www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Форум -> Български шах


  Reply to this topicStart new topicStart Poll

> Български шах, Болярски и Абагорен шах
Канатица
  Публикувано на: 13.9.2011, 12:56
Quote Post


Често пишещ
****

Група: Участници
Съобщения: 916
Участник # 1 054
Дата на регистрация: 25-July 07



В тази тема беше даденя връзка към тв предаване, където става дума за две разновидностина класическия шах, открити в българските земи.

За началото на шахмата в България

Шахматът има многовековна история. Почти всички негови изследователи са на мнение, че той е възникнал през VI - VII век от н. е. Не се оспорва и мястото на неговото възникване - Индия. Оттам играта е пренесена в Персия, откъдето се разпространява към Европа и другите страни в Средна Азия.
Историята на шахмата по българските земи още не е проучена и систематизирана. Първите сведения, с които разполага науката за шахмата в България, са от времето на цар Симеон Велики (893-927). Доказателство за това са откритите при археологически проучвания в старите български столици Плиска и Велики Преслав четири костни шахматни фигурки, чийто произход е датиран от IX—X век. Намерените през различно време фигурки са изработени от кост на домашно животно. Най-рано е открита фигурка с амфоровидно тяло от Плиска (височина 3 см, диаметър на най-издутата част - 1 см), отнесена е към групата на игралните кости и датирана към IX век. Трудно е да се настоява със сигурност какво е било мястото на плисковската амфора в шахматната игра, но може да се предположи, че е била пешка. Останалите фигурки са намерени във Велики Преслав, (фиг. 1,2,3) Първата от тях има цилиндрична форма (височина 6,5 см, диаметър - 2,5 см). По гладко обработените й стени е нанесена украса, състояща се от няколко плитко врязани концентрични пояса, запълнени с вдълбани ямички. Открита при разкриването на двореца на преславските владетели, фигурката с основание може да се постави в хронологическите граници на IX - X век. Като се държи сметка за размерите и нейната форма, предназначението на фигурката на мястото на офицера (слона) в шахматната игра е безспорно (фиг. 1).
Втората преславска фигурка е висока 3 см и представлява обемно третирана глава на кон. Откъм свободния си край конската шия е изтънена и зарязана така, че да може да се втиква в някаква поставка.
За възприемането на фигурката като конско изображение най-много допринася характерно увисналата морда. Върху челото, между липсващите на главата конски уши се наблюдава една любопитна подробност — кръгъл отвор, какъвто има оставен върху главата на коня от скалния релеф при Мадара и при редица други творби на ранносредновековната металопластика. Участието на фигурката на мястото на коня в шахматната игра е най-вероятно (фиг. 2).
Третата костна фигурка от Велики Преслав е с конусовидно тяло (височина - 3,5 см и диаметър на основата - 2 см). Откъм свободния си горен край фигурката завършва с профилирана шийка и кръгла главичка. Намерена е при разкриването на търговските помещения до южната порта на вътрешния град. Тя изцяло наподобява с формата си съвременната пешка и се датира от X век (фиг. 3).

User posted image

От това време са и първите писмени сведения за шахмата. За него споменава един от дейците на преславската книжовна школа Йоан Екзарх в своето знаменито произведение „Шестоднев". Той е живял по времето на цар Симеон и според някои историци двамата са били връстници. В оригиналните страници, написани от самия Йоан Екзарх (не малка част от материалите в „Шестоднев" са преводни), се съдържат сведения за културата, политиката и бита на тогавашното българско общество. Именно в тези страници той споменава и за шахматната игра, като се отнася доста критично към нея, свързвайки произхода й с езичеството и с „неверниците", т. е. с арабите. Писателят препоръчва вместо да се играе, да се следват божиите заповеди и да се отдават горещи молби към бога - нещо, което е основен морален императив на тогавашната епоха.
За разпространението на шахмата сред славяните се говори и в „Кормчията" - книга, съставена по образец на византийските номоканони. Тя е отпечатана през 1652 г. в Москва и в нея се съдържат много от тълкуванията на апостолските правила, направени от византийския хронист Йоан Зонара, живял в края на XI и началото на XII век. В тях той отбелязва, че шахматната игра е сред заоранените за християнина дейности: „някои се отклоняват от доброто поведение и или на шахмат и игра на зърна играят, или се опиват. Правилото нарежда да престанат. В противен случай те трябва да бъдат отлъчени от църквата ". Приемането на Зонаровите тълкувания означава приемането на шахмата като нещо нежелано, но и като нещо забранено под страх от определено наказание. Ако шахматът не е бил познат, не би имало никакъв емисъл да се забранява траенето му и то под страх от точно определено наказание. От друга страна, ако той е бил непознат у нас, тогава при превеждането на Зонаровите тълкувания той би трябвало да не бъде посочен, т. е. просто да бъде изпуснат или при посочване да бъде предаден описателно, за да е ясно за какво се касае. Но нищо подобно не се наблюдава. От всичко това може да се направи изводът, че по времето, когато Зонаровите тълкувания са били приети, шахматът вече се е играел у нас. И то не просто се е играл, а вече се е играл в един повече или по-малко продължителен период, като към момента, когато е била установена забраната, той е бил вече достатъчно познат, а в очите на наложилите забраняването му среди - и достатъчно опасен за поддържането на „добрите" християнски нрави в обществото. От приведения по-горе цитат от Зонара прави впечатление, че той нарича шахмата с неговото арабско-персийско название, а не със византийското „затрикион", което е още едно доказателство, че шахматът е бил разпространен по българските земи много преди времето, в което е живял Йоан Зонара.
Проникване на шахмата по българските земи
Няколко са възможните хипотези за проникването на шахмата 5 българските земи: 1) чрез Византия, 2) чрез кръстоносните походи, 3) чрез еврейските колонии, 4) чрез непосредствените контакти с арабите, 5) чрез прабългарите.
1) Чрез Византия. - Възможността шахматът да е проникнал по българските земи чрез Византия изглежда най-малко вероятна. Фактът, че Зонара не го нарича с византийското му название, е показателен. Освен това следва да се има предвид, че във Византия шахматът никога не се е играл масово. Позовавайки се на Анна Комнина, известният германски шахматен историк A. Linde в своя труд Geschichte und Literatur des Schachspiels смята, че шахматната игра е проникнала там в края на XI или началото на XII век, и скоро след това е била забранена. В своята „Алексиада" Комнина пише, че византийците взели шахмата от намиращата се по онова време под властта на арабите Асирия. Според други историци, които не споделят твърденията на Комнина, шахматът във Византия се е появил още в началото на VII век.
Данните от археологическите разкопки и другите писмени сведения, с които разполагаме, позволяват да се направи изводът, че още в началото на X век шахматът в България е имал много по-широко разпространение отколкото във Византия. Забраната на шахматната игра обаче идва от Византия и най-вероятно това е станало през годините, когато страната ни е била под византийско владичество.
2) Чрез кръстоносните походи. - Кръстоносните походи са допринесли твърде много за пренасянето в Западна Европа на много от културните и научни постижения на Близкия и Средния Изток. С тях се свързва и проникването на някои игри, между които и на шахмата. За България обаче това е малко вероятно. България не е участвала в тези походи и отношенията между българи и кръстоносци почти през цялото време са били враждебни. От друга страна, кръстоносците са минавали през нашите земи на отиване, а не на връщане, когато вече биха били запознати с новостите по чуждите земи. И не на последно място, шахматът е бил известен на българите много преди кръстоносните походи.
3) Чрез еврейските колонии. - На евреите играта е била известна под името „шахмат" много отдавна. От времето на Иван Асен II (1218-1241) еврейските търговци и занаятчии у нас играят определена роля. При големите религиозни различия и затворения живот на еврейските общности обаче е много съмнително дали тази роля е отивала по-далече от икономическата област. Поради липсата на достатъчно данни тази хипотеза не може да бъде нито потвърдена, нито отхвърлена.
4) Чрез непосредствените контакти с арабите. - Това изглежда най-правдоподобно. По времето на Първата българска държава българите са имали известни контакти с арабите. Известен е фактът, че кан Крум, когато се е подготвял да превзема Цариград, е ползвал услугите на арабин, който е обучавал българските войни как да щурмуват крепостните стени. В един от летописите на онова време се споменава още, че през свободното си време „арабинът е играел на старинна игра с фигурки". Може да се предполага, че играта е била шахмат. У нас тя е известна и се е разпространявала със своето арабско-персийско название. И още нещо. Подобна на една от намерените при археологическите разкопки при Велики Преслав костни фигурки е намерена и в Египет. Това пасва добре и на хипотезата, че шахматът е бил известен още от времето на цар Симеон.
5) Чрез прабългарите. - От Индия шахматът най-напред се разпространява в Персия и Средна Азия. Може да се предполага, че прабългарите, които по това време са живели по тези земи, са имали контакти с персите и са били запознати и с шахмата. Когато идват по днешните българските земи, те донасят и шахматната игра. Това предположение е твърде вероятно. Потвърждение на факта, че шахматът е бил известен на прабългарите, говори и намереното през 1912 г. златно съкровище при село Малая Перешчепина, близо до Полтава в Украйна, което според изследователите е Кубратовото съкровище (б.а. - бащата на кан Аспарух). В него са открити пръстени - печати с неговото име. Сензационни сред находките са костен гребен за коса и шахматна фигура на кон. Руснаците определят това находище като най-сензационната находка на XX век. В него има предмети, правени във Византия, Персия и Индия. Това косвено потвърждава и факта за връзките на прабългарите с тези страни.

Шахматът в Средновековна България

След падането на България под османско владичествЩ информацията за шахмата в бита на българите е оскъдна. Според последните открития в английски архивни източници, през средните векове по българските земи са били разпространени две разновидности на шахматната игра. Те подробно са описани в писмо на Adolf Zytogorski до неговия приятел Thomas Wilson Barnes от 1845 r. В това писмо авторът разказва за своето пътуване до Виена и Цариград през 1844 г. по търговски дела и за гостуването си в Русе, където се среща с българския търговец Александър Шишманович. Наред с деловите разговори двамата играят и много партии шах. Две от тях, завършили с победа на българина, са записани от А. Житогорски и това засега са първите запазени шахматни партии на български шахматист. Партиите са играни по правилата на съвременния, класически шахмат, но от българския си партньор А. Житогорски научава за двете български разновидности на играта и подробно ги описва.
Ето основните правила на тези две разновидности на шахматната игра, които в много голяма степен отразяват особеностите на живота по българските земи.

Болярски шах
Тази разновидност на шахмата се е играела върху табло с 9 на 8 полета и по едно поле в 4-те краища извън тези 72. Така общо на игралното табло има 76 полета. Крайните полета откъм страната на белите са черни, а от страната на черните - бели. Всяка една от страните разполага с комплект от по 20 фигури - цар, 2 боляра, 2 топа, 2 офицера, 2 коня, 2 лодки и 9 пешки, които преди започване на играта се подреждат по следния начин: царят се поставя в центъра на последния хоризонтал. Белият цар е на черно поле, черният - на бяло, т.е. както при класическия шах. От двете му страни се нареждат болярите, до тях офицерите, конете и в ъглите на таблото — топовете. В четирите ъглови полета извън таблото се поставят лодките, а на втория (съответно предпоследния, седми хоризонтал), се нареждат пешките (диаграма 1).

User posted image
Движение на фигурите:
Цар - Царят се движи, както при съвременния класически шах, на съседното до него поле във всички посоки.
Пешка - Ходовете с пешката са както при класическия шахмат. В началното положение тя може да се движи две полета напред, а във всяка друга позиция — само на съседното пред нея поле, ако то не е заето от друга фигура. Може да взема противникова фигура само на съседните й две полета по диагонал (както при класическия шахмат). Правилото „на-пасан" важи и тук.
Кон - Конят се движи както при класическия шахмат. Всяка от страните разполага с по два коня, които в началното положение се разполагат от вътрешната страна на топовете.
Топ — Ходовете с топа са както при класическия шахмат. В началното положение те се поставят в ъгловите полета на дъската.
Офицер - Ходовете с офицера са както при класическия шахмат, с оше едно допълнение - офицерът може да се придвижва едно поле напред» но без да може да взема фигура при този си ход. По този начин офицерите могат да променят цвета си - от „белополи" да стават „чернополи" и обратно. Това вероятно се е наложило поради факта, че в началото на играта те са на еднакви по цвят полета - белите офицери на черни полета, а черните - на бели полета и в хода на играта не могат да влизат в съприкосновение и да си опонират. Мястото на офицерите в началото на играта е между боляра и коня.
Боляр - Болярът се движи като дамата в класическия шахмат -по диагонали, хоризонтали и вертикали, но взема като топа - само по хоризонтал и вертикал. В началото на играта всеки един от играчите има по два боляра, разположени от двете страни на царя.
Лодка (Може да се предположи, че от този вариант е пренесен от Волжка България, в руския език е възприето названието "ладья".) - В началото на играта лодката се поставя в крайните ъглови полета извън шахматната дъска. Движи се във всички посоки на разстояние 1 и 2 полета от нея, като може и да прескача фигури. Взема само по хоризонтала и вертикала. Не може да се движи назад, но може да се върне по вертикала (1 или 2 полета) само ако при този си ход вземе противникова фигура.
Везир - Везирът не фигурира при първоначалното разположение на фигурите на дъската. Той се появява, когато лодка достигне някое от двете ъглови полета (извън таблото) в лагера на противника. Тогава лодката се превръща във везир. Везирът (наричан още генерал) се движи както дамата в класическия шахмат.
Рокада - Рокадата е както при класическия шахмат. Поради специфичното разположение на фигурите тя е само голяма. При осъществяването на рокадата няма значение дали лодката е на първоначалното си положение, или вече е отишла напред (т.е. включила се е в играта). В момента на рокадата между царя и топа не трябва да има други фигури.
Превръщане (произвеждане) на фигури:
Всяка фигура, в т.ч. и лодката, при достигане до последн хоризонтал или ъгловото поле в лагера на противника, задължително се превръща в боляр. Както беше споменато по-горе, когато лодка достигне ъгловото поле извън таблото в лагера на противника, тя се превръща във везир (генерал). В този случай играещият сам преценява, ако има тази възможност, каква фигура да произведе.
Има и една особеност. Когато кон достигне последния хоризонтал, задължително се превръща в боляр, но ако достигне някое от ъгловите полета извън таблото в лагера на противника, получава бонус - в собствените ъглови палета се поставят лодки. Ако някое от двете полета е заето от своя или противникова фигура, тогава поставянето на лодка в това поле не се осъществява.
Когато лодка достигне ъгловото поле извън таблото в лагера на противника, тя се превръща във везир (генерал) и получава бонус - в собствените ъглови полета задължително се поставят лодки. Ако някое от двете полета е заето от своя или противникова фигура, тогава поставянето на лодка в това поле не се осъществява.
Везирът (генералът) е постоянна фигура и може да се движи по последния хоризонтал, без да се превръща в боляр.

Абагорен шах

Втората разновидност на българския шах - Абагорен - се играе върху квадратно табло с 81 полета (9 х 9). В началното положение фигурите се подреждат по следния начин: царят се поставя в средата на последния хоризонтал. От двете му страни напълно симетрично, вляво и вдясно последователно се подреждат боляр, офицер, кон и топ. На хоризонталите пред тях - втори (респективно осми), на крайните три полета вляво и вдясно се нареждат пешки, а трите централни пешки са придвижени едно поле напред, т.е. те се явяват на третия и седмия хоризонтал. На полетата при това подреждане пред болярите се нареждат принцовете, а полето пред царя остава свободно (диаграма 2).

User posted image

Движение на фигурите:
Цар — Царят се придвижва по едно поле напред. Може да се движи и по едно поле настрани и назад, но само ако взема противникова фигура.
Император - Царят се превръща в император, когато достигне до последния хоризонтал. Ходът на императора е както на царя при класическия шах.
Пешка — Ходовете с пешката са както при класическия шах, с тази разлика, че в началното си положение пешката не може да се движи две полета напред, а се придвижва само по едно поле.
Кон — Конят взема противникови фигури, както при класическия шахмат, но може да се връща назад само ако взема противникова фигура. Конят може да се движи само напред и по диагонал и вертикал, без да взема противникова фигура.
Топ — Топът взема противникова фигура както при класическия шахмат. Може да се движи настрани само ако взема противникова фигура. Може да се движи две полета назад само ако взема противникова фигура. Топът може да се движи и само напред по диагонала, без да взема противникова фигура.
Офицер — Офицерът взема противникови фигури както при класическия шахмат, но може да се движи най-много две полета назад (по диагонала) само ако взема противникова фигура. Може да се движи едно поле нагоре по вертикала, без да взема противникова фигура.
Боляр - Ходът на боляра е както на дамата при класическия шахмат, но с това ограничение, че може да се движи настрани само ако при този си ход взема противникова фигура. Може да се движи и само две полета назад по вертикала и диагонала, но ако взема противникова фигура.
Принц - Принцът се движи и контролира всички полета, които са на разстояние 1 и 2 полета от него, като може и да прескача фигури. Може да се придвижи настрани и назад, но само ако при този си ход взема противникова фигура.
Лодка - Получава се при достигане на пешка до последния хоризонтал, движи се като топа в класическия шахмат.
Генерал - Генералът се движи и взема противникова фигура по диагонал, както офицерът в класическия шахмат. Може да се движи и на съседните полета по хоризонтал и вертикал, но без да взема фигури.
Превръщане на фигурите:
Всяка фигура, без царя, императора, пешките и лодките, при достигане на последния хоризонтал, задължително се превръща в генерал. При всяко превръщане на фигура в генерал, играчът получава и бонус ход на царя - той може да го „върне вкъщи", т.е да го постави на някое от полетата на първия (деветия) хоризонтал. Превръщането на фигура и „връщането вкъщи" на царя се извършва едновременно, т.е. това се брои за един ход. Правилото за „връщане вкъщи" не важи, когато царят се е превърнал в император.
Пешката, при достигане на последния хоризонтал, задължително се превръща в лодка. При всяко превръщане на пешка в лодка, играчът получава и бонус ход на царя - може да го „върне вкъщи", т.е. може да го постави на едно от полетата на последния (деветия) хоризонтал, като всичко това се брои за един ход. Правилото за „връщане вкъщи“ не важи, когато царят се е превърнал в император.
В Абагорен шах всички фигури без царя, императора, пешката, лодката и генерала след тяхното вземане може да се върнат отново в играта, но при определени условия: 1) Трябва да сте взели тази фигура от противника; 2) Поставянето на фигурата се брои за ваш ход; 3) Фигурата може да се постави само на две точно определени полета - ъгловите палета от вашата страна на дъската; 4) Полето, на което се поставя фигурата, не трябва да е заето от друга фигура.
Когато царят достигне последния хоризонтал, той се превръща в император. Императорът, освен че е по-силен от царя, има още едно допълнително свойство - може да произвежда пешка. За произвеждането на пешка има няколко допълнителни условия:
1) Пешката задължително се произвежда на вертикала, на който е царят, и задължително се поставя на втория (осмия) хоризонтал;
2) По вертикала, на който ще се произведе пешка, не трябва да има друга пешка от същия цвят;
3) Императорът може да произвежда пешки дотогава, докато те не станат девет на брой. Рокада в Абагорен шах няма.
Анализирайки движението на фигурите и възможностите, които предоставят тези два варианта на българския шахмат, може да се направи изводът, че те са много по-богати и интересни по съдържание от класическия шахмат. Тези игри са изисквали много по-голям умствен капацитет и по-богато абстрактно мислене от играещите, тъй като в хода на играта трябва да се оценява и съобразява не само изменящата се ситуация на таблото в резултат на движението на отделните фигури, но и възникващите понякога съвършено нови позиции в резултат на превръщането на фигурите, достигнали последния хоризонтал. За разлика от класическия шахмат, където само пешката може да произведе друга фигура и това на практика става рядко, при Болярски и Абагорен шах това е сърцевината на играта.
За съществуването на тези две разновидности на българския шах има и други доказателства. Когато готвех своята дисертация, открих във вестник „Мир" от 1912 г., интересно съобщение, че „в едно село е намерена шахматна дъска с полета 9 на 9". В спомените си Тодор Тодоров, българин, емигрант в Ню Йорк пище:
„Навремето, когато бях млад и живеех в България, колекционирах стари вестници и книги и събирах всичко издадено в България до края на Първата световна война. След като се наложи да напусна страната, разпродадох цялата си колекция, но много ясно си спомням, че в един от старите вестници, които притежавах, се споменаваше за „ два древни български варианта на шахмата ".
За произхода на имената на тези две разновидности на шахмата
Прави впечатление, че те не се наричат просто шахмат, независимо че още по времето на Първото българското царство шахматът е бил известен на българското население, а имат по-сложни наименования. Добавянето на думата шах към основното название говори, от една страна, за връзката между тях, а от друга - за различията и правото на самостоятелно съществуване. Няма изследвания за произхода на тези наименования, но ако изхождаме от хипотезата, че първото проникване на шахмата по българските земи е свързано с прабългарите, може да направим аналог, че боляр произтича от названието на най-големия град, столицата на Волжка България. В потвърждение на тази хипотеза е и фактът, че намерените при разкопки около Боляр шахматни фигурки са датирани към същото време и приличат твърде много на фигурките от Велики Преслав.
Наименованието на другата разновидност - Абагорен шах - най-вероятно произтича от правилата на играта. Много от фигурите се движат само напред, те. нагоре, а връщането им може да става само при определени условия. Възможно е този шах в началото да се е наричал „нагорен", като с течение на времето и в резултат на отделните наречия е получил названието „абагорен". Това обаче са само предположения.
Тези две разновидности на шахматната игра са съществували докъм средата на XIX век, когато в страната бързо се разпространява класическият шахмат.
Загадъчната находка от Стамболово
През есента на 2007 г. един селянин от село Стамболово, Хасковско, копаейки септична яма в двора си, попада на интересна находка. На това място в миналото също имало септична яма. В нея той открил няколко интересни находки, сред които и... шахматни фигурки.
За съжаление това находище остава неизследвано, тъй като преди за него да научат археолозите, много от намерените предмети са разпродадени и потъват в частни колекции. Шахматните фигурки наподобяват много на съвременните и няма как да бъдат сбъркани. Те са изработени от бронз (фиг. 5).

User posted image
Пешката е оригинална и се намира в музейната сбирка на Българската федерация по шахмат, а другите две - конят и дамата - са копия, направени по снимки на оригиналите. Правят впечатление „опашките", които имат фигурите. Какво е тяхното предназначение? В съвременния шах такива са фигурите от „брайловия шах", с които играят незрящите. Да се смята, че фигурите от Стамболово имат същото предназначение, е малко вероятно. Другата хипотеза е, че те са част от шах, с който са играели по време на дълги пътувания. За да бъде таблото независимо от друсането, фигурите се поставяли в дъска с необходимите отвори. Това също изглежда малко правдоподобно, тъй като досега такава хипотеза в световната история на шахмата няма. Тогава? Едно е ясно, че предназначението на „опашките" е да се поставят някъде. Интересни въпроси, които засега нямат отговор.
Интерес представлява и към кое историческо време се отнася тази находка. Според предварителни данни тя е много стара, на няколко века. Едни от археолозите, които са видели оригиналната пешка, смятат, че тя е от средните векове, други я отнасят още по далеч във времето.
Като се изхожда от голямата прилика на фигурите със съвременния шахмат, може да се смята, че те са от по-ново време. А дали това не са фигури от Болярски шах и Абагорен шах? Интересна хипотеза, която нито може да се потвърди, нито да се отрече, тъй като досега фигури от тези две разновидности на шахматната игра не са намерени.
***
В средата на XIX век в България бързо започва да се разпространява съвременният шахмат. Той прониква в страната по два канала - чрез търговците, които по това време са имали непосредствени контакти със Западна Европа и Русия, и чрез завърналите се от обучение в престижните европейски университети млади българи.
По време на Руско-турската освободителна война в големите градове на България съвременният шахмат вече има широко разпространение и напълно измества българските разновидности на играта.

Този текст и снимковия материал може да изтеглите в рамките на 30 дни от този момент ето тук в транпортния формат *пдф.


--------------------
"?????? ???? ???????, ?? ???????? ???? - ??? ????? ?? ???? ?? ? ???????"
PM
Top

Topic Options Reply to this topicStart new topicStart Poll

 

Нови участници
trened 7/9/2023
ддт 5/2/2022
mita43c 5/12/2021
Krum 20/9/2020
Lucienne71 21/4/2020