Петков ден, Кокоша, Господова черква

[Йордан_13]

Днес е 14 октомври, т.е. един от много важните дни от Плеядния ни календар, наречен Петков ден или по-народному Петки. Кои са Петте Ки, оставям на умуване от господата от форумчето "Ти си онова";))) Аз съжалявам, че тази тема, която миналата година бях пуснал просто не можах да я намеря в никой раздел на Форума, сякаш е изчезнала, затова сега ще се наложи да пишем по нея отново.

И така, защо Кокоша Черква и Господьова черква е наречен този ден?
Ние обикновено акцентуваме днес какво се яде на тези празници, по рядко, какво се прави, да не говорим, че въобще не обръщаме внимание върху същността на празника. Особено плоски са натуралистичните обяснения на тези дни.
Кокоша черква идвало от това, че на този ден в Тракия се колят черни кокошки, а Господюва, защото друга традиция, пък на този ден се заколвал старият селски бик. И в двата случая, обаче е налице маркер на съзвездието Бик в съобщност със звездния куп Плеяди - Квачката с пиленцата. Заколването на черната кокошка явно е символ на освобождаването на Плеядите за техния вечерен изгрев над хоризонта, извеждането им от подхоризонталието, което трябва да свържем с идеята за един отвъден свят, в който стои общността на прадедите.
Затова в тъканта на съзвездието Плеяди е сложено значението "Обединявам", "обединявай се". А ние сме го казали красноречиво със снопа пръчки и девиза, че само "съединението прави силата". Затова на този ден са характерни семейно-родовите сборове, тлъките и седянките, браковете и женитбите (т.е. процесите на оплождане), защото както съзвездието Плеяди е сбор от звезди в едно цяло, така и нашият народ е именно един такъв сбор от звезди.

http://www.voininatangra.org/modules/ipboa...=15&#entry37580


Интересен момент е че след Петков ден до Димитровден имаме "поганни дни", такива, каквито имаме от Коледа до Йорданов ден. Те са отново 12.
За какво са тези 12 дни? Това са дните в които Квачката люпи всеки ден по едно от своите 12 пилета. Сега виждам как някой почва да се подсмихва на "бабините деветини" дето ги разправяме тук. Но изведнъж се оказва, че на светилището Щутград в Ситово до 2002 г. е съществувала точно същата тази Квачка с 12 пилета, а те са символ на Космичния съвет на Асите, едно от първите прозвища на Българите. А тяхната земна проекция, намираме в Съвета на Боилите при Българския Саракт. Така от този ден, наречен днес, Петки или Петков ден започва сбирането на Космичния съвет на боговете, на Логосите, отговорни за нашето развитие като народ и земята като цяло. Всеки ден се представя по един член от този Съвет със съпътствуващото му значение и дейност, и така до Димитровден, съзвездието Плеяди излее със цялата своя видима свита от 12 звезди.

[Йордан_13]

Друг интересен и важен момент в този ден са били честванията в Ситово (това вече днес не се прави), там где се намира светилището Щутгард, на празника на "змията - чувачка", Пазителка на дома и домашното огнище. Това определено е свързано с мистерията с убиването на Бика, с жертвоприноса на стария селски бик. Защото в древните мистерии, жертвоприношението на Бика, води до излизането на Змията, по която се спущат и слизат душите от Небето. Веднага се вижда връзката с актовете на оплождане и създаването на нови семейства в този ден, които трябва да приютят новите слизащи души, както и връзката с жертвоприноса и на овен, като символ на Амон (скритият бог, т.е. Абсолюта, по-късно бог на домашното огнище), който както и Бика отговаря за обратния процес - възкачването на душите (спомнете си бичетата от Варненския некропол). Така се затваря цикълът на Плеядите, в които е заключена тайната на Боговъплъщението и Богосътворението.

[Йордан_13]

Изображения на Плеядите от Ситово и светилището Щутгард

[Йордан_13]

Една истинска каменна "кокоша черква" от светилището Щутгард. Къде точно е, никога нема да ви кажа, за да не последва съдбата на Квачката с 12 пилета. Евреите слухтят и бдят, само ние отново спим.




Черквата "Света Петка" в Ситово, построена върху "Самотната скала". На север от нея с лек диагонал на запад се намира каменната черквичка "Свети Димитър" върху скалите на Щутгард.

[Йордан_13]

ЛИЛКОВСКАТА "СВЕТА ПЕТКА"

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...s.php?album=406

За разлика от ситовската "св. Петка", която е основната черква на село Ситово и е построена на мястото на каменна черквичка върху "Самотната канара", лилковската "св. Петка" е малка каменна черквичка, намираща се в м. “Селище" и е един от най-отдалечените параклиси от селото, ведно със “св. Димитър”, “св. Никола” и “св. Неделя”. В местността “Селище” е съществувало старо рударско високопланинско селище от желязната епоха, чиято голяма леярна се намира недалече от него. Освен с рударство, то се е занимавало и със земеделие, но най-важното, което трябва да се каже е, че е било много важно духовно средище. За това говорят трите параклиса съсредоточени на неголяма площ в него – св. Димитър. Св. Никола и св. Петка. Рядко може да се срещне някъде такова голямо съсредоточие на свещени места на една единствена поляна или в един малък район (нещо подобно на местността Припор в Странджа), които са свързани с есенно-зимният цикъл чествания в Плеядният календар на дедите ни. Св. Петка и св. Димитър са брат и сестра, според днешните вярвания, но свети Димитър покрива образа на едно по-старо предхристиянско женско божество, чието име в Линеар А е изписано като Даматер или Дио Матер (и впоследствие известно като Деметра), така, че в Селище в древността е имало почитане на най-малко две предхристиянски женски божества – Деметра и Персефона (св. Петка) и вероятно поне едно мъжко, покрито от образа на св. Никола. Така в местността са се оформили три свещени точки, образувайки своебразна “Света Троица”.
Най-същественото, което трябва да се отбележи е, че лилковската “св. Петка” е построена върху голяма насипана могила, поради, което тя доминира над св. Димитър и св. Никола. Същата концепция виждаме и при ситовската “света Петка”, но тук насипването на могила не се е наложило, оригинално е решението тя да бъде построена направо върху скалата, която по този начин започва да играе ролята на свещената могила/свещеният първичен хълм. Разбира се, лилковската “св. Петка” не е единичен случай. Подобен начин на изграждане на християнски храмове върху древни могилни светилища, има по цялата територия на страната и те идват да заместят предхристиянските такива. Най-вероятно, могилата, върху която е построена “св. Петка” е имала на върха си в древността, олтар или балван (побит камък), който с приемането на християнството е заместен с параклис. Този начин на конструиране на светилищата е често срещан и в района на Ропката, има го както в Рахово (Орехово), така и в Павелско. Този начин на изграждане на светилищата, конструира и т.нар. “змияни грамади”(или в Странджа “змеюви къщи” ), които олицетворят предхристиянската концепция, че Зевс под формата на змия опложда Даматер и тя ражда първият Дионис – Загрей. Той е и символ на раждането на пеласгите, нашите деди и предци (родени от земята). Оттук е и опастността, която се споменава във фолклора ни “момите да бъдат откраднати и любени от змей” . Този вид забрана е всъщност опит на християнството да откъсне човека от рептилоидното начало, от света на подсъзнателното и да го въведе към самосъзнателното и свръхсъзнателното ( http://pressadaily.bg/publication/37495-%D...B0%D0%BD%D0%B0/ ). Персефона, това е аспекта на Великата Майка като Господарка на Долната земя (подсъзнанието), която сътрудничи в процеса на плодородието на земята, раждането и опазването на новото поколение. Затова, по-късно в християнството, ще видим Великата й Милост да изважда и спасява от Ада грешниците.