Един великолепен анализ

Взето от тук: http://www.nezavisim.net/index.php?option=...=1850&Itemid=33


Как и защо България стигна до тук? А какво по-нататък?

Автор Д-р, ст. н. с. Симеон Войнов
Friday, 13 January 2006

"Който не знае е само наивен глупак, който знае и мълчи е престъпник."
Б. Брехт

Граждански Институт за Анализ и Планиране (ГИАП)

ХИПОТЕЗА

Изминаха шестнайсет години, през които обществото в България би следвало да си мисли, че управлява страната си чрез различните механизми на демократичното устройство. На въпроса, дали това е така 74 процента отговарят твърдо с не. На въпроса кой същност управлява държавата България не се получава еднозначен отговор. Нашата хипотеза е, че държавата България и днес се управлява от същата политическа каста, която е правила това последните шестдесет години. Преходът ние възприемаме не като преход от тоталитарно към демократично управление на обществото и икономиката, а като преход от социал феодализъм към феодал капитализъм. Тази теза разбира се, се нуждае от доказване, което ще се опитаме да направим тук, а така също ще се опитаме да посочим кой е феодалът управляващ България и днес.

Когато четете това ще ви стане тъжно, както ни беше тъжно на нас всеки път получавайки нови и нови сведения и неопровержими доказателства, за да стигнем до тези изводи. Ние с надежда, че това не е вярно, че грешим в изводите си, търсехме опровержение на всеки нов факт и спорехме като не искахме, бояхме се, да допуснем, че това е ужасната истина. Накрая се предадохме, но все пак имаме една надежда, да ни опровергаете, да ни убедите, че не сме прави. Затова и отнесохме този материал към раздела хипотези. За това умоляваме ви, ако разполагате с доказателства опровергаващи нашите изводи изложете ги. Ако ни убедите, ще се съгласим с облекчение. Но. По-добре да знаем истината, колкото и страшна и грозна да е тя и тогава може би, бихме могли заедно да търсим изход.

Какво става в България? Как стана така? Кои са те? Какъв тип икономика има у нас? Какво става с така напечения преход? Какво ще бъде след това? С влизането в ЕС ще бъде ли достигната целта и коя?
Много въпроси, на които всеки ще трябва да си отговори сам. Тук, в резултат на непосредствени наблюдения и анализ на обществените процеси през последните десетилетия, а в голяма степен и участие в тях, предлагаме едно становище, което считаме, че дава отговор на редица от въпросите и хвърля светлина върху някои на пръв поглед необясними събития.
В България, в смисъл на смяна на модела на управление на обществото, преход не се е състоял. Съществувалият у нас модел на социализъм, които е по-удачно да бъде наречен социал феодализъм, особено в късния си етап, беше заменен с настоящия модел на управление, за които подхожда определението феодал капитализъм. Въпросът е, кой е бил и кой е феодалът. И в двете фази феодалът е един и същ, структурно и персонално, независимо че си мени имената, а сега се опитва да бъде без имен, но това няма значение. И добрия феодал е просто феодал. Някога той се казваше БКП, партията “челен отряд” на обществото, която управляваше и разполагаше с целия обществен ресурс. Държавата с всичките си структури беше само инструмент, чрез който се реализираше властта. Днес същите тези хора, висшата номенклатура на БКП и техните наследници и прислужници съставляват политическата каста ръководеща чиновническата мафия, които управляват страната фактически като окупатори. Продължавайки да разграбват за себе си националното имущество и богатство по най-циничен и безогледен начин. В този грабеж участват всички властови структури от селския кмет до министър председателя с цялата огромна армия на непрекъснато плодящите се чиновници. Не, че сред тях няма честни и почтени хора. Просто такива са правилата на играта. Принципът е стар и универсален. “Кради и не печи и на другите да правят същото.” Политически партии, парламент, съд и полиция имат за задача да съхраняват и развиват в “правилна“ посока добре организирания хаос и беззаконие и да създават и прилагат закони даващи права и власт на власт имащите да грабят страната. Спекулациите за приближаването ни към европейските стандарти са верни само дотолкова до колкото се касаят до доходите на малката група богати и благата на управляващите, които вероятно в някои отношения надхвърлят тези на европейските им колеги.
Как се стигна до тук? Стратегията на преход е обмислена много отдавна и старателно подготвена. За нещастие на България и успешно осъществен по замисления сценарии. Нищо, което се случи в края на 1989 и продължава да става и сега не е случайно. То е резултат на добре обмислени действия, прилагани системно, с цинизъм и жестокост насочена срещу нашия народ, която не се спира пред нищо. Още в края на седемдесетте години партийната върхушка разбра, че пътя, по който вървим води до никъде. Вместо да търси национално отговорен, цивилизован изход от тава, а беше възможно, определени групи от нея се консолидираха и постепенно стигнаха до извода, че трябва да се търси друг път. И пътя беше намерен. Тази държава и форма на управление ще потъне и изчезне, но не и ние с нея. Циничното е, че конкретни личности, бидейки идеолози и функционери във висшите ешелони на партийно-държавната йерархия потърсиха помощ и съвети от големия задокеански брат. Визираме А. Лилов, А. Луканов, Л. Гоцев и пр. Това са родоотстъпници и майко продавници. Те верноподанически служеха на големия брат от изток, а сега правят това за други. Винаги и изключително само за користният си личен интерес. Но има принципна разлика. Русия е имала и има интерес България да бъде стабилна славянска държава на Балканите. Докато интереса на САЩ е да обезличи България, да ликвидира българската държавност, на което сме свидетели.
Малко история. Кой преди 1944 год. Обещаваше след победата “всенародно светло бъдеще”? То светлото бъдеще дойде, но беше съвсем еднакво за всички. Е те тогава, след славната победа, в която болшинството от българския народ искрено вярваше, реално се заложиха основите на социал феодализма. Тогава започна разрушаването на структурите на гражданското общество, което в България в края на тридесетте и началото на четиридесетте беше факт. Бяха ликвидирани всички многобройни и добре работещи граждански сдружения, бяха създаде, в известна степен насилствено, земеделски кооперативни структури, които бяха по-модерна форма на организация в аграрния сектор и в началото заработиха добре. След няколко недалновидни реорганизации от втората половина на седемдесета престанаха да бъдат ефективни.
Къде отидоха кредитните кооперации и кооперативните, популярни банки с огромния си финансов капитал, изградени структури и възможности. Къде са пенсионният и другите обществени фондове? Как беше унищожена формиралата се финансова, политическа и правна култура и предприемачески дух в българското общество и заменени с безропотното подчинение на директиви и постановления на БКП?
Конкретиката не цел на това разглеждане. Ще обърнем внимание само на един факт. Внушението за така наречения “възродителен процес”, името е гавра със славния подвиг на българските възрожденци, идва не от другаде, а от централите в Ню Йорк и Лондон, а неговите проводници в България гореспоменатите. Операцията е носела примерното наименование “Дестабилизация на балканите”. Цел, изтласкване на Русия от този район. Пряк резултат за нас от нея е появата на ДПС. Изкуствено създадена противоконституционна, етническа партия, с цел противодействие на българския държавно образуващ етнос. Кратко за ролята на Тодор Живков. Той не намери сили да реорганизира БКП и загуби контрола над партията, негово признание към края на живота му в непубликувано интервю. Това се вижда и от внимателния прочит на паметната записка, публикувана скоро в един вестник. Той през юни 1989 вероятно не е знаел, че решението за отстраняването му е взето и, А. Лилов заминава за Лондон за планиране на мероприятието.
През 1989 г. събитията се развиха доста бързо и свариха партийната върхушка не достатъчно подготвена. Творците на прехода обаче използвайки умело властовите структури на държавата успяха да догонят събитията и да ги овладеят. Сваляното на Живков беше планирано за два-три месеца по-късно, но някои събития ускориха процесите. Тук е уместен въпроса. Дали Т. Живков е подозирал подобно развитие? Нека всеки да съди сам. През есента на 1996 г. той е подписал нотариално заверени пълномощни на определени хора, имената им са известни, да представляват пред всички институции в България и целия свят финансовите му интереси. Вероятно на негово име са се водили значителни активи в близки и по-далечни страни.
В резултат на организираното разграбване на страната от наши и чужди беше приватизирано обществено богатство, според едни оценки за 40-50 милиарда, според други 70-80 милиарда долара. Откровеното разграбване на бюджета започна със създаване през 87-88 година на частни фирми по указ 56 и инжектирането им с десетки милиони долари кредити с идея, че няма да бъдат върнати. Ще добавим още, че следствие на разрухата в аграрния сектор и промишлеността България всяка година не произвежда брутен национален продукт за 7-8 милиарда долара, а има висока безработица и 30 % от земята пустее и така продължава да обеднява.
Резултата. Една разсипана държава с драстично увеличаваща се дистанция между бедни и богати. С демотивирано общество, без национален идеал, с разрушено селско стопанство, без концепция за инвестиции и развитие на икономиката с разрушена социална сфера. Корумпирана във всички структури и поделения власт. Доминиране на криминалните методи за правене на бизнес. Управлявана от олигархични структури, ръководени от един център.
Политическите партии си остават главния инструмент за манипулиране и контрол над обществото. За всяка социална прослойка и група са създадени и финансирани с награбените пари политически партии. Ако някоя партия се е пръкнала самосиндикално са положени успешни усилия тя да бъде овладяна и контролирана с всички средства, подкуп или реална заплаха на лидерите и ако не се успее разцепване или създаване на паралелна структура. Това трябва да се има пред вид при опит да се създаде политически субект, реална алтернатива на сега управляващите.
Решението за довеждане на Сакскобургготски беше взето не в България, още през 92 година. Целта беше да се измами българския народ и продължи периода на безвремието, за да бъде вкарана България в ЕС, с което грабежите ще бъдат узаконени и следите скрити. “Величието” оправда надеждите. Осигури още четири години на националните предатели. Разбира се, както на всеки наемник на него и семейството му беше добре платено, за сметка на българското общество.
Не можем да отминем въпроса с често дискутираната тема, държавна сигурност, най-деликатната политическа гатанка в България. Поради две причини. Първо, част от де факто управляващия елит са отговорни служители на ДС или техни наследници. Второ, те най–добре знаят, че основната маса от ДС е от една страна добре школувана, с богат организационен опит, голяма част от тях силно патриотично настроени и е твърде опасно, ако те се допуснат неконтролируеми до лостовете на властта. Допускат се само тези, които могат да бъдат пречупени, подкупени, заплашени с компромати и в крайна сметка манипулирани. В живкова България държавна сигурност никога не е решавала самостоятелни задачи, тя винаги е била “верния отряд” на партията. Това беше най-контролираната част от обществото. На отделни “наши” служители се позволяваха волности, но само в личен, битов план. Политически изяви и решения бяха изключени. Те се наказваха със всички средства. Никакъв аналог с преторианската гвардия в древния Рим, която не веднъж е сваляла и качвала императори. Е, хайде да отговорим тогава на въпроса, кой е виновният за всички политически изстъпления до 1989 година, “ченгетата” или партията феодал, на която те служеха? Държавни контрабандни канали? Да, имало ги е в най-различни варианти, включително за наркотици и оръжие, за всеки, който плаща. Определени служители в МВР и ДС са разработвали и обслужвали каналите, по заповедите и указанията на БКП, карето разбира се са отивали и парите. След 89 година парите и тези канали бяха приватизирани. Същото е със задграничните дружества. Фраза, от разговор състоял се тогава, 89 година, в кабинета на министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов с един от неговите заместници. „Спешно трябва да намерим наши хора, на които да дадем да скрият парите. Става дума за много пари.”
Още малко конкретика. На шести Януари 1990 г. на не много известната среща на генералния секретар на БКП, тогава, А. Лилов, с ръководството на държавна сигурност от цялата страна, след като беше остро разкритикуван и му беше предложено да си подаде оставката, при опита си да говори той беше няколко пъти остро освиркван и принуждаван да си седне, а салона усмиряван от министър А. Семерджиев. Накрая, когато все пак успя да говори, Лилов нагло и самоуверено заявил “ние сме ви командвали и пак ще ви командваме, а вие сте длъжни да се подчинявате”. Имал е основание за това, тъй като зад тази увереност са стояли вече над 20 милиарда, откраднати безочливо от бюджета на НРБ и разбира се подкрепата на големия задокеански брат. В последствия тези пари се удвоиха и утроиха посредством изсмукване на ресурсите на обществото чрез финансови машинации, изкуствени дефицити, финансови пирамиди и банкови фалити. След тази среща се разбра, че държавна сигурност не е 100 % резерв на БКП. Няколко дни след това това Лилов е заявил в тесен кръг, пред ръководството на партията, че с тези хора не може да се работи. Резултата е, че службите за сигурност бяха реорганизирани и част от служителите им уволнени. С това се сложи началото на разрушаване на структурите на държавата. В послушните медии беше предприета кампания за тяхното дискредитиране.
Чуждите инвестиции в България. Зад повечето от по-големи или по-малки чужди инвеститори и концесионери, стои сянката на наш български юнак. Независимо от името на фирмата, банката и пр. Корумпираните в Европа и по света са не по-малко от колкото в България. Достатъчно е да споменем малко известния факт, че европейските чиновници идващи по-рано тук да ни поучават, инспектират и пр. и като се върнат да напишат докладите си за нашия “напредък” си тръгваха с по няколко десятки хиляди долара в джоба, дадени им, за да отразят в докладите си огромните ни успехи по пътя към Европа. Вероятно това беше елемент от международната Пи Ар кампания на нашите правителства. Сега, с напредване на времето и сроковете за присъединяване нещата загрубяха и същите чиновници, или техните колеги, не могат да премълчават скриваните истини. Никой няма да допусне до себе си беден и крадлив съсед. Очакванията са в пред присъединителните фондове, но темповете, с които ще бъдат разграбени от същата олигархия дава малко надежди. За тях именно е предстоящата битка.
Българската олигархия е мафия от съвършено нов тип. Ние, българите, винаги правим нещо уникално. Вероятно в историята има и други аналози, но нашия пример си заслужава да бъде изследван. Италианската мафия се е зародила в късното средновековие отначало като групи за взаимна защита на селяните от земевладелците и в последствие с разрастването си е проникнала в ешелоните на властта. Българския принос е в това, че централизираната партийно-държавна власт насади от горе надолу мафиотските методи на управление на държавата и обществото на всички нива и във всички структури на властта и бизнеса. Тук не липсва ангажимента за лична вярност, било на лидера или на аморфното понятие партията. Редовите членове на тази мафия са започнали тайно да бъдат вербувани и подготвени за ролите, които трябва да изпълняват далеч преди 10 Ноември. Нека условно да назовем това операция “Поквара”. Някои от редиците на школата на МВР. Част от тях вече не са между живите. За децата и верните комсомолски секретари е била предвидена по друга роля. Те сега са в структурите на властта.
При този обществен климат човешкия живот е загубил смисъл. Убиствата и самоубийствата са ежедневие. Рахитична, централизирана държава с несъразмерен и непрекъснато увеличаващ се брой чиновници работеща за себе си, за апарата не е в състояние да се справи с проблемите на обществото.
Младежта, надеждата на България. Деструктивната ценностна система насаждана у нас възпитава не съзидатели, творци, а консуматори, чиновници, защото при тая корупция, дето я няма, в България единствено в раздутия държавен апарат имат възможността да се реализират. Другия изход, бягство от страната или в престъпния свят. Липсата на инвестиции, липсата на индустрия и правила на играта не дава възможност на честните образовани млади хора да се реализират тук. Това е съпроводено със системното зомбиране с пошли предавания по медиите и безбройните долнокачествени холивудски екшъни. Много телевизии, включително и финансираната от бюджета, са се превърнали в бинго зали и казина.
А сега накъде, в какво е надеждата? България не е бедна и никога не е била такава. Тя има своя народ, своята земя и своята история. България е некадърно управлявана и системно грабена. Въпреки всичко, към края на седемдесетте години на миналия век българите успяха да построят и изградят една функционираща и произвеждаща социална държава. Въпреки безбройните волунтаристки решения и откровената некадърност на управляващите. Българите изградихме своята държава с упорития си труд и с лишенията, които търпяхме с мисъл за бъдещето, с надежда за добруването на децата ни. Шайка бандити ограби нашия труд, ограби нашите надежди, ограби бъдещето на нашите деца. Доведе до днешното безпътие и деградация на обществото и се надяват, че ще останат безнаказани. Много страни са минали през подобни кризи и България не за пръв път. Ние вярваме, нещо повече, ние сме убедени в уникалните възможности на обществото да се регенерира, да се само обновяла и лекува своите рани. Жалко за нашите отиващи си в нищета пенсионери, за тяхната ограбена вяра, жалко за нерадостното детство на децата ни.
Но, българското общество още не е казало своята дума. Вярваме, че то скоро ще разбере кои са неговите грабители и кои са неговите истински приятели и защитници.


Адрес за обратна връзка:

Колектив ГИАП
Д-р, ст. н. с. Симеон Войнов

e-mail: svoynov@tea.bg

Авторът е Граждански Институт за Анализ и Планиране (ГИАП)
Анализът - добре!
Къде е ПЛАНЪТ!


Трябва ли цял Институт, за да напише този текст?
Това вече не е анализ, това е азбуката на десетилетието. Факти, от които трябва да тръгват, а не изводи, до които да достигат доценти, доктори и и институти!

И от тях ли няма да има помощ? И на тях ли няма да можем да разчитаме?
Нима смелост им трябва, за да публикуват резултата от работата, за която вземат пари (чудя се как се издържат такива институти).

Е хайде да им пожелаем смелост, да публикуват и план за изхода....

Това, което се върши срещу България са бойни действия. Никой не публикува план за бойните си действия. Значи и за отбранителни действия не може да се публикува план, което значи, че каквито и национални доктрини и национални стратегии да съчиняват големите професори все тая, защото я няма Нацията, а национализма, който е призван да я възстанови е в процес на опитомяване, което е най-лошото. Но пък надежда винаги има, както се казва.

Хубавото е, че титулованите господа най-сетне се осмелиха да заговорят. Вероятно са започнали да осъзнават, че войната няма да пожали нито тях, нито семействата им. Каквото и да направят за спасението на нашата нация, все е добре. Нека не се държим като Атака, които твърдят, че освен тях никой друг не мисли за България. Досегашните партии и лидери отричаха всички извън техния тесен кръг и видяхме докъде стигнаха. Нека не повтаряме грешката им. Анализът наистина е добър, и ще се радвам утре да работим съвместно и с тези хора.

Не казвам, че трябва плана да се даде на враговете, а да се изработи.
Пък ще се даде, на когото трябва!

И изпратих E-mail до този Граждански Институт за Анализ и Планиране (ГИАП), в което писамо сложих почти 1 към 1 коментара си от тук.
Няма какво да шикалкавим.
Да ги сръчкаме малко. Какво като са институт?! За чий са ми, ако това ще ми мляскат 100 години - анализи, това, онова, как сме я докарали до тук и пр. Какво са ми се размънкали?! Да се стягат, че да не започваме от тях.

Аз също им писах. Сега ще чакаме за отговор. Само че предлагам да чакаме активно, тоест да правим каквото сме намислили, независимо дали ще дочакаме отговор. А за "големите хора" пак ще повторя думите на един местен старец: "Колко е голем, колко метра? Колко коли го возят?" Ние сме по-големи от тях, защото нямаме техните големи възможности, а не се страхуваме да се опълчим срещу Злото.

Препратих им дректно цялата тема, младежи. Нека се запознаят със сайта. Има какво да прочетат тук.
И също така поисках среща. Ще ви тържа в течение на кореспонденцията ми с тях.