Родопски диалект и мъдрост

[merry]

Родопският диалект е един от най-богатите и интересни диалекти в България. Хубавото е, че родопчани се гордеят с него, а не се чувстват като "селяни", както е модерно днес да бъдат определяни хората, говорещи на различни български диалекти. Диалектите са богатството на езика и най-важното – те са съхранили много интересни стари думи, които са без аналог в книжовния български език.
Искам да ви запозная със сайта www.napenalki.com. В него се публикуват приказки, разкази, легенди, мъдрости и съвременни стихове на родопски диалект. Сайтът е уникален със своя речник на родопските думи (натиснете "родопски диалект"), в който има повече от 4000 думи и се допълва постоянно. Има много ценни стари думи, предполагам, че ще го оцените.
Главно действащо лице в сайта е Ангел Шеев- Шею – зевзек от клуб "Зевзек" към читалище "Орфеефи гори" в Смолян. Ще публикувам тук един негов разказ, който е много силен и ми е любим. Слагам в скобички "превод" (доколкото е възможно), защото мои приятели, които не са от Родопите ми казват, че не го разбират напълно.

[merry]

ПОПУЛИЗЪМ - част 1
Гáлям да хóдям по баúресу, по мýтькисе селцá и зúме и ляте. Пък то си е каматьнинó, то си е техньó. Тóрниш нахкъдé Горна Арда. Пóдзимъшно вряме. Кáматно, шяренко, да ти са напôльни óко. Пък и от няк,ва година чак до Димитровдень- топло. Ни дýйнува, ни вяйнова. Ех, не е като аднó вряме. И люде по- малко щúш срьóшна и хайвáнкове- тýв- тáм, ала то и в айс,ва си има хýбавоно. Ако трóси чиляк да му сá дýша разпýсне, да му сá óко напóльни- има го. Тýв- тáм щúш вúдя окосена ливада, градина наýгарена, та пролéтька да са льóсно посеé и трява да нéма. И хайвáнкове Гóсподьови са мярноват.
[Пр. - Обичам да ходя в гората, по малките селца „и зúме и ляте”. А то е красиво, спокойно. Да търгнеш към Горна Арда. Преди зимата. Красиво, шарено, да ти се напълнят очите. „Пък и от няк,ва година чак до Димитровдень- топло. Ни дýйнува, ни вяйнова.” Ех, не е като едно време. И хора по-малко ще срещнеш и животни само тук-там, но и в това си има хубавото. Ако иска човек да си отпусне душата, да си напълни очите – има го. Тук-там ще видиш окосена ливада, градина разорана, за да се засее лесно пролетта и да няма трева. И животинки Божии се мяркат.]
И заек щúш скитáса да изрúпне от няк,ва фóйна, и катерица сá щé дрáпна на борúка и éла. Сóрна шá дúгне глáва и шá срúпне въз няк,ва тарлó.
[Пр. - И заек ще изкочи от някой храст, и катеричка ще се покатери на бор и ела. Сърна ще вдигне глава и ще скочи в някоя градина.]
И ако срьóшниш чиляк, тó ще дá е стар, акъльлúя и окýтен лáф шá ти продýма. Та срьóшнах мúжу Асáнь и сá хóшкахме. Пък те са людéсе вéйке свикнали с туристи да са разхóдат по баúресу. И хотелчета и кóщи за туристи са накалабълиха за последнисе двайсетина години. И пътеки туристически са направиха, и кáксо е модерно айс,га- “барбекюта.”
[– И ако срещнеш човек, то ще е стар, „акъльлúя” и мъдра приказка ще ти каже. Срещнах чичо Асан и „сá хóшкахме.” (тук се затруднявам - в смисъл „заговорихме се приятно”) Пък те хората са вече свикнали с туристите, които се разхождат по гората. И хотелчета и къщи се навъдиха в последните двайсетина години. И пътеки туристически се направиха, и както е модерно сега - “барбекюта.”]
От айсáя дума тóрна мохабéтя, ”популизъм.” То по вестници, по телевизия и радио... И да речéш, че напрéж я имя- не! Скóрошна е, има- нéма 20 годишна. Ама с,ва политицисе кат,га аднá майка ги е раждала...Та подýмахме за с,вá- н,вá... Разказа ми старецът за аднó вряме, “ага беха на власт команистесе.”
[От тази дума тръгна разговора – „популизъм”. То по вестници, по телевизия и радио... И да кажеш, че преди я е имало - не! Скорошна е, има- няма 20 годишна. Ама това политиците, все едно че една майка ги е раждала... Та поговорихме за това, онова... Разказа ми старецът за едно време, “ага беха на власт команистесе.”]
-“Викам си я, чú айс,вá “популизъм” шá да е лъжô, ама óти сú мý нú викат кáкно си е... Ам гу въртьôт. Чú то и аднó вряме лóжеха. Да ти кажа, ни пóвня кутрá година беше, по избори... То какви ти избори... То имя адúн кандидат за кмет и ти ша избираш...Турцесе викат “истéр истемéс.” Щеш, ни шеш- айнóя ша ти е кмет!.. Та дошьóл адин кандидат за кмет- общински от Смолян и ша има събрание в учúлищено. Сбрáли сá сá люде лю бая и изправи сá тá отпрéж и дýма- мáзно, мáзно...Айс,вá шá стане, айн,вá ша стóрим. Пóтяс ша асфалтираме. Здравна служба ша откриеме...
[ – Мисля си, че това „популизъм” ще е някаква лъжа, ама защо не го казват както си е... Ами го въртят. Че то и едно време лъжеха. Да ти кажа, не помня коя година беше, по избори... То какви ти избори... То има един кандидат за кмет и ти ще избираш...Турците казват “истéр истемéс.” Щеш, не щеш - тоя ще ти е кмет!... Та дошъл един кандидат за кмет - общински от Смолян и ще има събрание в училището. Събрали се много хора, изправи се той отпред и говори – мазно, мазно... Това ще стане, онова ще направим. Пътят ще асфалтираме. Здравна служба ще открием...]

[merry]

... част 2...
Мóят бубáйко, рахметлú, сьóднал най- отпрéж и питат “има ли въпроси?” Врють мъльчôт, пък тó вдúга рóка.
“- Кажи дядо.”
- С,га, úщам да пóпитам, óти с,вá кандидáтесе сáмо агá има избори дохóдате по селáса? Приз дрýго вряме никакви вá нéма. С,вá шá сá стóри, н,вá шá сá стóри и...нúкакво. Пак за дрýгян мандат, за дрýгян кмет...
[ - Моят баща, вече покойник, седнал най-отпред и питат „има ли въпроси?” Всички мълчат, а той вдига ръка.
„- Кажи дядо.”
- Сега, искам да попитам, защо вие кандидатите само като има избори идвате по селата? През другото време никакви ви няма. Това ще се направи, онова ще се направи и... нищо. Пак за другия мандат, за другия кмет...]
Отговаря му кандидáтън:
- Не сте ме канили, дядо!
Пък бубáйко са обрáща назáть, оглява людéне и вика:
- Чú тó не знáям и с,га буднó дá тá е кáнило!...
[ - Отговаря му кандидатът:
- Не сте ме канили, дядо!
А татко се обръща назад, оглежда хората и казва:
- Ами аз не знам въобще някой да те е канил!...]
Стáна бая напéчено, óти бубáйко нарáми тояжката и си тóрна. Тó сú бé адóсан на комунúстесе още от читúриси и четвърта година. Имóтете му останаха в гръцко. Пó сéтне ни щяше в ТКЗС да влиза. Зьóха му крава и мýле.Все си викаше, че “с,вá ТКЗС- со шá припóди людéсе.” Чи “нéма как земьóса да е без сайбúя. И бая години минóха, и принудиха го най- сетне в ТКЗС да влезé.
[Стана много напечено, защото татко си взе тояжката и си тръгна. Той си беше ядосан на комунистите още от четиресет и четвърта година. Имотите му останаха в гръцко. „Пó сéтне” не искаше в ТКЗС да влиза. Взеха му крава и муле. Все казваше, че “това ТКЗС – то ще изгони хората.” Че „няма как земята да е без собственик.” И много години минаха, и го принудиха най-накрая в ТКЗС да влезе.]
В село имя бик. И нема как, наложи са бубáйкому крáвана да са заплодява. Пък гледáчън на бикóн- комуняга. Хем прост като фасýль, хем наперен кат¸га не е гледач на бик да му рúне гюбрьóна, ам професор. Върви бóбу с крáвана разгóнена, носи петь лева… Пък айнóя аратлúк са курундúсва и му вика:
[В село имаше бик. И няма как, наложи се кравата на татко да се запложда. А пък гледача на бика – „комуняга”. Хем прост като фасул, хем наперен, все едно, че не е гледач на бик да му рине лайната, а професор. Върви татко с кравата разгонена, носи пет лева... А ония „приятел” се надува и му вика:]
- На бикóс му е крив чилéна! На айсакúва касý тéбе, дéсу нарóднаса власт не захáйват, крáвине хмú сá брактúсват!...Тогава бубáйко вдига дряновица и го “опáсва” яко през гъзóн и през гърбóн и… в милúцияна. Аднó вряме на полицияса викаха милиция. Ала айс¸га полúцияса не млáти, не бахтé, пък милúцияна ти обяльваше гъзó!... Бахтáха го лю бая…
[- На бика му е крив члена. На такива като тебе, които народната власт не признават, кравите им помятат!... Тогава татко вдига дряновицата и го удря яко през гъза и през гърба и... в милицията. Едно време на полицията викаха милиция. Ама сега полицията „не млáти, не бахтé, пък милúцияна ти обяльваше гъзó!...” Биха го много...]
Минóха са години, бубáйко са куртулúса и мá остави я да тьóглям. От рáпта на рáпта. Характеристика- лоша. И децáна потьóглиха заради дяда хми.
[Минаха години, татко почина и ме остави мен да тегля. От работа на работа. Характеристика- лоша. И децата теглиха заради дядо си.]
Нéма как да гу зáбуря свá комунúскосу. Бая годинки навъртях и айс¸га ми отсúца акълъс как сá нá “въртяли.” Айс¸га на старисе комуняги хми не удúсва айсóй да са дýма, ала úщам да кажа на вас по- млáдисе. Все е имяло люде всякакви, ала айсакóв будалалóк не е имáло. И от куманúстесе имя люде не лоши, люде дéто го мислеха за хубаво и тям е простéно! Ала имя михлюзе, дето кóкалете хми нищóт изгнú. Пък има и живи айс¸га дето ша трява да ги сóди Аллах или Господь- тó е аднó! Нéма кой друг да ги усóди!...
[Няма как да го забравя това комунистическо. Станах на много години и сега разбирам как са ни „въртяли”. Сега на старите комунисти не им харесва това да се говори, но искам да кажа на вас по-младите. Все е имало хора всякакви, ама такъв „будалалóк не е имáло.” И от комунистите има хора не лоши, хора, които го смятаха за хубаво и на тях им е простено! Но има „михлюзе”, на които кокалите им не искат да изгният. Пък има и живи сега, дето ще трябва да ги съди Аллах или Господ – то е едно и също. Няма кой друг да ги осъди!...]
А. Шеев- Шею

[merry]

Бабин окутен лаф
(Бабина мъдра приказка)

На сто и една години и половина,
айсой ми зарекна баба Николина:
- В богато вряме сте родени,
ала сте, майци, набързени!
И оправия каква ви са падна -
коремън таптот, пък душона хми - гладна!...
(корема си тъпчат, а душата им - гладна!...)

А. Шеев- Шею

[stonetales]

Мери, Мериииииии:)


Господ да те поживи за Красивата тема:)
Ще очаквам всеки нов пост.

Благодаря и поклон.

[merry]

Благодаря stonetales! Жив и здрав да си!
Ето още един разказ от Родопа:
......................
Кому се покланя гората

Тетьо имаше пушка – търси го, гони го. Ако си чувал Джубраилица – гора и артък. Еднъж тетьо слезе без нашето магаре, нарамил празния самар. Отхвърли самара на двора, отри потта и рече:

- Вълк го изяде!

Ние с мама се стъписахме, ала щом тетьо е жив – нищо. Помислих, че у баща ми нещо се е скършило, ала той додаде:

- Стягайте се – ще ходим да спим нощес в гората!

Помня тая нощ. Тъмно. Дълбоко. Клонаци. Изохка стар бор. Придойде вятър. Стрелне се звезда...

И в тая тъмна родопска глухотевица се обади вълк. Виеше – сякаш захапва и къса луната. Обади се втори. И трети... Тетьо рече: “Пет или шест са!” А сърцето му не трепва, гласи пушката и ни гледа край огъня, като че ли ни е извел на събор.

Мама не дремна – едва осъмна и в зори рече:

- Аз не мога на открито – без врати и прозорци!

И заслиза към Райково. Тетьо за пръв път ме изгледа особено – демек, с кого ще тръгна.

Така покрай тетьо обикнах гората. Кажех ли: “Отивам при тетьо!”, все едно, че казвах: “ Отивам в гората!” А сега, като кажа: “Отивам в гората!”, и все си мисля за баща си.

Вечер двамина лягахме на открито – свикнах да спя “без врати и прозорци”. Нека си вият вълците – маузерът е все в ръцете на тетьо. Посреднощ ме е будил да ловим бракониери. Лутали сме се чак до отсрещните баири – кой може там да е запалил огън? И все съм ставал и съм вървял след тетьо.

Нараснах, изучих за горски, значи, и дойде и моята заповед: “Атанас Манджуков от Райково се назначава в Арденската гора.” Значи, делят ни с тетьо.

Облякох първé горска униформа и забързах към Джубраилица. Да се сбогуваме. Нали баща ми ме научи да садя фиданки, да почиствам гори, да пазя нощем.

Га ма съгледа тетьо, едва не заплака. Очите му - в дъбовото клонче на ревера. Казвам му, че ни лъчат.

- Нищо, Тасо, нищо. Ти си голям – виж се!

- Тетьо – отвръщам, - ти си двайсет зими в гората, а аз сега зафатам!

- Да знаеш, сине, ти ще ме задминеш! Само я карай честно и не се подкупвай! Скрито е в планината, ала гората всичко вижда и всичко чува!

И отпраших към ония гори тилилейски, с дълбоки долове и ярове, дето човек може да забрави закона.

Ден из ден, та трийсет и три години. Обелях в гората. А Коста се изучи, та станахме три поколения Манджукови – баща, син, внук... Все в гората.

А е гора, ти казвам – и диво, и страшно, и тъжно, и смешно. Менят си местата – страшното може да стане смешно, а смешното – страшно.

С един горски вървехме из Арденските гори. Завивахме на остър завой и пред нас – какво мислите – мечка! Стоп! На два метра – очи в очи!

Понечих да сваля пушката от рамо, но ме притисна лакътят на Христо: “Шъъът! Стой мирно!” Стоим мирно ние двамата, с пушки на рамо – като на парад.

Мечката изрева. Изправи се на задни крака, вдигна едрите си лапи – те висят като пречупени. Тръпки полазват по жълтеникавата козина, като че ли под кожата се търкалят кълбета.

Спомних си войната. Доброволец бях, мостовак – оправях разрушени мостове. Спасих давещи се в Дунава с понтони и ми закачиха медал.

Дълга минута с тая мечка. Христо бавно повдигна лявата си ръка, свали бавно горската си фуражка като за поклон и рече:

- Добър ден, лельо Тодоро!

Мечката изрева още по-страшно. Гневно и радостно завъртя глава – сякаш ни се поклони. Но не – заизмъква се заднешком и навлезе в гората.

Тогава забелязах, че върховете на боровете се клатят, като че ли се покланят. Гората се покланя – на нас ли се покланя? Ние сме я изпълнили с птици, животни, цветя... А гората също се смее, разклаща върше и се весели. Всяко дърво се покланя на оногова, който го е посадил. Ако си посадил едно дръвче – едно дръвче ти се покланя. Ако си посадил овощна градина – овощна градина ти се покланя. Ако си посадил баир – цял баир ти се покланя.

На мен ми се покланят баирите на Джубраилица, през Крива река, та до Арденски гори... А сега ми отговори ти – на тебе колко дръвчета ти се покланят?
Никола Гигов
....................

[merry]

И едно родопско стихче. Много мъдро. Няма да го превеждам, защото ще се загуби и рима и ритъм. Поезия пък не се и преразказва. Надявам се, че се разбира.

Чьорв и пеперуда
(Червей и пеперуда)

До вяйка фасýльова
в бахчúцана на Мýда
срьôшнаха сá
чьôрв и пеперуда.

- Къде сá мóчиш
дá сá почепéриш?
- пеперýдана му вика.
Нито фôркаш,
нито чéмер трóсиш.
Сéди си отдолу
чьôрв гибрúв,
ако искаш да си жив!

- Налú тá пóвня тебе
без крилáта.
Гъсенúца в зéлено
фъврята.
Айс гá фърчúш
и яце си курнáз.
Шá тá вúдя пóдзима
гá фáти мрáз.

Кáкто дýмаха си,
йьôдро пиле
дé сá лáха,
грабна пеперýдана
и бóрже вмáха.

Айсóй в живóтяс
не аднôж дохôда.
Който фôрка
“майстор” си нахôда!...

[stonetales]

Май само едно ми се кланя....


А, какво е "диньоса"? Непрекъснато ми се появява в главата тази дума.
И съществува ли в родопския език дума - "скропотна"?

[antijew]

Въз подзиме съм легнала

http://www.youtube.com/watch?v=xWz4ty-svms

[merry]

В първия пост в темата съм дала един сайт с много хубав речник на родопските думи. Виж го, има много думички. Направо е удоволствие да се ровиш в него. А и щом харесваш родопския.
А "диньо" означава "свят". Може би идва от арабо-мюсюлманската дума "дуня", която се употребява за този свят, обратното на "ал-ахира"- отвъдния свят.
Иначе я срещаш като "диньоса" защото в родопския имаме едни особени наставки със "с" и "н", които обозначават близък и далечен обект. Например "кощаса" е близката къща (моята къща примерно), а "кощана" е някоя далечна къща – в смисъл "оная къща". Както е в горното стихче – "бахчúцана на Мýда", демек "в градината на Муда", тоест това е далечна градина. "Пеперýдана" - пеперудата, "зéлено" – зелето, "живóтяс" – живота, тоя живот. Или пък "мажос" –тоя мъж, "мажон" – ония мъж. А може и да не е определено - примерно "мажот". Така че като търсиш думи в речника, махай наставките, защото няма да разпознае думата.
А "скропотна" не я знам. В какъв контекст си я чувал? Може да идва от "кроп" – къс, малък. ...

[Йордан_13]

Диньо, Деньо, диньоса, деньоса, няма арабо-мюсюлмански произход, а древнобългарско (тракийско) значение на "ден, светлина" и визира точно орфическата "слънчева земя". Нека не забравяме съществувалите преди 1-2 поколения и вече забравящи се лични имена Диньо, Динчо (не означават диня) и античното Динис, един от водачите на въстанието срещу римляните.

[stonetales]

Аааа, диньосаааа:)
Сега разбрах защо я чувам от време на време.

А, за скропотна - знам я не от този свят. От Кристалния я знам. Веднъж ми обрисува така една леля от македонско, дето много тормозеше роднините си.
Означава "тежка", "тегава", " мудна" , "тъмна", "неподвижна".

Благодаря и на двама ви:)
А тук, по морето е пълно със Динко-вци.