Да си спомним

[Eлтимир]

Нека си спомним каква бе позицията на Движение "Воини на Тангра" през време на войната срещу бивша Югославия. Ние няма от какво да се срамуваме. Други май имат. Но по-добре прочетете и нека тогава да коментираме. Текстовете са напълно автентимчни.
НАРУШЕНИЯТ ДОГОВОР
Президентът на САЩ Бил Клинтън поиска от българското правителство неограничени права върху българското въздушно пространство. Уилям Клинтън поиска правата върху нашата воля да влезем или да не влезем във войната. Правителството реши да му предостави Волята. Имахме ли избор?
“Със всяко своето дело ние се саможигосваме, самобелязваме” - писа Иван Коев. С всяко свое дело ние убиваме или съживяваме частица от себе си. Не свобода или робство, а живот или смърт е изборът. Имахме ли право да не изберем смъртта? Нека знаем: всяка гибел, причинена с наша помощ ще има за последствие възмездието на неумолимото Провидение. Законите на международното “право” постоянно и непрекъснато се менят. Божествените - никога!
Можем ли да се опълчим срещу Бога?
Правителството предаде нещо, което не е негово. Българската Воля не е притежание на шепа овластени. Властта е временна, нацията трябва да бъде вечна. Правителството не е наясно, че Старият свят може да си отиде с война, но следващият, Новият е длъжен да започне с мир. По кой път ни тласка избраното от нас правителство? Човекът не може да се подчини на ничия чужда воля. Подчинявайки се, разумът губи част от себе си, но винаги остава нещо неподчинимо, непокоримо, непокорено. Подчиненото умира. Затова казваме, че няма живот в робство. Затова казваме, че робството е смърт. Робът е мъртъв, дори когато си въобразява, че живее. Ние, българите не искаме да умираме, ние още сме живи. Затова питаме: наше ли е нашето правителство?
Войната е добро
Когато браниш дома и семейството си. Войната е справедлива, когато отстояваш своето. Войната е свещена, когато те застрашават и ти нямаш друг избор, освен да воюваш.
Войната е зло
Когато разоряват твоя съсед, а ти тръгваш да помагаш на разорителите. Когато убиват тригодишната Милица Ракич, а ти се радваш. Когато понятията “честно” и “нечестно” разменят местата си, а ти приемаш размяната за нормална. Когато протягат към теб ръка за помощ, а ти отвръщаш с удар в лицето. Когато отправят предложение за прекратяване на една хилядолетна вражда, а ти избираш продължението на враждата. Българското правителство се разгневи на “емоционалната българска реакция по отношение на войната”. Правителството не е чело Книгата на Завета: “Формата се изменя; съдържанието - също. Щом откъснеш нещо от себе си, на негово място се явява Пустота”. Късайте мъртвата душевност и запълвайте отварящите се пространства с Живот. Но не посягайте към благородните чувства. Не лишавайте емоционалния си свят от милост и доброта. Освобождавайте се от злите налепи. Нека всяко ваше действие бъде продукт на собствената ви, а не на чужда воля. Всяко движение, всяка помисъл оставят отпечатък върху енергийното тяло, наричано още “аура” или “душа”. Внимавайте какви отличителни знаци си поставяте. Ще влезете ли в бъдещия свят с тях, ще ви допуснат ли? Иде време за нови форми, но не всяко съдържание ще бъде подходящо.
Един задокеански президент, прочул се с неморалните си деяния поиска от нас да го последваме в унищожаването на нашия едноезичен съсед. Българското правителство се съгласи. Правителството наруши договора с избралия го народ, но моето напомняне е за друг, по-висш Договор.
Бяхме народът на Тангра, Божественият народ. Тангра сключи с нас договор и докато го спазвахме бяхме щастливи и могъщи. За нарушенията плащахме. Скъпо плащахме. Сега искат от нас да се отречем напълно от Договора.
Какво се случва с народ, отрекъл се от своя Бог?

[Eлтимир]

Новият Холокост
Ракети с касетъчни заряди срещу старци и бебета. Димящи човешки останки край град Призрен. И опожареното Лидице. Взривен пътнически влак, бомбардирани автобуси някъде на Балканите. И френското селце Орадур. Снимки, обиколили света. НАТО и Вермахтът. Различни са времето и мястото на действие. Принципът е един и същ. Една победоносна, настъпваща армия си позволява непростими грешки. От военна и стратегическа гледна точка ударите са престъпно безмислени. През Втората световна война обясниха жестокостите с нацисткия садизъм. Излъгаха, разбира се. Подобни действия можеха единствено да навредят на хитлеристкия замисъл. Също както години по-късно Сонг Ми и Ми Лай навредиха на официалния американски план. Обяснение отново не получихме, само където лейтенант Уилям Коли бе оправдан, та поне можехме да се досетим.
Идиотски, лишени от всякаква логика кланета на мирни жители в Сърбия. Някой си създава смъртен враг. Мобилизира го, мотивира го за отчаяна съпротива. Някой стъпква в калта собствения си авторитет. Някой воюва срещу собствения си интерес…
Вермахтът се провали не край Сталинград, а в Лидице, Хатин и Орадур. Хитлер загуби войната не като не успя да превземе Москва, а като допусна изграждането на Освиенцим, Майданек и Бухенвалд. С Ричард Никсън ситуацията бе малко по-ясна. На САЩ не им трябваше Виетнам. Трябваше им сблъсък между Китай и СССР. Понякога осуетяването на един съюз е по-голяма победа от формално спечелената война. Предизвестеният разгром в Сайгон бе само последица от изтреблението в Сонг Ми, но тогава американските войничета не подозираха.…
Някога войните се започваха от Владетели, а се печелеха или губеха от пълководци. Някога изходът се решаваше на бойното поле. ХХ век промени правилата. Определящо се оказа Жертвоприношението, принасянето в жертва на невинни, на неучастващи. Виждаме как в Сърбия хора мрат, без да знаят защо. Наблюдаваме най-абсурдния сблъсък на сили в човешката история. НАТО, тази най-модерна, най-могъща военна сила на планетата сваля собствените си самолети и ликвидира албанското малцинство, в чиято защита уж се обявява. Свидетели сме на заговор, за целите на който не смеем и да подозираме.
Безсилни сме да спрем изпълнението на пъкления замисъл, но сме в състояние поне да се предпазим.
Как?
Злото е като огъня. Гаси се или с вода, или като се отнеме храната му. Или с помощта на чудо. Според древното определение, на водата в невидимия свят съответства мисълта. Тук нищо не можем да направим. Ние нито сме посветени в тайните на плана, нито можем да въздействаме върху мисленето на участниците. Вторият случай - отнемането на храната значи несъучастие в злите дела. Най-сигурен е третият метод, но чувстваме ли Тангра в себе си, за да приведем метода в действие?

[Eлтимир]

МОРАЛЪТ НА НАШЕТО ВРЕМЕ
“Йеньо, излез, тражи те майка!” - нареждаше възрастна жена с черна забрадка и оглеждаше димящите въглени, в които се бе превърнал домът й. А Йеньо догаряше под развалините, изпод тлееща греда се подаваше само десният му крак.
Това се случи в Сърбия през пролетта на 1999 година.
“Ние предприехме въздушни удари по военни цели в Югославия, за да предотвратим хуманитарната катастрофа!” - самодоволно обяви американският министър на отбраната Уилям Коен.
Думите бяха казани в САЩ през пролетта на 1999 година.
“Разбира се, че ще предоставим на НАТО неограничен достъп до нашето въздушно пространство!” - назидаваше президентът Петър Стоянов. “Трябва колкото може по-бързо да бъде наказан Милошевич!”. Министър председателят Иван Костов поясни: “Време е да прекратим с това излишно съчувствие. Този път ще застанем на печелившата страна!”.
Такива бяха наставленията към българския народ през пролетта на 1999 година.
Време е!
Време е да се върнем към морала, към Божествените повели и към своята човешка съвест. Време е да си припомним, че съчувствието не е безмислено, че то е проява на човещина, а човещината сама по себе си е смисъл. Време е да осъзнаем, че злодеянията никога не са били печеливши. С какво убийството на Йеньо ще предотврати хуманитарната катастрофа? Нима страданията на тези бедни хорица от малкото сръбско селце ще бъдат по-мъчителни за Слободан Милошевич, отколкото за пострадалите селяни? Нима ние, българите ще се чувстваме спокойни, ако знаем, че сме помагали да бъде умъртвено съседското дете?
Да, време е!
Наистина е време. Време е за недоверие към палачите на Йеньо, когато войната свърши и те решат, че сме им нужни!

[gеorgi_nz]

Лошото е , че грозната история предстои да се повтори за кой ли път. Този път в страна на друговерци - Иран , и България пак да предостави територия за пъкленния план.

[SK_RaZoR]

То както е тръгнало нищо не пречи пречи нашите "малцинства" да си издестват малкото което им остава и те да искат да си отцепят част от държавата да си правят тяхна и американците да дойдат да ни бомбят щото ги репресираме ахахахах ... На там сме тръгнали ... До колкото помня скоро турците искаха да си направят официална общност или там каквото беше, след което спокойно могат да го направят тоя номер.

Социализъм ли ?

Слава на социализма.

Слава на татово време :Р

"турците в турция тука е българия!" - Аре юрюш турците у турция (:

[gеorgi_nz]

Какъв социализъм, социално общество не е имало. Имаше тоталитарно общество и залъгване, че всички са равни. Понеже някой бяха по-равни от другите и това беше неГЛАСНО. Сега е същото само, че по-равните сега са най-равни и недосегаеми от закона и то ГЛАСНО и демонстративно.
Общото за тогава и сега е че и двата типа общества са небългарски по идея и конструкция - чужди на нас българите.