Отвътре

[stonetales]

Дори и в този сайт засичам теми, свързани със различни начини на "получаване" на енергия, но получавано от външен (за нас самите)източник.
Отново и отново човешкото същество се обръща навън от себе си, за да "получи" нещо наготово.

Като деца на Господа ние имаме неограничени възможности за получаване от Баща си.
Не отричам, а даже и не коментирам различните такива, за които са необходими "ретранслатори", тоест някакви материални джаджи, които при цялата си ефективност, все пак са посредници.

То, кое ли в този свят не не посредник към Бога, но това е съвсем друга тема:)

Смятам тук да изложа размислите си, относно автономността на човешкото тяло, неща, за които и аз самия не мога да знам много, тъй като безкрая наистина си е безкрай и е трудно опознаваем.

Слушал съм легенди за човешките същества. Някога са ходели без дрехи и аурата им е била голяма и силна. Енергията, която са получавали от ефира, безпрепятствено е преминавала през телата им ги е "захранвала" непрекъснато.

Обществото е било свободно и без "рамки". Индианските украшения и накити от пера са всъщност остатъци, материални изрази на силната аура. Знаете, че само вождовете и най силните воини обладават огромни "перуки" от пера, символи на тяхната аура

След заразяването с вируса на алчността, нещата доста са се променили. Едни човешки съшества са започнали да притискат други, по всякакви възможни начини, за да "изсмукват" насила енергия от тях. Впоследствие тази енергия е "обърната" в парични знаци и днес всеки може да ви купи и продаде. Тоест - системата е в състояние да "изсмуква" жизнената ви енергия когато и както си иска.

Ние, от своя страна сме в състояние да се съгласим или не с това.

ТА, изобретяването на "ретранслатори" за енергия е може би най-естественото нещо на този свят. Представете си бумтящата домашна печка - какъв по естествен пример от това?:)

И все пак - думата ми е за автономността на тялото.

[stonetales]

На всеки или на повечето от нас са му до болка познати задръстванията, блъсканиците в обществения транспорт и неприятното мачкане на телата ни при всяко едно такова преживяване. Чувството, което ги съпровожда не е от най-приятните. Всичките тези преживявания са свързани с едно – пресиране на аурата ни по всякакъв начин. Чувството на буквално, физическо притеснение навлиза в нас и то под налягане. Налягането, което е присъщо на тълпите и градските сборища. Всъщност – на всеки един city people, градски човек, му е присъщо това чувство, което изобщо не е далеч от стадното. Дори и тези, които имат възможността да живеят около града, в по - престижните квартали , малко или много също са подвластни на него. Стига само да излязат с колата в пиков час.

Нека да вземем за ответен пример, човека, живеещ сред природата. Домът му не е квадратен, а дори и да е подобен, не е сбутан между стотици други. Жизненото му пространство е достатъчно, има място буквално за десетки и стотици физически движения. За да поддържа дома и двора си, тези движения даже са му наложителни. Не случайно, по препоръка на лекарите, мнозинство болни хора отиват да живеят извън града.

Защо оздравяват тези хора?
Основна причина е липсата на енергийна преса, присъща на градовете. За телата им буквално има място и свобода. Вътрешната им енергия се развива свободно и буквално избуява, като гъба, след дъжд. Движенията, които се налага да извършва са безбройно много, никога не свършват и в повечето случаи са свързани със плод на собствен избор - "какво да правя днес?"

Което от друга страна не пречи на хора, живеещи на село, да си остават безнадеждно болни, което обаче определено е въпрос на психическа настройка и грижливо отглеждано чувство за "безнадеждност".

И все пак - положението в градовете не е безнадеждно. Човешкия дух е намерил изходи и от това.

Дали ще е в строгата, йерархична форма на различните стилове бойни изкуства или в свободния полет на някакви модерни танци, Духът намира форма, за да радвижи тялото и съответно вътрешната енергия. Не случайно напоследък, заедно със засилването на осъзнаването ни като българи се множат и школите по народни танци. Духът отново помага на тялото.

Общото на всичките тези школи е едно - експресията на тялото.

Възможността да извършва движения, които не са тривиални, не са ежедневни и не са еднакви. Успоредно с напредъка - във всяка една школа - тялото заучава нови и нови движения или цели комбинациии, които нямат нищо общо със ежедневните движения, които се налага да извършваме, когато сме на работа или у дома.
Експресията на тялото е съвсем, съвсем различна.

Съответно и движението на вътрешната енергия, настройката и е съвсем друга.
В твърдите стилове на бойните изкуства енергията се старае да се концентрира в една точка и буквално да "пробие" чуждата аура. В меките стилове енергията се носи като вятър или вода, "излива" се или "духа" от едното тяло към другото.
В танците главната цел на енергията е да изрази красота и лекота и радост.

Всяка "форма" във всеки разлиен стил, носи своите особености
Самия Живот е една голяма "форма", но и това е пак отделна тема:)

Една от тези форми е развиването на "вътрешния въздух".
Публикациите за него не са много, а има и неща, които никога не съм срещал. За тях смятам да ви поговоря нататък:)

[stonetales]

Има едно много просто упражнение, с което преди около 30-ина години забавлявах децата в 141-во ескпериментално училище. Нямаше дете, което с лекота да не схване и извърши упражнението.

Ако пред себе си държите в двете си ръце някаква топка, ръцете ви са в някакво естествено положение пред тялото. Поставете ги в това положение, "оставете" топката на децата, а вие си представете, че топката пак е там и започнете леко да я въртите с ръце. Неминуемо - след известно време - ще усетите топлина и налягане между дланите си.
Подобно нещо извършваше Дон(дракона) Уилсън във филма "Изгрев над Лос Анжелис" или "Японски изгрев над....").
Естествено, той успя само за три дни да развие бойна способност, но това все пак е Дон Дракона - нали?:)

Ако започнете да "изливате" или "преливате" получената сфера от едната в другата си ръка, след минимална практика ще усетите буквалната тежест на преливащата енергия.
Оцветете или "вижте" сферата във вашият цвят или виждане. От значение е е само приятността на изживяването.

Продължавайки упражнението, можете да се забавлявате с нарастващото чувство на енергетизация на тялото и различни, новопоявяващи се варианти на упражнението.
В един момент, когато сферата нарастне достатъчно, спокойно можете да я вкарате вътре в тялото си ( с помощта на двете си ръце)и така да дадете началото на едно ново изживяване за вас.
Само вашата "умствена стагнация" би могла да ви попречи и да ви убеди, че това е физически невъзможно.

Не си спомням човек, на когото да съм показвал упражнението в ония години и той да не е успявал:)

Вътре в тялото, вие можете да манипулирате до безкрай енергийната топка. Истината е, че топката винаги е била вътре във вас и единствено по тази причина вие сте успяли да я "създадете" извън него.
Поиграйте си няколко дни с нея и ще ви дам един от начините, с които естествено да я използвате - по ваш избор.
От друга страна - начините са безкрайно много и аз не бих могъл да ги знам всичките а и не ме интересува:)

Та, манипулациите с тази топка, вътре в тялото ви, са началото на развитието на "вътрешния въздух".
Успех:)

[stonetales]

След осъзнаването на топката, сферата, вътре в тялото ви, ще е добре да и дадете възможност да се разшири. Няма значение, колко голяма е била първия път , когато сте я усетили. Тя винаги може да става още по-голяма.

Да И ДАДЕТЕ възможност, не да я насилвате. При насилването, рано или късно ще последва умора и загуба на интерес, чак до набавянето на необходимата почивка!
Нека ви дам няколко базисни движения, светоусещания за сферата, които вие можете да развивате, съобразно вашия темперамент. Съвсем препоръчително е да Не се съобразявате напълно с тях, а да следвате вътрешните си убеждения и развитие на техниката.

Застанете прав, седнете или легнете - все едно. Усетете сферата вътре във вас и чрез "отпускане" на ума, сетивата и буквалния мускулен тонус на торса, и дайте възможност да се уголеми. Уголемяването е буквално. Ако ви е трудно да усетите процеса, помогнете си с дишането. Дишането е леко и ненапрегнато, но непрекъснато. Непрекъснатостта се изразява във "наблюдаването" на ритъма вдишване-издишване. При вдишване, използвайки физическото разширяване на гръдния кош, усетете как и сферата се разширява, при лекото, естествено издишване усетете как и сферата се свива леко.
Постепенно отделете усещането за сферата от усещането за свиване и разширяване на торса. Опитайте самостоятелно разширяване и свиване на сферата, независимо от дишането.
Един от резултатите, които винаги съм показвал на приятели е въртенето на сферата, вътре в тялото, което е следващия етап или един от следващите етапи.
Карал съм ги да поставят дланите си на гърба ми и съм им показвал мускулно или енергийно налягане, предизвикано съответно от движещите се плешки или от движещата се вътре сфера.
Усешането за неподвижни мускули и торс, и променящо се вътрешно налягане, предизвикано от движението на сферата, не би могло да се сбърка.

Важно е да не "бутате", "пресирате" сферата, а да и "създадете" и по точно "освободите" място или посока за движение или разширяване. Мислете за един вид вакуум, който вие "създавате", като пространство или посока, накъдето да насочите или уголемите сферата.

Пуснете сферата свободно да изпълва тялото ви, а по-нататък ще поговорим за практическо приложение на създаващото се налягане.

Съшо така е важно, във всеки един етап да осъзнавате, че свободното и леко боравене със сферата е в състояние Само да ви зарежда от безкрая, а насилствената игра с енергията е в състояние Само да ви изчерпва, въпреки, че преди това леко сте се заредили.

[stonetales]

Един верен критерий за "правилно" изпълнение на споменатата техника е удовлетворението, бликащо отвътре. Усещате ли друго - та дори да е някакъв вид енергизиране, несъпроводено с удовлетворение - зарежете!
Всъщност - няма как да ви кажа какво точно да изберете. Изборът винаги е бил Ваш:)

Нека продължим нататък.

Рано или късно - естествено, ако отделяте някакво време за практика - ще усетите "пълненето" на торса ви, предизвикано от раздуването на сферата. Не гонете обем - гонете движение - което само по себе си ще доведе до обем.

Една от следващите техники е да започнете да "пълните" крайниците с нарастващото енергийно налягане. Но преди това искам да ви спомена нещо друго.

Освен 24 - те основни (акупунктурни)меридиана, по които тече енергията в тялото, съществуват така наречените Кожно-Мускулни меридиани. Сами по себе си те обхващат цялото тяло и са подобни на големия и малкия кръг на течене на енергията по Ман-Так-Чиа.
Но! - те Не са тези кръгове! Не се бъркайте излишно.
При кожно мускулните меридиани енергията не следва строго определен път, а може да бъде водена свободно в зависимост от вашето желание.

Има много малко - да не кажа почти никакви материали в нета за тези меридиани. А и не е интересно колко са и какви са. Интересното е, че те позволяват на енергията да влиза или излиза навътре-навън в тялото.
И точно това им свойство ви позволява да водите, въртите, уголемявате и насочвате сферата - накъдето и как си искате.
Заставайки прав или легнал, събудете сферата - просто като се концентрирате във нея, ще усетите леко задвижване при събуждането и - и я "пуснете" последователно да изпълва крайниците си. Или пък "пуснете" налягането, породено от сферата да свърши същото.
Не мога да ви препоръчам ритъм или честота на упражнението - намерете вашите такива.

Ако сте легнал - вие усещате буквално движението на сферата (или налягането от нея) от тялото към крайника и обратно - на връщане.

Ако сте прав, можете да опитате преместване на тежестта на тялото - от единия - на другия крак. В началото - пълните единия крак, тонуса му се променя и създалото се налягане буквално избутва тежестта ви към другия крак. Връщате сферата към торса, пускате я в натоварения крак и така - докато ви писне или се уморите или се разконцентрирате:)

Пускайки сферата в ръката - например - ще усетите "олекване" на ръката, а понякога тя може да се самозадвижи в някаква посока, водена от това олекване.

Редувайте воденето на сферата в краката - независимо колко време ще ви отнеме - седмици или години - и в един момент ( в началото бавно, след това все по-бързо) ще можете да ходите дълго по този начин. Тоест - един от практическите ефекти е постигнат.

Тайната - ако има такава - е във вътрешното разхлабване (но не отпускане, защото ще се строполите на земята).
Воденето на сферата и вътрешното разхлабване са взаимосвързани - едното причинява другото и обратно.

Няма как да продължите нататък, ако поне малко не раздвижите сферата или налягането и, по цялото тяло - не само в торса.
Всъщност - няма и смисъл:)

[stonetales]

Но, преди да продължим нататък, нека ви разкажа малко за „разхлабването”. По тази причина бих искал да въведа едно ново понятие, за да развия темата до край. „Адреси”.
Какво са „адреси” ли?
Буквално такива! Зацапвания, отлагания, затлачвания, петна по енергийното, лъчисто тяло или аурата на човека. „Места”, на които бихме могли да бъдем „намерени”, докоснати – буквално - като адресите на които живеем. Слаби места, недостатъци, които на енергийно ниво имат съвсем ясен и изразен характер, дори и текстура понякога. „Места”, през/чрез които може да ни бъде въздействано по някакъв начин. Един вид енергийна рана. Или – рана в енергийното тяло. Еквивалент на физическите рани или психическите травми.


Някога, в неизбродните дълбини на времето и пространството са съществували съвършенни личности. Съществуват и сега, но не са толкова съвършенни. Това сме самите ние!

Кълба от енергия, в пространства и измерения, нямащи почти нищо общо с нашето освен, че са такива - в смисъл, че материалността им е неизмеримо по - финна и ефирна. Това ще да е било Началото! Предполагам, че и Края, ако има нещо подобно, ще е такъв. Естественно, със съществена разлика в осъзнаването на изминатия път!
Много от нас са сънували или „виждали” подобни неща, изпадайки в необичайни за нашето измерение състояния. Тези цялостни и съвършенни личности сме били ние. Били сме, сме, и ще бъдем ние, независимо до къде ще стигнем с изблиците си на безсмислие и тъй очарователно демонстрирана дезориентираност. Но както и да е, независимо каква е причината да поемем на това “образователно” пътешествие, целящо да възстанови целостта на райската ябълка ние пътуваме, най – безотговорно, към себе си, към неизвестността, „щадейки безмилостно” всичко по пътя си. Погледнете назад в историята ни и помислете, не е ли така?
Във всяка една сфера на живота – имам пред вид – навсякъде, където са общували поне двама човека, се е получил контакт, триене между енергиите и се е отделила някаква енергийна дисхармония. Получил се е „адрес”.
Нямам пред вид общуването на хора, които хармонират помежду си и изпълняват по този начин предназначението си. Те действително контактуват, но умножават и преподреждат енергията си един на друг, подобрявайки своята компактност, което съвсем естественно се изразява и външно чрез резултатите от съвместната им дейност.
Това, за съжаление, е по-неразпространения вариант.
Нека видим по-разпространения.
При всяко едно отношение на подчиненост, изпълващо почти цялата гама на човешкото общуване, нечия енергия оказва натиск върху нечия друга и причинявайки `и пробойна, „адрес”, намира слабото място и изсмуква съвсем реален енергиен потенциал, пропускайки обаче, да отбележи факта, че не може да я задържи във и за себе си. Нито за кратко, нито за дълго, нито никак! Не става, тъй като на практика действа ефикасна и резултатна система, за прибиране на вересиите. Какво представлява тя?
Спомняте ли си филма “Тъмбстоун” или както се произнася правилно, момента, гдето Вал Килмър говореше на голямата, стреляща гад, малко преди да го прати обратно, там отгдето беше дошъл?
Не бих могъл да цитирам, но си спомням, че Килмър спомена Голямата Празнота или Дупка, в гърдите на противника му, която не може да бъде запълнена със никакви убийства, изнасилвания и изобщо престъпления,– може би, поради факта, че няма дъно - (или основа). Насилието, Натискът и Пречупването не могат да запълнят нито една яма, дупка или клоака, защото се оказва, че тези актове на пълно безсилие, винаги използват чужда, но не взета назаем, а НАСИЛА, енергия. Взетото назаем, предполага, че ИМА със какво да се върне, в смисъл, че съществува собствен и то разработен потенциал, за опериране с него. Просто, едно приятелско рамо и то само за момент. Обаче, взетото с насилие не предполага, а Означава, че НЯМА собствен потенциал, дори и неразработен. Никакъв. Тъй като мястото,(местата, където се събира насила взетата енергия) няма собствен, жив потенциал, а даже е създадена от друг - не принадлежащ `и такъв - то принципът му на действие е само един, единствен - насилието и натискът върху места, откъдето би могло да се открадне насила.
И така се образуват „пробойните”, „адресите”.
Дали ще си представите Аура или Лъчисто енергийно тяло, отлаганията на дисхармония – тоест – „адресите” се случват върху тях.
Един от начините да се изчистват тези петна-адреси, причинени от човешкото общуване, е разхлабването.
Какво прави болния човек – рано или късно( в зависимост от обстоятелствата) пада в леглото и релаксира, разхлабва, докато оздравее.
Какво прави уморения човек? Разхлабва – естествено.
Какво прави рибаря – пада на водоема и „забравя” – разхлабва тотално.
Във всичките тези случаи релаксирането на мускулатурата съпровожда процеса на разхлабването.
Самото разхлабване – дали физическо или психическо – позволява на здравата и силна енергия да навлезе в нас и да очисти и оздрави тялото. И физическото и енергийното.
Бихте могли да тълкувате, осъзнавате сферата, за която ви говоря, като енергийна метла, която измита телата отвътре и изчиства „адресите”.
Всъщност е точно така – воденето на сферата вътре в тялото ви(и физическото и енергийното) на практика изчиства отлаганията и „адресите” – колкото и невероятно да ви се струва на пръв поглед.
Със всичко това коментирам единствено съзнателното премахване на вътрешната стагнация/стягане, при воденето на сферата. Не бъркайте това със пълна мускулна релаксация.

[stonetales]

На практика „адресите” съществуват едновременно във физическото тяло, енергийното тяло и психиката. Психиката е тази, която свързва двете тела.
В науката тази връзка е известна като психо-соматична връзка, но аз не съм учен и говоря за нещата със свои думи.

Ролята на разхлабването е такава, че помага за изчистването на „адресите”. Тоест – имайки неразположение, схващане или болест във физическото тяло, ние имаме същото това неразположение, схващане или болест и във енергийното тяло. Абсолютно същите неща, в същия момент съществуват и във психиката ни. Неслучайно болния се чувства зле, а здравия – добре.
Разхлабването – подобно на масаж, лечение или каквато и да е лечебна терапия – помага за изчистването, излекуването на споменатите по-горе „адреси”, чрез простия факт на премахване на блокажа, втвърдяването, стагнацията схващането или каквото и да е там неразположение в определено място на физическото тяло. Дали ще е под формата на лятна почивка, физическо упражнение или просто отиване сред природата или пък някакво друго приятно изживяване, отпускането, релакса, разхлабването, винаги „отварят” в буквалния смисъл телата и психиката ни за поемане на нова, свежа енергия. Тоест – възможността за почивка.
Упражненията със манипулирането на сферата имат една основна цел – да предизвикат вътрешно, енергийно разхлабване на физическото тяло, изчистване и постепенно премахване на „адресите” и излекуване и релакс – в крайна сметка.
Тоест – постигане на пълна автономност и постоянен „рефреш”, презареждане на физическото ни тяло. Оттам на психиката и съответно на енергийното тяло. Самото движение на сферата Предизвиква разхлабване. Все по-пълно и все по-пълно.
Предполагам, че очаквате да ви опиша десетки или стотици форми и движения със сферата – вътре или извън тялото. Не го правя, по простата причина, че всеки един от нас може да си представи и след това да следва своите собствени упражнения, форми и начини. Аз лично съм опитвал много и различни такива и след доста опити съм се спрял на едно-две. Не аз – тялото ми се е спряло на тях. На всичкото отгоре, след определен период от време тези един-два начина се сменят от само себе си и така продължавам напред.
Та – какъв смисъл има да ви закотвям в някаква определена форма, след като тя така и така ще се промени - рано или късно?:)

Само бих споменал едно основно положение.
След „събуждането” на сферата вие започвате да я водите съзнателно и волево, следвайки своите предпочитания за посока и форма на движението. Това е, да кажем, единия основен начин за изпълняване на упражнението – чрез осъзнато, разумно усилие от ваша страна.
Има и друг основен начин.
След „събуждане” на сферата, просто я оставете да се върти и суче както си иска. Дайте и възможност да изпълнява движения, които Не предвиждате или измисляте в момента. Тоест - захвърлете контрола на разума някъде встрани и оставете сферата да ви изненадва.
Погледнато от друга страна – разчупете стагнираните форми, предлагани ви от разума и дайте възможност на сферата сама да открие необходимите за тялото ви движения.
Ще бъдете тотално изненадани от поведението на тялото си
И двата основни начина са полезни. Развивайте ги.

Успоредно с развиването на упражненията се забелязва и уголемяване на сферата. Докъде ще стигнете – зависи само от вас.
Това което правя аз, за момента, е:
От средата на тялото изкарвам сферата напред, после встрани и правя пълна обиколка на тялото в едната посока, докато я вкарам отново, от обратната посока, навътре в тялото. Повтарям същото, но в обратна посока и така до безкрай. Постепенно сферата се уголемява, обхваща цялото тяло по дължина и в един момент започвам да усещам физически и плътно пространството около себе си – там дето минава сферата.
Един от практическите резултати е, че изчиствайки енергията си по този начин, разкарах от себе си един основен недостатък – лакомията си.
Вече не ям със дни физическа храна – нищо освен вода или сокове или смешно малки количества алкохол – просто за вкус, не за злоупотреба.
Ям физическа храна само ако отида на гости някъде или ако ми дойдат гости и приятели. И то доста по-малко от преди. Естествено – вкусовите усещания са изчистени до край и нямат сравнение със периода ми на тъпчене с храна.
Е – има една опасност – да се мумифицирам приживе. Но добре, че приятелите ми идват на гости, та от време на време поемам някаква храна.
Погледнато от друга страна – ако нямам приятели – какъв е смисъла на живота?:)

Това беше:)

[stonetales]

В навечерието на Новата година пратих линка към темата на приятел, с ника Lexas..

Върна ми отговор в смисъл, че Свободата, която преследваме е рамка, отстояваща, ненакърнима и на Всяка цена бранеща подстъпите си. Изтормозена от необходимостта да отбранява собствените си Устои.

По този повод си разменихме следните два имейла, с които приключихме Завинаги......

--------------------
Лекс, НА първо четене ми хрумна:)
Това съм го чувал от "моите хора":)

Сияйното кълбо, съставено от блестящи енергийни фибри, което представлява нашето енергийно тяло, се втвърдява с течение на възрастта, демек остаряването. На практика, това остаряване е следствие от спичане и втвърдяване на отлаганите по повърхността му - а, защо не и в дълбочина - енергийни дисбаланси и замърсявания, получени и от собствените ни простотии и неуредици и от външни, педерастични намеси:)

Нишките стават твърди, губят гъвкавостта си и понижават блясъка и интензитета си.

Секса кара нишките да ликуват. Буквално.

Алкохола ги размеква, отпуска ги и им дава възможност да се отърсят и изчистят от втвърдяващите ги отлагания:)

Естествено - мярката и в двата случая е водещ критерий, за да не се получи обратен ефект, прекаляване и спичане.
А колко ни е мярката - не знам:)
При мен пиенето вече се намалява от само себе си. Предполагам, че самите нишки вече нямат онази неистова нужда. Тоест - отхвърлили са по-голямата част от замърсяванията.
А скрупулите, че това "не е мъжко" изчезнаха преди време.

Мисля си, че Свободата е това, което действа подобно на секса и алкохола. И там би трябвало да има мярка - предполагам. Слободия, прекаляване, оливане - това са все граници и ограничения, които ние сами си поставяме. Само и само, за да препотвърдим пред себе си, че "Не става, Няма как!" да отхвърлим рамките.

И нашите, собствени и налаганите ни - чуждите.

Радвам се, че се чувстваш все по-добре и по-добре:)
Красиво е да премахваш собствените си рамки - една по една, ден след ден, година след година:)
Освободената от това сила, се връща обратно при нас - при самите себе си:)


Весели празници и прегръдки:)


на което Лекс ми отвърна...

.........Моят коментар на това, Краси, е, че "На война и в любовта всичко се случва (всичко е позволено)." ... Та така и със Свободата. Истината е, че всички ние използваме всички методи, за да стигнем до нея, да я докоснем и да я интегрираме в нас, във всичко, което сме ние самите по природа. Да, съществуват системите от убеждения, които ни казват, че това и това е "най-правилния начин" и все пак ние виждаме, че най-великите хора на този свят, макар и може би да са следвали някаква система от убеждения, главно са следвали себе си, главно са следвали своята дълбока природа и са я пречиствали, пречиствали, пречиствали - по всеки човешки възможен начин. Това винаги е изглеждало на обикновения човек като пълен абсурд, като безсмислие или издевателство над себе си. Но обикновеният човек избира да умре. Развиващият се човек избира Живота. В това за мен е основната разлика, която отваря възприятието в крайна сметка и кара човека да полети.
Наистина ме събуди.

[stonetales]

Тъй като доста време при мен се задържа една “форма” на упражнението, бих си позволи да ви я препоръчам като “стабилна временна форма”.
Развитието на света не спира и за миг и за това не ми се иска да мисля, че завинаги ще останете на нея, пренебрегвайки всичко, което би се появило след нея.

Естествено, ако усетите, че това не е вашето упражнение – оставете го и търсете собственото си развитие. Но нека Ви разкажа.

Всички сме виждали екран на радарна станция, на който екран се върти някакъв лъч и при всяко завъртане отбелязва движещите се или неподвижни обекти. В центъра е остта или самата станция. Центъра е неподвижен.

Представете си, че центъра сте вие и удължете светещата му точка в проекция – нагоре и надолу. Нагоре линията на проекцията свършва някъде над главата, а надолу някъде под краката – заоравайки в земята. Образно казано – по дължина на центъра на тялото ви, ви пресича една линия. Съединете двата и края със полуокръжност, която, естествено излиза на около метър и нещо извън тялото ви и модела е готов.
Наситете с цвят и емоция получения пространствен модел и завъртете в посока, която ви е приятна.
Резултата е, че като една локаторна станция, вие завъртате лъч с форма на полукръг/полумесец или нещо от рода на много тънък резен диня.

Интересното е, че при дадената концентрация или упражнение, вниманието не се задържа плътно до физическото тяло, а естествено излиза в някакъв периметър около него. Колко ще разтегнете периметъра и каква елипса или по-голяма полуокръжност ще развиете, (със съответното задълбаване надолу в земята и нагоре в небето) си зависи от вас.
Не бързайте. Тъй като винаги сме Тук и Сега, няма никакво значение колко бързо или бавно се развивате. В един известен смисъл, вие винаги сте правили това упражнение – просто сега се подсещате за него.

Няколко реални физически усещания, които ще ви подскажат “правилност” или оптималност на изпълнението.

Намиране и буквално усещане на центъра на тялото.
Неимоверно и непознато досега олекване (чувство за олекване) на тялото.
Повишаване на енергетиката или вибрациите на тялото.
Лекуване, самоизлекуване.
Успокояване на “топката” - в сегашният полудял свят това не е за подценяване.
В резултат на тези – по-добро самочувствие и автоматичното му прехвърляне върху близки и околни.

Успех в пътя на сърцето Ви:)