Лаут тепе, гр. Пловдив

[Йордан_13]

=======================================================
1. В югоизточните покрайнини на гр. Пловдив, между ж.к. “Тракия” и ж.п. линията за Бургас, е разположено Лаут тепе. Малкото и невзрачно възвишение е изградено от андезити, които са малко по-стари от сиенитите от другите тепета, но са резултат от проявите на вулканската дейност през Ларамийската фаза. Със състава си то доказва, че част от магмата в един по-ранен геоложки момент все пак е достигнала до повърхността и се е изляла като лава, от която са се образували андезитите. Лаут тепе дава основание да се твърди, че и в района на Пловдив, както в цялото Средногорие, преди около 70 милиона години е имало активна вулканска дейност.
2. Най-късно е открито праисторическото селище, което се намира в ЖК "Тракия", източно от гарата и вдясно от ЖП линията за Стара Загора. То е разположено върху източния скат на естественото възвишение Лаута, където през 1986 г. бяха намерени горели стенни мазилки от жилища и различни находки от бронзовата, старожелязната епоха и по-късно време.

===================================================================

Това са научните съобщения за това невзрачно, на пръв поглед, но велико място. Като ученик често спортувахме, бягайки, покрай реката, ( превърната в канал), която тече покрай него. Тогава дори не сме подозирали, върху какво стъпваме. В днешно време, съобщение за него, прочетохме в в книгата на Никола Гигов “Орфей и Азбуката” и това ни накара да му обърнем внимание: “Лаут тепе е било на 4 км (до сегашното летище). То е било за състезания по лютня и песни”. И отидохме да чуем песните. Оказа се, че музиката им идва от дълбините на праисторията и се разстила чак до днешните времена. Лаут тепе ни изненада изключително приятно. В неясно от кого направен правоъгълен изкоп дълъг поне 200 метра и дълбок метър, метър и половина (правен е с багер) в южна посока от тепето, ние намерихме останки от кремъчни остриета, които ни отведоха директно в праисторията, най-различна керамика от “тракийския” и периодът на римското робство (нека вече така го наричаме), останки от жилища и безразборно изринати останки от керамични плочи (подови или покривни- керемиди), което говори, че както днес град Пловдив е разположен около тепетата, така и тук е съществувало голямо селище, което е обхващало, обаче вече, предполагаемо периодът на палеолита (сигурен съм, че ще излязът данни и за това), ранния неолит, та чак до времето на античността и римското робство, от които в източна, югоизточна посока са виждат останки от основи на храм или някаква друга постройка, а в средата – останки от съоръжение, което много прилича на сводеста “гробница” от римско време. Това нещо, се намира точно в средата на предполагаемата култова постройка, което ме наведе на евентуални мисли и за хероон, но това сега е трудно да се докаже, защото съоръжението, може и да не е гробница, макар, че подобни нему, науката ги констатира като такива. На Йорданов ден (06.12.2011 г.) намерих керамичен диск с отвор в центъра и керамика, чиито аналогии директно ме изстреляха към намереното наскоро в село Оходен, Врачанско, Северозападна България, съобщено в пресата като “Откриха най-стария храм на Слънцето”. Позволете ми да се усъмня в това... !
Дали “най-стария храм на Слънцето” е в Оходен, едни сериозни разкопки на Лаут тепе, ще докажат това. Но прякото съответствие на керамиката и керамичния диск, последно намерени на Лаут тепе с тези от Оходен, както и с керамичния диск, от Безименния град, край село Добринище, Банско, идва да покаже, че по цялата територия на България, а вероятно и на Балканите, праисторическата култура е била еднородна и самородна и е възникнала едновременно със своите самобитни повтарящи се белези, както в планинските райони, така и по низините. Наличието на неолитни селища в Източните и Западните Родопи, в Северозападна и Североизточна България не само потвърждава това, но и показва, че твърдението за възникването на праисторическата култура първом в поречието на басейна на река Марица и последващо разпространение в планинските райони, не е вече валидно. Праисторически селища са възниквали, там където “условията” са позволявали. Дори може да се допусне хипотеза, че те първом са възниквали в планинските райони и след това са населявали долините, като там са преживявали своя небивал подем и апогей, но това трябва да се докаже. Факт е, обаче, че Лаут тепе се оформя като неповторим и мощен духовно-културен център, чиято роля за формирането на древния Пловдив досега е грубо неглижирана. Предполагам, че именно от него идва единия лъч, поставил началото на селището на Небет тепе – Златният град. Втория лъч идва от живеещите от другата страна на реката (Кършияка) жители, позиционирани в селищните могили край самата река, и днешните кв. “Север” и кв. Филипово. Затова в центъра на есхарата от Небет тепе са преплетени два лабриса, като символ на обединението и новото начало. Единия лабрис, принадлежи на Лаут тепе. Неговия лъч, най-вероятно поражда селището Ясъ тепе, край стадион Локомотив и парк “Лаута” и селището в кв. “Каменица”, което днес се намира под основите на училището “Васил Левски” и построените зад него нови кооперации.
Другото е, което трябва да отбележим, за Лаут тепе е намерения там по думите на шефа на Пловдивския музей каменен саркофаг, който днес е сложен пред градинката на музея. Изобразеното на него, директно ни отвежда към Странджа и изложеното в музея в Малко Търново. Какво е, ще разберете сами.
Искам на изпроводяк да се спра на името “Лаут”, “Лаута”. Според официалната версия името на квартала е дадено от известната пловдивска фамилия Лаутлиеви, които били наследници на богатия Лаут бей, чийто собственост била земята. Може и да е така, макар, че навика имената на всички култови места в Пловдив да се извеждат от турския език е доста по-вонлив от поднасянето на ибрика под задника на Султана. Затова аз пък мисля, отново да се обърна към любимата ми Ирландия. Там пък имало едно графство, което се казва “графство Лаут”. Може и да е случайно съвпадение. Нищо и никакво графство, но пък два от градовете му се казват Арди ( Арда) и Дроида. Много интересни имена. Може би някой от вас, ще събуди творчески си дух, за да изпътешества във времето, и да види дали това малко парче земя на един далечен остров няма ли да ни изненада с нещо мило и родно. Аз ще го чакам на Лаут тепе в Пловдив, заслушан в надсвирването на древните орфеони.


==================================================


Лаут тепе, залеза на Слънцето на 06.12.2011 г, наблюдавана от самата могилка, където са основите на "храма". Вероятно има връзка между двете неща.













Лаут тепе и по-малката могилка зад него, където се намират въпросните вероятни основи на храм и "гробница"





Лаут тепе през лятото.



Основи в подножието на могилката



Y? Кой знае;)))

[Йордан_13]

Това са остатъците от античния или римски период

[Йордан_13]

Вижда се, че върху мазилката е имало някакво оцветяване, била я боядисвана, а може да е имало и някакви изображения

[Йордан_13]

Имала е перфектна мазилка, тук се вижда, как е градено това нещо



Тук е доста повече разрушена.



Ето това засводяване, което виждаме и в тази скална гробница от село Равен, Момчилградско, Източни Родопи. Вероятно това е прототипа на по-късните модели.



Ясна ви е аналогията с този от музея в Малко труново, но тук лиспва заклинателно-защитния знак на ръцете и посоката на копието и щита е обърната.

[Йордан_13]

От музея в Малко Търново



Керамичния диск от Лаут тепе





От другата страна

[Йордан_13]

Керамичен диск, без отвор в центъра от Безименния град, край село Добринище, Банско



От другата страна.





Керамичния диск от село Оходен, Врачанско.



Недейте се изненадва, това са предметите, открити в Камерата на Царя в Голямата пирамида край Гиза, Египет. Освен, че виждаме тези два символа на Лаут тепе, мисля, че те присъстват и във Варна.



Керамика от Лаут тепе, сходна с тази от Оходен.





Оходенските артефакти





Парчета от кремъчни остриета от Лаут тепе.

[Йордан_13]

Това парче керамика, няма да коментирам, коментарите оставям на вас. Доста се е поизтрило, но все пак









Графика



Едно от уникалните парчета керамика. Спираловидния орнамент е направен от черупката на охлюв, чрез врязване в суровата глина. Черупката е използвана като модел, като матрица. Получила се е перфектна спирала. Много съдържателна творческа хрумка и кодирана творческа идея има в това.





Езичеста дръжка от желязната епоха




Други дръжки, вероятно от античния и римския периоди

[Йордан_13]

Отпечатъци от пръсти върху керемида или глинена подова плочка

[Йордан_13]

Релефна глава на риба върху керамична керемида или плочка, вероятно от римския период.



http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...cs/P3080072.JPG

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...cs/P3080073.JPG

[Йордан_13]

Да бе, да, "откриха";))) Категорично оспорваме, това тяхно "откритие". Ето, преди 8 години сме го публикували "откритието"
( http://www.voininatangra.org/modules/ipboard/index.php… ) с 2600 прочита;))) При все, снимките са изфирясали, защото са от моят албум във Фейса, там сме упоменали, че селището и светилището е регистрирано през 1986 г.
Алармирахме Кисьов при една от разкопките на строителите там, които извадиха керамика от бронза, както и керемиди и тухли от античността/римският период, но реакцията му бе повече от незаинтересована. "Знаем за него, знаем, но, трябва сигнал, за да има спасителни разкопки, иначе немаме пари..." Такаааа....
Тази ранна пролет, пак се върнах там;))) Много благодатно беше;))) Първом установих, че селището е било разположено от двете страни на реката и около могилата, подобно днешните къщи по тепетата в Пловдив и разбира се, в оранта от другата страна на линията, където, в оранта на нивите, керамиката беше по-късна, повече антична. Това, което ми попаднаха като нови неща са няколко парчета, които ми приличат на керамика от късната каменно-медна епоха. Но не съм сигурен, напълно. Може да са преходна фаза между тия два периода. Но, вероятно селището около Лаут тепе, ще се окаже по-древно дори от бронзовата епоха. Дай Боже;)))


Археолози откриха древно селище до могила Лаута
Оставени са следи както от траките, така и от османско време
https://trafficnews.bg/istoriya/arheolozi-o...b6BDmr5uY6C4-G4

Проблемът е, че около него започна да се строи усилено и след време, парцел по парцел, строежите просто ще превземат могилата. Входът към тепето през моста над реката вече е недостъпен. там някой е взел местото, изринал го е с багер (благодарение, на което лъсна керамиката) и направил високи 1,5 м циментови основи на ограда, предполагам. Старият черен път, по който бягахме навремето сега вече го няма. Подстъпите към мястото, все повече се блокират и ограничават.

При все, че на могилата има гробница, вероятно от римсият период, полуразрушена, но си личи, че е такава, както и остатъци от колони е ясно, че там през античността е имало голям храм. Какво нещо, а са занаятчии

Та, ако правите разкопки, за да има файда от тях - южното понижение на могилата към линията. Около тепето е цял град, но аз смятам, че това не е отделен град от Пловдив, а крайна част от него и че Пловдив е бил много по-голям през древността, отколкото днес.