа…"Нещата у нас ще се оправят, когато в парламента има 50% плюс един народни представители, мислещи така." Ами тогава да го направим! Да се съберем, да излезем на избори, да ги спечелим и да влезем в парламента. Но трябва да се съберем всички, да изоставим личните обиди и пристрастия, да сложим някъде встрани недоразуменията и противоречията и да тръгнем заедно. Българската национална Идея е твърде по-голяма от нас, за да се правим на велики пред нея. Не го ли направим, тези ще продължат да ни управляват. Виждаме как ни управляват.
ПОГЛЕД ОТВЪН
"Робите не мечтаят за свобода, те мечтаят за свои роби." - Булат Окуджава
След 1989 г. информационните средства отделят все по-малко място за събитията в бившите социалистически страни. Премълчаването е в наша вреда. Ако знаехме какво става там, много поуки бихме си извлекли. През 1997 г. кметът на квартал Нусле в чешката столица прогони живеещите в квартала му цигани. Мярката била предприета в интерес безопасността на квартала. Циганите по цял свят са едни и същи, но управниците на отделните страни са различни. Как е у нас? През август 2001 г. жителите на плевенското с. Оряховица се вдигнали на бунт срещу терора, на който били подложени от страна на 6-те цигански семейства в селото. Наложила се намесата на областния управител Николай Маринов. Циганският терор продължил. На 17 май 1998 г. в София някакво циганче паднало от прозорец на изоставена къща и загинало. За смъртта му набедиха софийските скинари. Полицията арестува всички известни скинхедс в града и ги смля от бой. После се оказа, че циганчето си е паднало само и виновни за смъртта му няма, но остана петното върху скиновете и всички националисти. В така нареченото "публично пространство" скинарите бяха защитени единствено от доц. Искра Баева: "Продължаващата твърде дълго криза в България, която възрастните търпят със стиснати зъби, лесно хвърля в отчаяние младите, които искат свое собствено бъдеще, но не могат да го намерят тук и сега." Ето, съвсем наскоро някакви цигани подпалиха своя коптор и от Министерство на териториалното богоустройство набързо ги снабдиха с нови жилища. За пострадали българи подобна помощ не се предвижда. Та демократите и на своите не помагат, ако вече не се нуждаят от тях. Някои от нас помнят поета Биньо Иванов от Кюстендил, който през 1983 година гладува 41 дена в знак на солидарност с Едвин Сугарев. През 1998 г. Биньо Иванов угасна на 59 годишна възраст в пълна мизерия, болен, безработен, забравен от СДС. И от Едвин. На 27 юли 2002 г. умря поетът Христо Фотев. Пропускам думата "внезапно", с 50 лева пенсия човек не може да изкара дълго. Смъртта на творци като Биньо Иванов и Христо Фотев е внезапна само за преяждащите демокрадци. Те не обичат да им се напомня за свирепата мизерия, в която са принудени да съществуват забравените от тях от тях достойни българи. И много се сърдят, когато ги хващаме в лъжа. Пред в-к "Марица" от 18 декември 1996 г. Стефан Вълков заявява, че ДС е поръчала на Иван Костов да създаде от СДС синя партия. Моментално, без всякакви церемонии изгониха от СДС стария боец, сражавал се с ръка срещу комунистите. Без да си направят труда да кажат верни ли са обвиненията му или не. През септември 1999 г. някои вестници публикуваха извадки от скандална реч на тогавашната външна министърка Надежда Михайлова. Полицията арестува журналистите посред нощ. Тогава нарушение на човешките права нямаше и противно на всякакви закони, на всякакъв морал и на елементарна логика, Надежда си остана министър. Вгледан в своя пъп, народът с нищо не показа, че е впечатлен от скандала и от грубото погазване свободата на словото. Надеждата на Надежда и на такива като нея е, че народът ще е все така безучастен. Какво е нужно, за да изведем народа от безучастието?
Всъщност той, народът не е толкова безучастен. И понякога твърде добре се ориентира. "Войната в България е страшна. Защото е една лъжа, която 10 години се води от пресветлите ни Вождове срещу самия народ. Войната в България страшно много прилича на онази, която се води на запад от нас. По това, че е необявена, и е обявена. При това гръмогласно. Като мащабна умиротворителна акция. Войната в България прилича на тази в Югославия и по това, че напада в гръб. Подло. Изневиделица. Както умеят да нападат само страхливци. Забиват ножа, оставят те да лежиш, задавен от собствената ти кръв и сълзи и се шмугват в пресечката. Неизвестни. Анонимни. Безразлични към чуждата болка… Лъжат ни, че живеем. Будалкат ни по БНТ, по БНР… Българинът устиска. Само лъжата не можа да понесе. Лъжата, че живее." - Валери Станков, Варна, юни 1999 г. Така е, войната се води, но какво да направим, за да я спечелим? Ето мнението на Волен Сидеров /"Монитор", 23 януари 2002 г./: "Ако искаме да ни управлява Homo Sapiens, трябва първо ние да станем Homo Sapiens. Това означава, между другото да изметем възможно най-скоро с един замах соломоновите слуги от политическата сцена." Защо трябва да изгоним сегашните управници и да поставим на тяхно място националисти? За честта на България! - както писа Илия Минев през юни 1990 г. Закрила и самочувствие са в състояние да ни осигурят единствено вярващи в България и верни на България личности. Следващи чужди идеологии, вървящи по чужди пътеки, управниците изобщо не се интересуват от нас. На тях им е все едно как живеем и дали изобщо живеем или само се мъчим. Не ги е грижа дали сме сити или гладни, здрави или болни. Нека чуем какво казва твърди от тях - Жорж Ганчев: "Кой управлява сега България - президент с глава на пчела. Надка-пиратка, парламентарен шеф с лакирани нокти и заоблена тиква с мустаци от СДС." /из пресконференция във Враца през ноември 2000 г./ Щом един от тях го твърди, значи трябва да е вярно. Така беше преди, така е и сега. През февруари 2002 г., както съобщава в-к "Труд", в Боровец царските депутати играли кючек с рефрена "Пари нема, действайте". Обират ни до шушка, а после се подиграват с нашата мизерия. Ами тогава защо трябва ние да участваме в техните игри? Защо трябва да ходим на мероприятията, организирани от тях? Защо трябва да участваме в българоубийствените сценарии, защо трябва да спазваме наложените отвън правила?
Българи от всички страни - обединявайте се!
"Аз живея в един квартал, "Хаджи Димитър", бивш работнически квартал. Бивш, защото всички там вече са безработни. Там хората не искат да чуят дори една думичка за Европа. Защото тази Европа им свали не само ризите, ни и кожите. Европа е абстракция." - Виктор Пасков, март 2002 г.
В началото на т. нар. "демократични" промени, будни българи започнаха да търсят връзка с Волжските и Кавказките ни братя. Началото бе обнадеждаващо. "Балканските и Волжко-Уралските Българи са като двете половини на мозъка." - писа Боян Имен таркан /Андрей Вънгев/. Откритието, че те там се смятат за българи предизвика изблици на чиста, неподправена радост. Две земи - една кръв; еднокръвни земи - си казахме ние. Заехме се с дейността, изоставена от Министерството на тъпотията и политическия туризъм. Отначало в Лондон, а после и в България бе възстановена дейността на Историческото дружество "Българска орда". Започна издаването на списание "Авитохол". Във Варна инж. Димитър Боянов печаташе друг чудесен вестник, посветен на българското величие - "Народен будител". Гео Донев основа Съюза на българските общности. Изяви се художникът Александър Лудколев. На сцената излязоха хора като волжската българка доц. Татяна Яруллина /Татяна ал Булгари/. Настъпи раздвижване и край Волга. Фархат Нурутдинов издаде своето "Родинознание", където се доказваха българските корени на казанските "татари". Създаден бе Българският национален конгрес. Пробуждане настъпи в Чувашия, Башкортостан… После започнаха ударите. Хора като Боян Имен бяха тероризирани по всевъзможни начини. Включително и с помощта на откровено криминални методи. "Какво си въобразяваш? Ние от 400 години воюваме срещу вас!" - бе просъскал някакъв тип, нападайки с нож таркана. Нападението не бе изолиран случай. Пламен Анакиев бе подготвил издаването на "Джагфар тарихъ", летописа на Волжските българи от неговата издателска къща "Огледало". Разбиха му офиса, задигнаха компютрите, както и всичко, свързано с превода на книгата. Ентусиазмът започва да стихва.
По подобен начин се развиха събитията с останалите компактни маси българи, живеещи извън Родината. Жан Виденов публично се отказа от сънародниците ни в Западните покрайнини. Българите от Молдова бяха набедени от циганина Иван Костов за руски шпиони. Същите молдовски българи, които през юни 1990 г. имаха смелостта да поискат своя, българска автономия. Тогава властите в София заявиха, че не могат да подкрепят сепаратистки тенденции, насочени против суверенитета и териториалната цялост на СССР. На с бездействието си практически поощряват сепаратистките тенденции в самата България. През февруари 2001 г. български цигани агитирали за Велика Румъния и за откъсване на територии от България в полза на северната ни съседка. Те не се оказаха шпиони и чужди агенти. Още през 1991 г. стана известна директивата, получена от българското посолство в Москва и консулството ни в Одеса да отказват всякакво съдействие на бесарабски и украински българи, изявили желание да се завърнат в България. Според инструкциите, българските представителства не трябвало да издават документи на нашите сънародници, които предпочитат да се установят в родината на своите деди. Стара традиция от времето на разбития социализъм. Желю Желев продължи водената от Тодор Живков политика. Българите, граждани на СССР не бяха българи, а совиетские лиюди. Със социализма нещата стават ясни, ако споменем книгата на езиковедите Тодор Балкански и Даниела Андрей "Големите власи сред българите", където се твърди, че Тодор Живков произлиза от род на влашки цигани. Ами днес, когато Живков си замина и България вече не е съветска колония? През 1999 г. тогавашният правосъден министър Васил Гоцев върна българското гражданство на около 43 000 евреи, изселили се от България през 40-те години на ХХ век. Върнаха българското гражданство и на изселниците в Турция. За нашите единокръвни братя подобен жест не се предвижда. Банат, Бесарабия, Егейска Македония, Източна Тракия - дори споменаването на тези земи се оказа престъпление. Малко се пошумя около Вардарска Македония, но после политиканстващите нищожества забравиха кой им е по-близък - македонските българи или главорезите шиптари. Трябвало баланс на интересите, права на човека, етнотъпимост - нека не изброявам всичките щуротии. Същевременно се опитаха да настроят едни части от българската нация срещу друга. Сякаш не им стигаше безумното политическо противопоставяне. Май 1999 г., доц. Кирил Кертиков /стар потурнак!/: "Помаците заплашват България". Накрая за най-сигурно Негово Величество ромейският /да не му казвам направо цигански/ Император назначи Неджет Моллов да отговаря за етническите, демографските и бежанските въпроси, както и за въпросите, свързани с българите в чужбина.


Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Не мога да подмина една наша грешка. Когато седесарковци, конибалсоциалисти или други представители на политическата измет започват някаква дискусия по националния въпрос, ние отказваме да се включим в темата. Да не ги учим на разум, да не им даваме идеи, да не им помагаме, за да се провалят по-бързо. Това, че крадат от нас идеи не е толкова лошо. "Истината ражда омраза" - написаха върху своя листовка "Воини на Велика България" през 1998 година. Вестниците охарактеризираха листовката като фашистка. "Истината поражда омраза" - написа ген. Бойко Борисов върху тетрадката, подадена му от Кеворк Кеворкян в предаването "Всяка неделя" на 28 юли 2002 г. сега журналистите от "Труд" или трябва да оттеглят обвиненията си срещу "Воини на Велика България" или да обявят и ген. Борисов за фашист. Няма как, щом пишат глупости. А няма как да не пишат глупости, щом се докосват до непознати за тях теми. Чуждите за тях идеи ще дообъркат бездруго обърканите им мозъчета. И още. За интелектуалната собственост и “кражбата на идеи”: ако никой не ползваше идеите и ума на живелите преди него, то човечеството нямаше да развие своя цивилизация. Заимстването на знания и идеи е не само допустимо, то е задължително. Нека да крадат идеи, ако това ще ги подтикне да тръгнат по нашия път. Ние от своя страна също понякога заимстваме от тях. "Потребността от собственост е заложена в гените, но е нужно да се регулира размера на имуществото, за да не се стимулират алчността и завистта. Освен това собствеността е нужна на гражданина, за да се чувства той независим от държавата, особено ако тя е основен работотодател." - академик Николай Амосов, октомври 1988 г. Ето нещо, което с чиста съвест ще приложим за доброто на нашето Отечество и народа ни. Ние не мразим враговете, а се учим от тях. Като същевременно се стремим да ги неутрализираме. При нас липсва всякаква надменност, отхвърляме всякаква грандомания, която да ни попречи да приложим един метод, ако той е добър и полезен. Не Идеята живее заради нас - ние живеем заради Идеята. Тя, Идеята е по-голяма от всеки от нас - тя е по-голяма от всички нас, взети заедно. Имало е Българска Идея когато никой от живеещите днес не е бил роден. Ще има Българска Идея и когато всички ние ще бъдем мъртви. "Много политици често не разбират разликата между идеология и политика. Или пък изобщо не си представят какво е това идеология и с какви реалности оперира тя." - Ал. Дугин. Тук ние ги превъзхождаме. "Политическите актьори са само един от факторите на определени процеси." Глупаво е да се вглеждаме в актьорите, да се ровим из мръсното им бельо, да спорим задочно с тях, щом можем /стига да искаме!/ да влияем върху процесите в страната с помощта на нашата Идея и на нашите знания. "Аз мисля, че съществуват два извора за произход на идеите - Алгоритъмът на Разума и биологичните потребности. Разумът издига хипотези, изразява ги с думи и ги тренира, докато не се превърнат в източник на активност, управляващ поведението наравно с биологичните потребности." - из интервю на академик Николай Амосов, октомври 1988 г. Демократковците може и да познават човешките биологични потребности, обаче с Алгоритъма на Разума едва ли ще се справят. Нека ги завлечем в идеологическите дебри, там те ще се объркат като в древен лабиринт, лишени от нишката на Ариадна.
Няма ли да станем като тях, няма ли да повторим грешката на Кръглата маса през 1990 г., когато комунистите се демократизираха, а демократите се комунизираха, докато накрая се получи познатата ни сива синьо-червена мъгла? Няма, защото ние сме националисти. И защото имаме своя Идея, свои идеали, своя идеология. И защото не допускаме нито компромиси, нито изключения. Казвам ви - идеологията не допуска изключения. Идеология, допускаща изключение - това е порочна идеология, вървяща към своята разруха под тежестта на изключенията. Ние не можем да заявим като либералните демокрадковци, че земята България остава, пък който ще да живее върху нея. За един националист България е ценна не като почва, като пръст, а като земя, върху която живеят именно българи. За националиста нацията е всичко. Без "Мерцедеси" можем, без имунитет можем, без привилегии можем - без нация не можем. Не нацията ни принадлежи - ние принадлежим на нацията. Това е разликата между тях и нас, и тази разлика никога няма да изчезне.
Защо ни е нужен национализъм - казват. Не ни ли стига, че ще ни приемат в Европейския съюз и в НАТО? Колкото повече ни приемат в Европа и колкото повече НАТО се настанява тук, толкова повече обедняваме, толкова по-страшен става гладът. Правителството съдейства не за европейската ориентация, а за европейската ориентализация. Ами в такъв случай дали е полезно да ходим в Европа и да ни приемат в НАТО? Човек като е болен, ходи на лекар, а не на дискотека. Лекар за една болна нация е здравият национализъм. А че нацията и държавата ни са болни, тук спор няма. Селското ни стопанство е напълно съсипано. Накрая стигнахме дотам, че за земеделски министър бе поставен турчин. Икономиката ни е разнебитена, повечето производства са спрели, а доколкото нещо е останало, то се намира в ръцете на чужденци. На българина му е разрешено да бъде най-много наемен слуга, дори роб, защото заплащането е по-ниско от това в Африка. Ето как демократите демократично ни откраднаха бъдещето. Следва емиграцията. Защо младите българи с всички сили се стараят да се махнат от своето Отечество? Кой иска да живее в страх? Всеки нормален човек желае сигурност, без заплаха за своя живот или собственост. Всеки що-годе способен младеж гледа да се изнесе в чужбина, да се махне, да се отърве от скотския живот. Повече от милион емигранти българи за последните 12 години. За разлика от циганите, българите никой не ги връща. "Български роми напускат масово родината си заради националисти в спечелилото изборите Движение на Симеон Втори" - съобщи виенският в-к "Ди прессе" през юли 2001 г. Върнаха ни ги с гръм и трясък. Независимо от причините, накарали ги да напуснат България, циганите неизбежно са връщани, а за способните българи се уреждат специални лотарии и зелени карти. Западните ловци на мозъци изсмукват всичко що-годе свястно и грамотно. Тук остава отпадъкът. Старците, болните, неудачниците. И малцинствата. Ноември 2001 г., в-к "Труд", Георги Василски: "В Швеция едва през 1954 г. се анулира закон, забраняващ влизане на цигани в страната. В очите на европееца именно толерантните народи, осигурили на скитащото племе да пази етническата си самобитност, са виновни за неговото съществуване." Наистина, защо в Западна Европа почти няма цигани, а тук просто гъмжи от тях? Из статията на Волен Сидеров "Циганизира ли се България", в-к "Монитор", 12 април 2000 г.: "От Швейцария циганите са изгонени през 1510 г. под заплаха от обесване. Английската кралица Елизабет І заповядва всички цигани да напуснат Англия за един месец. Във Франкфурт през 1577 г. излиза решение на градската управа, според което убийството на циганин не се брои за престъпление. Същото решение взема и Леополд Австрийски през 1689 г. /…/ Според изследването на географията на етносите, направено от Географския институт при БАН през 1998 г. у нас вече има 37 селища с чисто циганско население. В още 25 селища и 2 града българите са малцинство." При това циганите започват да не зачитат не само законите /което си им е традиция/, но и официалните български институции. През ноември 2000 г. Варненският окръжен съд гледал дело за кражба. Огромна тълпа мургави сподвижници на подсъдимите обсадила сградата на съда и пребила от бой жертвата на престъплението - българин. "Щяха да ни избият и нас" - коментирала шефката на съда Живка Денева. Полицията не задържала никой от нападателите. Подсъдимите също се отървали без присъди. Как да спрем циганската престъпност? Еврейката Виза Недялкова предлага оригинално решение. Да назначим циганите като полицаи, ревизори, журналисти и всичко щяло да тръгне по мед и масло. Хубаво, де, ще ги назначим. Само че дали три дни след това ще е останал поне един жив българин в България? На 21 февруари 2002 г. в Сливен става престрелка между два цигански клана. Полицията ги разтървава. За отмъщение, циганите започнали да палят български имоти. Тук се вижда нечовешката им омраза към нас. От 30-40 000 през 1937 година, в началото на ХХІ век циганите заплашват да се превърнат в мнозинство. Бившето мнозинство, българите се превръщат в малцинство. И това малцинство е натоварено да поеме пълната издръжка на стремително плодящите се мнозинства. На първи ноември 1990 г. Турция спря помощта за изселниците от България. От този момент това задължение се пое от българската държава. Правим бежански лагери за афганистанци и албанци, а за избитите от шиптарски терористи наши македонски братя не ни е грижа. През август 2001 г. историкът Божидар Димитров изнесе данни, че в Северна Гърция живеят над 300 хиляди българи. Защитиха ли "национално отговорните" ни големци поне веднъж правата на тези хора? Натискат ни кого да приемаме и кого да отхвърляме и ние слушаме. Подложена на огромен външен натиск, останала без съюзници и предадена от собствените си политици, България се превръща в гетото на Европа. И други са съгласни с нас. На 9 януари 1998 г. във в-к "24 чаши", т. е. "24 часа" излезе статия със заглавие: "Националната държава става гето".
Статистиката е засекретила данните, но ние знаем: все повече измежду родените българчета са с някакъв вроден дефект. Налага се сравнението с Германия, където в началото на ХХ век се раждали множество деца с генетични отклонения. Специалистите предричали: ако нищо не се промени, то към 1980 г. в страната ще се раждат около 60% изроди. Въпреки катастрофалните последици от Втората световна война, днешната германска държава дължи своето съществуване на оздравителната програма, съставена от германския национализъм. Тук, в България национализмът не успя да се развие, на оздравителна програма поне засега не можем да се надяваме. Тук здраве получава само богатият, само той има достатъчно пари да си плати за здравето.
Следва малцинствения проблем. Съотношението между новородени българчета и небългарчета е едно към шест в полза на чуждите. На всичко отгоре всеки български гражданин с небългарски етнически произход се чувства свободен да иска все повече и повече права. То човеци не останаха в България, а те за човешки права ще ми говорят! Нима ние, българите, мнозинството, създателите на тази нещастна държава се ползваме с някакви права? Изгубихме земеделието, изгубихме икономиката, изгубихме държавното управление, а сега губим и нацията. Губим всичко, абсолютно всичко! Танцът на пигмеите ни докара до точка на необратимост. Седемдесет и две годишният вдовец Петко Вълчев от Созопол правил ремонт на къщата си. За работата наемал цигани, които понякога приютявал. По този начин мургавите научили къде човекът държи парите си. На 21 декември 2001 г. го нападнали, размазали главата му с чук и го натикали във варница. После иди, че давай работа и подслон на цигани. През януари 2002 г. 50 въоръжени цигани нападнаха собствениците на лозови масиви край Петрич. На 28 декември 1990 г. циганинът Емил Иванов от Видин убива с нож двама българи и ранява тежко трети. Злодеянието било извършено за "огромната" сума от 20 стотинки. През 2001 г. двама пияни цигани пребиха от бой ей така, без никакъв повод лекаря на с. Вълнари, Шуменско. През април 1995 г. четирима цигани отвличат от железопътна спирка софиянка, смазват я от бой, заплашват я с нож и я изнасилват. През юли 2001 г. шестима цигани от Долни Чифлик, Варненско изнасилват 16 годишно българско момиче. През август 2001 г. шестима турски цигани се гаврили пет дни с 19 годишно момиче. Техният сънародник 22 годишният Гюнайдин пък блудствал с три деца на възраст от 8 до 10 годинки. Според видният трафикант на български антики Алберт Бенбасат това не е "безхаберие в името на криворазбраната демокрация". Ничия майка не е пропищяла, никоя врата не се е зачернила. Според Бенбасат престъпление има само тогава, когато престъпникът е етнически българин. През януари 2001 г. трима цигани поругаха турските гробища в Плевен и полицията побърза да заяви, че в деянието нямало политически мотиви. Ако същото деяние бе извършено от етнически българи, още щяха да крещят за нацизъм, расизъм, ксенофобия, антисемитизъм и какво ли още не. През септември 2000 г. във Варна започна кампания, поставяща си за цел да разясни на циганите, че в условията на свирепа икономическа криза техният семеен бюджет ще бъде облекчен, ако имат по-малко деца. Федерацията на обединените ромски общности /ФОРО/, ЮНЕСКО и ООН веднага били уведомени за поредната акция на българските расисти. През декември 1994 г. сливенски цигани пребиха журналистката Веселина Седларска, кореспондент на "Стандарт". Но нали е някаква си българка, за Седларска не се застъпи никаква Федерация. ЕС, ФЕС и Страсбург също запазиха неутралитет.


Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

В началото на юли 2002 г. съставих и разпратих от името на Движение "Воини на Тангра" текста, който ви представям по-долу. през следващите две седмици не се получи и най-малкият знак не само, че му е обърнато внимание, но и че въобще е получен. Понякога си мисля, че именно нашето равнодушие, мудността ни, свръхпредпазливостта, с която пристъпваме към едно или друго действие, цялото продиктуване уж от разума бавене - именно то ще се окаже най-неразумно. Впрочем съдете сами.
ВСИЧКО СВЪРШИ
"В бъдещето на нас ни е гарантирана нощта на историческото небитие." - Ал. Дугин "Осъдената Родина"
Да, всичко свърши. За съжаление, не - за срам ние загубихме България. Загубихме не само независимостта си, не само свободата си, но и територията си. Загубихме свещената българска земя и повече нищо не може да се направи. Поне не от продажния политически елит. Такива са поуките от сериала "Зрънкови" и всеки ще го разбере сам, ако размисли.
Какво се случи? Един цигански клан влезе в смъртна вражда със своите съплеменници. Правителството взе решение да разсели клана, за да бъдат избегнати нови кръвопролития. /Виж, когато жертвата е българин, никой никого не разселва. Тук обаче става въпрос за живота на представители от "висшата" раса. И това ако не е расизъм, здраве му кажи!/ Къде да го разсели? Оказа се, че никой не иска да приеме Зрънкови. Никой нормален човек не желае да живее редом с крадци, насилници и убийци. Никой, ако е нормален не иска за съседи типове, незачитащи морални и законови норми. Започнаха протести. Мирни, естествено. Смее ли българинът да грабне секирата като мургавия си сънародник? Циганските депутати от БСП и НДСВ окачествиха протестите като проява на расизъм. И заплашиха, че към 2020 година циганите и българите в България щели да се изравнят и тогава…
И тогава правителството прати специални полицейски подразделения, хвърли огромни сили, похарчи десетки хиляди лева, пари, взети от джоба на изнемогващия български данъкоплатец за да опази живи и невредими крадците, насилниците и убийците цигани. Обвиненията към българите не стихнаха. Бяхме обрисувани като най-долни злодеи, само защото не се съгласяваме доброволно да бъдем грабени, насилвани и клани. Докато накрая Зрънкови не ги настаниха на неизвестно място. И на неизвестна цена.
Сега нека сравним случая с друг такъв. През лятото на 1998 г. в ботевградския плувен басейн отказваха да пускат цигани. Причината бе проста. Щом циганите влезеха в басейна, българите като по команда се изнасяха оттам. Не защото са убедени расисти, а защото циганската мърсотия ги отблъскваше. От вонята им се повдигаше. Плашеше ги опасността от заразни болести. Оказва се, че цигани и българи не могат да съжителстват заедно. Цигани и българи изпитват природно обусловена взаимна непоносимост едни към други. Правилото е валидно както за едната, така и за другата страна. Да вземем прословутите "гета". Кривозащитниците много обичат да ги сочат като пример за расова и етническа сегрегация. А истината е съвсем различна. В своите махали, квартали и райони циганите искат да са пълни господари. Те подлагат българите на такъв жесток терор, че последните панически търсят спасение, проклинайки своята доверчивост. /И толерантност!/ Дали ни харесва или не, такава е картината. Не българите натикват мургавите в гета, а мургавите прогонват "бледоликите" от своята среда на обитаване. Само че "гетата" настъпват, а ние отстъпваме. Къща след къща, улица след улица. В Ботевград апартаментите и къщите, намиращи се в близост до циганската махала се продават на смешно ниски цени, само където липсват купувачи, освен цигани. "Гетото" е на път да стигне центъра на града. В Лом и Видин с благословията на бившия американски посланик Ричард Майлс работят цигански телевизии. Там българска реч се чува все по-рядко. Ред е на Монтана, Сливен, Пазарджик… Заплахите, че броят на циганите се увеличава, звучат все по-силно. Враждебността им ескалира, превръща се в демонстрация на презрение към нас, коренното население. От небългарско, "ромското" самосъзнание се изражда в антибългарско. През 1996 г. циганският "цар" Киро заяви без заобикалки: "Искам България да стане циганска държава". Оказа се, че изхвърлянето не е било случайно. Думите на Кирил Рашков се въплътяват в дело. Депутатът от коалиция "За България" /!!!/ Тома Томов заплаши, че ще се обърне към международните институции, с цел признаване циганите за бедстваща нация. Забележете - не етнос, не малцинство, а нация. Нация! Да видим как бедства тази "нация". Ще цитирам едно вестникарско заглавие от февруари 2001 г., макар подобни заглавия да са хиляди : "Пияни цигани колят за кеф". За да не им разваляме кефа, ние търпим. Разпасани криминални глутници, изтърбушени жилища, пребити деца, изнасилени жени и невръстни момиченца. Ние все отстъпваме и отстъпваме. "България прилича на гробище от скръстени ръце" - писа Стефан Цанев през декември 2001 г. Докъде ще стигне отстъплението ни? Колко пъти ще бъдем бежанци от собствените си огнища? Колко пъти български тела ще гният непогребани, оставени като плячка за зверовете? Няма кой да припомни неотдавнашните /1913 година/ събития. Съществуващите информационни /уж/ средства, така наречените "медии" са чужди слуги, готови да продадат и род и Родина заради мизерен хонорар. Учебниците по история са скопени, а националистическите вестници бяха спрени от демонократичната власт. Не излиза "Български глас", не излизат "Християндемокрация" и "Антикомунист", "Зора" не е това, което беше, пък и нейният тираж е нищожен. Слугинските "Прелом" и "Македония" не ги броим, те угодничат на всяка върхушка и едва ли ще кажат истината. За главния редактор на емигрантското списание "Борба" Драгомир Загорски бе достатъчно да си признае пред телевизия "2001", че е венчал дъщеря си в синагога, а също че е "християнин, който не вярва в никакъв Бог". И последният наивник разбра, че "Борба" не показва път в безпътицата. Останахме държава без кауза, без държавна цел, движим се без посока. Няма ги идеите - регулатори на социалния и обществен живот. Кой ще стресне равнодушните, кой ще разбуди заспалите? Някой трябва да каже "Стига!", а няма кой. През декември 2000 г. Николай Хайтов даде своето напътствие: "Шансът за спасение е, българският народ да се обедини около истински водачи и да прогони троянските коне. Иначе ще изчезне. Първите десет години от ХХІ век са решаващите." Десетте години текат. Напътствието още не е изпълнено.
Въпросът има и още по-страшна страна. Западът също не иска своите цигани. И докато натискат Чехия, Румъния и България да интегрират "горките роми" в обществата си, западните страни предприемат серия от мерки, за да се отърват от тях. Нали си спомняте как посрещнаха русенските цигани в Норвегия? /Което съвсем не се отнася до емигрантите от български етнически произход!/ Та от една страна Западът гони циганите. От друга Изтокът е притиснат не само да не предприема нищо срещу тях, ами да им осигурява всевъзможни привилегии. Като неплащане на ток и вода и всевъзможни социални помощи, например. /Сметките както си му е редът и по указание от Вашингтон ги плащат расистите българи./ Или като отказ от съдебно преследване за извършени престъпления. Или като най-строго наказание за всеки, дръзнал да се защити от циганските безчинства. /Спомнете си учителя Похлупков/ Стига се до открито подстрекателство към всякакви издевателства над българите. Числото на правозащитните организации, специализирали се в защита единствено на циганите достигна 150! Повечето се финансират от чужбина. "Отровено общество" на Дьорд Шорош, Хелзинкски комитет на Красимир Кънев, Фондация "Толерантност" на Емил Коен… В защита на мургавите и срещу добро заплащане се обявиха и от ХОМО "Илинден". Според тях България е прекалено българска, било дошло времето да се дадат повече права на малцинствата - етнически, религиозни, сексуални, и най-вече на "ромите". Какво значи това? Значи едно - че за циганите се готви територия, където да се заселят. Илия Илиев във в-к "Монитор" писа, че се задава косовизация, но кой чу гласа му, кой политик се показа загрижен за националния ни интерес? А новините са повече от плашещи. Информацията е, че се готви създаването на първата циганска държава и сега ъ се търси земя. Познайте коя ще е тази земя? Чехите доказаха, че не се церемонят с натрапниците. Скинарски бригади, дървени стени… Чехите не са глупави, ще се справят. "Циганите са социално неадаптируемата част от нашето население. При тях високата раждаемост се съчетава с трудната умствена и социална адаптация на децата им, които често страдат от сериозни заболявания и като цяло са голяма тежест за обществото." - посмя да признае Владимир Мечиар, министър-председател на Словакия през 1992 г. Признаването на проблема е първата стъпка по пътя към неговото превъзмогване. А ето един случай от Румъния. През 1993 г. в трансилванското село Хедерен двама братя цигани заклали румънец. Както у нас, така и там циганските крадливи набези били всекидневие, но убийството преляло чашата. Тогава румънците и унгарците, живеещи в селото се вдигнали, нападнали циганите и изгорили къщите им. Четирима убити цигани и 11 изгорени къщи. Останалите мургавелковци трябвало да се спасяват с бягство. Подобни действия на самоотбрана не са изключение в северната ни съседка. Само че там националистите са сериозна политическа сила. Там националистите не са преследвани, а притежават достатъчно власт да защитят своята Родина и своя народ. Но нека продължим с анализа на вътрешното положение.
Андрей Райчев, 7 април 2002 г.: "Сега иде страшната мизерия." Забележете, не страшна, а страшната. Значи досега не е било толкова страшно! Целта е да ни докарат до такава мизерия, че да ни е все едно, каквото и да правят с нас и с Отечеството ни. Само да сме живи и стомасите ни да са пълни. Циганите също допринасят за мизерията. Те опоскаха селските ниви като марокански скакалци. Селянинът трябва да рече: "Плюя на тази земя!" и да не мисли повече за нея. Следващият ход не закъснява. През юли 2002 г. Противонародното събрание гласува закон, според който може да се продава земя на чужденци. Само че българската земя е нашият български дом. Какво става, когато купувате чужд дом? Най-учтиво напомняте на бившите стопани, че трябва да си изнесат багажа и се настанявате в него. Ако бившите стопани се заинатят, викате полиция и насила ги извеждате от продадения имот. Нали така? Та и ние скоро очакваме да ни приканят към изнасяне. Ако някой не вярва, нека чуе какво говорят циганите, утрешните господари на България. Та те имат наглостта да го казват на всеослушание, в така наречения Парламент, по радиото и телевизията. Казват ни, че с нас е свършено, че нас скоро няма да ни има. И че те ще наследят земята ни. Ние слушаме, гледаме гузно в земята, мигаме на парцали и не смеем да гъкнем. Отнемат ни правото да съхраним своята Родина, а ние не смеем да възразим, че такова право не подлежи на отнемане.
От 1956 година насам всички правителства провеждат покровителствена политика спрямо циганите. Тодор Живков приемаше цигани от всички страни, докато за българи преселници и дума не даваше да се издума. /Прочутите разбойници от с. Мечка например, са дошли от Гърция. И само те ли?/ За последните криминалдемократични години коментарът е излишен. /Румънските и албански джебчии са цяла напаст в София./ Освен посегателствата срещу личността, циганите посегнаха на националната ни гордост - отмъкват паметниците на националните ни герои, нашите светини и ги дават за претопяване. Посегнаха на природата ни - изсичат горите, без някой да ги спре. Посегнаха и на националната ни сигурност - какво друго са хилядите километри отмъкнати проводници. А правителствата си затварят очите и дрънкат за етнически модел, за толерантност и етнотърпимост. Какво полезно свършиха правителствата за мнозинството, за основното население на "тази страна", за нас? Погледнете ги само, погледнете ги и ги вижте в тяхната истинска светлина! Вместо да управляват в името на народа, те посегнаха към вимето на народа. Какво роди този Зоопарламент /по израза на Едвин Сугарев/, освен рамкови конвенции за малцинствата и ракови резултати за мнозинството? Вместо обещаваната социална държава, ние ставаме свидетели как се изгражда една социалистическа антидържава, развъдник на паразити. Антидържава като Кампучия на Пол Пот, ликвидираща собственото си население. Големите политически партии загубиха желанието, а малките - възможността да говорят със своя народ. Изпълзели от бърлогите на Мрака сили вършат каквото си искат. Техните реформи, промени - всичките им празни бръщолевения, всичките им глупости, са само храна за вашите бълнуващи фантазии. Вие спите, сънувате и в сънищата си виждате как заживявате по-добре. Вие спите и насън бълнувате, че утре всичко ще се оправи. Няма! Ще става все по-зле и все по-зле. И ще бъде така докато умрете всички. Докато умрем! Даже вестниците започнаха да пишат за "Българската зона на безнадеждността". Мои нещастни, заблудени сънародници, не ви ли стигнаха 12 години да го разберете? На Петър Берон, бивш председател на СДС му трябваха 10 години: "Чужденците не искаха да допуснат до властта хора с национално самосъзнание, които няма да им лижат подметките" /декември 2000 г./. В своя последен доклад Фондация "Карнеги" изобщо не предвижда просъществуването ни като държава. Всеизвестно е, че каквото каже "Карнеги", това правят САЩ. Съединените щати, нашите нови "приятели" ни отреждат участта на тяхното коренно население, индианците. Само с великата си наивност ние чакаме нещо добро от тях. И блеем!
Съкращават числеността на армията, разоръжават я, деморализират я, режат подводници, режат ракети, закриват АЕЦ "Козлодуй". Според Бжежински България трябва да е безсилна пред задаващата се агресия. Въобразявате си, че няма да ни нападнат? Те и сърбите си въобразяваха. Имайте смелостта да знаете! - 103 500 кв. км са откъснати от България през ХХ век. Колко му е да откъснат още толкова? Ето какво пише вестник "Монитор" в броя си от 28 март 2002 г.: "Очертаният от Фридмън обръч прекъсва само на едно място. Между дислоцираните в Македония, Босна и Косово НАТО-вски войски от една страна, и американския съюзник Турция от друга, стои само България. Само тя не е окупирана, но припряното унищожаване на Българската армия от правителствата на СДС и НДСВ, подписаните от тях споразумения за разполагане на чужди войски на територията на страната ни, както и предаването на контрола върху икономическите граници на държавата България на британското разузнаване, камуфлирано от Сакскобургготски като "договор с частната фирма Краун Ейджънтс" доказват, че България може да бъде окупирана всеки момент и българският национален суверенитет, макар и вече само наминален, ще бъде положен в краката на новите императори и/или техните турско-израелски "пълномощници" без да е даден дори един изстрел." Наистина ли положението е така безнадеждно, нима няма поне една опора, на която да се опрем?
Повярвахме на Царя, на нашия уж суверен, на онзи, който трябваше да се яви като спасител на Българското Царство, но и той ни измами. От Монарх, Царят стана политически лъжел, т. е. лидер. Бившият Цар отблъсна верните и преданите на Идеята и на тяхно място приюти всякакви разбойници, всякаква политическа измет. Не изпълни нито едно от предизборните си обещания. Каквото изрича, то няма нищо общо с отчайващата действителност. Сега се налага и с него да се справяме.
"Не усещате ли, че Царят постоянно лъже?" - проплака преди една година съпругата на отхвърления от НДСВ кандидат за депутат Венцислав Димитров. Така е! Може би е правилна поговорката, че всяка власт развращава, но тази си дойде развратена. Още в самото начало като подигравка с националните ни чувства за външен министър на новото правителство бе назначен Соломон Паси. Същият, който се провикна "Майната му на Православието!", който искаше да разделя Русия на три части - Европейска, Сибирска и Далекоизточна и обещаваше на Япония Курилските острови. С външен министър като Паси България рискува да загуби единствения си реален и естествен съюзник. А може би именно това е целта? Но време е да се спрем на самия г-н Лидер. Симеон Втори, този наш премиер Сакскобургготски призовава да гледаме позитивно на нещата. Не мога да гледам позитивно, като виждам как българският народ не само мизерства, не само гладува, но децата, бъдещето на България от глад се израждат физически. Гладът не позволява на децата да развият нито своите тела, нито своя разум. На децата им бе отказано дори правото на здравеопазване, ако родителите нямат достатъчно пари. /За бедстващите малцинствени нации разпоредбите не се отнасят, за тях винаги има осигурена помощ!/ Колко българи днес разполагат с достатъчно пари? Така се програмира унищожението на нацията. Докато останалите, небългарските етноси са подпомагани от всевъзможни закрилници, ние не само сме оставени на самите себе си, но от нас се иска да храним и другите. Та и скитащите стотици хиляди бесни помияри в добавка. /Дори кучешкият живот се оказа по-ценен от живота на българина в България. За безстопанственото куче от приюта се отделят повече пари, отколкото за пенсионера./ А храна няма и за нас. Как мога да гледам позитивно? Да - казват - зле е, но пък такова славно бъдеще ни чака! Явяват се разни екстрасенси и шарлатани, които ни шепнат успокоителни словца преди поредната порция смърт. Залъгват ни с небивал разцвет, с ново духовно ниво, с богоизбраност, с благоденствие, с изобилие, а направиха книгите недостъпни за българина. Българинът не бива да чете и да разсъждава. Видиотяват ни с каква ли не помия, а ни отрязват достъпа до истински качествените духовни постижения на човечеството. На всичко отгоре някой си Ото Кронщайнер поиска да ви вземе и Кирилицата, та съвсем да престанем с четенето. В духовно отношение гладът е по-жесток, отколкото във физическо. Само където повечето от нас не го чувстват така болезнено.
Кой остана да пази България? Няколко агонизиращи, хванати в смъртна хватка национални партии. Основаните през 1990 г. родолюбиви формации бяха хванати в смъртна хватка и практически ликвидирани. Няма го Българският национален съюз "Нова демокрация" на горянина, сражавал се с оръжие в ръка против комунизма Иван Лазаров. Няма я Българската национално-демократична партия, а от нея се очакваше да произлезе нещо свястно. Потомците на славния Легион влязоха в Синята мъгла и повече не излязоха от нея. ВМРО се провали, изроди се, започна да служи единствено на собствените си икономически интереси. По вестниците /"Строго секретно"/ взеха да го наричат МВРО. БНРП е удряна по всички възможни начини, останала е без финансови средства, без вътрешни съюзници, нейните активисти се отчаяха, разбягаха се. Тук-там виждаме по някой самотен родолюбец, вкопчен в неравна схватка с враговете на българския Род. И малобройните групички бръснати глави, които Движението Blood and Honour все не успява да обедини. Въпреки своята похвална дейност, тези момчета за жалост не съумяха поне засега да се съберат в един стегнат всепобеждаващ Юмрук. Народните ни избраници обаче създадоха закон и против тях. Към НСС /Национална (!!!) служба за сигурност/ действа отдел за борба със скинхедс и десния екстремизъм. /За левия нищо не се предвижда!/ Депутатът Лютиви Местан отправи искане за най-строги мерки срещу малцината българи, които продължават да се чувстват именно като Българи. "Всички ксенофобски и недемократични книги следва да бъдат изгорени, а авторите им избесени!" - призова Лютиви ефенди. Ами, добре тогава. Нека арестуваме всички лоши скинхедс, нека закрием всички родолюбиви партии, нека пратим в затвора всеки, надигнал глас в защита на българщината, нека изгорим всички български книги и аз ви обещавам, че Бог напълно ще спре да пази България. Не че досега особено я пазеше…
Какво е нужно, за да опазим малкото, останало от Великата в миналото България? Нужна е една, поне една, една-единствена организация, партия, съюз, наречете го както щете - нужна е Сила, решена и годна да брани националните ни интереси. Поне една-единствена партия сред политическата шарения, сред цялата продажна паплач, която да обрече себе си и своите следовници на Род и Родина. Поне една-единствена партия, поставила единството на България и благоденствието на българския народ над своите тяснопартийни интереси. Една-единствена чиста национална сила сред цялата слугинска, потънала до ушите в кал и далавери парламентарна и извънпарламентарна сган. Една партия, която да тръгне на война за национално освобождение на България. Една партия, която да се опълчи срещу финансовите паразити и силите на Мрака. Можем ли да я създадем? Можем ли да формираме олицетворение на българското родолюбие? Можем ли, в състояние ли сме да изградим Сила, която да не се страхува от задокеанските и НАТО-вски господари и да не изпълнява техните престъпни заповеди. Можем, ако вместо от Международния мошенически фонд и Световната банда потърсим опора в собствените си сили. В собствения си народ. Ако ли не…
Ако ли не - финалът се вижда с просто око. Драмата, започната от Тодор Живков и Андрей Луканов, продължена от Жан Виденов, Иван Костов и Симеон Сакскобургготски върви към своя успешен край. България скоро няма да фигурира на картите, освен като географско понятие. Българският език ще изчезне и народът ни ще се стопи сред прииждащите чуждоезични индивиди. Ще се случи онова, което се случи някога с християните в Ливан. С гърците в Северен Кипър. Със сърбите в Косово. Ще се повтори сценарият за превземането на една страна отвътре, както това се върши сега в Македония. Ненапразно САЩ изпратиха като посланик в София Джеймс Пардю /когото наричат още Пърдю/ - ликвидаторът на държави, той ще завърши започнатото. Иначе защо мислите, че са го пратили?


Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Финалът се вижда, но никой не си мърда и малкото пръстче, за да го предотврати. Така е, за жалост.
Ами българските партии? Хайде да оставим управляващите, тях много ги "натискат да не тормозят циганорите", както се изрази един от сподвижниците на Муравей Радев. Опозиционните партии как гледат на посегателствата срещу правата на техните членове и симпатизанти? През 1998, 1999, 2000, 2001 и 2002 г. БНРП макар изолирана от официалния политически живот, не престава да разпраща декларации и протести срещу дискриминацията на българи. Лично на мен не ми е известно друга партия да е подкрепила справедливото негодувание на българите от село Мечка срещу циганския произвол. Вместо благодарност или поне похвала, националрадикалите получаваха само удари. През февруари 2000 година кметът на община Лозница, етнически турчин отказва да регистрира местния комитет на партията с мотива, че е български, което щяло да наруши етническия мир в района. Тоест един кмет си позволява да наруши държавните закони "по целесъобразност". БДФ и ВМРО нямат мнение по въпроса. Мълчи даже СБНЛ на Иван Григоров. През август 2001 г. БНРП намира съюзник в лицето на партията Руско национално единство, оглавявана от небезизвестния Александър Баркашов. Както е тръгнало, утре може да си изнесем багажа на Север. Тук постоянно ни демонстрират, че живот за нас няма и няма да има. Сега да погледнем циганските партии. Фактите говорят, че лидерите им си остават верни на стария девиз "едни правят стачки, други трупат пачки". Циганинът Димитър Кънчев от Лом, общински съветник от Българската лига за защита правата на човека и гражданина през ноември 1998 г. разбил склад на фирма "Дунавски бряг" и изнесъл оттам стока за 15 милиона лева. През април 2000 г. гръмна скандалът с разграбения от цигани туристически комплекс край Правец. Скандалът се потули и правчани говореха, че причина за това е роднинската връзка между циганина Мирчо Петров, собственик на фирма "Миомид" и министър-председателя Иван Костов. По повод на протестите срещу циганската престъпност в с. Мечка през април 2000 г., циганският "цар" Киро заплаши: "Смятаме, че започва геноцид. Ще информираме американското посолство и посолствата на всички страни от Европейския съюз". Това е положението. "Насилниците над човешкия дух потъпкват правото на Расата да допринася за прогреса." Глобалистите потъпкват правото на нациите да участват в човешкия прогрес. Не са ли те, които обвиняват нас в расизъм истинските свръхрасисти? А някои имат наглостта да питат защо ни е национализъм. Нещастни дърдорковци, не виждат, че умират, че децата им умират, а продължават да се държат за БСП, за СДС, за БЗНС или за друга банда измамници, защото това са си избрали някога. Не ги ли виждат какво представляват? Анна Заркова, февруари 2000 г.: "Като журналист, специализиран на тема престъпност, ми се е налагало да разглеждам неведнъж снимки на трупове - разложени, окървавени, разкъсани от бомби. Но не помня по-отвратителна фотография от тази, която един офицер ми предложи неотдавна за публикация. На нея се виждаха в недвусмислена интимна поза виден наш държавник и шеф на служба от вътрешното министерство." Докога ще гласуваме за такива? Стига сме се държали като футболни запалянковци, които вечно подкрепят любимия отбор. Дали Царят ще изкара пълния си мандат не е от значение, когато и да е - избори ще има пак. Нека на тях подкрепим политици, които ще донесат по-добър живот за нас и за децата ни. Първите постоталитарни избори бяха триумф на всеобщия възторг, празник на еуфорията. Последните ще бъдат взрив на всенародното отчаяние.
ВНИМАНИЕ, РАСИЗЪМ!
"Из нас изтръскват националната душа заедно с тези априори, в които съществува нашето национално съзнание, нашата национална безсъзнателност." - /Ал. Дугин "Осъдената Родина"/
Под маската на борба срещу расизма, в България настъпва истински противобългарски расизъм. Циганите всекидневно извършват най-чудовищни престъпления срещу българското мнозинство, без да срещнат сериозна съпротива. Само мизерията ли ги принуждава да извършват престъпления? Я да видим как стояха нещата когато практически нямаше безработица. Февруари 1991 г.: "Криминален катун се вихри в София. Столичната дирекция на вътрешните работи изнесе факт, който доскоро се криеше - 36-те хиляди регистрирани като живеещи в София цигани нямат и един процент от столичното население, а извършват близо 20 на сто от престъпленията. Почти удвоената престъпност през последните месеци се оглавява от циганите, които "работят" в организирани банди от 20, 30, та чак и до 50 души, включващи и бременни и майки с пеленачета, използвани като прикритие." Илюстрация е грабежът в градинката при църквата "Св. Николай", където двама цигани нападат 43 годишен мъж. Скъсани черва, спукан черен дроб, разкъсан далак, счупени лицеви кости. Садистично убийство за няколкото левчета в джоба на жертвата. Близо четири години /декември 1994/ по-късно картината не е особено променена: "По всичко личи, че ще изпратим годината така, както я посрещнахме: облени в кръв, залегнали дето свърнем сред свистящи куршуми и избухващи гранати, с разбити черепи и изпотрошени ребра, с взривени заведения и леки коли, с отвлечени деца и родители, потънали "внезапно" в неизвестност. Пазени от редовна полиция и спецчасти, но внимателно следени от зоркия поглед на недосегаемите шайки въоръжени до зъби главорези." Нямаме основание да се съмняваме, щом го твърди еврейският вестник "Стандарт". Окуражени от правителственото бездействие, мургавите банди станаха съвсем нагли. През май 2001 г. банда цигани се бяха опитали да разфасоват и задигнат железен мост в индустриалната зона на Враца. Те отлично са съзнавали, че българите няма да се организират и да ги спрат, и че полицията съгласно демократичните заповеди, е на тяхна страна. Такова е не само моето мнение. "Днес полицаите са се превърнали в информатори на своя контингент. Търговците на дрога контролират не само тях, но и прокурори, съдии, политици. И това лесно може да се докаже, ако имаше работеща полицейска и съдебна система." - "168 часа", септември 2001 г. Другаде се промъкнаха сведения, че един град бил снабдяван с хероин благодарение на подполковник Каптагон Петров, известен повече като дрогаря Пешо. "В България полицаите по улиците са колкото врабчетата. Но ако се случи нещо, можете да разчитате на тях точно колкото на врабчетата. В цял свят полицаите стрелят по бандитите. Само в България те стрелят по котки, минувачи, колеги и какво ли не, но никога по бандити." - д-р Веселин Пасев, ноември 2001 г.
Съвсем не така е у съседите. През юли 1993 г. румънците създадоха организация за борба с циганите. Вестник "Румъния либера" цитира един от шефовете, според когото органите на реда и правосъдието не преследват циганите за престъпления и злоупотреби и затова самите румънци трябва да се заемат със своята самозащита. Нима ние нямаме нужда от подобна защитна организация? През юни 1995 г. четирима цигани проникнали в дома на 51 годишния Димитър Кармашиков от минно селище "Черно море" край Бургас и го инквизирали, за да им каже къде са парите му. След като се убедили, че човекът е последен бедняк, те му отмъкнали черно-белия телевизор и избягали. През септември в Сливен 1995 г. циганин изнасилил медицинска сестра, бременна в седмия месец. Две седмици по-късно в полето край новозагорското село Баня трима цигани изнасилили друга бременна в седмия месец жена, като пребили от бой нейния баща. През декември същата година 53 годишния циганин Тодор Дидов и неговия 17 годишен син бяха обвинени в изнасилването на четири деца от 4 до 7 годишна възраст. През октомври 2001 г. в Шумен четирима цигани изнасилили млада жена и се гаврили с нейното бебе. Достатъчно се писа как "неподкупните" ни магистрати, тези наши скъпи съдии и прокурори обикновено пускат на свобода насилниците. Но също знаем как бе осъдена Силвия Георгиева от Харманли, защото оказала съпротива с нож на изрода, който искал да я изнасили за втори път. На свобода биват пускани и мародерите цигани. Те горкичките нямало какво да ядат, затова се занимавали с кражби… "В цялото село не остана ни една неокрадена къща. Вече не се издържа от тези цигани. Не знаем какво да правим." - приплакват жителите на монтанското село Разград през септември 2000 г. През август 2001 г. десетима цигани изнасилват 18 годишно момиче. През 1990 г. петима цигани изнасилили 23 годишна германска студентка. През 1991 г. в с. Дерманци, Ловешко трима цигани изнасилили две момиченца - на 13 и на 16 години. От глад, нали? През септември 2001 г. се стигна до масови сблъсъци между българи и цигани в Самоков. Причина е изнасилването на 17 годишно българско момиче от шестима цигани. След побоищата са арестувани 17 българи и нито един циганин. На всичко отгоре циганите не спират да заплашват: "България ще стане Косово!" - се провиква лидерът на обединение "Рома" Тома Томов /в-к "Труд", 14 август 2001 г./. Открито заплашват с терористични действия, с дестабилизация на държавата, а държавната власт си прави оглушки! Отново ли ще чакаме да се случи нещастие на някой "богоизбран" западноевропеец, американец или евреин, та да се задействат службите? През юли 2002 г. западни туристи пропищяха от циганските разбойнически банди по магистралите. За пръв път висши полицейски служители съобщават, че съществуват такива банди на 21 март 1994 година. Осем години търпимост към разбойничеството. Осем години за привикване към "занаята". Как сега ще ги отучваме? Въпросът има и една добра страна - българското волско търпение взе да се поизчерпва. "Това си е НАШАТА България и като на тях не им харесва да се изнесат и да си направят в Сибир или в Сахара държава Цигания… Откъде накъде другите хора ще си плащат сметките, а те не, какви са те? Никакво съжаление… Аз съм ги видял в магазините. Мангалите купуват само луканки и маркови ракии… Абе въпросът е "Докога циганите ще търпят тук българи". Според мен отговорът е: още 20-тина години, когато България стане РОМания…" - из Интернет пощата на в-к "Монитор", март 2002 г.
Циганите са закриляни от различни кримизащитни организации като “Амнести интернейшънъл” и “Хелзинки уотч”, а на българина са му отнети и най-елементарните права. За българина няма полиция, няма съд, няма прокуратура. Службите се превърнаха в независими дружества за защита на мургавата престъпност. В обругаването на българите се включиха и международни организации. През 1994 г. Българският национален /!/ комитет към УНИЦЕФ отпечатва серия детски книжки, в които се разказва колко чисти, скромни, спретнати, усмихнати и честни били циганчетата Гюла, Асан и Хюсеин, и колко крадливи, мърляви и мръсни били българчетата Силвия, Асен и Христо. Мистериозната организация "Български айдукати за правата на човека" се намесва само когато потърпевшият е престъпник. Как така не се застъпиха нито веднъж за някой свестен човек? Според айдукатите човеци в България са само бандитите. Българинът бива защитаван само, ако се обяви за небългарин. Като тези от ХОМО "Илинден", например. Които през 1995 г. писаха: "Ако проследим етимологията на думата "бугарин" ще видим, че това е название на човек, принадлежащ към българския етнос, формиран през ІІ век в Средна Азия и ликвидиран на Балкана през ІХ век...Човек, изметнал се към лошо, изродил се, човек необратимо изроден, оформил се като изрод се вика бугарин. Понятието бугарин изразява не вродена, а придобита уродливост, изрод не по рождение, а изрод като проявление или мутирал такъв." За нашите управници, преследващи всяка форма на български национализъм сепаратистката антибългарска "Илинден" е нормална демократична организация. "Международната общност" е на същото мнение. Според решение на Европейския съд по правата на човека, през март 2002 г. България изплати на ОМО "Илинден" 76 000 френски франка обезщетение. ХОМОвците могат да издигат плакати "До София нема бугари", това е тяхно право, а ние нямаме право да кажем, че сме българи и не сме съгласни да бъдем никакви други. В днешна България можеш да разчиташ на помощ и съчувствие от "правозащитните" и международни организации само, ако се отречеш от Българското. В днешна България животът на българина става все по-непоносим. На всичко отгоре плахите опити за мирен протест се заклеймяват от държавата като прояви на фашизъм. Също като по времето на "разбития социализъм": "В отговор на сигналите на обратната връзка, тоталитарната държава отговаряше с унищожаване на техния носител." - академик Николай Амосов, октомври 1988 г. Изглежда целта на Промяната е била нищо да не се промени.
Нека погледнем как се отнасят с коренното население в братските латиноамерикански страни, на чийто политически модел явно подражаваме. И едва тогава да решим какво значи расизъм, геноцид, и какво - етнотолерантност. "Организацията "Международна амнистия" изнесе, че 2600 индианци и селяни от Гватемала, мнозина от които жени и деца, са били избити и изклани, откакто генерал Ефраин Риос Монт завзе властта в страната през март 1882 г. Организацията е узнала, че военни единици и поделения на гражданската отбрана са извършвали мъчения, масови екзекуции и осакатявания най-малко при 112 самостоятелни акции в периода между март и юли миналата година. В доклад, публикуван през август 1982 г, организацията изнесе, че 2186 бедни индианци са били убити след военния преврат, извършен през март м. г. Организацията съобщи, че само на 5 април 1982 г. 100 души са били убити в Мангал и 35 - в Ковадонга, а в едно село в провинция Киче войници от правителствената армия са събрали всички жители, изнасилили са жените, обезглавили са мъжете и са пребили децата до смърт. В същата провинция, добавя организацията, през време на една акция за претърсване на всяка къща, предприета през май м. г., са били избити 25 деца на възраст между 4 месеца и 14 години, трима мъже и 15 жени." - /Асошейтед прес, 1983 г./ Започвам да си мисля, че коренното население на България е осъдено да сподели съдбата на гватемалските индианци. Защото избиваните тук сме ние, а наши палачи са защитаваните от САЩ, НАТО и Европейския съюз "нещастни роми". Съдете сами.
Представителите на реда вече не стряскат циганите. През август 2001 г. циганска банда нападнала минувач в Карнобат. Наблизо се случай полицай, който се притекъл на помощ на жертвата. Въоръжени с дървета и железа, циганите се нахвърлили и срещу полицая. В Ботевград цигански каруци редовно щурмуват спрелия работа Комбинат за автобуси "Чавдар". Пазачите не смогват да защитят предприятието, а местният полицейски шеф полковник Михаил Михайлов забранява на своите подчинени да се намесват, за да не се стигнело до жертви. Изглежда Михайлов пази спомен за печалния случай в столичния Ж. К. "Люлин" през 1992 година. Тогава един циганин насочва пистолет срещу полицай и стоящите зад гърба му жена и деца. Полицаят успява да стреля пръв. Вместо награда, пазителят на реда получава наказание, отнемат му оръжието и започват срещу него следствие. Сипят се заплахи: "Платили сме 500 хиляди лева на военните, за да те тикнат в затвора. Ще вземем от теб 1 милион кръвнина. Чакаме те с наточена брадва и от главата ти ще направим пепелник за назидание на всички ченгета, за да знаят какво ги чака, ако се занимават с ромите. С труповете на родителите ти ще нахраним кучетата." Животът на полицая бе спасен единствено благодарение намесата на Националния полицейски синдикат и публикациите във вестник "Антени", но колко подобни случаи се потулват от "антифашистката и антирасистка" "независима" журналистика? Понякога се налага сами да сглобяваме фактите и да си правим съответните изводи. Те съвсем не са утешителни. На 26 юли 2002 г. Иван Перов от циганския клан Зрънкови се самозапалил пред сградата на Президентството. Полял се с газ и си драснал клечката. Когато дрехите започнали да горят и му припарило, Перов - Зрънков ги съблякъл и ги хвърлил на земята. Негова роднина пък поляла също с газ двете си деца и само полицейската намеса предотвратила запалването. На другия ден за случката писаха всички вестници. Журналистите не помнят или не искат да си спомнят, че подобни имитации на показно палене с последващо бързо гасене е стара традиция при тези видински разбойници. През май 2000 г. един друг Перов - Зрънков, 16 годишният рецидивист Цветелин се подпалил по същия начин в килията, където бил задържан след поредния грабеж. "Щом почувствал болката, се развикал за помощ. Дежурните дотичали, залели го с кофи вода и после го откарали в болницата." - писа тогава в "Труд" Анелия Матеева. По този повод циганската кримизащитна организация ДРОМ заплашила, че ще прави собствено разследване на случая, тъй като по техни данни "болният и неграмотен младеж е редовно подлаган на полицейски тормоз". Тогава, през 2000 г. жертвата е бил българин, от когото Цветелин Перов отнел златно синджирче. Сега ДРОМ мълчи. Сигурно защото Перови започнаха да посягат и на цигани. "Зандан с инструменти за инквизиция открили циганите, които щурмуваха крепостта на ромската фамилия Зрънкови в нощта на събота срещу неделя след двете убийства във видинския квартал "Нов път"... Белезници, бичове, железа и дори електричедски стол имало в мазето на величествената и вече напълно потрошена къща в стил "испанска хасиенда" на смъртно мразения /от циганите!, б. а./ цигански клан. В тайния бункер имало и ров с вода, където свестявали пребитите до безсъзнание хора." - съобщава "Нощен труд" през юни 2002 г. Българомразците попаднаха в собствения си капан. Те създадоха прецедент, от който трудно ще избягат. Ето как коментират случая "Зрънкови" читатели на в-к "24 часа": "Толкова сме се озлобили, че просто нямаме думи да казваме. Това племе да не съществува… Доколкото знам, са дошли от долините на река Цинт от Индия, ами прав им път на Зрънкови за към реката Цинт… Където и да идат, все ще е същото… Зрънкови трябва да се направят на сапун…" Дълго сдържаният гняв е на път да експлодира. /"О, ангели, пейте! Има наказание и за глупостта." - Вл. Свинтила/ "Министерството на вътрешните работи е обхванато от парализа. Българи данъкоплатци, въоръжавайте се!" - призова в-к "Демокрация" през август 1993 г. Парализата продължава до днес. Въпреки хвалбите на проф. Талибанов и на царския телохранител генерал Б. Б.
Можем ли да се спасим, можем ли да разчитаме, че ще оцелеем във все по-несигурния ни свят? Можем, ако не разчитаме на чужди сили. Ако не вярваме на чужди, изпитващи омраза и презрение към българина политици. Можем, ако сами се заемем със собственото си спасение!
Циганите се чувствали дискриминирани, защото нямали достатъчно представители във властта. Няма значение, че са неграмотни и способни само на престъпления - те са малцинство и трябва задължително да присъстват в управленския апарат. "Да интегрираш изкуствено някого във властта, само защото е циганин, е антиконституционно." - "Монитор", 29 септември 1998 г. Кой ти гледа Конституцията - по-важна е Рамковата конвенция. Положението на българите се усложнява допълнително от взаимодействието между мургавата престъпност от една страна и съд, прокуратура и полиция от друга. "През 1999 г. беше задържана голяма група роми. За грабеж на мед. При обиска у един от задържаните намерихме две визитки - накъсани в кошче за боклук. Едната беше на военния прокурор, другата на брат му - полицая от Четвърто. /…/ Този братски тандем прокурор - полицай е прословут в МВР." - в-к "Дневен ТРУД", 31 май 2002 г. Две хиляди DM за съвет при прокурор - съобщава с огромни букви на първа страница "Труд" от 29 май 1997 г. През септември 1999 г. заподозряха офицера от ботевградското РПУ Марин Ненчев във връзка с бандити и убийци. "Наказаха" го с повишение и преместване в София. "На 3 февруари т. г. /2001-ва, б. а./ погребваха Елеонора. / убита "по погрешка" от пиян полицай, б. а./ На следващия ден СДС - София спретна голям купон - сини активисти от София и Пловдив застанаха зад кандидатурата на Петър Стоянов за втори мандат. Имаше речи. И се пяха песни. И президентът пя… "Комунизмът си отива. Спете спокойно, деца. "Когато убиват по улиците ей така, 16 годишно момиче - Спете спокойно, деца!" - Евгений Унанов, в-к "Зора". В доклада си за 1996 г. "Амнести интернейшънъл" представя като полицейско насилие случаи, при които полицаи са отнемали откраднатите пари от джебчиите. През май 2001 г. БНРП - Варна се опита да организира защита на населението от мургавите крадци. Демократите принудиха председателя на организацията Живко Марков да емигрира. Защита за българите не се полага. През март 2001 г. зам. шефът на /противо/Националната полиция палковник Павлин Димитров заяви, че трябва да се пристъпи към масово разоръжаване на населението, тъй като българите все по-често оказвали отпор на циганските набези, а това според г-н палковника застрашавало етническия мир в страната. Според г-н палковника, когато цигани трошат полицейски коли под носа му в ботевградския ЖК "Саранск", тогава заплаха за етническия мир няма. Май ще се окажат верни думите на Б. Травен от книгата му "Корабът на мъртвите": "Полицията е измислена, за да се грижи за спокойствието, а никой така не смущава спокойствието, никой така не досажда на хората, никой така не довежда хората до лудост, както полицията." Полицията у нас прибира не виновните, не нарушителите на закона, тя прибира онези, за които е казано, че трябва да бъдат виновни. Винаги, при всички обстоятелства и на всяка цена. "Цар" Киро спокойно продава ментетата си из цялата страна. Текстовете в Наказателния кодекс, предвиждащи големи наказания за умишлено масово отровителство сякаш се изпариха, никой не ги прилага. Циганите в Пиринска Македония започнаха масово да крадат коне, да ги колят и да продават месото им като телешко. В Ихтиман пък бяха заловени мургави хитреци, търгуващи с кучешко. И какво от това? Дошлите като обслужващ персонал на османските завоеватели цигани от племената Чандала се разположиха като господари върху земята на своите домакини. И като си помисля за колко кратко време според мерките на историята се развиха събитията. Последните орди на Чандала, подгонени от армиите на Чингис хан идват в Европа през XV век, а вече са на път да завладеят една от най-старите европейски държави. Благодарение закрилата на онези, към които ни внушават, че трябва да се стремим. Благодарение извратеното разбиране за човешки права и толерантност. Впрочем как стои въпросът с правата и толерантността в другите страни и по другите континенти?
През 1998 г. алжирски фундаменталисти избили около 200 души и ги хвърлили в кладенец. Сред избитите имало жени и пеленачета. Кръвожадното деяние не бе осъдено от "цивилизования" свят. Какво го е грижа светът, че диваците се избиват помежду си. Така ще бъде и у нас. Онези, към които ни учат, че трябва да проявяваме повече толерантност утре ще ни колят, а светът ще гледа спокойно. Някакви си там българи… През ноември 2000 г. Анке Ренард, специална пратеничка на белгийското министерство на външните работи дойде да ни пита дали е вярно, че полицията използва насилие /включително и насилие при самозащита!/ при залавяне на престъпници - цигани. Според госпожа Ренард, насилие можело да бъде използвано единствено срещу престъпници от фашистки етнически произход. Нещо повече, срещу такива индивиди насилието е просто задължително, дори когато не са извършили никакво престъпление. Гадното отношение към нас не е от вчера. По време на Мирната конференция в Париж през 1946 г. гръцкият външен министър Пипинелис предявява претенции за град Пловдив и целия Рило-Родопски край и заявява: "На Балканите има едно хищно племе, което трябва да бъде ликвидирано". Не съм чул някой европолитик да е протестирал срещу горните думи. Но щом светът /Разбирай САЩ и НАТО!/ е безразличен към нашия живот и нашата смърт, то трябва ли ние да се съобразяваме с неговото мнение? Или да си потърсим друг свят, по-справедлив и по-човечен.
Нека нашият справедлив гняв се превърне в оръжие!
"Ние ще възпяваме огромните тълпи…" - Филипо Маринети, "Манифест на футуризма"
Април 2000 г., в-к "Сега": "Българите - народът, който изчезва". Да, ние, българите изчезваме, а те неконтролирано се размножават, развъждат се като плъхове, като хлебарки. През октомври 1995 в Сливен учредиха циганска "Ромска национална партия". Целта е дебългаризиране и усилена циганизация, те се мислят за нация, на която е обещано да измести българската нация. Защото нацията в една държава е винаги една. Народности, етноси, малцинства може да има и повече, но нацията е една. По каква рецепта се извършва циганизацията на България? 21 Dec 00, der Brief von Eugene Kazarinov zu Mike Egorov bekommen war: "Биологията казва, че гените на белия човек са по-слаби от гените на цветнокожия. За какво говори това? За слабостта на белите гени. Бялата раса е еволюционираща, а другите, цветните раси вече са се изградили като специализирани такива. Не можеш да направиш черния по-лош, отколкото е, а е много лесно да развалиш белия. Негрите са по-страшна раса от белите и природните инстинкти при нея са значително по-силни. Само преди 20-30 години те откриха пролуки за заселването си в Европа и сега където и да погледнеш - негри. Като скакалци са, уж никъде ги няма, а после като се огледаш - те са навсякъде." Не е ли същото с нашенските цигани? Само допреди 15-20 години ги нямаше никакви, а сега не можем да се разминем по улиците от мургави тълпи. И как се държат мургавите, как се отблагодаряват на населението, което ги храни? През ноември 1991 г. двама цигани нападат младеж и девойка. Пребиват младежа, изнасилват девойката. После започват такива инквизиции, пред които бледнее средновековната инквизиция. Счупват й ребрата, изкъртват й зъбите, разкъсват й вътрешностите с кол, откъснат от близкото дърво. Садистите бяха заловени и осъдени. После високохуманният ни президент, дисидента-марксист Желю Желев благоволи да ги помилва. Вестник "Строго секретно", февруари 2001 г.: "Колкото по-силни са призивите за съгласие, толкова по-яростна ще бъде касапницата. Демокрацията можеше да оцелее, ако не бяха демократите. Ще дойде и нашето време, но надали ще ни намери. Властта в България има мания за преследване - преследва я народът. Народът в България ще победи само тогава, когато в изборите загубят всички партии." Ето - това последното най-много ми хареса.


Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

ОГЛЕДАЛОТО НА ДЯВОЛА
"Живите имат над мъртвите огромна власт и почти неограничени възможности за експлоатация. Безболезнено ги сдобряват и скарват, издигат ги до небесата, спущат ги още по-дълбоко под земята, посмъртно ги строяват в редици и ги пущат да си вървят, защото мъртвите уста мълчат. За своите нужди живите понякога така осветляват и профилират миналото, че дори неговите актьори не биха го познали." - Иван Стамболич "Път към безпътицата"
"Казват ни, че никога България не е била по-добре. В какво отношение? Направиха живота ни непоносим - не можем да си посрещаме само разходите за транспорт, данъци и такси, а да не говорим за храна. Скоро и една "студена вода" няма да можем да изпием. Колкото и да е търпелив народът ни, обръчите вече се късат от пренатягане." - Борис Димовски, ноември 2001 г. Борис Димовски изглежда не знае, че политиците виждат действителността през огледалото на Дявола. Там грозното изглежда красиво, а красивото - грозно. От политиците не бива да чакаме не само добронамерени към нас дела. Ние не бива да ги слушаме когато ни говорят, защото техните думи никога няма да отговарят на нашата реалност. На реалността, в която сме принудени да живеем. Или по-точно да съществуваме. Да вегетираме. Да оцеляваме! Тоталитарното всевластие бе заменено от лъжедемократическо такова. Оглавена от паразити, властта си остана паразитна. Западните ни настойници работеха по следната формула: "Неограничените възможности на властта неизбежно довеждат в нея паразити. Но не се разработва механизъм за защита на човечеството от самоунищожителното паразитно влияние." - /Ант Рос "Живот и смърт, изворите на паразитизма"/ Като последни глупаци, ние се хванахме на въдицата. И още си висим на нея. Изолираха ни от опитите за преодоляване на Злото в други страни, внушиха ни, че от Русия ни дебне комунистическа зараза и същевременно ни инжектираха либерален СПИН. А може би щяхме да избегнем днешното окаяно състояние, ако вместо да зяпаме накъдето ни посочат, сами се бяхме огледали за ориентири. "Вътрешновидовият човешки паразитизъм - това е основната болест на човечеството." - /Ант Рос "Живот и смърт, изворите на паразитизма"/ Не комунизмът, той е мъртъв, умъртвен от своите собствени създатели; не тоталитарната държава, тя е толкова многолика, че на практика се превръща в абстракция - не следдесетоноемврийските плашила бяха главната опасност за нас и за България. Главната опасност бе паразитизмът. Ние позволихме той да ни издебне в гръб.
Ах, да - медиите. Защо не забият тревога, щом положението е така тежко, нали сега имаме свобода на печата? За каква свобода на словото ще ми говорят? Маргарита Михнева отиде да снима вилата на Михаил Михайлов, шеф на ботевградското РПУ и близък приятел на генерал-мафиор Васил Василев, шефа на Националната полиция. Не следващия ден уволниха Михнева от националната телевизия. За да подлъжат народа, известно време след ноември 1989 г. се радвахме на свободно слово. Лека-полека, къде с по-фини методи, къде по-грубо, свободното слово бе задушено. След 1994 година нашата независима преса бе поставена в твърде зависими обстоятелства. Спря "Либерален конгрес", спря "Нов ДЕН" /Черния ДЕН/, спря "Преди и сега"… И се стига дотам, че един собственик на вестник не знае предварително дали една статия, поръчана от самия него ще излезе в собственото му издание или не. Българските вестници бяха изместени от чужди такива, служещи на чужди интереси. Вестници, в които български е само езикът, и то с известни уговорки. Чужди вестници, издържани с нашите, български пари. Вярно, че те държат по-голямата част от рекламния пазар, но ако ние спрем да ги купуваме, рекламите ще секнат. Само че тая работа няма да стане. Българинът по навик, по традиция купува вестници ментета, на българина му е драго да го лъжат. И се дразни, ако му кажат истината. С електронните медии е същото. Правителствата вдигат цената на електричеството, на транспорта, на телефонните услуги. Нашата многонационална телевизия коментира увеличенията като излъчва репортаж от футболен мач между отборите на Горна Волта и Дахомей. А ние чакаме от тях да ни осведомят какво се случва и защо се случва. От казаното дотук излиза, че на медиите няма какво да се надяваме.
Останаха ветераните на Съпротивата, борците за справедливост. Какво и защо се случи с тях? Случи се същото, което се случваше с поборниците след Освобождението и с комунистите - радетели за истинска социална справедливост след 9 септември 1944 година. Ето пример. През 1919 година умира Бранислав Велешки, личният телохранител на Георги Сава Раковски. Семейството му нямало пари да го погребе. Преди това старият поборник дарил на Народната библиотека броевете на в-к "Дунавски лебед". После се принудил да продаде палтото на Раковски, обаче така и не получил никакви пари за него. Княз Фердинанд Сакскобурггота не се интересувал от българската история и от българските национални герои. Също като неговия внук Симеон днес. Хора, търкали наровете из родните затвори заради верността си към Цар и Отечество, днес няма какво да ядат. Мизерства дори един Хайг Пилигян, адвокатът на бедните, който се оказа твърде честен, за да се нареди в компанията на новите царедворци. Отношението към ветераните на всяка Съпротива не е от днес, то е стара традиция. С обяснението, че революциите изяждат децата си, правителствата сами се определят като човекоядни. А после имат наглостта да се сърдят, когато ги наричаме канибалдемократи.
КАКВО НИ ЧАКА
"Безкръвният преход за България означава да се престане с абсолютизирането на пазарната икономика, връщане към духовната култура като единствен спасителен път за страната ни и за света, и като абсолютно необходим балансьор на неизбежните и трагични деформации, които пазарната икономика носи и които вече виждаме." - Кубрат Томов
Чака ни ликвидация, разтваряне, изчезване от историческата сцена, това е ясно. Ясно е, но не съвсем. Как ще се развият процесите, какви конкретни събития приближават?
В голямата си част българският народ гласува за НДСВ с надеждата, че най-сетне ще се тръгне към възстановяване на българското Царство и към възраждане на българската нация. Бе нужна по-малко от година за да разберем, че пак сме взели желаното за действително. Само че ние още сме живи и историята не е свършила. Какво ще се случи в близко бъдеще?
След като Царят обърна гръб на националната идея, враговете му решиха да се възползват от нея, като обърнат идеята срещу Царя. Подготвя се създаването на мощна националистическа партия в България. Наливат се много, ужасно много пари в това начинание. Няколко вестника и разни телевизии удрят в една и съща точка. Ударите се нанасят професионално, прецизно. Ситуацията донякъде напомня края на 1989 година. Тогава комунистическата върхушка ни извади извън играта, като създаде своя "антикомунистическа" опозиция и народът тръгна след нея. Нима пак ще се оставим да ни излъжат, нима сме забравили поуките от миналото?
Със сигурност можем да кажем, че такава партия е запланувана и значи ще се създаде. Тя ще бъде нещо много по-сериозно от разните ОПТ, ОКЗНИ, БНДП и други подобни абревиатури, които днес не говорят никому нищо. Работи се с познаване на материята и по всяка вероятност - с включване на доста знаещи и можещи личности. Работи се на едро! А знаете ли кой създава партията? Същите обесници, които преди половин век изтребиха цвета на българската нация. Същите интернационалисти, които развъдиха циганската напаст в Родината ни. Същите непримирими врагове на българския национализъм, които обявяваха за фашистка всяка българозащитна проява. Същите поклонници на Ваксберг, Максуел, Сорос и Бжежински. Същите отрицатели на хилядолетната ни история. Сега те са най-големите националисти и патриоти. Вярвате ли им? Ако ще им вярвате, вървете по дяволите, защото те именно там ще ви заведат. Ами парите, с какви пари се финансира гигантския замисъл? С процент от ограбените милиарди. С малък процент, даден като гаранция, че няма да се търси сметка заради големия грабеж. С нищожен процент от огромните суми, срещу които бе продадена България. И с процент от печалбите, получени чрез наркотрафик. Условието е все същото - отново отказ от търсене на сметка.
Подготовката е започнала не от днес или вчера. Още на 18 януари 2001 г. в сайта на Движение "Воини на Тангра" се появи следната забележка: "Започва негласно проучване на остатъците от обществено мнение за евентуалната реакция при сваляне правителството на НДСВ и предсрочни избори. Въпросът е коя партия би спечелила. Има ли значение кой кон ще спечели състезанието, при положение, че всички те идват от една конюшня?" В случая новият кон се вкарва, за да не остане състезанието без залози.
Каква е крайната цел? Ура патриотизъм, развяване на знаменца, тук-там по някое убийство, сваляне на действащото правителство, държавен хаос, етническо напрежение и повод за НАТО-вска операция с крилати ракети и обеднен уран. После - тишина и спокойствие. Мъртвешка тишина и гробищно спокойствие.
Какви са доказателствата? Доказателство е участието в заговора на лица като българофага Нансен Бехар или на служби като противобългарската НСС /излишно е да напомням, че това е старата Държавна сигурност/. Доказателство е участието на в-к "Строго секретно", контролиран от Любомир Шопов, сина на ген. Григор Шопов. Доказателство е активната роля на МВР, на ген. мафиор Васил Василев и на неговия заместник палковникът от КГБ Павлин Димитров. Доказателство е одобрението на такива организации като пламтящата от омраза към всичко българско "Шалом". От друга страна никой от искрените български националисти не е включен в играта. Отделът за борба със скинхедс си съществува, БНРП фактически е поставена извън закона, срещу нейния лидер д-р Иван Георгиев не са спрели провокациите, финансовият натиск и той продължава. Нещо повече, според заговорниците и нашето духовно движение за национално възраждане представлявало опасност за националната сигурност на България. А самият израз "Воини на Тангра" звучал твърде фашистки и хитлеристки за нежния слух на новите патриоти. Боже каква идиотщина! Само че именно на тази идиотщина ще повярва стадото, жалкият остатък от великия някога български народ. Ако все пак има нещо неясно, то е кой ще закопае последния българин. Защото нещата отиват именно натам. През 1995 г. Ерхан Калакър от турския генерален щаб препоръча, че за да бъде предотвратено евентуалното асимилиране на турското малцинство в Балканските държави, трябвало да се създаде обединителна брънка към мюсюлманската верига в Западна Тракия. Тази верига щяла да се разгърне с подялбата на Македония между Албания и Турция. Свидетели сме как прогнозата на турския офицер се осъществява точка по точка.
Преживяхме и първата генерална репетиция - събитията в Столипиново. Циганите не си плащат сметките за ток. При натрупаните огромни дългове, те и да искат - пак не са в състояние да платят. Не само най-разумно, но и най-справедливо е дълговете да бъдат платени от партиите, които въпреки предупрежденията на "лошите националисти" цели 12 години играха с циганската карта. Партиите, които подстрекаваха мургавите да не плащат никакви сметки. Но не, резултатът няма да е справедливо и разумно уреждане на проблема, а предизвикване на определени събития. И тези събития в никакъв случай няма да са в интерес на българите. Спомняте ли си как след свалянето на Тодор Живков ни обещаха свобода и демокрация, а после ни отнеха и малкото, което имахме.
Също като през 1989-90 година, и сега покрай измамниците тук-там ще се появи нещо истинско. Проф. Никола Алтънков, председател на Българския Национален Фронт, един доказан националист излезе с предложение да бъдат разблокирани един милиард долара от държавния резерв. Цялостната схема на предложението обхваща евроизация на българското стопанство и постепенно практическо излизане от смъртоносната хватка на валутния борд. Целта е прекратяване на икономическия геноцид срещу българската нация. И тогава лъженационалистите гракнаха. Така не можело, иначе не се правело… Гарваните искат мърша, гарваните не позволяват българинът да живее. Червените "родолюбци" казват: национализъм да, но при условие, че геноцидът продължи.
Съвсем накратко ще се спра върху метода за изтребление на нацията: парцелиране на народа, насаждане на вражда и взаимно недоверие между отделните професионални съсловия или регионални групи, като у всеки следващ "парцел" се създава илюзията, че съдбата на предишните не го засяга, че той ще успее да избегне тази участ. И така - до следващата обречена на изтребление порция българи. А изтребителите се закичиха с прозвището "националисти". Подведена от своя наказателен успех, БСП си въобрази, че нейното време се връща. И комунар-капиталистите се заеха с изграждането на нова сила, посредством която да си върнат цялата безконтролна и безразделна власт. Грешка! Поведението на червените пеликани връща само позабравената омраза. Лъжата може да успее временно, обаче във всички случаи крайният резултат ще е печален.
Любопитен момент е митологията на измамниците. Няма как, ще трябва да се използват легендите на българския национализъм. Левски и Стамболов са недостатъчни, а Раковски се оказа нещо неудобен. Неподходящ е и Цар Борис ІІІ, войната е срещу неговия син. Налага се да се вземат примери от по-ново време. И те поставят паметна плоча за Илия Минев, подготвят издигането на негов паметник. Сега остава да умре и Иван Лазаров, та да поставят и на него паметник. Само че кой знае защо не прекратяват репресиите срещу малцината останали живи съратници на Минев и Лазаров. Да вземем един от тези хора - Петър Гогов. Прекрасен човек, образован, с висока култура, непоправим идеалист. За Гогов не се намира работа дори като чернофизически работник, не секват клеветите срещу него, помията продължава да се лее. Разбира се, утре ще признаят, че е олицетворявал съвестта на нацията. След като го уморят… В немилост са Стефан Вълков, Григор Симов, Коци Иванов, Николай Галев, Милчо Попов. Героите получават право на признание едва след тяхната смърт.
Задава се поредната велика измама. Очакваме вашите предложения как да се справим с нея. Ако изобщо сме в състояние да се справим…
Разпространихме горния материал някъде през март-април 2002 г. Той изигра донякъде своята роля. По инициатива на активистите от Движение "Воини на Тангра" Цветомир Йолов и Светослав Бързанов, на 18 май в Мадара основахме Съюз на патриотичните организации в България. Целта бе да се обединят малките, разпокъсани патриотични групички, които никнеха като гъби, но нямаха никаква координираност помежду си. За резултат е рано да говорим. Последва обаче и друго. Вестник "Строго секретно", който бе обявил създаването на партията-менте Български национален конгрес, изведнъж закри темата. Млъкна. Тук трябва да отворя скоби. Съвсем нямам нищо против онова, което пише вестник "Строго секретно", не изпитвам омраза и към неговия главен редактор Красимир Иванджийски. Но много се съмнявам, че ако допуснем от тази редакция да тръгне една нова националистическа сила, тя да воюва за българския национален интерес. Още по-малко вярвам, че ще обедини истинските, автентичните български националисти. Основание за съмнение ми дава присъствието на Любомир Шопов, сина на генерал Григор Шопов, който е сътрудник на Иванджийски. Още по-неприемливо е отношението на екипа на "Строго секретно" към привържениците на Българската национална идея. Те ги разделят на леви и десни. На такива, които безрезервно приемат налудничавата комунистическа теория за "единна социалистическа нация" от една страна, и привържениците на идеята за националната държава от друга. За вторите при Иванджийски място няма. "Непоръчани материали не използваме." Непоканени хора не приемаме. Странен национализъм, ако изобщо може да се говори за национализъм. Щом тези хора са искрени в онова, което твърдят, то нека дойдат при нас и да ни помагат. В противен случай не ни остава нищо друго, освен да ги смятаме за поредната измама. В прекалено много клопки попадахме ние, националистите през последните 12 години. Вече гледаме по-внимателно къде стъпваме. Толкова за Иванджийски и неговия вестник. Да се върнем при своята си работа. Макар и половинчати, макар и слаби, макар и доста под първоначалните ни очаквания, нашите действия все пак бяха способни да предизвикат едни събития и да неутрализират други. Значи ситуацията може би не е чак толкова безнадеждна, както се опитват да ни внушат.


Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

"Да дойдем на себе си!"
"Историята не назначава и не уволнява своите избраници. Затова пък понякога съумява да ги премълчи за цял век." - Димитър Делян
Положението е тежко. Положението е непоносимо. Положението е направо отчайващо, но най-неразумният ход ще бъде ако вдигнем ръце и се предадем. Враговете ни само това чакат - да се откажем от Съпротива и те спокойно да доограбят каквото има за доограбване, после да доизтребят малкото останали българи и да предадат земята ни на други. Казват ми: "Нима българският народ не си предизвика сам съдбата? Нима и сега не проявява равнодушие и добичешко търпение? Заслужава ли си да се жертваме за този народ, за това тъпо племе?" За жалост са прави. Народът е и равнодушен, и търпението му е добичешко. От прекалено много хитрост, българите забравиха заветите на своите деди и взеха да затъпяват. От нация, да се превръщат в сган, в паплач. През март 2002 г. в Сливен убиха абитуриентката Елина Димитрова. Някакъв циганин я уби за лев и петдесет. Заловиха го след четири месеца. Преди и след това циганинът бе нападал и ограбвал много други жени. Една от тях - Петя Симеонова разказва, че при нападението, извършено посред бял ден и в централната част на града, никой не й се притекъл на помощ. "Стояха и наблюдаваха мълчаливо как ме нападат. Никой не помогна. Никой с нищо не показа, че му е жал за мен. Циганинът избяга." И сега, когато убиецът е ареста, неговата майка организира подписка в защита на сина си. Момчето било гладно, затова я убило. А майката на Елина пита: "Какво прави този изрод сред нас? Той и цялото му семейство получават помощи с парите от нашия джоб. Ние ли ще трябва да издържаме престъпниците?" Но в България със защита се ползват не жертвите, а убийците. Нищо чудно да оправдаят циганина. И българите отново ще мълчат. Отново ще се преструват, че нищо не се е случило, а ако нещо се е случило - то не ги засяга. Не нация, а гадна оскотяла сбирщина от егоистични получовеци - в това са се превърнали българите. Но какво да правим, като и ние сме българи? Ние сме част именно от този великотърпелив, муден, равнодушен народ. Част сме от сганта, от паплачта, от племето. Или ще избавим целия народ, или ще споделим съдбата му. Друга възможност няма. Вече няма. След 1989 г. не проявихме достатъчно воля и прозорливост. Впуснахме се в дребни междуособици, в отмъщения заради речени и казани думи. Тоя бил такъв, оня бил инакъв… Пропуснахме голямата възможност, дадена ни от Историята и сега се налага да плащаме. С лихвите!
Из възвание на БНРП от декември 1990 г.: "Ако искате да останете свободни, да защитите собствените си домове, да спасите живота на синовете си и честта да дъщерите си, застанете под знамената на националните сили. Това е ваш свещен дълг, дълг към Майка България!" Ами! Демокрация, път към Европа, модерни партии, основни сили, приватизация, световно обществено мнение, НАТО… Ето ви демокрация, ето ви Европа - яжте ги, купете си нещо с тях! А като дойде НАТО / ако не попречим да дойде/, тогава съвсем ще се чудите какво да ядете. В-к "Строго секретно", ноември 2001 г.: "Трагичното за България е, че всички режими след 10 ноември 1989 г. унищожаваха и продължават да унищожават България. Заради това трябва да бъдат елиминирани. Издържате ги вие, с плащаните от вас данъци. Какво получавате? Нищо. Къде отиват парите ви? И защо въобще им ги давате? Ако престанете да им ги давате, те ще ревнат - неподчинение. Какво? На шепа бандити и национални предатели, които вие издържате? България трябва да бъде върната на българите." Каква е ситуацията с народното доверие през 2000 година според представително изследване на "Медиана"? "47% от анкетираните смятат, че няма държавна институция, към която могат да се обърнат и да получат помощ, ако изпаднат в крайна нужда. 85% от хората смята, че държавата няма да им помогне, ако в резултат на пожар или друго бедствие загубят всичко, което имат. На въпроса "Ако изпаднете в крайна мизерия, държавата ще се погрижи ли децата ви да бъдат нахранени?", 82% отговарят отрицателно." От всичко казано дотук става ясно, че България вече не принадлежи на българите, защото така иска големия Брат, чичо Сам, самозабравилите се Съединени щати. И естествено е да атакуват национализма като пречка към постигане на техните егоистични цели. Само че нас интересите на Америка не ни интересуват. Ние се грижим за интересите на България.
Разбрахме, че американците искат да изтрият от нашето съзнание самото понятие "национализъм". А как се отнасят те към техния, към американския национализъм? "Крайно време е да бъдем обладани от онази необятна духовна житейска сила, която се нарича национализъм. Заблудените днес интелектуалци правят опит да заклеймят национализма като грях спрямо човечеството. Те се опитват да ни втълпят, че думата "национализъм" е израз на подлост, на позор. Те обаче не схващат, че духът на национализма е изблик из творческите дълбини на човешката душа." - Хърбърт Хувър, президент на САЩ, 24 юни 1954 г., Чикаго. Виждате ли, достатъчно е да последваме съветите, които те дават на своя собствен народ, за да си дойдат нещата на място. Какво постигнахме като следвахме досегашните им демократично-либерални съвети? Несметни пълчища паразити опоскват българската земя с благословията на криминализирана политическа върхушка. Така била демократично, така било либерално, така искала демократична Америка, такива били условията на демократична Европа, а ние, нали знаете - сме за демокрация. Не, не знаем. И изобщо не сме за демокрация. Ние не сме за такава демокрация. Ние сме за необятната духовна житейска сила, наречена национализъм.
Опити за преодоляване на Злото е имало неведнъж. Защо нито един не успя? Ами защото или всичко се свеждаше до пожелателни заклинания /"да се направи, да се организира, да се създаде, да се пресече, да се сложи край…"/ или някой пореден мераклия се опитваше да яхне нуждата от национално Движение и върху него да влезе в парламента. Така през март 2000 г. предложиха на д-р Иван Георгиев БНРП да се саморазтури и да отстъпи нейните структури на някаква още несъздадена, но вече много мощна нова сила. Щуротии на поразия! Да се направи - от кого; да се организира - какво; да се създаде - как; да се пресече, да се сложи крой - по какъв начин? Кой да действа и как да действа - това са въпросите.
Да действа всеки, който смята себе си за българин и милее за Българското. Действията могат да бъдат два вида - индивидуални и политически. Към индивидуалните действия спада отношението към враговете на България. Нека националистите работодатели не ги приемат на работа. и обратно - никой националист да не търси услуга от българофоби. Нека не пазарува от тях, нека дори не разговаря с такива. Нека ги изолира от себе си, от своето семейство, от своя приятелски кръг. Нека не им позволяваме да влизат между нас и да ни разлагат. И нека ние не влизаме между тях, нека видим на какво са способни, ако не им помагаме. Никога нищо не им давайте. И не вземайте нищо тяхно. Медиите понякога крият противобългарските прояви. Наш дълг е да разгласяваме какво се върши из България и кой го върши. Пишете по вестници, пишете писма, създавайте Интернет страници. Нашите хора трябва винаги да бъдат информирани. Обединявайте се по роднинска линия, по приятелска линия, по групи - за защита на своите интереси. Никой отвън няма да ви защити, ако сами не се защитавате. Помагайте си един на друг в беда - вижте ги тях колко са задружни. Взаимопомощ между българските родолюбци. Когато един от нас е в трудно положение, дълг на останалите е, да му подадат ръка. Недопускане на външни лица във вътрешните дела. Външните не бива да знаят не само какво точно вършим, но и защо го вършим - най-голямата наша тайна е нашият начин на мислене. Едновременно с това трябва да се пазим от наказуеми по закон действия. Един от главните фактори на нашата неуязвимост е формалното спазване на законите, при все, че тези закони са създадени да работят против интересите на българската нация. Разрешавайте вътрешните си противоречия в тесен кръг - нима и те не правят същото. Не вярвайте на съд, не вярвайте на Прокуратура, не вярвайте на полиция - правозащитните и правораздавателни органи са инструменти на властта, а днешната власт е противобългарска. "Българи, вие сте в капан" - тръби "24 часа"от 15 юли 2002 г. Вярно е. С мазните си приказки за демокрация и Обединена Европа, политиците ни натикаха в капан, от който трудно се излиза. Да продължим да им вярваме, значи да се донатикаме в капана. С пазителите на закона е същото. Не се подвеждайте от наличието на честни хора в службите - те в крайна сметка ще се подчинят на заповедите, приятелството остава на заден план. Създавайте свободни от държавна и чуждестранна намеса икономически зони. Тук сме на едно мнение с "Гражданин без име, възраст и местожителство", представил се по този начин във вестникарско интервю от 2 септември 1994 г.: "Нямам мнение, не работя с правителството и то не ме интересува. Може и без правителство. Хората сами се оправят." Щом някои могат поединично, значи още по-добре, по-успешно ще се справим ако се превърнем в организирана сила. Неплащане на данъци - постъпленията от данъците отиват за издръжката на паразити и за дообогатяване на продажния политически "елит". Може да се изброява още много. Моята задача бе да дам посоката, а не да формулирам всичко до последната подробност. Вие имате собствени мозъци - използвайте ги по предназначение.
Липсата на достатъчно опит е причина някои иначе много свестни момчета да допускат трудно простими грешки. Една от тези грешки с огромни последици е разграничаването. Враговете ни много обичат да подтикват към разграничения. Нашите хора като истински глупаци не усещат, че ги пързалят и се хващат на стария трик. Всеки път. Разграничават се от шовинизма. Разграничават се от расизма, от нацизма, докато накрая започнат да се разграничават и от национализма. И от самите себе си. Разграниченията започват с невинни уж въпроси. "Какво мислите за скинхедс?" - например. Нашият малоумник започва да се обяснява, че видите ли той не е скин /което личи от километър и не е нужно да се доказва/, че не одобрява хулиганските действия на скиновете и други подобни малоумщини. Как според мен трябва да протече един подобен разговор?
Оглеждате се и установявате, че наоколо няма скинове. Защо да говорим за хора, които не са тук? Въпросите стават по-настойчиви. "И все пак? Проявите на насилие… Техен идол е Хитлер… Те са расисти, те твърдят, че се фашисти…" Чакайте. По ред на номерата. Проявите на насилие… Покажете ми партия или организация, на която никой от членовете никога и при никакви обстоятелства не е прибягвал до насилие. В това число и Светият Синод, напоследък поповете започнаха да се избиват помежду си. Което при бръснатите глави още не се е случвало. Фактите сочат, че по отношение на насилието скинхедс дори могат да служат за пример на останалите. Никой скин не е убил циганин, за да го ограби. Никой скин не е изнасилил циганка. Никой скин не продава наркотици и не трови децата на България. Може да не са идеални, може да не са светци, но при сравняване с останалите, скинхедс изпъкват като по-морални и по-чисти. Ах, да - Хитлер. По мои сведения никой измежду скиновете не се е познавал лично с Адолф Хитлер. Какво? Обичали го? Нищо подобно - те обичат само жени. Ако някой си пада по мъже, той просто не може да бъде скин. "Да, ама скинхедс са расисти!" Ако да твърдиш, че на Земята съществуват различни човешки раси и техните разлики са биологична даденост е расизъм, то най-големите расисти трябва да се намират в Академията на науките. "Но скиновете на всичко отгоре са и фашисти" - не мирясва вашият опонент. Уведомявате го, че не владеете чужди езици и най-учтиво го молите да ви обясни на български какво е това "фашизъм". Той, разбира се няма да може, и с това вие сте спечелили още една победа. Разграничите ли се, започнете ли да обяснявате, че не споделяте идеите на скиновете, победителят ще бъде той. Аз например категорично не харесвам музиката, която слуша моята дъщеря, а тя от своя страна не харесва моята музика. Несъвпадението във вкусовете нима е основание да се разграничим? "Ама защо скинхедс си бръснат главите?" Защото гледат от Слави Трифонов. И от Владимир Маяковски. Тук вашият събеседник си тръгва ядосан. А вие всъщност сте използвали неговата собствена тактика. Кой цигански лидер се разграничи от Зрънковите? Кой евреин се разграничи от Гад Зееви? Нима БСП се разграничават от разните БСДП-та, Нови Левици и останалите групировки с марксическа ориентация? Разграниченията разделят хората. Нашата цел е обединение и единодействие. И не бива да забравяме, че макар и претърпели неуспех, макар и отслабени или дори разгромени, националистическите групировки, партии и организации дадоха своя принос към Делото. Дадоха скъпи жертви. Ние не можем ей така, с лека ръка да отхвърлим ветераните и страдалците и да тръгнем да си търсим нови хора. Ами в такъв случай да си потърсим и нов народ? Всички заедно, без високомерие, без натякване за грешки и пропуски, без надменно наставничество. Всички заедно към победата или поединично към гибелта. Щем или нещем - това е положението.
С политическите действия е малко по-сложно. Имаше десетки, ако не стотици опити за обединение. Всички те се провалиха. Къде ни е грешката, какво не сме опитали? Досега се тръгваше отгоре-надолу. Преговаряха лидерите. Ами като не могат лидерите да се споразумеят, тогава нека ние "отдолу" опитаме. Сбирки, съвместни прояви, съдействие при възникването на един или друг проблем. Целта е нашите хора да се опознаят. Да се сприятелят. Да почувстват, че са едно, че се стремят към една и съща цел. Ще търсим връзки с честните хора от БНРП, БДФ, от ВМРО, от СБНЛ. От всички възможни организации и партии, където те са влизали, защото са ги смятали за националистически и българозащитни. Ако се наложи, ще прощаваме стари заблуди и пропуски. Разбира се, при спазването на определени принципи. Трябва да се прощава, не може без да се прощава, но прошката се заплаща с намалено доверие към опростения. Доверието се губи, доверието се възвръща. Важното е редиците ни да се множат. Силите ни да укрепват. Глупаво е да страним и от личности, несподелящи напълно нашите идеи. Хората се променят. Променят и идеите си. Важното е да са честни и искрени. Да ни помагат. Ама тоя бил някога комунист, ама оня навремето бил седесар… Какво от това? "Много илюзии рухнаха през живота ми. Една от най-болезнените беше вярата в комунизма. Сега рухна и последната ми илюзия - вярата в демокрацията." - Недялко Йорданов, 12 февруари 1999 г. Когато рухва вярата у хората, нашата задача е да им дадем нова вяра. Да посочим новите пътища и начините за придвижване по тях. Наш дълг е да накараме българите да се почувстват като един народ, като едно племе. Да проумеят, че нищо не ги разделя, че нищо не бива да ги разделя. Тогава и лидерите ще склонят да направят съюз. Съюз на националните сили. Първото стъпало, от което толкова пъти се препъвахме, най-сетне ще бъде прекрачено. А по-нататък каквото сабя покаже.
"Патриотизмът и национализмът вървят към сблъсък с капитализма заради простата причина, че нацията - като такава - е дефинирана от капитала като зона за грабеж. С други думи нацията може или да капитулира пред капитала, или да влезе в битка с него." - признават и други. Капитулацията на практика значи да се оставим на милостта на мургавите глутници по волята на международния капитал. Капитулацията значи сигурна смърт. Съпротивата дава поне минимална възможност за оцеляване. Нека използваме тази възможност, колкото малка и да е тя. "Можете да успеете в своята атака само ако атакувате местата, които не са защитавани" - съветва китайският философ Сун Цзи. Ние атакуваме Истината и Справедливостта. Тях днес никой не ги защитава. Вярваме, че ще успеем.
България е под робство и българите се разделихме на роби и надзиратели. Свободни българи вече няма. Ние, националистите, също сме роби. Но с отказа да се подчиним на противобългарската колониална власт ние преставаме да бъдем нейни роби. Превръщаме се в роби на българската Идея, роби на своите мечти, роби на Свободата! Ще мине време и ще питат за морала и чувството ни за дълг пред днешните съдбоносни дни. Отговорът зависи от нашите действия. Или от бездействието ни.
Елтимир
юли 2002 г.
Март 2008 г.


Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

"За пълното си щастие, Човек трябва да има СЛАВНО ОТЕЧЕСТВО!"
Симонид Кьосский / 5-ти Век преди новата Ера


Хора знаете ли че преди седмитца едно бездомно Чилийско куче стана Световно известно, защото със простата си постъпка за да спаси пострадал от кола негов съродственик, се мушка под колелата на колите на една магистрал в г.Сантяго, и това го заснема пътната камера.

А как не ни е срам нас бе Хора, Хуманоиди, кйоито все още се изтребваме поголовно.
Как не ни е срам нас Хората-Хуманоиди, които все още крадем територия на подобни нас същества, ненаказано до днес?
Докога ще търпим факта че Англия Членка в Евро-Конгломерата и Колониалистр Но:1. която　държи в изгнание цял един народ, Народа на островите Чагос, завладяла територията му от преди 1971г, и давайки я под наем на Американските NATO-Милитаристи, построяват заедно там най-голямата Военна База "ДИЕГО ГAРCИЯ".
От тази база агресоритe сяxa смърт на Балканите-Югославия, от там все още обстрелват незаконно и Афгханистан, и Ирак. Че и даже сега са насочили очи към Иран, след неуспеха им в Грузия. Всичгко това за световно владеене на петрола.

Няма ли нито една прогресивна институция в България, която да се надигне и противопострави на това пошло "течение" по което ни носи Евроконгломерата, 'седнали' заедно в EC със Колониалиста No:1-Англия и претендираме за Демoкрация??

Не Ви ли е срам да се наричаме БЪЛГАРИ , затворили очи пред такива съществени факти?
Ние БЪЛГАРИТЕ, които сме една от най-старите Народности не само в Европа но и на планетата.
Докога ще търпиме да ни завладява Чуждият Капитал, под думите Демокрация и Инвестиция, а вече чрез Интернета, ДЖИ-EC-EM-ите и БЛЮ-Чиповете инплантирани в документи, се стремят да ни инжектират същите вече подкожно, с цел Глобална хегемония и пълен контрол.
Остаря вече лозунга "Разделяй и владей" сега той гласи така : "Глобализирай и Владей"

Събудете се и се осъзнайте БЪЛГАРИ-Ｘора!!
Бездомното куче ни давдe по-добър "хуманен" пример от колкото ние самите за себе си、Хора, Хуманоиди.!
Прочетох една статия от Ин-нета;
< Почти 50% от висшистите няма да гласуват / http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1261284>,
която за пореден път говори сама по себеси за това колко е безотговорен Мас-медийният бизнес, манипулирайки със съзнанието на хората.

Става дума за едно нещо което е Свещенно за всеки един жив човек на Планетата.?
Това е свещенното Демократично право на гласуване, което нашият Човешки род е завоювал със хилядите дадени жертви и 　в　хилядолетна борба за това право.

И ето вече когато настъпва Демокрацията ( защото все още няма никъде истинска Демокрация), някои прослойки в обществото с помоща на Мас-медйните умишлени машинации, продължават да заблуждават обществото и хората с по-слабо виждане на истината по този въпрос.

Статията за която споменавам по горе я прикачвам цялата, говори сама по себе си че това е явна провокация със съзнанието на "масата" защото няма нито източника, института направил Статистическото изследване, нито пък Отговорното лице взело задължението за изследванията, нито и Периода и Райoна на извиршената статистическа работа.
***********************************************
Изследване: «Почти 50% от висшистите няма да гласуват»
http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1261284 21.12.2008

Делът на висшистите и студентите, които са казали, че със сигурност биха гласували или по-скоро биха гласували е по-малък с близо 12%, сравнено с всички гласоподаватели
Почти 50% от студентите и хората с висше образование заявяват, че няма да гласуват, сочи проучване на агенция "Барометър.инфо".
Избирателна активност
Сравнявайки данните с предходни изследвания се забелязва, че нагласата за гласуване сред студентите и хората с висше образование е по-ниска на фона на общата избирателна активност за парламентарни избори.
Делът на висшистите и студентите, които са казали, че със сигурност биха гласували или по-скоро биха гласували е по-малък с близо 12%, сравнено с всички гласоподаватели. От друга страна пък делът на негласуващите при висшистите е с 6% повече.
Електорални нагласи
При хората с висше образование и студенти процентът на тези, които биха гласували за ГЕРБ и БСП е почти изравнен - около 15, ДСБ и СДС събират по малко над 2%.
Голяма е разликата при АТАКА и ДПС, имайки предвид, че всяка една от тези политически сили събира между 5,5 и 6,5% от всички гласоподаватели, но от групата на образованите едва 1,54% подкрепят Атака, а 1,43% - ДПС.
Движение "Напред" единствено се радва на по-голям дял одобрение от страна на тази група анкетирани. При предишно изследване нагласа за гласуване за нея бяха обявили над 5% от всички гласоподаватели. В момента сред висшистите и студентите движението има 7,35%.
Емигриране в чужбина
Като цяло прави впечатление, че все по-малко хора биха емигрирали на всяка цена.
По-голямата част от анкетираните биха емигрирали поради икономически и социални причини, а само около 9% посочват политически аргументи за своето евентуално емигриране ("Заради лошото политическо управление" - 6,25% и "Политиците се оядоха с власт" - 1,79%).
На въпроса "Защо не бихте емигрирали в чужбина" посочилите политически причини да останат в България са близо 1/3 от респондентите ("В България има реална политическа алтернатива" - 23,75%, и "Сменя се политическата класа" - 9,01%).

За какво точно става дума ?

Става дума за циничната подигравка със най ценното Демократично право придобил човека след милионите жертви дадени в борбата си за това;
Правото на Свободно гласуване.

Cега ще кажа и най-главното, за повода които ме накара да пиша това.

Има все още Култови-групировки сред нас които гледат как да провокират съзнанието на народа с цел откъсване от　Вътре Социалният Обществен Живот в страната. Oще повече да ни накарат да се отвръщаваме от Демократическият процес в живота ни.
Правейки така че да сме отрицателно настроени или мога да кажа апатичени към събитието ИЗБОРИ.
Защо?
Защото освен между Култ-партийната поляризирана атмосфера в която сме попаднали сега държейки ни в процес на Вътре-Държавна　поляризирана　Социална нестабилност, провокатора гледа как да потдържа и подсилва и Социално-Устройствената заблуда и "неграмотност" сред нас.

Целта им е да сме Социално-Устройствено НЕграмотни, НЕзнаейки за Kого Kaк и Kога да си дадем гласа при избори, или най-вече;
КАК да Гласуваме!

Истинският "провокатор" са всички тези групиранo Фанатизирани, Култ-Политически или Култ-Религиозни остарели прослойки, секти и коалиции и групирани течения мeжду
нac, които ни държат в постоянна "ХИПНОЗА" и социална неграмотност.
Те нямат за цел да ни "Социално-ограмотяват" или отварят очите на целият народ, защото са добре "загърнати" от свитата　си　oтявлени-Фанатици-привърженици и Култ-единомишленици.

Те държат Вътре-Социалното напрежение на поляризация чрез ГРУПИРАН превес над една или друга секта, група или Кълт-идеологическа прослойка, в борбата си единствено за власт.

Те умишлено държат това Вътре-Социалното поляризирано напрежение с цел 　за превес над тeхен противник до следващите избори.

Те умишлено държат това Вътре-Социалното поляризирано напреженуие и Социалнo-Устройственa Неграмотност чрез “Хипноза”, или сляпата Култова привързаност.

Те именно са тези cили, които не дават възможност да се ОСЪЗНАЕ Жизнената необходимост и внедри Конституционно един от най прогресивните ДЕМОКРАТИЧНИ закони, Закона на ПРИЕМСТВЕНОСТТА и Пълната ЗАБРАНА за НЕНАМЕСАТА на Личните Култови фактори ( Полит-Идеологически и Религиозни ) в ОБЩО-СОЦИАЛНИТЕ и ВЪТРЕ-ДЪРЖАВНИ ОТНОШЕНИЯ!

Всичко това прави едно от най безчовечните престъплеения от нов Вид!!
Престъплението - КРАЖБА на най-ценното завоювано Демократично Право!
Правото на ГЛАС даден в полза на Обществото и Бъдесщтето на Държавата.

Отричайки се от това право, ние даваме в ръцете на тези «демонски» сили да бъдем по-лесно държани в Хипноз и Манипулация, това което е и тяхната цел.

Осъзнайте се хора и нека съвместно променим това си състояние попаднали доброволно и в което УМИШЛЕНО ни държат!!

Те са именно тези сили които ни държат в противоречие един срещу друг, умишленно подсилвайки да си изтъкваме природните си разлики в идеи, вяри и произход.

Те именно чрез новите технологии, Интернета, Мас-медиите, Жи-еС-еМ-ите, вестници, списания и пошли реклами, крадат косвенно, най-ценното , правото ни на Съзнателно разбиране и активно участие във Вътре-общественият живот на страната.

Хора, Сънародници, БЪЛГАРИ, осъзнайте се и не давайте да бъдете манипулирани!!

Не давайте да ни крадат Най-Ценното Социално право, Правото на Глас даден за благоденствието в Общественият Живот.

Правото на Глас за Бъдещето на нашето поколение.

Нека осъзнаем че Старата Обществена Култ-Идеологическа и Култ-Религиозна Система, останала и до сега на основата на Поляризацията сред нас, е единствената спънка в живота и щастливото развитие на живота в Държавата ни!
Нека осъзнаем че трябва да променим Старата Обществена Култ-Идеологическа и Култ-Религиозна Система!
Тук не става дума за отричане или забрана на тези Личнo-култови увлечения (Идеологии и Вяри) а само категоричната им и Конституционна Забрана за намеса (на този Личен Култов фактор) в Общо-Държавните Отношения и устройство.

Разбирайки всичко това, само тогава можем да преустроим не само нашата малка Родина - БЪЛГАРИЯ, но и света, показвайки пътя на Истинският Демократизъм.

Само тогава можем да постигнем хармонията в живота и получим Благоденствие, приемайки разликите си дадени ни от Природата въз основа на Приемствеността в Новото Обществено Устройство.

Драги сънародници, нека съвместно покажем на Света както Винаги БЪЛГАРИЯ е била Първа във всичко, така и сега какво значи Демокрация основаваща се на Избирателна-Система, не на партии, секти и коалиции а на ТАЛАНТИ за съответните Постове.

Таланти за съответните постове избрани по Новата Мандаринатна система чрез краен изпит за лоялност на поста.
Драги сънародници-БЪЛГАРИ;
Нека спрем даването си на глас напусто за избор на аматйори и лъжци в правителството. Моля да спрем избота на Аматьорски правителства. Нека Изберем ПРОФЕСИОНАЛНО Правителство, състоящо се от честни и преданни на Народа таланти в него. Нека избираме Талантливи субекти за Професионална работа, напредък и благоденствие на всички нас и святата ни Родина-БЪЛГАРИЯ.!

Нека премахнем един път за винаги тази остаряла депутатска Парламентарна "САМО-ИМУНИЗИРАЛА" се аматйорска система където членовете в парламента са фанатични защитници само на идеологията или религията към която принадлежат или проповядват, "защитени" от ежедневно променящите законите създавани за тази цел, но не и представители на Народният глас!

Отшумя "Псевдо-Парламентарната Демокрацията" заедно със 20-ти век, тука е време да покажем че е настъпил момента за Истинска Демокрация създадена от Народа и защитаваща Народа, а не само Култово-Личните идеологии , религии и прослойки в него!.

Осъзнайте се хора и нека съвместно променим това си състояние попаднали доброволно и в което УМИШЛЕНО ни манипулират и държат!!

Нека не се отричаме от свещенното Демократично право на Гласуване , а напротив да гласуваме до един, знаейки че това е за бъдещето на самите нас.
И давайки гласа си , НО, Cъзнавайки за КОГО, КОГА и КАК, будни а не «хипнотизирани».

Които се отрича от правото си на Глас значи се самоотказва от праавото си на участие в Благоденствието на Обществото, оставяйки се да бъде лесно МАНИПУЛИРАН чрез Мас-медиите и всички по-горе споменати модерни средства!

Нека бъдем Внимателни поне към себе си и нашата малка Родина - БЪЛГАРИЯ!

С уважение

И.П.Енчев / enchev.i@abv.bg
********************
Т: +81-424-44-5320
Ф:+81-424-44-5321


Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)