Българският народен календар, Георги Любенов Велев

Ще се постарая да се организирам и да ти изпратя едни снимки от стенописи ,които реставрираха в австрийски манастир.Едната показва точно това което цитираш.

Ще се постарая да се организирам и да ти изпратя едни снимки от стенописи ,които реставрираха в австрийски манастир.Едната показва точно това което цитираш.

Това е добро нещо и със сигурност ще послужи. Направи го, когато имаш възможност.

Ще се постарая да се организирам и да ти изпратя едни снимки от стенописи ,които реставрираха в австрийски манастир.Едната показва точно това което цитираш.

Това е добро нещо и със сигурност ще послужи. Направи го, когато имаш възможност.

Изпратих снимката,но май нещо трябва да се преработи по нея,защото не успях да я кача тук.За съжаление този стенопис все още не беше реставриран и изображението е бледо.
Ще потърся и други снимки от същото място където силно ме впечатли именно меча който споменаваш....примерно на няколко от стенописите си спомням,че е насочен ей така от нищото към една жена...интересно е...трябва да се види.

ЗА БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР
Годините преди настоящото летоброене в българския календар са 5504 - така календара се сверява с Юпитер и съвпада датировката на Никола Фичев при "къщата с маймунката" но всъщност е МАЙМУН в цикъл ЗЕМЯ.
http://www.facebook.com/group.php?gid=138830043878
МОЖЕ И ТУК -
http://balkan1.blog.bg/technology/2010/01/...kalendar.474831
ОТ КОГА СМЕ НА БАЛКАНИТЕ? -
http://balkan1.blog.bg/politika/2010/07/03...alkanite.571532

https://www.youtube.com/watch?v=7CITbhQBJwo

„Времето (гo) разпределя Тенгри” надпис на Кюл Тегин
„Човек се стреми да овладее времето,а времето го меси като тесто” (казахска поговорка)

Разбира се, ние сме малко по-напред, благодарение на Васил Левски, който в един такъв особен момент, когато работи със своят кут, със своята медицина, казва: "Времето е в нас и ние сме във Времето, то нас обръща и ние, него обръщаме". Това е висше тенгриянско разбиране, не християнско, една вътрешна българска интуитивна рефлексия. Да, времето ни меси като тесто, но, когато ние сме осъзнато будни в този космически цикъл ние също можем да го променяме. И когато ви кажат: "Оооо, новото идва, примирете се, освободете старото, пригодете се към новите реалности, те са неизбежни", това го казва човека-микрокосмос, който е несъзнат в цикъла, но когато си съзнат в цикъла, т.е. макрокосмос, ти си този, който прави новото, а не се пригажда към него и тогава: "и ние, него обръщаме". Левски се е опитал да каже нещо на тогавашните българи, но и те не са го разбрали. Ако можеш да промениш времето, пред теб не стои въпроса за ново и старо;))), защото ти създаваш феномена, обективната реалност, в която да живеят другите. Затова, винаги съм казвал, българският календар не е просто летоброене;))), българският календар, който е тенгриянски и винаги е бил такъв е УПРАВЛЕНИЕ НА ВРЕМЕТО! И сега да се върнем към Кюл Тегин, който е във времето на първите български канове под Дунав, времето на Аспарък и наследниците му, вижте как го казва "Тенгри разпределя Времето", с една дума, този, който може да го обръща, той е Кан Тенгри ;))) - създател на светове! Обикновено почитателите на тенгриянството си падат повече по камството и шаманството, защото са по-земни като разбиране и визия, но висшето тенгриянско посвещение е Кан Тенгри - създателя на Време!
"Местото на мъжа в юртата се нарича „барс” (сила), мястото на жената - „заек” (смирение) "
Мъжкият принцип е принципа на волята, но и на прозрението, женският принцип е този на въображението, но и на смирението. Силата на Жената е в смирението - Куян;))) Това го подсказах със завършека на новогодишният речетатив: "хитростта за теб, за нас е мъдростта и с нейните зари сред българите вечен мир се възцари." Ако, тенгриянският кръст не е равнораменен, той не може да оформи своята периферията, а тази периферия е кръгът - юртата, домът... и същевременно Държавата. Жената не може да е покорна, тя трябва да е смирена и то не като показ, изказ и демонстрация, а да си го носи, да го излъчва. Много е тънък тук, момента, смирението е вътрешна природа, не външен социален показ! А силата не може да бъде вулгарна! Кога силата е вулгарна? Когато смирението липсва! Това е тайната на тенгриянският кръст! После в социума, ах, защо така.... И тук вече имаме два типа български семейства, семейството на свободата и любовта Сомор и Шегор и семейството на развитието - Барс и Куян, където стои съдбата, където стоят уроците, където стои страданието и конфликта и т.н. Честно казано, радвам се, че съм в първото в този живот;))) Разбира се, Субан Субаш Барадж Трек ще донесе нова семейна типажност в тази посока;))) догодина. Аз, разбира се, не съм съгласен, че петата година е Бури. Бури - Вълка си е третата година, Годината изначало си е Бури, Барса и Лъва се прибавят впоследствие, петата година от календара си е Дракон - Барадж Трек или Аждаха, както го наричат казахите, а и ние го наричаме така в остатъците от нашия народен фолклор, вече дълбоко забравени, но който се е интересувал изтънко и задълбочено, го е срещнал в някоя от нашите фолклорни области.
"Мешин... Откъде у нас, Маймуната се появява?
У нас, изначало, тя не е била. Проблема е, в това, че Мешин, това е дума от монголският език, а тюрките са забравили своята дума за тази година, и тук вече дошли арабите и подсказали своят "мешин", а в Китай маймуната има своето културно значение и символика и започнало да се нарича „маймуна”, но истината е, че Мешин/Мичин или Бичин на монголски, това е съзвездието Уркер/Улкер/Юлкер, който казахите наричат Уркер, руснаците Плеяди."
Годината в българският календар е Чокър/Чонър, Чокър Кулюг Бала, славният Бала - орела, много важен алп, посредник между хората и Тангра. С такава роля, той остава и в древногръцката митология, междувпрочем, но неговата любима форма или аватар е Челбас ;))) Не е уточнено в "Сказание за Чулман", какво е значението на тази древна дума "Челбас", но по описанието, че е бърз и ловък, се досещаме, че е маймуната;))) Така, че тази година, ние, българите ще и върнем по-древното име, ще я актуализираме, когато дойде и ще я наречем Чокър Челбас. Обикновено, тази година, митологично сюжетно конфликтира с годината Дилом - орел и змия, първата и централна сцена от Сандъка от Терачина е именно тя, тази митологична сюжетностъ на тези две години.

(31) Чокър обичал образа на Челбас
и бил също тъй бърз и ловък.
За това, което узнал,
той тутакси съобщил на Таук.

С една дума формата Челбас/ Мичин/Бичин е описана като форма на земна комуникация със звездният куп Плеяди.