Красива българска поезия, поезия от България

[stonetales]

Това са мои стихове. Писани са в България и са за нея.

Това е любимото ми лично стихотворение.


ПУСТОТА



ПРИСТИГНАЛ КЪСНО ПРЕЗ НОЩТА
ОКЪСАН СТРАННИК ХЛОПА НА ВРАТАТА
ОТТИЧА СЕ ПО ДРЕХИТЕ МУ
ЗВЕЗДЕН БЛЯСЪК

СЪС СЕБЕ СИ ПОНЕСЪЛ ПУСТОТАТА
НА ПРЕКОСЕНИ РАЗСТОЯНИЯ
РЪЦЕТЕ МУ РАЗКАЗВАТ РИТЪМА
НА СТОРЕНИ НЕЩА

ПОЧИВАТ СИ НОЗЕТЕ, А ОТ ТЯХ
ПОТИЧАТ ПЪТИЩА
РАЗКЪСАНИ НА ЧАСТИ ОТ УМОРАТА
И НЕУМОРНО ТЪРСИ ВЯТЪРА
ЗАСПИВАЩИЯ СПЪТНИК

И КАМЪНИ И СЪЧКИ И ТРЕВА
ЩЕ ПОМНЯТ ДЪЛГО СТРАННИКА
ОСТАВИЛ ЧАСТ ОТ СЕБЕ СИ
ВЪВ ТЯХ

[stonetales]

ПАЯЖИНА




ДОКОСНАТА
ОТ ПРИЗРАЧНИЯТ ИЗГРЕВ ПОТРЪПВА ПАЯЖИНА СТАРА
ИСКРЯЩИ КАПЧИЦИ РОСА БЛЕЩУКАТ
КАТО БИСЕРИ В СУМРАКА


ТРЕПЕРИ СИТНО МРЕЖАТА
И ХИЩЕН ПОГЛЕД ХВЪРЛЯ ПАЯКА
НА ВПЛЕЛАТА СЕ САМОДИВА

СТУДЕНО Е
А НЕЙДЕ БЛИЗО
СЕСТРИТЕ И
ПРИСВИТИ
ПЛАЧАТ

[stonetales]

Не знам защо, но този лунен образ е заседнал здраво в сърцето ми. Има толкова много българщина в него.
Или поне аз така си мисля.


ПОСЛЕДЕН ТАНЦ

ОТ ДВОРА АЗ
ПРИСТЪПИХ
НА ЛУНЕН КАЛДЪРЪМ
РАЗДЕЛЯЩ СТАРИ ЗИДОВЕ
СВИДЕТЕЛИ НА БУЙНИ ТАНЦИ
И МИНАЛО ВЕСЕЛИЕ

КОПИТАТА НА КОН
ИЗЧАТКВАТ ТЪЖНО В МРАКА
НАПОМНЯТ ИЗСТРЕЛА
ВЪВ СЛЯПАТА МЪГЛА
ОТМИЛА СТЪПКИТЕ
КРЪВТА
И ТАНЦА ...

[stonetales]

Налагаше ми се няколко седмици подред, рано сутрин да пътувам извън града. Тъй като в посоката, която пътувах има много водоеми, мъглата беше всеобхватна. Понякога спирах, отварях прозореца на колата, гледах, наслаждавах се - и с очи и с дишане.

Няколко дни, след това чаках бате Тони на една бензиностанция. През това време спомена за бориките и мокрите ливади изплува и докато чаках, написах това.


СУТРИН


ПРОШАРЕНАТА ЧЕРГА
Е РАЗСТЛАЛА
МЪГЛАТА
ПО МОКРИТЕ ЛИВАДИ

ПРОЗИРАТ И СЕ КРИЯТ
БОРИКИТЕ
НАБУЧИЛИ
ПО ВЪРХОВЕТЕ СИ
КЪДЕЛИ
СЛЪНЧЕВА ПЯНА

НЕЯСЕН СИЛУЕТ
РОГА ОТМЯТА И ТРЪБЕН ЗОВ
СЕ НОСИ НАДАЛЕЧ

[stonetales]

В един душен, тежък ден съзрях на небето тази картина.



ТИШИНА


ЗАТИСНАТА Е
СИНЕВАТА
ОТ ГРОЗНИ
СИВИ
ОБЛАЦИ

ДАЛЕЧЕН ТЪТЕН
ОТ НАДИГАЩА СЕ
БУРЯ
РАЗКЪСВА
ДУШНИЯ ПОКОЙ

ЕЙ ТАМ
РЕДИЦА РАЗЛЮЛЯНИ ЖЕРАВИ
БЕЗМЪЛВНО УСТРЕМЕНИ
С КРИЛЕТЕ СИ
ЕДВА, ЕДВА
ДОКОСВАТ ТИШИНАТА

[stonetales]

Във другите форуми съм dreamweaver. Тъкач на мечти. Но и "приказки от камък", също ми харесва:)


Това стихотворение е за Онзи, около когото се върти този форум:)





ТЪКАЧЪТ


ТАНЦУВАЩИ ПО ВЪРХОВЕТЕ НА КЛЕПАЧИТЕ МИ
ПРЕПЛЕТЕНИ, УСУКАНИ И СЛЕТИ
НА СЪНИЩА ТЪКАЧЪТ ДРЕВЕН
ПОДАРЪК МИ НАПРАВИ

ЛЕГЕНДИ, ПРИКАЗКИ
СЪНУВАНИ ВЪЛНИ
И ОЩЕ...