Съзвездията - кратка история, По-известни български народни съзвездия

Статията е публикувана във вестник Телескоп, с продължения в броеве 1 и 2 / януари 2006 г.


Дори да не познаваме съзвездията, когато се взираме в звездното небе, въображението ни като че ли само започва да рисува странни фигури от линии, съединяващи бляскавите звезди, в които виждаме различни предмети, познати ни от ежедневието.
Вероятно по подобен начин са се появили първите съзвездия в Древен Вавилон и Египет, преди поне 4 500 години. Днес техните имена не са ни известни, но по рисунки намерени в някои египетски гробници може да се счита, че съзвездието Орион е било отъждествявано с Озирис, съзвездието Бик - с неговият сатанински брат Сет, а звездата Сириус (Сот) - с Изида (за подробности вижте статията Земният Орион от същия автор). Знае се също, че незалязващите звезди от околополярната област, наричани от египтяните "вечни", били отъждествявани с други важни техни богове.
Някои от съзвездията са споменати и в Библията, при това с техните съвременни имена. В книгата на Йов от Стария завет, в глава 38, стихове от 31 до 33 се казва: "Ти ли връзваш връзките на Плеядите, или развързваш въжетата на Ориона? Извеждаш ли Мазарот на времето му? Или управляваш Мечката с малките й? Познаваш ли законите на небето?...". Тук "Мазарот" е неизвестно днес съзвездие или звезда.

По-късно древните гърци възприели египетските съзвездия, но променили имената им според богатата си митология. Омир (VIII в. пр. н.е.) в "Илиада" описва Голямата мечка, Орион, Хиадите и Плеядите също със съвременните им имена. Хипарх (II в. пр. н.е.) в своя Звезден каталог описва следните 48 съзвездия: Андромеда, Бик, Близнаци, Везни, Водолей, Воловар, Вълк, Гарван, Голяма и Малка мечка, Голямо и Малко куче, Девица, Делфин, Дракон, Еридан, Жертвеник, Заек, Змиеносец, Змия, Касиопея, Кит, Козирог, Колар, Косите на Вероника, Лебед, Лира, Лъв, Малък кон (или Жребче), Овен, Орел, Орион, Пегас, Персей, Рак, Риби, Северна и Южна корона, Скорпион, Стрела, Стрелец, Триъгълник, Херкулес, Центавър, Цефей, Чаша, Южна риба и Южен кръст. Тези същите съзвездия по-късно са описани и от Птолемей (II в. от н.е.) в неговият "Алмагест". В този си вид небето било познато до началото на XVII в.
В 1603 г. Байер публикувал свой звезден атлас, в който добавил още 12 нови съзвездия: Жерав, Златна рибка, Индийска птица (или Индиец), Паун, Райска птица, Тукан, Феникс, Хамелеон, Хидра (или Водна змия), Хвърчаща риба, Южна хидра и Южен триъгълник. През 1690 г. излязъл Звездният атлас на Ян Хавелий, в който освен гореописаните съзвездия, той добавил още 11 нови: Гущер, Гълъб, Единорог, Жирав, Ловджийски кучета, Малка лисица, Малък лъв, Муха, Рис, Секстант и Щит.

Всеки познаващ небето знае, че днес фигурите на повечето древни съзвездия на практика не се описват с героите от гръцката митология, увековечени чрез тях, а с далеч по-рационални и прости фигури. Наистина, дори човек с много богато въображение не би могъл да оприличи например фигурата на Касиопея - с царицата Касиопея, така както е представена в старите звездни атласи! Вместо това днес описваме съзвездието като "разтегнатата буква W". Аналогично е и при съзвездията Голяма и Малка мечка - описвани като "черпаци", Андромеда - като верижка от няколко звезди, Персей и Колар - като триъгълници или неправилни многоъгълници, Цефей - като четириъгълник с долепен до него триъгълник и пр. На практика са малко съзвездията, които наистина наподобяват човешки фигури или животните, на които са наречени. Такива са Орион и Воловар, донякъде Херкулес, а от животните - Лебед, Пегас, Заек, Гълъб, особено добре - Скорпион, Делфин и Лъв и като че ли по-неудачно, макар и ярки - Орел и Голямо куче. За разлика от тях, не може да се търси никакво подобие в съзвездията Малка лисица, Малко куче, Малък кон, Гущер, Козирог, Единорог, Рис, Жирав, Гарван и др. или в съзвездия изобразяващи двойка животни - Ловджийски кучета и Риби. Повечето от тях са от атласа на Ян Хавелий, който ги е наименувал така по доста странни съображения. Например обосновката му за съзвездието Рис била, че звездите в него са толкова слаби, че човек трябва да има очи като на рис - добре виждащи в мрака, за да ги види! За името на съзвездието Гущер мотивът му бил, че звездичките в него блестели слабо като люспиците на гущер! За митичните същества-съзвездия Дракон, Хидра, Кит, Стрелец и Кентавър трудно можем да говорим, но като че ли по-удачно оприличени са древните съзвездия, изобразяващи предмети - Северна корона, Стрела, Чаша, Триъгълник и Южен кръст. За разлика от тях, всичките 17 нови съзвездия в южното небе, повечето наименувани на уреди и различни инструменти от Лакайл през 1752 г.: Длето, Живописец, Компас, Кораб (или Кил), Корабни платна, Корабно кормило (или Кърма), Маса, Микрометър (или Мрежичка), Микроскоп, Октант, Пергел, Пещ, Пневматична машина (или Помпа), Скулптор, Телескоп, Часовник и Прав ъгъл (или Ъгломер), будят меко казано недоумение, тъй като с нищо не наподобяват изброените прибори, макар че поводът за имената им може да се счита за оправдан - навлизането в употреба на тези прибори по времето, когато е започнало изучаването на южното небе. Повечето от тези съзвездия са слаби, малки и дори трудно се откриват сред по-ярките стари съзвездия!

Така или иначе, днешните 88 съзвездия с граници уточнени от Делпорт, са възприети и утвърдени от Международния астрономически съюз (IAU) през 1930 г. След това решение е променено и разбирането за понятието съзвездие. Сега под съзвездие се разбира не просто фигура, очертана от по-бляскави звезди, а една от 88-те области на небето, евентуално съдържаща такава фигура, както и всички други обекти в нея, достъпни за наблюдение със средствата, познати на астрономията.



Нашият народ също е виждал в небето различни съзвездия, изобразяващи цели митологични сцени - някакви действия, включващи хора, животни и предмети от бита, сложно обвързани с фолклорни и религиозни мотиви. Вероятно много такива съзвездия и свързаните с тях митове са отдавна забравени, но за щастие - не всички! Може би най-известното такова съзвездие е Ралицата - части от съзвездията Орион, Голямо и Малко куче, обединени в следната сцена:



Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Ралото, образувано от трите звезди на "пояса" на Орион: d (Минтака), e (Алнилам) и z (Алнитак), звездите s, q (в мъглявината М42), i от "ножа" на Орион и k (Саиф) от единият му "крак", се тегли от воловете - a (Бетелгейзе) и g (Белатрикс). След ралото върви Орачът - Сириус, a Голямо куче и (според някои версии) звездите от съзвездие Заек, който е протегнал остена си (или копралята) - заострена пръчка за подкарване на воловете, изобразена от звездите b (Ригел), t и h, оформящи другия "крак" на Орион. До орача бяга неговото куче - звездата Процион, a Малко куче.
Изгревът на целия този митологичен комплекс след полунощ в началото на есента било знак за народа ни, че е време за есенната оран и сеитба.

Прави впечатление, че отделните герои и животни в тази сцена са представени само с отделни звезди, а не от фигури от звезди! Едва ли това е от липса на въображение - по-скоро така се дава възможност за представяне на сцени с по-сложни действия, като следващата, която народът ни е виждал в съзвездията Голяма и Малка мечка - Колата и Малката кола:



Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Народната легенда разказва, че веднъж един дървар отишъл в гората за дърва и докато работел, мечка-стръвница нападнала единият от воловете, впрегнати във волската му кола. Но храбрият дървар уловил мечката и дори я впрегнал във впряга на мястото на убития вол. Така на връщане той вървял най-отпред (звездата h - Алкаид), водейки след себе си мечката (звездата z - Мицар), впрегната заедно с другия вол (звездата e - Алиот) във волската кола - четириъгълникът от звездите a, b, g и d. Близо до мечката бяга и настървено лае по нея кучето на дърваря - звездичката Алкор.
Поради приликата във фигурите, съзвездието Малка мечка било наречено Малката кола.

Всъщност мотивът за обяздване и впрягане на мечка на мястото на убит от нея вол или кон, в рало, волска кола или каруца, може да се повтаря в различни варианти, отнасящи се за различни съзвездия - има вариант на фолклорната легенда за Ралицата, според който ралото се тегли от обяздена мечка и вол - аналогично с легендата за Колата. Някои народни легенди свързват тези сцени с конкретни религиозни образи - светци. Например според една от тях, коларят (дърварят) впрегнал мечката е Св. Гавриил Лесновски. Според други - орачът от Ралицата е Св. Андрей Първозвани или Св. Наум Охридски. На един печат от манастира на Св. Наум край Охрид, датиран от около 1497 г. е изобразен самият той, а до него - впрегнати вол и мечка в рало.
Съществуват мнения, че легендите отнасящи се до сцената Ралица са свързани по някакъв начин с вида на звездното небе на 21 декември - датата на зимното слънцестоене, когато съзвездието Орион кулминира над южния хоризонт в полунощ. В известен смисъл това има връзка със слънчевия календар, описан във славянската версия на книгата на Енох (Книга на светите тайни), в който месеците са с по 42 и 35 дни. Според оскъдната информация в Библията, Енох е един от еврейските патриарси, прадядо на преживелия потопа Ной. Той още приживе бил взет (възнесен) от Бога, подобно на пророк Илия. Неговата книга обаче не е включена в Библията - считана е за неканонична и на практика е религиозен апокриф.
Според юдейските предания, Енох е положил основите на писмеността и астрономията.
Счита се, че първите опити у нас за внедряване на календарна система, произлизаща от описаната от Енох, са предприети през X в. от поп Иеремия Български (който според някои предположения е превел книгата на Енох, като е преработил описаната в нея календарна система).
Първият месец в този календар има 42 дни и започва от 30 ноември (Андреев ден) до 11 януари, като по средата на месеца се пада датата 21 декември - зимното слънцестоене (това обаче е отнесено към Григорианския календар, докато по Юлианския и вземайки се предвид прецесията, в X в. зимното слънцестоене е било около 16 - 17 декември). Немного след създаването си обаче този календар бил променен, като за среден ден на първия месец била избрана датата 25 декември - Рождество Христово, при което началото на месеца се оказва на 4 декември, а краят - на 15 януари.
Около 4 декември през X - XI в. се е наблюдавал акроничният залез на Плеядите (т.е. залязващи при изгрева на Слънцето), наричани от народа ни "Квачката с пиленцата". Всъщност, точният им акроничен залез не е тогава - ако се пресъздаде видът на небето от X в. за нашите ширини с подходящ софтуер, се вижда, че Плеядите залязват около 2.5 часа преди изгрева на Слънцето. В наше време, като се има предвид прецесията и разликата между Юлианския и Григорианския календар, на 4 декември Плеядите залязват около 43 минути преди изгрева. Но и тогава и сега, за обикновен наблюдател на тази дата те изглеждат залязващи над северозападния хоризонт, преди развиделяване.
Плеядите заемали още едно особено положение в края на първия месец от този календар - на 15 януари след свечеряване, те почти кулминирали малко на юг от зенита. Съществуват мнения, че това за народа ни са били все забележителни астрономически моменти, които съвпадали с първият и последният ден на този първи месец, както и с някои църковни празници: на 15 януари се чества споменатия по-горе Гавриил Лесновски. На 16 януари - Петрови вериги. На 17 януари - Андоновден и пр., вкл. и един стар (шамански) обред - жертвоприношение на черна кокошка, може би имащ връзка с кулминацията на Плеядите в началото на нощта!



Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Плеядите ............
Има и още опити да се търси връзка между празниците от православния календар, запазили в себе си елементи от древни езически обряди с особените положения на Плеядите в годишният им цикъл: Вярвало се, че на Гергьовден (23 април) Плеядите залязват хелиакално, а на Летен Тодоровден (8 юни) - изгряват хелиакално. Ясно е, че тези моменти също не са точни (точен хелиакален изгрев и залез би следвало да има на една и съща дата). Разликата между залеза и изгрева на Слънцето и Плеядите тук е съизмерима с продължителността на полумрака след залеза и преди изгрева.
Практически, точното определяне на акроничните и хелиакални залези и изгреви е проблемно, поради затрудненото наблюдение на Плеядите с невъоръжено око ниско до хоризонта. Далеч по-точно може да се определи моментът на кулминацията им в полунощ, който в средата на X в. е бил на 1 ноември (по юлианския календар), а 6 месеца по-късно било съединението на Плеядите със Слънцето - на 1 май. Тези дати съвпадат съответно с празниците Козма-Дамян и Еремия. Остава да се търси връзка между тях и Плеядите, което изисква задълбочено изследване на немалко народни предания и фолклорни мотиви, което в края на краищата може и да не доведе до ясно доказана връзка! Освен това поради многото църковни празници, всеки песимист не без основание може да твърди, че ако съвсем произволно изберем някоя дата, вероятността тя да съвпадне с празник или да се случи съмнително близка до такъв е голяма!


Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Популярното народно название "Квачката с пиленцата" произлиза от самият вид на Плеядите. Квачката е най-бляскавата звезда в купа - Алциона, а останалите 6 - 7 трепкащи звездички са "пиленцата", които като че ли кълват зрънца. В българската фолклорна астрономия Плеядите са известни под още няколко имена - Ситото, Власците, Соколът (или Ястребът) и др. Първото от тях е свързано с почитането на Св. Варвара на 5 декенври - около датата на акроничния залез на Плеядите. Св. Варвара е покровителка на домашните птици и се свързва с обред - моминско гадаене за женитба, чрез пресяване на брашно през обърнато сито (ритуал изпълняван в Тракия, Сакар и Родопите). Името "Соколът" се свързва със Св. Никола, описван в народните предания като носещ сокол.
Според гръцката митология, Плеядите са дъщерите на титана Атлас: Мая, Електра, Тайгета, Астеропа, Алциона, Келена и Меропа.



Друга интересна сцена народът ни е виждал в Хиадите, разпръснати около звездата Алдебаран, a Бик - Гайдарят и хорото, извиващо се около него.



Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Съществуват и народни съзвездия изобразяващи отделни предмети - от бита или други, обрисувани от множество звезди. След залеза през есента над западния хоризонт блести красива верижка от звезди - Софрата или съзвездието Северна корона, което много удачно е оприличено с полукръглата ниска маса - софра, използвана от дедите ни. Северна корона е била оприличавана и с кухненски съдове - наричали я Тепсията или Паницата.

В края на лятото, високо над нас в Млечния път се виждат още няколко съзвездия, плод на народното ни въображение: Големият кръст - Лебед, формиран от звездите: a (Денеб), g, b (Албирео), e и d. Немного на югоизток от него привличат погледа слабите, но разположени почти като в куп звездички от фигурата на Малкия кръст - съзвездието Делфин. Красивото съзвездие Лира също не е пренебрегнато от народа ни - лирата на Орфей според гръцката митология е оприличена като че ли по-сполучливо с връх на свредел, заради характерната ромбоидна фигура на съзвездието, напомняща спиралните остриета на свредло, във върха на което блести Вега.



Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Красивата светла ивица на Млечния път, пресичаща небосвода от край до край през лятото и есента, е отразена в народните предания под името Кумовата слама. Легендата разказва как през една зимна нощ, един бедняк решил да открадне слама за животните си от своя кръстник. На връщане обаче, от продъненият му кош по пътя изпопадала слама, оставяйки зад него следа. На сутринта, по следата крадецът бил разкрит. Проклел кръстника делото на кумеца си и така разпръснатата слама останала да гори вечно в небето.


Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Отдавна искам да се създаде такава тема ...много от нас не знаят как изглеждат съзвездията...да не говорим,че има хора,които като чуят "Плеади" не знаят за какво става въпрос...Аз искам да благодаря на автора на сайта от който взех този материал:

http://markishki.hit.bg/
...тези материали са полезни освен за по- горе изброените-за нашите малки дечица...за мама и тати...за баба и дядо...

Великолепието на Сириус е отбелязано и от българските народни звездобройци. Нарекли я Керванджийката или Лъжекерван. Името е свързано с кратка, но съдържателна легенда…
…В ранна есен голям керван от коли спрял на странни непознати друми. По късна доба керванджиите се пробудили и видели на изток бяла, ярка звезда. Взели я за Зорницата (планетата Венера), впрегнали колите и потеглили. Но вместо розовопръстата зора още по непрогледна тъма обгърнала кервана. Той се заблудил , попаднал в тинесто плато и се затрил…

Предсказания за България от Петър Осоговеца, богомилски жрец
“...А в четвъртия ден Господ създаде звездите - да красят твърдта небесна - и да бъдат знамение за векове и народи. Седем едри звезди сътвори Предвечният - и седем области на небето им повери.
И вложи Творецът седем духа в седемтях светила небесни, та седем ангела се родиха. И повери на всеки ангел по един от седемте народа - да го ръководи.
И ангелите, на които бе поверено да водят народите, се сдружиха с ангелите, що бяха пазители на тези народи, та всеки народ имаше по два ангела - един да го води, а друг да го пази.
Слънцето разпери криле над Египет, Месечината - над Междуречието, Вечерницата се спря над Елада, Звездата на Посланника покри с лъжи Юдея, Звездата на Бранника - Рим, а Звездата на Отшелника - Византия. А народите се не бяха още родили на Земята, но те живееха в чертозите на Господнята Премъдрост.
И вси народи получиха от Вечния по един звезден дух. Само над България тъмнееше мрачина - и звезден ангел не развя криле над нея.
И ронеше сълзи ангелът, що пазеше България, че всички си имаха другар, а той нямаше. И с плач поиска от Бога звезден дух-другар да му даде. Та се смили над него Творецът, ала нямаше вече звезда и звезден дух.
И духна тогава Бог в простора - и осени с божествено мановение Млечния път да властва над България...
И превратна бе участта на Египет, умряха двата народа-близнаци на Междуречието, изгоря Елада, погина Юдея, разсипа се Рим, само Византия и България останаха...
Но този, що се вслушва в пророчески вещания, знае твърдо, че неповолни бранни дни ще разсипят и Византия навсегда, а България като Огнена птица ще се възражда из собствената си пепел, та докрай на вековете ще пребъде...
...Защото гаснат звездите една по една, ала Божият пояс ще свети вечно - и Млечният път ще бъде светъл саван над мъртвата вселена...”
Из “За съдбата на народите” - 956 година
(публикувано в том 2-2000 на сп. “Български писмена – Les lettres bulgares”)

Млечният път поглъща галактики-джуджета
Aстрономи откриха 3 звездни потока около нашата галактика, които са останки от погълнати звездни купове и галактики.
Учени от Калифорнийския технологичен институт (California Institute of Technology) обявиха, че са открили три звездни потока, които опасват Млечния път. По всяка вероятност те са останки от погълнати от нашата галактика звездни струпвания и малки галактики, съобщи New Scientist. Резултатите от изследването са представени пред Американското астрономическо общество (American Astronomical Society) в Хонолулу. Предполага се, че тези потоци са се формирали преди около един милиард години, по времето когато силата на привличане на Млечния път е повлияла на тези космически обекти. Звезди, които преди това са били разделени на сравнително малко разстояние, сега се намират на няколко светлинни години една от друга и продължават да се отдалечават.

По време на изследването астрономите, ръководени от Карл Грилмайър (Carl Grillmair), са сравнили цвета и яркостта на звездите и са ги групирали. В резултат били открити два звездни потока, намиращи се на 13 хиляди светлинни години от Земята, а също и трети поток, който може би е най-близката галактика-джудже от известните на науката. До момента на астрономите са известни 20 галактики-джуджета в Млечния път, но те смятат, че броят на тези космически обекти е значително по-голям. Грилмайър смята, че ние просто не можем да ги видим, защото те са разсеяни, подобно на този поток. Възможно е, откритите звездни потоци в бъдеще да се влеят в нашата галактика.

Смята се, че галактиките-джуджета, в които има до 100 милиона звезди, са богати на тъмна материя. Съществува също теория, че Млечния път се е формирал от определен брой такива галактики.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Зорницата и Мимикерванътъ

Янкулъ и Янинка били братъ и сестра. Още отъ малки, те останали сирачета и били харизани далече едно отъ друго. Когато Янкулъ порасналъ, тръгналъ да си дири невеста. Видялъ сестра си и безъ да знае че е тя, поискал я за жена. Дали му я, но отсетне като разбрали, те се разделили: Янинка станала Зорница, а Янкулъ - Мимикерванъ (Лъжекерванъ). Те се срещатъ веднъжъ следъ всеки седемъ години.

Из "Български митове и легенди. Фолклор. Библейски митове" Издателство - Дамян Яков
http://www.book.store.bg/p19565/bylgarskit...di-folklor.html

Може би Мимикерванътъ е Керванджийката - Сириусъ