Нещо напълно непознато

[Елтимир]

Пускам нещо много шантаво. Ама изглежда, че не е съвсем шантаво. Вчера в БЛИЦ излезе публикация, която ми изглежда като преиграване. Като опит за отклоняване на вниманието. Затова искам отново да пусна нещо, което мога да ви се закълна, е съвсем истинско. Може би някой ще съумее да разтълкува изнесените там послания.

13 юни 2012 година. Компютърът, с който влизам в Интернет почна да хваща някакво идиотско радио и да пее все по-силно. При това песните се чуват само от вграденото говорителче на самия компютър, големите допълнителни говорители не хващат радиото. Песни, които са сякаш от някакъв фолклор. На непознат за мен език. Само вокал, без никакъв инструмент. Свръхмонотонни песни, продължаващи в някои случаи повече от половин час едната. Аз уж разбирах от тези неща, но сега съм объркан. Радио, в което няма никаква реклама. Или само песни, или само говорене, непрекъснато говорене. Като беседа, проповед или нещо такова. Но всичко това ми е страшно чуждо и непознато. В момента женски глас пее "ле-ле-ле...", а мъжки глас в продължение на няколко минути, без да си поеме дъх, без да прекъсва произнася като акомпанимент звукът "а-а-а-а...". Нещо напълно идиотско! А, размениха си местата на онова, което пеят. Появи се и трети глас, мъжки. Третият глас най-после почна да пее с думи. Езикът като звучене напомня леко турски, но не разбирам нито дума, а в затвора научих малко от този език. Но дори в турския фолклор не вярвам да има песни, продължаващи с часове.

Мелодията, ако това изобщо може да се нарече мелодия е една и съща, но езиците сякаш се сменяха. Преминаваше се от един език на друг без никаква пауза. Стилът ми е абсолютно непознат, а харесвам да слушам всякакви екзотични песни и имам такива на десетки езици. Има и още странности, които наистина не мога да проумея. Толкова неща съм видял през живота си, че трудно може да се случи нещо, което да ме учуди. Този път си признавам, направо съм поразен. Не се страхувам, даже съм любопитен. Но се питам - какво за Бога и по дяволите се случва? От няколко дни почна да го прави, но сега е особено силно. Обикновено се будя всяка нощ и реших да пусна компютъра. Чаках известие от Гришата Симов, че се е прибрал благополучно. Имаше известни проблеми при пътуването. Най-после го получих. Но още с пускането на компютъра чух това нещо.

Наистина, останах поразен. Не знам какво имам в дома си. Компютърът е японски, марков, но старичък. От легналите е и съм сложил монитора върху него, та не мога да му прочета марката. Макар че тя едва ли е от значение. Събудих се в четири без пет, а сега е 4.47 и песента продължава. Нещо повече от загадъчно. В момента гласът пее "ииии-ум, ииии-ум...". Което се повтаря десетки пъти. Става повече от час, а сякаш няма намерение да спре. Не е халюцинация, защото като спра компютъра и то спира. На другите компютри такова нещо няма.
Отначало не се бях сетил да включа на микрофон. Не съм ползвал тоя касетофон от десет години. Но пък записа нещо поразително, макар едва да се чува: "Слухай ме, слухай те ме мене, слушайте ме..." "Слушайте ме мене, слушайте ме, слушайте се, покайте се..." Отначало на полски, после на руски, на сръбски, докато за моя огромна изненада не запяха и на български език. Пее отначало женски глас, а после за кратко се пее и от мъжки глас. И това чудо продължава вече поне 15 минути. В рамките на една и съща песен, която чух в четири сутринта!!! Записът се смесва със записите на по-стари песни, записани на касетата, но въпреки лошото качество нещо е останало. Откакто се съмна, звукът става все по-слаб, и все пак нещо се чува. Може би това е най-странното нещо в живота ми, което се случи тая нощ.

След като десетки пъти се повтаряше "покайте се", по едно време далеч по-ясен тънък, но все пак мъжки глас силно изрече "Ужас!" После една от жените казва "Падни, падни, падни (повторено няколко пъти) падни, църкво, падни...". И пак повторено много пъти. Кратко пояснение. Когато казваше „Църкво”, „падни” се изричаше три пъти. Като кажеше „Цръкво”, „падни” се изричаше два пъти. Сега го пее оня, който каза „Ужас!". И още множество странни фрази.

"Стани, стани църкво, от ужасам!"

С изненада установявам, че го пеят същите гласове, които преди пееха:

"Падни, падни, падни, цръкво, падни!"

И в единия, и в другия случай фразите се повтарят по няколко десетки пъти.

***

Това е краткият разказ за преживяното от мен през онази нощ. Трябваше да водя по-подробни записки, вече е късно. Разчитах на записа от касетофона. По-късно през деня се оказа се, че е изтрит. Напълно. Инсталирал съм озвучаваща клавишите програма. И като пиша, сякаш го правя на пишеща машина. Да, ама и тези звуци не се чуват. Лентата е празна. Опитах се да говоря с различни хора за случката, без резултат. Никой даже мнение не изрази. След повече от месец историята се повтори, макар и в по-различен вариант. Този път се постарах да бъда по-подробен в описанията си, макар много да ми се спеше.

***
Готвят ли нещо масоните за четвъртък?
Не знам дали някой е обърнал внимание на темата, в която пишех за неизвестните гласове, разнесли се от моя компютър. Е, снощи ми се изясни, поне донякъде. Цяла нощ слушах масонски ритуал. Записах, доколкото можах и го пускам в сайта. Пък който може, да прецени какво означават някои изрази. Но такова нещо просто няма как да си го измисля, няма как.

Остава мъничката загадка за начина, по който сигналът е стигнал да моя компютър. Вярвам, че те дори не са подозирали, че някой външен ги е слушал цяла нощ. Според мен автор на шегата е техен другар-господин. За по-кратко да го наречем господар. Но нека ви предам целия разказ, пък после можем да поразсъждаваме пак.
3 август 2012 година. Пак започна, по същия начин, по който го описах в текста „Нещо напълно непознато” от 13 юни 2012 година.. С безобидни песнички, които се смесваха с песните от компютъра. Даже някои ми бяха леко познати. Песни от 70-те и 80-те години. Дори в един момент звучаха две песни на Демис Русос едновременно. Само че тоя път се чуваха от другия компютър, работния. Угасих го, песните спряха и си легнах. Към 1 часа през нощта се събудих огладнял. Хапнах една филия, пуснах компютъра и този път чух ясно. Същата странна. провлечена мелодия като първия път, по-скоро религиозна молитва.

„Баба Валя, покажи се, покажи се, покажи се. Мама Валя, покажи се, покажи се, покажи се.” Отначало пееше жена, после към нея се присъедини мъжки глас. Този път текстът леко се измени: „Баба Валя, покажи се, покажи се, покажи се. Мама Валя, покажи се, покажи се, покажи се. Баба Валя, покажи ме, покажи ме, покажи ме. Мама Валя, покажи ме, покажи ме, покажи ме. Баба Валя, само теб обичам. Боже мили, помогни ми. Неразумни хора мили. О, разумни хора мили.”

Всичко се повтаряше многократно. Вече минава 3.30, а то продължава. Страх ме е да си помисля какво означава това. Още повече като се сетя, че почна на 3-ти, осми месец. Сборът на цифрите дава отново зловещото 11.

После стана съвсем ненормално: „Демокрацията дойде, демонстрацията дойде. Демонстрацията дойде, демонстрацията дойде. Помогни ми, ако падна, помогни ми, помогни ми. Ако падна в Твойто име. Да не умра, да ти служа.”
Накрая останаха само два мъжки гласа. Приличаха на гласове от монашески хор. И все повтаряха същото. „Ако падна в Твойто име, как ще служа? Как ще служа, Боже мили, как ще служа в Твойто име? Откажи ме, откажи ме.”
Жената се присъедини пак: „Не пирувам, не празнувам, не тъгувам с християните. С християни не слугувам, с християни не царувам. Само с нашто братство. С нашто славно справедливо братство. С нашто златно братство.” Едва тогава ми стана ясно какво е това: „Откъде си? От шотландци.” Някакъв масонски ритуал. Масоните от Шотландския ритуал, както им казват. Но как е попаднал на моя компютър изобщо не ми е ясно. Подозирам разни неща, дори почти съм сигурен, само не знам каква технология е използвана. Защото такава човешка технология все още не е създадена. Те продължиха да говорят, но пак си бях легнал и вече ми изхвърчаха от паметта. Една от жените рече: „Кръстосвам тротоари нощни, но всички знаят мойта роля”. И продължи със самовъзхвалите. Нещо за златното им братство и за свещения им свитък. И за великия им бог, естествено, как можах да го забравя! Разбирам на кой господ служат, ама що си не вървят при него, ами ми надуват главата посред нощ. Впрочем и те така пееха: „Нощ е, нощ е, още нощ е.”

Накрая за моя голяма изненада засвири инструментална сръбска музика. Запяха на сръбски. „Че тепамо християни, да се слави твоето име. Справедливо, криведливо. Нощ е, нощ е, криво дърво, изправи го. Изправи го, църно. С църно дърво да тепаме.” Има и още, ама не ми се слушаше вече. Пък и ми се доспа. За всеки случай оставих компютъра включен. Обаче станах пак. Почна нещо интересно. Отново бяха минали на български.

„Наште, наште, наште верни шарлатани. Шарлатани хулигани. Нашта улична десница, демократи хулигани, демократи шарлатани. Нашта нова черга е готова. Ако не ни послушат до четвъртък, нашта среща е последна. Наште черни птици, нашта улична десница. Наште хора са готови. Демократи шарлатани, демократи хулигани. Наште, наште. Нашта черга е готова. Ако те не ни послушат до четвъртък, нашта среща е последна, е последна. Нашта улична десница, наште демократи, верни хулигани, демократи шарлатани. Уличници политици. Наште, наште. Езичници, езичници. Езичници политици, хем крадливи, хем страхливи. Нашта черга е готова, нашта среща е последна. Ристинини, ристинини, нашта служба е готова, нашта черга е готова, нашта среща е последна.”

Накрая завършиха с думите: „Нашта служба е готова, нашта служба е готова, Сатанаилу да послужим.” Също повторено няколко пъти. И което е любопитно, някой път фразите се пееха с мелодията на българска народна музика. „Ден до пладне, ден до утре. До неделя рано сутрин.” Но преминаваха от един музикален стил на друг. Вече трудно чувам думите, звукът утихна много. Имаше нещо за Цръна Райна и нейната кърпа. И думите „Вашта участ е свършила”, а също „Нашта жътва е богата, нашта църква е богата, нашта участ е могъща, нашта воля е огромна, нашта воля е могъща, нашта воля е последна. Яко дърво тополово, хем могъщо, хем схватливо. Яко дърво яко се суче. Яко дърво яко ражда.”

„Ден до утре, ден до слънце. Вашта участ е свършила. Свята служба, ден до слънце да отслужим. Ден приключи. Ден по служба. Ден по святост. Сатанаилу да послужим!”

04 август 2012 година, 06 часа и 13 минути

***

Послеслов: Преди това нещо да се случи за пръв път, имах много изморителен ден. Гришата Симов ме докара от неговото село, Парамун. Пътуването беше проблемно, после трябваше да монтирам техниката и ред други задачи. Вечерта умирах за сън, очите ми се затваряха. А спомените ми от тоя случай са сравнително ясни.

Когато се случи за втори път, се намирах в сравнително добра форма. И въпреки това се налага да препрочета някой пасаж, за да си го припомня. Сякаш самото ми съзнание или подсъзнание отказва да приеме чутото и го отхвърля.

Някой влиза неканен през нашите заключени врати. Но тъй като през заключени врати никой не може да влезе, то ние предпочитаме да не забелязваме, че някой изобщо влиза при нас.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Елтимир]

На следващия ден не успях да се освободя от вътрешното усещане, че съм слушал някакви злокобни и свръхестествени предвестници на Апокалипсиса, изричащи своето послание. И че това Послание не бе насочено към мен, а към народите по света. Към всички народи – и живи, и мъртви.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Bola]

Шантаво е наистина. Звучи точно като така наречения REVERSE SPEECH или обърнатите думи. Има доста злокобни неща:



http://www.youtube.com/watch?v=YbgjQf5EPtY

http://vbox7.com/play:0da5c552

http://www.youtube.com/watch?v=Vmg1pINOP7M


И тази песен на ПИФ http://www.youtube.com/watch?v=ZrTi1Qy5zp8
, за съжаление обаче не я намирам в обърнат вариант.