Случаят с моето убийство

[Eлтимир]

Налага се да направя цялостно описание на случая, иначе ще останат много неясноти. Ще дам и достатъчно доказателства Кой и защо реши да се отърве от мен по този начин? Всичко започна от тук: http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...stup&pos=0&cat=
ИСТОРИЯТА НА ПОСЛЕДНИЯ ПРОЦЕС СРЕЩУ МЕН
Налага се да започна от самото начало. През 1998 година работех в ботевградския вестник “Шанс”. Отначало всичко започна много добре. Хубаво, ама през лятото научих, че в града се продава хероин. Проверих, информацията се потвърди и реших да пиша по въпроса. Дори ходих до един мой приятел лекар, който ми обясни какви са симптомите при употребата на този наркотик. Посланието ми бе отправено към родителите, за да предпазват своите деца. Стана великолепен журналистически материал. Материалът престоя три или четири седмици по указание на собственика Павлин Марков, след което излезе в силно съкратен вид. За незнаещите ще допълня, че на последните парламентарни избори Марков бе кандидат за депутат от ДПС.
Оттогава започнаха неприятностите ми. Ето откъс от биографичната ми книга, за да стане ясно как бях уволнен от вестника. По-късно ще стане ясно и защо.
“През септември 1998 г. стана пределно ясно, че уволнението ми от в-к "Шанс" е въпрос на дни. Непрекъснатото заяждане на дребно и редовното спиране даже на съвсем безобидни материали бе сигурен знак, че се търси повод за моето отстраняване. Ето, да вземем последния пример. Понеделник ми е почивен ден, но аз отидох в дома за сираци в с. Гурково, където трябваше да пристигне принц Леополд фон Баден - Вюртенберг, председател на германския Червен кръст. Чаках цял ден, накрая принцът се появи, донесе обещаната хуманитарна помощ, имаше народни песни и танци и всичко приключи нормално. На следващия ден си написах материалчето в редакцията, но колежката Христина Иванова, вживяща се в ролята на главен редактор беше недоволна:
- Защо не пишеш, че кметът на Ботевград д-р Георги Пеев е получил орден?
- Какъв кмет, Христина, какъв орден? Дойде делегацията, донесоха храни за децата, друго нямаше.
- Ако не напишеш за ордена, няма да пусна материала.
- Нима всеки ден в нашата община идват принцове?
- Аз те предупредих, ти сам решаваш...
Нямах никакво намерение да възхалявам един комунистически кмет. Особено пък с помощта на откровени лъжи. На следващия ден бях безработен. Преди време собственикът на вестника Павлин Марков се бе похвалил, че му оказват натиск да ме махне, ама той бил силен и щял да удържи. Удържа, но временно. Всъщност по-късно се разбра, че Павлин не е никакъв собственик, а изпълняващ ролята на такъв, но да не се отклоняваме.“
На четвърти декември ме арестуваха. Още тогава ми се стори интересно, че шефът на НСС – Ботевград Петър Петров, който лично присъстваше на обиска, с особено усърдие търси черновата на оная статия за хероина. Намери я, иззе я като веществено доказателство за моята фашистка дейност, а после се оказа, че тази чернова я няма сред уликите по делото. И когато се получиха още данни, че със своя опит за журналистическо разследване съм засегнал наркобизнеса на Петров, аз казах това на следователя. Тонът на следствието рязко се измени в моя полза, а адвокатът ми Янко Янков след няколко дни ми каза: “Е, тук вече си уцелил десятката”. Прокурорът Христо Ангелов също косвено призна, че истинската причина за последните репресии срещу мен е моята неприязън към наркотиците. Но с уговорката, че съм нямал достатъчно, забележете – достатъчно доказателства.
/следва продължение/

[Eлтимир]

/Продължение/
Сега ще вмъкна още един пасаж от “Непослушание”, за да стане ясно, че похватите са едни и същи. И тогава, през 1999 година, и сега. Едни и същи похвати при съвършено различни обстоятелства. Дали всичко не е дело на едни и същи лица? Мисля, че е и се наемам да го докажа.
“ По пощата ми пратиха вестник, от който научих, че в Русе са разлепени листовки, подписани с "Воини на Тангра". Нямах нищо общо с текстовете. Но нямах и намерение да изкупвам чужди грехове. Моите позиви вече ги подписвах със собственото си име. Затова пратих обратно позиви, за които можех да поема отговорност. Те били разлепени, а част от тях предадени на местните вестници. Кампанията срещу анонимните автори на първите листовки била незабавно прекратена. Но следствието срещу мен не се прекратяваше. Какво повече да сторя и към кого да се обърна? Има ли в днешна България институция, която да ме защити от властническия произвол на няколкото провинциални ченгета от съвсем не бившата ДС? И друго: щом се хвърляха такива огромни сили, щом така грубо се нарушаваха законите само и само да не бъдат изкарани виновни няколко дребни офицерчета от ДС, то какво остава за големите фигури от тази зловеща служба?
На 16 март с Пламен Лаков заминахме за Бяла Слатина за да научим подробности около репресиите там. Нещата се повтаряха - обиски, изземвания, заплахи... Нищо непознато. На следващия ден се обадих по телефона до Ботевград. Когато запитах Исидор какви са новините, той отговори: "Гадни!". Той и Тодор Йорданов идвали вкъщи да ме търсят, но тъй като не ме намерили, седнали в едно близко заведение и си поръчали бира. Още не успели да изпият бирата, когато в заведението нахлули полицаи, отправили се право към тях и им поискали паспортите. После, без всякаква заповед, без никакво основание им направили личен обиск. Исидор носел в себе си ксерокопия на мои текстове, заради което двамата били отведени в Районното управление на МВР. Петър Петров иззел текстовете, протокол, естествено не им дал. След като момчетата отказали да повторят измислиците на Петров срещу мен, ги пуснали. Исидор написа жалба до Военна прокуратура, но резултат нямаше. Някой си полковник Бонев след няколко месеца отговори, че всичко е било законно. Аз от своя страна написах протест до Бонев, като го обвиних в лъжа и клевета, но той даже не благоволи да ми отговори. Дотам я докарахме - обвинявам един прокурор в престъпление, наричам отговора му “некомпетентен, голословен и клеветнически”, а той мълчи. Изглежда, че в нашата Българийка престъпленията, извършвани от магистрати не учудват никого. И се приемат като нещо обичайно. Кой и как ще ме опровергае, ако заявя, че в България правосъдие няма?”
Първият факт е използването на магистралки, извинете – на магистрати във войната срещу мен. И отказът на тези магистралки да реагират, когато им доказвам, че лъжат и клеветят. Днешните нашенски магистрати по принцип са скарани с истината и законите. Вторият метод е вербовката. Ако си спомняте, обещах да почна разкриването на агенти. Минаха месеци преди да науча, че бабата на Исидор Боянов била много близка с първия следовател, който почна следствието в Ботевград, Михаил Минчев. И двамата вече са покойници. Та Минчев убедил бабата, че Исидор трябва да му сътрудничи, бабата свикала семейния съвет и нашият Исидор минал на подчинение към Пешо Петров. За което по-късно от портиер бе назначен за зам. шеф на местната фирма за Интернет доставки. Не станаха ли прекалено много съвпаденията?
Налага се още едно пояснение. Ако служител на Службите допусне по негова вина да бъде разсекретен агент, се полага най-малкото дисциплинарно уволнение. Петров поради глупост допусна да му разсекретя трима агенти. Трима! Последствия нямаше. По-късно ще посоча защо стана така. Кой е покровителят или поне един от покровителите.
/Следва/

[Eлтимир]

Сега нещо конкретно. Който иска да пише, нека да пише до ген. Иван Чобанов, шефа на НСС. Ето мейла му: int.140@mvr.bg
Той много добре знае кой съм. Като начало го затрупайте с писма тоя кучи син, пък ще видим.
Другото, което можете да направите, е да звъните до родителите на Цветомир Йолов, като им обясните в какво се е забъркало тяхното свинче, тоест синче. Това ще бъде нашето реално начало на една ефективна кампания. По-нататъ, ако е волята на Небето и съм още жив, ще ви кажа как ще продължим. Вие, разбира се също можете да давате предложения. Някой може да измисли нещо по-добро от това, което измислих аз. Повече мозъци мислят по-добре от един, нали така. Тъкмо ще видим кой реално е с мен в тоя труден момент и кой само имитира дейност.

[Eлтимир]

От форума на Атака поискаха да изложа своя план. Има и още подробности, но нека поне в общи линии хората да знаят с какво се захващаме, каква е целта и какъв е пътят към нея.
Ето какво е моето предложение. Първо да направим нещо като “Банка данни”, която да разделим на две. От едната страна ще вписваме всички случаи, при които правозащитните и правораздавателни органи отказват да защитят живота, имуществото и честта на българина от български етнически произход. От другата страна ще вписваме сведения за мръсните дела на служители от тези органи. Целта на тази “Банка данни”, е да се покаже какво вършат, и какво отказват да вършат онези, които законът задължава да ни пазят. Когато “Банката данни” придобие един по-сериозен размер, идва времето на втория етап.
Върху базата на събраните сведения ще се докаже, че над нас, българите се осъществява един истински неприкрит геноцид. Жесток, безчовечен и брутален геноцид. В такъв случай според международните закони ние, българите получаваме правото на самозащита с всички средства. Повтарям – с всички средства, включително с оръжие в ръка. Ако съумеем да докажем по достатъчно безспорен и категоричен начин, че над нас се осъществява геноцид, че на нас, българите са ни отнети всякакви граждански и човешки права, то ние автоматично получаваме правото на бунт срещу системата.
Третият етап включва разпращането на данните и съответните изводи до всевъзможни институции и осведомителни средства. Не само е желателно, но е задължително тези данни и особено изводите да бъдат преведени на чужди езици и разпратени чужди информационни средства и съответни институции. Целта е да покажем както на целия български народ, така и на цял свят какво е истинското, реалното положение в България. Дори да не се наложи да продължим, дори да не успеем да продължим, уверявам ви, че резултатите ще са огромни.
Не смея да твърдя, че непременно ще успеем. Но си заслужава да опитаме. Заслужава си всеки от нас да направи по нещо за осъществяването на тази цел. Във всеки случай ние няма какво да губим и по-лошо едва ли ще стане. Останем ли с илюзията, че някой друг ще свърши нашата работа, че някой друг ще ни спаси, само с надеждата ще си останем.
Сега няколко думи за моя личен дял. Поставил съм си пряката задача да заговоря и да докажа убийствата на другояче мислещи, на противници на режима, извършвани от хора на Държавна сигурност, останали извън структурите на силовите министерства, или пък останали на служба било в НСС, било в НСБОП. Ще призная, че лично съм заинтересован, тъй като НСС се опита да осъществи такъв сценарий и спрямо мен. И този сценарий все още е в сила, макар че нашите действия доведоха до неговото отлагане. Да, аз твърдя, че ДС един по един ликвидира физически всички противници на бившия комунистически режим, които отказаха да преклонят глава и след т. нар. “демократични промени”. За своето намерение съм уведомил с писма както ген. Иван Чобанов, така и полк. Румен Николов, шеф на отдел в НСС, пряко замесен в случая. Войната започна и място за отстъпление няма. Сега ще видим кой кой е. Сега ще видим и ролята на партия Атака. Дали ще бъде с нас в тази справедлива борба или ще се опита да ни залъже с измамни илюзии за светло бъдеще някъде след 100-200 години.

[Иван]

Плана ми харесва.
Давайте линка на приятели - да научават и да се готвят!
И да пращат материали за базата данни.

[Bell]

Много си прав. Репресиите продължават и до днес под една или друга форма-според заплахата. Един по един хората които могат да представляват заплаха за властващите над България биват отстранявани по един или друг начин.....и биват лишени от средствата да действат...

С две думи мисля че БНС Атака и подобните на тях не са хората които могат да защитят България-те и не го правят. А който може да го прави и който го прави или го е правил бива отстраняван....

[Eлтимир]

Искам кампанията да бъде не само за мен, а да прерасне в кампания против участието на правозащитните и правораздавателни органи в геноцида над българите. И с резултатите от тази кампания да бъде запознат цял свят. Има една много тънка разлика от предишната кампания, която беше предложена тук, и именно на тази разлика разчитам. Предишния път казвахте на институциите: "Помогнете!". Естествено, че институциите няма да помогнат. Предишния път обръщението беше към институциите. Сега обръщението е към българската нация и към народите по света. Аз казвам: "На институциите не им пука за нас. Нещо повече - институциите желаят смъртта ни. На тях им е платено и им е наредено да ви уморят. Следователно по силата на всички международни закони ние получаваме правото да се борим сами за правата, за живота си, за честта си и за имуществото си с всички възможни средства. Не се изключва и въоръжената борба. Ето ви доказателствата за нашата правота". Предишната кампания разчиташе на институциите, а аз искам пред цял свят да обявим нашите институции за престъпни и да го докажем. Не твърдя, че непременно ще успеем. Ако се включат повече хора, ще успеем. Има и още неща, но е рано. Ще дойде времето и за тях.

[Севар]

Преди няколко месеца отправихме подобно предложение към всички. Да създадем отделен информативен сайт със сведения за всички възможни случаи на цигански терор и безчинства, както и безсилието и нежеланието на МВР и съда да се справят с положението. С информация и статии за такива случаи разполагаме в голямо количество, но идеята беше да се преведат на чужди езици, за да може в чужбина да разберат поне донякъде какво става тук. Подобен български сайт не съществува все още и съм сигурен, че би имал много голям успех. Помислете - всеки знае, че проамериканските и проевропейски подлоги денонощно тръпнат да не би някой техен господар да си помисли нещо лошо за тях и да реши да ги замени с някои други. Така, че правителството не го вълнува обществено мнение в България, а много повече общественото мнение в Европа. Тоест идеята е правилната информация да попадне на правилното място и резултат при всички положения ще има.
Някои хора бяха почнали да превеждат статиите на английски, но май вече са се отказали. Може би заради голямото количество, а може и заради друго - не знам. Работата по превода наистина е огромна, но пък ако се разпредели на повече хора няма да е толкова трудно. Аз мога да помогна само с техническата част.

[Иван]

За съжаление и аз знам само български език.

[Севар]

Всъщност не ние сме против полицията, а по-скоро тя е против нас...

[Eлтимир]

/Продължение/
През май 2000 г. уредих във в-к “Шок” интервю, в което обвиних пряко шефа на НСС – Ботевград Петър Петров, че участва в наркотрафика. Можете да видите снимките на публикациите. / http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...ge.php?pid=4277 (тази и още две снимки, за да няма недоразумения)/ Припомням този факт, защото още тогава нашият Пешо се заканил, че един ден ще ме осъди за клевета. Защо един ден, а не тогава, през 2000-та? Да не би да се е страхувал, че мога да докажа нещо? Сигурно е така. Ще изпреваря събитията, като кажа, че в началото на 2005 г подгласниците на Ц. Йолов писаха, че съм бил съден за клевета. Да, съден съм и съм лежал затвора по обвинение, че съм “разпространявал клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществен строй на Народна Република България”. Но нали Петров е от старата ДС, той нищо старо не е забравил и нищо ново не е научил.

[Eлтимир]

/Продължение/
Ще прескоча някои събития, за да стигнем до лятото на 2004. Тогава Цветомир Йолов бе решил, че ще регистрира фирма за Интернет доставки. Много интересно откъде бе взел пари, до този момент се оплакваше все от безпаричие. Но не това ме смути, а неговата молба да не говоря никъде, че той е админът на нашия сайт /бившия сайт tangra.org/, и че подпомага в-к “Съпротива”. Всъщност, ако се замисля, и дотогава могат да се намерят смущаващи моменти в дейността на Цветомир Йолов. Няколко родолюбиви организации създадохме организацията “Онгъл”. Цветомирчо успя да се изпокара с всички от тази организация. После същото се повтори със Съвета на патриотичните организации в България. Опита се да развали отношенията ни и с БРОД /Българско революционно освободително движение/, които ни бяха поканили при тях в Париж на техни разноски. Тоест поканиха мен, а аз предложих да ме придружи именно Йолов. После стана малък разрив, изгониха го преждевременно, а аз едва успях да замажа работата. Нали е младо момче, още няма опит, нека да прощаваме. Сигурно съм твърде наивен, щом не успях да забележа, че поведението на Цветомир Йолов е поведение на типичен агент от ДС. Пише се за наш човек, а всъщност непрекъснато нанася вреди на дейността ни. Само че след септемврийския брой на “Съпротива” от 2004 г Цветомир почна да демонстрира явно отдръпване. Това накара хора от Движението да ми предложат да се включа активно в работата на сайта. Дотогава нямах Интернет вкъщи, пращах от клубове или чрез наши хора материалите и толкова. Дотогава не знаех, че Цветомир Йолов е изложил някои мои творби в платен раздел на сайта, и че си е позволявал “редакторски” намеси в тях.

[Севар]

Всъщност помощта за вестника беше съвсем нищожна, ако трябва да сме точни. Йолов се беше похвалил, че оставили в едно заведение няколкостотин лева с негов колега, собственик на интернет доставчик. В същото време едвам му се откъснаха от душата двайсет лева да помогне за вестника.

[Eлтимир]

Затова пък си прибра цялата сума от сметката /На негово име!/, на която хората пращаха пари за връщането ми от Москва. И пак ако трябва да сме точни, от тази сметка за мен са заминали точно 4 /четири/ лева, останалите 160 са били пратени от Ботевград. А после Цветомирчо казвал на хората, че съм бил неблагодарник, и че не съм искал да им върна парите. Впрочем той така и не ми каза дори кой и колко пари е пращал. За трима научих. Двама от тях са мои хора, а третият е Спас Минков - Сабазий, който пратил 50 лева. И май това е истинската причина да тръгне срещу нас. Както и да е. Настъпи часът на истината. Гаргата ще се окаже много по-рошава, отколкото някои си представят. А за да не се отклоняваме от темата, ще кажа, че в основата на новите преследвания срещу мен е участието на ченгета от ДС в наркотрафика. И вербовката на Цветомирчо също е станала с такива пари. Трябва да попитаме дали охранителната фирма на строителния предприемач Георги Йолов не пере също и тя нарко пари. Някой ще му звънне ли, за да го попита?

[gеorgi_nz]

Половин час вече ровя да намеря де беше написал телефона на Георги Йолов вчера. Пак стана като с цитираната от теб оная книга за която ти писах ЛС.
Проблема ми е, че не смъквам веднага информацията, а си мисля че помня от де съм я намерил . Помня ама "дръжки помня"!
Ама трябва да се взема накрая в ръце и се постегна.
Нещо 092/....беше.