Епизод с албума си "Народът на Дуло"

[Йордан_13]

Новия албум на Епизод излезе и помете дългогодишната паяжина на твърдата българска рок сцена. Албумът е в духа на традициите на групата, но този път много по разчупен с отмахващи главите рифове и болкоуспокояващи балади, гост певци, текстове от чужди и наши автори, като от нашите най-добре откроени са Вазов и Яворов. С текстове се е включил и ираноида Александър Александров. "Крофарт", но в текстовете му няма ираноидни изцепки - става. Той беше автор на 1-2 нелоши книги за звездната вяра на българина, но след това съвсем загази с ираноидния модернизъм в новата българска историческа наука.

Какво да ви кажа още за албума? Сякаш в него е събрано, всичко добро, което българските рок групи са творили в близките 20-25 години, но без еврейски интерпретации, които окепазиха иначе великолепния албум "Нашите корени". Уникално са подбрани стиховете на Вазов и Яворов и великолепно аранжирани откъм музика и изпълнение, за да се покаже, че същите проблеми, които имаме днес, са стояли пред нас и тогава в зората на възроденото Трето българско царство.
Текстовете на Александър Александров, не са лоши. Текста на "Народа на Дуло" е също писан от него. Личи си, че човека е художник, както рисува, така и пише, но можеше да се постарае малко при идейната концепция, която леко се размива при описателната живопис.
Добро попадение е "Неспокойни дни", която отново мисля, че е по негов текст.
За мене фаворит си остава "Нивата" на Иван Вазов. Уникална песен с уникален текст.

[Йордан_13]

НИВАТА
Иван Вазов

Морен орач на нивата сееше,
сееше в ровки бразди.
Кървава пот от чело се лееше
и по космати гърди.

Гледах го как хвърляше семето –
чисти и здрави зърна.
Нивата сей, днес му е времето.
Хвърляй добри семена!

Земеделецо сей!
Хвърляй добри семена!
Земеделецо сей!
Чисти и здрави зърна.
Земеделецо сей!
Бог ще труда надари.
Земеделецо сей!
Бодро засявай, ори!
Земеделецо сей!

Зная сеячи и други във нивата,
в другата нива у нас.
Там ще поникне трънакът, копривата,
не позлатеният клас.

Гнило е семето в почвата плодата,
дето го пръскат едни.
Духове грозни ще никнат на нивата –
духове грозни и зли.

Хранят с отрова това поколение,
с пошлост, омраза, лъжи.
Бъдеще трудно ще жънем в смущение –
Жънем го вече, нали?

Земеделецо сей!
Хвърляй добри семена!
Земеделецо сей!
Чисти и здрави зърна.

МОЛИТВА
Иван Вазов

Тебе, Боже, аз се моля,
Теб изливам си сърце,
Тебе, по чиято светла воля
дишам, страдам под небе,

Тебе, кой живот ми даде
и в мен разума запали
и в душата ми любов създаде
за мечти и идеали.

Дай ми Ти мощ на мойта слабост
в тежък час на изпитание.
дай ми Ти нужната ми храброст
в миговете на страдание.

Изпрати ми силна вяра
на сърцето ми сега,
та на кръста, Боже, под товара
малодушно да не мра.

Мъжки сили да не свършат
в боя тежък със врага,
в който се криле на две прекършват
волята и гордостта.

Не оставяй срамно мене, Боже,
да пропадна в боя лют със злото
и съмнение мрачно да ме сгази
в Теб, във правдата, в доброто.

Тебе, Боже,
аз се моля,
дай ми, Боже,
дай ми сила.
Не оставяй,
мене, Боже,
да пропадна
в боя тежък.

САТАНИ
Иван Вазов

Ти решиш ли да летиш
и се вдигнеш смело от прахта,
някъде напред вървиш,
следваш бодро своята мечта.

И тогава недоволни,
разярени, с яд свиреп,
всичките инстинкти долни
ще възстанат право срещу теб

Сатани!
Гордият орел гони небеса.
Сатани!
Жалката свиня тича във калта.
Сатани!

И омразната лъжа,
черна злоба, завист и вражди
как ще кипнат на часа
яростно във не едни гърди.

Искат да си роб безбожен,
искат да си доста сляп –
като червея нищожен
и дори като мухата слаб.

Сатани!
Гордият орел гони небеса.
Сатани!
Славеят напет търси пролетта.
Сатани!
Бухалът пернат бяга в тъмнина.
Сатани!
Жалката свиня тича във калта.
Сатани!


ОТНОВО С МЕН
Пейо Яворов
(по стихотворението „Песен на песента ми”)

Най-накрая ти се връщаш, блуднице несретна,
с наведена глава.
Ти след тебе не поглеждай с уплах и тревога –
аз всичко знам.

Но знай и ти – умряха там
подире ти и Дявола, и Бога.

Ти се връщаш уморена, излъгана, сломена,
прегърбена от срам.
Дебнах те като разбойник – с душа изпепелена,
безсилен и ревнив.

Сред пламъци и адски дим
Ний двама с теб ще изгорим.

Ти се върна – празник ми е, душата ми прелива
от спомени и плам.
С теб ще полетим отново в покоите красиви
на приказния храм.

Добре дошла, ти, дух небесен!
Очаквах те, теб, моя песен!


НЕСПОКОЙНИ ДНИ
Александър Алексиев – Хофарт

Вятър луд кръстосва пътя ми пак
в неспокойни дни от моя свят.
Има нещо странно в тях, миг тревога или страх,
превзели моята вина.

С необязден порив, с бяла душа,
разпознавам времето в прахта
върху часовник остарял, в някаква епоха спрял,
като осъдена мечта.

Хора в кръга затворен,
в страшната хипноза между „не” и „да”.
Свят търся променен,
в себе си отрекъл безразличния ден.

Чакайте! За миг спрете поне, времето да съберем!
Чакайте! Там има светлина. Можем да я изведем!

В театър от безвремие и морал,
в грехове и догми оглупял,
двойният стандарт за власт плете въже за всички нас,
там вързан здраво е духа.

С мълния и вятър ще известя
полета на дръзката мечта,
да възкръсне моят ден, ще възкръсне моят ден,
захвърлил камък по смъртта.

Хора в кръга затворен,
в страшната хипноза между „не” и „да”.
Свят търся променен,
в себе си отрекъл безразличния ден.

Чакайте! За миг спрете поне, времето да съберем!
Чакайте! Там има светлина. Можем да я изведем!



НАРОДЪТ НА ДУЛО
Александър Алексиев – Хофарт

Над прегъбения свят денят догаря уморен.
Мрак подгонил е нататък светлината.
Натежало от безброй звезди, небето се навежда над земята.
В тъмната утроба втурва се съдба – в едно небе и земя.

Константинополският трон настръхнал е от нов кошмар –
враг прекрачил императорската воля.
Правото да бъде най-велик някакъв суров народ оспорил.
Сляпата омраза търсела вина, предизвестила война.

Ромеи, готи и алани, хуни, тюрки и славяни знаят коренът на Дуло.
Ромеи, готи и алани, хуни, тюрки и славяни знаят кой е Аспарух.

Един народ съдбата изковава.
Българите – в меча се кълнат
от стремето на своята държава
те – народът на Кубрат.

Над прекършения гняв танц извивала Смъртта.
Срам споходил императорската слава.
Българската воля взела връх над ромейските войски и трона.
Омразата разбила се в духа – като вълна във скала.

Разумът, прогонен под старата корона, скитал вън с венец от тръни.
Скиптърът имперски за разплата призвал и Бог и Сатаната.

Ромеи, готи и алани, хуни, тюрки и славяни знаят коренът на Дуло.
Ромеи, готи и алани, хуни, тюрки и славяни знаят кой е Аспарух.

Един народ съдбата изковава.
Българите – в меча се кълнат
от стремето на своята държава
те – народът на Кубрат.

И тоз народ прегънал е Земята,
от Слънцето орисана по дух
за зидовете тежки на България,
посяти от духа на Аспарух.

[Йордан_13]

"Сатани"- Епизод


Нивата - Епизод
и т.н. в You Tube