Пролетно равноденствие 2010-a

20 март – Пролетно равноденствие (19:31ч.). Това е деня, в който Слънцето изгрява точно на изток и залязва точно на запад. Денят е равен на нощта. Начало на астрономическата пролет.
21 март – Международен ден на Планетариумите

21 март – Сатурн е най-близо до Земята - 1 271 583 000 км

22 март – Сатурн в опозиция. Планетата ще бъде в своята най-близка точка до Земята. Това е най-доброто време да се наблюдават пръстените и спътниците му.



Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Пускам темата преди 20.03. с надеждата до тогава да я оформим съвместно с повече информация,която е твърде оскъдна в медийното пространство.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Прецесията на равноденствията

Хронологичният ритъм на планетата Земя се основава на три от нейните движения: околоосното, което определя дължината на деня, орбиталното, което съответства на годината, и постъпателното, което определя периода на движение около полярната звезда и в резултат от което пролетното равноденствие настъпва в леко различни точки от еклиптиката всяка година, бавно измествайки се на запад пред дванадесетте зодиакални съзвездия.
Това явление поражда цикъла, познат като "Голямата година" и състоящ се от 25 800 слънчеви години: времето, за което равноденствието преминава през целия зодиак. Голямата година е разделена на дванадесет по-малки периода от по 2 150 години - приблизителното време, за което равноденствието преминава през всяко от дванадесетте съзвездия.
Откриването на това изместване дълго време било приписвано на гръцкия математик Хипарх (190-120 г. пр.н.е.), основателят на западната изследователска астрономия. Въпреки това доказателствата, че египтяните са били добре запознати с явлението, са повече от достатъчни. Промените в позицията на равноденствието са ясно описани в кръговия зодиак в храма на Хет-Хер в Дендера, което говори за вероятността египтяните не само да са наблюдавали изместването, но и да са го използвали като небесен маркер в своята религиозна архитектура.

Въпреки противоречивия математически символизъм на Великата пирамида в Гиза, от съществено значение е фактът, че изместването на равноденствието е използвано в няколко от нейните архитектурни мерки. Използвайки тъй наречения "пирамидален инч" (предполагаема мярка за дължина, малко по-къса от съвременния инч, производна от свещения кубит на древните), английският инженер Дейвид Дейвидсън показва, че сборът от диагоналите на основата на Великата пирамида е равен на точната мярка на изместването (25826,6 години). Освен това той открил, че радиусът на т.нар. Царска камера при връхния камък на пирамидата е еквивалентен на същата фигура.
Тъй като няма ясно установени граници между дванадесетте съзвездия, времето на излизането на равноденствието от едното и влизането му в следващото не може да бъде определено със сигурност. Някои от изчисленията варират със стотици години, но таблицата по-долу представя общоприетата хронология на астрологическите епохи:

Епоха - Начало - Край
Лъв - 10960 г. пр.н.е. - 8800 г. пр.н.е.
Рак - 8800 г. пр.н.е. - 6640 г. пр.н.е.
Близнаци - 6640 г. пр.н.е. - 4480 г. пр.н.е.
Телец - 4480 г. пр.н.е. - 2320 г. пр.н.е.
Овен - 2320 г. пр.е. - 160 г. пр.н.е.
Риби - 160 г. пр.н.е. - 2150 г. от н.е.
Водолей - 2150 г. от н.е. - 4310 г. от н.е.

Според езотеризма дванадесетте подпериода, наречени астрологически епохи, служат като механизми за изразяване на "духа" на времето. В допълнение, всяка епоха има своя "сянка", представена от противоположния зодиакален знак.

В написаното има някои неточности. Относно Навруз (или Нов-Раз, по български) бях дал следната симулационна снимка. Натиснете Тук

Тя показва в кой двор влиза Слънцето в деня на пролетното равноденствие. Накратко, епохата на Водолея е тук. Започнала е преди няколко години, макар и още да е на границата с Риби и ще влезе в същината си в периода от 2012 до 2030г.
Денят на пролетното равноденствие е бил важен в древността, защото балагурите не само са гадаели тогава, но са го използвали като репер за съответните астрономически изчисления, свързани с Българския Календар. Смяната на епохите, което се дължи на прецесията на земната ос е типичен пример.
Искам и да отбележа, че не винаги оста на земята е била ориентирана към Полярната звезда. Имало е период, когато тук по българските земи е била вечна пролет. Не случайно в Магурата има пиктоглифи на жирафи. След последния Потоп, когато рухват колоните, придържащи земната ос, планетата ни се променя в настоящето положение. В новия филм 2012 има много скрита езотерика, показвайки например как рухва обелиска във Вашингтон.

КАРАЛЕН - СТАРИННА ДЕТСКА ИГРА ОТ ЕЗИЧЕСКИЯ ПЕРИОД?





Традиционни детски игри в с. Опан, Старозагорска област. Курсова работа на Огнян Петков Иванов. I курс, фак. № 70192, Великотърновски университет, Катедра Стара и средновековна история.

Разказана от Станка Генчева Петкова - 55 год. от с. Опан, Старозагорска област.





В играта участват неограничен брой девойки и жени. Най-напред две от участничките се избират да играят ролите на "Слънце" и "Месечина (Луна)". Те се хващат с по двете си ръце една срещу друга и така наподобяват сводест проход. Останалите наредени в редица започват да преминават една по една през прохода. Когато някоя застане пред прохода, Слънцето и Месечината спущат ръцете си пред нея и я питат:

"Стой! Слънце ли си, Месечина ли си?"

"-Слънце съм.

Или пък:

"-Месечина съм".

В зависимост от това, какво ще отговори, преминаващата застава зад Слънцето или Месечината.

След като се разделят по този начин, участничките се захващат през кръста, а Слънцето и Месечината поставят между тях една тояга за разграничителна линия и се хващат за ръцете. Двете групи започват да се дърпат като внимават да не пристъпят разграничителната линия. Ако някоя от участничките бъде откъсната и издърпана, тя става пленничка и не участва по-нататък в играта. Докато двете групи се дърпат, пеят песента:

"Дваж, триж карален,

де-е, дойде дърта баба".

Борбата продължава докато едната група победи.

Играта се играе в деня, наречен "сто и четиридесет" (140) - 22 март. Съществува поверие, че в този ден (22 март) в Земята влизат 140 горещи шиша, а излизат 140 студени шиша и времето се стопля.



КОМЕНТАР: 22 март, денят в който се играе тази игра съвпада с важен астрономически момент - денят на пролетното равноденствие, когато продължителността на деня и нощта се изравняват. От този момент нататък започва астрономическата пролет и времето се стопля. Представата за начина, по който се затопля Земята е далеч от научната истина и представлява едно народно вярване, изградено в дълбоката древност. Също много показателен е и фактът, че участничките се разделят на привърженички на Слънцето и Месечината. Това са двете небесни светила, тачени от прабългарите като техни главни богове. Слънцето и Месецът, повелители на неделята и понеделника, наред с Юпитер (Янкул - Анишър), повелител на четвъртъка, са главните положителни богове на прабългарите, докато Сатурн (управляващ съботата), Марс (управляващ вторника) и Меркурий (срядата) са отрицателни и враждебни богове. В българската народна митология Слънцето и Месечината са главните природни сили, които управляват съдбата на хората. В народните вярвания на българите Слънцето и Месечината са брат и сестра, които светят на хората през деня и нощта. Играта Карален, изразяваща борбата между Слънцето и Месечината може да се свърже с представата, че Слънцето е повелител освен на деня още и на топлото време, т.е, на лятото, докато Месечината е повелител на нощта и студеното време, т.е, на зимата. Може би в представите на старите българи двете светила са в непрекъсната борба, което е причина за смяната на лятото със зима и обратно. На 22 март, когато се играе Карален, Слънцето побеждава Месечината и настъпва топлото време.