|
Форум -> Соросиада-кой е Сорос
| |
  |
 Соросиада-кой е Сорос, и какво върши у нас и по света
| Запознат |
|
Отдаден
Група: Участници
Съобщения: 1 759
Участник # 169
Дата на регистрация: 3-November 05
|
|
|
|
| Йордан_13 |
|
Админ
Група: Админ
Съобщения: 16 065
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06
|
Много е добро предаването, сега му обърнах внимание.
Само не ми е ясна тая стратегия на Хайтов, да се надява, че Виденов ще успее да се справи с Шорош. За да се справиш с еврейския милиардер спекулант, трябва да си държавник от много голяма величина, защото след като предизвикаш ламята, трябва да можеш и да я победиш. Иначе, ще те погълне. Както и стана.
Хайтов чрез професор Чавдар Добрев предлага на Виденов, да спре финансирането на Отровено общество в размер на 42 млн и 100 хиляди лева, защото е крайно ненормално, българската държава да финансира фондацията на един доказан чифут и човекомразец.
Не е трябвало веднага това да става, а първом е трябвало да се прережат лостовете и ликвидират хората, които служат на Шорош в България, за да не се получат събитията, които го свалиха от власт. Евреите са майстори в свалянето от власт на неудобни правителства. Това в България става още по лесно с идиотския мат'рял произведен при комунизма, който няма други ценности, освен лапачката, парите и това да предадеш другарчето си, защото ДС, направи това нещо добродетел.
Този Фъртунов, малко комунист, ми се чини във възгледите си, иначе предаването му никак не е лошо. България трябва да се върне, задължително в годините преди 1944 г., защото, ако годините, в които държавата е процъфтявала, не ти послужат като пример за бъдещ просперитет, то кои точно години от нейната история, ще са ти пример?
А Фъртуна?
|
|
|
| anti666 |
|
|
Една чудесна статия на Живко Живков за ролята на НПО-тата, "усвояващи" пари на чужди разузнавателни централи. Създадени с една единствена цел, унищожаване на българската Държавност. При всяка една силна държава, подобни организации биха затворени моментално, банковите им сметки блокирани, а организаторите им разследвани за антидържавна дейност и шпионаж. Преди няколко години, Шорошовото "Отровено общество" беше позорно изгонено от Русия.
| QUOTE | В началото бе… Джордж Шорош.
В началото на 2009 година Мирена Ботева, ръководител на правителствена програма за укрепване на нестопанските организации съобщава в Добрич следното:
„От общо 24 000 НПО регистрирани на територията на България, някаква дейност развиват едва 2500“.“
По-късно става ясно, че огромна част от последните 2500 функционират само на книга – тоест поддържат регистрацията си.
Става ясно и друго – залязващата тройна коалиция се е опитвала да компенсира управленски липси чрез включването на т.н. неправителствен сектор. Този опит се е финансирал, по думите на самата Мирена Ботева, от правителствената програма „Административен капацитет“.
Тези привидно скучни факти повдигат завесата пред редица любитни въпроси и изводи.
Излиза, че докато сме градили демокрацията, в България са се пръквали 1200 НПО средно, годишно.
Бойците от тихия фронт на прехода са създавали, на ползу роду, ежедневно до 4 броя такива – фондацийки, граждански сдружения, институти и „отворени“ към нестопанската цел структури.
До 4 броя на ден, в продължение на 20 години.
Ако следваме известната проповед, че именно тези структури гарантират нашето светло бъдеще, би трябвало къмто днешна дата да се къпем в гражданско общество и демокрация.
Вместо това близо милион и половина от обикновените обитатели на това „гражданско общество“ не само не се къпят в демокрация, ами нямат достъп до топла вода . Визирам главно ромите, но и част от основното население, което не успява да си плати парното и тока.
Споменах ромите във връзка с фамозната „Декада на ромското включване“, която изгря на хоризонта по времето на Негово Величество. И във връзка с която бяха създадени нови над 200 броя НПО, които да работят по въпроса, усвоявайки средствата. Последното те извършиха успешно, отчитайки се където трябва.
И днес работата продължава. На терени, по които кметове и държава не са изпълнили елементарните си задължения. Като в Сливен например. Там, бившия приятел на премиера, Йордан Лечков, няколко години се тупа в гърдите, пък не е закарал вода до циганските къщи. Да не говорим за канализация. Ясно е ,че предвид сложния статус на Лечков в момента, вода няма да бъде прекарана скоро. Но будни НПО са запретнали ръкави и срещу скромната сума от близо 16 000 евро ще навлязат дълбоко във философските въпроси на водопровода чрез проект със заглавие: Методи за ефективно разрешаване на дискриминационни практики при предоставяне на услугата „питейно-битово водоснабдяване“ в област Сливен. /Бенефициенти: Сдружение „Обществен барометър“ и Гражданска инициатива „Справедливост“/
По този повод бих искал да уверя господата от Фонда за подкрепа на НПО, че ако дадат тези 16 хил. евро на една циганска бригада, ромите от Сливен ще си докарат вода ако трябва от Сливенските бани, без да се задълбочават в проблематиката на дискриминационните практики.
Но явно проблемът не е водата, а дискриминацията, която трябва да бъде анализирана, пък анализите – изпратени по предназначение.
Необятната и тъмна Индия на българските НПО практики се състои от хиляди такива уж дребни случаи, зад които стоят уж дребни пари. Но тъй като те са много, цялата работа започва да прилича на множествена склероза. Това е истинската диагноза за неадекватното състояние на вцепененото гражданско общество в България.
Тези, които плачат по медиите, че нямаме гражданско общество, са в дълбоко заблуждение. Имаме си отдавна. То е структурирано и назначено малко преди синьо-червения изгрев на демокрацията.
А библията на българския преход говори така:
В началото бе… Джордж Сорос.
И неговата фондация „Отворено общество“. Която работи в десетки страни по света, а особено активно в страните с преход. И както навсякъде, така и у нас, тази фондация отначало е филантропска, а после внезапно се превръща в институт „Отворено общество“. Спецификата на института е, че той не просто финансира, а дефинира собствени задачи и следи зорко за тяхното изпълнение. Това е доста далеч от филантропията, ако ме разбирате правилно.
Аз не съм привърженик на конспиративните теории, но няма как да не спомена, че „Отворено общество“ е най-голямата ковачница на кадри в периода на прехода. Тук ще посоча емблематични фигури от днешния български истаблишмънт, чиито бивши позиции и настоящ статус не са тайна за никого. От масовата приватизация, през управлението на милионни бизнеси и медийни структури – навсякъде ще видите онези симпатични сиви охлювчета от емблемата на „Отворено общество“:
- Иво Прокопиев и кръга „Капитал“,
- Огнян Шентов с Центъра за изследване на демокрацията /ЦИД/ , и нейното налагане чрез VOA /Гласът на Америка/,
- Красен Станчев заедно с Института за пазарна икономика,
- Георги Прохаски, бивш шеф на „Отворено общество“ и сегашен шеф на УС на СИБАНК,
- Светослав Божилов, съакционер на Цветелина Бориславова в същата банка, същия който пусна RE.tv преди последните избори, за да я спре веднага след заслужената победа…
Списъкът е много дълъг и завършва с мрачната спекулация, че самият Бойко Борисов е проект на Джордж Сорос.
Което на по-уравновесените хора им идва малко в повече, може би.
За тяхно успокоение ще съобщя, че „соровците“ в България не са някаква демонична секта илюминати. В по-голямата си част те са бивши комсомолци, кадри на АОНСУ и деца на известни в близкото минало наши другари – членове на Централни и градски комитети, шефове на резиденции и ловни стопанства. Там случайни хора няма. Ето защо в България преходът протече и протича твърде дълго и нежно.Сякаш е на виагра.
Сътресенията, които Лех Валенса донесе на Полша, у нас все още минават по терлици, тъй като Огнян Шентов все още изследва демокрацията. Окончателното й въвеждане вероятно предстои в обозримото бъдеще, при окончателното разгръщане способностите на вицепремиера Цветанов.
Другата характерна черта на нашите НПО е безкрайното философстване по темите „невидимата ръка“ на пазара и дългата ръка на Москва. Хора като Огнян Минчев, проф. Евгений Дайнов и други, изпадат в тежки душевно-политически кризи, колчем дочуят популярната вече и в Европа частушка „Кремъл&Газпром – Forever“.
Основната задача на тези активисти е да повтарят ежедневно по телевизиите колко силно сме зависими от Русия. Тъй че всички – аз, вие, вуйчо ми от Ямбол, Сульо, че и Пульо – да получим комплекс за малоценност и в резултат – да оценим по достойнство ролята на новия Голям брат.
Те не се усещат, че на младите хора въобще не им пука за дългата ръка на Москва. Както, впрочем, и на г-жа Ангела Меркел, която очаква с необяснимо спокойствие Северен поток да се забие като кагебистки меч в сърцето на родната й Германия. За ужас на г-н Минчев.
Следващата група от „Списъка на Сорос“ е набор от личности, които разсъждават на глас, а всъщност поучават обществото, по темата: „Невидимата ръка на пазара като универсален пенкилер за българската икономика“.
Тук се открояват патриарси на прехода като Филип Димитров /Да хвърлим всичко в ръцете на пазара!/, Александър Божков /лека му пръст/, както и изявени новобранци като Георги Ангелов, ст.икономист в „Отворено общество“ и Лъчезар Богданов, анализатор в „Индъстри уоч“.
Когато през юни-юли 2007 година нашенските тарикати от „национално-отговорния бизнес“ дружно вдигнаха с 200% цените на основните хранителни продукти, г-н Богданов обясняваше по БНТ , че това явление било естествено и здравословно за икономиката. Две седмици по-късно същият активист изплака по Дарик радио: „В търговията с някои основни продукти в България има престъпен фактор и определени хора се отпитват с престъпни методи да монополизират и на практика да контролират цели бизнеси. Целта им тази година е определени продукти да стоят на максимално високи цени.”
От което стана ясно, че г-н Богданов все пак е разбрал къде е ключа от чекмеджето. Каква ли покруса е изпитал младият мъж, проумявайки, че цените в България се контролират от една шайка тарикати, а не от „невидимата ръка на пазара“, както ни учи първоучителя Адам Смит.
Време е да произнесем стандартната фраза от сериалите: „Ние живеем в свободна страна“. Всеки има право да изразява своите възгледи.
Иначе казано – бившите комсомолци и те са хора, а децата на другарите и те са деца. След като искат да си играят с опасната играчка НПО и гражданското общество – нека си поиграят. Вижда се, че за някои от тях играта е полезна.
От невинни манипулатори на общественото мнение, те са прескочили бързо пуберитета и са разцъфнали в приятни момчета и момичета на повикване.
Както в случая със затварянето на безмитните магазини у нас, чиито идеологически модел беше изработен в Центъра за изследване на демокрацията/ЦИД/.
Няколко месеца преди да бъдат отнети лицензите им на 09.07. 2008 г., към безмитните оператори бе насочена безмилостна медийна кампания вътре в страната. Върху тях бе прехвърлена цялата вина за митническата контрабанда и сивия сектор в търговията и икономиката. В хода на кампанията у нас, и чрез лобиране в ЕК, се създаде впечатлението, че именно те са в основата на така наречените „дни на вдигнатите бариери“.
През 2008 г. не стана ясно какво общо имат изследванията на демокрацията с безмитната и ритейл търговия по границите. Затова пък тия дни си изяснихме, че контрабандата на цигари върви към 50%.
Със затварянето на безмитната търговия правителството на Станишев преследваше най-малко две цели – първо да успокои партньорите от ЕК, заявявайки, че е премахнат основния виновник за контрабандата и организираната престъпност. А втората , но всъщност първа цел – да бъдат оставени на спокойствие Пилето, Цайса, Дебелия и други спонсори, предвид наближащите избори. Но в крайна сметка не стана ясно – Станишев ли е извикал Шентов /ЦИД/, за да му изготви правилния доклад, или Шентов е отишъл при Сергей с тази идея, идваща от едни задгранични приятели на ЦИД.
Друга странна акция на елитна НПО бе проведена в навечерието на последните парламентарни избори.
Институтът за пазарна икономика /ИПИ/ внезапно огласи доклад с парадоксалното заглавие: „Субсидии и данъчни облекчения ощетяват родното земеделие“. Няма да се впускам в спор по темата как, аджеба, субсидите те ощетяват, докато те подпомагат. Специалистите от ИПИ са изградили стройна теория по въпроса, която завършва с рецепта от един стар учебник по либерална икономика: спирай парите на земеделието, пазарът ще го оправи от самосебе си. С онази, невидимата ръка.
Само си представете какво би станало, ако новото правителство се бе вслушало в този съвет. Ако десетките хиляди бедни хора от смесените райони бяха останали без тези субсидии. И къде щеше да бъде рейтинга на г-н Доган къмто днешна дата.
В най-острите дни на кризата, когато министър Дянков се бе объркал до степен всяка седмица да събира „тричленката“, „третият сектор“ отново излезе като въшка на чело, подкрепяйки идеята за немедлена приватизация на последните останали миноритарни дялове на държавата в структуроопределящите отрасли.
Думата „миноритарни“ звучи доста миниатюрно, но всъщност иде реч за: „дялове от „Булгартрансгаз“, АЕЦ „Козлодуй“, НЕК, „Булгаргаз“, „Електроенергиен системен оператор“, ТЕЦ „Марица-изток 2″, електроразпределителни дружества.“/Цитат от предложението до премиера Борисов/.
Експертите от неправителствения сектор безкористно подкрепиха това начинание на едрия бизнес. Без да правят сондажи сред населението – дали желае да бъде приватизирана общонародната собственост на Козлодуй и Марица-изток, които десетилетия наред работят безропотно и безаварийно, давайки най-евтиния ток за същото това население. И дума не стана за някакво допитване, недай боже референдум, понятия, които рицарите на гражданското общество смело размахват по некои други въпроси.
Въпросът беше решен в кулоарите на „Шератън“, а още на следващия ден „неправителствените експерти“ излязоха по телевизията и разказаха как тази цялата приватизация ще осигури около 500 млн. лева на бюджета.
Демек 250 млн. евро. И тъй като става дума за минимум пет големи структуроопределящи предприятия и дялове в три ЕРП, сметката показва, че едрия бизнес няма намерение да се бръкне много-много. Явно тази е сумата, подсказана на посредниците в кулоарите на „Шератън“. Заедно с условието приватизацията да се извърши през БФБ. А защо не през Нюйоркската фондова борса, би попитал някои лаик като мен. Все пак, продаваме атомни реактори и огромни енергийни комплекси, а не фабрика за консерви. Или да си оттегля въпроса?
И какви са тези експерти-оракули, които така точно, бързичко и предварително определят цената? Нали борсата е борса, за да бъде инструмент за открито наддаване между всички възможни кандидати. С цел да се постигне максималната цена. Или и тези въпроси да оттегля?
Силно се надявам поне част от разсъжденията тук да попаднат в полезрението на вицепремиера, който отговаря за проверките в национален мащаб. Ясно съзнавам, че не му е до тъмната Индия на нашенските НПО. След „Галеристите“, неговото внимание вероятно ще се насочи към виолончелистите, а после към лютиерите като потенциални перачи на пари.
Но ако му остане време, нека хвърли едно око и върху сложния крос-курс на вътрешни, външни и взаимни спонсорства в тази сфера. Тъй като въпросът тук въобще не опира само до парите.
Въпросът звучи така: Що е туй гражданско общество и има ли то почва у нас?
Живко Живков |
|
|
|
Абонирай се за тази тема
Получавай известие по email всеки път, когато някой публикува съобщение в тази тема, докато те няма.
Абонирай се за форума
Получавай известие по email всеки път, когато някой публикува нова тема в този форум, докато те няма.
Свали / Принтирай темата
Свали си темата в различни формати или виж версия, подходяща за принтиране.
|
Помощ
Участници
Календар
