www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Форум -> НЕСТИНАРСТВОТО В РОДОПИТЕ


Страници: (2) [1] 2  ( последно съобщение ) Reply to this topicStart new topic

> НЕСТИНАРСТВОТО В РОДОПИТЕ
Йордан_13
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 159
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



“ Но докато някои от тези светилища са именувани конкретизирано и отразяват определен аспект на Божественото, други имат по универсална концепция и се наричат просто “Господе”, което вече не е име, а прозвище, което казва: посветено съм на Господа в неговата цялост, а не на отделните негови аспекти, с които ме усвоявате, троха по троха. Тези наименования “Господе” покрай Лилково и Рахово ме отвеждат от планината на жреците беси към планината на астите, наричана някога Астея, днес Странджа. Там в огнената жарава на нестинарския обред, св. Константин и Елена или по-точно св. Константин е наричан Светока, Великия Баща, Отецът или още “Папая”, което напълно се покрива с лилково-раховското “Господе”, тъй щото той се явява “върховен бог на нестинарите”. Тогава става ясно че свещения път от “Господе” до “Господе”, носи свещената жарава на знанието. Преминавайки през Жат курбан, свещената могила Кукулек и св. Атанас, (на когото и нестинарите имат своя зимен обред) и св. Илия (също почитан от тях) се стига до Господе (св. Спас), който също влиза в нестинарската обредност. Това, което трябва да отбележим, обаче е, че този свещен път е път на издигане на духа над материята, на душата над битието, чрез огъня на знанието, защото тръгвайки от най-земната точка - Господе (св. Константин и Елена), той стига до св. Илия, под чиито южни склонове е разположен Господе (Св. Спас). “

http://www.voininatangra.org/modules/ipboa...?showtopic=3220

Именно в тази студия (“Господе (свети Спас), между селата Рахово и Лилково” ) за първи път отбелязахме, че изследването на редица топоними в Чернатишкият дял на Родопите, показва, наличието в древността на нестинарски обред и свещенодействие в Родопа планина. По-нататъшните изследвания на топонимията не само доказаха това, но и дадоха повече знание в посока на това, какво е било нестинарството в Родопа като същност. Един от изследваните топоними, името “Сит/Ситово” директно ни отведе към Сита и нейното влизане в огъня, с която тя доказва непорочността и чистотата си пред нейният съпруг Рама. Това е един много малко известен факт, който обаче съдържа моралната и нравствена страна на нестинарството, не само като свещенодействие за общността, а като нравствен и духовен изпит по чистота и непорочност на личността, и целостта на семейството. Към нестинарството в Родопите ни отведе и един артефакт, това е каменната звездна карта, която представихме в темата “Небесното Ситово”. Тя представляваше своеобразен ансамбъл от стъпки и звезди, който квалифициран като “ходене по звездите” всъщност е най-древния и първичен образ на нестинарството, характеризирайки го вече като космичен акт, който може да управлява огъня в недрата на звездите и да ритмира целия Космос. Това небесно нестинарство е непознато за нашия ум днес, не просто е непознато за науката, то е въобще извън всякакви днешни човешки възприятия и възможности. То е въпрос на едно много далечно човешко бъдеще. От него обаче е създаден земния образ на нестинарството, чиято първоначална задача в отношението между човека и огъня като стихия, това е овладяването вулканичната дейност на планетата, за да стане тя достатъчно пригодна за обитаване от човека. Това също не е отбелязано в научната литература, дори не е и допуснато, защото отново е вън от днешните човешки възприятия. Но редица елементи от свещенодействието в самия ритуал го подсказват, като например стъпкването на огънят от страна на нестинаря с крака до неговото пълно угасване и струпването/ построяването на дървената клада, (която ще даде огнената жарава за ритуала) под формата на вулкан. Огънят се пали вътре в тази клада и гледката няма да я сбъркате, пред вас е едно умалено копие на димящ и бълващ лава вулкан.
Ние не искаме учените на доверие да приемат това, дори не искаме те да вземат становище по тези наши твърдения, но желаем те да заострят вниманието си в тази посока. Това не е фантастика.
Най-радостния миг за мен, беше, когато само година по-късно разбрах, че нестинарски обред съществува и се е възродил в село Стоманово, което е нетолкова далече от изследвания район, чиято топонимия говори за наличието на древно нестинарство. Това беше невероятна изненада за самия мен, де се казва току под носа ми е съществувало онова, което съм търсил. Затова съм много благодарен на Небето, че имах възможността, още следващата година да посетя самия обред в Стоманово и на живо да се докосна до тази магия. Няма да коментирам личността на Ивайло Аянски, нестинарят, възродил нестинарството в Родопите и всъщност върнал към живот една изключително древна традиция, съществувала в Родопа планина. Той го е направил пряко всичките трудности, които са били пред него и за мене той е може би последният жив истински нестинар в България, въпреки, че някои траколози не го приемат. Но и мен тяхното мнение не ме интересува. Не бих казал, че нестинарството, което Ивайло Аянски възражда е онова, което е описано в научната литература. Основните елементи, с които го познаваме като описание (тъй като то вече е почти на изчезване в Странджа) са налице, но той го връща към неговата изначална древност, в която липсват съображенията с християнството и опита да се напасне древния обред към съответните светци. Нестинарството в Родопите при своето възраждане е освободено от всичко това, затова и не тежи, поради, което основните елементи при него са чисти от напластявания и съображения. (Единствено е запазена датата 3 юни - св. Константин и Елена ) Поради тази причина в него върховенство вземат цялостното общение с огъня, сливането с него, изтъпът и пророчеството. Те (изтъпът и пророчеството) могат да се случат навсякъде, в неопределен момент, без дори и да се играе в огъня. С една дума, нестинарството е върнато към негови изначални корени, иконите са изоставени, специално обособени конаци за тях не съществуват. То се осъществява пряко насред Планината, (на осветена за целта поляна с могила) и тя е негов храм.
Особено голямо впечатление ми направиха новите елементи на общение с естеството на огъня. При прихващането нестинарят започва една особена “игра” още със запаления и горящ огън, който не е разтлан на жарава. Ивайло Аянски ту се докосва до него, сякаш го милува, ту влиза в него и тъпче с крака горящите цепеници, без да изгася огъня напълно. Друг особен момент е посипването на главата и лицето с въглените от жаравата. Сякаш за него огънят е като вода, която извира от извор и нестинарят с нея умива лицето и главата си (състояние на огъня в астрала). Тук вече огънят не е стихия, огънят и нестинарят стават едно, сливат се. И това е естествено, защото Огънят е Същността вдъхната в ноздрите на човека, още при Сътворението. Именно до това изначално състояние на Огъня ни отвежда възроденото нестинарство в Родопите, връща ни към онази велика първопричинност, която носи в себе си архетипите на света и хармонията на световното съществуване.
PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 159
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Тук съм си направил труда и съм събрал някои материали, придружени с линкове за
Нестинарството в Родопите, а по-надолу съм си направил труда да снема от ДВД, мисли, пророчества, разговори и напътствия, по време на нестинарският ритуал през 2011 г. Не ми търсете кусури, снел съм текста, въпреки силната музика, и където няма текст, то е щото нестинаря (Ивайло Аянски) или говори много тихо, кога пророкува или музиката е много силна.

Ивайло Аянски в “Равновесие”
http://www.youtube.com/watch?v=G2yQls92wQ4



http://www.youtube.com/watch?NR=1&feature=...n&v=fGcRgUvyxLs


Изстъп вакхане, ходене в огъня
http://www.dnes.bg/video/2010/06/10/eziche...odopite.92526,1


http://vbox7.com/play:3abb5eb7

http://vbox7.com/play:08629587


Курбанно животно
http://vbox7.com/play:a5eb0180

Предсказания за вода

http://vbox7.com/play:d864c0c2



http://library.thinkquest.org/C0130033/interview_bg.html


https://picasaweb.google.com/10107358349932...116369235221714


„АЗ И ОГЪНЯТ” – ФИЛМ С ЕКСПЕРИМЕНТАЛЕН ХАРАКТЕР

Бистра Бонева
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”

Това не е филм за българското нестинарство, такова каквото го познаваме от
специализираната научна литература, а изповед на Ивайло Александров Аянски –
българин мохамеданин от с. Стоманово в Средните Родопи. Ивайло Аянски има свое
отношение към нестинарството. Още като ученик събира материали за нестинарите в
Странджа, дори успява да се срещне и разговаря с наследниците на прочутата баба
Злата от странджанското с. Българи. Първата му среща с нестинарските села и визуално
документираните анкети с местни жители слагат начало на личния му архив с такава
проблематика.
Като наследник на виден род (баба му дълги години е била народната лечителка на с.
Стоманово), Ивайло Аянски третира нестинарството и от гледна точка на
етномедицината и парапсихологията. Самият той работи сериозно в тези области на
човешкото познание.
През 1992 г. на Илинден (20 юли) в странджанското с. Кости Ивайло Аянски играе
върху жар, като изпълнява строго всички правила на традиционните нестинарски
практики.
Същата година, на празника на Св. Св. Константин и Елена в православното
християнско селище Труд, Пловдивско Ивайло Аянски отново изпълнява нестинарския
обичай. Местните жители участвуват спонтанно в празника. Механизмите на
комуникацията между изпълнителя и зрителите се крият в гъвкавата компетентност на
присъствуващите.
На Илинден (20 юли) 1994 г. Ивайло Аянски решава да покаже за първи път на своите
съселяни българи мохамедани отношението си към нестинарството. Желанието му е да
го утвърди като ежегоден празник на своя род. Такъв празник не присъствува в
обредния календар на жителите на с. Стоманово.
Това е накратко „нестинарската” биография на Ивайло Аянски. Фактите в нея
провокират множество въпроси и задават редица проблеми: механизмите на превода на
обредния текст; отношенията изкуство – обредност, фолклор – религия, автентичност –
интерпретация – импровизация; и най-сетне, дали културният факт е изцяло идентичен
на знанията, уменията и стратегията на своя носител. Оттук, заснетият филм се оказва
един опит за визуално документиране и фиксиране на тези проблеми, за провокиране
по нетрадиционен начин на въпросите на зрителя.
Филмът е заснет без предварителна подготовка на населението. То е двуезично и това
обяснява присъствието на мохамедански молитви дуви в заснетите кадри. Авторите на
филмовия материал не коментират и не обясняват. Това е предложената от тях формула
за прочит на културния факт. Обясненията, доколкото ги има във филма, са на самия
Ивайло Аянски. В този смисъл заснетият материал има експериментален характер.
Наблюдаваното явление противоречи на множество утвърдени представи и понятия.
Затруднената рецепция е съзнателно потърсена като сигнал за интелектуална
мобилизация.
В жанрово отношение филмът представлява експериментален синтез на форми –
автобиографична, есеистично-публицистична, етноложко-документална.
Емоционалността, която доминира, особено в частите-изповеди, трябва да се възприема
преди всичко на равнище аргументативна стратегия (дискурс), за да се разбере и
функцията й на скрито доказателство в науката.
Филмът налага осмисляне във връзка с „нестинарската” биография на Ивайло Аянски, а
също и в контекста на кризата на идентичност при българите мохамедани в Родопите, провокирана от динамизирането на техните социокултурни и религиозни проблеми в
наши дни. Заснетият материал документира безпристрастно един уникален превод на
нестинарския обичай, извършван от българи християни в селища от планината
Странджа, на езика на надрелигиозното, интегриращото и фундаменталното в
човешката култура.


Ивайло Аянски, родопски маг:


Предстоят бедствия, но не с разрушителна сила

Ивайло Аянски е роден на 27 май 1970 г. в Смолян.
В семейството му лечителските традиции се предават от осем поколения. В Пловдивския университет завършва етнология.
През 1991-ва се състои една от съдбовните срещи в живота на Ивайло - с феномена Евгения Давиташвили - Джуна, по-късно - с Виктор Востоков, с папа Йоан Павел Втори, пребиваването на Тян Шан - Небесната планина.
Днес Ивайло Аянски живее в село Стоманово в Родопа планина. Упражнява своето нестинарско призвание - да танцува, обзет от пророчески видения, върху жаравата всяка година в Деня на равноапостолите св. св. Константин и Елена - 3 юни по стар стил.
Родопският феномен е убеден, че не човекът избира нестинарството, а нестинарството – човека.
Съобщеното от учените е вярно. Информацията, която те имат, се припокрива с това, което мога да кажа за тази година. Предстоят бедствия в нашата страна, но не с разрушителна сила. По време на моите нестинарски преживявания получих информацията, че 2012 година наистина е повратна. Това е заради различния интензитет на магнитното лъчение на Земята, заставането й в определена астрологична позиция. За съжаление, много от хората, от управляващите, учените не разбират настъпващите глобални промени. Правят се някакви козметични промени като смяна на хора от ръководни постове, замяна на кадри. Но това не решава проблемите, които ни заливат и ще нарастват. Промените са глобални, хората се променят.
По морската ивица ще има земетресения. Много ще се промените. В най-северните части ще има най-много проблеми. Те ще засягат много хора. Но решаването им трябва да започне от най-високо ниво. Ще има бедствия, трусове, премеждия в цялата страна, но повече по морето и планинските райони.


ИНТЕРВЮ С ИВАЙЛО АЯНСКИ 19 АВГУСТ 2001 Г.


О: Kазвам се Ивайло Аянски. Родом съм от Смолян. Носител съм на традиционна българска култура, защото съм отгледан от моята баба, която е седмо или осмо поколение лечителка. Завършил съм и се занимавам с етнология и съм носител на нестинарската обредност и нестинарската харизма. Малко хора могат да знаят, че нестинарството е харизма - то избира човека, а не човека него. Човек се ражда такъв. Един ден вратата в него, която води към замъка се отваря и той навлиза там. Изведнъж му се струва, че всичко му е познато, макар че никога не e бил там. Защо? Защото нестинарството е от тези обредни системи, чиито корени са много дълбоко в самото възникване на представата на човека за земно и свещено. Като тръгнем от древния нестинар във формата на жрец, който е посредник между света на отвъдното - бога и света на живите, и стигнем до днешния психоаналитик означава, че обществото винаги е имало потребност от своите посредници. Ние имаме щастието, че в нашите земи е съхранена такава цялостна обредна ситема със своето философско и смислово значение, съхранено от такава древност до наши дни.

В: Има ли връзка със пророческите Ви способности? Започнахте с нестинарството?

О: Категорично. За жалост не се знае, че външната визия - потребността от чудо, е играта в огъня. Другата потребност е когато нестинарят стига до особени измерения от където черпи информация за минало и настояще. Огънят е някъде посредата между земята и небето, и той е вратата, той е същността, която преобразява това тяло и живата материя не отреагира по обичайния начин на температурната промяна. От там вече нестинарския транс "прихващането" - прочутото прихващане, което въвежда в този информационен блок от където нестинарите черпят тези визии. За жалост няма съхранени записи, но много добре са запаметени от местното население и в някои проучвания на Михаил Арнаудов, прочутите предсказания на няколко нестинарки - на баба Добра, на баба Злата Даскалова - това което сполита Българската държава по времето на Борис III, това което се случва по-късно - идването на системата на комунизма и редица други неща, които са факт и не подлежат на друг вид интерпретация.

В: Бихте ли опоменали как се чуствате, какво е състоянието в момента на танца? Понеже това е най-силната външна изява на целия комплекс.

О: Малко ще Ви разочаровам, че точно по време на транса ти нямаш усещане за реалност, ти имаш усещане за полет. Състоянията, при които настъпват промени във физическото тяло на човека изпреварват танца, това е прихващането в конака, прихващането по пътя за огъня, когато започва да те втриса, пред погледа ти започва всичко да мъглее, рязко изтиваш, губиш ориентация кой е покрай теб, спират звуковите възприятия. Единственият звук, които се чува това е тъпънът и гайдата и оттам нататък вече друг един свят и друга една сила управляват човешкото тяло. Няма ясен съзнателен процес или тук вероятно говорим вече за контакт на ниво подсъзнание, в което съзнанието няма нищо общо.

В: Колко истински нестинари познавате към днешна дата?

О: За мен такава безспорно е Веселина Илиева, носителка точно на традиционната Странджанска култура и на нестинарлъка в този му вид, който аз обичам и уважавам. За останалите неща знаете, за музика, за изкуство човек говори за добри и други. За останалите аз не изкам да правя характеристики. Те умеят да пресикат жаравата, една част умеят да танцуват върху огън, но това в никакъв случай не изпълва нестинарското смислово значение на обреда. Това е някаква форма на атракция.

В: Винаги ли е свързано с комерсиализация?

О: Човек може да говори само от собствен опит. Поне тези, които съм виждал по крайпътните заведения по нашето Черноморие - Да.

В: Съществува ли техника на ходене?

О: Категорично не. Това, което преди малко Ви споменах е че човек не е на себе си. Каква техника на ходене, след като Веселина нагазва до прасците в жаравата и аз в моите трансове /това съм го гледал много внимателно заснето на видео касети/ разравям жаравата с крака и после в един момент клякам в нея и я посипвам върху лицето си - за какви техники можем да говорим. Човек не е на себе си.

В: Какво мислите за бъдещето и подчертавам бъдещето на този комплекс. Просто за мен е ясно, че това е феномен. Уникално е, всичко е уникално.

О: Нестинарството ще го има, но ние не трябва да търсим това нестинарство, което е съхранено и описано от господата Арнаудов и от кръга специалисти от онова време. Защото нестинарството се развива, както се развива обществото. То ще въведе неминуемо някои нови елементи, но като смислова цялост и логическа точност.
PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 159
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



МИСЛИ, ПОРОЧЕСТВА, РАЗГОВОРИ И НАПЪТСТВИЯ ПО ВРЕМЕ НА НЕСТИНАРСКИЯ ОБРЯД 3 ЮНИ 2011 Г.

Ивайло Аянски: ... Трябва да знаем и да разберем, микрокосмоса, който е вложен в нас е пълно съответствие на макрокосмоса. И когато ние, премахнем кривото огледало, четем там.

Реплика: Не на всеки му е дадено да чете

Отговор Ивайло Аянски: Пътищата и цените. Живота се подчинява на... е служено на най-древната Богиня в храмовете из планината на траките. Тя се е грижила не за доброто или за злото, а за равновесието. Защото сами по себе си, липсата на полюсите, липсата на магнетизма, няма да позволи (ако те лиспват) света да съществува в този му вид, в който го познаваме. В него са впрегнати съзидателните сили – Ин и Ян, вечното движение, двете противоположни посоки, отиването наляво и завръщането надясно. Но онези познания, съхранени в силите ни,. в ритмиката, в символиката ни, които при всички случаи са врати.

Не се покланяме на земята за насъщния, заменихме я с едни прозорчета – компютърни програми, заменихме кръвта си със спирт... Кога забиеш мотиката и заровиш нозе в пръстта, тя взема от тях, нещастното, болното....

Нестинарството не е атракция, то не се стреми към изява, то е друга истина.

Някога, преди 100 години, баба Славка, казва: “Има сили, дето и аз...”

Стават те наситени. И винаги тук, тази в планина и тези села, отмират едни, идват на талази други големи певци и певици, големи хора, които четат от ефира, от Акаша, съхраненото богатство. И животите се навързват един за друг – болките, надеждите, знанията. И всеки следващ става по-богат и по-богат. Защото то не е като да разменяш гривни и гердани. Това богатство се споделя. Единствено то е такова, че колкото повече го споделяш, става по-голямо.


Защо траките не плачат? Защо ние, не плачем? Пращаме им сълза, която умива болката на телесното разделяне. Тази сълза се разтроява в три пласта, връща ни в правият път.


Когато прекрачим над нещата, които не ни убиват, разбираме,ч е ставаме по-силни, когато се разделим с това, което ни плаши, разбираме, че страха е понятие, изградено от нас самите, невъзможността – също; болестите – също. Сега, там някъде, далече, следващата песен е остатък от моята баба. Такава певица, планината, може би няма вече. За един мъничк Дитър, който е там някъде, в Южна Африка, и който се нуждае, от своя си живот, който някой, някъде е объркал, какво ли значение има кой... Така се творят нещата, ако не копаем, ако не жънем, ако не следваме циклите, ако поне по празниците не слагаме цялата символика на рода ни, ние сами сипваме отрова в корена си, от която няма оправяне. И сега като луди, западните общества търсят корени, защото са плаващи дънери. Носи ги съвременният бульон на технологиите и времето и нямат бряг. А както човек не може без лица, така душата му не може без пристан , без корен, без вяра. А вярата е онова, което ни кара да изчакваме залезите и да знаем,ч е винаги ще има утре.


Събирайки се, понякога се събираме да пустеем заедно, а не да създаваме неща. Тогава идват разделите, разводите и ненависта. Където има ненавист и неудовлетвореност, има болест. Лошото е, че когато зачеваме деца, непонасяйки , необичайки, ние ги обричаме да губят пътищата си, да страдат от физически и духовни недъзи. И вината е наша. И ние плащаме в оня, големия кармичен цикъл, който се върти и повтаря. Дълъг е тоя път и не е за един ден. А сега Силите на Сътворението чакат, чакат курбаните да наситят и пуснат дъждовете, които са хранили и хората. Днес ще има и дъжд и слънце и вятър, ще идат всичкте стихиии, от които съм и не съм и които са в мен и извън мен. Аз съм само крайпътен знак и указателна табела, да не объркат левия с десният път. А кой, накъде ще фане, то е като шофьорлък, колкото му е трезва главата, такъв му е и рахата.


ПРОРОЧЕСТВА В ТРАНС (2011 г. )

Помнете Япония, това беше предупреждение! Помнете Сирия и Иран! Там, като се заплете ще се разгори най-големият огън в света.

Голяма катастрофа, голям камион в балкански път (?) И деца ще погинат

Рака е надвит. В лаборатория голяма е открито лекарство. Кръвна плазма на имунната система. .... Това е разместване на телата на човек и ненамиране прозорец към душата му, тогава се лута и няма пробив

ПРОРОЧЕСТВА И ГЛЕДАНИЯ ПРИ ЖЕРТВЕНАТА ЯМА (2011 г.)

(СНЕТИ ОТ ДВД)

В Япония ще има нов трус, ще потъва, ще потъва... Вода ще удари Северна Америка...

Големи дъждове идат към нас, лятото дъжд...

Помнете Сирия и Иран! Когато там загори огън, ще почне най-лошото.

Странджа и Сакар, сърцето, силата на орфизма...


(В състояние на транс вика една жена от събралите се около него хора. Взема дреха от торбата й, и започва):

И.А. Не е в България. На немски говори. Там живее, там живее... хм. Ей такова малко дете виждам. В къща живеехте ли? Докторите объркаха диагнозата, тогава. Биха лиии тогава инжекции?

Ж. Жената отрича

И.А. Аааа, не. Виждам ей такива петнма по кожата й. На 4 години имаше ли?

Ж. Да.
И.А. Ма-ри-я. Коя е Мария?
Ж. Сестра ми.
И.А. От дертове. Кога си била малка, и се раболява. Виждам сега двор с ограда. Това е на сестра ти къщата.
Ж. Да.
И.А. Тя не живее в града. На село си я карала.
Ж. Да. Внучката е там, Мария
И.А. Да. Лекарите на нея, какво и казаха?
Ж. Детска церебрална парализа.
И.А. Не, като се родила, в седмия месец, кога е била, тогава е станало това нещо. Увреждане са направили на детето. Ще оголите един корен на орех, ще вземете едно шише с мастика, ще вкарате корена на ореха в шишето и ще го запушите с пчелен клей. Лятото ще вземете ореха нагоре, ще го зариете в земята, напролет ще го върнете, когато листата му окапят. Това ще го изкараш, по 50 грама от това, трябва да пие,. Всичко ще израсне до едно – и мигли и коса, всичко ще израсне до едно. До 13-сет, от днеска ще броите, до 13-сет ще влезне в болница. Лекуващият лекар- немец, ще изкара в болница. С хора работи. Знаеш ли, дълъг път и е даден, защото тя е помагала на стари, на болни, в някаква институция, в някакъв дом.
Ти син, имаш ли?
Ж. Да.
И.А. Той дете има?!
Ж. Да.
И.А. Къде е твоята майка?
Ж. Починала.
И.А. Буквата “И”, кой е? Ти не си една на майка.
Ж. Да. Аз и сестра ми.
И.А. Мария, Мариана, кой е починал? Освен майка ти.
Ж. Баща ми.

(На друга жена)
И.А. Само, че ще пиеш вода от суроватката, от млекото. Сутринно време, денят ще започва с това да прочисти клетката. Самолетен полет и всичко ще е наред., Много сън ища не спиш, много с епритесняваш, но всичко ще е наред. Всеки ще получи това, което е поръчал. Така, така, така, крачката му се виждат, стъпало, по стъпало, стъпало, по стъпало...
Искаш снимка да ми вадиш? Не ми вади, виждам го тук (сочи пред себе си с ръка). Главата малко клюма на една страна, ама започнал е на другата да я дръжи здраво. Няма да ревеш, няма да ревеш. До пубертета сам със собствените крака ще ходи. Няма да ревеш. Кълнове от жито, кълнове от жито, като дойде. А пък ти – суроватката ще пиеш.

Към всички: Всичките болести идват от страха и от завистта. Никой не трябва да иска повече, отколкото може да плати и да му носи цената. Всичко на тоя свят е тефтер – до половината дават, втората половина – плащаш. По-скромничко вземайте и си преценяйте силите, защото идва Видьовден и не винаги плащат тия, дето са зимвали.
Наруши се равновесието на света, всеки иска да вземе, а не може да го понесе, и го разпилява. И Силата тогава се разпилява. Магнетизма, който трябв ада държи тоя свят, полюсите, които трябва да го храмонират в двете посоки, започват да се губят, защото губиме центъра си – губиме си традициите, губиме си знанията и корените. Което и д ае живо същество, изолирай го от това, дето го свързва...

(Вика младеж от хората): Нема да страдате, златен доктор е този, шо направи операцията, нема да страдате, янма да се притеснявате. Една тънка коричка остана и тя не се храни. Тая кора ще израсте, клетките ще се възстановят. Центъра, ето тук (сочи си гърлото, гърлената чакра/колело) тук, секва и дишането, центъра на дишането и се засяга. Тя ще го изразсне. Ще съберете от боровете върхове, ще съберете шишарки от ели, всичко това възглавничка, ще го стриете, ще го изсушите. И ще говори и ще учи момичето, всичко... На кого го кръстихте? С буквата “А”, кой е? На жена ти страната е това. Не Денислав, не Богослав... Благовеста, Благовеста! И ще и слагате на ходилцата роса. Ще сложите една ленена кърпа да се намокри с роса и ще и слагате на краката. Ще слагате това на краката. И на овес. Измивате го хубаво и да кисне 24 часа, цедите я тази вода и ще и давате по-малко д апие, по-малко да пие. Съседните клети ще приемат тая функции и докато стане на 9 години, всичко ще мине.

Към всички:

Силата, която иде е от тая земя и се сипе от Слънцето е като днешния ден, в който се срещат всичките Сили. Те са Сътворението. Пътя, Духа са неща, които сме уподобили, по-лесно да ги възприемаме. Дали сме им нашите мисли и чувства. А цялата Вселена е едно Усещане. И когато Усещането е пълно и едностранно, света е равен и на него царува спокойствие, равновесие и мир. Все повече искаме повече от това, което дори не можем да разберем. Не се познаваме докрай, не се изслушваме, самите себе си не разбираме. Тогава започваме да се бутаме ту в едно, ту в друго, докато започнем да се губим.
Тази твърд на орфиците е заградена с много стени. Преровете историята и ще видите колко малко бедствия са сполетели тая планина. Тук традициите и са живи, тук връзката, госпожа е жива. Хората още си говорят с онези тъкани престилки и с онези малки пулчета. Зашиват си ги и си ги изпридат нещата и все още света се случва. Местата, където всичко това е в забвение и връзката е отрязана. Започват да не могат да живеят своя живот и да се губят.

Постъпките и деянията започваме да ги разхвърляме на събитията, на хората, на случайности. Така навреждаме на тях, това отрицание се завръща върху нас, болестта се завърта и върви от човек на човек. Подаваме си ги. Не е страшно,ч е умираме, страшното е, че не разбираме Посланията, които е трябвало да свършим. И трупаме, трупаме, трупаме, трупаме невзети изпити и уроци. Товара става по-голям, общия кармичен товар на цялата планета става още по-голям и тогава идват бедствията, идват епидемиите, идва другата страна на Равновесието. В планината хората са се грижили винаги не толкова за външната изява на материята, а Усещането им за хармония, за извивки, сводове, тъкани, цветове. Така са се хармонирали и енергизирали. Така са превръщали надеждите си в творение, в сътворени неща. Човек, когато най-основното си съдържание като творчество пренебрегне, всяка една дейност, с която се занимава, започва да закърнява и да умира. По една част от Божественото в него умира. И когато се затлачим докрай, идва онова най-страшното – неудовлетворението. Да не разпознаваш сам себе си. И тогава влиза в кръвта ти. Страха от несправянетоп, страха от невъзприемането... И изведнъж докторите кажат: ами рак. Рака е нашето голедало, нашата неудовлетвореност, нашите страхове. Учете се да си давате повече, вместо все да искате. Искам казва на тялото да ходиш, искам да переш, искам да работиш, а понякога вечерно време намирате ли един час да вникнете какво иска душата ви?
И тялото какво иска... И само ще сънувате гори, цветя и цветове, защото за останалото цената е скъпа и всеки я плаща от душата си.

Въпрос: Как да виждаме по-добре Пътя?

И. А. Като гледаме в себе си. Всичко е в нас, самите. И като разместим вътре в нас центъра ни, нарушава се околният свят. Света никога не се променя, променяме се ние. И когато вътре в нас самите нещата закуцат и когато вътре у нас самите нещата не са в хармония, започват бавно да се рушат всичките ни взаимовръзки и взаимоотношения със света. Като ответ, загубената връзка почва да наказва тялото и губим и общението със себеподобните, защото сме нарушили “вземай и давай”, двете най-важни неща. Те и двете са неделима част от нашето съществуване, както доброто и злото.
Тази древност , в недрата на тази Земя-Планина съществуват големи храмове на прототраките, в които Богинята се е грижила не за доброто или за злото, а нещата да бъдат в Равновесие и да се случват. Така всеки път с всяко раждане, с всяка смърт нишката се е усуквала. И колко е елементарно. Хиляди години, а никой не се е сетил как така изпридаме, изтъкаваме, извайваме на грънчарско колело, това, което се случва в енергиен план, тази материализация на тези неща. И всичките тях с фините си сетива, ако ги творим правилно в ежедневието си, едно по едно ще се разделим с всичките неща, които смятаме, че ни пречат. Пречим си ние самите, непозволявайки д абъдем себе си и да се случва това, което се случва, а не това, което ние очакваме. Щото цялото ни съществуване е една претенция: аз сикам това, не харесвам другото, не харесвам – това едобре, това – лошо. А всичките неща са в своята цялостност и в своето съвършенство, независимо дали ние през нашата тщеславна оценъчност ги одобряваме или не ги одобряваме. Сами за себе си, съществувайки, те са се слели в тяхната съвършена хармония.

Въпрос: А когато загубим хармонията в себе си, какво да направим, за да я възстановим?

И.А. Да видим къде ни е спрял часовника. Мига, събитието. Докато не го изтръгнеме като трън и не развържем мястото, където се е получил възел, когато прекараме ръка, ние винаги ще напипваме възела. И тези възли после трупат в душата и после в тялото ни, болестите. Така, че когато загубим Пътя, спираме. Не бързаме напред да наваксаме нещо, което никога няма да наваксаме, защото всичко е тук и сега. Останалото е само в нашата представа и в нашата оценъчност за вчерашното. Другото е тук и сега. И ако с него боравим правилно, то значи ние владеем света, вселената и Той нас.

България е дарена с големи феномени, с големи извори, с големи лековити места, с големи традиции, с големи феномени като хора. И заедно с това и е отнето едно от най-важните неща – способността да се вслушваме, за да звучим като хор. Непобедимата индивидуалност е нещо, което много ни помага, и много ни дърпа назад. И затова винаги обвиняваме политиката, строевете, социалната уредба на света. Повече да се вслушваме и да изслушваме себе си и другите. Опознаването и изслушването дава възможност за градивност, останалото изгражда стени и е отрицание, така че никакъв смисъл няма.

И колкото повече пластове е минала, толкова по... Така е и силата на хората. При едни е мътна и силна като голяма река, при други е като извор. Колкото и пътища са извървяли и колкото сълзи са изплакали, толкова извора има по-полезни. Това поне на теб не се налага да ти казвам,ч е няма такива неща като дарби и дарения. Всичките неща са отворени врати, които спохождат човек тогава, когато им е платил цената. Останалото е само интерпретация, която помага на хората да си обяснят нещата, които не могат да усетят. Иначе всичко е една Река - и вчера и днес и ние сме в тази река. Но хората се страхуват и затварят очите си. Затова не виждат и не чуват, защото за тази работа се иска много вътрешна смелост. Защото много често и смъртта ще извари раждането и не всички болни ще оздравеят и не всички хроми ще проходят и не всички тук и сега ще си намерят отговорите и задачите. Затова не е нужно да се напъват. Но пък затваряйки сетивата си въобще не усещат и не чувстват и се лишават от Божествения Досег и след това страдат. И никой не може да им помогне, защото са затворили пътищата към себе си. А цялата Вселена диша в един ритъм. Докато има уста, докато има глад на духа, на тялото, на очите, има и неща, които да засищат тоя глад. Когато тези неща изчезнат, ние започвмае да се самоизяждаме, защото не се храним, не отдаваме, а стопяваме онова, което Бог е вложил, а ние не сме...
Питай...

Въпрос: Ще има ли Преход следващата година, предстои ли ни Преход следващата година?

И. А. Предстои, разбира се. И Прехода ли е важното? Ние толкова години и толкова цивилизации все прохождаме нанякъде. Все сриваме, градим градове, после ги унищожаваме, после имаме нови идоли, после те си отиват, после други пророци. А тази същата твърд, на която се раждат и израстват тия неща си е една и съща. Така, че прехода очаква нас, човеците, вътре в нас самите и той касае способността ни да се променим в нашето възприятие за нещата. Пак ще върна на така изтърканата дума за оценъчността, за нашето възприятие за нещата,а не за някаква обективност, която така и не се случва. Как ли си представят хората това, което маите са казали? Ще почнат камъни да валят от Небето, светът ще се разтури в дим и огън и всичко ще отиде... И това е пробвано и това не е дало кой знае какъв ефект. По-скоро едни ще поемат в посока със сетивата си, поради което ще им се отворят врати, ще им се отворят знания за света, за които хората са пазили познание древно съхранено, но по-късно са го загубили. Една част ще изберат този път – да еволюират,. Да възприемат и да растат,а другата част ще умрът със старите закостенели разбирания. Новата еволюция ражда и нови закони, нов магнетизъм, нова проводимост, ще се появят нови агрегатни състояния, ще с епоявят нови физични и биологични закони. Това е времето, което тепърва предстои. И ние сме в Началото на този Вододел. И който смята, че това ще е една година или определен период, тов а епросто много наивно. Това предстои цяла една епоха да се промени.
.
..А тя каза: какво ли са мислили хората, преди толкова години в Петра,в града, който е в Рупите? Казвам: не знам. Ами сигурно, казва, някои са си мислили: кои ли ще са след нас. И ето какви сме тези след тях – ни по-добри, ни по-лоши. Защото не вървим нагоре по Спиралата, а въртим в кръг, в кръг и слизаме все по-надолу, да дълбаем. Човек трябва да иска да има криле, да лети, не да търси, да дълбае. Това, което е минаоло вчера, то трябва да е опростено, независимо колко е ранило нашата човешка същност, нашата природа или нашето разбиране за нещата,з ащото така ни се завързва. Много щекотливата тема през годините, която се избягва. През ония времена траките правлеи ритуали, така, колели, така кръв, толкова страшно. Това, когато срещна хора, които си купуват нещастните пържоли от магазините и всички други неща, тогава не е страшно... Ето това говори з анашето желание за скрита аноинимност. Ние правим всичките неща без да им знаем смислите, защото имаме физическа нужда от тях и не затормозяваме съзнанието си и него натоварваме с това, че и това същество живее и че е толкова благородно. Само,че никой не знае за онова общение с тези живи същества, които не общуват вербално. Тялото на курбана не е за да нахрани тялото ти, то не е храна за тялото ти, то е тържество на духа, аккто ние пренасяйки, изгаряйки, едно преобразувание, тогава тази част от вселената еволюира, когато може да отдаде живота си за доброто на някой друг, даже и извън своя вид. Но сега, сегашните обясненния и понятия трябва да са равни, плоски и квадратни, за да не изискват много от нас самите.


ОСВЕЩАВАНЕ НА КУРБАННАТА ТРАПЕЗА

И. А. Добре дошли!
Отговор: Добре заварил!
И.А. Добре дошли на този дълбок празник идващ от дълбината на времето, когато хората са били едно. Не са ги разделяли Вери, езици. Служили са на сърцата си и са се слушали със сърцата си. Възприемали са света като едно прекрасно място, в което всички можем да бъдем щастливи и да бъдем и себе си, така, ще бъдем и здрави.
Поклон пред Българските ни корени, пред онази наша традиция, която е създала всичко това и е оставила прозорец към Вселената. Поклон пред Силата, която черпим от тази хилядолетна планина! Поклон пред моите родители, за това, което ми дадоха – да мога да дам вярата, изцелението и надеждата на всички. Вкусете от жертвеното животно на курбана и нека се възроди наново виталната сила на всеки. Да получи отговор на въпросите си, изцеление, просветление и Път Нагоре. Амин!

PMEmail Poster
Top
18j
Quote Post


Отдаден
*******

Група: Участници
Съобщения: 1 136
Участник # 3 534
Дата на регистрация: 3-May 11



Докато четях първата публикация в тази тема и преди това докато гледах видеото как Ивайло Аянски изпълнява своята практика в нестинарството ми дойдоха някои идеи и съответно си зададох някои въпроси. Но първо искам да направя някои уточнения.

Разсъжденията ми се базират на една друга практика, която циркулира из нета, но аз не я прилагам точно така както я обяснява индиеца. Става дума за небезизвестното "слънчево хранене". С две думи сутрин ставаш и зяпяш слънцето и един вид се засищаш. Е да ама теоретично това е твърде погрешно като възприятие, защото слънцето и енергията от Него се разглежда като нещо което е за ядене - тоест индиеца пак разсъждава от гледната точка на стомаха си. Докато за мен, в теоретичната част Слънцето и неговата енергия, на първо място е сила, която пречиства. И какво има да пречиства? Ами енергийното ни тяло. И от какво? От низките енергии, които допускаме да се издигат у нас. След което, Слънцето спомага за повишаване на вибрациите и съответно за издигане на духа или Орендата извън тялото и в полетата на Духа. Издигане или Единение с Вселената, тъй като Слънцето е единствен Посредник между нас - съществата от Слънчевата система и Вселената. Енергията, която постъпва от Вселената - Слънцето, поради мощните си магнитни и центробежни сили - я разпределя към нас и обратно. Това мисля на теория. И защо започвам за Слънцето? Защото правя аналогия с Огъня в нестинарството. Той Огъня съществува под разни форми и в един момент въпроса е как точно ще Го усвояваме, боравим с Него и как ще му се отдадем. Защото както казва Тот-Атланта "ние сме от звездите светлина и само натам е устремен пътят ни" или нещо от сорта. Та как ще Го усвояваме е въпрос на практика.

После, в практическата част, също намирам някои практики на индиеца със слънчевото гледане за неточни: той усвоява слънцето с очите, което според мен поставя под директен риск самите очи - самият физически орган. А то е толкова просто: наместо да му се пулиш на Слънцето - затвори очи и бутни леко напрежението към центъра на челото - само на един-два пръста над веждите и вече Слънцето опира право в третото око. От него - пътят навътре по енергийното тяло е напълно открит и е въпрос човек само да сенаучи да Го Допусне. Подчертавам Допуска, защото това понятие ще използвам и за нестинарството като практика или дори техника, защото от видеото се вижда, че после нея Ивайло Аянски изпада в транс и изрича откровения, които Йордан е цитирал.
Но връщаме за секунда на Слънцето. Когато човек се научи да Го Допуска - през третото око или центъра на челото най-лесно - по някой път нахлуването е брутално и като физическо усещане се изразява в тръпки, изтръпване на цялото тяло, много типично е изтръпване на вътрешната страна на бедрата (от челото тръпката прескача по гърба ръцете и бедрата) и в най-тежкия случай тръпките преминават в леко парене. Тогава човек осъзнава наличието на енергийното тяло в пълнота, защото усещането е като че ли слънчевите лъчи се изливат като топъл чай в тръби вътре в тялото. Това съм нарекъл за себе си Пречистване. Всеки път усещането е много различно - някой път бих го нарекъл просто Единение, което не може да се опише, но друг път Единението не може да настъпи преди Пречистването. Явно когато има какво да се Чисти.. Те се случват самостоятелно, достатъчно е да успееш да Го Допуснеш Навътре.


--------------------
??????? ? ??????? ??????!
PM
Top
18j
Quote Post


Отдаден
*******

Група: Участници
Съобщения: 1 136
Участник # 3 534
Дата на регистрация: 3-May 11



Сега относно практиката на Ивайло Аянски. Като гледаш видеото - той наистина първо се заиграва с горящия огън - там направо директно както гори - той с босите крака се заиграва с Него. На мен това ми се стори като това което нарекох по-горе Допускане. Той се заиграва с огъня, докосва го с физическите си крайници и по този начин го Допуска в енергийното си тяло отвътре, с което се елиминира и до известна степен повърхностното изгаряне. Така е, но по-добре да не се пробва без предварителна подготовка. На приятели постоянно им говоря да не се увиват с шапки и кърпи а да Допускат Слънцето отвътре и така няма да им пари на главите и няма да им жари кожата. И него Ивайло така го разбрахдокато го гледах.

След това настъпва същинската практика - вече ходи по въглените, което повишава сцеплението с Огъня и дефакто води до Пречистване и Единение. Успоредно с това, музиката и танца и високата температура води до повишаване на вибрацията на енергийното тяло води до Извисяване на Орендата в полетата на Духа и съответно изпадането в транс и другите елементи - резултат от практиката. В крайна сметка на видеото се вижда този резултат и то не може да се скрие, а най-добре да се иде да се види и там ще се и усети резултата.


--------------------
??????? ? ??????? ??????!
PM
Top
18j
Quote Post


Отдаден
*******

Група: Участници
Съобщения: 1 136
Участник # 3 534
Дата на регистрация: 3-May 11



Но да завърша защо изобщо се включвам по темата. То е във връзка с началото на първия пост по темата - нестинарството, ходенето по звездите и звездните карти.
Тот-Атланта:
"Огънят вътрешният огън е най-великата от всички сили защото превъзхожда всички неща и прониква във всички неща на Земята" "човек съществува само чрез това срещу което се бори и така Земята е нужна на човека за да се съпротивлява иначе той не съществува" "човек е звезда към тяло привързана, докато борбата му с успех не се увенчае" "отвори, човеко душата си за космическото и му позволи да стане едно с душата ти".
Тези фрагменти от Изумрудените скрижали могат дълго да се тълкуват, но в светлината на тази практика на Аянски може и да застанат доста буквално, както и други пасажи от книжката свързани с пътуването сред звездите..

И сега основни въпрос който си задаох в тази връзка: какво би станало, ако тази практика се изпълни върху звездна карта, изсечена върху скална площадка на светилище? Пали се огъня директно там отгоре, после жаравата се разпилява и се разпределя по шарапаните и се започва "ходенето по звездите", може би буквално. Може би само трябва да се изчака точния ден и час, за да е активна самата скална звездна карта. Може би така тези звездни карти, освен ориентир стават и на Портал към звездите. Още повече че доказано каменните мегалити с шарапани и звездни карти по тях са места с повишена геомагнитна активност. Остава само да се запали вътрешния Огън и Духа излита на където сочи Портала. Може би затова така зловещо ги взривяват тези карти, за да не пътуват към Отца си, онези които помнят практиката.


--------------------
??????? ? ??????? ??????!
PM
Top
Георги-НЗ
Quote Post


Често пишещ
****

Група: Участници
Съобщения: 658
Участник # 1 797
Дата на регистрация: 5-March 09



На 3-ти бях в село Българи до Царево и наблюдавах целия нестинарски ритуал. Ритуала е два дни - първия е за св. Костантин, а втория е за св. Елена. Заснех основното и скоро като кача клипоивете ще пусна линкове. Докоснах се достатъчно близко с хората, а и с роднини на старите нестинари, събрах разкази и спомени.

Трудно описуемо е тази част от "българското шаманство" , но за запознатите с нашите древни практики - нищо ново няма да ги изненада. От леденото хоро в Калофер - до огнеходенето в столицата на нестинарите - с.Българи. Въпреки, че главната нестинарка е от Бродилово, то тя е такава с благословията на БАБА ЗЛАТА от с.Българи. Както казват- не хората намират настинарството, а нестинарството намира човека.
Днес нестинарите не са като преди. Не ги "прихваща" за няколко дни около празника, а се настройват докато обикалят с иконите църквата и огъня.

А ето един материал , който е добре да се знае:

QUOTE
Мария Павлова

СЕЛО БЪЛГАРИ, ИЛИ СТРАНДЖАНСКАТА ШАМБАЛА
  Не че не може да е просто случайност, но и двата дни единият ни фотоапарат се разваляше точно в определен час. Освен това загубих голяма част от записите на разговорите ми... Е, сигурно така е трябвало да бъде, каквото и да значи това. Просто в село Българи можеш да очакваш всичко. И се чувстваш странно тук – въпреки облаците, например, бях абсолютно уверена, че вечерта на трети юни няма да вали и нестинарите ще играят. Не съм особено вярваща, ала си знаех, сякаш е най-обикновеното нещо на света, че светецът няма да го позволи.
   Една жена ми разказа как преди години баща й бил на смъртно легло, тогава нестинарката дошла у тях, казала му „Стани!”, той станал и се излекувал. Сега, допълни тя с тъга, хората не вярват и отиват на доктор.
   Загубих и записа с моите впечатления, все си записвах по нещо, обикаляйки насам-натам. Но така пък имам повече основание да си спомня всичко. Все пак беше само преди дни... Тъпанът и гайдата не ме разплакаха, както стана със съпруга ми, на него и сега очите му се насълзяват, като ги чуе на запис. Аз усетих по свой си начин мястото, като да пристъпиш в приказка, но само да пристъпиш. Деветгодишната ми дъщеря пък все повтаряше, че й се играе и си танцуваше по улиците. Прихвана я игривостта, една прелестно предчувствие за играта, хем малко страшно, хем вълнуващо.
   Ритуалът е общо-взето какъвто е бил и преди. Сутринта на трети юни иконите на Св. св. Константин и Елена се изнасят от черквата и се внасят в конака, който е на стотина метра от нея. Там се обличат със старинни нанизи и с червено платно. После, под звуците на музиката, три момчета ги носят до аязмото на свети Константин (на другия ден се носят на аязмото на света Елена). Избира се епитроп, който се грижи за иконите и изчистването на аязмото, той ни раздаде там лековита вода. В конака се готви курбан от жертвеното агне – тази част, признавам, не ми беше особено приятна.
   Следобед нестинарят Михаил Георгиев, който живее в село Ясна поляна (разбрах, че баща му е от Българи), запали огъня. Нестинарският кръг е съвсем близо до черквата. Към пет часа започна музикалната програма, а след края й Михаил разпръсна жаравата и скоро започна играта. Беше към 21 часа и 30 минути. Огнеходството продължи 4-5 минути.
   Имаше немска телевизия и няколко български телевизии, а повечето туристи снимаха с фотоапарати, джиесеми и камери. И аз по едно време се хванах, точно през играта, че се притеснявам повече ще стане ли филмчето. Все пак, за мое оправдание, ще правя сайт за нестинарите, може би ще пиша и книга. След малко обаче ми се прииска всичката тази техника, този фойерверк от светкавици, просто да изчезнат, да не съществуват, да не сме ги измислили и да не замърсяваме така мястото. През време на танца Михаил остана няколко секунди и с двата крака в жаравата, без да мърда. В такива мигове пък ти се приисква хем да си с всички там, хем някак - съвсем сама...
   Имаше и панаир, кебапчета, дрънкулки, бира, сергии. Имаше разпънати палатки край селото, до параклиса на света Елена. Вечерта играта се видя, общо-взето, добре от всички. Млада жена от селото ми каза, че за пръв път отишла да гледа и тя. Преди години на втория ден на празника, четвърти юни, иконите са обикаляли по всяка къща и хората са ги чакали, но това вече не се прави.
   ...Двата дни живях в къщата на баба Злата Даскалова, една от известните в миналото нестинарки. В селото вече не живеят нестинари, всички са измрели. Чух разказа на 18 годишния Костадин Михайлов от Бродилово, който вечерта игра в огъня заедно с Веселина Илиева, също от Бродилово. Игра и една по-млада жена, Маринела Градева... Момчето все искало да влезе в огъня, ала Веса не му давала, докато веднъж успял да го стори, когато я нямало. Той е вярващ, казва, че иконата му помага. И гласът му е хубав, пее много хубаво, пя малко преди да започнат танците в огъня. Дали и другите нестинари са пеели и пеят така? Не ми хрумна да попитам. Изобщо, като отидеш в Българи, не можеш да поемеш твърде много. В един момент ти идва нанагорно и край. Ако искаш още, трябва отново да дойдеш.
   Истината е, че бях чела предостатъчно за ритуалите, и когато картината оживя, сякаш просто си я спомних. Едно нечакано, но обяснимо дежа вю. Върнах се във времето. Исках обаче да разбера разни неща, които няма как да знаеш, ако не присъстваш. Например колко е горещо около дърветата и около жаравата по-късно. Лошото е, че този път дърветата бяха малко, само около една кола. Беше хладно и докато слушахме програмата, бях съвсем близо до тях, тогава догаряха. Търпеше се, ако не стоиш в посоката на вятъра. И ако това го умножа по 5, или може би по 10, ще мога да си представя какво е било преди?
   ...Село Българи е закътано в Странджа, планината сякаш опитва да го пази от чужди погледи. Някой атомен физик беше казал, че имал чувството, че само да обърне гръб на света и светът веднага се разпада, а щом погледне отново назад, светът незабавно пак се събира в познатите му форми. Ние подреждаме и правим от хаоса нещо смислено. Но и така да е, дори когато гледаме в една посока, не виждаме едно и също. Има хора, които виждат повече, като нестинарите. Като шаманите, мъдреците, децата или като всички влюбени. Навярно нестинарството е просветление, но тълкуването, обличането в думи, всеки нестинар го прави по своему.
   Представяла съм си как мистичната Шамбала се разкрива не на всеки. Как от „мъглата” на дърветата и пътечките изведнъж пред нечии очи изплува, надига се, излиза на повърхността нещо по-голямо, като диамант в сребреещата от росата планина, и идват онези хора, които винаги са си били там, говорят, разказват ти.
   Има места, които са трудни са науката, места с невидимост. В тяхната дълбочина може да проникне само силата на нечие човешко възприятие. Нестинарите и нестинарките, с редки изключения, не са били особено образовани преди. Сега четем непрекъснато, много дълбаем, а те не са го правели. За дълбаенето всъщност не знам. Как да знам какво е било в главите им през онези 363 дни в годината, когато е нямало огън? Мислили ли са за силата си, умували ли са нощем за това, будували ли са? Страх ли ги е било, омаяни ли са били? Едно обаче е сигурно – тези мъже и жени са вярвали до пълна отдаденост в силата, която им дават Константин и Елена, вярвали са, че съществува „горе”, на което трябва да се подчиниш. Щом Богородица е искала нещо от тях, са го казвали на останалите и хората от селото са го правели – я параклисче да построят, я някой път. Самите икони са им говорели, нашепвали са им напътствия и предсказания. Голяма мъка, голям „юк” са чувствали, особено щом прихванат от първи юни нататък, след събора във Влахов дол, но огънят им е помагал да се освободят от това напрежение.
   Болест ли е, сила ли е, друго ли е? Не мисля, че някой знае. И не мисля, че може да се нарече с единствено име. Но каквото и да е, важното е, че нестинарите са променяли съзнания. И сега го правят, ала е по-слабо. Някога са били харизматични, танцували са за себе си, да се спасят от „юка”, но са играли и за другите, дори повече за тях, за да повярват и те. Искали са да споделят това безкрайно, толкова голямо за мъничките ни размери неизречимо преживяване. Носи се мълвата, че кърпата от иконата, за която ще разкажа, нарочно е била изпусната в огъня. Или може би това се отнася за нечия паднала забрадка? Преплитат се факти с измислици, бъркат се имена, но явно нещо около нестинаря по време на играта пази и тялото му, и дрехите, пази дори коприната да не изгори при може би повече от 500 градуса.
   ...В танца на нестинарите е слизало небето и още слиза. И ние усетихме частици от това, завладя ме и и сега още ме преследва. Каквото и да е нестинарството, каквото и да е трансът, играта в огъня е път към широтата. И щом дори едно човешко същество може да го преминава, значи всички можем. След играта на четиримата минаха и много от присъстващите. Не чух някой от тях да е имал изгаряне по-късно.
   Нестинарството отваря небесната порта. Огънят, който си е страшничък, докато горят дърветата (питах се на такива ли клади са изгаряли вещиците), престава да е страшен за нестинарите, за тях става като вода, като злато, като отражение на широтата. Тази дарба на укротяване на стихията се „дава” на малцина. И болест да е, дар е да я превърнеш във вяра. Затова е тъжно, че в село Българи вече няма нестинари, а на празника играят хора от други села. Въпреки това на трети юни селото пак се превръща в особено място. Миналото не може да се изтрие току-така, може и да възкръсне някой ден огнището с пълната си сила. И тук, като в психологическата Шамбала, нещо по-голямо от видимото се разкрива на малцина, но те, пристъпвайки с танца си в него, оставят следи и за нас. Като трохи хляб. Огънят се кротва, озлатява се и подобно на обезсилен хищник ляга в краката им.
   Близките на нестинарите часто са се плашели от тази игра, мъжете не са давали на жените си да ходят да играят, заплашвали са ги, спирали са ги. Сериозно са ги заплашвали. Родители са се притеснявали за децата си. Ние обаче гледаме по-различно, може би защото не ни засяга лично. А и истината е, че аз не видях особен транс на лицата на четиримата нестинари, които играха тази година. Това прихващане сигурно е като любовта – рядко е Голямо. Може би съм видяла нещо по-малко, което се контролира по-лесно, и затова четиримата влязоха заедно в огъня.
   ...Дойдох в село Българи, видях и си заминах. Следващите дни изкарах в Созопол и огненият танц изчезна от съзнанието ми. Наистина ми дойде много – не самият танц, а очакването, магията на планината, музиката през целия ден. Все едно бях сънувала. Животът си затече по старому, много е устойчив, въобще не се поддава на чудеса. Но все пак? Играта в огъня, дори само усещането за тази игра, не е ли мост към измерението на духа? Не се ли срещат земното и духът и не заживяват ли за малко заедно? И дали аз, както и всеки присъстващ, внесох поне мъничко искрица с идването си, та това огнище да не загасне съвсем, да не осиротее? Като в оня наивен момент от „Питър Пан”, когато хората съживяват феята с вярата си, че я има. Надявам се да е било така – не само селото да ни е дало нещо, а и ние на него. Иска ми се да запомня с добро, нищо, че атракцията е взела връх.
   Може отново да отида. И пак да срещна сродни души, сродните търсачи.
  
   ...Запазиха ми се записите от две срещи. Ето части от двата разговора.
   Ралю Петков Иванов, 89 годишен:
   - Тук съм роден и тук си живея досега. Това село е най-старото в Странджа...Аз бях кмет навремето, 1948-а до 1951 година, най-младият кмет. Майка ми беше нестинарка - Марула Стаматова Вълкова. Тогава бяха три нестинарки – баба Мила Димова, баба Марийка Иванова и майка ми. И те играеха, но не както сега. Тогава грешка нямаше... Имаха признаци, особено от 10 май до 3 юни те се променяха. Чувстваха нещо, напрежение. Аз питах майка ми. „Ами, вика, синко, това е една такава сила, че като дойде, нищо не може да ме спре и в огъня влизам”... Само че сега е малък огънят. И преди кръгът беше на същото място тук, но огънят беше 20 сантиметра. И почват да играят, ама как играят! Не както сега, това е изкуствено. До 1945-а някъде играеха така. Помня такъв случай..., играят нестинарките вътре, пък иконите имат кърпи, за красота. И както играеха, падна кърпата от иконата в огъня. Нестинарката се наведе, ние гледаме, народ много имаше и тогава. Наведе се, държи си иконата, движи се в огъня и търси кърпата. После я намери и и няма нищо на кърпата. Всичко остана като гръмнато! На това съм очевидец, чисто, истинско, присъствал съм на него... Тогава някъде се запознах с професор Шаранков от София...
   - Чела съм му книгата. Той е бил тук две години на празника, наблюдавал е всичко, разговарял е с нестинарите...
   - Да, той ми беше голям приятел. Аз го закарах при една от нестинарките, Злата Даскалова. На предния ден й беше проверил краката. Като проверил, казал: „Интересна работа, твоите крака са като моите”. На другия ден поиска да направи още една среща с нея. Отидохме, чукнахме на вратата, отвори баба Злата. Беше една стара къщичка, те къщите повечето са ни такива. Отвори тя вратата, добър ден, добър ден. Професорът живееше в дъщеря й на квартира тия дни. Поприказваха и той казва: „Бабо Злато, може ли да те запитам нещо?” Да, вика, заповядай!” И той пита: „Може ли да направим тия дни една среща с другите нестинарки и с вас, да стъкнем огън, да поиграете, и да направим там снимки, че снимаме филм, ще платим.” „Ако, вика тя, сте дошли да ми говорите, че ще плащате, напускайте къщата ни и селото!!” Той човекът, като мене едър такъв, се паникьоса. Вика: „Бабо Злато, извинявай!” Тя се разтрепери. Казвам й, че професорът не е запознат с тия работи. И той казва: „Моля ти се, бабо Злато, прощавай, сгрешил съм, прости!” И тя се успокои. Каза му: „На нас друг ден ни е строго забранено да влезем!! Дори не смеем да ходим на кухнята си при огъня, когато готвим! Тия дни двата ни е разпоредено в определени часове да играем, без нищо да ни стане”... Излязохне ние, обясних му, че не съм съобразил да му кажа предварително. Сетне нестинарките си играха вечерта, играха и другата вечер, втората. На другия ден пак отидохме с професора, да им провери краката „Нищо, казва, им няма! Както бяха напред, така са и сега.” ...Аз му казвах: „Възможно е, професор Шаранков, да е на нервна почва.” Имах предвид, че всеки отделен човек в дадени моменти има нервност, че и аз целият така треперех понякога, имало е борби, какво ли не, казах го и на майка това. „А, вика, синко, нищо общо няма твоята нервеност с нашата работа! Нашата е отгоре сила.”... Майка ми, още като се родил първият ми брат, почнала да играе. Никаква роднинска връзка една от друга нестинарките са нямали. Обичаха се, като родни си бяха, но роднинска връзка нямаха. Има сега няколко мъничета, едно има от Граматиково, има връзка с Българи по роднинство, но не с нестинарките...Те сега вечерно време, като има някъде някаква сбирка, отиват, трупат огън и играят. Не е вече същата сила.
   - А защо вече няма нестинари в село Българи?
   - Умряха. Бродиловчанката Веса е добра нестинарка, тя пази традицията. Аз си играя, вика отгоре. Но тукашните умряха.
  
   Илия Влаев беше моят хазяин през двата дни:
   - Веселина Илиева, възрастната жена, която е играла снощи, през 1983 година, мисля, за първи път влиза в огъня, и то след като е била зрителка и след като се е подигравала на нестинарите. Тя припада до огъня, до въжетата. Говори се, че тогава до нея била една възрастна жена, която й казала: ”Булко, ти си поледена, тебе те е прифатило, трябва да влезеш в огъня.” Веселина Илиева събува обувките и влиза. А тази жена, която й е казала това, е една от последните дъщери на баба Злата Даскалова, в чиято къща сте вие.
   - Две нестинарки са били с това име, Златка Даскалова и Златка Стамова...
   - Да, и аз купих къщата на първата, без да знам чия е. Направих освещаване, защото съседите ми казаха, че са били бедни хора и построили къщата, но не са могли да я осветят, само й сложили така наречената аязма – взима се светена вода и се слага в четирите ъгъла на основите. Даже, едната бутилка се виждаше и ми беше много чудно как от 1960-а до 2001 година може да остане вода в бутилка, която е отворена. През гърлото се виждаше отдолу, като разтопено олово лъщеше водата. Не мога да си го обясня... Направих курбан, осветих къщата и вечерта след курбана сънувах сън. Една възрастна, висока, слаба жена дойде и си говорихме. Тя каза, че съм направил хубава работа, като съм осветил къщата. И много други работи ми каза... На другия ден го разказах тоя сън на съседката, а те са рода. Тя ми каза: „Ами ти си сънувал баба Злата.” Коя баба Злата, питам? „Баба Злата нестинарката, която живееше в тая къща, в твоята стая, последните й дни бяха там - дето ти спиш, тя спеше. И ти си сънувал нея. Баба Злата си сънувал”... На следващата година в Кости Веселина Илиева ме среща и казва: „Ти си Илия, нали?” Викам, да. „Ти взе къщата на баба Злата, нали”. Викам, да. „И сънува баба Злата, нали?” Казвам, да, сънувах я. „Тя ти каза това, това, това и това”. Питам, ти коя си. „Ами аз, казва, съм Веселина Илиева и съм нестинарка”. А кой ти каза, питам я, всичко това. „Що трябва да ми каже, аз защо съм нестинарка?”... Тук разправят, че когато са палели огъня за нестинарите навремето, са карали по 12 волски коли дърва, сухи дъбови дърва, и жаравата е била много голяма, било просто неописуемо горещо. И когато е влизала баба Злата, старите казват: ”Баба Злата га щя да влезе в огъня, земята се тресеше...”
  
   Така кръгът се затвори - точно книгата на Емануил Шаранков от 1947 година съм чела и точно за него стана дума в разговора с дядо Ралю. За това как двамата отишли в дома на баба Злата Даскалова, в чийто дом и аз живях двата дни. „Оцеляха” само разговорите, навързани в една посока. Моят хазяин ми разказа, че е сънувал баба Злата и че тя му е благодарила, че е осветил къщата. Аз не сънувах нищо особено, но и някак не си позволих да се отворя напълно за нестинарството. Още не съм готова. Може би някой ден... Изворът си е там и очаква всеки.
   ...”Нямам никакъв страх. Това е сила. Ставаш като дърво студена, както, когато хвърка сняг. Излизат тръпки, тръпки, тръпки и постепенно застиват крайниците. Като мине големият юк, тежестта, мъката в гърдите, става ти леко и тогава заиграваш. От това нямам страх, нямам очудване – просто е сила, която те хваща...” (нестинарката Злата Стамова от село Българи)
   „Защо не върви нестинарството у нас? Аз си го обяснявам с това, че народът започна да не вярва, и по тези причини не ни се дава да играем в огъня, както сме играли досега. Нестинарството постепенно ще се изгуби от България, ще се даде на друг някой народ...” (нестинарят Илия Димитров от село Ново Паничарево)
   (двата откъса са от книгата, за която споменах)
  


--------------------
????? ????????? ????, ????? ? ???????????!
PMUsers Website
Top
Канатица
Quote Post


Често пишещ
****

Група: Участници
Съобщения: 916
Участник # 1 054
Дата на регистрация: 25-July 07



http://www.youtube.com/watch?v=p5IJkTC1LAY

Тази година нестинарските игри в Българи бяха малко по-особени. Имаше трима нестинари, които не бяха от района на Странджа планина - от Ямбол и от Варна. Тази година бе и дебюта в жаравата на момиче от Германия. Царят е мъртъв, да живее царят! smil3dbd4e5e7563a.gif


--------------------
"?????? ???? ???????, ?? ???????? ???? - ??? ????? ?? ???? ?? ? ???????"
PM
Top
Йордан_13
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 159
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Малко снимки от нестинарският ритуал в Стоманово, Родопа планина 3.06. 2013 г.

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...s.php?album=340
PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Публикувано на: 10.6.2013, 14:31
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 159
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Това са видеофайлове от нестинарският обряд в Стоманово. Съдържат два основни момента, в единият от които имаме нов тип общение с Огъня, най-вече с най-фините негови субстанции и последващо веднага след това прихващане. Линковете ще са живи 2-3 дни, тъй, че сваляйте, докато може

Прихващане край кладата с дърва

I част
http://tranzit.dir.bg/load.php?id=WZ7LWvO0XcehzDp61603527

II част
http://tranzit.dir.bg/load.php?id=DK268Fuo9qnjUIr11602456

Свещенодействие в жаравата

http://tranzit.dir.bg/load.php?id=qfo6sCtKkClCtjlw1602603
PMEmail Poster
Top
anti666
Публикувано на: 13.6.2013, 16:55
Quote Post












На този събор ни бе демонстрирано нагледно шизофренията, от която страда българомохамеданското население в Родопите. На този древен и чисто български ритуал бяха довлечени цигани от Кричим с тупани и зурли. Както разбрахме, за първи път от няколко години. И докато самото свещенодействие се извършваше под звуците на прекрасната странджанска музика с българския оркестър, след това се започнаха едни маaнета и кючеци, които тотално промениха енергетиката на целия ритуал. Същите зурли, с които башибозука е напредвал срещу българите от преображенското въстание в Странджа сега се смесваха в гротескно раздвоение на личността в нестинарския ритуал. Небето също полудя, защото точно в тоя момент изля мощен порой, който престана едва като си заминаха циганите и всичко свърши. От изтегленото видео може да видите един момък в народна носия, който играе от сърце свещеното българско ХОРо, а после като завиха зурлите го удари на кючек, заедно с другите помаци и самият Ивайло..

Доколкото ни стана ясно, към Ивайло Аянски е имало оплаквания, че с този нестинарски ритуал той "българизирал" района. Миналата година дори му бяха хвърляни бръснарски ножчета в жаравата. Нали се сещате, че както поповете гледат на нестинарството като "нечист, езически" ритуал, така е и при ходжите. Само където те са наясно, че е древнобългарски и ги прави още по-раздразнителни, особено на тяхна "територия" . Допускаме, че това е причината да Иво да извикна цигански тупанари, за да успокои местните мюмюни. Но това раздвоение ме накара сериозно да се замисля колко работа предстои след възстановяването на българския Саракт.
Top
Йордан_13
Публикувано на: 13.6.2013, 18:27
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 159
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Аз не съм на мнение, че враждебната среда е причина за наличието на мангалски тупан оркестър, в края на ритуала. Просто това си е вследствие шизофренията в помака като продукт и на едните и на другите. Двеста-триста години той е трябвало да се нагажда ту към турците, ту към своите сънародници ристиени, когато те са вземали връх в една или друга област. Това се е втъкало в съзнанието и определя днес и поведението.
Мен лично не ме впечатли толкова мангалския турски тупан кючек, а поведението на много от нашите хора, които играха хоро на тази музика, вместо да се разпуснат, насядат и оставят мангалите да си лупат тъпана сами и да си надуват зурлите. Както направихме ние, които с поведението си не толерирахме наличието на мангалския оркестър тип "Столипиново стрийт".
Лично съм на мнение, че към нестинарският ритуал не могат да се приобщават циганите и турците. Циганите е изключено да се приобщават към каквото и да е, българско. "Турците" могат да бъдат включени на един по-късен етап, когато нихилират отрицанието си към нестинарството.
Особено, когато ритуала е в началните си стадии на утвърждаване.
Затова нека всеки, който следващата година присъства на ритуала, има ли цигански оркестър, нека бойкотира свирнята му и не поощрява свиренето им, с кълчене и какъвто и да е вид игра под свирнята му.
Относно попа и ходжата, който по думите на помаците там си пиели заедно кафето - и попа и ходжата по никакъв начин няма да толерират избуяването на какъвто е вид "езичество" в техните подопечни територии. Както попа, така и ходжата имат отирцателно отношение, но няма да го покажат явно, поне на този етап, ще го направят с подмолни действия и такъв вид саботажи.
PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Публикувано на: 13.6.2013, 18:36
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 159
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



По темата имам добра новина. Преди два дни разбрах, че в края на 50-сетте и началото на 60-сетте на жарава се е играло редовно на Бяла Черква между селата Ситово и Лилково. Утре ще разпитам по-подробно за характера на това игране в жаравата, местни ли са били бабите, които са го правили, защото са го правили възрастни жени. Но дори да е било комерсиално, (то при комунизма такова игране е било вероятно и напълно забранено), това още един път показва колко съм бил прав да отворя тази тема "Нестинарството в Родопите" визирайки района между Ситово и Лилково.
PMEmail Poster
Top
anti666
Quote Post












Според очевидци, както всяка година Иво Аянски гадаел за България. Не че не го казваме и ние, но той говори за два бунта срещу Олигархията само до края на годината. С избора на новото олигархично чудовище Пеевски за шеф на ДС - това време не е много далече.

А това от него е уникално за великата Майка Умай;
QUOTE
Тази древност, в недрата на тази Земя-Планина съществуват големи храмове на прототраките, в които Богинята се е грижила не за доброто или за злото, а нещата да бъдат в Равновесие и да се случват. Така всеки път с всяко раждане, с всяка смърт нишката се е усуквала

В момента равновесието в сещената земя на Бога е нарушено тотално. И е време да го въстановим с помощта на великата Майка
Top
Йордан_13
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 159
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Дамата, с която говорих е набор 1952. На разказа за нестинарският ритуал в Стоманово, тя въобще не се изненада, че в Родопите имало такова нещо smil4334ad8a149e0.gif smil4334ad8a149e0.gif smil4334ad8a149e0.gif Не само това, от нея получихме доста ценна информация за нестинарския ритуал при Бяла Черква в Чернатишкият дял на Родопите между селата Косово. Ситово и Лилково. Тя е участвала в него, като дете, 6-7-мо отделение и по нейните думи, годината е била някъде 1964 г. В края на юли всяка година (най-вероятно става въпрос за дните около и след 20 юли - свети Илия) жарава се е правила на поляна до хижата на Окръжния народен съвет, някъде над манастира при Бяла Черква. Това, което тя уточни е, че участниците са били възрастни мъже, родопчани от близките села, но не си спомня вече от кои села са били, била е малка. Нестинарите разтлали жаравата и започнали да танцуват в нея, по нейните думи. Преди това попитали от присъстващите дали има желаещи да участват в ритуала. Осмелила се тя и още две момчета на нейната възраст за ужас на всички възрастни наоколо. Описа ни "техника" на ходене в огъня, в която я посветили нестинарите, която засега няма да споделим тук. Освен изтъпа, ходенето в огъня си има и особен вид "техника". Явно тя е за начинаещи и нестинарите са търсили подходящи хора за посвещаване в ритуала. Те поканили в огъня нея и двете деца и те преминали много пъти успешно през жаравата с огнено-пламтящи още въглени за ужас на всички присъстващи.
Най-интересното беше, когато я попитахме: как така нестинарски ритуал пред хижата на Окръжния народен съвет и то в ония времена? На което тя отговори съвсем просто, че патриарх Кирил, идвал по това време, всяка година на почивка там и нестинарите ходели при него, демек, той им е бил закрилата. Викам: на него не му ли правиха проблеми от по-високо ниво? А тя каза, че на него не му било пукало, особено при заслугата му там със спасяването на евреите smil4334ad8a149e0.gif smil4334ad8a149e0.gif smil4334ad8a149e0.gif Та толкова засега на този етап. Много съм благодарен на Небето, че ни отвори тази затворена и заключена с 7 катинара страница за нестинарството в Родопите!
PMEmail Poster
Top

Topic OptionsСтраници: (2) [1] 2  Reply to this topicStart new topic

 

Нови участници
trened 7/9/2023
ддт 5/2/2022
mita43c 5/12/2021
Krum 20/9/2020
Lucienne71 21/4/2020