www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Форум -> БЪЛГАРСКАТА НОВА ГОДИНА


  Reply to this topicStart new topic

> БЪЛГАРСКАТА НОВА ГОДИНА
Йордан_13
Публикувано на: 22.3.2007, 14:20
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 159
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Само след ден, на 21 срещу 22 декември, преминавайки полунощ, настъпва Българската нова година. Тя няма да бъде отбелязана масово като такава, затова е добре, да бъде отбелязана от нас. Преди нея, на 20-ти, православната църква отбелязва денят на св. Игнатий Богоносец и идеята за нея бива замъглена или предварително обвита в пелени, преди да бъде родена.
Българската нова година е специална, защото тя не следва общоприетата представа за нова година, основана на обикалянето на нашата планета около Слънцето за 365 дни. Тя е Слънце-центрична, а не земно-центрична, което говори за светоусещането на хората, почитали този ден и създали нашия календар. В нея основна роля играе не просто Слънцето около което обикалят планетите, а Слънцето като небесен символ на Абсолюта.
Разбира се, в настоящето, това е денят на зимното слънцестоене, когато нощта е най-дълга, а денят е най-къс. Не бива, обаче да изпадаме в буквалното само разбиране на това като един обикновен астрономичен процес. За това говори и светоусещането на нашите деди, които са извадили този ден от кръговрата на времето и пространството и са му дали специално название Еднажден, Единак, Поляз, защото с него начева, полазва новата година. Всички дни подлежат на някаква еволюция, този Ден, обаче, не. При него реката на времето и пространството спира своя стар ход.
Не трябва, обаче да се заблуждаваме, че този ден е привнесен по нашите земи, с идването на така наречените "прабългари" или, каквото и да е друго идване. Този празник е изначален за нашите земи и всякакви други паралели с ираноидни, кавказоидни, алтаьоидни и каквито и да е "идни" аналогии, не води до по-дълбокото му разбиране, камо ли припознаване от днешния българин.
Тези дни от 22 до 25 декември, сякаш изглеждат изолирани и изникват изведнъж в съзнанието ни като празнични, но трябва да се знае, че те са част от нашия древен календар и неотменими в отношението Плеяди-Слънце. До този ден, силата на Плеядите е растяла, образно, казано, и те са се въздигали, достигнали и обитавали областта на своя зенит, силата на Слънцето е намалявала. От този ден нататък, започва обратния процес и диапозицията помежду им е запазена.
Денят 21 декември бележи смъртта на Старото Слънце или старата година. Трябва може би да имаме впредвид, че с това привършва един етап, етапа на небесната уредба, на небесното домостроителство. Смъртта е “смърт”, разгледана в смисъла на това, че Слънцето идва на гости в дома на своята Майка, в продължение на 3 дни. Небето се отключва и Слънцето слиза на земята, завръщайки се в утробата на своята Майка. Божието присъствие, започва да добива земни измерения и започва да става осезателно в планетния ни бит, защото съвършенството на небесният ред, трябва да създаде и въплъти съответния земен ред. Разбира се, това е отглас на една от най-древните ни тайнства, в която роденият от Великата Майка, Син, става неин съпруг, за да се пресъздаде отново в утробата й, в нов образ и с нова сила.

User posted image


Това е най-добре засвидетелствувано в пещерата Утроба, край село Ненково (х. Боровица), където според някои изследователи, точно на този ден, този акт на оплождане, на обличането на Духа с плът се осъществява. Именно затова нощта е най-дълга, а денят, най-къс, защото слънчевият лъч влиза в утробата, светлината сякаш се завръща в своето изначално лоно – тъмнината, откъдето трябва да започне своя нов път, своето ново раждане.
И в християнството, където тази тайна е привнесена, тя е много добре отбелязана в разговора на Христос с Никодим: “Може ли човек да влезе два пъти в утробата на своята майка и да се роди отново”. И отговорът е: “Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство”. Пещерата-утроба се явява своебразен трансформатор на енергиите, в която се преобразява целия доскорошен планетен бит, защото там Духа се облича в нова плът и получава своята нова енергия, ритъм и форма на проявление. И там неизменно присъстват двата компонента – вода и дух. Така се раждат боговете, богочовеците, героите, кановете/ царете. Всичките те са родени и отгледани в пещерите-утроби. Така Синът става Баща, именно чрез утробата на своята Майка, в която се връща отново. Тук не може да се говори за Едипов комплекс, а за кръговрат на енергиите, защото той Сам Себе си ражда. Не се ражда, някой друг, различен по същност, ражда се самият Син, превърнал се в Баща на Самия Себе си, в Създател на Самия Себе си. (На Изток, тази мистерия е намерила отглас в идеята за аватара.)


User posted image

User posted image


И именно това е изображението на Великата Майка на Хиперперакион (Перперек), която ражда своя Син или сина на своя Син, но те са един и същ, различна е само степента на схождане или прехождане на енергиите, образа, чрез който се проявява и съответно функциите, които трябва да изпълни. Затова тя носи слънчевия знак Х на гърдите си, но и новороденото е белязано с него. (И тя е представена в Откровението на Иоан с корона от 12-сет звезди на главата си) Това раждане, това излизане на Слънцето от Дома на Майка си, се извършва на 24-ти срещу 25-ти и дава нова енергия на света. Затова в този ден се пали Бъдникът с новия огън в огнището и светлината му трябва да се разнесе из целия дом, да се осветят всички небесни посоки, махалата, селището. Това е двуликият Янкул, той има своя небесен образ, но и своя земен преобраз.
Оттук нататък започва една от най-важните моменти на новородения Син – земното преустройство и бит. Той става наставник на людете, кан, цар. Това е вече земния образ на Небесния Бог, чрез който той твори наново земното битие. Ако земното лице не бъде претворено наново, то не би получило нова сила за развитие и земния мир, ще е застрашен от завръщане в своя изначален хаос. Само да си спомним за един такъв пример в една такава епоха: “пара се вдигаше от земята и оросяваше цялото земно лице....., и нямаше човек, който да я обработва”. Самото преустрояване на света, с всяка нова година, това е един вид извличане на нови енергии и нови възможности от Хаоса, неговото привеждане в друго състояние. Това е тайната на претворението.
Затова много по-късно вече при зараждането на самата християнска религия и самото раждане на Христос е осмислено като раждането на един нов цар. Това не е никак случайно, макар, че той казва, че “неговото царство не е от този свят” и е напълно прав, но той е, което трябва да извърши промяна на цялата световна същност, защото небесния ритъм, трябва да създаде нов земен бит.

User posted image

Затова на Мадара, той е изобразен на кон, триумфиращ, в похода на преустройството на целия земен мир. Така, както Слънцето обикаля небесния свод, така и Конникът трябва да обиколи цялото земно лице, за да го преустрои с новото. Идеята за Конника не е случайна и неслучайно е наречен Мадара – Майка и Мардър – обединение.

User posted image

(Това, е, което би трябвало да осъществи Конника в националния дух на един народ.) Мистерията е пълна, човек тръгне ли да я анализира с ума, непрекъснато се сменят понятията – Син, Баща, Майка, всяко едно от тях изразява другото.
Разбира се, въвеждането на новия социален, обществено-икономически или земен ред не идва безпрепятствено, защото трябва да се преодолее съпротивата на стария. Това е опростено представено в образа на змея, който Конника, трябва да убие или обездвижи с приковаване към земята или пращане в бездната. Обаче има още един акт, който трябва да направи – той трябва да роди майка си, и тя да стане негова дъщеря или жена, за да победи. Ражда я от себе си и в този си преобраз, тя е войнстваща, с шлем, щит и копие. (В древногръцкия епос, тя е наречена Атина Палада или по-скоро Балада).
Когато новия ред е установен, когато делата са извършени, Конника, кана/царя, трябва да умре. Той трябва да освободи от присъствието си земния бит, за да може той да се осъществи, акумулирал новата енергия, да я усвои. Тогава идва момента на неговата смърт. Смъртта на Конника не е каква да е, защото тя е белязана с възкачването по Вертикалата на Световното Дърво с обратен знак, от земята към небето.

User posted image

Това неизбежно ни отвежда на Татул. Между небето и земята, на скалата е мистерията на смъртта, ковчегът, в който трябва да бъде положен, за да се освободи от своя земен преобраз. Точно така е, както си мислите, това не е ковчег, върху който каменната плоча ще остане завинаги. Както в християнството Христос не остана в гроба и гробницата му отново бе, без каменния си похлупак. Тук смъртта се превръща в сън и Синът се завръща към своя Баща, освобождавайки се от своя змен бит и завръщайки се към своето лъчисто естество на Слънце. В ковчега на възкресението се освобождава всичко, което подлежи на властта на гравитацията. Самия процес е много добре подсказан и обоснован, защото каменния ковчег е изсечен в самия диск на Слънцето, за да подскаже, именно този нов преобраз и да осмисли идеята за освобождението. Станал част от Слънчевия диск, част от Слънчевата сила, мъртвия кан/цар, трябва да уреди небесния бит и да прати енергията, която ще сложи началото на следващата нова година.

User posted image
И накрая, съзерцавайки слънчевия диск на Татул, си спомних следните редове:
"Невъплътеният е вятърът и междинното пространство; той е безсмъртен, той е истинен. Същността на неговата невъплътеност, неговата безсмъртност, неговата подвижност, неговата истинност е Пуруша, който е в Диска на Слънцето, защото той е в същността на истинността."



Болг се роди, Коладе,
тази вечер , Коладе!

Застигналъ ми, мале,
Личенъ-день Коледовъ-день.
Слезалъ ми Коледа Бога
Слезалъ ми фафъ гора-та,
Та ми седналъ пудъ даро-ту

Пудъ даро-ту на чешма-та;
Я ми йоще ни тралъ
Да ми седи пудъ дароту
Пудъ даро-ту на чешма-та,
Чи ми седи пудъ дароту

Та ми виде утъ гора-та
Що станалу на земе-та.
Юнаци ми на чешма-та,
Малки моми вода точетъ
Съсъ юнаци са глуметъ,

Та на Бога пригришили
Пригришили грехъ сторили.
Налютилъ са Вишну Бога
Налютилъ са разедилъ са,
Та си наетъ сторилъ

Да си фарли люта грома
Люта грома, люта срела
Да погуби юнаци-те
Юнаци-те и моми-те:
Юнаци са на чешма-та,

Малки моми вода точетъ
Съсъ юнаци са глуметъ.
Коледа си Бога каилъ ни станалъ,
Я му дума и говори:
«Боже ле, Вишну ле,

И язъ, Боже, каилъ ни ставамъ
Да погубишъ млади юнаци
Млади юнаци, малки моми:
Бива ли, Боже, ни бива
Да ми слезе злата майка

Да ми слезе фъ Бела гора,
Да ма роди малку дете
Малку дете нишенлие,
Малку дете млада Бога?
Да ми дадешъ Златна книга,

Та са шетамъ пу земе-та
Та си уче млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Да ни фодетъ на чешма-та
Да са съсъ моми ни глуметъ.

Чуди са Вишну Бога,
Чуди са малу млогу
Малу млогу три нидели,
Па си каилъ ни стана
Да си фарли люта грома

Люта грома, люта срела
Да юбие юнаци-те
Юнаци-те и моми-те;
Лу си рукна Злата майка
Та хи вели ютговори:

Ой, ти мале, Злата мале,
Мольба ти са, мале, моле:
Коледа ми Бога на земе-та
На земе-та фафъ гора-та
Та ми седналъ пудъ даро-ту

Чи му е личенъ-день
Личенъ-день Коледовъ-день.
Я ми юнаци гюнефъ сторили
Гюнефъ сторили пригришили
Та самъ наетъ сторилъ

Да си фарле люта грома
Люта грома, люта срела
Да осреле млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Чи са глуметъ на чешма-та;

Коледа Бога каилъ ни става—
Каилъ става да гу родишъ
Да гу родишъ на земе-та
Да гу родишъ малку дете,
Малку дете млада Бога;

Да са шета пу земе-та,
На рока му Златна книга,
Та си учи млади юнаци
Млади юнаци малки моми,
Да ни ми грехъ усторетъ:

Сега, мале, каилъ ли си
Каилъ ли си, ни си каилъ?
Да си слезешъ на земе-та
Да си родишъ Коледа Бога,
Да гу родишъ малку дете

Малку дете млада Бога.
Майка му вели ютговори:
Йоти, Боже, каилъ да ни самъ.
Вутре си слевамъ на земе-та.
Лу ти са молъба моле,

Лу да си роде малку дете,
Да си пратишъ свети Ангелъ
Да му донесе Златна книга,
На лику му ясну сланце,
Какъ са шета пу земе-та

Да си пее ясна книга
Да си пее да си учи,
Кой гу види да верува.
Рече майка ни утрече
Зададе са златенъ облакъ

Златенъ облакъ и есничевъ
Та си закри Злата майка,
Та си слезе на земе-та
На земе-та, фафъ гора-та.
Лу си седна пудъ даро-ту,

Де ми седи Коледа Бога,
Та си майка затруднела
Затруднела Коледа Бога.
Та ми седи фафъ гора-та
Малу млогу деветъ месеца,

Я си ми йоще ни ражда.
Дуръ си слезе на поле-ту,
Я си фъ града ни флезе—
Богъ да бие царна харапине
Царна харапине харапска-та крале,

Чи да ми са научи,
Разедилъ са налютилъ са,
Та ми сече Злата майка,
Злата майка малку дете
Малку дете млада Бога

Та са чуди де да иде,
Низъ поле са вартела
Вартела са навартала.
На Бога са нажелилу
Нажелилу натажилу,

Та си прати свети Ангелъ
Та си слезе на поле-ту,
Намери си Злата майка,
Фана си е за рока-та
Уткара е тука долу

Тука долу фъ пещере-та,
Темна ми пещере потемнела
Потемнела поцарнела,
Лу си флела Злата майка
Ясну ми сланце изгрелу

Та ми грее фъ пещере-та.
Замочи са Злата майка
Замочи са забахта са
Та си роди малку дете
Малку дете млада Бога,

Млада Бога и Коледа;
Чудну ми дете нишенлие,
На лику му ясну сланце,
Фъ рока му златна книга
Златна книга звезналие

Звезналие ясналие;
Йоще ми чуду станалу,
Чуду ми на небе-ту
На небе-ту фъ облаци-те
Фъ облаци-те фафъ магли-те,

Изгрела ми ясна звезда
Ясна звезда и зорница,
Що ни ми йоще изгрела,
Та са никой ни дусетилъ
Чи ми са Бога родилъ,

Дусетили са трима царе
Трима царе башъ биларе.
Трима царе утъ край земе,
Трима царе царни харапине.
Та си пели Звезна книга,

Звезна книга биларева,
Какъ си пели и видели;
Яхнали си барзи-те коне
Та ми на поле излели,
Йоще ми са чудумъ чудили

Та си думатъ и говоретъ:
Какъ си Бога каилъ станалъ
Да си слезе на земо-та
Да са роди малку дете,
Да са шета съсъ юнаци

(Из "Веда Словена")

iss Публикувано на: 3.2.2010, 16:46



Много хубав материал!За съжаление един от малкото материали които могат да се прочетат за Българската Нова Година....Истинската българска Нова година - Идинак , в деня на зимното слъцестоене,която до преди сто години е била единствената общопризната от целия ни народ Нова година....Много исках да допълня казаното до тук за да се знае защо точно този ден...какви изчисления и познания са имали българите...че Янкул са казвали на Юпитер...че въпреки хилядолетните гонения,в останалите здрави и непокварени среди на народа са се запазели и до сега не само имената на множество по-важни звезди и съзвездия,но също така и умението по тях да се определя безпогрешно времето-часът през ноща,деня,или вообще срокът на годишното време.Така например са запазени имената на Колата(Голяма мечка),Малката Кола,Ралицата или Рало,по-рано Воин(съзвездието Орион),Квачката или Стожер (Плеади)....и т.н. и т.н.
Вчера много подробно писах за всичко това....как са се чествали тези празници в миналото (преди повече от 2000 г.)...как и зад кои църковни празници са прикрити за да оцелее поне малко от бгатото ни културно наследство с което днес други се хвалят... и когато бе готов моя скромен материал(защото темата е обемиста и доста неисчерпаема въпреки хилядолетните усилия за затриване)аз...не успях да го побликувам ... днес "неам нерви"...днес се порових в нета и открих едно материалче още по скромничко,но единственно в духа на това което писах.Извинявам се че ще копирам него сега,а ако Йордан пусни тема за Българските празници и обичаи с радост ще чета и ще пиша в нея....но нека темата е като календар...измислете и добро заглавие и да се събират там всички поздравления и разяснения .
...ето и материалчето:


QUOTE
Българските обичаи на Нова година!
неделя 27ми декември 2009 от Диляна Костова

Българските обичай днес са същите както преди хилядолетия
Днешните български празници и традиции са почти същите, както в древността. Времето малко ги е променило и за да разберем смисъла и значението им, трябва да се върнем към времената отпреди 2-3 хилядолетия, в древното българско общество.

В тях е силата на хилядолетното оцеляване на българите, въпреки многобройните премреждия преди и след Исперих.

В основите на българското общество е силната родова солидарност. Родът от най-стари времена бил основната клетка на народа, на войската и на държавното управление. Родовите отношения били спойка, която правела от българската държава и народа едно цяло.

И днес отношенията между роднините у нас остават по-различни, от тези на Запад, където човек трябва предварително да се обади, за да иде на гости при родителите си. Смисълът на обичаите

Интересно е, че повечето ни днешни обичаи са израз на някогашните разбирания и светоглед и са останали почти непроменени от хилядолетия. Днес ние вече едва ли знаем точното им значение, но продължаваме да ги извършваме всяка година. Ето част от обяснението им, според изводите на историка Димитър Съсълов (1893-1973 г.) – един от малкото изследователи, които са си направили труда да проследят живота и съдбата на онази част от българите, които още от времената пр. Хр., били северни съседи на Китай и са владеели обширни части от Централна Азия: Обичаите ни изразяват почитта на древните българи към Върховното единство във вселената и излъчваните от него начала във веществения и духовния свят: природните “стихии” или елементи – огън, земя, вода, дърво (жизнените сили в природата), желязо (метал). Във философията на древния българин, те се свързват със сезоните и празниците през годината.

Пълновластният владетел – цар и първосвещеник (посредник между своя народ и Бога, почитан с името Тангра - „небе“) – всяка сутрин напускал двореца си или ако е бил в поход – шатъра си, за да се поклони на слънчевия изгрев. Само до преди век, всеки българин, когато му се случвало да е навън преди изгрев слънце и когато “Слънцето зора издаде”, ставал прав, свалял шапка и се покланял. Така се почитат и останалите начала. Орачът взима бучка пръст и я целува. Най-таченият празник бил

Българската нова година -

първият средищен ден в годината – денят на зимното слънцестоене – Идинак. На този ден е била Бъдни вечер. На нея се прикадявали пръст, вода, дърво (бъдникът – голям пън, който се изгаря в огнището), а също и жертвените девет храни – свиня, печена на бъднивечерското огнище, обредни хлябове със златни или сребъни късове в тях, а също и дрянови клончета с пъпки и др.

Обредните хлябове се изрисували със знака на слънчевия кръговрат, на щастието и въобще на кръговрата в природата и живота – свастиката. Бабите я рисуват върху обредните пити и днес. Среща се често и в шевици, бродерии, тъкани. Във владетелския двор и във всички родове – от най-малките до най-големите се правел “Малък събор” (един от годишните събори). На него идвали и чужди първенци, крале и князе, носели данъците, имало живописни шествия с коне, шейни и коли.

Стан-нанинът – в двора самият владетел – прикадявал трапезата, на която имало и мед, варено жито (булгур), кървавица или риба (обикновено шаран), петел, орехи и вино – и тържествената вечеря започвала. Особено се държало на прикадяването – стар български обичай (думите “кадя”, “кандило”, “кадилница” са от български произход).

Владетелят бил сурвакан от децата, а след това обливан с вода на открито, а след него – и всички възрастни участници в тържествата. Младежите обикаляли онгъла (средището – столицата на държавата, на областта или друг по-главен град) и селищата с песни до разсъмване - коледуването. Имало спортни игри и състезания. На Идинак (Годинак) гледаме кой пръв ще прекрачи прага ни - какъвто е гостът - сега полазник - такава година идва. Той влизал и разпалвал жарта в огнището с трески от дръвника. И пожеланията му били свързани с огъня - колкото са искрите, толкова деца и изобилие да донесе Новата година. Черпят го с баница, питиета и ошаф, дават му кравай и чорапи.

В китайските летописи се споменават празниците, които българите тачели в онези времена. В книгата „Шж дьи“ („Исторически записки“) пише:

„В първия месец на всяка година се урежда малък събор на големците в жертвеното място на двореца на кхан-ю (така китайците изговаряли титлата на българския владетел), а в петия месец - голям събор на Змейовия вал...“

Днес празникът не се празнува на същия ден, а обичаите от вечерята са разпокъсани на няколко бъдни вечери и елементи от нея има на Никулден, Игнажден, Коледа и Нова година). Днешните обичаи свързани с него са се видоизменили и вече показват само в общи черти най-главното – благодарност за даровете на земята и надежда за бъдещо плодородие. През вековете остава и пожеланието, което отправяме и днес - нов ден, нова година, нов късмет.

Първите два месеца в народната традиция - Голям и Малък сечко са отъждествени с приблизително съответстващите им римски месеци януари и февруари.

Народоизследователят Д. Маринов пише:

„От Игнажден се начева Големия сечко, т.е. Голям месец и тоя ден се нарича още Млада година и Нов ден. От тоя ден се брои народната Нова година или Млада година... Думата Идинак значи начало на годината, годиняк.“

На същия ден празнуват Нова Година и Волжките българи -

другият голям български народ в Европа - които и до днес живеят край Волга и са наследници на Котраг - по-голям брат на Аспарух. Българите на Волга наричат Нова Година „Нардуган“ - „Рождество на Слънцето“, а самия ден - „зимния челле“, за разлика от „летния челле“ - деня на лятното слънцестоене.

На този ден младежите и децата с маски и карнавални костюми, както нашите коледари, обикаляли къщите и събирали подаръци. После се украсявало ритуалното свещено дърво - както нашата елха - и накрая се устройвало пиршество и трапези. А двата първи месеца - Голям и Малък сечко - при тях се наричат „големите мразове“ и „малкоте мразове“.


Диляна Костова



Йордан_13

QUOTE

Вчера много подробно писах за всичко това....как са се чествали тези празници в миналото (преди повече от 2000 г.)...как и зад кои църковни празници са прикрити за да оцелее поне малко от бгатото ни културно наследство с което днес други се хвалят... и когато бе готов моя скромен материал(защото темата е обемиста и доста неисчерпаема въпреки хилядолетните усилия за затриване)аз...не успях да го побликувам smil4334aa05d5cb2.gif ... днес "неам нерви"

Навремето мислех, да пиша точно по тоя въпрос, който засягаш, но няма да имам възможност да го направя, така, че ще се радвам, ако си пренапишеш, това, което си писала и го публикуваш. То може да се допълва, ако има нужда. Сигурен съм, че основните водещи линии на написаното са ти в главата и можеш да ги изведеш наново. В крайна сметка, материалът, може да стане и по-хубав от предния.



Извинявам се че ще копирам него сега,а ако Йордан пусни тема за Българските празници и обичаи с радост ще чета и ще пиша в нея....но нека темата е като календар...измислете и добро заглавие и да се събират там всички поздравления и разяснения .

Това, което мога да направя е да създам цяла директория "Български празници и обичаи" във Форума, където да бъдат открити теми за всеки един празник поотделно. Друг, още по-подробен вариант е, тя да е с поддиректории, като всяка поддиректория е именувана на съответния празник, и така още повече може да заприлича на календар. Малко сложна работа е това, ама ще опитам. Какво ще кажеш?

Георги-НЗ Публикувано на: 4.2.2010, 10:34

QUOTE
(Йордан_13 @ 4.2.2010, 12:12 )
Това, което мога да направя е да създам цяла директория "Български празници и обичаи" във Форума, където да бъдат открити теми за всеки един празник поотделно. Друг, още по-подробен вариант е, тя да е с поддиректории, като всяка поддиректория е именувана на съответния празник, и така още повече може да заприлича на календар. Малко сложна работа е това, ама ще опитам. Какво ще кажеш?




Смятам, че първия вариант е достатъчен - един нов раздел във форума за българските празници , а вътре за всеки празник да се отваря нова тема.

Смисъла за мен от такъв нов раздел ще е да си разискваме и тъкуваме празниците , обичаите и ритуалите. Така както са били извършвани от нашите деди и влагания изначален смисъл в тях. Защото всяко нещо от народния бит на нас българите си има както дълбо духовно , така и практическо значение. Като голяма част от последните сме забравили и е останала само най външната обвивка от ритуала.
Смятам, че по стигналите до наше време такива "външни белези" от старите ни празници и рируали - ние можем да се върнем до изначалния смисъл и да възстановим (до колкото можем разбира се) забравеното или старателно унищоженото след насилствената византийска християнизация.

Пример за такова възстановяване е направеното от Георги Велев и неговите 3 книги за българския календар. Разбира се че всеки е склонен да допуска грешки или да се заблуждава, но лично аз му се възхищавам от постигнатото.
PMEmail Poster
Top
iss
Публикувано на: 16.3.2010, 15:07
Quote Post


Отдаден
*******

Група: Участници
Съобщения: 1 090
Участник # 365
Дата на регистрация: 8-May 06



Още една снимка на Любовното ложе на Слънцето и Земята.

Единствената открита в света пещера утроба е в България, до с. Ненково в Източните Родопи. В светилището, където на 21 декември Слънцето опложда богинята майка....

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)


--------------------
????-???? ?? ?? ??????? ? ???-??? ?? ?? ????????!
PM
Top
Йордан_13
Публикувано на: 21.12.2014, 12:23
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 159
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Тази вечер ще настъпи Българската нова година. Нека тя донесе сили, смелост и устойчивост на всички Будни Българи в отстояването на Българското и пълен разгром на неговите врагове. На всички останали, мога да пожелая да се учат от Страданието, което им предстои. Като нямате акъл в главата, ще имате сили в краката;)))

http://www.dnes.bg/…/tazi-nosht-shte-nastypi-astronomichesk…
PMEmail Poster
Top
Петър.
Публикувано на: 22.12.2014, 0:02
Quote Post


Участник
***

Група: Участници
Съобщения: 448
Участник # 5 893
Дата на регистрация: 29-March 13



Честит Еднажден на всички българи!Моля се на Бог да продължите да правите това,което правите.Да продължите да сте така бдителни върху случващото се и не само.Да не позволявате да ви отвличат вниманието със вредни средства за „развлечение”.Знам,че няма да се отклоните от Пътя!
Надявам се всеки от нас да постигне нещо,с което да помогне на България, нещо,което ще зарадва самия него и ще осмисли битието му!Надявам се,че ще намерите причината за съществуването си!Вярвам,че с повечето неща сте наясно.Пожелавам Ви да намерите начин да направите това,което искате!
Това се отнася и за мен!
Генерал Владимир Вазов : Трябва да победим или да умрем – друг избор няма!
— из обръщение към частите от командващия Дойранската позиция, 16 септември 1918 г.
Отново честита Нова Година!


--------------------
?? ????????? ???????? ???? ?????,?????????,????????.???????? ???? ???-?????????? ????,???? ? ????????? ??.???? ?? ?????? ???.?? ??????,?? ?? ?? ??????????.?? ?????? ?? ???? ???? ???? ??????????.
PM
Top
Йордан_13
Публикувано на: 22.12.2014, 19:46
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 159
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Най-накрая по Чифут ТВ някой да каже, че днес е Българската Нова Година, не, прабългарската, а Българската! Стига с тия "прабългари". Те са, които сме ние, ние сме, които са те! Sol Invictus!
PMEmail Poster
Top
Заги
Публикувано на: 23.12.2014, 0:01
Quote Post


Участник
***

Група: Участници
Съобщения: 62
Участник # 1 342
Дата на регистрация: 15-February 08



Честит Еднажден на всички българи! Бъдете щастливи, добри и непреклонни!
PM
Top
Йордан_13
Публикувано на: 25.12.2014, 1:11
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 159
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Рождествената Нощ настъпи и по стара наша традиция е възгласът: "Болг се роди, Коледо, тази Вечер, Коледо!": Слънцето е Победител! А на всички християни, честитим Рождество Христово!
PMEmail Poster
Top
anti666
Публикувано на: 26.12.2014, 9:59
Quote Post


Отдаден
*******

Група: Участници
Съобщения: 2 264
Участник # 700
Дата на регистрация: 22-September 06



Да е честита новата 6783 година на овена за всички будни българи!

Измежду всичките бълвочи за Коледа по теле-визиите имаше едно прекрасно предаване по БНТ1 точно на Коледа, където се излъгаха и пуснаха Анчо Калоянов. Казва се "Коледарска приказка, Славите ли Млада Бога". Там беше показано автентично българско посрещане на слънчевия Бог в габровския край. Предаването завърши с извечното българско "Бог се роди Коладо, днес се роди Коладо!"

Ако някой има това предаване на запис, нека да пусне връзката.
PM
Top
Йордан_13
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 159
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Запалих печката, отоплих стаята и завъртях манивелата на компа;))) въпреки ледената епоха. А, сега,да ви е честита и конвенционалната 2015 тиквенова година, макар, да няма нищо честито в нея:))) И за да не съм много лош, ви пожелавам Тиквата да ви е президент, а Левски да бие Челси със 7:0!
PMEmail Poster
Top
idle
Quote Post


Участник
***

Група: Участници
Съобщения: 137
Участник # 1 441
Дата на регистрация: 13-April 08



Да поздравя с хубавия празник Васильовден! Както е и по-известен сред народа Суроваки.
Да се сещаме за добрите енергии и те да се сещат за нас! Хубав слънчев ден е днес, Слънцето ни се усмихва, макар и всичко да е сковано от студ и мраз навън.
PM
Top
Георги-НЗ
Quote Post


Често пишещ
****

Група: Участници
Съобщения: 658
Участник # 1 797
Дата на регистрация: 5-March 09



Бъдете здрави и телом и духом и най-вече морално!
Суроваки е днес, сурава ки, СУРОВА ЕНЕРГИЯ КИ. Суровакайте се и наричайте за добро. Овладейте новата Енерия. Да бъде.

(Днес замалко шях да осуровакам една циганка с винкел - мършата направо влезе без покана и ми предложила да ме суровака срещу заплащане. Спаси я, че бе с невръсно сополиво цигане на ръце. Размина се само с едни приказки, дето не са за пред Хора. smil3dbd4e5e7563a.gif Та инвестирала циганката в купена съровачка и щипнала по къшите и кара на ред. Или ще и дадат някой лев за нищо или ще случи на отключен дом, който за минута да отараши или пък ако попадне на немощни старци да обере докато се опомнят. Такива цигани в българските кватрали трябва да се бият превантивно и по толкова, че да не им на акъла да се връщат никога. Та таз мангалка днес ми бе Символ. СИмвол на настъпващия свят на орките на фона на българското нищоправене и медитация с поглед вперен в пъпа. )


--------------------
????? ????????? ????, ????? ? ???????????!
PMUsers Website
Top
Йордан_13
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 159
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Най-лошото е, че празникът Суроваки загуби българите и придоби циганите и се превърна в "зимният Бангу Васил". Циганина не знае същността и духа на празника, а само това, че на него трябва да придобие благини от българите. А Суроваки загуби българите, защото бяха убити българските села. Убийството на българското село ликвидира на 100% нашите народни традиции в техният автентичен вид. Затова нахлува всякакви еврейски и католически празници.
PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 159
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



И Георги, ако имаш някакъв празник днес, честито да ти е, все повече Българи като тебе да се раждат в България.
PMEmail Poster
Top

Topic Options Reply to this topicStart new topic

 

Нови участници
trened 7/9/2023
ддт 5/2/2022
mita43c 5/12/2021
Krum 20/9/2020
Lucienne71 21/4/2020