Кръвта която евреите взимат от християните, Дълго пазена тайна

Тайна, която все още не е разкрита, но малко разбулена в първия брой на британския "Наблюдателя" от 5 Юли 1828 - Др Уелш:

"Предразсъдъците (към евреите) сега са увеличени безкрайно след публикуване на книгата на еврейски равин, приел християнството. Нарича се "Опровержение на религията на евреите" - от Неофитис - гръцки монах и бивш еврейски равин. Оригиналната книга е била на Молдавски език и е била напечатана през 1802, но се знае, че по това време евреите са дали много пари на Хоподар и книгата е била забранена и унищожавана. Както и да е - едно копие е оцеляло и преведено на Гръцки и напечатано на Яси през 1818 и аз успях да взема това копие в Константинопол. Първата глава се нарича "Скритите мистерии сега са изобличени" и темата е кръвта която евреите взимат от християните и за каква цел я използват. След като обяснява подробно за какво става въпрос автора приключва с думите: "Когато бях на 13 години баща ми ми разкри мистерията на кръвта и ме прокле във всичко на небето и земята да пазя тайната дори и от моите братя и сестри..дори да имама 10 братя и сестри трябва да разкрия тайната само на един брат - този който е най-вярващ и няма да ни предаде, но аз не трябва никога да разкривам тайната на жена......"

Статията продължава с покръсването на равина, но без друга информация какъв точно е бил ритуала с взимането на християнска кръв. Тайната остава скрита, но поне се знае, че има такава.

За любителите на факти, ще сканирам копието на този вестник от 1828, ако е необходимо....

Вече не си спомням откъде са ми попаднали, но имам сниммки на илюстрации от онова време.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Ето още една. Само че събитията не започват от 19 век и не свършват тогава. След малко ще пусна нещо от днешния ден.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Пред вас е снимка от листовка, която намерих в Интернет. Руснаци твърдят, че разни поклонници на мадам Йехова продължават да извършват жертвоприношения на деца. Всъщност, ако прочетете внимателно Стария завет на Библията, ще видите че човешките жертвоприношения били неразделна част от юдейската религия. Докато тяхното заклеймяване, отричането на жертвоприношението даже по принцип не съм срещал никъде. Ако някой от вас е срещал такова заклеймяване, моля да ме поправи.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

д-р Емил Антонов-От автора на “Тяхната борба”, “Краят на света”, “Дневникът на един евреин”, “Тайните на Юда”, “Аз, Бенито Мусолини”, “Фюрерът”, “Как ционистите убиха Сталин”, “Ритуалните убийства на “Избрания народ””,”делото Израел: народите обвиняват” и “Как Моше (Мойсей) обра египтяните”

Има вечни въпроси с много отговори. Има много въпроси без отговори. Има ясни въпроси с неясни отговори. Ние ви обещаваме да ви отговорим на някои жизнено важни въпроси за миналото, настоящето и бъдещето с точни, ясни и верни отговори.
http://www.book-bg.com/search.php?skey=%C4...%EE%E2&f=author

http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_B...mil_antonov.htm

Добре де - значи е вярно, но какво правят с тази кръв? Ако приемем, че кръвта е "течния" орган на тялото съдържащ жизнената енергия, то....

И моите извинения, но имам прекрасни приятели евреи (или да ги наричам израелци - и аз не знам вече...) и не вярвам да са въвлечени в такива ритуали.

И кого наричаме евреи в крайна сметка, като се оказа, че няма такава генетична раса и етническа група?

Евреите нямат нищо общо, тези ритуали аз ги правя. Както не евреите, аз се заканвам, че ще ударя Иран с ядрено оръжие. Държа атомните бомби в мазето до бурканите. А пък в банята, в един леген съм поставил флотата, с която окупирам Персийския залив.
Така харесва ли ви?

Кризата премина ли? Знам, че искам прекаленно много от потребителите на форума да препрочитат постовете си по 2 пъти преди да пускат каквото и да е. Знам че си уважаван тук и аз харесвам трудовете ти. Но не допускай моментната ти слабост да се отразява тук за радост на враговете ти и за наше съжаление. Всеки си ги има тези лоши моменти, някои не излизаме от тях, но старайте се в такива случаи да сте пасивни във форума.

Bogatir, благодаря ти. Досега не знаех, че употребата на ирония е признак на криза. Вече знам.

На мен ми харесва идеята за легена. За бурканите не съм сигурна освен ако не си объркал аспирина вътре или лютите чушки, ама...

Исках да ви кажа (и да ви питам) как като вече дълги години се нищи теорията, че няма такава раса като евреи, те продължават да се самообявяват за нещо такова?

Не е ли еврейството просто жизнен клуб за глобализация - знаем че нормалните "евреи" се обявиха срещу ционистите...знаем, че ритуалите и жертвоприношенията са част от елита на много европейски държавни глави, американски и прочие - всичките психопати и членове на (нека да ги наречем) черната ложа или злото.

И не - не си в криза Елтимир, защото ако беше нямаше да си остроумен!

Нека да видим какво значи "използване" на кръвта на Християните: кръв се прелива при натравяне на кръвта, при загуба или при неизличими болести. Прелива се само кръв която е ЧИСТА и няма болести! Извод: Тези нещастници които наричат себе си евреи "използват" кръвта на християните, която е чиста и божествена и им дава сили... Логика?!

Хубаво, де. Има евреи-семити. Старите йерусалимски евреи, например. Има евреи-тюрки. Хазарите. Има евреи-фалаши, които са негри. Има шанхайски евреи, които са монголоиди, с дръпнати очички. За каква раса можем да говорим? Можем ли изобщо да говорим за раса и за нация?
Категорично не споделям мнението на Адолф Хитлер, че евреите са раса. Не, евреите не са нито раса, нито нация. Те не са дори народ. Те са роби на Тъмния демон IHWH. Ако има свестни между тях, което не го отричам, то тези, свестните са се отърсили по някакъв начин от зависимостта си към Демона.

Точно - евреите са политически създадени нещастници (които си вярват)...нещо като гърците и тяхната култура. Та нали Кабала е написан в Окитания по времето на разцвета на катарите / богомилите - 12 век след Христа и то по арабски текстове узурпирани от Египет и Балканите?!

Но кръвта, кръвта... Върти ми се нещо в главата и не мога да напипам жилката! Дали някъде няма препис на този текст - не вярвам да се е запазило едно копие само на модовски и един превод на гръцки. Къде са тогава?

Да не говорим, че същия този Др Уелш е играл на търг за главата на Али Паша за да я изложи в Лондон, ама я загубил търга срещу приятел на Али Паша. Той същия описва унищожаването на 20,000 яничари които станали "опасни" за Отиманската империя, но това е друга тема...

Жертвоприношенията са друго - нали? Мъчителите използват страха на жертвата за подхранване на тяхната собствена енергия.

За да не се изказваме неподготвени по въпроса дали са раса евреите или не, нека видим какво казват за това самите евреи по въпроса. Аз затова "обичам" еврейските "свещени" книги и ги събирам, за да познавам врага си извътре и да знам, кога да му прережа гръкляна, когато требе.
Наличието на други народности, изповядващи юдаизма е вследствие прозелитството, което носи в себе си ядрото на комунизма и глобализма. То е, което дава основание на процеси като християнизирането и ислямизирането.
И така да видим

--------------------------------------------------------------------------------------------------

ТАЛМЪД (няма правописна грешка в заглавието)



IV. ИСРАЕЛ И ДРУГИТЕ НАРОДИ


След като разгледахме Елионим, създанията, чиято обител е небето, стигаме до Тахтоним - обитателите на земята. Въз основа на генеа-логията в Битие 10, равините твърдят, че светът е населен от седемдесет народности. Толкова са и говоримите езици.
В литературата, писана от евреи за евреи, е естествено на народа на Исраел да бъде отредено особено място. Всъщност тук обитателите на света са Исраел и другите народи. Догмата за избраничес-твото на народа на Исраел е от същностно значение. Доктрината, разбира се, е библейска, но в тълкуванията на равините тя е обстойно разгърната. НеведнъЖ в Талмуда се обръща внимание на съкровената и единствена по рода си връзка меЖду Бога и Неговия народ.
Пасажът no-долу илюстрира тази гледна точка: „Всевишният, благословен да Е, каза на Исраел: „Аз Съм Бог над всички, дошли в този свят, но Аз свързах Името Си само с вас. Аз не се зова Бог на идолопок-лонници, а Бог на Исраел" (Изход Раба XXIX. 4). „Всевишният, благословен да Е, свърза великото Си Име с народа на Исраел. Като оня цар, който имал ключ към малко ковчеже. Казал си царят: „Ако остане, както е сега, ще се изгуби. Затова ще направя верига за него, така щото загуби ли се, веригата да покаже къде е". Тъй рекъл и Всевишният, благословен да Е: „Ако оставя евреите, както са сега, ще бъдат погълнати от езичниците. Затова ще прибавя Своето велико Име към тях, щото те да Живеят" (П. Таан. 65d).
Последният цитат подсказва причината, поради която тази доктрина заема такова важно място в равинското учение. Тя датира от време, в което хората са Жертва на непосилна криза. Храмът е разру-

шен, Държавата се е разпаднала, а народът е разпилян из чужди земи. В отчаянието си много евреи трябва да са Вярвали, че Бог ги е низвергнал. Затова в школите и синагогите се е проповядвало утешителното послание, че Исраел все още е Божият народ и че Неговото покровителство над него не е отмряло.
Пример за подобно окуражително послание: „Ела и виЖ как Всевишният, благословен да Е, възлюби исраелтяните; защото когато бяха в заточение, Шехина беше с тях. Заточени бяха в Египет (Мицраим) и Шехина беше с тях; според казаното: „не открих1 ли се на бащиния ти дом, когато те бяха още в Египет, в дома на фараона?" (I Царства 2:27). Те са обречени на изгнание във Вавилон и Шехина беше с тях, според казаното: „за вас проводих (sic.) у Вавилон" (Исаия 43:14). И в бъдеще, когато ще са избавени, Шехина ще е с тях, според казаното: „тогава Господ, Бог твой ще възвърне2 твоите пленници" (Второза-коние 30:3). Не е казано: „Бог ще укрепи", а „ще възвърне", което сочи, че Всевишният, благословен да Е, ще се върне с тях" (Мег. 29а).
Същата тенденция може да бъде доловена в обяснението, че когато народът на Исраел запява при Червено море: „Господ е моя сила и моя слава" (Изход 15:2), се има предвид, а и завещанието към по-късните векове е: „Ти помагаш и подкрепяш всеки, дошъл в света, но мен повече от другите. Човеците в света възхваляват Всевишния, благословен да Е, но моята възхвала е по-желана от тяхната. Народът на Исраел заявява: „Слушай, Израилю, Господ, Бог наш, е Господ един" (Второзаконие 6:4), а Светият Дух възвестява: „Кой е подобен на Твоя народ Израил, едничък народ на земята?" (I Книга на Летописите 17:21). Народът на Исраел казва: „Кой е като Тебе, Господи, между боговете?" (Изход 15:11), а Светият Дух огласява: „Блажен си ти, Израилю! Кой е като тебе?" (Второзаконие 33:29). Исраел казва: „Както е близък към нас Господ, Бог наш, когато и да го призовем" (ibid. 4:7), а Светият Дух откликва: „има ли някой велик народ, към когото боговете му да бъдат тъй близки?" (ibid.). Исраел отвръща: „защото Ти си украса на силите им" (Псалом 88:18), а Светият Дух провъзгласява: „Израилю, в Тебе ще се прославя" (Исаия 49:3)" (Мехилта към XV 2; ЗбЬ).
-----------------------------------------------------------------------------------------------
1 На иврит глаголът „гала" означава и „откривам", и „осъждам на изгнание".
2 Понеже глаголът на иврит е непреходен, частицата „ет" се възприема като предлога
„с", а не като показателна за винителен падеж.
------------------------------------------------------------------------------------------------
Толкова близко е общението помежду им, че заплахата, отправена към Исраел на земята, не остава незабелязана от Бог на небето. „Който се изправи срещу Исраел, все едно срещу Всевишния, благословен да Е, се изправя" (Мехилта към XV. 7; 39а).; „Който помогне на Исраел, все едно на Всевишния, благословен да Е, помага" (ibid. 39b); „Който мрази Исраел е като оня, който мрази Него" (Сифре Числа # 84; 22Ь).
Макар и да е избраният народ, Исраел не получава някакви особени привилегии от Бог. Като резултат от този избор, народът на Исраел съвсем не е в по-добра позиция от останалите нации от материална гледна точка, напротив, Исраел носи по-тежка отговорност и е далеч по-строго съден. „Исраел е свитата на Царя и негов дълг е да следва царя" (Сифра към ХЕХ. 2). „Понеже Бог обикна Исраел, Той преумножи страданията за него" (Изход Раба 1.1). „С три безценни дара дари Всевишният, благословен да Е, Исраел, и всеки от тях дари той единствено чрез страданието: това са Тора, земята на Исраел и Идният свят" (Бер. 5а).
Основният дълг на Исраел е да пази Тора, Божието откровение. След като целта на сътворението на света е възхвалата на Божието Име чрез Тора, а Исраел е предопределен да я получи, следва, че „Исраел е бил в мисълта на Бог преди сътворението на Вселената" (Битие Раба I. 4), че „небето и земята са създадени само заради Исраел" (Левит Раба XXXVI. 4), и „както светът не би могъл да съществува без ветровете, така не би могъл да съществува и без Исраел" (Таан. ЗЬ). Подобни сентенции се отнасят до Исраел като пазител на Тора и изявяват един духовен факт, затова не можем да говорим, че са продиктувани от желание за самоизява.
Изборът на Исраел не е акт на своеволие и за да бъдат избегнати обвиненията в привилегированост, според традицията Тора е била пред-лоЖена на всички нации, но единствено Исраел се съгласява да я приеме. „Защо Всевишният, благословен да Е, избра Исраел? Защото всички народи отрекоха Тора и отказаха да я приемат, но Исраел прие и избра Всевишния, благословен да Е, и Неговата Тора" (Числа Раба XIV. 10).
Тази идея е по-пълно разгърната в следната легенда: „Когато Вездесъщият Се изяви, за да даде Тора на Исраел, не само пред тях Се изяви Той, но пред всички народи. Първо Той отиде при синовете на Исав (Есав) u им каза: „Ще приемете ли Тора?" Те запитали какво пише в нея. Бог им каза: „Не убивай", а те отвърнали: „Господарю на

Вселената! Кръвопролитието е в природата на нашия праотец, според казаното: „ръцете - ръцете Исавови" (Битие 27:22) и поради тази причина неговият отец им обеща: „ще живееш с меча си" (ibid. 40). После той отиде при синовете на Амон и Моав и им каза: „Ще приемете ли Тора?" Те запитали какво пише в нея. Той отвърнал: „Не пре-любодействай". Те Му отвърнали: „Господарю на Вселената! Този народ се породи в безчестие".1 Той отиде и намери децата на Исмаил (Ишмаел) u им каза: „Ще приемете ли Тора?" Те запитали какво пише в нея. Той отвърнал: „Не кради." Те казали: „Господарю на Вселената! Животът на нашите предци е зависел от грабежа, според казаното: „той ще бъде меЖду човеците като див осел; ръцете му ще бъдат против всички" (ibid. 16:12). Не останал нито един народ, при когото Той да не отиде и да не предложи Тора, затова е казано: „Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, кога чуят думите на Твоите уста" (Псалом 137:4). Синовете на Ной (Hoax)2 не съумели да съхранят дори седемте завета, а ги дали на Исраел" (Сифре Второзаконие #343; 142Ь).
Ако не се беше намерил народ, който да приеме Откровението, Сътворението би било лишено от умисъл и всички хора биха били изтрити от света, понеже Тора е raison d'etre за него. „Притча за царя, който имал градина със смокини, лози, нарове и ябълки Той я поверил на пазач и си тръгнал. След време царят отишъл да види градината и стореното от пазача. Намерил я обрасла в тръни и магарешки бодили и затова наел секачи да ги отрежат. Но сред тръните той съзрял красива роза. Откъснал я, вдъхнал аромата и и се преизпълнил с наслада. И казал царят: „Заради тази роза да запазим градината." Така и цялата Вселена е създадена заради Тора. Като отминали двайсет и шест рода Всевишният, благословен да Е, посетил Своя свят, за да види какво е станало с него и го намерил пълен с водата, чрез която злите родове били погубени. Той довел секачи да унищожат света, според казаното: „Господ е седял над потопа" (Псалом 29:10). Но той съзрял сред него една роза, т.е. народа на Исраел. Откъснал я и вдъхнал уханието и от дните, когато му дал ПетокниЖието и изпитал наслада от него. Щом Исраел извикал: „Ще сторим и ще бъдем послушни" (Изход 24:7),
1 Bui: Битие 19:36f.
2 ВиЖ по-долу.

Всевишният, благословен да Е, казал: „Заради тази роза ще спася градината и заради Тора и Исраел света ще спася" (ЛеВит Раба 23:3).
Народът на Исраел също би изчезнал в пустошта след излизането от Египет (Мицраим), ако беше отхвърлил Откровението. „Всевишният, благословен да Е, обърна Планината Синай над тях като огромен съд и провъзгласи: „Ако приемете Тора, добре, ако не, това ще е вашата гробница" (Шаб. 88а).
Очевидно, според равините техният народ не е наследник на особено превъзходство, с което да заслужи различието, дадено му от Бог, но ако Тора бъде изоставена, неговият специален статут ще бъде преустановен незабавно. Нещо повече, те не гледат на Тора като на свое изключително притежание. Напротив, Тора е предопределена за цялото човечество и щастлив ще е денят, когато всички народи я приемат.
От тази надежда произтичат сентенции като: „Всяка фраза, произлязла от устата на Всемогъщия, се разпада на седемдесет езика" (Шаб. 88Ь) и „Мойсей (Моше) разпространи Тора на седемдесет езика" (Битие Раба XLEX. 2). Горната идея намира своя най-елегантен израз в стиха: „Пазете Моите наредби и Моите заповеди: който човек ги изпълнява, ще бъде Жив" (Левит 18:5); „Откъде следва, че дори езичникът, който почита Тора, е равен на Първосвещеника? От словата: „които, ако човек върши, ще Живее чрез тях" Казано е и: „Това е вече по човешки, Господи мой!" (II Царства 7:19). Не е казано: „Това е законът на свещениците, или на Левитите, или на Исраел", а „по човешки." Пак така не е казано: „Отвори портите, нека свещениците, или Левитите, или Исраел влязат", а „Отворете портите; нека влезе праведният народ,1 който пази истината" (Исаия 26:2). И още - не е казано: „Това е портата на Бог, нека свещениците, Левитите или Исраел влязат", а „Ето портите Господни, праведните ще влязат в тях" (Псалом 117:20). Не е и казано: „Радвайте се, свещеници, Левити или Исраел, в Господа", а „Радвайте се, праведници, в Господа" (ibid. 32:1); и не е казано: „Прави добро, Господи, на свещениците, на Левитите или на Исраел", а „прави добро на добрите" (ibid. 124:4). Затова дори езичникът, който следва Тора, е равен на Първосвещеника" (Сифра към XVIII. 5).

------------------------------------------------------------
[ На иврит „гои" означава и „езичник", и „нация".
----------------------------------------------------------------
Универсалността на тази доктрина е особено впечатляваща и противоречи на ширещото се мнение за подчертаното тесногръдие и сексизъм на равинския иудаизъм. Дори жертвоприношенията в Храма са правени за цялото човечество. „В осмия ден от Празника Шатри, седемдесет млади бика бяха принесени в Жертва в името на седемдесетте нации. Горко на човеците от света, които изгубиха, а не знаят какво са изгубили, понеже докато Храмът стоеше, Жертвеникът ги изкупваше, а кой сега ще ги изкупи?" (Сук. 55Ь).
От друга страна обаче трябва да признаем, че нерядко се срещаме с афоризми, които носят съвсем различен дух: „Езичник, отдал се на изучаването на Тора, заслужава смърт, според казаното: „Мойсей ни даде закони, наследие за народа на Исраел" (Второзаконие 33:4) - нас-ледието е за нас, не за тях" (Сан. 59а). „Мойсей (Моше) искаше щото Шехина да почива върху Исраел, и Той го направи, според казаното: „нали по това, ако ти дойдеш с нас?" (Изход 33:16). Той искаше Шехина да не почива върху другите народи от света и Той го направи, според казаното: „защото, по какво ще познаем, че аз и Твоят народ сме спечелили благоволение в Твоите очи?" (ibid.)" (Бер. 7а). Вероятно подобни изявления са били провокирани от разрастващата се християнска църква, чиито членове също изучават Писанията и претендират, че Божията благодат почива и върху тях.
Идеалът на религията на равините е Божието царство да се разпростре върху всички народи по света, а постулатът: „Благословия, в която не се споменава Божието царство, не е благословия", непрестанно напомня това на иудеите. (Бер. 40Ь). Следователно, благословията трябва да съблюдава формулата: „Благословен си Ти, Господи, Боже наш, Цар на Вселената." Т.е. портите не бива да се залостват пред никой езичник, който, воден от чисти подбуди, копнее да влезе.
Искрено преминалите в иудейската вяра са приемани с радост и са високо ценени. „Прозелитите са скъпи (за Бог), защото за тях се говори както за иудеите. Децата на Исраел са наричани „роби", според казаното: „защото синовете Израилеви са Мои роби" (Левит 25:55). Прозелитите също са наричани „роби", според казаното: „да обичат името на Господа, да бъдат Негови роби" (Исаия 56:6). Иудеите са наричани „служители", според казаното: „А вие ще се наречете свещеници на Господа - служители на нашия Бог" (ibid. 61:6), и прозелитите са наричани „служители", според казаното: „другоплеменниците, кои-

тo са се присъединили към Господа, за да Му служат" (ibid. 56:6). Сино-вете на Исраел са наричани „приятели", според казаното: „семе на Ав-раама, Моя приятел" (ibid. 41:8), и прозелитите са наричани „приятели", според писаното: „(Бог) обича пришълеца" (Второзаконие 10:18). Думата „завет" се използва по отношение на Исраел, според казаното: „и Моят завет ще бъде върху тялото ви" (Битие 17:13). Така е и с прозелитите, според казаното: „които здраво се придържат о завета ми" (Исаия 56:6). Думата „благоволение" е използвана във връзка с Исраел, според казаното: „за да благоволи Господ към тях" (Изход 28:38), а също и във връзка с прозелитите, според казаното: „всесъже-нията им и Жертвите им ще бъдат благоприятни върху Моя жертвеник" (Исаия 56:7)" (Мехилта към XXII. 20; 95а). Има и други подобни паралели, които показват, че иудеите и приелите иудаизма се третират като равностойни.
Върху стиха: „и колкото души бяха придобили1 в Харан" (Битие 12:5) ни се казва: „Авраам правеше прозелити сред мъжете, а Сара сред жените. Който доведе езичник при Бог и го обърне във вярата, все едно го е създал" (Битие Раба XXXIX. 14). Един равин дори заявява: „Всевишният, благословен да Е, не прати Исраел в изгнание сред народите по друга причина, освен да приобщи прозелитите към тях" (Пес. 87Ь).
В друг пасаж намираме изразено различно мнение: „Прозелитите са омразни за Исраел като язва" (Йев. 47b), но то е израз на светоусещането във времето, когато те наистина са извор на безпокойство и опасност за общността. Затова се обръща голямо внимание Желаещите да приемат иудаизма да бъдат проучени, а техните мотиви - внимателно преценени. Самата церемония на приемане на вярата е описана по следния начин: „Когато в онези времена идвал прозелит, за да бъде приет във вярата, питали го: „Какво целиш, че си дошъл да преминеш във вярата? Знаеш ли, че сега иудеите са измъчвани, преследвани, унижавани, изселвани и наказвани? Ако отвърне: „Зная и съм недостоен (да споделя трудностите им)", той бива незабавно приет и въведен в някои от маловажните и в по-съществените правила, както и в свързаните с тях отговорности. Казват му: „Трябва да знаеш, че преди да направиш тази стъпка, ти си ял забранена мазнина и си оск-вернявал шабат, без да си навличаш наказание; но отсега, ако извър-
--------------------------------------------
1 Букбално „направили", иврит.
----------------------------------------
шиш тези неща, ужасно Възмездие ще те сполети." Както е известен за наказанията, свързани с предписанията, така той бива уведомяван и за отплатата. Казват му: „Трябва да знаеш, че Идният свят е запазен за праведните, а сега Исраел не може да приеме нито излишъка от доброто, нито излишъка от наказанието." Все пак, прозелитът не следва да бъде грубо отклоняван. Ако приеме, бива обрязван веднага. След като се възстанови, той бива потопен1 без отлагане и двама ученика на Мъдреците застават до него и го напътстваш в някои от маловажните и в по-съществените правила. Потопи ли сe и излезе ли от водата, той е иудеин във всяко отношение" (Йев. 47а, Ь).
Най-известният защитник на прозелитите е Хилел, чиято максима гласи: „Следвайте Аарон, обичайте мира и изпълвайте делата си с мир; обичайте човеците и ги приближавайте към Тора"; (Авот I. 12). Разказват за един езичник, който отишъл при Шамай с молбата да бъде приет като прозелит, но при условие, че цялата Тора ще му бъде предадена, докато стои на един крак. Раби го прогонил с тояга. Тогава той отишъл при Хилел със същата молба и Хилел му рекъл: „Не прави на ближния си онова, което е омразно за теб. Ето ти същността на Тора, а останалото са коментари. Върви и ги научи" (Шаб. 31а).
На езичниците, неподготвени да влязат в лоното на иудаизма, е предлаган един морален кодекс, известен като седемте заповеди на Ной (Hoax). Състои се от следните правила: „Бъди почтен, спазвай забраните срещу оскверняването на Името, идолопоклонничество-то, безнравствеността и убийството, кражбата и поглъщането на крайник от живо животно" (Снах. 56а). Чрез праведни дела, подчинени на тези основи закони, те ще заслужат Божието одобрение. Текстът: „Правда народ въздига, а беззаконие народ безчести" (Притчи 14:34), е прилаган към Исраел по отношение на първото условие, а към езичника - на второто. Понеже „беззаконие" (хесед) означава и „благочестие" на иврит, думите са тълкувани в смисъл, че грях за тях са дори благочестивите деяния на езичниците, понеже мотивите им са нечисти. Подобно тълкуване е отхвърлено от Йоханан б. Закай, който казва: „Както приношенията за опрощаване на греховете изкупват Исраел, така и праведността изкупва народите от све-
-----------------------------------------------------------------------
1 В микбе - басейн, специално изграден за ритуални цели.
--------------------------------------------------------------------------
тa" (Б. Б. 10b). Прав Е u Бог в Своята присъда, когато „Той съди езичниците според най-добрите сред тях" (П. Р. А. 57а).
Язвителните сентенции в отделни пасажи от Талмуда по адрес на не-евреите често са подхранвани от убеждението, че „езичниците са пристрастени към пороците" (Йеб. 98а). Равините са отблъснати от ниските норми на поведение, практикувани около тях и са благодарни за по-високите идеали, които тяхната религия им предлага. Една молитва, съставена да бъде изричана при излизане от Дома на Учението, гласи: „Отдавам Ти благодарност, Господ и Бог мой и Бог на моите деди, че Си поставил моя жребий сред ония, които седят в Дома на Учението и в синагогата, а не сред ония, които постоянстват в театрите и цирковете, защото докато аз се трудя да наследя рая, те се трудят за ямата на гибелта" (П. Бер. 7d).
Някои от тези язвителни сентенции са изтръгнати от агонизиращи устни и са плод на крайна провокация. „Убий най-добрите сред езичниците! Смажи главите на най-добрите сред змиите!" (Мехилта към XIV. 7; 27а). Но не бива да забравяме, че техен автор е Р. Шимон б. Йо-кай, Живял по време на ужасяващите преследвания на Адриан, свидетел на сатанинската жестокост към любимия учител Р. Акива в ръцете на римляните и принуден да се крие със сина си в пещера в продължение на тринадесет години, за да се спаси от угнетителите на своя народ. Думите му са израз на личните му чувства и да бъдат цитирани като илюстрация на талмудистката етика би било груба грешка.
фактът, че нетърпимостта към езичниците е на етична, а не на расова основа е очевиден от следния откъс: „Р. Елиезер казал: „Никой езичник не ще сподели Идния свят, според писаното: „нечестивите ще се върнат в шеол, всичките народи, които забравят Бога" (Псалом 9:17)1, където „нечестивите" е казано за злите сред Исраел." Р. Йошуа му отвърнал: „Ако в стиха се казваше: „нечестивите ще се върнат в шеол и всичките народи" и с това свършваше, бих се съгласил с теб. Но понеже в текста е добавено: „които забравят Бога", виж, сред народите трябва да има праведни мъже, които ще споделят Идния свят" (Тосифта Санх. XIII. 2). фактът, че праведните сред всички народи ще наследят блажен-ството на Идния свят, е утвърдена доктрина в равинския иудаизъм.2
----------------------------------------------------------------------
1 Цитатът е по изданието от 1924 година. - Бел. прев.
2 Виж Гл. XI Разд. III.
------------------------------------------------------------------------

Ако не се беше намерил народ, който да приеме Откровението, Сътворението би било лишено от умисъл и всички хора биха били изтрити от света, понеже Тора е raison d'etre за него. „Притча за царя, който имал градина със смокини, лози, нарове и ябълки Той я поверил на пазач и си тръгнал. След време царят отишъл да види градината и стореното от пазача. Намерил я обрасла в тръни и магарешки бодили и затова наел секачи да ги отрежат. Но сред тръните той съзрял красива роза. Откъснал я, вдъхнал аромата и и се преизпълнил с наслада. И казал царят: „Заради тази роза да запазим градината." Така и цялата Вселена е създадена заради Тора.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
Нима си мислите, че е случайно?