Скален град-светилище Овеч, Провадийско

Искам да добавя една интересна скица,която показва формата на кораб, чийто нос сочи на юг. Отвсякъде е обкръжено със скални откоси, високи около 20 м. Тесен провлак го свързва с друго плато – Табиите (укрепленията), разположено на север от Калето.


Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Скално жилище/долмен № 6



Скално жилище/долмен № 7


На входа му има къстовидно изсичане, което е от доста по ново време, вероятно нарочно направено



Вътрешността на жилището/долмена. Вдесно се вижда интересна ниша.




Нишата всъщност представлява и сакрален знак, който съм срещал и по други части на България





Скално жилище/долмен № 8


Скално жилище/долмен № 9

Скално жилище/долмен № 10


Скално жилище/долмен № 11


Скално жилище/долмен № 12



Скално жилище/долмен № 13



Ниша вътре в жилището


Отвътре




Явно е било затваряно и с плоча отвътре




Скално жилище/долмен № 14


Отвътре

То отново е свързано със страничен вътрешен вход с другото





Скално жилище/долмен № 15


Скално жилище/долмен № 16





Скално жилище/долмен № 17




Скално жилище/долмен № 18

Отгоре му са изсечени улеи за поставяне на покрив/плоча или оттичане на водата





А във вътрешността му, има цял надпис. Обаче нищо никъде не е споменато за него.


Скално жилище/долмен №19


Скално жилище/долмен №20


Скално жилище/долмен №21



Отново голямата скална шарапана. Тя е нещо като свързващ елемент между отделните "имоти"




Скално жилище/долмен №22

Скално жилище/долмен №23

Скално жилище/долмен №24

Скално жилище/долмен №25




Отвътре


Скално жилище/долмен №26

Най-интересно е, за какво са служили тези квадратно-етажирани изсичания над скалното жилище/долмен





Скално жилище/долмен №27



Отвътре



Скално легло с добре оформена възглавничка за главата






Скално жилище/долмен №28



Отвътре


Скално жилище/долмен №29

Най-интересното на това скално жилище/долмен е улеят, който е изсечен и с който той прилича повече на пещерка-утроба. Или е служил за плъзгане на плочата, с която се е затварял входът.



Скалната площадка, където се е посрещало Слънцето или са се правели церемонии



Тронът на самата скална площадка, на който се е сядало



Стълбичките тип "ямка" или "меча лапа", по които се слиза до жилищата или излиза вън от тях

Миден отпечатък/вкаменелост в скалата, която доказва, че платото някога е било под вода или водата е достигала до скалните жилища

Още скални жилища/долмени между Каварна и Шабла. Прави впечатление много по-съвършената им, но и малко в по-различен вариант изработка. Особено на входа, който е съвършен квадрат. Тук имаме много добре издялан правоъгълник, в който е вкопана формата. Входът е съвършено изсечен и за него е изработен отделен каменен капак. Каменни стълби водят към него.




А тази е още по-уникална, защото отворът е с формата на човешко тяло.

Долменът от местността "Бялата трева", село Хлябово, Сакар планина



Долменът отвътре






Долменът от село Белеврен, Странджа планина

Праисторически жилища или светилища сходни с тези от "Табиите" на платото Овеч

Това, което може да се каже като обобщение, за скалните жилища/долмени при платото Овеч е, че в тях са обединени характеристиките на керамичните праисторически жилища/светилища, долмените в Странджа-Сакар и Изт. Родопи, и скалните гробници в Източните Родопи.
Характерното за тях, обаче, е, че са изсечени изцяло в скалата, което им дава устойчивост във времето, но не дава възможност за вариантивност, за развиване в архитектурен план, докато при долмените в Странджа-Сакар, които са от отделни каменни плочи са възможни и нови творчески решения при тяхното построяване, но не им дава устойчивост във времето и често биват много по-лесно разрушавани.

За името Овеч/Провадия

(обща информация)

Провадия е един от най-древните български градове. Тя е селище с многовековна история. Откритите в района му находки говорят, че тук има живот още в праисторически времена. До солницата се намира селищна могила, обитавана през Новокаменната... и Каменно-медната епоха. На платото Табиите има останки от траките. Известно е, че около града са живели тракийското племе селети. На няколко места в землището на Провадия има селища от римската епоха. По време на Втората българска държава градът /Овеч/ е административен, стопански и военен център на Североизточна България. В него е замъкът на феодалния управител, а през ХІV век е седалище на митрополит. Местни селяни участват във въстанието на Ивайло. Тук са затворени трима рицари, пленени при похода на Амадей VІ Савойски. През 1444 г. оттук минават кръстоносците на Владислав ІІІ Ягело / Варненчик / в поход срещу турците. За няколко години Провадия е дори окръжен център на Княжество България.

Крепостта на платото източно от Провадия, познато под името Калето се използва от втората половина на ІІІ век. Название на твърдината от късната античност не е известно. Някои автори – Никифор Ганев и ползвалият неговия труд Георги Стефанов, погрешно отбелязват, че името на тази крепост е Проватон. В случая става въпрос за Проватон /Проват/, чиито останки се намират на двадесетина километра североизточно от Одрин, в Европейска Турция. На научен форум, проведен в Провадия, ст.н.с. д-р Павел Георгиев изказа тезата, че тракийският Проват /Проватон/ е основан от провадийските гърци, изселени там в началото на VІІ век. В българските карти от втората половина на ХХ век днешното селище се изписва като Провадия / Провади кьой /. Турците го наричат Синан паша. През него протича Провадийска река /Привадидере/, ляв приток на река Тунджа.

Възможно е през Късната античност Провадия да се нарича Проват, но засега няма доказателства за това.

Археологическите проучвания, проведени в последните десетилетия доказват, че по време на Първата българска държава провадийската крепост не се обитава. През първите десетилетия на византийското владичество тя отново функционира. Първото писменно известие за нея е от 1153 г., в което арабският автор Ал Идриси я нарича Бурфанто, вероятно от латинското и име Прованто. Византийските писатели Георги Акрополит, Мануил Фил и други я назовават Проват. Два домашни извора – Бориловият синодик и Житието на Теодосий Търновски ни осведомяват за българското название на твърдината – Овеч.

В публикация на немски език академик Веселин Бешевлиев пише: че името на града „идва от гръцкото име „Проватос” – „овчарка”. До около ХVІ век градът се нарича „Овеч”, „Овча град” и „Овче поле”.”

Иван Танев Иванов отбелязва, че „раннобългарското название на провадийската крепост е Овеч, Овага или Овчиград. Тези названия очевидно произлизат от византийското име Проват. В названието „Овага” виждаме прабългарският суфикс „-аг”, което прави съмнително твърдението, че основата „Овеч” /овца” е славянска дума.

Други специалисти считат, че наименованието „Проват” в превод от старогръцки език означава овца и затова българите започват да наричат крепостта Овеч, а селището под нея І Овчеград.

Дубровчанинът Пиетро Лукарич пише, че българското население чак до ХVІ век продължава да нарича града Овеч. В сръбска карта от ХІХ век той е отбелязан като „Правади или Овчие поле”. По време на Руско-турската война / 1877-1878/, руснаците го наричат Овческ.

През 1388г. османските нашественици завладяват провадийската крепост и я назовават Таш хисар / каменна крепост/, а града – Пъравадъ, Правад, Правади. Интересна информация предоставя бившия провадийски имам Юсуф Мехмед. В овехтяла книга, изп...исана на арабица, той прочита, че старото име на Провадия е Праваади. Според него, преводът на това название трябва да бъде „проход на мъдреца” / от „пир” – мъдрец и „ваади” – проход /. Руфат Бейтулов, учител по турски език от Провадия, дава друго тълкование. Според него Пирваади означава „гробове на мъдреци край реката”. Той има предвид, че в града е имало 27 тюрбета / гробници/.

От горните названия през втората половина на ХVІ век постепенно се оформя съвременното име Провадия. За първи път то се среща в завещанието на дубровнишкия търговец Марко Веселич / 1575/, а малко по-късно – в бележките на католическия свещеник Йероним /1581 / и в писмо на дубровнишкия търговец Павел Джорджич / 1595/.

И днес населението на Провадия разказва легенда, според която на платата източно и западно от града някога са живели двама братя-овчари, с които живеела една жена. Из дефилето се чували викове: „Бате-е-е, проводия-я-я, проводия-я-я!”. Така според народната памет градът в пролома получава сегашното си име. Разбира се, това е само един мит.

По време на османското владичество името на Провадия се среща в множество варианти на основната форма Проват. Французите го назовават Провади, Правади, Провада. Англичаните също го наричат Провади, Проват или Провато. Дубровчанинът Георг Рагузиум / 1598/ използва името Прогирх. Западният хронист Леонклавиус, който през 1595 г. компилира стари османски извори, пише названието Пирауада. Арменецът Симеон Лехаци, който посещава града през 1608 г. го нарича Бравада. През ХІХ век турците използват названията Провад, Провадъ, Провадие, а българите – Провадия. Дори през първите две десетилетия на ХХ век в научни публикации, пощенски картички и печати името Провадия продължава да се среща.

С други думи – налице е богато разнообразие от стари имена и техни разновидности, но вече повече от 4 столетия името Провадия се утвърждава и възприема от всички.

Две години след нашите публикации вече официално;

Град на 7500 години до Провадия
Oще за Провадия

"В разкритите 18 гроба са открити 20 скелета, тъй като в един от тях има три. Гробовете са от края на каменно-медната епоха, края на късния Халколит. Това е около 4300-4200 години преди Христа и е последната фаза на развитието на живота в градския център на Провадия-Солницата. „Проф. Максуини каза, че вижда много интересни варианти на погребване, скелети, които показват особено отношение към трупа”, каза проф. Васил Николов. В един от гробовете е бил положен половин труп. Тялото е срязано на две над таза. Горната част е положена с всички почести. Човекът е имал висок престиж. Над черепа е открита медна двуспирална игла – игла, която отгоре се разклонява с две спирали. Това е белег на много висок престиж. По това време мъжете, които са били свързани с култа на Богинята-майка и са били нейни жреци, задължително са носели кок и именно тази двуспирална игла е крепяла кока. В гроба са открити и няколко керамични съда, които са били положени до скелета в гробната яма. Гръдният кош е бил разцепен по дължина. Дясната ръка е била отрязана и е сложена вътре в гръдния кош, а лявата ръка е била свита така, че в частта от лакътя до пръстите също е сложена вътре в гръдния кош. Разкрит е един вторичен гроб. В него е погребан човек с висок социален статус. Той е погребан, а след това са ексхумирани скелетните останки, керамични съдове, една медна двуспирална игла. Едрите кости и черепът, медната игла, макар и натрошени керамичните съдове, всичко е препогребано в нова гробна яма. Точно в средата на челото, високо над носа, има кръгла дупка, получена от медна брадва, която от едната страна е като шило, а от другата страна е като брадва. Той един път е ударен с острата част и е направена дупка, а след това втори път между носа и дупката – точно по линията на носа и челото е ударен с брадвата и челото е разцепено. Между тези двата гроба е открит и един на една много възрастна за времето си жена – на възраст между 50-60 години, което се е случвало много рядко, посочи проф. Николов. Открит е гроб, в който главата на мъртвия, който е мъж, е покрита с голяма керамична паница, а в таза има забита една кост. Открит е и един троен гроб на майка – около 30-годишна, много едра жена, с две деца. Тя е положена надясно с леко свити крака. Главата й лежи на един голям камък. На краката й е сложено едно починало дете, а другото дете е зад гърба й. Децата са на възраст четири-пет години. Проучването на некропола не е довършено. Почти всеки от гробовете на некропола е с някакви особености. Ние работим на 400 кв. метра, а некрополът е 5 декара и е на много дълбоко, каза още проф. Васил Николов. ....
Екипът на Николов и тази година е работил на обекта почти два месеца. След откритията през миналата година, свързани с укрепителната система на селището и с обредния център, през тази година усилията на археолозите са били съсредоточени върху некропола в близост до селището, както и върху самото селище. Става дума за най-стария в Европа солодобивен център от VI и V хилядолетие пр. Хр. Началото му е около 5500 години преди Христа, както показват радиовъглеродните дати. Производството на сол е това, което е създало този комплекс и го прави толкова силен. Производството на сол е това, което е в основата на световноизвестния Варненски златен некропол, който е от същото време и богатството, на който е резултат на търговията със сол на дълги разстояния, каза проф. Николов. Няма данни за друг, по-ранен праисторически град в Европа. Селището възниква в средата на VI хилядолетие пр. Хр. с производството на сол вътре в селището. По-късно производството е изнесено извън селището, а самото селище вече е застроено предимно с двуетажни къщи и е оградено с каменна стена. Първата каменна стена, която е създадена някъде около 4700 г. пр. Хр., е дебела около 2 – 2,1 м и е била висока над 3 м. Съвременният човек си представя такива стени за Античността и Средновековието, но в случая става дума за V хилядолетие пр. Хр., за една възраст от 6700 г. – нещо, което е невероятно дори и за специалистите. По-късно тази стена е била разрушена най-вероятно от земетресение. Североизточна България е земетръсен район. Имало е изследвания на геофизици, които смятат, че двата центъра – Вранча в Румъния и Шабла, Калиакра, са причината за тези разрушения. Ако първата стена е създадена около 4700 г. пр. Хр., втората е създадена около 4500 г. пр. Хр. Тя също е каменна и е малко по-дебела. От това, което е установено в тези части, тя има дебелина около 2,4 м и също е висока над 3 м. Разрушени части от нея са запазени в културния пласт. Тя частично се застъпва с първата укрепителна система. Диаметрите на тези укрепления са от порядъка на 80-90 метра. Това са първите две каменни укрепителни системи. Те са най-ранните в Европа. Третата вече е изключително масивна. Тя обхваща цялото селище и има диаметър около 105-110 м. Тъй като в културния пласт на селището, в останките на селището, се е натрупала една селищна могила вече, тя е един нисък пресечен конус, стените на този нисък пресечен конус са били подравнени и са облечени с кожух от едри камъни. На периферията на селището, на периферията на този пресечен конус е била изградена стена от много големи камъни. Невероятно е, че всички те са качени горе. Явно при следващото земетресение те са съборени, част от тях са по склона или под стената и сега ги откриваме на периферията на селището. Тази стена пак е била много висока – поне 3 м. Три последователни укрепителни системи заграждат това селище, каза още проф. Васил Николов."