www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Форум -> Духовният ръст на Българите


  Reply to this topicStart new topicStart Poll

> Духовният ръст на Българите, Димитър Съсълов
Сакар
Публикувано на: 21.1.2012, 22:25
Quote Post


Участник
***

Група: Участници
Съобщения: 371
Участник # 2 033
Дата на регистрация: 10-October 09



В темата за българския календар Iss спомена за големия изследовател и философ на българската история (а не просто предъвквач на факти) Димитър Съсълов. Напълно съм съгласен с нея, че неговата книга- 'Пътят на България' е една българска Библия, до която всеки сънародник трябва да се докосне.

Издадена през тридесетте години на двадесети век (по мое мнение, златното десетилетие на българските исторически и археологически изследвания), книгата стъпва основно на китайски източници, за да потвърди за пореден път, че познанията за държавното устройство и за небесните тела (Съсълов използва един изключително силен и многопластов термин- 'Звездоведство') на Българите са били несравними както преди 4 000 години, така и до ден днешен.

Съсълов прозира, че звездоведството на българите е научна и духовна основа за българския Саракт. Така съвършеното познаване на това, което е Горе, им позволява да изградят съвършената държава Долу, на Средната земя.

Това познаване на небесните тела и движенията също дава на българите 'компаса', с който пътуват на хиляди километри и се ориентират идеално в пространството и времето, нещо немислимо за по-слабо развитите народи и племена.

Прозренията на Съсълов относно философията и логиката на българския календар също са задължително четиво. Ще ги пусна тук след няколко дни.

Съсълов не е автохтонист. Той смята, че прародината на българите е Таримската долина, но това по никакъв начин не намалява стойността на прозренията му.

Заради тези си изследвания след идването на комунизма участникът в четири войни и трикратен носител на Орден за храброст Д. Съсълов е заточен в концентрационен лагер, където здравето му е тежко увредено и той прекарва по-голямата част от живота си след това на легло.

По-долу ще публикувам откъси от книгата:

*********************************************************************

ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО

НАЙ-ПОДРОБНИ в китайските летописи са сведенията за хунорското устройство - държавно, народностно, военно, племенно и т. н. Това превъзходно устройство характеризира единствената до-сега добре известна и нашироко позната черта, ярко отличаваща хунорите от другите народи. Основата на това устройство, както вече знаем, е троенето -разделянето на три. Така държавата се деляла на три области - средищна, лява - източна, и дясна - западна; целият народ също се делял на три части - средищ¬на, лява и дясна; войската имала три главни отряда - средищен, ляв и десен. Пле¬мената са имали по три орди - средищна, лява и дясна. Отделните родове също са били подразделени на леви и десни спрямо главния средищен род (Де Гроот, I, с. 57), а дори и всеки род е имал своя права черта - ок, свое ляво и дясно коляно. При това троенето се е разбирало винаги не като окончателно безвъзвратно разделяне и откъсване, а като излъчване от средище, което винаги е могло да бъде погълнато обратно.
Кхан-ю управлявал не само средищната област и ръководел не само средищния главен отряд, но същевременно и цялата държава и цялата войска, въпреки че
външно те изглеждали напълно самостоятелни. За осъществяване на управлението в областите и на войските кхан-ю назначавал своите бъдещи приемници - синове и братя. Лявата област управлявал първият престолонаследник, т. е. този, който при случай пръв би бил повикан за кхан-ю. Той носел званието то-ки дог-ри* крал (кхан). Пръв негов помощник в управлението на областта и началстването на главния ляв отряд бил следващият в престолонаследието, който носел званието кок-ле или кук-ли крал**. Третият и четвъртият в реда на престоло¬наследието били десните дог-ри и кок-ле кханове. Тези четиримата били нарича¬ни „четирите ъгъла" (Де Гроот, I, с. 56) или „рога"***. Следвали други шестима крале, пак разпределени на леви и десни, които съставяли „шестте рога", и т.н. В трите области и трите главни войскови отряда имало всичко двадесет и че¬тири такива висши управители - предводители, между които известните вели¬ки: дун-хо, ку-то-хо, ун-гу-те, дай-ток и цу-ку крале (кханове).
Но това троене, разделяне на три, не спира дотук, то отива до крайния въз можен предел****, до рода и родовата бойна чърда. Троенето изхожда винаги от едно средище, което излъчва леви и десни - отговарящи на източни и западни -нови средища, на които предава и способността те самите да излъчват. Тази особеност на троенето и на прокарването му докрай дори и в малките орди, проличава най-вече в данните*****, дадени в китайските летописи за малочислените български стражеви орди, пръснати из Таримската котловина, Памир, Кун-лун и Каракорум..
В китайските летописи е казано, че всички (от двадесет и четиримата вели¬ки) кханове били наследствени (Де Гроот, 1,55). Изразът „наследствен" в случая е неточен. Вярно е, че кхан-ю не можел без важна причина своеволно да назначи едного
---------------------------------------------------------
***** Страниците на ч. II на Де Гроот са пълни със сведения за все такива малки български ордички. Така например, като говори за Таримската котловина, след завладяването й от китайците, „Циен Хан шу" каз6а:„По-рано всичките стояха под властта на хунорите и дзиток - краля на западните гранични области поставяше за управление на запа¬да генералкоменданти, чиито постоянни седалища бяха в Йен-ци, Гуй-су и Уй-ли" (с. 49). Сведението се отнася за дес¬ния наместник на българския дзиток кхан и неговите двама (ляв и десен) генералкоменданти - помощници. Други све¬дения се отнасят било за изостанали части от български ордички по-ле или пи-лйок, или пък до примесено с българи местно население, останало по местата си след оттеглянето на българите, като например за Котан, Ярканд, Лоу-лан и много други (ч. II, 158,159,160,161,68,144,54 и др.).
-------------------------------------------------------
и да пренебрегне другиго и да измени с това установения ред. Но тъкмо този ред е бил свързан с личността на кхан-ю. Защото в действителност само той е наследявал. Всички други зависели от него. За да бъдат назначени, всички ще е трябвало да са или синове, или братя на самия кхан-ю и само ако е нямало такива, той е могъл да назначи и други. Със смъртта на кхан-ю всички дотогаваш¬ни яо-ци, кок-ле и други такива кханове губели заеманите дотогавашни длъжнос¬ти и ако новият кхан-ю е имал достатъчно синове, въобще не получавали нова длъжност на управители. Така всичко изхождало като от средище от кхан-ю и всичко се свеждало пак до него. Той представлявал средоточието, макар и само временно, на цялата държава. Постоянно средоточие е представлявал родът на кхан-ю в своята права наследствена линия.
В устройствено отношение различията с Китай са големи и очебийни, макар че китайското държавно устройство е наподобявало множество хунорски уредби, налагани от хунорски по произход владетелски родове. Преди всичко в Китай не е съществувало никакво народностно устройство, тъй като не е имало на¬род, а само население. Войската е била устроена, доколкото е било възможно, по хунорски. Но дори и в нея не е съществувало като основен принцип тройното поделяне. До времето на Цин и на Шъ-хуан-ди за общо постоянно държавно уст¬ройство едва ли би могло да се говори. Първоначално царете са били назначавани приживе, царят назначавал заместник си. С възцаряването на рода Ся (вероят¬но хунорски) се въвежда наследственост. Твърде скоро тя се разпростира и вър¬ху областните управители, чийто твърде голям брой остава почти винаги нео¬пределен. След като хунорският род Джоу запада, тази наследственост на облас¬тните управители се превръща в истински феодализъм. И едва Шъ-хуан-ди от хунорския род Цин успява да създаде общо държавно устройство, като унищожава завинаги феодализма. Но дори и в неговото устройство няма помен от тройно деление, произтичащо от мисълта за излъчващо основно средище.
Троенето не само е съвсем чуждо за Китай, но изглежда дори е извиквало в ки¬тайския дух една необяснима омраза. Вместо троенето в Китай е било на почит петорното делене. И то никога не е било приложено в действителност нито в държавното устройство, нито във всекидневния живот, но на книга всичко е било поставено в зависимост от него. Според това книжно делене царската об-ласт, столицата и царският дворец в нея са същинските средища; на изток и на запад, на север и на юг от това средище са се намирали подвластните области. Навън от държавата това петорно делене трябвало да обхваща цялата Земя: в средата Китай - Джун-гуо - Средната страна; към четирите посоки навън чуж¬дите (варварските) страни, които следвало да се смятат подвластни на Джун-гуо и нейния император. В желанието си да обосноват този си политически стремеж китайските книжници приравняват Земята към Небето; своята страна - Джун-гуо, със Средното небе и своя цар с полярната звезда. И така както Полярната
звезда е единствена на Небето, така и китайският цар е „единственият човек"* той е Тиен-дзъ*** - Небесен син. Но и това книжно делене е само външно - нито помен от излъчващата същина на средището.
Това измислено устройство, разбира се, оставало винаги само на книга. Не само навън, но дори и в самия Китай то не било признавано и смятано за възможно, Множество областни крале са си присвоявали званието уанг (ван) и са се наричали Йи-жен - Единствен човек. Не е признавал това петорно делене и родът на Цин****. Дори и най-великият владетел на Китай, едничкият, който с право би могъл да се нарича Единствен човек, не се е наричал така, а просто Шъ-хуан-ди - Първи император.
Хунорският кхан-ю никога не се е наричал нито Единствен човек, нито Небе¬сен син. Наистина в гл. 94-та на „Циен Хан шу" е казано, че кхан-ю бил наричан Тинг-ли ко-то, което ще рече Небесен син (Де Гроот, I, с. 53,54). И това навярно не е грешка, но се отнася до званието, което китайците са били принудени да дадат на хунорския кхан-ю Мо-дун, признавайки неговото върховенство. Дори самият Мо-дун обаче не се е назовавал така, както личи от собствените му писма, в които се е подписал като ПОСТАВЕН ОТ БОГА (НЕБЕТО) кхан-ю (Де Гроот, 1, с. 76). Много по-трезви, хунорите не са търсели чрез надути думи да си придават по-голямо величие. Но затова пък тъкмо кхан-ю бил същинско действително сре¬доточие, същински Единствен***** между всички в държавата и народа си, защо-


-----------------------------------------------

**** На мястото на петорното делене, което противопоставя средата (Китай) на четирите посоки, Цин въвежда двойно подразделяне на Земята, според което на юг и югоизток се намират цивилизованите области (Китай), а на север и северозапад чуждите (варварските) области (на хунорите). При това северът бива означаван като „горе", а югът - долу (Де Сосюр, с. 440). Това подразделяне е явно под хунорско влияние, но като не споменава изрично сре¬дището, то избягва и така омразното за китайците троене, макар и само формално, тъй като в основата си все пак изхожда от средището Земя (като небесно тяло), която излъчва своя север и юг.

***** Известно е как Мо-дун не на приказки, а на дело е отъждествявал държавата и народа със себе си. От него ис¬кат най-ценния му кон. Само този, който знае какво е значел конят за хунора, би могъл поне отчасти да разбере как-во е било искано от него. Всеки хумор, залагайки живота си, би се бил за коня си. Мо-дун го отстъпил - за държавата и народа и най-скъпият кон няма почти никаква стойност. Искат после жена му - най-любимата му, венчана жена Въпреки бурята от възмущение и въпреки единодушното мнение на съвета му да не отстъпва жена си, а да нападне и да накаже веднага безсрамния предизвикател, той пак отстъпил и дал любимата си жена на врага - от гледището на държавата и народа и най-любимата жена на някой хунор, пък бил той и самият кхан-ю, нямала никаква особена стойност. Мо-дун обкръжил китайския император с цялата му тристахилядна войска и така здраво го притиснал, че китайците нямали възможност дори „да опънат лъка". След седемдневна обсада при пълен глад и страшен студ той освободил тази съвсем смазана войска да си върви заедно с императора, вместо да ги избие или поне да ги плени, както би направил всеки друг военачалник. Не бихме могли да повярваме, че е възможно да съществува такова пълно самопотискане на собствената личност (защото тя трябвало да въплътява действително целия народ и държава), ако самите врагове не бяха го написали ясно и недвусмислено (Де Гроот, I, с. 51,52; 63 - 68).

---------------------------------------------------------------------------------------
то наистина от него е изхождало всичко, отнасящо се до държавата и народа и пак към него се е свеждало всичко.
Тройният дележ за хунорите е бил основният, първичният, но за тях той не е бил единственият. Ако държавата си делели на три, земния простор те делели на пет. Средището и в този случай запазва своето първо, изходно място; вто¬рото е ляво - изток; третото е дясно - запад; четвъртото е отзад - север, по¬соката на спокойствието, и петото е напред - юг, посоката към врага, към вой¬ната - най-активната дейност. Така чрез двете кръстосани едно към друго тройни деления - средище, ляво и дясно и средище, отзад и напред - бива обра¬зувано петорното делене на земната повърхност. В чертата, отвесна на тези две деления, идва следващото пак тройно делене - средище, горе и долу - вече не на площта, а на пространството*. Към тях се прибавя още едно - във времето, което също има за изходна точка средището, минало и бъдеще. При това при тези деления всяка посока запазва винаги своя пореден брой, като по този начин се образува и поредицата на петте главни основни числа: 1, 3, 5, 7 , 9. Видяхме, че китайското схващане приравнявало Земята към Небето; Китай - Джун-гуо, към средищния небесен дворец и китайския император към Полярната звезда. Така на Земята е трябвало да има едно-единствено главно, първично сре¬дище и то е било императорът, или по-точно неговият дворец. Според хунори¬те, които много по-добре от китайците познавали Земята, тя не само че не е могла да бъде приравнявана към Небето, но дори сама не е представлявала самос-тоятелно средище, каквото е било например Слънцето. Единственото средище за тях във Вселената била Полярната звезда. В далечното минало, около XXIV в. пр. Хр., те са смятали, че Полярната звезда е неизменна, че олицетворява съвър¬шеното вечно средище и затова я били нарекли Върховно единство. По-късно, но навярно преди възцаряването на рода Джоу в Китай**, те разбрали, че и тя се мени, и затова престанали да я наричат Върховно единство, а само Средищна звезда***. Всички други средища, особено на Земята, са били крайно второсте¬пенни и не можело да има никакво сравнение между Средищната звезда и тях.

----------------------------------------------------------

* Едно от децата кхан-ю, след победите си над могъщия Ву-Ти, му писал: „На юг лежи големият Хан (Китай), на север - могъщият Ху(нор)" (Де Гроот, I, с. 185). Делене съвсем прилично, което бил възприел и Шъ-хуан-ди. По времето на Хан обаче, изглежда, петорното (както го разбирали в Китай) и седморното делене са били смесвани. Така северът и за тях е бил една от петте посоки върху земната повърхност, обаче тя била смесвана и с посоката горе, поради ко¬ето в 3 г. пр. Хр. били на мнение да отклонят посещението на кхан-ю, понеже като представител на север (горе) уп-ражнявал пагубно влияние върху човеците от юг (долу) (Де Гроот, I, с. 255). Това е явно смесване и с деленето на Цин.
**Хунорският род Джоу при възцаряването си е знаел, че Полярната звезда не е Върховно единство, и поради това и дал други имена: Шан-ди, Тиен-ди, Тиен-йи и т. н.
***Под хунорско влияние китайците започнали да наричат Полярната звезда също и Тиен-шу, Небесно средище, макар че са имали за нея множество други свои имена (Де Сосюр, с. 516,517).

-------------------------------------------
На Земята не е могло да има някакво постоянно главно средище; всички средища тук са били произволни. За отделния човек средище е било мястото, кьдето се намира. Но понеже той не е вкоренен, а се движи, за негово средище се е при¬емала шатрата му. По-общи средища са били: шатрата на родоначалника на рода; шатрата на племенния кхан - за племето, и най-после шатрата на кхан-ю-за държавата и за народа. Както се вижда от хунорското схващане, изразено и въплътено в устройството им - държавно, народностно и т. н., всички те средища са били излъчени средища. Поради това определянето на посоките от всяко едно от тях е трябвало да става с лице към юг, както това е било за глав¬ното първично средище - Средищната звезда. Така за хунорите се е получило ляво, изток и второ да бъдат еднозначни, както и дясно, запад и трето; отзад - север и четвърто, отпред - юг и пето*. Първото място, разбира се, било за¬пазвано за средището.
И според китайците техният император е трябвало да сяда с лице към юг, и то само той, защото на Земята той замествал Тиен-ди - Небесния импер& тор**. Според това тяхно схващане всички други - крале, князе и други подани¬ци, трябвало да бъдат обърнати на север. Както повечето, така и това самохвално китайско разбиране не е било всеобщо признавано и не е бивало постоянно. При първите Джоу, както и при Цин, дори и в началото на старата Хан, почет¬ното място е минавало от ляво на дясно, което ще рече, че и императорът се е смятал обърнат на север***, а не на юг. От друга страна, не само кралете, кои¬то са се наричали Йи-жен, т. е. Единствен човек, и князете, но дори и всички по-висши китайски сановници са строили къщите си с входни врати на юг, а не на север, както според китайското схващане е трябвало да бъде за поданиците.
Според „Шъ-дзи" (Де Гроот, I, с. 60) хунорският кхан-ю сядал с лице, обърнато на север. В същия летопис обаче на много места преди и след това изрично е от¬белязано, че лявата, почетната, страна е на изток, а дясната - на запад. Дали това е умишлено, за да се представи кхан-ю като поданик, или е случайна грешка,

----------------------------------------------------------
* Дори и Шаван (споменат от Де Сосюр, с. 556, 557) е разбрал по-общото естество на тази връзка между държавно устройство, схващане за пространството и т. н. и говори за „религия”

**Тиен-ди, Небесен император, е едно от множеството чисто китайски обозначения на Полярната звезда (Де Сосюр, Ш 506), с която бива уеднаквяван Тиен-дзъ, Небесният син, който също е -ди, император, само че земен (Де Сосюр, с. 160).
*** Още крал Вън от рода Джоу премества мъжественото начало Ян от юг на север (Де Сосюр, с. 225,234,505,306) и с това почетното място вдясно, вместо вляво. Оттогава, та дори до времето на старата Хан, почетното място постоянно се е менило, ту наляво, ту надясно, като едва по-късно е било установено окончателно вляво(Де Сосюр, с 306,579 и особено бел. 1 под черта).

----------------------------------------------------------------------
сега трудно може да се каже*. Във всеки случай това невярно твърдение
многократно опровергано в самите „Шъ-дзи".
Както вече видяхме, средището и различните посоки: ляво - изток, дясно - за-
и т.н., са имали и числени обозначения. Числото у хунорите не е било само
каква да е бройка, всяко число е имало свое особено място или дори собствена осо-
беност. И у китайците числото не е било проста обикновена бройка, но у тях
то не запазва винаги едно и също определено място. В Китай числото мени сво-
ето място и значение според случая**. Наистина хунори и българи не са придава-
ли на числото някакви магически свойства. За тях не числото е управлявало све-
та. Те, както и китайците, смятали, че числото е изразител на отношения и за-
висимости във Вселената, скрит и иначе от погледа на човека. Особено добре
това хунорско и българско схващане личи в уеднаквяването на средището с еди-ницата, което при тях е неизменно. Както средището Върховно единство из-
лъчва във всички посоки и от съчетанията на излъчванията му произлиза всичко
във Вселената, така и единицата излъчва всички числа, съчетанията на които
обозначават в своята безкрайност необозримото разнообразие на всичко същес-
твуващо.
Това схващане за значението на числото едва сега започва да си пробива път***, обаче днешният свят ще стигне до него чак когато приравни в сегашни¬те числени поредици нулата напълно и безусловно към безкрайност и тя бъде в състояние не само да поглъща, но и да излъчва всяко число или числена поредица.
В сведенията си за хунорското устройство - държавно, народностно, военно, племенно и т. н., китайските летописи разкриват не само неговите особености като единствено в света. Заедно с малките допълнения, съдържащи се в други

---------------------------------------------
* Да се допусне незнание у авторите на „Шъ-дзи", е почти немислимо. Те са били едни не само от най-добросъвестни¬те, но и най-добре осведомените китайски летописци. За грешката могат да се предположат няколко вероятности: 1. Умишлена по-късна поправка, 2. Неволна, пак по-късна грешка при преписването и 3 Най-вероятно по-късна „поп¬равка" на несъществуващо, привидно противоречие, а именно: китайските пратеници от времето на Хан са вижда¬ли кхан-ю при тържествена обстановка 6 полунощ на Нова година, обърнат на север, да се покланя и да отдава по¬чит на Средищната звезда. Това съобщение, предадено вероятно съкратено, ще е изглеждало на по-късни „учени" пре¬писвали като противоречие с известното, че кхан-ю седял обърнат на юг и лявата му страна е била почетна, и са го поправили посвоему, като са приели, че е седял обърнат на север.

" И китайците обикновено са обозначавали средата с 1, но понякога, и то не рядко, и с 5 и 6, Така те наричали им¬ператора си Йи-жен - Единствен човек (Де Сосюр, с. 172), което ще рече средищен, но същевременно той се назова-
- „ние превъзходителство от 9 и 5" (Де Сосюр, с. 228). Във всички числени поредици средищ-
ни числа са онези, които се оказват написани по средата (Де Сосюр, с. 330). Земята, когато бива смятана за средище, както и „средата на годината* носят брой 5, а не 1 (Де Сосюр, с. 334).
Това стана най-напред чрез т. нар. координатни системи, в средището на които (вместо 1 по хунорски) стои нула, после чрез въвеждането на имагинерните числа, след това с откриването на периодичната система на елемен¬тите (Менделеев). Особено сега, вече с новите открития в ядрената физика, значението на числото все повече и повече се налага и утвърждава.

-------------------------------------------------------------------------
техни сведения, се разкриват и особените хунорски и български схващания както за просторите и пространството, така и за Вселената и числото. Средището като първично начало и основа и неговата особеност да излъчва пулсиращо вина-ги в две посоки (ляво и дясно, напред и назад, горе и долу и т. н.) нови средища, на които придава също такава излъчваща особеност, това безкрайно по пространство и време и по разнообразие троене е най-особената отличителна черта на хунорските и българските схващания, чужда на който и да бил друг народ както в миналото, така и досега. Чужда е останала тя и за тамошните им съседи - ки¬тайците, които, изглежда, дори са изпитвали особена ненавист към троенето. Тази особеност - троенето, както ще видим по-нататък, лежи в основата и на всички .други български схващания.
PM
Top
Сакар
Публикувано на: 24.1.2012, 21:37
Quote Post


Участник
***

Група: Участници
Съобщения: 371
Участник # 2 033
Дата на регистрация: 10-October 09



ВРЕМЕЧИСЛЕНЕ


КАКТО В УСТРОЙСТВОТО, така и във времечисленето си хунорите и българите се основавали върху тройното делене и се ръководели от значението на числата. И за времечисленето им първите ясни и изрични сведения дават пак китайските летописи. Както и в другите разбирания, така и във времечисленето има някои основни, начални прилики, но също и големи различия с китайското времечислене. Приликите са особено големи между хунорското и българското времечислене и китайския „научен", „астрономи-чески" календар, а различията са с „гражданския" китайски календар, запазен и до¬сега като единствен общоприет и признат и представляващ неудобна, но все пак предпочитана смесица между старинен предисторически лунен и появил се по-късно слънчев календар. Според уредбите на цар Яо (XIV в. пр. Хр.) началните дни и на гражданския календар, а именно слънцестоенията и равноденствията, е трябвало да бъдат определяни астрономически и да служат за неизменна основа. Причината това най-често да не е ставало или да е ставало погрешно, била слабата или почти никаква астрономическа подготовка дори и на нарочно назначените на тази най-висша служба лица в Китай. Обратно, у хунорите ясните и съвсем опростени начини на звездоведско определяне са били познати едва ли не на всеки отделен човек и всеки е могъл съвсем точно да определи не само главните начални дни на годината, но и всички други по-важни дати. По времето на Яо годината била определена на 366 дни (Де Сосюр, с. 24) и вероятно хунорите са приемали тази продължителност. Но още преди възцаряването на Джоу в Китай хунорите вероятно са били уточнили годината на 365 1/4 дни.
Според „Шъ-дзи" (Де Гроот, I, с. 59) в първия (Коледа, б. моя), петия (Гергьовден) и деветия месец са ставали събори в столичния онгъл на кхан-ю, при което са били принасяни жертви, определяни от китайците като „царствени". Така само с няколко думи са дадени съвсем ясно основите на хунорското времечислене. Годината е била разделяна*


чрез три главни, начални дни на три равни части. Тройното разделяне на година- нито е отговаряло на естественото й делене - било на две, било на четири годишни времена - нито пък е било познато на който и да било от съвременните народи*. При това хунори и българи делили не само годината, но и деня, и месеца на три. Това троене, неестествено наглед, е произхождало от основното начално схващане за средището и за излъчваните от него в две посоки нови сре-дища - в случая даденият начален средищен миг и излъчванията - минало, принадлежащо към покоя начало, и бъдеще, принадлежащо към дейното начало. Във връзка с началното положение на средището се появявали въпроси за неговото място както в равнината и в пространството, така и във времето. Както в равнината всяка точка еднакво би могла да бъде избрана за средище в зависимост от мястото на отделния човек, така и във времето всеки миг би могъл да бъде приет за средищен, начален. Винаги е било нужно обаче едно по-общо, по-постоянно средище, от което да изхождат и към което да се свеждат другите частни средища. В пространството има дадено, почти неизменно средище -Средищната звезда. На Земята, в държавната територия, това е столичният онгъл. За времето обаче е трябвало да се подбере такъв средищен миг и почти всички са го подбирали произволно, наслука, като са го вземали за начален ден на годината - за Нова година.
В хунорското и българското времечислене, както и в китайския астрономи¬чески календар за начален пръв ден на годината е бил приет най-късият - денят на зимното слънцестоене. За начален миг пък на деня - както за всеки, така и за първия, е взет мигът на неговото „раждане" – полунощ
**; за месеца - също денят на раждането му - появата на първия сърп. Едно от задълженията на кхан-ю е било да се поклони „при раждането на новата месечина на запад" (Де Гроот, I, с. 60). По-дългите от една година времена са 12-годишният и 60-годишният кръговрат. Те изглеждат съвсем еднакви с китайските, като дори някои смятат, че имат хунорски произход***.

---------------------------------------------------------------

* В Китай при възцаряването на Джоу, изглежда, са опитали безуспешно да установят тройното разделение на годи-
ната, за което свидетелстват въведените нови звезди определителки, № 16 и № 26, както ще се види по-нататък.
Преди това обаче, още в стари времена, китайците са приемали тройното делене на месеца на три „десетдневия".
Запазил се е дори и израз „третина на месеца" -- юе-бан (буквално „половината (средата) на месеца'' -
отбелязвана на петнадесетия ден от всеки лунен месец - б. конс.), наред с - юе ван, което значи само „пълна месечина" (буквално „наблюдаване на [пълната] луна" - ден, съвпадащ със средата на всеки лунен месец - б. конс.).
** Китайците са отбелязали този миг със знака дзъ - дете, пеленаче, а още и 11 -1 ч. през нощта и въобще първи знак за всеки кръговрат (Ошан., зн. 3038; Рюд., зн. 1532);
*** Така например Е. Шаван (цитиран от Де Сосюр, с. 351 и сл.) казва, че били „тюркски", като под това съвсем ясно разбира хунорски. Де Сосюр не е прав във възраженията си, защото, ако „турците" са се появили с цели хилядолетия по-късно и са могли само да приемат всичко това наготово, хунорите от самото начало са били съседи на Китай и са мубказвали влияние в много отношения, а също така и в звездоведството и календара Самият Де Сосюр неведнъж, като говори за хунорите, казва „турци". Този случай ясно показва до какви обърквания може да доведе погрешното използване на едно име на народ, вместо друго.

-------------------------------------------------------------------------
Поне за българите се знае с положителност*, че разделяли месеца и денонощи¬ето на три. Китайците, макар и в най-отдалеченото минало да са делили месещ на три десетдневия, никога не са делили денонощието на три. Те го делели най-напред на ден и нощ, а после цялото денонощие на 12 части - часове, които навярно са били възприети и от хунори, и от българи.
Докато за китайците обаче по-важни били дневните часове**, за хунори и българи еднакво важни били и дневните, и нощните часове, защото за тях по-често дори нощта е била време за движение и действие. Така тяхното главно делене на денонощието било: полунощ, утро и вечер, с времена вероятно от по 4 китайски часа, защото деленето само на три не е било достатъчно.
Закръгляният първоначално на 30 дни месец не се оказал в съгласие със смените на Луната (29 1/2 дни) и поради това в Китай още по времето на Яо въвели месе¬ци от по 29 и 30 дни, които следвали един след друг, обаче за броене на дните за¬пазили десетдневието. Хунорите и българите едва ли са продължили да си служат с десетдневия***. По-вероятно е те да са изоставили закръгления на 30 дни месец, да са преминали към седмично броене на дните, а смените на Луната да са останали да служат и занапред, но само като приблизително дребно мерило.
Изглежда, че още преди възцаряването на Джоу в Китай хунорите са възприели месец от 28 дни, несвързан с цикъла на Луната, което ще рече 4 пъти по 7 дни. Наистина в китайските летописи няма преки сведения, но косвени данни сочат, че хунорите твърде продължително време са си служили с година, поделена на 13 месеца****. Това е давало 364 дни, като е оставал един ден свободен, който не
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
* И досега народът е запазил названия за смените на Луната: нова свещ, новина или млад месец; пълна свещ, пълна ме-сечина и разсип, или иззет (Маринов, с. 13,14).
** Китаецът не е обичал да бъде безпокоен нощем и си има ш>бен израз _±11 Т - шан-мън, буквално „вдигам Вра¬тата", което значи „заключвам вратата и за през нощта" (Ошан., зн. 79). Пеенето на петела, както понякога и ре¬вът на магарето, са били за него достатъчно указание за времето през нощта и главно за наближаване на утрото: „Когато петелът е пропял три пъти, вече е ден" (Де Сосюр, с. 287).
*** Според „Шъ-дзи" (Де Гроот, I, с. 60) най-важни за хунорите били дните, които се казвали у или дзи (на китайски това са средните пети и шести ден на десетдневието), но това е навярно грешка. Петият ден би могъл да има зна¬чение за хунорите, но не и шестият. В никой случай този ден (шестият) не е споменат във връзка с някакво хунорско предначинание. Обратно, със седмия ден и въобще със седмодневието са свързани хунорски действия от голямо значение. Така например Мо-дун обсажда Лиу Бан на възвишението Бай-дън 7 дни; след една седмица, по време на която не допуснал да му се докарва никаква храна, го освободил, и т. н. (Де Гроот, I, с 63,66,67). **** В северните области на Китай и досега е запазено названието „тринадесети месец", но не като числително, а като име. Китайският календар никога не е познавал редовна 13-месечна година. Наистина гражданският календар твърде често е имал нужда от вмъкнати допълнителни месеци (интеркалации), но поради обикновените неуредици и невежество на китайските астрономи тези вмъквания не ставали редовно и едва когато календарът им съвсем се обърквал, ставало нужда да се вмъкват наведнъж по два, по три, дори и по повече месеци. Не са известни обаче наз¬ванията „четиринадесети месец" или „петнадесети месец". При това вмъкнатият в редовните случаи тринадесети месец не е бил наричан никога „тринадесети", а „вмъкнат" - интеркалационен месец (Де Сосюр, с. 25). Името „тринадесети месец" китайците са могли да възприемат само от хунорите, които в големи количества са се били примесили и претопили в севернокитайското население. Но за да го наложат и да го запазят и досега, несъмнено те дълго преди това вероятно са го употребявали.

-------------------------------------------------------------------------------------------------
съмнено е бил посветен на най-важния, началния, средищния ден - началото на го¬лината - Нова година. От хунорска гледна точка тук вероятно се е появило едно голямо неудобство. Ако средищният ден би бил отделен, годината би била поделена на 14 части, нещо съвсем противно на хунорските схващания за значението на числата. Ако би бил причислен към първия месец, самостоятелността на главния, средищния ден на годината би била накърнена. И все пак, изглежда, това решение е било предпочетено. Възможно е първият и вторият месец, като най-студени и най-сурови в годината, да са имали и свое особено название, което после да се е променило в името Сечко. Първият от тях станал с един ден по-дълъг, и то не само от втория, а и въобще от всички месеци. Много е вероятно така да са се появили и имената Голям Сечко и Малък Сечко.
Само тройното и тринадесеторното делене на годината обаче са се оказали
вероятно недостатъчни. Най-малко две годишни времена ясно ще са били отли-
чавани в земите, населявани с хунори. Това са били зимата и лятото. Изглежда, че
много отдавна хунори и българи са ги били поделили по на две половини, от кое-то са останали и названията Средзима и Средлято*. Така годината вече е биларазделена на пет - главен, средищен, начален ден и четири годишни времена. По-късно, навярно от китайците, които били земеделци, хунорите възприели деленето на годината на зима, пролет, лято и есен. Но и в този случай деленето не е станало четворно, а петорно. Това ясно личи от запазилите се в китайската книжнина следи за правени опити и в Китай да бъдат въвеждани тези хунорскиделения. Кои са тези сведения?

По-горе казахме, че началният ден в хунорското и в българското времечислене е бил най-късият - денят на зимното слънцестоене, също както и в китайския „научен" астрономически календар. Откъде знаем това? Когато в китайските летописи се говори, че трите редовни хунорски събора с трите „царствени" жертвоприношения ставали в първия, петия и деветия месец, не е казано кои месеци се разбират - тези по астрономическия или онези по гражданския китайски календар. По гражданския календар началото на годината - първият месец, се пада в началото на китайската пролет, около месец преди пролетното равно¬денствие; петият месец - по средата на лятото, и деветият месец - през ноември (по григорианския календар)**. Дали този е месецът на есенния редовен събор с „царствените" жертвоприношения, с големия военен преглед, с всеобщото преброяване на населението и добитъка? За този преглед и преброяване е казано:
-----------------------------------------------

* Вж. Маринов, с. 355 и 507.
** У Ошан. той е даден направо като отговарящ на ноември; зн. 6838 - ^ - сю, ноември; сю-юе, девети месеи по лунния календар, същият знак отбелязва и единадесетия кръговратен знак и времето от 7 до 9 ч. вечерта.

--------------------------------------------------------------------------
„Когато през есента конете са охранени, става голям събор в Тамнам, за да може да се установи броят на населението и добитъка" (Де Гроот, I, с. 59). Според летописните сведения главната храна на хунорските коне и добитък е била пашата. Свърши ли пашата, свършва и охранването. А за да стане съборът, „когато конете са охранени", това явно не е могло да бъде в деветия месец на гражданската, а на астрономическата китайска година, защото през ноември конете трябва да са били доста изпосталели. Това се потвърждава и от думите на известния евнух Джун Хан- юе, казани на китайските пратеници, дошли да предадат годишния данък: „Ако дължимите стоки са пълнобройни и доброкачествени, то¬гава работата е в ред. Ако обаче са недостатъчни и лоши, тогава ще дойдат през есента, щом като у вас жътвата узрее, нашите конници ще я изпотъпчат..." (Де Гроот, I, с. 83). Хунорите нападали Китай най-вече есен, след големия събор и преглед. Но каква току-що узряла и неприбрана жътва ще са могли да намерят те, ако тоя събор е ставал в края на есента? Няма съмнение, че думите „щом като у вас жътвата узрее", могат да се отнасят само за деветия месец по астрономи ческия календар. Този месец е започвал към края на август (по григорианския календар) и е бил първият от китайската есен. Но щом като времето на този събор е било отбелязано по астрономическия китайски календар, то и времето на другите два събора несъмнено ще е било отчитано по същия календар.
И така, първият месец, началото на годината и първият редовен годишен събор с „царствено" жертвоприношение у хунорите са отговаряли на първия месец по астрономическия календар, който е започвал в деня на зимното слънцестоене*.
Но освен тези, сами по себе си достатъчни, има и други данни, които устано¬вяват, независимо от сведенията на „Шъ-дзи" и „Циен Ханшу", че българският на¬чин за времечислене е поставял началото на годината в деня на зимното слънцестоене. Най-напред това е известният списък на Албируни (от Хива, живял от 962 до 1048 г.), на турските месеци, които започват така: Голям месец, Малък месец, Първи месец, Втори месец и т. н. Този списък причини, предизвиква и досега спорове, разногласия и гадания. Установено е, че Големият месец и Малкият месец, които отговарят на нашите Голям Сечко и Малък Сечко, са зимни месеци. Първият месец отговарял на първия по китайския граждански календар. Смята се, въобще, че този „тюркски" календар отговарял на китайския календар при династията Ин само с малки промени и най-вече, че е поставял началото на годината


--------------------------------------
* Съставители на „Шъ-дзи" са били Съма Тан и синът му Съма Циен, който като „велик княз астролог" при Хан е познавал добре китайския астрономически календар и си е служил главно с него, особено

като председател на комисията по подобрение на гражданския календар.

---------------------------------------------------------------
В деня на зимното слънцестоене, както е по „научния" астрономически календар. По тази си особеност - да поставя началото на годината в деня на зимното слънцестоене, той приличал на календарите, които Джоу и Цин (и двата рода по произход са хунорски) са се опитвали да наложат в Китай (1).

------------------------------------------------
(1)
1 Де Сосюр, който на няколко пъти се занимава със списъка на Албируни, без да успее напълно да го обясни, го смята за зает направо от календара на Ин (с. 182 и сл., 188). Само че „турците* приспособявайки го към астрономическия календар, като не могли да допуснат първият им месец да се казва единадесети и вторият - дванадесети, нарекли първия Голям месец (от 30 дни), а втория - Малък месец (от 29 дни), без да вземат предвид, че: 1. Единадесетият месец по гражданския календар е могъл да бъде както голям (30 дни), така и малък (от 29 дни) и обратно, дванадесетият - както малък, така и голям, защото постоянните вмъквания (интеркалации) в гражданския календар не са позволявали да се запази поредното число на големите и малките месеци и 2. Астрономическият календар, основан на точно определяне на началото на годината, не е могъл да търпи поредици от големи (от 30 дни) и малки (от 29 дни) месеци. Наистина по-късно Де Сосюр изоставя това твърдение, но, що се отнася до имената голям и малък, не ги за¬меня с друго обяснение. По-късно (с. 307 - 374) той допуска, че не само Джоу и Цин, но дори и Хан са били повлияни в това отношение от „турското" население (още един пример на объркаността, към която води погрешното упот¬ребяване на названието „турци" или тюрки"!).Все пак Де Сосюр установява безспорно, че по отношение на началото на годината в деня на зимното слънцестоене няма разлика между китайския астрономически календар и списъка на Албируни и че календарът на Цин, поне в това отношение, е хунорски календар. Но като продължава да твърди, че календарът по списъка на Албируни бил зает от календара на Ин, „тримесечието: 11,12,1, отговаряйки на зимата, следва, че турската листа принадлежи на календара на Ин, защото слънцестоенето отбелязва средата на зимата и това е само по времето на Йин, когато дванадесетият месец е бил слънцестоен" (с. 370), той изпада в противоречие сам със себе си.
Преди всичко няма никакви основания да се смята, че хунорите (а не турците) са заели времечисленето си от китайците, и то от календара им при Ин, защото, щом големият месец е първи, обстоятелството, че дванадесетият ме¬сец бил слънцестоен при Ин, остава без всякакво значение, тъй като той е втори месец. Освен това нищо не доказва, че списъкът на Албируни дава точно хунорския ред на месеците и точно хунорския (не „турския", защото турците са се появили 2 хилядолетия по-късно) календар. При появата си турците не а имали никакво времечислене (вж. ...........), така че списъкът на Албируни отразява навярно късно зает китайски граждански календар, поправен съгласно наследени хунорски разбирания за началото на година 6 деня на зимното слънцестоене и с хунорските имена на първите два месеца.
Маринов, с. 271, водейки се от обясненията, които стари жени му били дали, е наклонен да приеме, че Идинак означавал Годинак. Нищо чудно, че хиляди години, след като името е преведено на славянобългарски, и под влияние на жестоките гонения, продължили цяло хилядолетие, българинът е потърсил да осмисля по друг начин както думата, така и деня, който е обозначавала. Но все пак той не забравил, че името означава преди всичко Нова, Млада година и не е свързано с най-простия, но най-съществен новогодишен обичай - Поляза. Идинак, Идинажден, което ще рече еднаж-ден, единствен ден, напомня буквално званието, което си е давал китайският император — Йи-Жен-- Единствен човек, и името на Полярната звезда -- Тиен-йи, Единствена на Небето. Наистина и хунори,и българи, много по-трезви от китайците, не са наричали никога държавния си глава Единствен човек. Средището, ко¬ето кхан-ю и родът му са олицетворявали, е било сравнително твърде дребно, за да бъде сравнявано със средището на Вселената и да може да бъде наричано единствено.
Идинак обаче според българските схващания е бил наистина единствен ден в годината. Той не само е бил най-къс ден и по това не приличал на никой от другите дни, но е бил и денят на зараждането на дейното, творческото на¬чало - денят на бъдещето (което в тройното делене на времето е било смятано, че принадлежи на дейното начало) и затова е бил посветен на Върховното единство. И китайците в своя „научен" астрономически календар, кой¬то е останал само на книга, чужд на китайския дух, са смятали този ден за начален, като учените са искали да го посветят също на Тай-Йи - Върховното единство - нещо, което успели да сторят едва по времето на У-ди от рода Хан, когото Съма Циен успял да убеди да принесе жертва в този ден на Тай-йи (Де Сосюр, с. 275,334,335).


------------------------------------------------------

Освен списъка на Албируни обаче имаме си и свои, чисто български данни, от¬насящи се до българското времечислене преди приемане на християнството. Ос¬вен имената на първите месеци Голям Сечко и Малък Сечко, които са се запазили живи и са популярни сред целия ни народ и досега, имаме също така досега запазено чисто българското начало на годината в деня на зимното слънцестоене, наричано от българите Единак, Идинажден, Нова година, Млада година и т. н. Това е бил най-важният, главният, средищният, началният ден, който е излъчвал всички други времена и дни в годината и е бил самостоятелен, независим от другите времена и дни. По време на приемането на християнството се случвало той да съвпада с деня на обикновения светия Игнатий, зад когото бил прикрит под преведеното от български на славянобългарски име Единак**. Съгласно народните предания от Идинак (на следващия ден) започвал Голям Сечко, който не е имал никога нищо общо с януари, както и Малкия Сечко - с февруари*.
И така, няма никакво съмнение, че денят на зимното слънцестоене с преведеното си на новобългарски (славянобългарски) име Идинак е бил главният, начал ният ден, средищният, излъчващият ден, от който са започвали по-нататъшните деления на три, на пет, на седем, на девет и на тринадесет. За деленето на три видяхме изричните данни в „Шъ-дзи", отнасящи се до трите редовни събо¬а. За деленето на седем и девет има запазени следи само в оцелели и досега оби¬аи. За тринадесеторното делене говорихме вече по-горе и ще има още нещо да се каже. Остава петорното делене.
С възцаряването на Джоу първите й владетели е трябвало да възстановят престижа на занемарената вече от векове китайска астрономия и да уредят календара, който се намирал също от векове в безпорядък.
И тук, както и при дру-гите си преобразувания, те се ръководели от своите хунорски схващания. Така след като уточнили белега на зимното слънцестоене чрез нова звезда определителка, те въвели тройното и петорното делене и в астрономията, а се опитали и в календара. Но тъй като разбирали добре, че денят на зимното слънцестоене не би бил в никакъв случай приет от китайците, взели за основа на тези нови деления деня на лятното слънцестоене и неопределения ден за среда на годината, който поставили между пролетта и лятото. За тройното делене като съвършено чуждо на китайския дух са останали следи само в астрономията им. Но петорното делене в календара, макар да не се възприемало от населението, не можело така лесно да бъде отстранено. То оказало вляние върху жертвоприношенията и императорската готварница и се задържало чак до края на Джоу**.
--------------------------------------------
* Януари и февруари са били поначало единадесети и дванадесети месец, а Малкият Сечко няма нищо общо с непълнобройността на февруари.
** Джоу във връзка с това изменили и жертвените животни, като в повечето случаи приели хунорските Сосюр, с. 334,335).

-------------------------------------------

Най-късно по времето на Мо-дун у хунорите вероятно е била извършена нова промяна във времечисленето. По това време вече четирите годишни времена –като естествено явление - били добили пълно признание и у хунорите. Заедно със Средищния ден - Идинак, те образували хунорското петорно делене. Броенето на дните по 7 е било вече отдавна утвърдено. Всичко това правело все по-очебийни неудобствата на тринадесетмесечното делене. Освен това стремежът към обединение на всички хунори е подчертавал още по-силно значението на средището като най-важно начало. Не е могло, при това положение, да се търпи повече Средищният ден, най-важният в годината, да бъде „придаден" към някой месец, пък бил той и първият. Ако той бъдел отново отделен, останалите дни на годината съвсем точно можели да бъдат разделени поравно между останалите четири (естествени) годишни времена, всяко от тях с по 91 дни, или 13 пъти по 7 дни*. Всяко от годишните времена можело да бъде поделено на по три месеца от по 30 дни и с един начален ден, средищен за времето, чието място по хунорските схващания е било в началото, в първия месец на даденото годишно време. Така първият месец Сечко пак станал Голям, а вторият Сечко - Малък. Значението на Идинак като Средищен, начален, главен ден и годишно време било подчертано с големи тържества и разнообразни игри по време на редовния събор, обърнали се в обичаи, разпространени вече из цялата страна. По такъв начин хунори и българи най-късно в началото на II в. пр. Хр. били вече достигнали до такова съвършено и точно времечислене, каквото никой народ както в онова минало, така и досега, не е познавал. Наистина началата, върху които то е било развито, са били еднакви с тези на китайския „научен" астрономически календар, но той е останал и досега само книжен, недоразвит и чужд за китайското население. Не е чудно в Китай той да е бил създаден от хунорски по произход владетелски родове в миналото. Но и между всички хунори само бълга¬рите са запазили вярно както основите на това времечислене, така и началата и схващанията, върху които то е било изградено, и само хилядолетните гонения са станали причина сега тези схващания да бъдат вече силно замъглени. За хунорското и българското времечислене са били от значение и 12-годишният и 60-годишният кръговрат. В най-далечното минало те са били свързани с движението на слънчевия спътник, наричан в Европа Юпитер, от китайците - Годишна звезда, а от българите - Янкул (Ковачев, с. 23). Кръговрата си Янкул извършвал за непълни 12 години (разлика около 55 дни, но все пак бил по-точен от месечината (за 12 години повече от 120 дни). Но освен това Янкул е имал и друго по-важно значение за хунори и българи, за което ще стане дума по-долу.
-------------------------------------------------
*Числото 7 било основно, начално; 13 - основно число, а 91 - все пак нечетно число, принадлежало към дейното начало.
PM
Top
Сакар
Публикувано на: 31.1.2012, 21:03
Quote Post


Участник
***

Група: Участници
Съобщения: 371
Участник # 2 033
Дата на регистрация: 10-October 09



КАКТО В ЗВЕЗДОВЕДСТВОТО и времечисленето, в схващането за пространството, в основите на държавното, военното, народностното и родовото устройство, така и в основите на схващането за света, за Вселената и за природата хунорите и българите ясно проявили разбирането си за значението на числото и особено за тройното и петорното делене. Знаем, че дванадесеторният годишен кръговрат е бивал превръщан в шестдесеторен чрез петорно повторение. Всеки дванадесеторен кръговрат бивал посветен последователно: на водата, на огъня, на желязото, на дървото и на земята, било в този, било в обратния, било в друг някакъв ред**. Така всяка година от шестдесеторния кръговрат получавала свое собствено име, съставено от името на животното, определящо годината в дванадесеторния кръговрат, и името, на което даденият кръговрат бил посветен, като например: водна свиня, огнен кон, железен змей, земна змия, дървена мишка и т. н. По-късно за означаване на различни времена си служили и с царуванията на владетелите, като например в Именника.... В народа обаче, у много потомци на хунорите, тези названия се запазили и досега.
Но откъде са се появили тези названия на кръговратите? Това са „петте Син"***, превеждани обикновено като „петте елемента" или както по-сполучли-во ги превеждат руснаците - „петте стихии", в китайското схващане за света. Както и всички други понятия, за които говорихме, така и тези за „петте стихии", не са само китайски, а общи, ако не за цяла Средна и Източна Азия, поне за хунорите и българите. Те обаче не представлявали нито само „елементи", нито само „стихии" в ограничения смисъл на всяка от тези думи. Те олицетворяват от една страна, както основни вещества (но не като „елементи"), така и физични, и химични сили, а, от друга страна, и основни начала (принципи), чисти и свободни от веществено съдържание. Така например Вода означава едновременно като основно вещество водата; основните състояния, в които се проявява Всяко вещество; твърдо, течно и въздухообразно; равновесие на силите на движение и покой, а така също и едното от основните начала - пасивното, влажното студеното, поглъщащото, очистващото, зачеващото - женственото начало; огън означава, освен особеното измислено вещество най-вече химичните и физичните сили, а, от друга страна, и дейното, сухото, топлото, творческото-мъжественото начало; дърво, като основно вещество - всичко, което доскорошните химични разбирания отбелязваха като органични вещества, а също и жизнените сили - различни от химичните и физичните, и от друга страна, особено съчетание на женственото с мъжественото начало и т. н. Според своето особено естество тези пет различни „основни вещества", тези пет начала влизат във взаимодействие и образуват три основни зависимости. Едната от тези зависимости, наричана Хун-фан (по названието на главата „Моделът на хаоса" от древнокитайската „Книга на писмената" („Шу-дзин", XI в. пр. Хр.), където за първи път се среща поредицата от Пет стихии - б. конс.) е построена несъмнено под хунорско влияние, макар подреждането да е станало по китайски и поради това объркано, че дори някои (например Е. Шаван) са го смятали за погрешно. И наистина самото подреждане, а именно:
север - вода - зима;
юг - огън - лято;
изток - дърво - пролет;
запад -метал/желязо - есен;
земя
е погрешно, първо, поради това, че поставя земята на последно (пето) място и, второ, че я изключва като средище, защото не я уеднаквява нито със средището на посоките, нито с това на годината. В действителност вярното подреждане би трябвало да бъде:
1)земя – средище – начало на годината/Идинак
или „среда на годината"
2) вода - север -зима
3) огън - юг -лято
4) дърво - изток - пролет
5) (метал) желязо - запад - есен.
В такова подреждане не само хунорските схващания биха били по-ясно изразени, но и китайските, че страната им Джун-гуо заема средно (не средищно) място, би намерила по-добър израз.
Другите две зависимости - унищожителната и производителната, на пръв поглед изразяват чисто китайското схващане, обаче тяхното съчетаване и сравняване посочва не само общото - хунорско и китайско разбиране за произхода на Вселената от Дао, но подчертава и вече чисто хунорското за основното тройно делене. Ето реда на тези зависимости:

User posted image

И така, водата - въплъщение на пасивното, зачеващото - женственото начало, съединявайки се (като го гаси) с огъня - дейното топлото, сухото начало -дава земя. Земята, която представлява пълно уравновесено съчетаване на въплъщенията на двете основни начала - женственото и мъжественото, се превръща в ново средище, което от своя страна излъчва: желязото (метала) и дървото. Началото на троенето тук е изразено съвсем ясно: Върховното единство - Дао, в безспирния си туптеж излъчва постоянно двете основни начала - пасивното и дейното. Това е първата тройка. Във взаимодействие помежду си (водата гаси огъня, който става на земя) двете основни начала дават земя . Това е втората тройка. В по-нататъшното взаимодействие земята излъчва като средище желязото, в което преобладава пасивното начало, и дървото, в което преобладава дейното начало. Това е третата тройка.
Едва когато по такъв начин троенето е получило своя завършек, става възможно петорното делене по реда, по който са изложени трите зависимости. Защото троенето, което е основа на тези зависимости, не е отбелязано в Китай - и дали наистина не е било отбелязано, а е останало само неоткрито досега, не може да се каже. Възможно е Китай вече в готов вид да е получил схващането за петте основни вещества и за трите зависимости, в които те влизат, и в такъв случай да не е имало нужда от отбелязване на предварителното троене. На-истина, ако се приеме гледището, че схващането за „петте елемента" произход да от „теорията" за петте небесни дворци, би могла да се избегне нуждата от предварителното тройно делене .
На петорното подреждане на основните вещества е било приспособено да отговаря и петорното подразделяне на цветовете, които при това биват причислени към петте посоки и към четирите (а не към петте) годишни времена така :

1. дърво- зелено- изток- пролет
2. огън- червено-юг-лято
5. земя-жълто- среда
3. желязо -бяло- запад-есен
(метал)
4. вода- черно- север-зима


От това подреждане се вижда: първо, че дори и в Китай астрономическото схващане да е било основното, то не е могло (въпреки опитите на Джоу и Цин) да се наложи и към подразделянето на времената - календара и, второ, че подреждането на цветовете и приспособяването им към основните вещества, посоките и времето е поначало китайско, като едва по-късно е било заето от хунорите. Цветовете обаче не изглежда да са били подбрани съгласно астрономическите схващания, а по-скоро в зависимост от земни условности и причини.
Според китайските летописи, когато Мо-дун обградил Лиу Бан на възвишението Бай-дън, разположил конниците така, че белите коне били на запад, зелените - на изток, черните - на север и червените - на юг (Де Гроот, 1,63). Но дали това съобщение отговаря на действителността или само на наплашеното до смърт китайско въображение, не се знае. Много по-вероятно е хунорите, като не са признавали китайския начин на петорно делене, да не са признавали и тяхното обозначаване на посоките със същите цветове. Както знаем, дори Цин не са признали нито китайския начин на делене, нито на разпределяне на цветовете .
Има и друга причина, поради която вероятно хунорите и българите не са признали китайското разпределяне на цветовете - това е цветът на средището. Средището в хунорския смисъл - на начало, на глава, на първостепенно, на основно, на изходно, на излъчващо - се е отнасяло не само до простора и пространството, а също и до времето. За китайците понятието средище във времето е било и си е останало - въпреки опитите на Джоу и Цин, а може би и на Яо – чуждо . За хунорите обаче то е било основно понятие. За тях главен, средищен, основен, начален ден е бил денят на зимното слънцестоене - българският Идинак; за средище, за начално, за изходно, за излъчващо време на денонощието е била приета, както от хунорите, така и от китайците, полунощ. В полунощ хунорите и българите са извършвали своите най-важни звездоведски наблюдения. В полунощ срещу Идинак е започвала българската Нова година. Първият ден на китайската гражданска година е бил почти така променлив, както Великден у християните, и естествено не е могъл да бъде никакъв начален, изходен, средищен ден.
Но за хунорите и за българите началото на годината, нейното най-важно сре-дище, е било точно определено не само като ден, но и като миг във времето. Този миг е бил в полунощ, отбелязан на небето с особено съчетание на звездите и ако би трябвало да му се даде цвят, той би трябвало да бъде тъмносин, цвета на среднощното небе, или черен, но не и жълт. Забележително е, че Цин са смятали за свой черния цвят. Ако приемем, че черният цвят е бил отреден за средището, че жълтият (златният) цвят е означавал горното, а червеният цвят -долното (според учението на Цин), би трябвало да очакваме, че хунорите и българите са имали още два цвята, означаващи посоките. Защото те не са си служили само с петорното плоскостно разпределяне, а винаги са имали предвид седморното - пространственото.
Но ако седморното разделяне в пространството е било отразено и в седморно делене на цветовете, би могло да се предполага, че у хунорите и у българите, се е появила мисълта за седморно разделяне и по отношение на основните вещества - „елементи-стихии". За проявата на такава мисъл с влияние върху китайската астрономия няма никакви следи в китайската писменост.
PM
Top

Topic Options Reply to this topicStart new topicStart Poll

 

Нови участници
trened 7/9/2023
ддт 5/2/2022
mita43c 5/12/2021
Krum 20/9/2020
Lucienne71 21/4/2020